Warlord

И това го има естествено, но реално едва към 10-15% от партизаните са били някаква що годе идеологическа интгелигенция, които са вярвали в каузата, чели са трудове на Маркс/Ленин/Благоев или поне са имали базови познания за идеологията. Всичко останало са били или разбойници, издирвани и укриващи се от властта по горите, или обикновени айдуци, които и допреди това са се занимавали с грабежи и незаконни далавери. В някакъв момент обаче всички тия хайлази са почнали да дочуват, че при партизаните периодично идват пари и оръжие от Москва и постепенно са започнали доброволно да се присъединяват към техните дружини. А на 9-ти септември вече, когато властта пада в техните ръце, навсякъде де що е имало разбойник и пандизчия, моментално е сложил червена лента и е получил индулгенция за криминалното си минало, че дори и постове в новата държава.

Така е - буквално местните от селата са сформирали отряди по подобие на ловно-стрелковите дружинки, когато има информация, че мечки или вълци нападат стопанствата в района. По същия начин са се организирали и изтребвали и партизанско-разбойническата сволоч, когато се появи из околните гори и започне да им обира мандрите и чифлиците. Цивилните са стреляли по тях като по дивеч и е било съвсем законно, защото това са били шайки от разбойници.

Извинете му се на човека бе, шпиони мръсни! :D

Може би трябва да се помисли за слагане на опция да може директно през ФБ профил да се пише във форума (а междувременно да се споделят теми оттук в соц. мрежата и обратно). Ясно е, че всичко живо натам се е изселило, затова и оттам следва да ги закачаме и завличаме обратно Не знам дали има такава техническа възможност в сегашния темплейт на форума?

Всъщност Луната не е обърната в идеален синхрон към Земята и имаме възможност оттук да наблюдаваме около 9% от обратната й страна

Ясно е, че в РИ всички са били бесни на Сърбия и никой не е желаел да сме им съюзници. Но ако си бяхме стиснали ръцете мирно през 1913, както е в тази алтернативка, щяхме да си останем съюзници и след това и можеше и да се разберем и с тях и с гърците за мирна размяна на население и за гарантиране на правата на малцинствата ни там, което много по-трудно би станало в РИ когато вероломно ги нападаме и губим войната после. Уточнено си е обаче в началото на темата, че решението на Фердинанд е окончателно (ако ще после да го свитнат войводите от ВМРО, нямаше да ми липсва особено ). Да речем, че успява да обясни от трибуната на парламента, че всичко това, което искаме да притежаваме, просто нито балканските държави нито Великите сили ще ни го дадат, затова е необходимо да се постараем да вземем колкото се може повече от него, за да не стане така накрая, че да не получим нищо. Съдбата на Истанбул си я представям г/д като на Сингапур - населен с малайци, но отделен от Малайзия, официален език - английски. И както в Сингапур днес има много китайци, така в Истанбул щеше да има много българи (щяхме да сме със значително по-голямо население при такава алтернатива). Колкото до Русия, тя дори и преди влизането във войната е вече колос на глинени крака и признаците на вътрешно разложение се появяват още през 1915 г. Тъй че ако не до Октомврийската, то поне до Февруарската революция рано или късно щеше да се стигне. Керенски нямаше да може сам да удължи властта и останалите хиени като Сталин, Ленин и Троцки по един или друг начин щяха да се намърдат във властта и да го докарат до някаква форма на авторитарен режим. Това обаче е доста обширен въпрос, за цяла отделна тема.

