Thorn

ационално малцинство от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене Национално малцинство е понятие, което към момента (2005 г.) няма общоприета дефиниция в международното право, а във вътрешното българско право няма легална дефиниция.[1] Въпреки това, то се използва в различни международни документи, като рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства. Съдържание [скриване] * 1 Възникване * 2 В Европейското право o 2.1 Документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа o 2.2 Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа o 2.3 Дефиниция в Препоръка 1201 на Европейския парламент o 2.4 Дефиниция 2 на Съвета на Европа o 2.5 Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства * 3 В българското право o 3.1 Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства" o 3.2 Международен пакт за гражданските и политическите права * 4 Български национални малцинства в чужбина * 5 Вижте също * 6 Бележки * 7 Външни препратки Възникване [редактиране] Понятието е възникнало след I-вата световна война, когато държавните граници са прекарани в разрез с етническите. За да се намалят евентуалните протести, са дефинирани някакви права за тези малцинства които се е препоръчвало да се спазват. В Европейското право [редактиране] (виж Малцинствата в Европейското право) Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните - членки на ЕС. Документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа [редактиране] Освен дефинициите на Препоръка 1134 и Препоръка 1220 на ПАСЕ, както и информация за Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, дадени в тази статия, трябва да се отбележи, че на среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет. Тази резолюция официализира дефиницията в рамките на Европейския съюз. Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа [редактиране] В Препоръка 1134 (1990 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) се дава следното определение на понятието „национално малцинство“: Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. [1] Дефиниция в Препоръка 1201 на Европейския парламент [редактиране] Тя е част от Препоръка 1201 от 1 февруари 1993 г. на Европейския парламент, която изисква от страните членки на съвета да приемат проект за допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Член първи на проекта за протокол съдържа обхватно определение, основано на предложеното през 1979 г. от проф. Франческо Капоторти в доклада му от името на подкомисия за малцинствата на ООН. Според препоръка 1201, за национално малцинство може да става дума при наличието на пет условия: Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена държава, които: а. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани; б. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата; в. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики; г. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по-малко от останалата част на популацията в страната или даден неин регион; д. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика.[2] На среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет. Дефиниция 2 на Съвета на Европа [редактиране] Виенската среща на най-високо равнище събира на 8 и 9 октомври 1993 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа. И там става въпрос за националните малцинства. Подходът е доста по-ограничителен от този в Препоръка 1201. А именно: „националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира“ Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства [редактиране] Тази конвенция[3] е от 1 февруари 1995. Ратифицирана е от 38-мото Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. Тази конвенция не е общоевропейска, защото не е подписана от всички държави. Сред неподписалите са Франция, Белгия, а и нашите съседи Турция и Гърция. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“. Все пак, към нея има Обяснителен доклад [4] В точка 4 на този доклад се казва, „че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални малцинства".“ В точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство"“ В точка 5 обаче е записано, основанието за създаване на Рамковата конвенция: „Решаващата стъпка бе предприета, когато държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа се събраха на Виенската среща на най-високо равнище на 8 и 9 октомври 1993 г. Там те се съгласиха, че националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира и стабилността.“ Видно е, че в решението за създаването на тази конвенция се визират точно исторически създадениете национални малцинства, а не кои да са етнически и/или религиозни малцинства. В българското право [редактиране] Легална дефиниция (законововалидно определение) на „национално малцинство“ в българското право няма. Български закон не дефинира това понятие, подписаната от България „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства“ (виж по-горе) също не дефинира понятието. Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства" [редактиране] В свое решение [5] по искане да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията като цяло, Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава оппределение на термина "национално малцинство". Въпреки това, Конституционният съд, обяснява в т. 7 от своето решение, някои от елементите на "националните малцинства". В нея се казва: "В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. Като "най-важни елементи" на идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства, чл. 5, ал. 1 от Конвенцията сочи религията, езика, традициите и културното наследство, но това не е счетено за достатъчно за изработването на определение." Видно е, че тези елементи са отчетени в решението на Конституционния съд. Освен това, в т. 8, Конституционният съд обяснява как да се извлече определение на термина "национално малцинство": "Определение на термина "национални малцинства" за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията "не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство" - т. 26 от Обяснителния доклад." От тази точка също така става ясно, че самата Конвенция не дава определение на "национално малцинство". Конституционният съд, в т. 11 отбелязва, че този термин не е чужд на българското законодателство: "От друга страна, следва да се отбележи, че терминът "национално малцинство" не е чужд на българското право. В конституционноправната ни традиция този термин е употребен в чл. 79, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 1947 г.). Разпоредбата гласи, че "Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително". Международен пакт за гражданските и политическите права [редактиране] Според Конституционния съд, определение на "национално малцинство" може да бъде извлечено от чл. 27 на МПГПП: "В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език. "[6] В Конституцията на Република България се казва: Конституция на Република България Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. По въпроса е питан Конституцонния съд и той е излезнал с решение. По-точно, искано е да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията изцяло. Решението е, че те съответстват на Конституцията на Република България. В мотивите на решението се казва: „7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства" (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. ...“ и: „9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина "национални малцинства" на преценката на всяка договаряща държава“[7] (Край на цитатите) Според мотивите към решението, термин „национално малцинство“ съществува в българското право, той е въведен (инкорпориран) в него с подписването на ЕКПЧ, намира се в нейният чл.14. Но, в т. т.11 на своето решение КС подчертава: „Терминът "национално малцинство" е конвенционен термин.“ т.е. - не е правен, с ясна легална дефиниция и оттам обхват на прилагане. До момента България все-още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, дефакто политиката ни е като френската - съгласни сме с рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат. Български национални малцинства в чужбина [редактиране] Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини. В Румъния българското национално малцинство получава субсидии от държавния бюджет за свои издания, има правото на ефирно време в държавните електронни медии, и излъчва един свой представител като депутат в долната камара на парламента. Според информация от посолството на Украйна в България, на територията на Украйна компактно живее българското малцинство (204,574 хиляди души – съгласно преписа на населението от 2001 година), което е концентрирано, предимно, в Одеска и Запорожка област.[8]. Българската общност в Унгария е призната за национално малцинство, съгласно приетия през 1993 г. Закон за правата на националните и етническите малцинства[9]. Вижте също [редактиране] * Малцинство (тук е дадено по-обстойно определение на значението на термина национално малцинство) * Права на националните малцинства * Права на малцинствата * Правна рамка по въпросите на малцинствата Бележки [редактиране] 1. ↑ а б Резюме на законодателно проучване на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на тема „Интегриране на малцинствата в образователния процес“ 2. ↑ Recommendation 1201 (1993) on on additional protocol on the rights of national minorities ton the European Convention on human Rights 3. ↑ Рамкова конвенция за защита на националните малцинства 4. ↑ Обяснителен доклад към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства 5. ↑ РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г. 6. ↑ МПГПП 7. ↑ РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г. 8. ↑ Посолство на Украйна в България: относно българското малцинство 9. ↑ Сайт на Посолството на България в Унгария: относно българското национално малцинство там Външни препратки [редактиране] * Конституцията на Република България * Препратка към страница на английски Определение за национално малцинство: стари критерии и нови малцинства (част от семинар „Гражданство и национални малцинства в Европа“, януари 2003 към колежа „Св. Антъни“, Оксфордски университет) * Препратка към страница на английски Препоръка 1201 (1993) * Препратка към страница на английски Препратка към страница на френски Препоръка 1134 (1990) на английски и френски език * Препратка към страница на английски Препоръка 1201 на ПАСЕ

