RIZAR

Ресавски ,още не можеш да влезеш в час ,ами гледай последния/или един от последните/ филм с Джереми Айрънс и ще разбереш ,кои са основните обитатели на Генуа и Венеция ... В първата част стоиш добре,но за евреите не си разбрал май още нищо. Синагогата не им е "черква" ,най-правилния и семантичен превод е "читалище" или "библиотека",така,че синагогата не е място където се извършват сакрални действия ,а само се чете Тората .Така,че синагога може да бъде и една проста стая с един седмосвещник.Освен това Библията и дори Коранът всеки може да ги чете,а я се опитай да прочетеш Талмудата ,например???? Покойният Никола Николов е платил на други евреи/садукеи-бневярващи евреи,подобни на българите "православни" атеисти/ да разбият една Синагога и така за доста солена солидна сума се е сдобил с един комплект еврейски книги,в която човечеството ,което не е юдействащо/изпулняващо Талмудата/ е наречено със сладки епитеит като свине и прочие... Но това е друга тема ,кой е учил ,кой не е доучил....Отделно,че още не искат да разбератр ,някои хора ,че Хилтер е бил поставен и е работил в тяхна угода,ТОВА МОЖЕ ДА СЕ ПОТВЪРДИ И ОТ ФАКТА ,ЧЕ ЛИЧНО ШЕФЪТ НА СС -ХИМЛЕР Е ПРОВОДИЛ АВСТРИЙСКИЯ КЛОН НА СЕМ. РОТШИЛД ДО ШВЕЙЦАРСКАТА ГРАНИЦА,КАТО ИМ Е РАПОРТУВАЛ ,ЧЕ ВСИЧКИЯ ИМ БАГАЖ Е НАЛИЦЕ И В ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ Е ВЕЧЕ В ШВЕЙЦАРИЯ. Та ,много поздрави на антесемитите -семити са и арабите,персите,халдеите ,ако се вярва на латинския хронограф и българите...

Да ,аз още по-рано усетих ,че има нещо гнило в статията ,но суперсвръхкритиците от "БС" я бяха взели за чиста монета и аз си викам барабарпетко с мъжете-хайде. Разбира се ,това ,че няма олтарна преграда не означава все пак ,че няма и църкви ,пък били те и неготски,макар,че без никаква доза фантазия бидейки наясно с проблемите на търновските археолози ,които са разцепени на повече партийки и партийченца повече от парламента мога да кажа,че лъжата и по-точно потулването на фактите пречат на бял свят да излезе истината! Много археолози останаха на задна линия или направо бяха пратени в миманса за това,че се опитаха да повдигнат въпроса за континуитета между готските и по късните български селища в Търново от 4-14век. Дори преди време Пламен Павлов се изказа ,че Търново е готското- търн-торн. От археологическите разкопки пък ясно си личи ,че малките и средно големи готски църкви от 4-6век . са прераснали в големите и още по-големи храмове от ПБЦ и ВБЦ!

За готите-славяни Св. Йероним ( ІVв.) пише: „Хуните учат псалтира и топлят скитския студ с топлината на вярата: Златорусата и русата гетска войска е обкръжена с църковни палатки. Те ( скитите или хуните или гетите б.Г.Ц.) може би затова се бият против нас ( римляните б.Г.Ц.) с равна на нашата храброст, защото изповядват същата вяра." Part.1.22.col.870. Тук е заявено, че хуните не само са скити, но и руси. Едва ли това са азиатски монголоиди – албиноси, заблудили Светеца. Чудно ми е кой довлече в историята кривокраките азиатски дръпнатиочковци.

Прощавай,Ресавски, но не мога да ти разбера "пазарската" история.Какво искаш да кажеш?

Снимката не е на тази на която се правят разкопките,тази снимка е от Царевец.А църквата "Св.Иван Рилски" е под Царевец ,на 5метра от другата църква "Св.апостоли Петър и Павел" ,която се намира в Асенова махала.Вчера бях там,жалко ,че не успях да присъствувам на откритието.Докато бях излязоха само частици кости.Най-важното е да се открие наличието или липса на крипта на Църквата.

Ами Галата КАКЪВ Е???

Това е "РИМСКАТА ТЕЗА" на Боцмана, аз я пейстнах ,като исках да покажа ,колко е несъстоятелно тълкуваното "покръстване" през 865год. Разбира се ,аз не съм съгласен с неговата теза за народностния произход на българите,но не виждам ,защо да не се съглася с него за трактовката му за ранната християнизация на българите ,които се споменават в Мизия и Македония още през 4-5век.

Ресавски,честно казано чудя се какво си правил 5год. в Търново.Всички професори и доценти-Казимир Попконстантинов, Евлоги Данков,Легкоступ /сегашния декан/ наричат Търново -ТРЕТИЯ РИМ,само ти май си броял гаргите по Гарга баир???

