-
Брой отговори
3948 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
17
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Thorn
-
Нещо не можем да се разберем. Аз не отричам възможността такъв цивилизационен център като Византия да привлича вниманието на варварите и НЯКОИ от тях да са ставали християни. Но няма данни това да е било масово. Още повече, пък в арианска форма, освен у трудноуловимите археологически готи. Съвсем отделно е пък доколко това е било свързано с относително правилно спазване на църковните ритуали, с типичен за църквата организационен живот и най-вече с характерната за християнската религия черта, която забранява успоредно почитане на християнство и други вярвания. По същество. Тържествената декларация, за която говориш вероятно е тази, при която българите казват че са заварили гръцки свещеници. Вероятно така е това, но тя не ни говори нищо за това дали християнството се е разпространило в някакви мащаби сред нашествениците и дали се е запазило в разпознаваема форма сред местното население доколкото такова е останало. /В смисъл, не че е толкова изтребено, колкото асимилирано културно/. Цар Крум е интересен пример, готски както казваш, но една птичка пролет не прави. Тотю Тотев говорел за множество по-малки църкви. Може ли дапосочи някоя от тях за пример? Онова за чудесата на Свети Димитър говори за области, които по онова време са извън пределите на българската държава и не може да се изключи възможността, че при аварите, кугригурите и т.н. светото кръщение се е изразявало в не толкова масови случаи, а по-скоро в случаи като този на нещастния Енравота. Цитатът на Златарски е доста реторичен, но не мисля /или поне няма доказателства/, че християнстовото е пуснало дълбоки корени у славяните в края на 7-началото на 8 век. За 9 век, в новоприсъединените територии, които са били под някаква форма на византийска власт - не възразявам. И най-вече - ако християнството беше масово разпространено, Борис щеше ли да задава такива идиотски въпроси на папата?
-
Благодаря много на Ка40 за интересните мнения. Дори само заради тях си струва да чета този форум. Няколко вметвания по същество. За Рицар - Аргументът за "конните" авари не е релевантен. Конните авари практически винаги са имали повече от достатъчно пехота - от подчинените им славяни. Всъщност завладяването на Балканите от славяните става не самостоятелно, а основно, поне в началния период /до 626/ под аварски контрол. За епископите - няма нищо необичайно, че епископи участват няколко години СЛЕД покръстването. И това, че Фотий не дава АВТОКЕФАЛЕН архиепископ не означава, че не е назначил епископи на пряко подчинение на константинополската патриаршия. За Никулицел - може да се изброят много места, с построени през 5-6 век църкви, реконструирани през 9-10 век. Това се вписва в тезата, че са реконструирани по повод на покръстването. Има ли реконструирани през 7-8 век. Какво общо има Теодор Стратилат и защо смяташ, че култът му заглъхва през османската епоха. Напротив - изображенията на Теодор Тирон и Теодор Стратилат са практически задължителни за храмовете точно от турско време. В този въпрос може да ми вярваш безусловно - знаеш какво ми е хобито. Откъде са сведенията за епархии през 8 век? Би ли ги цитирал. За Ка40 Изненадан съм от това, че в Сердика няма никакви останки от 7-8 век. Все пак съмнявам се че Крум е завзел новонаселен град. Да се надяваме, че все нещо ще излезе. Има ли вече някакви резултати от копаенето на метрото? За светилищата цитирам бележка от книгата на П. Петров http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_1_3.htm "32. За езически капища се говори например в „Чудото на св. Георги с българина” (X в.), вж. П. Петров и В. Гюзелев, Христоматия, I, с. 335. Вж. Ив. Велков, Славянско светилище до Глава Панега, ИАИ, 18, 1926, с. 375—384;. М. Филиповић, Капиште, Историски часопис, 1952, 3, с. 265—266."
