Thorn

За какво ти беше да правиш цяла тема в бойна слава, след като и до днес пишеш, че кодексът е фалшив. При това не можа да се обосновеш. Поне пиши, че "има съмнения, че е фалшив". И си погледни добре силезийската история. Преди да стане пруска е била австрийска, а преди това чешка, а не полска. Придобиването и от Прусия няма нищо общо с подялбите на Полша, а с войните на Фридрих Втори крещу Мария Терезия.

Около 1300 година армията е била 2000 конници в Европа и 1000 в Азия. Разбира се това е полевата рамия на централното правителство.

Стига размахвахте този тъп пасквил. За нивото му говори даже само този цитат: "Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните. Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици‚ и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа‚ стр. 14)" Урбан VI е бил в гроба от 1389, но авторът на парцала го кара да пише енциклики от оня свят четири години след това! Да не говорим уж снабдените с „научен апарат” глупости. „Гръцки летописи, том еди-кой си, стр. еди коя си” Дрън дрън. Без издание, даже без споменаване на кой точно летопис. И енцикликата не е със заглавието си. Долнопробна гьобелсова пропаганда, предназначена за тогавашните полуграмотни предшественици на днешните скинари и атакаджии – разни ратници, бранници, легионери и други отрепки.

Българска средновековна кухня - простота и разнообразие Ясен Бориславов Историческите сведения за храната на средновековния българин са оскъдни, няма запазена нито една готварска книга или поне няколко рецепти от онова време. Но по-внимателно взиране в съчинения на домашни и чужди автори, документи, археологически материал, иконографски изображения и етнографски данни може да очертае сравнително точна кулинарна картина. Това е трапеза на християнин, който се занимава със земеделие и скотовъдство. На нея има всичко, което яде и съвременният българин без продуктите, пренесени след XVI век от Америка - картофи, домати, чушки, фасул, царевица и пуйка. Тогава от Азия идва и оризът. И без тях може да се готви вкусно и разнообразно. Разпространеното мнение, че основна храна на предците ни е бил хлябът, не е далеч от истината, но освен него на трапезата извън дните на поста имало телешко, овче, козе и свинско месо, домашни птици и дивеч, много риба, мляко и сирене, яйца, пчелен мед, зехтин и орехово масло. Има в изобилие различни плодове и зеленчуци. Познати са повечето днешни подправки. Пие се вино, медовина, мътеница, ошаф, а според някои изследователи дори и бира. Теофилакт Охридски (XI в.) в едно от писмата си споменава "вкусни риби, опечени в хлебчета" . Явно става дума за рибници, които са генетично свързани с класическата българска баница с лук, праз, месо, спанак, сирене, тиква и какво ли не. Същият автор описва и трите начина за приготвяне на месо - пържено, печено и варено. За делниците е характерно вареното, а за празници цяло животно печено на шиш, в трап или пещ. В някои църковни книги се споменават "монаси, които се въздържат от риба, но ядат само сготвения с нея зеленчук" . Може ли това известие да остави съмнение относно съществуването на рибена чорба и риба плакия? Когато вместо риба е готвено месо, става дума за супи и яхнии. Император Никифор Фока нарекъл българския цар Петър "облечен в кожух кожогризец" , явно раздразнен не само от военната мощ на Първата българската държава, но и от уменията на българите да приготвят пастърма и други трайни колбаси. Съществуват и други примери, от които може да се изведат първообрази на класически български ястия. Френски пътешественик минал по българските земи през XV в. описва как по време на жътва селяните сядали на сянка да ядат разбито кисело мляко с чесън и краставица. Ето го и дядото на таратора. Сигурно е, че ястия като телешко с дюли и сини сливи, свинско със зеле или кокошка със зеле, гювеч с различни зарзавати, но без картофи, чушки и домати, имат свои първообрази в средновековната кухня. Картофът, впрочем, тогава е заместван от гулия и цвекло. Може би и боршът, който се смята за класическо руско ястие, да е имал свой аналог у нас. Славяни сме, все пак, братя. Почти сигурно е, че Банската капама е много стар български специалитет, както и повечето ястия, които по традиция се приготвят в гърне. Ако трябва с две думи да се характеризира старинната българска кухня, може би най-подходящи са простота и разнообразие. Предлагаме няколко рецепти, които, вярваме, ще потвърдят това. Салата от коприва с пресен лук Продукти: 1 кг. коприва, 1 връзка пресен лук, 2 яйца, 50 мл. олио, 1 връзка магданоз, оцет, сол Изчистената и измита коприва се попарва, нарязва се и се разбърква със ситно нарязаните лук и магданоз. Посолява се, поръсва се с оцет и олио и се украсява с резени твърдо сварени яйца. Киселец на фурна Продукти: 1 кг. киселец, 100 гр. прясно масло, 6 яйца, 2 чаши прясно мляко, 1 лъжица брашно, черен пипер и сол. Изчистеният и измит киселец се сварява в подсолена вода, отцежда се и се нарежда в тавичка. От останалите продукти се прави гладка каша, залива се киселеца и се запича. Гергьовско агне печено в трап Продукти: агне (7-8 кг.) с дреболиите, 6-7 връзки пресен лук, 250 гр. орехови ядки, 500 гр. сини сливи, 300 гр. гъби, връзка магданоз, черен пипер, 125 гр. масло, няколко листенца бабина душица, сол. Агнето се измива и се посолява. Прави се плънка от сварените дреболии, нарязани на едро, почистените от костилки сини сливи, орехи, гъби, лук и магданоз, нарязани на ситно, млян черен пипер и бабина душица. Всичко се задушава в маслото с малко вода и сол. Агнето се напълва и се зашива. От брашно вода и сол се омесва тесто, което се разточва на голям лист. Увива се агнето, предварително намазано с мазнина и се поставя в трап, където преди това е горял огън до побеляване на пръстта. Затрупва се с жар, пепел и пръст и се оставя така два-три часа. Шаран в тесто Продукти: шаран около килограм, 1-2 глави лук, половин връзка магданоз, 250 гр. орехови ядки, 400 гр. брашно, 100 мл. олио, черен пипер и сол. От брашното с хладка вода и малко сол се замесва тесто и се разточва на дебел лист. Лукът, нарязан на филийки се задушава в мазнината до омекване, отстранява се от огъня и се смесва със ситно нарязания магданоз, счуканите орехови ядки, смлян черен пипер, и сол. Почистеният и посолен шаран се напълва с плънкат, зашива се и се увива в тестения лист, поставя се в намазнена тавичка и се пече в умерена фурна. Тиква с лук Задушава се ситно нарязан лук в малко вода и олио, след което се добавя тиквата, нарязана на парчета. Когато омекне, се изсипва в тавичка, посолява се, залива се с топла вода и още малко лук на ситно и се пече на фурна

