Warlord

Според украинците в момента тече евакуация на руски офицери и семействата им от Приднестровието. Май в това направление глесят да е деветомайския удар.

Италианският консерватор Лоренца Д'Алесандро работи по консервацията на гробницата на египетската царица Нефертари, 1989 г.

Част от Донбас (някъде около 1/3) е все още под украински контрол.

С други думи нещата са се наредили чудесно, не знам за какво се оплакваме.

Границите от Цариградската конференция не се прилагат нито в Сан Стефано, нито в Берлин. А без Освобождението Удроу Уилсън най-вероятно нямаше да има какво да спасява в Париж. Ако Сърбия, Румъния и Гърция не бяха прилапали нашите земи още през Балканските войни, то щяха да го направят през ПСВ и дори Великите сили тогава да ни бяха подарили независимостта, пак солидни парчаци от нашата територия щяха да отидат за съседите, които са на страната на победителите. А ние щяхме да сме отчайващо изостанали с близо половин век от останалите и през 1920 тепърва да излизаме от средновековния феодализъм по пътя към модерна Европа. Като това е оптимистичния сценарий, другия вече го споменах какъв е.

Освобождението е един невероятен исторически шанс за нас. Ако не се беше случило тогава, щяхме критично да изостанем в развитието си и от събитията. Балканските войни и ПСВ щяха да започнат без нас и останалите балкански държави да се награбят с наши територии за сметка на западащата Османска империя. Ако въобще нещо от нас е щяло да се освободи след ПСВ, то щеше да е в доста по-мижав вид отколкото е сега в реалността. Но по-вероятно да бяхме останали едни европейски кюрди в Турция, над които можеше да има и някой арменски геноцид, ако се бяхме разбунтували тогава.

ХХ - Векът на науката (Част ІІ) Науката в години на световна война и световна пандемия (1910-1919) Автор: Радослав Тодоров Второто десетилетие от века е белязано от огромни човешки трагедии като потъването на най-големия параходен лайнер в света “Титаник”, колосалната експлозия в Халифакс (Канада) и пандемията от испански грип, известна още като инфлуенца. Епохата се характеризира и с кулминацията на европейския милитаризъм, който започва да набира сила още от средата на ХІХ век и да нагнетява все по-голямо напрежение между нациите. Ескалацията започва постепенно с Итало-турската война (1911-12), последвана от Балканските войни (1912-13) и накрая от Сараевския атентат (1914), при който е убит престолонаследникът на австро-унгарския трон ерцхерцог Франц Фердинанд. Инцидентът предизвиква верига от събития, в резултат на които 33 дни по-късно в Европа избухва нова война, много по-страшна от предишните, която бързо се разраства до невиждани размери, превръщайки се в световна. Тя продължава повече от 4 години и приключва с подписването на противоречивия и едностранчив Версайски договор на 28 юни 1919 г., който от своя страна ще доведе впоследствие до нови, още по-тежки кризи и конфликти на планетата. Бурните събития предизвикват абдикацията на различни монарси и рухването на пет от големите империи на тогавашната епоха - Русия, Германия, Китай, Османска Турция и Австро-Унгария. Десетилетието е и период на революции в редица страни като Португалия, Мексико, Русия и масови протести на жените в западния свят за равенство между половете. Специално Октомврийската революция в Русия, избухнала през 1917 г., прераства в особено жестока гражданска война, завършила с идването на власт на болшевиките, събитие което ще доведе до огромни промени в много общества и държавни строеве по света. Но въпреки всички тези сътресения, предизвикали смъртта на милиони хора, научният прогрес на човечеството не спира. Даже и когато то задълго е ангажирано в тотална война. Дори напротив - оказва се, че войната освен причинител на разруха, може да бъде и двигател на технологичния прогрес. Техническата ера навлиза на бойното поле Докато Първата световна война бушува през голяма част от десетилетието, науката и изобретенията помагат значително за модернизиране на начините, по които се сражават армиите. От скоро например вече е използван сонар (механизъм, който открива наличието на подводни обекти) обикновено за намиране на рибни пасажи, който по време на войната започва да се използва за засичане на вражески подводници. Сред военните инструменти, изобретени или разработени през десетилетието, са леките картечници, запалителните бомби, едрокалибрените артилерийски снаряди, подслушващите устройства с малък и голям обсег, огнехвъргачките, танковете, морските мини и отровните газове. Самолетите са пригодени да носят картечници и да хвърлят бомби, а едни от най-известните бойци във войната са пилоти, чието участие във въздушните битки мигновено ги прави герои в очите на останалите. Макар да води три големи войни и да преживява две национални катастрофи, през този кратък период, България също дава своя принос в развитието и на бойната и на гражданската авиация, още в тяхната зора. През 1911 г. българският авиоконструктор и изобретател Георги Божинов построява модел на моторен самолет с много добри летателни качества, за който получава свидетелство за патент във Франция година по-късно. За рожденна дата на българското самолетостроене се счита 10 август 1915 г., когато у нас е конструиран и изпитан българският самолет „Експрес“ („Йорданов-1“), на младия изобретател Асен Йорданов. В този самолет той въвежда третото крило за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса. Първата авиационна бомба е конструирана от Симеон Петров през 1912 г. и е използвана за първата тактическа бомбардировка в света, която Радул Милков и Продан Таракчиев извършват над Одрин, по време на Балканската война през 1912 г. Подобно използване на науката и технологиите на бойното поле служи за илюстрация, че технологичните иновации могат да имат и деструктивен характер. Но все пак нововъведенията във военното инженерство допринасят и за общото развитие на технологиите и производството, а отделно в перспектива някои от тях биват трансферирани и адаптирани от военната в цивилната индустрия. Първата световна война - времето когато за първи път на бойното поле се появяват танковете. Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете оттук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek

Техника, която няма да участва в парада на 9 май.