-
Галахад, не виждам с нещо да ме опровергаваш - спорадично и вероятно повърхностно християнство на отделни индивиди не отричам и аз. Но колкото до конкретиката - кои са тези ханове християни от византийските извори? Кубрат може би и толкова. За Тервел има един съмнителен печат /но и за Омортаг, който е бил гонител на християните също има/. А печатът на Телериг е от след емиграцията му. За Царевец сме съгласни един с друг - следи от ранновизантийски църкви има до малко по-късно отколкото в другите градове, защото самият град е просъществувал до малко по-късно. Следи от поствизантийски църкви няма. Смяташ, че археологически следи от църкви от 600 - 864 няма, защото не са били каменни и големи. Моята версия, че следи няма, защото е нямало църкви. Според бръснача на Окам съм с предимство. За капищата - не съм много наясно, може и да са от Крум насетне, но ако поровя ще намеря къде се споменаваше за СЛАВЯНСКИ храм. Впрочем Мадара е култов център поне от Тервел. За безхаберието към древните църкви в края на 19 - началото на 20 век няма нужда да ми разказваш точно на мен. Знаеш какво ми е хобито. За к40 Може би малко прекаляваш. Последните археологии в Силистра говорят за функциониране на базиликата през 7 век. А през 8 век със сигурност е имало функциониращи. Поне в Маркели. И ако през 8 век в Сердика не е имало църкви - къде се е черкувало населението на град, на който през 809 само гарнизонът му е повече от 6000 души?
-
некви амерканци. най-долу - зуави
-
Въпреки това не ме убеждаваш, че е имало масови разрушение на църкви, защото са били ариански. По вероятно е да са били просто завземани. Има ли някакво описание в някоя хроника, в което православен император да заповядва да сринат еретичния храм? Даваш пример практически за всички мизийски църкви, но не виждам откъде съдиш за тяхно арианство. Примерът за църквите посветени на София е неубедителен - все пак на нея е посветена и главната православна катедрала. Т.е. не е била възприемана като ариански символ. Дуросторум не отричам, че вероятно е бил византийски при идването на Аспарух, така че църква би трябвало да има. Съществуването на Одесос като град /или поне укрепен град/ по това време е под съмнение. Анхиало си е останал византийски. Залпада не е ясно /това Шумен ли беше?/. Ако ли да - там има ли приемственост? Благодаря за споменаването на действаща църква в цар Крум. Не знаех за нея. Има ли подробности? И защо е класифицирана като "готска"? Колкото за Царевец - градът както казах се задържа малко по късно, но при Ираклий и той е разрушен. За Ескус не знам да има континюитет. От литургичните типове не разбирам, но кога византийската литургия приема окончателни норми. И западноантиохийския тип /очевидно сирийски/ не говори ли за монофизитство, а не за неговата противоположност - арианството?
-
Т.е. нямаме никакви следи от християни, но някак си не може да приемем, че такива е нямало /е, едва ли съвсем е нямало, но са били някакво пренебрежимо количество/ и си ги измисляме. Впрочем аз не твърдя, че конкретно Дуло е невъзможно да са били и християни, но това е доста кратък и мимолетен епизод. Лекцията за Търново няма връзка с темата. Споменах Царевец, само защото попитах за функциониращи църкви през периода 580-680, а неизвестният по име византийски град на Царевец е изоставен едва при Ираклий. И църквите там са византийски и са функционирали докато е имало византийска власт. Относно липсата на капища - сега ще дойде Маготин и ще те зарине със зороастрийски храмове. Колкото до Сердика - тя е зявладяна чак през 9 век. Друга епоха. Българите и славяните вече не са диви племена, които не схващат как се живее в един град, а дори напротив - сами се опитват да строят градове. Така че през тези 50 години които делят превземането на града от покръстването може и да са оставили църквата за нуждите на покорените християни, а може и да са я ползвали за цели, подобни на тези, за които са я ползвали в началото на третата българска държава - примерно за склад или за хамбар.
-
Нямам кой знае колко желание да се занимавам с глупости. Вероятно можеш сам да си промериш какво означава Уелс и какво е полското име на Италия. Колкото до робите - не ми парадирай с учене на римско право, защото и аз съм го учил, а ми кажи коя точно дума се употребява за "роб" в античните източници?