Излазът на Бяло море действително е най-голямата загуба от войната, но и общо взето единствената. Загубата на Западните покрайнини е с микроскопичен ефект върху икономиката и демографията. Но е нямало как да не бъдем ощетени, не забравяйте, че страната е загубила световна война, това няма как да мине без последствия или примерно само със загубата на Западните покрайнини и толкоз. Просто няма как да очакваме подобно нещо. Разбира се за тогавашната епоха, когато най-бързия и евтин транспорт е бил по вода, излазът е бил важен. Но в днешно време, когато се пътува предимно по въздух до по-далечни дестинации, а стокообмена върви предимно с тирове, вече спокойно може и без този излаз. А и от 2007 насам ние всъщност вече реално разполагаме със свободен икономически излаз на Егейско море, понеже като членове на ЕС можем да ползваме безплатно всички гръцки пристанища. Така дори е по-изгодно - гърците да ги поддържат, а ние само да ги ползваме Но, бях чел статистика отпреди няколко години, че въпреки това едва 14% от импорта в България минава през гръцките пристанища. Ами излиза, че не ни трябва щом вече можем да го ползваме, но въпреки това не го правим. Естествено щяхме да прибираме повече пари от туризъм с излаз на второ море (държавата де, аз и вие надали щяхме да видим нещо от тях), но дори от туристическа гледна точка май предпочитам Беломорието да си е в Гърция. Така и така достъпът за всички нас до плажовете му е напълно свободен - само срещу лична карта. Ако беше българско там щеше да е доста по-скъпо отколкото е сега и доста по-пренаселено (съдейки по ситуацията из нашите курорти) и тези, които ходят в Гърция заради спокойствието и природата, нямаше да могат да ги намерят там. Ясно е, че досега вече щяхме да сме го бетонирали открай докрай и в пресата да гърмят заглавия от сорта на "Сблъсъци пред незаконния сарай на Доган в Дедеагач", "Канализацията на Кавала се излива в морето", "За да остане природа по Беломорието" и в тоя дух. Още повече - свободно можем да купуваме апартаменти, къщи и имоти там, гърците даже сами ги предлагат и рекламират. И най-големият куриоз е, че са дори по-евтини от имотите в София или по Черноморието, ама на - ние така сме си го направили тука. Не знам и доколко излазът би спомогнал за по-благосклонно отношение от страна на Великобритания през междувоенния период. Руското/съветско влияние тогава така или иначе не е било силно сред българските политически среди още от времето на Стамболов и особено след ПСВ и идването на болшевиките на власт. Не вярвам, че би могло да ни спаси и от комунизма, Червената армия при всички положения щеше да стигне първа до тук, а съюзниците нямаше да започнат Трета световна само заради една съветска база в северната част на Егейско море. СССР всъщност е имал свои средиземноморски бази в Сирия, Египет и Либия. Западния блок някакси го е допуснал и не е свършил света с това

И накрая, но само при добро желание ако има ВСВ и сме на страната на анти-хитлеристката коалиция от началото и при контраофанзивата на РККА през 1944 г. тръгнем да гоним немците, но първо от Румъния, можем да поискаме и малко компенсация от злите румънци-нацисти в Северна Добруджа и понеже сме добрички, няма да им я взимаме цялата, няма да им взимаме дори Констанца, както и моста при Черна вода и жп линията към нея, а само до линията Расово - Мангалия, както е било по Санстефанския договор. Това мисля, че е оптимумът, който биха позволили великите сили и околните държави. Естествено можеше и за някои неща да не се съгласят точно така както е изложено тук, но както казахме - оптимумът. При още по-добро желание може да се помисли и как да джойннем и Западна Македония при разпада на Югославия през 1990-те и дали при това положение щеше да има всъщност македонска нация. Но да не прекаляваме

През ПСВ се съгласяваме да минем на страната на Антантата. С такава територия, армията ни щеше да е с 4-5 дивизии повече + евентуални англо-френски подкрепления ако се наложи - измитаме директно турците и влизаме в Истанбул. Съюзниците се прехвърлят в Мала Азия и още края на 1914 или началото на 1915 г. Турция е изкарана от войната. Естествено ще трябва да се изтеглим от Цариград и района на проливите, но все пак ще поискаме колкото ни дадат още от Източна Тракия (без излаз на Мраморно море) + остров Имроз. Но тъй като това е много малко територия за толкова добре свършената работа ще искаме и съдействие от Антантата да натиснат сърбите и румънците за отстъпки. От сърбите ще искаме Пирот, а от румънците - Силистра. Те щяха да се дърпат, но Антантата щеше да ги убеди, обещавайки им гигантски парчаци от Австро-Унгария, както и нашата помощ да я разгромим. След капитулацията на Турция така или иначе армията ни нямаше да има друга работа, така че спокойно може да отиде да помогне на сърбите, които по това време вече щяха да пъшкат тежко под австро-немските удари. С мощна офанзива на българската, сръбската и румънската армия + англо-френски подкрепления от юг, руската армия от изток и италианската от запад, Австро-Унгария също капитулира. Войната приключва през 1916 г. без да успее да стане световна.

