scarecrow

Във връзка със сай фай постовете на Южняк, Невски и Богданов. Лукяненко не би трябвало да бъде (единственото) мерило за руския език. Добър автор, чел съм преведените му неща, нелоши сюжети, макар и според мен леко детински трета и четвърта част на патрулите, а и на част от другите му произведения. Стилът му трудно бих нарекъл блестящ. Напомня ми на класическите времена на американската фантастика, където Азимов, ван Вогт и донякъде Хайнлайн отдават значение повече на фабулата, отколкото на стила. Като стана дума за Хайнлайн, той вмъква термини и обикновени думи на различни езици, включително руски, латински, френски, но според мен при него е по-скоро опит за демонстриране на ерудиция, отколкото липса на еквивалентни думи в английския. За Бърджес не бих могъл да коментирам, но самото заглавие на известното му произведение е достатъчно красноречиво. Сещам се и за Count Zero на Гибсън, ако някой, който не е чел книгата познае как е преведено заглавието на български

Ти направо си обиждаш нашата интелигентност като ни мислиш за глупаци...какви български термини, какви пет лева. Нали това ти обясняваме от два дни. В българския няма съответен термин, затова "дръп" английския или немския или френския или руския термин. Ако за теб това означава, че терминът е български - ОК.

нали точно това говорим от началото на темата. в българския език няма подходящи думи, затова си "внасяме" от други езици.

а рибоза и рибо- в рибозоми и рибонуклеинова е чисто българска дума, така ли? би ли ми посочил къде в ненаучен текст се използват транскрипция и транслация? нещо не виждам да си коментирал генетичния дрейф...или понеже дрейф (типично българска дума) се използва в корабоплаването и нея да я броим за българска. транслация на български е превод, дай да не си приказваме глупости.

намират се, не е като да не се намират непреведени термини. транскрипция и транслация, например. вярно, че и двата са от латински, но в английският език съществуват и извън терминологията на биологията, а у нас - не. генетичен дрейф също е "полупреведен" термин, който се употребява често в специализираните текстове. рибоза, рибозоми, рнк...

американска диета - двоен чийзбургер, пържени картофи и диетична кока кола

това са статистиките за България, Испания и Гърция за 2007. Обърнете внимание на разпределението на земята и производителността на труда. Както и на процента от собствениците, които имат и други приходи. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Bulgaria http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Spain http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Greece

то строго погледнато и индекс не е от най-българските думи, а цитируемостта е нещото, което количествено се изразява с фактора, но иначе съм съгласен, че смисълът от превеждането на този термин е някъде между никакъв и нула.

да започна от своята чисто лаишка гледна точка. в нашия език има много думи от чужд произход - гръцки, латински, немски, френски, руски, турски и др, с които сме свикнали до такава степен, че не ни правят впечатление. специално в инженерните (идва от англ. engine ) науки до преди 25-30 години години почти цялата терминология е заемствана от немски или руски. сега е от английски. както са написали и не един и двама преди мен - иновациите (каква чудесна българска дума ) идват с "родната" си терминология, която просто не е българска. ако ние имаме нещо близо - превеждаме. сещам се за dual-core, което превеждаме като двуядрен (процесор) и споменатите вече облачни технологии (и то защото за 99% от хората тези неща са си направо "много тъмно облачни" ). думи като компютър отдавна не ни правят впечатление, нито принтер, дисплей, монитор, компютърен томограф, кардиография, евокирани потенциали (това е официалния медицински термин, ако не се лъжа), антибиотик... даже и думи, които са толкова отдавна при нас, че никой не ги счита за специализирани - електричество, автомобил, автобус, трактор, акумулатор, телевизор, радио, банка, кредит... иначе не бих превел impact factor като фактор на влияние (не че фактор е кой знае колко българска дума), по-скоро степен на влияние, макар че и това не изразява напълно значението на термина.

http://www.defense.gov/specials/nativeamerican01/code.html http://www.thewildwest.org/component/content/article/28.html http://www.army.mil/americanindians/soldiershonored/a_codetalkers.html