-
Арианството, както и останалите ереси са били преследвани, но църквите не са били разрушавани, а преосвещавани. Пример е самата арианска крепост - Италия, където и досега арианските църкви си стоят - например в Равена. В нашите земи арианство са изповядвали готите, които макар и безспорно присъстващи до някакъв период са трудно уловими археологически. Ще се радвам да ми посочиш пример за някоя арианска църква от периода. Хуните и аварите, както и подчинените им българи и славяни са рушели всичко. Почти всички селища на балканите са били разрушени от тях, поне тези в северна България. Дори и да не са рушали нарочно сградите /което е и трудоемко/, те са ги ограбвали и запалвали. Същественото е, че след това те не са били възстановявани. Даваш примери за Силистра. ОК, не възразявам - аз я изключих изрично, тя вероятно е била във византийски ръце. Филипопол, Берое и Сердика също. Вероятно и еленската и беловската базилика, както и червената църква. В териториите, които не са били византийски - църкви няма. Примерите с Крум и Омуртаг са късни. Въпреки това ще отговоря - да християни е имало. Но това са били основно византийски пленници /Кинамон, Мануил и т.н./ Да, със сигурност вече е имало и българи християни /Енравота/. Но сред прабългарите и славяните християнството не е било масово. Иначе щеше да има археологически следи от него. Малкото християни и да ги е имало, са изпълнявали службите си вероятно в частни домове, пещери и колиби.
-
За Митака Местно население "не е останало" в определен регион - източната част на северна България. И то във вътрешността. Печенежките групи, които са заселени извън този регион, например в софийско и мъгленско естествено, че са асимилирани от околното славяноезично население, което по онова време вече си е с име "българи". С онези които са в североизточна България е по-сложно. Асимилацията там е била от една страна с българското /славянско/ население. От друга страна конкретно печенегите след масовите им избивания от византийци узи и кумани вероятно са били доста малко и вероятно са се сливали и сдругите тюркоезични групи в района - узи и кумани, образувайки точно онзи слой "миксоварвари", за който говорят хронистите. Всички те са постепенно са се асимилирали и българизирали, но процесът не е бил завършил при идването на турците, а след тяхното идване се е обърнал в посока към новите управляващи. Така, че смятам , че куманските, печенежките и узките потомци, които към 14 век не са успели да се българизират след това са се турцизирали /не тюркизирали, те и така са си тюркоезични/, и са представлявали значителен процент от предшествениците на днешните турци и татари от североизточна България. За Рицар Печенегите, узите и куманите не са единствените народи, които са били многобройни, а сега са изчезнали или са били асимилирани, така, че иронията е неуместна. Шопите, дори и да са наистина потомци на печенежко племе, което е само една доста недоказана хипотеза са напълно асимилирани и няма смисъл да търсиш у тях тюркски език. Никой не ти отрича наличието на древен/ не само тракийски/ субстрат в изброените от теб области. Но забележи - в тях не се включва североизточна България, а извън нея печенегите са били разселени само като малобройни и изолирани групи. Не е учудващо, че "помен не е останал". Помаците в Родопите не са тюрки, за разлика например от юруците, но ми е интересно какви са твоите схващания за гагаузите. За мен това да са потомци на хриситянизирани узи е съвсем възможна теория.
-
да отговоря е лесно, но няма да е честно, защото тази картинка аз съм я пускал в един друг сайт.
-
Какви са ти доводите за масово разпространение на християнството сред славяните и българите около 100 години преди Аспарух? Забележи, че това е времето, когато аварските нашествия /със съществена роля на славяни и на кутригури/ разрушават всички антични градове по нашите земи. Именно около 580. Дай ми пример за археологически доказана функционираща църква от периода 580-680, която да не се анмира във все още византийските градове, като Царевец /до Ираклий/ или Дуросторум.