Официално разпространената информация: (Тук няма да се спираме на причините довели до „легализирането” на тази антибългарска по същество идея за да не се помисли, че изнесената информация гони политически цели ) І. И тя е: Българската църква е създадена от гръцката, в година 865 или 866, като пръв кръстен е Борис І и след това целият му народ български. По неизвестните данни са, че това става по време на VІІІ Вселенски Събор и „кръстника” е патриарх Фотий. Ако това е така то: 1. Защо в отговор 93 [от отговорите на папа Николай ( папа от 24.ІV.891г. до 13.ХІ.867г.) от 866г. - Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum. Migne CXIX стр. 978 – 1016] се индикира, че българите питат „кой ще е втори след римският папа ?” - Първо – С приемане на светото кръщение от гърците това би трябвало да йм е много добре известно, като „генерална информация”. - Второ – Отговора на този въпрос е с неясно бъдещо практическо приложение, ако българската общност е под Константинополска опека. Тя би следвало да се интересува най вече от Константинополският патриарх и неговите прегогативи, а не от Римският папа. - Трето – Този въпрос би имал смисъл, ако българите са си поставили някакви „превратаджийски” цели, в смисъл да се „вместят” със евентуално свой Патриарх някъде непосредствено след Римският. И да изпреварят не само Константинополският, който е на пета „позиция” след Римският, Александрийският, Антиохийският и Ерусалимският по това време, но и другите преди него. - Четвърто – Тези отговори са посочени от Римските представители на църквата, като отговори на БЪЛГАРСКИТЕ ЗАПИТВАНИЯ. Никъде не е упоменат като „питащ” Борис І и неговото име се свързва с тези въпроси много по-късно, но не и в момента на питането. Ако въпросите бяха изпратени от Борис І, то и отговорите щяха да бъдат адресирани до него, а не до „българите”. 2. Защо в отговор 92 е посочено питане, за това „ колко са истинските патриарси”? - Първо – Що за покръстване са правили гърците, като не са научили българите, кои са „истински” патриарси или поне да информират най-първите от тях – княза и приближените му, та се налага българско питане чак до папата? Българите НЕ ЗНАЯТ ДАЛИ Константинополският патриарх, който ги е уж покръстил Е ИСТИНСКИ ! Ами след като не знаят дали „кръстника” йм е истински, те значи нямат и представа що за патриарх е този кръстник и това означава че НИКОГА НЕ СА СЕ СРЕЩАЛИ ИЛИ ОБЩУВАЛИ С КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ЦЪРКВА, т.е. с нейните представители. - Второ – Защо питането на този елементарен въпрос не е до църквата „майка”, където и би трябвало да бъде отправен ? Значи българите не считат константинополският патриарх за меродавен компетент по въпроса и това е учудващо, като отношение към „майката” кръстителка. - Трето – Този въпрос е много хитро зададен, понеже отговора му индикира точно Константинополският патриарх, като „неистински”, който не е наследник на Апостолска дейност и църква създадена от Апостолите, нито „...Никейският събор, който е най-уважаван и най-знаменит от всички Събори, споменава нещо за нея... ” – отговор на Римските легати ( за Константинополската църква б.м.). 3. Защо в отговор 73 се споменава питане „от кого трябва да се назначава Патриарх” - Първо – Ако българите бяха кръстени през 865г. от гърците, очевидно би било, че българският патриарх, би трябвало да се назначи от Константинополският, поради „старшинството” на предполагаемият „кръстител”. И това е основно правило за всички църкви и се знае, дори от хора, които не са свързани с църковният живот и порядки, като мен например. „Кръстените българи” обаче НЕ ГО ЗНАЯТ. - Второ – Този въпрос много конкретно заявява липсата на такава „майчина” гръцка кръщавка. - Трето – И папският отговор: „...той трябва за пръв път да бъде назначен от по стария, защото според Апостола, по-малкия се благославя от по-големият ( Евр. ІІ, 7)..” потвърждава липсата на гръцка „майчина” кръщавка. - Четвърто – Защо това „старшинство” не е приоритет на „майката” кръстителка, та се налага една година след това, да се пита . . папата ?! Очевидно защото такова кръщение НИКОГА не е било прилагано, за да съществува и последващото го старшинство на гръцката църква над българската. - Пето – Такова „старшинство” НЕ Е заявено и на Диспута от представителите на Източните патриарси, а това е по-същество църковният интелектуален елит на ІХ в. - Шесто – Такова „заявяване” би решило категорично въпроса „към кого, под кого да са подчинени църковно българите” и липсата на такова решаващо заявяване на Диспута от страна на Константинополската гръцка църква, говори АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО не само, че не е имало някакво кръщаване, но и липсата на всякакви църковни връзки между българските и гръцките християни. 4. За това достатъчно конкретно говори 72 отговор, който отговаря на въпроса „Вие попитахте позволено ли е да ви се постави Патриарх...”. Каква кръщавка ще да е била тази, на която нито е казано, какъв ще е българският църковен глава, нито от кого ще се поставя, нито кой е той ?! - Това говори, че дори да е имало някакво кръщаване ( по надолу ще видим, че такова е имало индикирано в първоизточниците) то НЕ Е БИЛО НИТО ПЪРВОТО, НИТО ОТ ТАКЪВ ГЛОБАЛЕН ХАРАКТЕР КАКВОТО МУ СЕ ПРИПИСВА, НИТО ПЪК ИЗВЪРШВАНО ОТ КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ЦЪРКВА. - За да питат българите от кого се поставя патриарха, много близко до ума е, че в България имаме наличие на епископални църкви, които се нуждаят от патриарх. Епископална църква обаче не се създава за една година, нито за 50 г. Една година след „покръстването” българите питат за патриарх – очевидна е И времевата несъстоятелност за българско покръстване, нарочено за година 865-та. 5. Други два много интересни въпроса са били зададени на папата, които тук ще представим заедно, тъй като корените йм са от едно дърво. Първият: „Гологлави или с покрити глави да ходят жените на църква...” и вторият: „Позволено ли е да се работи в събота или в неделя...” - Първо – И двата въпроса изхождат от различията мужду православните и съботянските църкви като цяло. Доказано е, че първоидеите на съботянството се крият още в будизма, зороастризма, юдаизма и т.н. Като продължители или „клони” на съботяните на Балканите са посочени арианите, павликяните, богомилите, и т.н. Няма да се разпростираме върху тези паралели, защото не могат да се вместят в краткостта на този материал, ще посочим само, че тези въпроси са довели до поне два Събора и са актуални и за VІІІ Вс. Събор. - Второ – Откъде българите научиха за всички тези неща през едногодишното си „православно житие”, ако преди това са били езичници и в тези проявления на „църковно поведение” се доказа, че не произхождат от гръцката църква? Пределно ясно е, че такава информация е трудно „смилаема” и за днешно време, какво остава за ІХ в. и едногодишните преходи на 1000 км. за предаването на въпроси и отговори ?! - Трето – Тези въпроси не само индикират павликяните, арианите и богомилите преди „православната вълна” наложена от Императорите и Князете след Константин Велики и синовете му, но и широкото йм присъствие сред българите, далече преди прословутата 865 г. Иначе как така, тези въпроси възникват и то на народностно ниво една година след „покръстването” ? Явно е, че са били в употреба сред епископалните църкви и ИМЕННО ТОВА Е ПРИЧИНАТА княз Михаил да търси съдействие и подкрепа от папска и Константинополска страна. Защото павликянството, богомилството и т.н. СА НЕУДОБНИ за управляващите със своите прокламации за равенство, братство и т.н. Те не са УДОБНИ защото отричат трупането на богатството като начин на живот, затова и Борис І подари именно на Православната църква имотите на обвинените в „бунт” боляри, по същество привърженици на старите християнски вярвания богомилство, арианство и староверството запазено до ХІХ в. в Русия. В Русия по същият начин за сметка на староверците ( нека си спомним прочутата картина на Репин „ Болярката Морозова”, която индикира именно такова заточение на староверка и ....отнемането на имота й) се обогатяват „православните черноризци”. ІІ. На княз Борис І при кръщението му било дадено името Михаил. Че това е пълна фалшификация говорят записките от Диспута (който е след VІІІ Вс. Събор) на Анастасий Библиотекар: 1. Петър – представителят на българската страна казва: 2. «..Dominus Michael princeps Bulgarius, audien quot....» „Господарят Михаил – българският княз...” и т.н. - Научаваме, че българският княз се нарича Михаил преди «покръстването». Кого покръстиха тогава гърците и кого нарекоха Михаил, след като персоната «княз Михаил» е индикирана преди «покръстването» ? ІІІ. Научаваме също, че българите (от Т.И.Д.Е.) са в контакт с Римската църква преди Диспута : VІ „..A sancta Romana Eielesia saserdotes nos petisse et suscepetisse et hactenus habere nos confiterum, et in omnibus obedire decernimus,…” « ..., че сме искали и че сме приели и че досега още имаме свещенници от светата Римска Църква не отричаме...» - Какво разбираме от това изказване – че българите са искали и са получили свещенници, които ДО ТОЗИ МОМЕНТ (ВРЕМЕТО НА ДИСПУТА) ВСЕ ОЩЕ СА В БЪЛГАРИЯ. Каквито и да са били по народност тези свещенници те са били представители на Папата, а НЕ на Константинополският Патриарх. ІV. Питането на българските пратеници е под кого да са, под кого да е българската църква. Никъде няма молба за покръстване или признаване на някакво християнство. Такова се подразбира от думите на пратениците, защото не е възможно те да искат да бъдат ПОД някоя църква, а да не са християни,т.е. има НАЛИЧИЕ НА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА, преди «покръстването», КОЯТО НЕ СЕ НАМИРА НИТО ПОД РИМСКА ОПЕКА, НИТО ПОД КОНСТАНТИНОПОЛСКА. «..et in omnibus obedire decernimus, verum utrum Romanae an Constantinopolitanae Ecclesiae rationabilius subdi debeamus, cum his patriarcharum vicariis diffinite..” «...обаче дали е по-рационално да сме под Римската или Константинополската църква, решете с тези викарии на патриарсите..» V. Коя българска земя се посочва в Диспута? - Ето коя: І. „…utramque Epirum, novam videlicet veteremque totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demonstratur, cujis nunc ab his Bulgaris Bulgaria nuncupatur…” «...на Двата Епира, цяла Тесалия и Дардания, гдето сега се сочи града Дардания, която ЗЕМЯ (гл. букви мои, тук и навсякъде по-надолу) сега по тези българи се казва България...». - От кога тази земя е българска: ІІ. „ …Nos illam ,patriam a Graecorum potestate armis evicimus…” „...онова Отечество ние извоювахме от гръцка власт...” ІІІ. “…quia Bulgares, qui jire gentili sibi patriam subjigantes eam per tot annos retinon quod ceperund…” «... Второ, понеже българите според народното право си заеха тази земя и винаги за държали това което са заели...» Тя е българска ОТПРЕДИ ДИСПУТА. «..Трето, понеже тези българи Светото Апостолско Седалище ( Римската църква б.