RIZAR

Защо да се "псевдолингвинистични''??? Да не би само Перкунас да е оторизирания лингвист тук ??? При известните филолози ак. Вл. Георгиев и Иван Дуриданов, могат да се намерят подобни аналози. Да не говорим, че и техните методологии са отдавна отхвърлени и анахронични. Ето например. За да не бъда голословен и по отношение на филоложките на напъни на славистиката от 19 и 20 век ще цитирам доц. Р. Станков - "Судьба древнеболгарской рукописной книги в свете проблемы Моравизмов - "Старобългарската ръкописна книга - съдба и мисия" - с. 74 - 106 " Византия оказала влияние на формирование културы Великой Моравии посредством Кирилла и Мефодия , которые , будучи византийцами , были носителями културного "универсализма". Впоследствии наследство (КиМ) сред южных славян "трансформировалось". Выясняется, что ета трансформация выражается в потере "универсализма" КиМ и подпадании под одностороннее прикрепление к визант. цивилизации, которая, таким образом, совершенно неожиданно , оказывается "неуниверсальной" вопреки тому что сами КиМ являются носителями именно византийской , а не какой-нибудь иной культурной традиции. Дефиниция " a paradoxical situation" вряд ли опавдывает авторов данной концепции. Инымя словами , култура Византии в одно и то же время проявляет себя как " универсальная" и "неуниверсальная" . Затова са и тези измислени " моравизми" в старобългарската култура.... Значи им това двояко поведение на византийската култура обладава странна избирателна способност - веднъж се проявява като "универсална" в Моравия и после "неуниверсална" по отношение на "южни и източни" славяни. Да не говорим, че в Полша няма никакви моравизми, обаче в Б-я имало. "Анализ лексического материала еще раз показывает , что понятие "моравизм" в нынешнем понимании остается весьма спорным и вряд ли имеет право на существование". -Станков, Р. , пак там с. 106. Та нека да бъдем понек коректни към науката и там където има спорност и диалогичност, да не се повдигат обвинения към някого , че видите ли правел псевдонаучни анализи. Псевдонаучни анализи са правили всички СЛАВИСТИ oт 19 и 20 в. , защото например Й. Вашица и В. Мареш се пренебрегвали българския езиков материал, някои от тях въобще не са научили българския, а например друг титулуван славист А. Лвов го е знаел лошо.

Йончев, ужасявам се от факта, че дори не искате да се конкретизирате с какви точно отклонения сме оспамили темата !!!??? В един друг форум след като написах, че след аварското нашествие са възстановили една епископия в земите на днешна Македония през VII в. бях баннат!??!! Тук се твърди, че темата е започната от проф. Добрев, който не бил квалитетен по този въпрос. Всъщност въпроса не е започнат от тюркския исторически раздел, а от титуловани руски научни работници ! Още в началото на миналия век Приселков с тогавашния инструментариум разработва тезата и въпреки, че всички й се противопоставят му е присъдено научно звание именно чрез нея. А преди 100 г. нещата са били още по-комплицирани. Днес не е така. Руския град Рилск не е кръстен на Константинопол, а на българския светец Йоан Рилски, чиято дясна ръка се е намирала в него още от времената на покръстването на русите. В интерполираните руски източници , създадени доста късно (чак през 16-17в.) няма и следа от конкретни известия за духовни връзки между Киевска Рус и България, което е много странно на фона на други исторически документи и недомислиците в ранната руска история. Например - Игор "сяда" на престола, като детенце през 879г. довеждат му Олга от Плесков , някъде в началото на X в, (904-905) , а през 942 г. се ражда първородният им син Светослав. Олга, като 50-годишна отива във Византия и Константин иска да я вземе за жена след като я покръства. На всичкото отгоре Олга се явява с български поп в Константинопол, който получава доста скромни за трудовете си дарове. Всички тези истории, карат много руски учени години наред да си блъскат главите с кълбата от грешки и противоречия в историята. Още през 19век. те се обвиняват взаимно, смятайки, че си подхвърлят един на друг "интерполирани" летописи. За такъв е обявен и Йоакимовата летопис, където пряко се говори за първия "руски" епископ - българина Леон(Лъв). Проф. В. Погорелов също не приема, че Киев е приел кръщение от Византия. А когато академик Ив. Снегаров пише "великия" си труд и до днес ненадминат ( ако не броим "автохтонните" писания на Табов и Чилингиров и непрофесионалното написано от Добрев) от великата Българска наука, не е имал право да ползва Лаврентиевския и други важни летописи, а от болшевишката страна му е предоставено единствено копие от Ипатския препис на "П. В. Л.". И това ако е наука здраве му кажи!!!