Чак пък три милиона! Подкрепи го с някакво доказателство

Пламене, признал съм те, номер едно си. Кога Солун е бил втора столица? Това, че е бил втория град, не означава, че е имал някакво "столично" значение. А с Апамея изби рибата! Защо точно Апамея, дето е превзета от арабите през седми век, никога не е била главен град в района, защото такъв е бил Антиохия и въобще не е пристанище на Средиземно море, каквото пък Солун е. Смях!

Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия – с една дума, хора веселяци. Според Нешри, който е писал през 16 век това е цитат от доклад на Лала Шахин, отнасящ се за обсадата на София.

Краставици, дини и пъпеши е имало. А колкото до ракията - дестилатите се появяват в Русия и Полша през 14 век, в Италия през 13 в., така, че вероятно и в България ракията се е появила през 14 век. Да не говорим, че имаме директно сведение на Нешри, въпреки, че то е някакъв блуждаещ мотив.

Тенис играта е в момента - арабите от Газа и Ливан стрелят по евреите, те им го връщат. А колкото до "хуманността" на исляма.... Хм, да твърдиш, избивания има само след 16 век е голяма глупост. Остави самия пророк, който вероломно, в нарушение на сключения договор изтребил еврейските племена в Медина и Омар, който прогонил всички юдеи и християни от Арабия, но арабо-византийските войни са били доста гнуснички. Пък и отвратителните алморавиди и лудия халиф Язид са били доста преди 16 век.

Да бе, изкланите от Мохамед еврейски племена в Медина са спонсорирали прогонения от родината си полупобъркан водач на малка секта да вземе властта в някакво незначително градче, преживяващо от поклонниците посещаващи някакъв локален религиозен център с далечната идея малкото градче да разгроми за няколко години две велики империи. И вероятно с още по-далечен извратен прицел след векове техните единоверци да живеят в страната си в постоянна тенис игра на замеряне с ракети с единоверците на Мохамед.

По това време Джида не е съществувала още, а ако походът на слона, в който етиопският владетел на Йемен напада Мека /макар, че е много вероятно тя да не е била основна цел /беше успял, то може би Арабия щеше да е християнска. При всички случай този поход не би могъл да разгроми исляма, защото той още не бил изобретен. Случил се е в годината на раждане на Мохамед.

Правилно е, че са били нещо като съюзници. Но все пак Сасанидите са завладели Йемен

Сасанидите са завладели Йемен вероятно по съображения за контрол на търговския път през Червено море от Индия и евентуалното му пренасочване към Месопотамия. Самата Етиопия е била твърде далече и не са се опитвали да я завладеят. Имали са си достатъчно грижи с римската империя.