м.) ..... повече от три години ги държа, управлява и разпорежда...» ІV «...a diversis erroribus ad catholicae fidei veritatem multo sudore, Christi gratia praeduce, transferens ecce ultra trienium tenuit, tenet, ordinat ac disponit. „ Заявено е недвусмислено и ясно, че ТРИ години преди този Диспут т.е. през 866 - 67г.,Римската църква ръкополага и управлява подвластните български територии. Това се потвърждава и от българските представители: VІ „..A sancta Romana Eielesia saserdotes nos petisse et suscepetisse et hactenus habere nos confiterum, et in omnibus obedire decernimus,…” «...Българските пратеници отговориха: че сме искали и че сме приели и че до сега имаме свещеници от Светата Римска църква не отричаме, потвърждаваме и заявяваме във всичко да й се повинуваме ...» Е, как така българите се кръщават от гръцката църква след като поне от три години на българска територия действат Римски свещенници ?! И че тези земи не са християнски от 863г. пък много показателно говори факта, че от тези територии през ІІ Никейски събор през 787г. има излъчени християнски представители от християнски църкви: «...Никета – най-светия епископ на Одрин, Константин, най-светия епископ на Котрагия ( явно става въпрос за територия подвластна на котрагите, които бяха упоменати още от VІІ в. като подвластни на Кубрат, който е упоменат като техен вожд - б.м.) Евстатий – най-светия епископ на Дебелт, Георгий – грешник, свещеник представляващ трона на Траянопол в Тракийска област, Теодор – Свети епископ на Българофига, Лев – епископ на Хераклея тракийска, Никифор – недостоен епископ на Дурацка провинция в Илирийска област, Йоан – недостоен епископ на Никея тракийска, Стратегий – недостоен епископ на Дардания, Анастасий – епископ на Никопол в Стария Епир, Лев – епископ на Месемврия....» Създаването на християнска църква и множество църкви обединени под епископство не става за 5 или 50г. както споменах по-горе. Очевидно е «състоянието» на тези земи като християнски от доста дълго време от порядъка на стотици години, та през 787г. ТАЗИ ЗЕМЯ да излъчи епископи. Такива епископи обаче са индикирани още и през 505г., когато за тях се бие Виталиан и през 514, когато участват в Събора в Хераклея – «...Лаврентий Охридски ...Домнион Сердикски...Алкисон Никополски ( от Епир)...Гаян Наиски (Нишки) и Евангел Павталийски ( Кюстендилски)...», през 681г. в Константинополският събор и т.н. Накратко, тези земи са християнски от времето, когато още « хуните топлеха скитският студ с топлината на вярата..» в Томи и околностите т.е. ІV в. Не е указана годината, когато тази земя е заета от българите, но е указано нещо друго – че тази земя е заета въз основа на народното право. А под народно право, се има пред вид, че българите заемат земя, която се обитава от българи. Обитателите на тези райони не са прелетни пеликани, както се иска на българските официози и това обитаване е със многоговековна давност НАЗАД ОТ 865г. Тоес указват се територии, които НИКОГА НЕ СА БИЛИ ПРИЗНАТИ ЗА БЪЛГАРСКИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦИОЗИ ПРЕДИ 865г. Е, за чия кауза работи българската историография ? Очевидно, че не за българската. VІ. Какви са църковните противостояния на Източните Патриарси срещу Римските легати, че българите трябва да са «под Константинопол» ако са кръстени от гърците ? НИКАКВИ. АБСОЛЮТНО НИКАКВИ. Ето и основанията йм: - Въпрос към българите: «Когато вие заехте онова Отечество (Тесалия, Илирия Дардания, Епир – Т.И.Д.Е. и т.н. – б.м.), под чия власт беше то подчинено и дали гръцки или латински свещенници намерихте там..» На което българите отговарят, че са намерили гръцки свещенници. Източните патриарси заявяват , че щом е имало гръцки свещенници, значи е било под Константинополска власт. Римските легати йм отричат това право и заявяват, че дори да са били гръцки свещенници, ръкополагането е било Римско – «Ние не разглеждаме деленето на царствата, а правото на седалището..». На което Източните патриарси НЕ ВЪЗРАЗЯВАТ и продължават с въпроса «това което казвате, че българите само вам са спадали искаме да разправите..» и т.н. Очевидно имаме политически претенции от страна на Източните патриарси (Константинополски, Антиохийски, Александрийски и Йерусалимски), които не могат да представят НИТО ЕДНО църковно основание, за бившо попечителство над българите. Нито едно. Защо ? Явно защото такова не съществува през 865г. Е, къде е това гръцко покръстване моля ? Не само, че няма покръстване, но при всички случаи гърците са противникова страна, тъй като спорните територии Т.И.Д.Е. са завоювани с меч от гръцка власт, в този случай от Източната Римска Империя. Нека да изясня с няколко думи ситуацията около спорните територии на Диспута – Тесалия, Илирия, Дардания и Епирите – Стари и Нови, означени за краткост с абревеатурата Т.И.Д.Е. а. През 504г. Енодий описва битка между готи и българи за Сирмиум, чието описание след завършването на битката и победа на готите завършва с думите «...и двете части се върнаха на старите си граници...» , като има пред вид Източната и Западна Римска империя. б. Анастасий Библиотекар казва, че « но самите те ( гърците б.м.) дълго не йм се наслаждавали, защото споменатият вече български народ веднага нахлу и зае всички местности по Дунава..» Като може би има предвид 364г., когато империята се разделя на две части между Валентин и Валенс и за което разделяне Папа Икокентий ( 402 – 417) казва (цитиран от Ан.Библиотекар): « Не се вижда прочее нужда при непостоянството на световните нужди да се изменява Божията църква, да се търпят санове и делби, които за своите цели Императорът е счел за нужно да направи...». Когато и да е станало това българско нахлуване «веднага» след заемането на Т.И.Д.Е. от Източната Римска Империя и превръщането му в българско «отечество», то е между тези две години, тъй като друго българско нахлуване или присъствие в споменатите територии няма. Като вземем по-късната година 504 ( или 535г. когато се създаде Българската Архиепископиа І Юстинияна според свидетелството на Теофилакт), можем с увереност да предположим, че българското нахлуване не е по-късно от тази дата, въпреки, че Енодий споменава за загубата на Сирмиум от българите, но нищо не споменава за останалите територии. И тези територии са «държани» от българите до въпросната 865-66г. според аналите на Анастасий БиблиотекарПреди заемането йм от гърците, Т.И.Д.Е. са под Римски протекторат, след заемането от Константинопол под константинополски и след българското завземане, което е «веднага» след константинополското, дълго време след което се явява Диспута, «под кого» да са българите. Римските основания са, че трябва да са под Римски протекторат, тъй като българите сами ги избират като първоучители и като бивши църковни наставници на тези територии преди разделянето на Империята на две части. Хайде да не от разделянето на Империята, от 863г. да е, това е пак ПРЕДИ МНИМОТО ГРЪЦКО ПОКРЪСТВАНЕ. Константино -полските основания са, че преди нахлуването на българите, тези територии са под гръцка власт. Римските основания са църковноканонични, константинополските основно светски, но тъй като Императора е в Константинопол, той налага със сила решението Т.И.Д.Е да минат под разпореждането на Константинополката патриаршия. Доколко те минават «под» тази патриаршия свидетелства Архиепископ Теофилакт през ХІІ в. по-надолу. Нека да се опитам да обясня и един много костелив въпрос, за чието обяснение далеч не считам, че съм абсолютно прав, но ще разгледам изрази, които ми дават основание за подобно тълкуване. Въпроса е «Защо българите трябваше да питат «под кого» да бъдат» или защо беше нужно непременно да си пъхат главата под черната килимявка на Константинополският патриарх или под бялата тюбетейка на Папата ?. 1.Едното формално обяснение е, че короната се поставя на главата само от най-визшестоящ всещенослужител, като не може да се пренебрегнат и евентуалните апетити за императорска власт от Михаил, така дълго търсени с меч от сина Симеон. И тъй като Борис І е «първият български цар» според Бориловият източник, то короната явно трябва да се постави от «Някой оторизиран» на главата му. 2. Второто обяснение е свързано с първоизточниците и то е, че освен българи християни (най-вероятно съботяни, ариани, павликяни и богомили, заради които има организирани поне три събора и един кръстоносен поход и локализирани предимно на Балканите ) в Т.И.Д.Е. имаме наличие и на българи езичници. Основанията: а. «...vel quid erga reliquum Bulgaricum adhuc babtismo sacro carentem populum, ut fidei sacramenta perciperet, agi deberet..” „ как трябва да постъпи останалият български народ, който още не е кръстен, за да приеме тайнствата на вярата..” Този въпрос от българският легат Петър, явно е поставен поради невъзможността на княз Михаил да се справи с вътрешните си проблеми, т.е. той няма наличен потенциал от свещенници, готови да убедят народа му в приемането на православието или католицизма – две несъмнено удобни християнски течения за самодържавието. Наличието на „други” християни е документирано от Фотий в окръжно до Източните Патриарси: б. „ ...тези хора, които наричали себе си епископи, карали хората да постят и в събота и прочие „безбожия”, като при това „разсейвали семената на намиращата се у тях Манесова нива..” Освен „сеячите на манесовото семе” очевидно имаме и „чистокръвни” езичници: в.1. „…Bulgarum legati dixerund: Usque hodie pagani fuimus…” „Българските легати казаха: До днес бяхме простаци (езичници)...” в.2. Същите легати обаче в следващият си отговор заявяват: VІ „..A sancta Romana Eielesia saserdotes nos petisse et suscepetisse et hactenus habere nos confiterum, et in omnibus obedire decernimus,…” «...че сме искали и че сме приели и че до сега имаме свещеници от Светата Римска църква не отричаме, потвърждаваме и заявяваме във всичко да й се повинуваме ...». Изключвайки възможността българските легати да говорят несвързани приказки след «надрусване» с марихуана от Ориента, остава предположението, че те представляват както българите езичници, така и тези българи, които вече са приели християнство от папата. И това са все хора, «неудобни» за Патриарха в Константинопол и шефа му – Императора. г. Третото обяснение е най – хиперболичното: Според Римската теза българското име възниква като служебно име, около ІІІв. следствие на военните реформи в Римската армия. Около V – VІ в. то вече се приема за етнос от доста древни източници от ХІ в и по-късни, най-вече за областите около Сингидум (Белград), Сирмиум (Долна Митровица) и около устието на р. Янтра и крепостта Никопол. Този процес обаче не става с магическа пръчица и докато за българите около Янтра е допустимо да се предполага, че са говорели български, то за българите в Панония такива предположения едва ли са основателни. Какво е положението през ІХ в. в спорните Т.И.Д.