Диетизъм означава буквално "Двубожие", понякога православните мисионери обвиняват Римо-католическата църква именно в това. Защото с т.нар. "филиокве" се получават две начала в Бога - от Отца и от Сина. Доколко това е истина е отделна мегатема, но "дуализъм" или смекчен дуализъм и още по-мек вариант се възприема и в "ортодоксалното" течение в Християнството (Рим и Константинопол). При късното богомилство - края на IX-X в. също се възприема този вариант на по-умерен дуализъм. Дуализма произтича от проблема за произхода на злото - проблема за антроподицеята, който е също колосален въпрос. Дуализма възприема крайния вариант, че произхода на злото се дължи на една абсолютна личност(или само идея) , която се нарича Зъл бог, който се противопоставя на Добрия Бог. Неща които ги има по целия свят и повечето религии и напълно навсякъде при ирано-европейските народи. Богомилството не проповядва дуализъм в този вид описан по-горе, а един умерен дуализъм. Добрия Бог създал "сатаната", който му бил помощник, но после онзи се обърнал срещу него. Ето , че това не е дуализъм. Ерго, българското "богомилство" не е дуализъм, а напълно "умерен" дуализъм в стила на ортодоксалните течения на Рим и Константинопол, но такъв, който се отличава от тях, по теологичната антроподицея. Явни са заимстванията от стари скитски(ирано-европейски) влияния и особено на учението на Ориген за апокатастиса. В общи линии Ориген е имал "неразумието" да изкаже една идея от света на Платон, че всички идеи в края на краищата ще се възстановят в първоначалния си порядък - дори злото, ще се превърне в добро и такива неща. После е писал и срещуположни неща, но както казват древните "верба волант, скрипта манент". Явно на Балканите и на границите на Малоазийско-семитския масив е имало хора, които са били привлечени от тези идеи и те са били здраво вкоренени в тяхното съзнание, защото начиная от монтанистите до последните павликяни от 15 -16 в. изтребени от османците или конфесирани в римокатолици, те са били постоянна "мода''.

Беше и е, но според Табов "богомилите" са покръстили Русия.

Не среща "просто", а го взема за "скит". Не го е срещнал , а ти си гръка в хунските одежди. А вижда "скита" (ХУНА) и чак когато го заговаря разбира, че говори елински. Ако беше видял грък в хунски одежди, както си мислиш или както ти е удобно да го поднесеш, нямаше да се обърква, както чистосърдечно си признава. А изгледа на Атила си е прекалено европейски и това беше много добре репрезентирано във филма от 2004г. , както и келтската жена с червената коса . Много руски форуми четеш напоследък Романе. Руснаците разправят небивалици , че турците били с червени коси и бради, а монголоиди със сини очи няма. Да си виждал кореец, японец или китаец със сини очи ???