Личи си, че не сте се интересували особено много от етиопската история. Всъщност Аксум се християнизира / в монофизитски вариант/ по времето на Юстиниан, като първи епископ е бил някой си Фрументиос. По това време държавата е силна и през 6 век завладява и Йемен, макар, че етиопските наместници там скоро се обявяват за независими, а по-късно Йемен е завлядян от Сасанидите. Същевременно в Етиопия има и юдаистки общности с неясен произход /още по неясен, отколкото например този на мединските евреи по времето на Мохамед/, чиито потомци са съвременните фалаши. Аксум запада след завладяването на Египет от арабите, които прекъсват връзките му с Византия, и постепенно се потапя в "тъмни векове", за които има само легенди, за някаква жестока царица Юдит, която унищожавала християнството. Постепенно политическият център на страната се пренася на юг, има политически и културен разцвет при царете Лалибела и Зара Якуб /14 век/. Този последният е интересна личност - един истински африкански Иван Грозни - крайно жесток, деспотичен, крайно религиозен и добър пълководец. Същевременно още през ранното средновековие ислямът се разпространява по сомалийското крайбрежие и дори прониква във вътрешността на страната. Възникват няколко мюсюлмански султаната, които се борят против Абисиния /старото име на Етиопия, страната наследница на Аксум/. Често дори попадат под етиопски васалитет. В края на 15 век един от тези султанати, с център в град Харар, който сега е в пределите на Етиопия се усилва и неговият имам Ахмед "Гран" в началото на 16 век започва опустошителна война с империята. Етиопскияг негус /императорската титла/ Галаудеус /Клавдий/ е разбит в няколко сражения и започва едно безкрайно отстъпление, с тежки поражения и предателства, което като атмосфера напомня обстановката във Франция преди Жана д`Арк. В Етиопия нещата са дори по страшни, защото войната е и верска. Гран унищожава църквите, избива монасите, изгаря икони и книги. Войските му проникват в областите на централното етиопско плато, където враг не е стъпвал от стотици години. Страната е пред катстрофа. Една от отчаяните мерки е поканата на отряд португалски наемници. Гран /който получава подкрепа от турците/ загива от случаен португалски куршум. Почти всички португалци загиват в боевете, но постепенно етиопците вземат надмощие и освобождават страната си. За съжаление следва упадък на централната власт, като страната практически се разпада на малки владения. От това се възползват племената гала, които през 16-17 век постепенно проникват от юг. Възраждане започва едва през 19 век с дейността на негуса Тевадрос /Теодор/, който започва обединението на страната. Но той е разбит от британците и се самоубива. Наследникът му Йоханес продължава обединението, но е е въвлечен във война с махдистите и загиво в куриозна битка при обсадата на някакъв судански град, въпреки че армията му многократно превъзхожда суданската. Неговият наследник Менелик, владетелят на областта Шоа е истинският създател на съвременна Етиопия, като завладява множество области, населявани от гала и други сомалийски племена, включително Харар /столицата на Гран/ и Огаден. Същият отстоява независимостта на страната от Италия, като нанася на италианците унизителен разгром при Адуа 1896 г. Не е вярно, че Аксум е единствената хриситянска държава в Африка. В земите на днешен Судан /старата Нубия/ са процъфтяващите християнски кралства Макура и Алоа, които са завладени от мюсюлманите едва през 14-16 век. Хриситянстово има и в страните от западна Африка /Магреб/, където поне да 10 век християните вероятно са мнозинство. африканска католическа църква със свои епископи има до около 11 век, оттогава са и последните надписи на латински в Алжир и Мароко, в някои оазиси в Сахара вероятно са го говорили до около 15 век. В Магреба християнството е напълно ликвидирано едва от фундаменталисткат секта на алморавидите /абсолютни аналози или по-скоро духовни бащи на днешните талибани/, а в Египет се запазва и играе значителна роля дори днес, когато между 10 и 20 % от населението са християни.

Пиперът /чушките/ са си американски. Имало е кратуни, не знам дали са ги яли, нахут /бобово/, подправки от ония скъпите, дето са станали повод за великите географски открития - черен пипер, индийско орехче, канела. Пили са и медовина /напитка от ферментация на мед/, а вероятно в 14 век се е появила и ракията. Не знам имало ли е краставици.

Констант е резидирал в Сиракуза няколко години до смъртта си. Вероятно е обмислял идеята да я направи столица, но никакви официални стъпки не са били предприети. Всякакви споменавания на Иберия са глупави. Там вестготите превземат последните византийски крепости през 20-те години на 7 век, при Ираклий. За житницата - да, Египет е бил житница. След загубата му населението на Константинопол намалява, но загубите се компенсират с местни доставки и със идващо от север жито. Самата Сицилия също е "житница" и значението и като такава нараства именно по-това време. През 5-6 век след загубата на Африка, Рим е бил снабдяван със сицилийско жито. Преместването на столицата би довело до рухване на империята. Тя се е закрепила благодарение на ресурсите на Мала Азия. Сицилия е малък остров и няма такива ресурси. Италия и Картаген сами са се нуждаели от защита. Византия е имала мощен флот, но по времето на Констант той търпи жестоки поражения от арабите.