Е. ? Написано е със сто процента сигурност, че се владеят от българи. Тези наречени българи от Илирия и другите провинции, обаче едва ли са се смятали за един народ с българите от Мизия и Тракия, щом като и Пресиян и Борис І отнасят по един хубав пердах от тях. В този период се оформят и хърватите и сърбите като нация. Малко над тях – словените. Още по-нагоре словаците и чехите. И на всичките тези територии от времето на Теодорих до ІХ в. се чува българското име. Освен българското има и сармати и хуни и т.н., но защо от тези народи (определено етноси - засега) не се появи Хуния, Сарматия, Абария, Хазария и т.н. ? Няма да се спираме на този въпрос, само ще спомена, че имената «сърби», «хървати», «албанци», «румънци» и т.н. също нямат за основа етностно име. И ето, че пред княз Михаил се открива възможността за едно обединение под несъмнено славното име «българин» и несъмнено изгодната религия «православие». Такова обединение обаче не се осъществява и идеята за една така, «по – частна» империйка се продължава от Симеон. Също безуспешно. «Българските» територии се обособяват като национални държави всяка индикирана със служебното си име. Защото всички тези държавици имат за образец Римската държавност и коя повече, коя по-малко втъкават тази държавност в бъдещото си развитие. Така, че както поради различието на езиците християнската църква се раздели на Католическа и Православна, така поради същото това различие българските територии Т.И.Д.Е. впоследствие отпаднаха като «български» и на тяхно място се обособиха националните държави на сърбо-хървати, словени, словаци, чехи и черногорци. Общо взето еднакви процеси основани на формулата – «Разделяй и владей». Като епилог ще посоча извори, които не се «вместват» в «порядъчната» картинка на тази тема, въпреки, че са употребени като такива. Безуспешен опит (засега) беше направен от мен за обяснение на тези насъответствия с една тема озаглавена «Два княза на две Българии», като главен и единствен опонент беше г-н Йончев. Идеята за двамата князе беше много успешно разбита от Йончев, следствие на което бе облагоприятствана идеята, че българите в Т.И.Д.Е. не са упоменати като народност. Двете Българии обаче си останаха непоклатими и никъде в източниците не се комбинираха. Ако след време се наложи от политически причини или следствие на друго тълкуване на фактите се каже, че това са две части на една и съща България, това също няма да противоречи на основната идея, че българското християнство по никакъв начин не е свързано с гръцкото християнство в началният си и дори бих казъл «среден» феодален стадий. Ето и изворите на които засега не мога да дам приемливо тълкуване, (а пък официалните историци се правят, че не ги забелязват )или поне на тези, които са особено фрапиращи. А. Представителят на българите в Диспута – Петър: « Dominus Michel princeps Bulgarius….” « Господарят Михаил българският княз...» и т.н. Проблема – Михаил е написан княз на български, а на латински е означен принц. Това в никакъв случай не са адекватни титли по йерархичен нивел. Б. В същият текст: «като чул, че по апостолко желание ..» и т.н. Този принц както изглежда не е свързан с някакви интереси в диспута, защото той «чува» нещо, което явно е било решено без негово знание. Също не е казано че легатите са на принца, те само благодарят за писмото изпратено до него, т.е. принца не е ангажиран пряко с диспута според този израз. В. Българските пратеници – един път казват, че са езичници ( pagani), на втория въпрос отговарят, че „ сме искали и че сме приели и че до днес имаме още свещеннници от Св. Римска църква потвърждаваме, и заявяваме във всичко да й се повинуваме (подчиняваме б.м. )...”. Тяхната верска нехомогенност е предположена от мен, но пък не е изказана директно в текста. Г. „Понеже българският княз искаше да приеме със своя народ християнската вяра..” На латински е написано също княз, крал – rex. На този княз името му не е упоменато, но затова пък християнството му е дадено от Римската църква и от свещенник на име Павел. По нататък този княз на три пъти се нарича принц princeps. Точно този принц изпраща въпроси до папа Николай и е наречен Михаил. По смисъла на цялото изложение след това на Анастасий Библиотекар, точно този, който е индикиран като rex впоследствие е наречен три пъти princeps. Така, че следва да приемем, че Михаил е принц, а не княз по принципа на множествеността, но че веднъж е изписано крал, княз, а втори път принц си е факт неоспорим и един принцип на множественост не е съвсем убедителен като констатация. Д. Този принц според Ан. Библиотекар изрича думите: «...Omnes primmates et cunctis populi Vulgarorum terae cognoscan...” „Всичките първенци и всичките народи на българската земя нека знаят..” В точка трета беше изрично написано, че Т.И.Д.Е. се владеят от «българи». За радетелите на етносните теории, това би трябвало да са обезателно българи по народност, но изказването на принц Михаил от т. «Д» – горе, индикира, че това едва ли е така и по българската земя ( «наречена така по името на тези българи») живеят много народи, а щом са «народи» то очевидно са от различни етноси или модули от военни формирования. Точно тези «всички народи» няма как да се приемат за една народност или една общност, поради самият смисъл на израза. Казано като извод: БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ И БЪЛГАРИТЕ В НЕЯ СА РАЗЛИЧНИ НАРОДИ ИЛИ ФОРМИРОВАНИЯ НАЧЕЛО СЪС СВОИ ПЪРВЕНЦИ. Е. Ето този Принц Михаил изпраща пратеници до папата и отговора на пата Николай е до него. Наистина отговора на папата е озаглавен « Отговор на българските запитвания - Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum » и не индикира име на някакъв владетел. Защо не индикира име се разбира от горното изражение на принц Михаил - «всичките първенци и всичките народи на българската земя», т.е. въпросите може да са зададени от много лица, но че друг НЕ Е ИЗПРАЩАЛ ЗАПИТВАНЕ ДО ПАПА НИКОЛАЙ от българско име е факт неоспорим засега. Какъв е проблема – има запитване от принц Михаил, а отговора е «до българите», което може да означава, че той не е главен първенец сред тези българи, а само един от многото техни представители, чийто изразител на диспута е Петър. Ж. Един проблем по отношение на писмото на папа Николай до Император Михаил от 860г. Папа Николай ИСКА от Император Михаил разрешение да възстанови Римското статукво (ръкополагане) на редица провинции, повечето от които, ако не и всички НЕ СА ПОД УПРАВЛЕНИЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ. Например Т.И.Д.Е. (Тесалия, Илирия, Дардания и Двата Епира) са посочени като «българско отечество, което по името на тези българи се казва България» през 865 – 66г. Другите: Средиземна Дакия ( Горна и Средна Мизия с части и отвъд Дунав), Брегова Дакия (Македония и Тракия), Мизия, Превала ( Софийско и Искърският Пролом), ако не изцяло, то поне преобладаващо са под властта на Борис І. От всички провинции неупомената остана само Ахая, за която пък Малала, казва че е родно място на мирмидонците, които той нарича българи. Е, коя личност трябва да се разбира под названието « До Император Михаил» в случаят, след като Михаил ІІІ (Императора на Източната Римска Империя) очевидно не владее тези територии в периода 860 – 865-66г., за да се иска разрешение от него ? З. Във всички записи на диспута през 865-66г. за това под чия «шапка» да се намира българската църква, под Константинополска или Римска, от отговорите на папа Николай и от записите на VІІІ Вселенски Събор, ИМЕ БОРИС НЯМА ИНДИКИРАНО. З.1. Никита Пафлагонски говори за покръстване на българи след глад и дарове на автократора. З.2. Продължителя на Амартол: „..Михаил с кесаря Варда, тръгна по суша и по море на война срещу Михаил, българският княз, защото узнал, че българите били изнурени от глад. Българите като научили за това, били като гръмнати и преди да се започне борбата и сражението, отчаяли се че ще победят, та ПОИСКАЛИ ДА СТАНАТ ХРИСТИЯНИ И ДА СЕ ПОДЧИНЯТ НА ЦАРЯ НА РОМЕИТЕ(гл.б.м.). Михаил, след като кръстил княза, дал му своето име, а болярите му, като ги въвел в града, кръстил ги. От тогава настана дълбок мир...” ( тук не може да не направи впечатление тавталогията на името Михаил. Уж тръгнал срещу Михаил, пък при кръщението му дал пак име Михаил. Как се е наричал тогава княза на българите Михаил Михаилов ли ?) З.3. Симеон Магистер: «...Михаил заедно с кесаря Варда воювал по суша и море против Гоборис, княза на българите ..».., който Гоборис впоследствие приема името Михаил с кръщението. З.4. Теофановият Продължител нарича българският княз Богорис... З.5. Разказите на Зонар, Кедрин и Скилица повтарят Теофановия Продължител. Свидетелствата за покръстването притежават следната словесна «плътност»: По време на диспута изобщо ги няма, около Х в. са с по няколко реда, около ХІІ в. са най-многословесни и с подробности, които липсват в изворите преди тях. Според мен те отразяват най-вече едно гръцко «пожелание» за гръцка църква – майка, отколкото едно реално съществувало събитие. З.6. Надгробен паметник който споменава като отправно име във времето Михаил. З.7. Ктиторски надпис на Преславската църква – индикира Борис І като свидетел и организатор на Римско ръкополагане. «..*Ктиторски надпис на латински език , открит в Преслав: /разчита се/ "През понтификата на блаженопаметния папа Николай I в десетата година (забележка: 867 година, последната година от понтификата), в името на всемогъщия Борис е осветена тази черква в присъствието на княза на българите Борис с целия му клир и народ"- цитат от Йончев. З.8. Балшенски надпис – «..ария Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374 (866)...” – цитат от Йончев. От всички тези източници НИТО ЕДИН не указва българският владетел Борис І владетел на териториите Т.И.Д.Е. Тези територии са упоменати като подвластни на българите, чийто представител е Петър. Търсенето на втори владетел в което търсене главен двигател беше Йончев, като по-запознат с материята, не даде резултати. Индикирането обаче, че териториите Т.И.Д.Е.( ще ги повторя Тесалия, Илирия, Дардания, Нови Епир и Стари Епир) са БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ ПРЕЗ ІХв. Е АБСОЛЮТНО ПОЛОЖИТЕЛНО И ВЪН ОТ СЪМНЕНИЕ. От тези доказателства е вижда, че Солун няма как да не е бил български, след като е център на привинция Илирия. Е, за успокоение на официозите И ГЪРКОФИЛИТЕ ще кажа, че може и да е бил гръцки анклав в българската територия – нещо като Източен Берлин на Западногерманска територия, трябва само да намерят чрез разкопки летището, където са пристигали хранителните продукти с константинополските авиолинии за героичните гръцки защитници. Също АБСОЛЮТНО УБЕДИТЕЛНО се видя от източниците, че гърците в лицето на Патриарх Игнатий и Константинополският император, не само НЕ ПОКРЪСТВАТ БЪЛГАРИТЕ, НО СА И БИТ ВОЕНЕН ПРОТИВНИК ПРЕЗ 865-66г. И какво се оказва – гръцката църква не само не е майка на българската, ами липсват всякакви роднински „отношения”. Иначе защо Охридският Архи „дъщеринството” на моята Нелегална Православна Църква чиято майка е Българската Православна Църква, и че това майчинство се крие в Архиепископията І Юстинияна, чийто основател закри прословутата Атинска филосовска школа, като езическа.

