Част VІ - От руини към разцвет (1950-1959)
Автор: Радослав Тодоров
Светът вече се е възстановил от Втората световна война, подпомогнат от следвоенния икономически бум, който продължава чак до рецесията от средата на 70-те години. Периодът понякога е наричан и “Златната епоха на капитализма”, макар че същевременно и в СССР и сателитите му също има необичайно висок, устойчив растеж, пълна заетост и мощна индустриализация, развиваща се с бързи темпове.
Освен икономическия бум, в годините непосредствено след войната, се наблюдава и т. нар. Baby boom (бум на бебета) в раждаемостта, с което кривата на световния прираст на населението тръгва рязко нагоре, както никога дотогава.
Въпреки всички тези положителни процеси, първоначално негласната и незабележима Студена война от края на 40-те сега вече започва да се разгорещява с все по-явната и агресивна конкуренция между САЩ и Съветския съюз в развитието на икономиката и технологиите. Идеологическият сблъсък между комунизма и капитализма доминира през десетилетието и води до редица конфликти, като Корейската война (1950-53), Кубинската революция (1953-59), Индокитайската война между Франция и Виетнам (1946-54), деколонизацията, тестовете на нови ядрени оръжия и началото на космическата надпревара с пускането на първите изкуствени спътници около Земята през 1957 г.
Повече комфорт в ежедневието
През 50-те години се наблюдава драматичен напредък в редица технологии, които постепенно променят културата и начина, по който хората гледат на цивилизацията. Все повече и повече семейства вече притежават телевизори, от които все повече зависят за новини и забавления, особено след като европейското и дори японското кино преживяват ренесанс през това десетилетие. С развитието и масовото навлизане на електрическата китара рокендрола и блуса набират голяма популярност и изпълнители като Елвис Пресли записват и пускат тогава своите първи видеоклипове, а телевизионните шоута стават практически неразделна част от всекидневието.
През този период са произведени и пуснати на пазара първите цветни телевизори и са излъчени първите телевизионни предавания, представени „в жив цвят“. Подобренията в качеството на магнитната лента водят до увеличаване на записването на телевизионни програми, докато преди лентата всички предавания са се излъчвали само на живо.
Американско семейство, гледащо телевизия, през 1958 г.
От Европа до Северна Америка е положен трансатлантически кабел, позволяващ подобряване на телефонната комуникация между континентите. Въведени са в експлоатация транспортни самолети с реактивно задвижване, с което хора започват да пътуват практически постоянно по въздух през и между континентите. Научен напредък е постигнат и в редица дисциплини, от геология до генетика. Разработени са много нови продукти, като фотокопирни машини, орални контрацептивни противозачатъчни хапчета, дългосвирещи плочи и течна хартия. Дори най-ранната видео игра датира от 1958 г.
Едно от важните събития на десетилетието е пускането на пазара на първия комерсиално произведен компютър, UNIVAC I. По съвременните стандарти UNIVAC е огромен и физически внушителен. Той е закупуван единствено от големи корпорации и държавни агенции; концепцията за личния домашен компютър няма да бъде реализирана в продължение на десетилетия. Докато мнозина по това време са очаровани от компютрите, други се страхуват от тези нови машини. Дали появата на компютърните технологии няма един ден да доведе до бъдеще, в което машините ще управляват хората?
Друго важно развитие е еволюцията и търговския маркетинг на транзистора. Първоначално разработен през 1947 г., транзисторът (малко, издръжливо електронно устройство, използвано за усилване и превключване на звука) се превръща в ключов компонент в множество продукти, включително телевизори, компютри, радиостанции и слухови апарати.
Наскоро изобретеният биполярен транзистор, макар първоначално доста слаб, има ясен потенциал и е бързо подобрен и разработен в началото на 50-те години от компании като GE, RCA и Philco. Първото търговско производство започва в завода Western Electric в Алънтаун, Пенсилвания, през октомври 1951 г. на германиев транзистор с точков контакт. Едва около 1954 г. транзисторните продукти започват да постигат истински търговски успех с малките преносими радиостанции.
Направен е пробив и в полупроводниковата технология с изобретяването на MOSFET (метал-оксид-полупроводников полеви транзистор), известен също като MOS транзистор, от Мохамед Атала и Дауон Кан от Bell Labs, през ноември 1959 г. Той революционизира електронната индустрия и се превръща в основния градивен елемент на цифровата революция, ставайки най-широко произвежданото устройство в дотогавашната история.
През 1954 г. RCA intro Bell Telephone Labs произвежда първата слънчева батерия, а през 1956 г. вече е изобретен ръчен часовник на слънчева енергия. През август 1958 г. радиоинженерът на Texas Instruments Джак Килби сглобява първия си прототип на интегрална схема, по-известна като микрочип. Въпреки че ще измине много време докато тази технология бъде усъвършенствана и получи патент, американските военновъздушни сили ще поръчат серия от прототипи на интегрални схеми за тяхната програма за молекулярна електроника.
По това време метър контактна хартия може да бъде закупена само за 59 цента. Тогава е изработен и полипропиленът, който започва често да се използва за направата на широк спектър от материали – от текстил като например термобельо, през пластмасови контейнери за многократна употреба, до електрическо оборудване като високоговорители и опаковки за всякакви продукти, с което става втората най-произвеждана пластмаса в света след полиетилена.
Цялата статия - в новия брой 157 на списанието - линк за безплатно сваляне в pdf