Warlord

Те пиратите и в РИ ги грабят, большой праз. Обаче няма как да ги спрат, ако решат да налетят на Манхатън и така наречения ни дървен форт - Нови Търновград, който могат да сринат само с един залп на корабната артилерия, без дори да им се наложи да слизат на брега.

А ще успеем ли да купим милостта на испанците с коняк Плиска и кожи от мармоти? Щото те в един момент като усвоят Бразилия и Ла Плата може да решат, че е малко неестествено тяхната империя да владее само половин континент, а търговец с няколко стотин бг селянина - останалата половина от Ю. Америка + цяла Северна и без грам боен флот? Май нямаше много да се чудят какво трябва да се направи по въпроса.

Мда, Добри е прав - стратегическия приоритет на германците е отварянето на коридора до Цариград или минимум овладяването на дунавското корабоплаване дотам. Общо взето така действат и в РИ, австро-унгарците циклят около година в Сърбия, когато пристигат немците сърбите са пометени (същото става и в Италия при Капорето, както и срещу Русия в Галиция). Та сърбите са изметени за норматив, но когато австро-немците се съединяват с нашите войски, те просто спират преследването на сърбите и се заемат с овладяването и функционирането на въпросния коридор. Това е и причината поради която изпускаме шанса да разгромим напълно сръбската армия и тя успява да се изниже, макар и с триста зора до Адриатика и после до Солун. Тъй че ако да кажем бяха стигнали до Ниш и бяха изтласкали сърбите зад Шар, просто щяха да оставят минимални гарнизони, които да охраняват проходите там и да хвърлят всичко по София и откриването на пътя към Одрин и Цариград, където да спасяват единствения си съюзник. Така че австронемците щяха да ударят с около 250-300 000 армия по София. Въпроса е ще успеем ли да ги спрем тях на Сливница?

Това че ти си чул за него чак сега, не означава, че сега се е появило за първи път. Преди няколко години даже имаше инициатива да построят паметник на Удроу Уйлсън в София, ама естествено нищо не направиха.

Ще чакаме края на войната и тогава ще влезнем в Белград? Те и сърбите ще бързат да направят същото. Въпроса е кой ще ни го даде Белград, дори и да влезнем в него. През ВСВ влизаме чак в Клагенфурт, ама какво от това? В края на ПСВ румънците пък влизат в Будапеща под предлог да подавят унгарските комунистически движения, но никоя от Великите сили не им позволява да останат там.

Ами за Русия вече споменахме, че лично Петър І единствено ръководи строежа на кораби в Русия, линкове лесно могат да се намерят. Ето малко и за Британия, бойни кораби строят само от адмиралтейството в кралските док-ярдове, така стоят нещата и при останалите абсолютни монархии от епохата. https://historicengland.org.uk/images-books/publications/iha-ships-boats/heag132-ships-and-boats-prehistory-1840-iha/

Ами през 1913 се видя колко стигнахме до Белград не знам какво те кара да мислиш, че срещу немците ще се справим по-добре. Главния ни проблем ще е отбраната на София, защото германците отвсякъде ще могат да влязат през западната граница а оттам са все 60 км до столицата.

Зад Петър І стои най-голямата държава в света и целият й наличен ресурс, а зад нас - личните спестявания на еднин търговец. Друг е въпроса, колко модерен е бил флота на Петър, той не успява да се противопостави ефективно дори на турския в първата война за Азовско море, която я губят. А според западните експерти от това време руския флот е ставал само за дърва за огрев. Въпреки това, близо 30 000 души работят в корабостроителницата към адмиралтейството във Воронеж, отделно още повече в новооткритите железни и медни леарни на Урал. Но тук имаме неограничено количество работна ръка и вече открити и разработени рудници, готови производствени мощности за използване и т.н. Но и да не забравяме, че това става 250 г. по-късно от началото на нашата алтернативка и при вече значително по-развита технологически Европа. А през 15 век в руските княжества само са слушали в приказките за морета и кораби.