http://liternet.bg/publish9/mkoeva/nasledstvo/ikonostas.htm Някой знае ли повече за готските църкви в Търново??? Вчера бях във Велико Търново и когато попитах проф. Николай Овчаров той ми отвърна ,че не е чувал за такива. Интересна находка е позлатената и орнаментирана аграфа (апликация за защипване на дрехите) - също елемент от облеклото на готите. Такива елементи са намерени и в откритата при Силистра гробница със стенописи от IV в., готски находки има също в Нове, във Велико Търново и пр., както и в манастира Мурфатлар в румънска Южна Добруджа. виж тук http://www.duma.bg/2006/0806/220806/obshtestvo/ob-5.html

Падането на Търново в политически, духовен и исторически план е идентично с - Падането на Константинопол - 1204 г., 1453 г. автор Георги Тодоров 1204г. Падането на Константинопол в 1204 г. е може би най-значимата културна трагедия в човешката история. Навършиха се осем века от тази вселенска пагуба, но нейното същинско значение остава неразбрано и подценено от класическата (казионната) историография. Защото е светска. Защото не различава духовете и не признава свещеноначалието като път към познанието. Фактите по това събитие привидно са добре известни, но тълкуванието, което ни дават за него казионните светски историци, е подвеждащо. Това тълкувание произхожда от класическата (казионната) западна историческа наука. Тя е създадена след Ренесанса и въз основа на ренесансовата идеология, а самият Ренесанс е в основата си новоезически и човекоцентричен, т. е. неосъзнато богоотстъпнически, и противоправославен. В същността си той е противохристиянски, макар че почти всичките му носители са се смятали за християни. Дори ние, православните, рядко осъзнаваме, че сме закърмени и формирани в този следренесансов светоглед, който недоразбира, подценява и маргинализира православната история и култура. Не осъзнаваме и нещо друго. Всъщност зараждането на Ренесанса не е в края на ХIII век, когато неговите проявления стават видими за всички, а много по-рано. Неговото духовно зачеване в грях завършва в 1054 г., когато Римската катедра (а с нея и цялата западна половина на Църквата) отпада от Православието. Нейните догматически отклонения вече окончателно са санкционирани като еретични, т. е. богоотстъпнически. А отстъпничеството в догматиката постепенно води до отстъпничество и в светогледа, в естетиката, в културата. Политическото и културно-историческото раждане на Ренесанса започва в 1204 г. с превземането, разграбването и разоряването на вселенската християнска първостолица Константинопол от войските на Четвъртия кръстоносен поход. Основополагащото догматическо отстъпление е довело до основополагащо политическо престъпление на Запада спрямо Православието. Съвсем естествено е, че когато през следващите осем века наследниците на това престъпление пишат неговата история, те несъзнателно бягат от истината за него, омаловажават истинския му смисъл и значение. През ХХ век историческата наука, която е чедо на Ренесанса (т. е. на 1204 г.), направи няколко стъпки към осмислянето и реабилитацията на православната култура и история. Но тази наука е светска. Тя сама е лишила себе си от Истината-Христос като метод за познание. Светската наука (включително и у вярващи "християни" като Тойнби) нарежда християнството наред с другите "висши" цивилизации. Ако беше така, тогава въздигането и рухването на християнските центрове би било сравнимо с възходите и паденията на другите столици на "световни цивилизации". Но ако беше така, то тогава лъжовна е нашата вяра, че Христос е истинен Бог Вседържител. Ако обаче Христос не ни е лъгал, а ни е говорил истината, когато е казал "Аз съм пътят, истината и животът", ако апостолите, мъчениците и отците на Църквата не са ни лъгали, а са свидателствали за Истината-Христос - тогава християнството не е една от многото цивилизации, а е единствената култура на Истината. Съвременната наука е зачената в светския дух и се основава върху него. Затова даже и ние, православните, трудно осмисляме историческите събития от същинска християнска гледна точка. Трудно ни е да осъзнаем и същността на вселенската трагедия, когато в 1204 г. рухва световната столица на културата на Истината. Продължаваме да мерим това престъпление с аршина на престъпника, а не с аршина на Христа. От друга страна сме жертва на предубеждението, че Константинопол не е "наш", а е "техен", на "византийците", на "гърците". Съвременната историческа наука се е създавала в национални държави и неизбежно е оцветена от национално-държавно мислене. Но самата държава, чиято столица е Цариград - Римската християнска империя, - не е била национална, а наднационална. Тя вече отдавна не съществува - за да отстоява себе си и своята вселенска културна самоличност. Гърците от новите времена неправомерно си присвояват Константинопол като национален държавен център. Но това е исторически невярно. Защото от деня на своето освещаване като столица на Империята през 330 г. Константинопол никога не е бил гръцки град. Бил е гръкоезичен през по-голямата част от историята си, но не гръкоетнически и не гръкодържавен. Историческата наука в другите национални държави също е възприела гръцката теза, че Цариград е на "гърците". Затова на Града не се гледа като на вселенска (т. е. и "наша") духовна и културна столица, а като местно "гръцко" явление, което е "чуждо" за негърците. "Фактите" относно падането на Цариград са "известни". Но за да проникнем в същността им, трябва да ги преосмислим из основи, като започнем с изначалните понятия. Преди всичко що е Константинопол? Това не е просто "столицата на Византия". Цариград е столицата на Християнската Държава. Новият Рим е бил замислен и построен от своя създател - св. Константин Велики - именно като християнската столица на света. Малкото градче Византион не е истинският родител на Цариград - то му е дало само "своето" географско разположение. Истинският, духовният родител на духовната Столица е християнският първоимператор св. Константин и Градът с пълно право носи неговото име. Самата Римска империя от времето на св. Константин насетне е едно съвсем уникално явление в историята на човечеството. Тя е християнската Първодържава. Хронологически това не е първата държава, която приема християнството. Първо е било Едеското царство, после Армения. Но Едеса и Армения са били периферни спрямо Римската държава, както относно политическата тежест, така и относно християнското наследство. Много преди сама да избере християнството, Римската империя е избраната държава на Христа. Именно в нея измежду стотиците държави, които някога са съществували на земята от Адама до ден днешен, избра да се въплъти Бог Слово. Този промислителен божествен Избор придава всемирна изключителност и неповторимост на Империята по отношение на християнството. В тази държава Христос е прекарал целия Си земен живот от началото до края. Дори Христовото Рождество е свързано с един държавен акт - преброяването на поданиците на Империята. А когато Той бе разпнат за нас при Понтия Пилата, кръстната смърт на Спасителя се санкционира от римското законопроизводство. В рамките на Империята тогава влизат всички Свети земи на Израиля. Тук са и Светите места на християнството. Тук са създадени първите християнски общини. Тук действат главните апостоли в своите първи благовестнически пътешествия. В тази държава се създава Църквата. Християнската култура се основава на няколко културно-исторически традиции - юдейската, гръцката, римската. Големите центрове на тези култури до един са на територията на Империята - Йерусалим, Атина, Рим, Александрия, Антиохия и т. н. Тук живеят и действат и почти всички свети отци на ранната църква. Изобщо Римската империя е избраният държавен съсъд, в който е цялата ранна история на християнството. Римските императори от първите три века са най-жестоки гонители на християните. Духът на езическата империя е бил антихристиянски. Но всеки път, когато се проливала кръвта на ранните мъченици, от тяхната кръв-семе се раждали нови светини и нови вярващи. И ето че идва звездният миг, когато самият римски император - Константин - тръгва към християнството и се заема с равноапостолското дело да християнизира Империята. Този велик грешник и още по-велик светец несъмнено е бил вдъхновен свише в своите епохални дела. Едно от най-чутовните от тях е основаването на новата столица. То става веднага след като приключва последната гражданска война и победителят Константин става единовластник. Мнозина от големите световни реформатори - Ехнатон, св. Борис, Петър I "Велики" и пр. - основават нови столици и това е съвсем обяснимо. Старите столици са вече изградени и завършени инструменти за поддържане на дадена култура във всичките й измерения. На тази стара култура те дължат потеклото си, славата си, поминъка си. Чисто физическото присъствие на нейните паметници я възпроизвежда пак и пак. Затова е естествено да се създаде нова столица, изградена на основата на новата духовна култура и изграждаща основата на новата култура. Точно това прави св. Константин. Само за 6 години (от 324 до 330 г.) той създава един нов величествен столичен град - римски по държавност и християнски по дух. Константинопол е първият истински християнски град в цялата необятна християнизираща се империя. Всичко това става в историческия миг след Миланския указ (313 г.), който легитимира християнството. Дотогава християнската култура е била "катакомбна", нелегална, недържавна. И ето че сега, когато изведнъж християнството става избраната религия на императора-самодържец, всички усилия на властелина (т. е. на цялата държава) се насочват към изграждането на новата столица. И тъй като това изграждане започва практически от нулата, Новият Рим е призван да изгради - за пръв път в историята - собствената пълноценна и всеобхватна легитимна и официална християнска култура. Така Константиновият град се превръща в световната работилница на християнската култура. Тук се създават образците. Тук са първите държавни поръчки. Това е историческият миг, в който християнството в Империята излиза от катакомбния мрак и започва да гради своята култура "на светло". В другите градове обаче излизащата от нелегалност християнска култура трябва да се приспособява към завареното езическо наследство и да приспособява за своите цели наличните сгради, институции, стилове, творби и пр. Единствено новосъздаденият Константинопол гради съзнателно и целенасочено християнска култура върху християнска духовна и идеологическа основа (естествено, в културния контекст на своето време). Изграждането на Константинопол е най-важният и несравнимо най-влиятелният културен проект в цялата история на християнството. Тук е най-голямата строителна площадка на християнизиращата се Империя. Тук се хвърлят най-много средства и усилия. Тук се викат най-добрите майстори във всички области. Тук за пръв път изобщо се поставят за решаване някои основни културни и естетически задачи и то във всички области - архитектура, изобразителни изкуства, богослужение, музика, словесност, църковност, обредност и т. н. Този процес продължава векове наред. Цариград е столица на Християнската империя и при следващите императори-самодръжци, които с необятната си и централизирана власт продължават да въздигат Центъра, да трупат материални и духовни съкровища. Още в V век Рим е превзет и разграбен от варварите, след което губи столичния си статут и става само сянка на предишната си слава. В VI век при Юстиниян Константинопол достига нечувано великолепие. През VII век след нашествието на арабите рухват великите патриаршески столици Иерусалим, Александрия и Антиохия. Нов поток от християнски духовни и културни ценности се насочва към единствения оцелял духовен център на Изтока - Цариград. Пагубната стихия на иконоборството нанася непрежалими поражения, най-вече в областта на изобразителното изкуство, но след 843 г. победата на иконопочитанието води до нов възход. Това е поредният Златен век на Цариград, който съвпада и с истинския Златен век на България по времето на св. Борис Велики. Несъмнено по това време Константинопол продължава да бъде най-богатият и най-великолепният град на света, с несравнимо най-високо духовно, интелектуално и културно равнище. Престижът на Новия Рим е неоспорим. Той е световната столица на християнството. Меродавният център. Натрупванията продължават и през следващите векове, въпреки политическия и военен упадък на империята, който при династията на Ангелите довежда до катастрофата. На 12-13 април 1204 г. Градът бива превзет от войските на IV кръстоносен поход по инициатива на венецианския дож Енрико Дандоло и с одобрението на римския папа Инокентий III. И тъй християнската Първостолица, Градът, който беше главният световен християнски център в течение на близо 9 века, който устоя на няколко десетки обсади, беше превзет от "християни". Фактите при превземането са известни. Последва най-пагубното унищожаване на ценности в историята на човечеството, което съвпада с огромен пожар, унищожил две трети от сградите. Най-маловажната част от пораженията е разграбването на тонове злато и сребро. Несравнимо по-съдбоносно е унищожаването на безброй светини, чудотворни икони, св. мощи, златни олтари, съсъди, утвари, ръкописи, произведения на изкуството, архиви, документи... Всъщност унищожено е нашето наследство. Трудно можем да си представим какво сме загубили, защото самата загуба ни е променила из основи. Обезнаследила ни е. Изворното християнство, Православието, губи своята изконна културна и политическа столица - Цариград. Лишено от земната си Първостолица, през следващите векове то развива провинциален светоглед. Но когато днес за мнозина православната култура е беден роднина на западноевропейската, следва да имаме предвид братоубийственото покушението срещу духовно и културно богатия роднина през 1204 г. Дори в чисто веществен смисъл източените богатства на Цариград финансират материалното замогване на италианските държавици, които тръгват по пътя на Ренесанса. Процесът на разграбване и унищожение продължава цели 57 години - чак до 1261 г., когато Константинопол отново бива превзет от ромеите. Казваме Константинопол, но това вече не е същият Град. Той е бледо подобие на предишната си значимост, величие и слава. 