-
Говоря за народа, известен с името "българи" на хронистите, за пръв път забелязан в степите северно от Кавказ и различаващ се етнически от групата родствени помежду си племена, назоващи се словени /славяни е русифицирана форма/. Народ, чиито език е изчезнал и в момента се чудим дори какъв е. Съдбата му е свързана с печенежките нахлувания. Теории, че влахи означава нещо различно от романоезично население и че думата славянин идва от роб, ане роб от славянин считам за необосновани и съответно не пиша в такива теми. Капиш?
-
Значи на перничани /кюстендилци, варненици, тутраканци и т.н./ трябва да им говорим сама онова, което им е приятно... Хмм, интересен възглед. Не го споделям.
-
Възможен отговор - източната част на Северна България вкл. Добруджа остава слабо заселена. Българското население /и влашкото също/ е в планините, в Предбалкана, покрай Дунава и покрай морето. Из равнините се мотаят и някакви потомци на печенези, узи и кумани, а след 13 век вероятно и татари /които в този случай са същите кумани с ново име/. Всички те вероятно са приели поне формално християнската религия и са били в процес на асимилация, но в някои случай той е бил в съвсем начален стадий. Впрочем влашкият елемент в началото може и да е бил силен, но след Калоян фактически не се споменава, което говори или за относително малката му роля - примерно само самите Асеневци и близките им роднини и сподвижници или поне за доста бърза, в рамките на едно две поколения, асимилация. С куманите, които формират управляващата династия от Тертер насам и имат роля и преди това, въпросът е по-сложен. Ясно е че и те са се асимилирали, особено висшата аристокрация, но до каква степен е стигнал този процес прз 14 век, запазвало ли се съзнанието етническа разлика и дори употребявал ли се къпчакски език в неформалното общуване - ние не знаем. За съжаление светската литература от онази епоха не е стигнала до нас, а църковната именно тогава е писана нарочно на особено архаичен старославянски език. Има още нещо. Печенежкият удар е бил именно в основната територия на обитаване на прабългарите. Именно след него основната им маса е унищожена или прогонена от североизточна България и реално тогава изчезват като самостоятелен етнос. Остатъците им се асимилират или със славяноезичните "българи", или с тези узи, печенеги и кумани, като поне в началото явно е било голяма шарения - хронистите определят населението в Паристрион като миксоварвари. След османското завоевание тези кумани, узи и печенеги, които са тюрки и прабългарите, които може и да не са тюрки, но включват със сигурност и тюркски елемент очевидно се сливат с османците и вероятно представляват значителен дял от предците на днешните турци от Делиормана. Изключение са гагаузите, които са с неясен произход, но за мен хипотезата, че са тюркско предосманско население е по-вероятна от тази за езиково тюркизирани, но запазили християнска религия българи.
-
Ролята на печенезите е огоромна и незаслужено не и се отделя особено внимание. Археологията доказва, че практически всички български селища във Влахия са унищожени от печенезите около 1000 година. Същото важи и за Добруджа след 1000 година - чак до хипотези за хиатус. Цитирам: http://liternet.bg/publish13/p_pavlo...ri/skitski.htm В годините на византийското владичество българските земи били обект на опустошения и заселвания от страна на т.нар. късни номади (печенези, узи и кумани), най-вече в Паристрион (Подунавието) и отчасти в Тракия, на унгарски опити за завладяване на северозападните български земи, както и на нападения на италианските нормани в днешните Албания и Македония. Византийското господство предизвикало отрицателни, в някои райони дори катастрофални изменения в обхвата и състоянието на българската етническа територия. С унищожаването на българското царство изчезнала мощната преграда пред новите вълни от "варвари" от степите на Северното Черноморие към Карпато-Дунавските земи (т.