Въз основа на това, че по Лондонския мир България трябва да се раздели с излаза си на Мраморно море и с превзетите земи на изток от Мидия-Енос, както и да се раздели със Силистра, за да компенсира Румъния, съответно ще искаме малки корекции в наша полза в Македония от страна на Сърбия и Гърция. Основната цел на сръбско-гръцкия таен договор е в никакъв случай да не се допусне граница между България и Албания, което да даде достъп на сърбите до Егейско море и възможността да прокарат жп линия и шосе към Солун. Ясно е, че за тази цел Сърбия не може да отстъпи нищо на запад от Вардар, затова им предлагаме границата да минава по самата река. Нашите войски и без това са стигнали вече до нея, ще поискаме обаче нагоре и територията до Куманово (Крива паланка и Кратово по това време са били още села, тъй че нямаше да се запъват много за тях). След като се съгласяваме да им отстъпим без бой и Спорната и Безспорната зона е редно и те да отстъпят нещо. И с оглед на това, че в случая няма военни действия между нас и гърците, нито румънците и турците, сърбите надали щяха да скочат на война 1:1 срещу нас само заради Куманово и околностите, чиято липса все пак няма да им попречи на коридора към Солун. На Гърция се съгласяваме да отстъпим Солун и изтегляме нашия контингент в града. Той е основната цел на Гърците и няма никакъв шанс за договорка ако го искаме за себе си. Тъй или иначе той реално никога не е бил наш и спокойно можем и без него. При такъв развой Кавала скоро би го настигнала по големина и значение, като стане главно средиземноморско пристанище на една по-вътрешноконтинентална държава. Отделно и ще им отстъпим повечко хинтерланд около Солун, за което великодушие + изтеглянето на гарнизона от града ще поискаме те да ни отстъпят повече хинтерланд около Кавала + близките острови Тасос и Самотраки. При положение, че имат ок. 5000 острова, няма да им е голяма драма да се разделят с два, при това нито сред най-големите, нито най-стратегическите. Стисваме си ръцете и Междусъюзническата война не се състоява. Румънците и турците не нахлуват. Южна Добруджа остава в пределите ни (единствено без Силистра) и Източна Тракия до Мидия-Енос + широк излаз на Егейско море. Единствената мъка, която трудно биха понесли хората и особено активистите на ВМРО е отстъпването на Западна Вардарска Македония (за нас така остават Струмица, Щип, Куманово, Кратово и махалата на Велес на отсамната страна на Вардар), но за сметка на това пък получаваме Източната част на Егейска Македония, която е по-стратегически важна.

Да помечтаем малко, но все пак с мярка В една по-щастлива алтернативна вселена политическият и военният ни елит не си загубва ума и на 16 юли 1913 г. войските не получават заповед да нападнат сръбските и гръцките сили в Македония. Фердинанд приема за отправна точка на преговорите да се вземе реалната окупация на териториите, която към този момент изглежда така, ако вземем предвид и Лондонския мир, както и създаването на Албанска държава:

Балканската кампания през Втората световна война Част І – Операция „Ауфмарш 25“ Колона от германски планински войски (Gebirgsjäger) с мулета, вероятно все още някъде в Западна България, по време на настъплението си към Ниш. Напрегнатата атмосфера на Междувоенния период През първите десетилетия от съществуването си младата Българска държава преминава през поредица от въоръжени конфликти, донесли както много триумфи така и много разочарования. Но въпреки огромните усилия, националният идеал за обединение на всички българи в една държава, остава неизпълнен. Далеч не всеки обаче се примирява с новия световен ред, начертан според Версайската система от договори, част от която е и Ньойският. В някои от загубилите и твърде ощетени държави, като Германия и България, постепенно започват да назряват настроения на реваншизъм и краен национализъм. И въпреки, че им е забранено да се въоръжават и да поддържат големи армии, в крайна сметка те намират, първоначално скрити, а впоследствие и съвсем явни начини, как да направят това. Подобно нещо се случва и с тези съюзници на Антантата, като Италия и Япония, които са били подмамени с щедри обещания да влязат в Първата световна война на нейна страна, но накрая са им били оставени само трохите от цялата плячка. По този начин още във Версай се създават предпоставките за появата на Оста или Тройния пакт (Рим – Берлин – Токио) и неговата агресивна експанзия впоследствие. През този период демокрацията в Европа е в отстъпление и в повечето държави се установяват авторитарни режими. До 1940 г. почти всички страни от Централна и Източна Европа вече са погълнати от Третия райх и Съветския съюз, докато накрая не идва ред и на Балканите. Войната тропа на портите Румъния първа минава на страната на Оста през ноември 1940 г., недоволна от съветската окупация на Бесарабия и Буковина през юли. Като следствие от нея и серията дипломатически договори с Румъния, под натиска на Германия, но и със съгласието на останалите велики сили, на 7 септември е подписана Крайовската спогодба. Според нея Румъния връща на България окупираната през 1913 г. Южна Добруджа. Немското съдействие обаче идва със своята цена и се очаква в замяна България също да съдейства на Оста за стратегическите ѝ цели в района. След провалилото се фиаско на Мусолини в Гърция през октомври 1940 г., италианската армия преминава в позорно отстъпление от Епир и бойните действия в итало-гръцката война се прехвърлят на албанска територия, която е италиански протекторат. В тази ситуация Германия се вижда принудена да заздрави контрола на Оста над Балканите с оглед на военните операции в Северна Африка и опасенията от евентуален британски десант в помощ на Гърция. Това налага нова, този път съвместна, операция срещу Гърция, а за да получи достъп до нея, Вермахтът трябва да премине през територията на България. До този момент България се стреми да поддържа неутралитет и политика на мирен път за уреждане на въпроса със загубените в предната война територии. Но когато войната стига до нейните граници става ясно, че неутралитетът няма да може повече да се спазва и отказът от съдействие на Оста ще доведе до пагубни последици. Всички са били свидетели вече на това как Полша и Франция са премазани със светкавичен блицкриг от Вермахта, както и че той влиза на територията на Румъния още преди тя официално да е подписала договора за присъединяване към пакта. Очевидно е, че няма да чакат дълго и българското решение, така че страната се вижда принудена да стане съюзник на Оста. За отбелязване е и обстоятелството, че Германия гарантира на България Беломорска Тракия и част от Егейска Македония, при това без да се налага българските войници да воюват за тях. И не на последно място – към този момент все още е в сила пактът Молотов-Рибентроп, т.е. Третият райх и СССР все още са съюзници, така че по този начин България не влиза в конфликт с никоя от регионалните супер сили. Великобритания и САЩ може и да са против, но те са далеч зад моретата и океаните, докато Вермахтът вече чака на Дунава и не възнамерява да се заседява дълго там. Така на 1 март 1941 г. в двореца Белведере във Виена правителството на Богдан Филов подписва протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт и още през същия ден войските на Третия райх навлизат в страната, преминавайки река Дунав и започват да се дислоцират по южната граница. Британските и американските дипломати напускат страната. Междувременно кралство Югославия, на което щедро обещават Солун и излаз на Бяло море, също склонява да премине на страната на Оста. Но на 27 март, само два дни след подписването на присъединителния договор, в Белград избухват безредици, организирани от група просъюзнически военни и политици, подкрепяни от британските тайни служби, които извършват държавен преврат. Хитлер приема този преврат като лична обида и решава, че в такъв случай и Югославия трябва да бъде унищожена. Това води до промяна в плановете и немския щаб взима решение за едновременен удар по Гърция и Югославия, като територията и комуникациите на България бъдат използвани за нахлуването и към двете страни. Цялата статия: https://nauka.bg/balkanskata-kampaniya-vtorata-svetovna-voina/?fbclid=IwAR2F0R2WlZx0LYLwc1phU8ih7xpLJVAt5ANVOthCwNJzUIPQREY6iiF3QC4

Ето я сканирана: https://books.google.bg/books?id=dG-gAAAAMAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

С две думи - Във всеки поне двуизмерен паралелен свят Пи ще съществува и ще е точно толкова колкото и в нашия. Дали там ще го открият или не, тяхна си работа. Но със сигурност няма как да го измислят

Математическите зависимости, функции, закони и т.н. си съществуват. Тях не можеш да ги измислиш, можеш само да ги откриеш.

Щяха разбира се и щеше да е много лесно да го докажат, ако действително имаше такъв страшен геноцид, за какъвто настояват. Немците например доказват Катин като го разкопават в присъствието на френски и британски офицер, които впоследствие потвърждават какво са видели, свикват и международни комисии за разследване, лекари от Червения кръст и т.н. Никакъв проблем не е било и сърбите да го направят. Само че как да разкопаеш масов гроб, който не съществува?