1453г. Предвидимият край на Латинската империя идва малко неочаквано в 1261 г., когато в Града влизат ромейски войски. Силният човек на деня се коронясва в "Св. София" под името Михаил VIII и основава последната ромейска династия, Палеолозите, която започва своето управление с двойно престъпление - политическо и църковно. Политическото престъпление е узурпацията на трона и ослепяване на законния престолонаследник, малолетния Иоан IV Ласкарис, син на никейския император Теодор II Ласкарис. Това злодеяние възмущава народа, а Цариградският патриарх Арсений отлъчва от църквата императора-узурпатор, който пък сваля патриарха от Константинополската катедра. Този насилствен акт довежда до дълбок морален разкол в току-що възстановената империя. Духовното и църковно престъпление е сключването на уния с Рим в 1274 г., с която Михаил и марионетният патриарх Иоан Век официално признават върховенството на папата, като се опитват по този начин да спечелят неговата помощ, за да закрепят разклатеното си положение вътре в Империята. Така заченатата в грях и отстъпничество династия на Палеолозите въвежда трагичен нравствен и духовен разкол във Втората Ромейска империя, който ще доведе до нейното вътрешно отслабване, а оттам и до нейната гибел. Първият император от Палеолозите сключва първата уния с Рим. Символично е, че последният цариградски император - Константин ХI Палеолог - също ще сключи една последна отчаяна уния, провъзгласена във Великата църква "Св. София" на 12 декември 1452 г., с празната илюзия, че отстъпничеството от Православието може да спаси Града. Само 168 дни по-късно Константинопол ще бъде завладян от турците. Константин ХI ще загине в битката, а няколко века по-късно новогръцката национално-църковна митология ще го превърне почти в светец и мъченик за вярата, която позабравя за неговото униятство. Палеологовата държава (Втората Ромейска империя) е приемник на основаната от св. Константин световно християнско царство, но в политическо, икономическо, военно и териториално отношение тя е несравнима със своята предшественица. Престижът на богохранимия и непревземаем Град вече го няма, а разорената и унизена от кръстоносците империя е неколкократно по-бедна и по-слаба от времената преди 1204 година. Непрестанната политическа криза, в която се намира Ромейската империя след 1204 г. съвпада с кризисни вероотстъпнически и братоубийствени явления у балканските православни държави. В това отношение злощастното "първенство" се пада на българския цар Калоян (1197-1207). Казионната българска историография и до ден днешен го смята за голям дипломат, защото хитро сключил уния с папата веднага след падането на Константинопол. Всъщност тази уния не му спестява нападение от страна на кръстоносците (битката при Одрин 1205 г.), а той пропуска златната възможност да оглави православна коалиция с православните ромеи срещу общия враг - еретиците-латини, - което щеше не само да му даде желаната държавна и църковна легитимност, но и допълнителна военна сила. Тридесет години по-късно далновидният Иоан Асен II ще постигне точно това, като се завръща триумфално в Православието и става хегемон на Балканския полуостров. През 1235 г. той е официално признат за цар от никейския ромейски император, а търновският архиепископ е тържествено признат за патриарх от четиримата източни патриарси. Но пропуснатата от Калоян възможност не може да се навакса. Друг отрицателен пример от тогавашната балканска история е считаният за най-"велик" сръбски "цар" Стефан Душан (1331-1355). Формално той не отстъпва от Православието, но безмерните му амбиции, отстоявани чрез кръвопролитие и насилие (включително отцеубийство, откъдето и прозвището му "Душан"), са дълбоко противни на Христа. Неговите войни не само изчерпват жизнените и моралните сили на сръбския народ, но и тези на неговите православни балкански съседи. След смъртта му сръбското "царство" се разпада. Непрекъснатите братоубийствени войни са историческо престъпление на балканските православни държави. Те продължават пагубната традиция, зачената още от българския цар Симеон (който се проваля в опитите да завладее Цариград) и продължена "успешно" от императорите Иоан Цимисхи и Василий II Българоубиеца, които завладяват българските столици и ликвидират българското царство. Втората Ромейска империя няма мъдри и боговдъхновени владетели от ранга на св. Константин Велики, Юстиниан, св. княз Борис, чиито дела създават цели епохи. У нас най-близо до тази висота е делото на Иоан Асен II (1218-1241). В сръбската история от това време положителен пример дава св. крал Стефан Милутин (1282-1321). Верският грях на униатството носи и много тежки политически последици. Михаил VIII в 1274 г. сключва Лионската уния, която поддържа до смъртта си в 1282 г. и която дискредитира неговото управление. Йоан V Палеолог (1354-1391) извършва двойно отстъпничество: духовно и военно. Вместо във военен съюз с балканските православни държави да се противопостави на османската опасност, той отива в Рим да моли папата за помощ и се договаря за нова уния. Докато той още не се е върнал от пътуването си до Италия, на 26 септември 1371 г. владетелите на Средна и Южна Македония - Вълкашин и Углеша - са разбити от турците в решаващата битка при Черномен. Само няколко дни по-късно Йоан V се връща в Константинопол... След месеци той (самодържецът на християнската Първоимперия) се признава за васал на турския султан Мурад. Поредната уния става при ромейския император Иоан VI (1425-1448) на събора във Ферара (1438) и Флоренция (1439). Вътрешната логика на унията е не само грешна, но и погрешна. Преди всичко унията никога не е била добросъвестна. Никой от папите не вярва в богословската искреност на закъсалите императори и марионетните им патриарси. Съответно всички униатстващи императори и патриарси отлично знаят, че римокатолицизмът е ерес. Но, бидейки политически слаби, те търсят помощ срещу османците не от Господа и Православната Църква, а от другаде. И тъй като западноевропейските князе са силни, а папата е духовният им водач, то идеята на унията е: чрез безпринципно подчиняване на папата да се получи военна помощ срещу турците. Тази тактика изглежда прагматична на повърхността, но се оказва самоубийствена, както в духовно, така и в политическо отношение. Истински прагматичната християнска логика е тъкмо обратната. Надеждата за справяне с турската заплаха следва да се търси от Христа и от Църквата. И тъй като православната Църква обединява държавите и народите от целия Балкански полуостров, то съвсем естествено би било спасението от тази заплаха да бъде търсено в единството на православните държави - единство в Христа и в Неговата Църква. Това единство не само че никога не е било постигнато, но и никога не е било поставяно официално на дневен ред. Падането на България, Ромейската империя, Сърбия и пр. под властта на турците се привижда на мнозина като завоевателна война, която е проведена от една мощна империя - Османската - срещу православните държави в Югоизточна Европа. Това е исторически невярно. Вярно е обратното. Османската държавица в Мала Азия е била малка и незначителна. Тя става империя именно благодарение на политическия разпад у балканските православни държави. Поредицата от недалновидни владетели и порочното управление на тези държави (униатство, братоубийствени войни) отнема духовната кауза, отчуждава народите от управниците и създава управленски вакуум. Случва се така, че османлиите са най-близката държавица, която просто запълва този вакуум и се превръща в огромна и мощна империя за цели пет века. Разрастването, силата и трайността на тази империя в следващия период доказва, че православните Балкани - при евентуално единодействие - са имали потенциал да отстояват през късното Средновековие самостоятелна цивилизация, която да е алтернатива на Запада. Тогавашни велики сили, много по-могъщи от малката държава на Осман, впоследствие изчезват като дим. Какво остана от страховитите монголски империи на Чингиз хан и на Тимур? Какво остана от Златната орда? Константинопол не е бил обречен да падне под османска власт, както привидно изглежда от сегашна гледна точка. Напротив. Неговото уникално географско положение, неговите огромни крепостни съоръжения, неговата традиция и духовна сила са давали големи шансове за успех срещу евентуалните нападатели от Изток. По същото време и при много по-тежки геополитически условия русите, които нямат силна и единна държава, а са разпокъсани на отделни княжества, сразяват татарските орди в ключовата битка на Куликовското поле в 1380 г. Тази победа ознаменува въздигането на Москва, което ще доведе именно до създаването на една нова православна Империя (считаща себе си за наследник на Константиновата) - Руското царство. Точно в същото време разединените балкански православни губят двубоя си с османските турци. Счита се за парадоксално, че въпреки пагубното политическо безсилие на Ромейската империя, България и Сърбия в същите тези балкански православни държави и най-вече в столицата Константинопол е налице забележителен духовен разцвет. Често това движение се нарича "Палеологов Ренесанс", но това название е подвеждащо. Западноевропейският Ренесанс ("Възраждането") е движение, при което се запазва "християнската" външност на културата и целият обществен живот, като същевременно се отстъпва от същността на християнството и се възражда новоезичеството и възцаряване на човешкия егоизъм и егоцентризъм под формата на "хуманизъм". По време на Втората Ромейска империя (1261-1453) духовният възход не се дължи нито на някакво преоткриване на античността и езичеството, нито на въздигане на егоизма. Това е едно чисто православно в основата си движение, което в областта на духовния живот, благочестието, богословието, художеството и пр. постига най-високи образци. Това е времето, когато св. Григорий Синаит (ок. 1290-1346) поставя основите на исихасткото възраждане. Неговият духовен единомишленик св. Григорий Палама (ок. 1296-1359) става теоретик на това духовна движение и обосновава учението за нетварните божествени енергии, с което продължава светоотеческото откровение. В изобразителното изкуство по това време е налице нов възход, който се изразява в творчеството на Мануил Панселинос, Михаил и Евтихий, Теофан Грек и св. Андрей Рубльов. Много повече са първостепенните творби от неизвестни за нас майстори - например златните мозайки и стенописите от цариградския манастир Хора (1315-1321 г.). Към същия период принадлежи и ангелогласният св. Йоан Кукузел (ок. 1280-1360), велик реформатор на музиката и продължител на най-високата й традиция. Забележително е, че всички велики духовни личности от времето на Втората Империя са "интернационалисти". Синайският монах Григорий идва в Българското царство и в Парория основава своята обител. Неговият любим ученик и духовен наследник, българинът св. Теодосий, се подвизава в Сливенско и Търновско, а умира в Цариград, където е канонизиран от своя духовен събрат Цариградския патриарх Калист, който пише неговото житие. Св. Евтимий Търновски прекарва дълги години на Атон, в Цариград, преди да се върне в родното Търново и да стане български патриарх. Св. Йоан Кукузел е роден най-вероятно в българско семейство, учи в Цариград, постига слава като ангелогласен псалт в "Св. София" и се оттегля в Атон. Творбите му влизат в богослужебната практика на цялото Православие. Българинът св. Киприан става Киевски и Московски митрополит, изпратен там от Цариградския патриарх. Православната Църква наистина дава образец за хармония. Нейният живот е смутен само от политически мотивираните опити за уния, които обаче имат тежки духовни и пагубни политически последици. Царството се разделя и - неизбежно - пада. Фактологията във връзка с окончателното падане на Константинопол е добре известна и едва ли има нужда да се повтаря тук. Многобройните совалки на ромейските императори на Запад не водят до нищо положително. Единоначалната турска държава методично успява да разшири владенията си. Поради пълния политически разпад на политическите управници османската държава издържа дори на убийствения удар, който й е нанесен от ордите на Тимур в битката при Анкара в 1402 г., и 11-годишния период на вътрешноосмански междуособици, който последва. Православните балкански народи не се възползват от тази чудодейна историческа възможност да се освободят от иноверското иго. Следва окопитването на османците и подновяване на експанзията им. При последния щурм на Цариград силите вече са съвсем неравни. Съвременникът на събитието Георгий Францес пише, че нападателите са с "400 големи и малки кораба и 200 000 души по сушата. А този голям град имаше едва 4773 защитници плюс около 200 чужденци". На 29 май 1453 г. войските на Мехмет II Фатих (Завоевателя) пробиват сухоземната отбрана на Града и го завземат. Султанът - както някога кръстоносците в 1204 г. - дава на войските си три дни за неограничено плячкосване. Тъй като градът е превзет с щурм, неговите църкви са плячкосани и обърнати в джамии. Трудно можем да си представим какви невъзвратими загуби за духовната култура на Православието е донесло това унищожение. До нас са достигнали само отделни бисери, като църквата на манастира Хора. Ала тук са оцелели само мозайките и стенописите в храма, но не и иконите (включително чудотворни), иконостасът, светите мощи, утварите, богослужебните книги, библиотеката - една от най-богатите в Града, архивите, кондиките, гробниците, сградите от манастирския комплекс. Не е оцеляло най-важното - живото духовно предание в този манастир. Днес останките от Втората Ромейска империя грабват въображението на посетители и поклонници. Но дори и най-силното въображение не може да възстанови вътрешното богатство на изгубения Цар-Град. Истанбул е един многомилионен модерен мегаполис. Но това вече не е Градът. Това не е вселенската столица на Първохристиянското Царство - Ромейската империя. Не е вселенската столица на истинната християнска култура - единствената култура на Истината - каквато е бил в продължение на повече от хилядолетие.