нар. "отвъддунавска България" през VII-X в.) и на юг от голямата река. Византийската империя не била в състояние да установи своята власт на север от Дунав. Тя била принудена да се ограничи с естествената и традиционна от нейна гледна точка дунавска граница, което създало крайно неблагоприятни условия за съхраняването на българския етнически облик на земите между Дунав, Днестър и Карпатите (рядко населени при това), както и в Трансилвания. Сходно било положението и в други гранични зони - напр. в дн. Албания и Косово, където през ранното средновековие присъствало значително българско население. Така отделни периферни райони започнали да губят българския си етнокултурен облик за сметка на номадите (печенези и кумани), маджари, албанци, сърби, власи. Няма спор, че ако Първото българско царство се бе запазило, то такива процеси не биха имали този обхват, а някъде въобще и своето развитие. Най-значителни мащаби и опустошителна сила безспорно имали нашествията на печенезите. Този номадски народ бил съсед на Първото българско царство още от края на IX в. и в повечето случаи негов съюзник. След установявянето на византийската власт обаче печенезите получили много по-лесен достъп до земите на юг от Дунава, което било благоприятствано и от слабите управници, наследили Василий II (976-1025). Още при неговия брат и приемник Константин VIII (1025-1028) започнали масирани печенежки нашествия. Първото от тях било през 1026-1027 г., когато "варварите" нахлули преди всичко в западните български земи (темата България), отвличайки много пленници и плячка. И Роман III Аргир (1028-1034) не могъл да организира сериозно противодействие срещу степните нашественици - през 1032 г. те опустошили Паристрион, а през 1034 техните орди достигнали околностите на Солун. На следващата година нахлуванията, улеснени от замръзването на Дунава, продължили в посока към "Македония" (Одринска Тракия). Особено разрушителни били трите печенежки нашествия през 1036 г. Археологическите изследвания през последните години показват, че тогава пострадали старата българска столица Плиска, центърът на византийската власт в Паристрион Доростол/Дръстър (дн. Силистра), градището при с. Скала, Добричко, и други крепости в Паристрион. Някои находки свидетелстват, че още тогава имало частични заселвания на печенежки групи в българските земи, а местното българско население търсело спасение в южна и западна посока.----------------------------------------------------------------------------------------------------------- http://www.hrono.info/dokum/povest1.html Повесть временных лет В год 6452 (944). ........................ Послушал их Игорь и повелел печенегам воевать Болгарскую землю, а сам, взяв у греков золото и паволоки на всех воинов, возвратился назад и пришел к Киеву восвояси. ------------------------------------------------------------------------------------------------------ http://www.hrono.info/dokum/0900dok/kb_imp1.html#05 Константин Багрянородный РИЕЙ Так как [булгары] многократно были побеждены и ограблены ими, то по опыту узнали, что хорошо и выгодно находиться всегда в мире с пачинакитами. От понизовья реки Дунай, против Дристры[20], начинается Пачинакия http://www.chitanka.info:82/lib/text/2382/0 СТИВЪН РЪНСИМАН ИСТОРИЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Симеон бил хванат натясно. Печенегите били далеч по-страшни от маджарите, а и той едва ли можел да се надява, че ще успее да повтори ловкия си дипломатически ход отпреди 20 години. Но съдбата му се притекла на помощ — така ненадейно, че явно в случая е изиграл роля и подкупът. Вогас пристигнал на Дунава, водейки ордите на печенегите. Но тук той се скарал с друнгария Роман Лакапин и Роман отказал да превози варварите. А те се уморили да чакат и след като опустошили и вероятно почти превзели Влашко, се върнали в земите си. Роман бил заподозрян в двойна игра, но нищо не могло да се докаже. Безспорно Роман бил амбициозен и безскрупулен, а може да се предположи, че и Симеоновото злато е повлияло на действията му/4 След като бил избавен от печенегите, Симеон можел да погледне напред с по-голяма увереност. Наистина, както изглежда, той изгубил и последната си територия отвъд Дунава, но загубата била почти без значение: Дунав бил далеч по-сигурна граница. http://stratum.ant.md/05_99/articles...ov/fedor06.htm На южном берегу озера Комэна и на берегу р. Яломицы северо-восточнее Бухареста у с.