каква е разликата между етническо и национално малцинство?

БатеНберг

Най-ранните османски турци други християни почте не е имало къде да видят. Само ромеи.

За неразбралите: е опит за шега от страна на Маготин. Жалко, че някои хора са обхаванати от достойна за уважение сериозност и просто не са я забелязали.

Щом стигнахме до там да цитираме и Иван Стаменов /рех мизорум/, на зле отива работата.

Благодаря. Намерих точното място, убеди ме. Очевидно градът е бил българско владение.

Най-тъпото правило в българския. Напоследък съзнателно не си давам зор да го спазвам.

Когато се описва похода на Светослав, пише ли че е набил на кол 20 000 българи в Пловдив. И къде въобще е споменато това нещо? Вероятно Леон Дякон?

Повече кланета, повече жертви. Отстъпките, постигнати по дипломатичен път са половинчати и несигурни - справка - агонията с Крит.

Не се заблуждавай - не е имало никаква такава възможност. Нито един народ не се освободил самостоятелно от турците - нито сърбите, нито гърците.

ОК, съгласен съм, обаче за кое Филипи става дума? Едва ли изоставили всичко чак до Егейско море. Впрочем аз не възразявам на идеята, че Крум е превзел Пловдив - логично е, след като е превзел Сердика и Адрианопол, но няма данни да го е задържал. Та не виждам данни и Маламир да го е задържал или че по времето на Борис и Петър да е бил български. При Симеон вероятно е бил превзет - логиката е същата, като за Крум, но ромеите дали официално са признали това в мира сключен с Петър?

Въпросът беше риторичен. Колкото до това дали Бенковски е мутра - потърсете какво е писал за него Страшимиров.

Да не е попово прасе?

Филип Тотю като политически затворник ли е лежал години в румънски затвор или като криминален?

Гаврил Хълтев е типаж, който в съвременността без колебание бих нарекъл "мутра". Хич не ми е симпатичен. За Филип Тотю не знам, но Панайот Хитов е водил едни шайки с тояги, които са пребивали опозиционно настроени личности по стамболово време. Още по-малко ми е симпатичен. Хаджи Димитър пък е избягал от Сливен след въоръжен грабеж с убийство.

А някой няма ли да си направи труд поне да изкара съдържанията на ГИБИ и ЛИБИ?

Тук ще ми е безкрайно интересно да ни дадеш и някакви доказателства за твърдението си, че "двата народа стават съюзници на Симеон". Защото според мен е точно обратното.

Нещо получават.

Освен в сайта на Васко Карлуковски, някъде качвали ли са ГИБИ и ЛИБИ

Абе личната храброст на Стамболов...... Не знам......... Участието му в Априлското въстание е било много храбро. В определен смисъл.

Ама наистина 100%?

http://www.ihist.bas.bg/CV/srednov_ADancheva.htm - в тази библиография има доста неща за Пловдив през средновековието, но аз нямам нито една от книжките.

Ок. Нека да се научат, че е по-добре да се признае, че не знаем, че има малко данни, че изводите ни често са само вероятност базирана на мъгляви споменавания със спорна интерпретация, отколкото да приемат за чиста монета "предположения, в които преобладава национализмът". Националистическата пропаганда е интересен жанр, но е част от литературата, а не от историята.

Ами темата е, защо Крум не е превзел Филипопол. Отговорът е, че идея си нямаме, че малко знаем за перода, че след като е превзел Сердика и Адрианопол, може и да е превзел Пловдив, който е по средата между тях и може и на някоя колона да е пишело "Филипопол", но тя да е отишла за вар. А може и да не го е превзел. Че въобще не сме сигурни кога въобще е превзет. Вероятно при Маламир, но този надпис не премахва съмненията, че не е трайно включен. Че въобще не е ясно чий е при Борис и при Петър. Хубаво е на децата, които четат и пишат тук да им влезе в главата, че онези големи цветни карти, дето висят в кабинетите ми по история и на които толкова се радват издателства като Тан-нак-ра и т.н. са толково несигурни, изтъкани от предположения и от недоказани пожелания, че е е по-добре напълно да ги забравят. Иначе ще почнат да питат кои са българските крепости между Днестър и Днепър и къде са останките от църкви от ПБЦ в Трансилвания!