1.Кой е прекарвал турски войски наляво и надясно в Мраморно море???? 2.Кой е продавал оръжие на османците???? 3.Кой е пласирал робските талиги на пазарите в Кипър и Близкия изток??? 4.Кой обеща помощ на Владислав Варненчик ,а след това превози турските войски ??? 5.Кой нападна през 1204год. Константинопол ,да не би марсианците или патагонците??? 6.Май много кой станаха ,а??? Вземи се порови малко повече във "Византийската" история,стига си пействал разни простотии на някакви примитивисти.

Когато от 10 деца ,едно или две станат монаси ,няма никакъв фактор.И сега не е никакъв фактор ,защото в 7милионна . България има общо 700 монаси и монахини, което е 0,0001%/. Ако сте чели "Охридската Архиепископия" на академик Ив. Снегаров ,в което се съмнявам ,ще разберете ,че и през Средновековието монашеския живот не е бил от най-предпочитаните.В противното се опитват да ни убедят разни протестантски пасторчета ,чийто отценачалник Мартин Лутер е сам неуспял калугер.Това с манастирите пълни с монаси единствено изпробващи здравината на дъските на леглата/опитващи се да строшат креватите си от спане/ си го оставете за друг път. тук определено си точен ,някакъв си западнячевски примитивист се опитва да ни убеди ,че открива топлата вода. Разберете без венецианските и генуезките пари и галери,без предателския "византийски " и балкански елит и колосалната помохамеданчена маса нямаше да има такова животно "Османска империя".