Разбира се, че за екстрасенсите В. Николова и подражаващите й Чилингиров и сие е възможно по времето на апостол Павел да са присъствали някакви индивиди, които после да са се "прородили" в бъдещите богомили. Съвсем ясно е, че цитирания пасаж от Й. Табов - указва за неправилната херменевтика или екзегетика(тълкуванието) на дадени текстове от писанията на ап. Павел, които манихеите и богомилите използват за доказване на своите тези. По-точно презвитер Козма ги критикува, че произволно използват Свещеното писание, а не , че те са лични наблюдатели на апостолската проповед. Йончев, обаче ти с обичайния си дифрактиращ "историозомбарон" отново пращаш нещата в неправилна посока. Целта на направените от мен паралели бе, да бъде презентирано, как едни и същи учения битуват в различни времена, използвани от различни групи християни, които обаче явно имат една обща закваска и ползват едни и същи херменевтични подходи към разяснение на Христовата вяра.

Да не забравяме с какъв цвят на косата е била любимата на Атила. И да не говорим как гърците приличат на хуни, защото Приск, като отива в лагера на Атила, взема един елин за хун . Ерго, елините са хуноазиатски китаевидни(монголовидни) расови типове. Въобще нещо не минават лъжливите трактовки за жълтокраките хуни.... Св. Климент Александрийски нямаше да казва, че траките(скитите) изобразяват боговете се рижи ... В неговата апология "Увещание към езичниците", поне културната антропология трябва да пасва, защото никой не би му се вързал на евентуални небивалици и той не би искал да постигне отрицателен ефект с труда си ...

Точно така е !!! И веднага потвърждавам - "Преславска книжовна школа" - т. 6 - "Бележката в Супрасълския сборник" ,с210 -219 . Панайотов, В. Мъй к единомоу Богоу Ιμεις ενι προσοικειουμεθα Θεω δια του Χριστου και приближимся раби πνεθματοσ αγιου (гръцки оригинал) Иисуса Христа Святаго Духа (превод) В. Панайотов го превежда, като : "приближаваме се към единия Бог, чрез Иисус Христос и Светия Дух". В текста обаче гръцкото "και", остава непреведено и за мен думата е слята - Иисуса Христа, (който е и - бел. моя ) Светия Дух. Представянето на Иисус Христос, като алюзия на Божий Дух за пръв път се среща в древния текст на "Пастира" на ап. Ерм. Светият предшестващ Дух, Който е сътворил цялото творение, Бог го направи да обитава в плът, което Той е желаел.... тази плът , в която Св. Дух е обитавал беше подчинена на Духа... Той избра тази плът като един сътрудник на Св. Дух." Следващото интерпретиране срещаме и в Защитата на Максимин ( Dissertatio Maximini) , който дава фрагмент от съчинението на Авксентий Доростолски изповедта на епископ Урфила(Улфила) - 381г. . Разбира се, възможно е Максимин да е интерполирал "веруюто на Улфила", както се съмняват доста специалисти, но написаното остава - "Той не е нито Бог, нито Господ, а верен служител на Христа, нито е равен нему, но е подвластен и се подчинява във всичко на Сина. .." - тук виждаме строго субординационен вариант , който са изповядвали част от илирийските епископи и който е преписван на Улфила Всъщност до 381г. дори Василий Велики се въздържал да нарече Св. Дух Бог - има запазени фрагменти от житието в което той е критикуван, че се ограничил в описателни изрази, без да нарече Духа - Бог. На Константинополския събор през 381г. Църквата е санкционирала "пневматомахите", но така и до днес описателното изразяване на Св. Дух е останало и той не е наречен пряко Бог. И в Духа Светаго Животворящия, който от Отца изхожда, комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина .... -Никео- Константинополски символ. Заключение на проф. В. Панайотов - "Изложените факти показват, че Супрасълския сборник е редактиран от книжовника Ретко или негов съратник в духа на богомилския дуализъм. ... Многобройните изтривания и поправки създават нов текст, който е още по-близък до мирогледа на българските еретици. В този смисъл може да се каже, че Супрасълския ръкопис е най-старият голям богомилски паметник, запазен до наши дни. "

