За действията и мотивацията на ВМОРО:
[highlight=yellow]Михаил Попето и другарят му били терористи на организацията[/highlight]. Вчера, неделя, четвърти юли, те бяха извършили
[highlight=yellow]покушение върху живота на А. Наумов, директор на серските български училища.[/highlight] Попето разказваше на Делчева как извършили
убийството. Няколко души, между които и ние с Мерджанова и Соколова, ги бяхме заобиколили и слушахме разказа. Според тоя
разказа убийството станало така:
Облечени в селска носия, както бяха сега пред нас, те двамата дошли преди убийството в Серес с цел да узнаят и запомнят
лицето, което ще убиват, кога излиза и къде ходи то, да проучат улиците на града, да изберат мястото, където ще извършат
убийството, а също през къде да избягат, след като го извършат. Нищетата на своето дрипаво селско облекло Попето умишлено
увеличава със своите зле завързани скъсани цървули, чиито върви се влачели по уличния прах; той постоянно прибирал разпасания
си окъсан пояс и все се правел, че не може да го прибере и запаше; той постоянно се секнел с ръка и си бършел сополите с ръкава на
ризата. Когато в такъв каяфет обикалял улиците на града, някъде към укюмата един военен (забитин) така се погнусил от него, че го
изругал:
— Ама не пис-пезевенк! Деф-ол бурадан, хайван ериф![22]
Вчера надвечер, както всички жители на Серес, [highlight=yellow]Наумов, подръка с жена си на име София, по народност гъркиня, и с
двегодишното си момиченце,[/highlight] водено от слугинята, излязъл на разходка. Двамата с Гоце ги проследили и когато на връщане
минавали през чаршията и дошли при Балък пазар, счели момента за удобен поради малкото минувачи и нападнали Наумова с ками.
Жената на Наумов първа забелязала убийците и се изпречила пред тях, за да защити мъжа си. Попето се опитал да я отстрани, обаче
тя, ако и [highlight=yellow]бременна, със силно издут корем[/highlight], като котка се хвърлила върху него, сборичкала се, уловила му ръката и се помъчила да му
изтръгне камата. Попето не очаквал такава съпротива от жена, особено от една бременна жена. Той се видял в чудо — вместо да
напада, трябвало да се защитава. По време на боричкането той й нанесъл един удар с камата в рамото и два други удари в ръката,
но тя не го изпуснала и продължавала да се боричка с него. Другарят му Гоце, след като нанесъл един удар с кама в гърба на
Наумов, който извадил револвер и стрелял върху Попето, без да го улучи, също ударил с камата в гърба г-жа Наумова, която паднала
на земята и изпуснала Попето. Паднал на земята и Наумов. Двамата похитители избягали, изгубили се из тесните серски
сокаци, излезли от града, поели височините северно от Серес и след като цяла нощ пътували, днес се добрали до нас.
— Какъв е бил тоя Наумов? Какво е направил? [highlight=yellow]Защо го убихте[/highlight]? — полюбопитства Мерджанов.
— Какъв? [highlight=yellow]Директор на училищата. Противник на
организацията. Гад![/highlight] — отговори Попето.
— Противник на организацията — това е много малко, за да
заслужи смърт. Той може да мисли по свой собствен начин, без да
пакости на некого. Какво е направил, за да го убиете?
— Какво? [highlight=yellow]Организацията знае, тя е намерила, че той
заслужава смърт и ни заповеда да го убием.[/highlight]
— Ами ако има некой татарбашия в организацията, който с
това убийство да е гонил лично отмъщение?
Делчев се намеси:
— Във върховете на организацията такива личности нема!
— Значи тия от върховете са непогрешими като папата!..
Каквото и да е, но тия смътни обвинения като „противник на
организацията“, „гад“ и прочее — всички те вода носят. За да бъде
някой наказан със смърт, требва да се е проявил тежко, требват
конкретни факти. И после — убиват не само него. [highlight=yellow]Убиват жена му.
Убиват детето му, което още не е родено, което е в утробата на
майката.[/highlight] Как смее организацията да оправдае пред себе си и пред
света това тройно убийство, това чудовищно злодеяние?
— Станало е грешка.
— Демек „янлъш-олмуш“! — и ние се възмущаваме от
турското правосъдие и от турското административно нехайство, когато по погрешка карат едного да плаща греховете на другиго!
— Собствено тя, жената, сама си е виновна за своята смърт и за смъртта на още нероденото си дете — що й е требвало да се
спуска върху Попето, да се боричка с него, за да спасява мъжа си?
— И това го казваш ти? А аз имах по-високо мнение за твоя
начин на мислене!
Делчев изгледа упорито Мерджанов, изгледа по ред и двама ни със Соколова. Вероятно той прочете в погледа ни одобрение от казаното от
Мерджанова. Вратните му жили изпъкнаха: у него това беше признак на силен, едва сдържан гняв. Той почервеня до
посиняване:
— Е какво искате вий? — извика той. — Попето да остави
оная, гъркинята, да му изтръгне камата от ръцете и да го заведе в
укюмата? Това ли искате вий?
— Говоря ти аз лично, а не тримата ние. Аз искам да кажа, че човешкият живот е нещо много скъпо, нещо свято, което не бива да
се унищожава. Или, най-малкото, не бива да се разхищава лекомислено, какъвто е случаят с Наумова. Ако ония, които са по
върховете на организацията, биха уважавали човешкия живот, Попето не би получил заповед да убие Наумова, жената нямаше да
се боричка с него и той не би станал убиец на една невинна жена и на сто пъти по-невинното й още неродено дете. С това и тя самата
— организацията — не би се излагала на жестоки и справедливи критики…
От спомените на Петър Манджуков https://www.anarchy.bg/books/predvestnici-na-buryata/
--------------------------------------------------------------------------
Значи - убиват българин, учител, без да им пука, че го правят пред очите на двегодишното му дете и бременната му жена (чиято вина е е че е гъркиня) и я убиват и нея. Защо го убиват - непосредствените убийци нямат идея, те са само изпълнители. Лошото е, че и Гоце Делчев, който е и един от ръководителите на организацията, също не може да обясни.