Не казвам, че не ги щеме. Търговия с Китай трябва да има, макар че тя ще стане възможна, чак когато усвоим Тихоокеанското крайбрежие, за което ще трябва да се почакат поне 200, години, и още толкова докато прокараме първата железница между двата океана. Това което казвам е, че китайците технологически нямат възможност да ни построят боен флот, който да се противопостави ефективно на европейските флотилии. Ще трябва да търсим и привличаме европейски адмирали и управители на леарни и арсенали. Проблема е, че това са стротегически ресурс, който е пряка собственост на държавите, а не частна, за да можем да го купим от някого. Но със злато и сребро можем да подкупим поне някои правилни хора да дойдат в Манхатън и да ни дадат ноухау-то как да изградим собствени производствени мощности. Но както уточнихме, това ще отнеме страшно много време, защото почваме от гола прерия и шепа селяни борещи се за оцеляване.

При единия опит е само частично. По-голямата част от корабите все пак стигат до о. Кюшу, но при няколко последователни нощни акции, самураи успяват да вземат на абордаж повечето от корабите в близост до крайбрежието, прехвърляйки се на тях с по-малки съдове и устройвайки масови кланета по палубите. Сиреч - гОла вОда са. Подобно нещо с европейски кораби в Япония не се случва. Евентуално ако бяхме наели корейския адмирал Ли Сун Син, който конструира първите корейски бронирани кораби и нанася поредица поражения на японския флот в Имджинската война в края на 16 в., щеше да има повече ефективност отколкото китайците и прословутите им конопени платна. Та той от японците или от китайците можеше и да съумее да ни опази, но не и от европейците. Защото както уточнихме вече технологически са на доста по-високо ниво в това отношение.

За бойни кораби от това време може би ще е по-добре да се обърнем към корейците или японците, докъм втората половина на 16 в. те вече имат бронирани бойни кораби, но пак са доста скромни като огнева мощ - между 12-20 оръдия общо, докато в Европа вече има линейни кораби с по 3 реда оръдейни портове и на двата борда. С други думи - която и да е западноевропейска морска държава е в състояние да ни разбие флота и да ни вземе Америките, стига да го пожелае. А желание лесно щеше да се намери.

С нас на страната на Антантата, Турция капитулира най-късно до средата на 1916 г. Проблема е, че щяхме да хапнем бая немски пердах по западната граница. Ако германците ни нападнат, българските войници щяха да са мотивирани да защитават Родината и за разлика от сърбите вероятно бихме ги удържали пред София с малко френско-британска помощ. Но щяха да паднат повече жертви отколкото в РИ. Може би и много от обсъждащите тази дискусия нямаше да съществуват, ако дядовците им бяха загинали при този сценарий. Въпросът обаче е, какво ще ни даде Антантата след капитулацията на Централните сили. А то просто няма какво, освен Одрин и най-много до Мидия-Енос. Останалите ни съседи като победители няма да са в позиция да отстъпват територии. Приоритетът обаче наистина не е Одрин, а Вардарска Македония. Затова и царя, правителството, а и народа избират страната на Централните сили.

Сега не разбрах последно - малки маневрени джонки, каквито британските линкори ядат по 20 на закуска, или плаващи градове от времето на адмирал Жен Хъ ще купуваме. Мога само да ви уверя, че нито едните, нито другите имат какъвто и да било шанс да се изправят срещу Британския кралски флот или Непобедимата армада. Индианците може и да ги научим да работят за 10-20 години, ама въпроса е, кой ще ни научи нас да произвеждаме барут и топове (айде да кажем, че цара е мега спец по корабите и търговски флот поне ще можем да строим). Самите британски заселници в РИ на магия преживяват първата зима, на милостта на индианците и техните пуйки, ние можеше и въобще да не я преживеем. И после - през цялото време до 1776 г. и декларацията за независимостта 13-те колонии само търгуват с индианците и през останалото време се укрепват на крайбрежията по които са се установили. Това със съпорта на Бртанската империя - най-богатата държава в света. Експанзията, златните трески, откриването на железните руди точно къде са. Потоси, за който стана дума, е основан чак 1545 г., почти век след началото на нашата алтернативка. Та мисълта ми беше, че зад експлорването и овладяването на новите континенти стоят могъщи империи. Това е била причината за успешното осъществяване на всичко това. Колкото и да е богат нашият бг италиански търговец, дори и да допуснем, че е имал на разположение повече пари (злато) отколкото е имало по това време в испанската или британската хазна, той няма как да има ноухау-то за стпоеж на арсенали, бойни кораби, топове, барут и всичко останало, което западните империи са имали на готово. Поради това - селището, което би основал (ако въобще беше преживяло първата зима), просто щеше да бъде претопено от ирланци, британци, холандци, германци и всевъзможна друга паплач от Западна Европа, още на следващата година, когато разберат, че там има Нов свят с екзотични стоки и ресурси, а те това веднага щяха да го разберат