Няма каква голяма победа да постигнат, положението е пълен батак. Евентуално ако дотогава се евакуират цивилните от Азовстал да сринат завода от бомбардировки и да обявят края на битката за Мариупол.

Значи все пак остатъците разредена атмосфера оказват някакво влияние? А може би и гравитационните вълни, средата все пак не е идеална, за да застане в идеален покой нещо толкова тънко и леко.

Статията я писах през 2019 за зимния брой на 360, просто тук съм се сетил да я пусна по-късно https://www.360mag.bg/posts/113848 Не съм аз Емил Гачев, но затова пък него го поканихме да участва в документалния филм на БгНаука за пиринските ледници, както и Карстен Грюневалд от немската експедиция, който е "открил", че това там са ледници. Казват доста интересни неща:

Хех, то половината от тая статия е копи-пейст на моята (във варианта ѝ за сайта на сп. 360), не са го посочили естествено и дори не са си направили труда да поправят механичните правописни и пунктуационни грешки

МКС лети средно на ок. 360 км над земната повърхност, което обикновено се води ниска земна орбита и всъщност попада в Термосферата, където също има атмосферни газове, макар и много разредени. Може в това да се крие причината.

Как изглеждаха 5 мега байта компютърни данни през 1966 г.: 62 500 перфокарти, зареждането на които отнема четири дни.

Доколкото знам американското знаме не се вее, а е поставено на Г-образен прът за да стои разгърнато в горния си край, а надолу просто е останало намачкано, което създава впечатление, че се вее. Каква е причината руските знамена на МКС да се веят след като и там няма въздушни течения?

Затова и ги наричат компромисно микроледници, тъй като (все още) отговарят на всички останали условия освен площта, която не е точно установено колко трябва да е.

Ново раздвижване по темата:

Вместо вече да сме на Марс, всичките средства отиват за оръжие и специални аутизации

Куполът на унищожен от украинците руски T-72B3, сниман отгоре.

"Говори руската централна банка: Периодът, в който икономиката можеше да живее с резерви, приключи" https://www.clubz.bg/126928-govori_ruskata_tsentralna_banka_periodat_v_koyto_ikonomikata_mozheshe_da_zhivee_s_rezervi_priklyuchi?fbclid=IwAR0BOatE0033pK2Br9JP7xjTzoriwHWKgoXL-k59o5tG000A6V3pWRS7jdc

Компилация от някои от по-интересните статии за българската и световната история, публикувани в последно време в списанието. СЪДЪРЖАНИЕ Кой е митрополит Симеон? – 12стр. Сердика: Хилядолетна история, лежаща под краката ни – 16стр. Домът в града и селото в средновековна България – 23стр. Ирина Ласкарина Асенина – една никейска принцеса и българска царица – 31стр. Севастократорица Десислава – 38стр. Династичните бракове на българските царе Борил и Иван Асен II – 45стр. Интервю с Дора Чаушева, директор на Национален музей „Васил Левски“ – 56стр. Исторически музей – Батак – 64стр. Руската концепция за българската армия в периода 1878-1885 г. – 72стр. Балканската кампания през Втората световна война – 120стр. Балканската кампания през Втората световна война. Част ІІ – Операция “Марита” – 133стр. Каменни сечива от Индия сочат, че хората може да са напуснали Африка по-рано отколкото се предполага – 146стр. Открити са масови гробове във Франция, свързани с обсадата на Рен през 1491 г. – 149стр. Дунавският лимес – бариерата между римския и варварския свят – 152стр. Дворецът в Микена – 163стр. Теофано – кървавата императрица на Евразия – 172стр. Free download в PDF

Отделянето на Косово не е част от гражданската война, а от войната на НАТО срещу СР Югославия.

Дугин наскоро заплашваше, че ако Русия загубела войната, целия свят щял да бъде обхванат от пламъци. Нищо чудно да носи и разни старообрядни свастики. Междувременно украинците са започнали контраофанзива на изток от Харков. В отговор рашистите в момента спукват от бомбардировки града зад гърба им. Постоянно се съобщава за взривове в града и нови жертви. После пак ще кажат, че бандеровците са ги избили всички тия хора, а родните русофили ще им пригласят с пеня на уста.

Съобщават само за 58, евакуирани с други съдове, от общо 510 души екипаж.

Автопортрет на българска художничка от началото на миналия век. За съжаление забравих името ѝ