М-дааа,добрия стар Гумильов ,направо сте съвършен ИЦА,бихте могли да се кандидатирате за просветител в някоя "вселенска " ложа! Значи, според вас угрите българи/които са буламач от угри,фини и тюрки,е и малко иранци/???/,интересно ,кои от всички иранци, за цвят/ са имали тюркските хански титли на тюрките от 6век???? Уондърфъл! Споменатите българи в Армения през 1-2ри век. и хуните през 2-ри век на Карпатите/поставени между роксоланите и бастарните/ са дошли около 376год. и са се "окачамачили" за да може през 6-8век. да излязат най-истинските тюрки с най-истинските титулатури!

Много съжалявам ,че трябва да разяснявам ,такива изрази употребявани от гигантите на българското възраждане -Неофит Бозвели,Г.С. Раковски и т.н. в тяхни произведения основополгащи за националния ни идентитет. Ако сте чели произведението на Неофит Бозвели "Мати Болгария'' нямаше да има нужда да се впускаме в такива тълкувания. Съжалявам ,но стоейки далеч от мисловността на българската православна философия от 9-19век. загубвате възможността да тълкувате правилно едни отсотящи далеч от нас събития ,които не могат да бъдат разбрани само с една филоложка подготовка,математически уравнения и забъркване на някакви химични смески/буламачи/ в историческите лаборатории на академичността. Следвайки позитивистичния философски модел на О.Конт,диамата на чичко Ленин и Маркс или психологическите трактовкми на Юнг и Фройд ,може само да ги последваме в неизбежния им път към сифилистичното им плътско и духовно разтление.

Ами арабската империя за колко време е създадена ???Тюркската ,МОНГОЛСКАТА??? Освен това Фружине , забравяш,че турската империя се изгражда от предателския "византийски " елит ,който не вижда смисъл в продължаване на Православната империя ,нейното пълно изчерпване и подмяната му с нова идея ,пълна със "свежи сили". Фактически Османската империя разполага с еврейския капитал,малоазийската ресурсна база създадена на основата на насилственото ислямизиране на малоазийското християнско население и елитния управленчески "византийски " елит ,който се влива в османско-ислямския модел.Без тези модуси вивенди в Османската експанзия не би могло да се осъществи и най-малкото развитие на тази изкуствена империя. За овладяването на Мала Азия ислямския свят загубва грубо -700-800год. 650-1450год.,още 500год. за напълно изтребление на християните в Мала Азия- 1450-1922год. По изчисленията на Лев Гумильов -ако не изчезнем до 50год., то ще следва един период на възход.

"Оригиналът" е написан през 11-12ВЕК. от профатрическото сонмище.Ясно ,е че след 14-15век. е скрит.Можеш да си сигурен ,че ако се започнат някога ,разкопки около и в манастира ще излязат доста неща....

Хайде,сега тук ,пак опираме до тълкуването от гледната точка на погледа на атеисто-просветителя с това на "отнесените" вярващи хора от "Медиал" период. Ами,ако тези хора ,например ,представете си тълкуват върху вашите действия на това време ,за тях " отнесените" ВИЕ /НИЕ/ ще изглеждаме ,като безумци/откачени/.В Светата Библия пише:"Рече безумецът в сърцето си -няма Бог!" Какво разбирате под "щампа"-по решение на партийния съвет или по поръка на баба Ванга и т.н. ,хайде стига......

Каган може и да не идва от "кривокрака и дръпниочичкова" Азия, може да е просто метанеза от "КОНУНГ"-КНЪНЕНГ-КЪНЕНДЗ- просто всички са яфетити -индоевропейци,макар ,че индийците са Хамити ,а персите са Семити ,то много ми е чудно това индоевропейци или ариици,просто пак игра на думи,които служат на определени политически въжделения.

Точно това се стремим да докажем- тракийци са били назовавани хората ,които са имали различен религиозен обряд от елините; Св.Григорий в едно от писмата си говори за трескея/траскея/ . Скити се наричали ,които имали различен бит /скитали се/ от елините,затова някои тракийци ,са и скити; и така нататък.....

Слава Богу,че е "само" това.Не ми се мисли-изнасилване ,побой и т.н. Това са едни пубертетни гаменчета ,които ,ако имаше казарма ,можеха и да се оправят ,за по нататък не ми се мисли.....

Галахад ,какво разбираш под този термин?? Икуменизъм? Игумен-абат, Клюнското монашество на Запад??? Колкото до разликите на Изток и Запад ,например,първата добродетел на изток е смирението ,а на Запад-гордостта.Всичко е противоположно.На Запад християнството се разбира в юридически смисъл,а на Изток в мистично-философски.

Да,но арабите и българите са били доста голям залък за устата му.Виж сърбите или арменците са нещо по достижимо.

Тертер ,хуните не са тюрки ,просто слагаш каруцата пред коня! Хуните са споменати още 2-ри век от Клавдий Птоломей в Карпатите между роксоаланите и бастарните,няма как да са турци ,които се чуват за пръв път чак в края на 5-ти и стават известни чак през 6-ти век.

Гербов ,щом е писал еднородни ,значи е знаел ,какво е писал , гетите на Томира/Тамара/ са оперирали в област приблизително от Мизия до Памир и Хиндукуш.Българите са сродни племена на масагетие,т.е. на гетите и траките. Населението през цялото време си е било едно и също ,просто на мястото на скитския род застава сарматския и т.н. И хуните ,и гетите ,и сарматите,и славяните винаги са били в областта на т.нар. Скитияа просто става въпрос за разместване на елита,разбира се Ганчо Ценов не е прав ,че няма размествания откъм Дунав ,но това население от пантивека си е било там. Прочетете внимателно един Дуйчев например.Въпреки ,че отхвърля възможността скитите ,сарматите и славяните да са еднородни племена ,не дава никакви данни за разлики между тях. Някои се опитват да изложат археологически данни с които обосновават възможни разлики ,но това едва ли е вярно ,защото през разнитев епохи на благоденствие и упадък ,едно и също население може да променя свяота култура съобразно епохите на развитие.Например от това ,че българите правят Рено или имат високо развита индустрия и следствие икономическия колапс след 1990год. не може да се определи ,че на това място-България са живели различни народи. Например ,как вървят епохите на север от Дунав- много просто след агресията на Дарий някои племена са преместили своите икономически и културни центрове ,но това не означава ,че те са изчезнали,след кампаниите на Александър македонски също има промяна,по късно римляните разбиват цялата уредба на север от Дунав.Всички тези сътресения ,а и естествено възможни удари от източни родове на скитите могат да променят изцяло една икономика.Дако-гетите слец падането си под Римска власт ,естествено попадат под икономическото влияние на рим.Другите които бягат на север не могат да вземат работилниците си със себе си и това също може да бъде причина за някакви сривове.Може да се наблюдават разни икономически ембарго над сармато-скитите от страна на Рим или Иран. От приведените примери виждате достатъчно за промяна на дадена култура била тя скитска ,пшеворска или хунска или готска-населението е едно ,но икономическите и стопански условия са различни.