Твърде вероятно причината да не е споменат да е, защото не е българин. Няма нужда да заприличваме на едни наши съседи, които обявяват за свои всички що-годе известни личности в световната история. Лошо е да се забравя историята. "Помненето" само на великите моменти и "забравянето" на не чак толкова приятните рядко води до нещо положително. А Карл е владеел доста езици, имал е отделен език за всеки отделен случай, казал е "на испански говоря с бог, на италиански - с жените, на френски - с мъжете, а на немски - с коня си", родният му език е фламандски...съвсем не е бил някакъв дивак, не го подценявайте

това не е бройна система, а система от знаци. с нея ще ти е трудно да сметнеш колко е например 27 + 146, за умножение у дума да не става. пък и трябва доста да се вгледаш за да откриеш разликата между някои от знаците.

"Има три начина за смятане - с арабски цифри, със сметало и с пръстите на ръцете", казал го е Фибоначи. Според мен за използващите третия начин числата свършват някъде около числото 10

Този е оня с умножението с черти и книгата "Жив компютър", имаше и друга тема за него, скептичен съм към откритията му...

cos5a * cos2a = [(cos 5a-2a) + cos(5a+2a)] / 2 = (cos3a + cos7a) / 2 обаче ако няма допълнително условие това е безсмислено, обикновено в тригонометрията се търси за резултат произведение, а не сума ---------------------------------------------------------------- sin(a-45) = sin a * cos45 - sin45 * cos a cos45=sin45 = √2 / 2 (корен квадратен от две разделено на две) или в резултат --> (sin a - cos a) * √2 / 2 ----------------------------------------------------------------------- cos(a-60) - cos(a+60) = 2 sin (a) * sin (60) = √3 sin (a)

а какво е условието на задачите?

а с какви "несъществуващи" числа работим?

.

от Сартр пробвай "Битие и нищо"

В бъзикилийкс пускат измислени интервюта. Даже са написали най-горе на страницата си - "истината такава, каквата можеше да бъде".

"Войната за независимост" не е тази от 1812, а мноооого по-рано, а Тексас е бил независима република 8-9 години, след това става най-обикновен щат. Не прочетох всичко докрай, но ако някой претендира за достоверност не бива да допуска такива грешки.

За кои науки става дума? Физика? Химия? Математика? И за какви грешки става дума - само за членуването ли? И ако не е тайна все пак какво значи научни текстове? Кои са авторите и къде са публикувани тези текстове - не питам за имена, а за това дали са учени от световно ниво или от национално или имаш предвид най-обикновени дипломни работи?

Защо пък да не забраним някой от физичните закони? Примерно някой от законите на Кеплер. Амиииии, сетих се. Защото природните закони не се приемат с гласуване и не е в нашите възможноси да ги променяме, а само да ги регистрираме.

Преди години просто писмената форма се синхронизира с говорната и отпаднаха тези допълнителни букви "ву", които се изписваха, но не се произнасяха в този тип думи. Тогава отново имаше дискусия за грамотността, наистина дискусията беше в по-малък мащаб. Сега, поне според мен, мотивите са същите - синхронизиране на писмената и говорната форма. Не съм лингвист, не мога да кажа дали в исторически план произхода на двата вида членуване при мъжки род, единствено число и допълнителните буквички имат близък произход, но едва ли. Имам чувството, че ще има по-малка съпротива срещу преминаването към латиница, отколкото срещу отпадането на пълния член (шегичка). Преди 100-120 години е имало едни правила, които днес ни се струват архаични, преди 50-60 години са били други; правилата ще се променят, ако не днес или утре - след години. Ако не е правилото за пълния член, ще е някое друго.

Англичаните не ги мисли, те постоянно си променят езика. Смешното в цялата ситуация е, че един от апологетите на пълния член не знае кога да го използва, друг пък, който твърди, че има пряка връзка между правопис и интелект пише с грешки, а аз все още се опитвам да разбера какво се случи когато преди 15-20 години се промени изписването на думи като действувам, участвувам, чувствувам на действам, участвам, чувствам. Светът ли свърши? Или настъпи кончината за българския език?