Сребърния кодекс е абсолютен фалшификат, поради следните причини – няма негов паралел за да бъде сравнен и доказан, че това е бил еди какво си наречие от “източногерманските” готи ; не е създаден от рекс Теодорих, защото той е бил арианин , а в текста на “Сребърния кодекс” липсват така нужните конфесионални оттенъци, доказващи принадлежността на кодекса към времето на готското управление на Италия; доказа се в много съвременни книги и дисертации, че готите не са “източногермански или скандинавски” етнос , което твърдение беше манипулирано и играеше съществена политическа роля в имперските тежнения на Австро- Унгария и Германия до 1945г. А преди това на Испания, Швеци я и сума ти Западни държави и държавици борещи се и до днес за място “под слънцето” и оправдаващи своята колониална и експанзионистична политика; Йорданес е написал история не за някакъв си измислен “германски” народ , а за скири , сагадари и АЛАНИ - “не толкова за слава на самите тях, колкото за славата на този, който победи” – Jordanis . Getica 266, 315-316 ( сравни с българския превод в ЛИБИ , I , с.326-327 ) ; Откъде съвсем ясно можем да си направим заключението ,че ако трябва да търсим някаква идентичност и произход на гети-готи, то той не е “тракийски” или германски, а сарматски (алански). Късния произход на Сребърния кодекс, който за 1000 години е достигнал недокоснат от времето и може да се нарече осмото чудо на света е ясно доказателство, че е много късна фалшификация от 16 век. За сравнение можете да вземете царското издателство на Манасиевата история от 14 в. и да сравните, как дори един документ пазен е понесъл върху себе си отражението на времето и да оцените, че през времето 500 -1600 този кодекс е бил в небитието.

Приемам критиката, защото наистина влязох в една рамка, която предварително не бях си задавал ... просто попаднах на една странична следа, която ме отведе встрани от проблематиката. Може би излязох от това тълкувание, навярно погрешно, защото намерих засечки за използването на знака и при казано най-общо ("ортодоксални") владетели. Ако бях видял този знак само при старохристиянски и неортодоксални владетели, епископи, свинари - може би със сигурност щях да дефинирам - това е знак на определено направление (конфесия) от християнството и да се опитам да го засека. Признавам , че това е определено "готска" среда - Балкани - Равена , почти клоня към арианска, но защо ортодоксални императори са слагали този символ (Маврикий , Юстин II и др. ) ??? Какво имаме дотук - използване на символа от най-общо казано - "християнски'' доктринерни общества ( старохристияни- с техните катакомби, Хризмата на Константин, която е все пак малко по-различна, епископ от Равена, императори от Константинопол (ортодоксални и то след Константинополския събор 381 г. , обаче за съжаление преди 6-тия и Седмия събор , когато отново се разглеждат каноничните символи и изображения на Официалната църква) , а може би има и такива от 8-10 век. и освен това и при българския кан-а Муртаг. Имаме ли го при други български канове , колобри или обикновени люде ??? - търсенето трябва да продължи. Имаме обаче един друг знак използван от българите - Игрек с хасти, който отново не можа да се открие нито в Монголските простори, нито в търсените от архитект Слави Дончев Мадарски конници в Алтай, нито в Бактрия , а сред разни раннохристиянски , както канонични , така и неканонични ( монтанисти (катафригийци) , манихеи, гностици и др. ) религиозни общности, които чрез него обозначават "тайния (необозначимия , със скритото име - Бог) . Но, сега ми трябват още примери и възможни всички аналогии за да се изкажа дефинитивно, ето защо сега просто свивам рамене и очаквам предложеното решение на проблема от теб Паун.

Покорно благодаря , г-н Йончев! Все таки трябва да се отбележи, че дори в Бойна слава признаха за прогреса в сравнение от 2007-2008г. , а и аз самия съм далеч от онова първоначално траки-даки-маки -Усиру до Мисури всичко живо кутригури.