Дриду открыто неукрепленное поселение с прямоугольными в плане землянками, с одним или несколькими очагами или печами-каменками (обычно против входа, в левом дальнем углу). Гончарная керамика обычного для сельских поселений I Болгарского царства облика ........ Обитание на поселении прекратилось, видимо, в результате нападения печенегов. На западной окраине села Буков, на мысе, некогда окруженном с трех сторон водой, было обнаружено селище середины IX — X вв. (Буков I или Буков-Ротарь). В южной части с.Буков открыто второе раннефеодальное поселение (Буков II или Буков-Тиока), имеющее два слоя — нижний, соответствующий по материалам и датировке с.Буков I, и верхний — второй половины X и возможно начала XI вв. Селища Буков I и селище нижнего слоя Буков II погибли в результате большого пожара, возможно, во время набегов печенегов. Нашествия печенегов в X — XI вв. положили конец развитию Балкано-Дунайской культуры на территории Молдовы, Мунтении и Олтении. В начале XI в. в результате ударов, нанесенных Византией и кочевниками I Болгарскому царству, оно было разгромлено, территория его захвачена. Наступило время непрерывных вторжений на Балканы, запустения многих поселений, отлива населения, особенно из Дунайской равнины. Ареал Балкано-Дунайской культуры резко сократился, многие ее поселения были превращены в развалины (Дриду, Буков и др.). Сама культура фактически прекратила существование. Мунтения и Олтения в XI-XIII вв. были опустошены набегами кочевников, следы пожарищ и разрушений в конце X — начале XI вв. встречаются на поселениях Балкано-Дунайской культуры повсеместно (Иляна, Дриду, Бэрляска, Мэркулешть, Путиней, Буков и др.). Обосновавшись в начале X в. в Южной Бессарабии и Молдове, печенеги в конце столетия переместились в Мунтению и Олтению, в значительной степени истребив и вытеснив оттуда местное население --------------------------------------------------------------------------------------------------------- http://stratum.ant.md/06_99/articles/atanasov/1.htm Атанасов Г. АНОНИМНЫЕ ВИЗАНТИЙСКИЕ ФОЛЛИСЫ КЛАССА «В» И НАШЕСТВИЕ ПЕЧЕНЕГОВ В ДОБРУДЖУ 1036 г. Благодаря продолжающимся уже полвека системным археологическим исследованиям в Добрудже и Северо-Восточной Болгарии стало очевидным, что эта обширная территория оказалась опустошенной к середине XI в. После этого возник демографический вакуум1 , продолжавшийся до начала XVI в. (Атанасов 1991: 75-89; 1998: 4-5). На основе письменных источников (главным образом Скилица), монетных находок, печатей, мелких металлических предметов и некоторых типов керамики можно считать, что причиной тому стало одно из больших печенежских нашествий 30-х гг. XI в. Картину вторжения фиксируют мощные пожары и разрушения, отмеченные как раз в тех крепостях, в которых найдены надежные свидетельства присутствия ромейских гарнизонов: Скала (Йотов, Атанасов 1998: 136-137), Царь Асень (Димова 1993: 73), Доростол (Ангелова 1988: 42; Атанасов 1991а: 21-22), Диногеция, Капидава, Хыршова (Diaconu 1970: 44-49). Об апокалипсисе 1036 г. можно судить по факту превращения района между Дунаем, предгорьями Балкан, р.Белый Лом и Черным морем в зону совершенно необитаемую (речь идет о постоянных поселениях внутренней части) до XVI в. http://toursbg.info/category/guides/dobrudja Животът в скалните манастири е продължил след края на X до средата на XI век, когато тези земи влизат в границите на Византия. Изглежда са обитавани до големите нашествия на печенегите от 1036 г. , когато заедно с населението емигрират и монасите. __________________________________________________ _____________________ Картал Кале”/Орлова крепост/ е разположена на причудливо недостъпно място на един от меандрите на река Сенебир,пресъхнала през 18 век.Тя е построена към началото на 10 век при царуването на Симеон Велики.Издигната е върху руините на малко тракийско селище и късноантично укрепление.Има триъгълна ветрилообразна форма с площ около 35 декара.Стените са зидани от големи полуобработени камъни с дебелина от 3 метра до 3,30.Пред нея има 5 кули и дълбок ров.