Не е задължително най-слабите машини да бъдат използвани за командирски, всяка една може да бъде използвана. А командирски има дори на ниво взводове, т.е. на всеки 3 танка, което значи, че около 1/3 от всички танкове в РККА са разполагали с радиовръзка. Не знам какво повече искат но въпреки това комуникацията им на всички нива та чак до Ген-щаба е пълен мазаляк през първите 2-3 г. от войната.

За радиостанциите 71-ТК руснаците обикновено мрънкат, че ги е имало само на командирските танкове.

Приключена е, защото с Парижкия договор и споразуменията между Димитров и Тито всичко е уредено. Комисиите, които са разследвали тези случаи тогава са си казали резултатите, съдилищата са осъдили, който са намерили за виновен. Каквото било - било. Сега вече е твърде късно да ровим наново в тая пепел. Най-малкото нямаме достатъчно (да не казвам никакви) доказателства за да издаваме нови "присъди". Ако зора за извинения е просто да се мазним на Меркел и западноевропейските либерали, не знам доколко това ще има реална полза като политически дивиденти за нас, най-много да ни навреди и сами да се вкараме официално в клуба на престъпниците от Холокоста. Но както и да е - този подфорум не е за обсъждане на политика, а за история. Ако толкова много държите държавата да се извини на официално високо равнище, пишете писмо до президента. Нас няма смисъл да ни занимавате с това и да искаме не ни е във възможностите да разрешим този проблем.

И аз се хиля докато ви чета вас и в съзнанието ми изникват такива асоциации:

Взаимното извинение и опрощаване на грешките от миналото би било хубаво нещо, само че аз за първи път го чувам да се споменава тук. От 1-та до 29-та страница на тая тема имаше единствено мрънкане само ние да сме се извинявали. Ние не сме участници в разгрома на Кралство Югославия. Разгромяват го силите на Вермахта и Луфтвафе. Ние само им предоставяме коридор и логистична подкрепа (същото както и на НАТО през 1999 г.). Дори Югославия първа ни напада през 1941 г. - тяхната авиация бомбардира Кюстендил и други крайгранични райони, в резултат на което има някои материални щети и жертви. А извинение за това кога!? Ние участваме единствено с окупационен корпус. Тоест извършваме полицейско-административна работа за каквато не достигат немски и сръбски ресурс. Всичките проведени акции от българските части там са не само съгласувани, но и заповядани и направлявани както от немския комендант, така и от правителството на Милан Недич - официалният и законен премиер на Сърбия по това време. Така че - що не искате той да се извини за случилото се, респективно - Сърбия, т.е. днешната сръбската държава? Отделно по тоя случай кой каквото е имал да се извинява, да изкупва и да понася отговорност всичко е било извършено още тогава. Имало е Народен съд, имало е Нюрнбергски процес, имало е Парижки мирен договор. Дали са били справедливи или - не, раздали са присъдите и са ги изпълнили. Кой каквото е понесъл, понесъл е, делото е приключено. Толкова.

По това време Югославия вече не съществува. Иначе е нормално да нямам желание да се извинявам за нещо, което се е случило половин век преди да се родя, при сложни и меко казано спорни обстоятелства във военно време и за което няма доказателства.

Според коментари в соц. мрежата, традицията им по принцип била да изгарят целия реквизит от фестивала след приключването му. Сред който, по някакви неведоми причини може и да е попаднало българско знаме. Макар че надали, а и горенето на национални символи не може да се оправдае с правилата на някакъв фестивал. Но каквото и да е станало може би е най-добре ние да отидем да им се извиним за 1942, пък другото не е важно

Явно е имало някакъв смисъл от срещата. Радвам се, че почна да се говори (макар и с половин уста) за 30, а не за 500 разстреляни. Както и че изобщо вече спря да се говори за убити родилки, бебета, масови гробове и прочие юго-фентъзи. Както и предполагах - нищо съществено от "свидетелите", нито някакви конкретни доказателства. Но все пак ще ми е интересно да чуя какво казват двамата войници, щом е било след 89-а, ако някой е направил запис на срещата или може да сподели показанията?

Германците също са имали аналогична структура на Щрафбат, но провинилите се, които могат да ѝ станат "абонати" при тях изглежда са били несравнимо по-малко. Не са имали и ресурса на Гулаг, така че при тях това не е изиграло толкова важна роля колкото в РККА.