Тази съвременна реконструкция може и да е малко попресилена. Детайлно описание мисля, че няма, а сведенията са противоречиви, така че широко се дебатират размерите и вида на тези кораби. Не е нищо особено. Чугунено-бронзови пушкала, плюещи гюлета на 200 м. Да кажем френската корабна артилерия през 15 век вече е била с оръдия от ковано желязо, които са можели да изстрелват 32-паундови гюлета на 1600 м, а по-леки и до над 2 км. Като прибавим към това и факта, че е ужасно тежък и съответно бавен, той е почти неподвижна мишена за каравелите и галеоните. Те са далеч по-маневрени и винаги могат да заемат по-удобна позиция за обстрел, оставайки недосегаеми поради ъгъла или заставайки направо извън рейнджа на китайската артилерия, но държейки го в този на собствената. Вярно че много има да му я дупчат двойната преграда и много гюлета да изхабят, но е въпрос на време да го потопят.

Това е товарен кораб. Всеки галеон може да го потопи без никакви проблеми.

А ето и испански галеон от 16 век:

Китайските джонки от времето на династията Мин са гола вода в сравнение с европейските бойни кораби. Имаше случай при това от доста по-късно, при който в един залив, британски линкор разпилява сам 30-тина китайски джонки накуп. Ето как са изглеждали джонките през 1880 г.:

Май забрави, че имаме цели два континента, чистак-бърсак нови и недокоснати. Дървен материал, кожи и каквито искаш суровини имаме за без пари, само някой трябва да отиде и да ги добива. Проблема е кой ще ни строи корабите, кой ще ни произвежда барута и кой ще ни лее топове? Не чакай на индианците не чакай и на руснаците.

От руснаците викаш? Само дето през 15 век Русия леко не съществува. Има Московско княжество, което даже няма излаз на море все още. Та ако тия ше трябва да ни правят корабите, пиши я заминала работата.

Ами още по-лошо, ще трябва да се сблъскаме с непобедимата армада. Кой ще строи корабите, кой ще произвежда оръдията и барута? За 50 години дали ще могат да бъдат построени арсенали от нищото с достатъчен капацитет за да доближим поне малко този на испанската армада? Тук вече са нужни специалисти в много области, нужно е и много ноу хау, много производствени мощности, много работна ръка и т.н., а тепърва почваме от дървен форт насред пуста прерия, 500 селянина и един търговец самообявил се за цар ;).

Добра идея да развихрим една алтернативка в Историческо моделиране

Въпроса е, че тия същите ще се наложи да бъдат хвърлени по Одрин и Цариград - те са приоритета и от тях зависи спечелването на войната, а не от Сърбия.

Британските дивизии през ПСВ също са доста по-големи от стандартните - по над 20 000 души личен състав.

Османците са много зле, в държавата им едва допреди няколко години е била пълна феодална анархия по времето на кърджалиите. Сега вече властта е възстановена навсякъде, но опустошенията са големи и армията е слаба. Много трудно би се противопоставила на френската.

Първия който реши щеше да ни попилее флота като стой та гледай. Португалците може би, като най-свободни от други войни и проблеми към момента на основаването на Нова България.