Личат два входа с порти -единият при недостъпната шийка,а другият в южната страна,където укреплението е с двойна стена.От там се осъществява връзката с голяма предградие.То представлява селище с площ от близо 40 декара.Северно от”Картал Кале”,само на 2 километра,се намира втора старобългарска крепост с площ от около 25 декара.Между двете крепости има средновековен скален манастир. Така оформената структура от две селища,крепост и манастир се явява една от най-големите агломерации от епохата на първото българско царство. В”Картал Кале” са разкрити 20 жилища/землянки/,оръжия,земеделски сечива,керамика,битови предмети,църковни кръстове и медальони от 10 век. Крепостта е разрушена при нашествието на руския княз Светослав през 969-970 година.В края на 10 век е възстановена,но окончателно е разрушена и напусната завинаги след печенежкото нашествие през 1036 година. __________________________________________________ ______________________ http://www.ant.md/news/23-08-04.htm Раскопки городища Руйно – Картал-кале (2000-2002 гг.) открыли остатки крепости эпохи Первого Болгарского царства. По мощности ее стены уступают только столичным укреплениям, а посад является самым обширным из до сих пор известных. После двух страшных пожаров, связанных с войнами киевского князя Святослава и нашествием печенегов, население навсегда покинуло эти места. http://www.libshumen.org/do/shumen8.htm През 10 век Плиска се развива като аграрно - занаятчийски център и постепенно загубва своето политическо и военно значение. След завладяването на Североизточна България от византийците /971 г./ бившата столица е център на неголям гарнизон. През първата половина на 11 век тя е подложена на системни атаки от племето печенеги. Това е една от причините за нейното изоставяне около средата на 11 век. През XI век в земите на Североизточна България нахлуват печенези, узи, кумани. Най-голямо и опустошително е нашествието през 1048 г. Вероятно по това време животът в селището /Тръстеник/ замира. Оцелелите жители потьрсват убежище другаде. http://journey.bg/bulgaria/bulgaria....4179&city=1942 Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-40-те години на ХІ век при печенежките нашествия. След това, върху терена на Абритус няма обитатели. http://pozvanete.bg/news.php?id=20984 "Манастирът е бил изоставен в първата чевърт на XI век в резултат на нашествие на печенези, които опустошават Добруджа и северното крайбрежие", обяснява зам.-ръководителят на разкопките Росина Костова - доцент в катедра “археология” във Великотърновския университет. "Манастирският комплекс със сигурност не е бил разрушен насилствено, но е бил изоставен, тъй като монасите са чувствали несигурност", разказа Костова. Когато духовниците напускат светата обител, на мястото на манстира и сградите му започват да се появяват жилища на обикновено население. "Получава се създаване на едно селище върху друго, което е съществувало до XVII-XVIII в.", обяснява археоложката. Става дума за Караач тепе край Варна. Интересното е, че тук възниква селеще, което е обитавано именно през твърдяния хиатус. Както повечето селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенезите в средата на XI век http://www.yailata.info/stronghold.php
-
Лично на мен не ми прилича на средновековна. Няма ли снимки от вътрешността. Нямам сведения за нея.
-
Не мога да повярвам, че не сте чели хрониката на Йоан от Никиу. Е хайде от мен да мине: Хроника на Йоан от Никиу (англ.) Обърнете особено внимание на параграфи 47 и на 75. Особено за споменаването на втория дори Зиези трябва да ми даде орден. Впрочем след превод от коптски на геез и после на английски може и да станат някакви изкривявания.
-
Ирландия, не Исландия.
-
Солун е бил превзет от турците още в края на 14 век. След Анкара те го връщат на Византия. Там се установява един от полунезависимите представители на династията на Палеолозите. Нямам мреме да правя справка, но май беше Мануил. През 1423 той продава града на венецианците, които започват да го укрепяват. Обаче укрепленията не ги спасяват през 1430, когато турците го завземат.
-
Ставаше дума за Испания, а не за Южна Италия.