Св. Аполинарий е ранен християнин, така, че не може да бъде "василевс", г-н Йончев. Освен това, ако не се лъжа, това е саркофага не на св. Аполинарий , а на друг епископ, който е починал през 688г. , но от семиологическия анализ , дори и поставен на тази основа, отново може да се изходи, че той е бил верен епископ на Равенския екзархат и е признавал властта не на папата, а на императора в Константинопол. Същото "верую" (за църковна независимост имам в предвид) ще проповядват освен Равенския екзархат, Картагенския, Българската църква, Милано и Аквилейския (подробности за него е дал и нашият приятел "кръга" Глишев - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13791 Колкото до другия въпрос, през 20-ти век наистина има примери за използване на църквите, като свинарници, краварници, библиотеки, дискотеки и т.н. Но старите българи и склави не са били такива идиоти, като съвременните безбожници за да използват сакралните места разрушени от разни стихии - наводнения и земетресения (най-вече) или изоставени и паднали от времето.

Шуменския музей - някъде началото на лятото през 2009г. или 2010 г. вече не помня , по-скоро 2010г. Тодор Балабанов само е съветвал младите археолози, които са на снимката. В разговора си с тях ги запитах за една от "готските" църкви, на която самия аз бях ходил през 2007 и 2008 г. и те обясниха, че оттам е минавал т.нар. Омуртагов вал . Преди години В. Антонова се е опитала да докаже, че една от т.нар. "готски църкви" е била действаща . За дългия живот на базиликата в нашите земи има сигурни археологически данни. Особен интерес представлява в това отношение резултатът от разкопките на двете базилики в аула при с. Цар Крум, едната от конто продължава да съществува до изграждането му и едновременно с него.[1] [1] Антонова, В. Две раннохристиянски църкви във външното укрепление на аула на хан Омуртаг при тара Цар Крум (Шуменско), Археология, 1968, кн. 4, с. 52 и сл. Случая е много интересен и ще трябва да се прегледат основно новите сведения от разкопките след 2011 г. -http://grada.bg/74103/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE/ което предполага и нова среща с г-жа Кремена Стоева http://grada.bg/154132/%D0%B2-%D1%88%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD/

Ставрограма на кана Мортаг За съжаление останаха още 2 кръстограма , които не мога да кача – намира се на с. 146 тук - релеф на саркофаг от Толентино -http://www.hkultura.com/db_text/2008_34-35.pdf се намира в книгата на доц. Емил Иванов – “Православието срещу готското арианство през VI в. “ - ГСУ БФ , том 7 , 2012г. ,С. , на с. 493 , фигура 108 , която представлява мраморна преграда (жалко, че не е указано на какво , но допускането е за олтара – олтарна преграда ) от Църквата “Св. Аполинарий нови” в Равена 6 в. Тъй като мраморната преграда се намира в в църквата “Св. Аполинарий Нови” в Равена, която първоначално е била арианска допусках , че българите са ариани, но след като намерих доказателства за наличието на кръстограма и в “ортодоксални” монети от времето на Тибериус и др. , вече много клоня към мисълта, че това си е каноничен христограм/ставрограм, използван преимуществено за особите на “Василевсите”, като носители и пазители на Божествения таксис установен от “първия” християнски император Константин. От всички презентации и налични кръстограми на мраморни прегради, иконографски сцени (принасяне даровете от влъхвите на Христос - БОГ, ЦАР И СВЕЩЕНИК) , императорски солиди - Следва дебело да се подчертае, че т.нар. кан Омуртаг е действащ и каноничен василевс на Римската империя. Ставрограма на кана Мортаг.doc

Да, де това ти казвам. Отива някакъв хунски принц и се кръщава в Константинопол и всички скачат, че това е Кубрат. После се хващат, като удавници за сламка с Перешчепинското съкровище и това, че там е пръстена на "хан" Кубрат, защото по други сведения на Теофан се казва, че Кубрат събрал синовете си и им показал снопа с пръчки и т.н. Всичко е едно кълбо от догадки и презумции, които се градят на глинени основи...

Бълнуванията са плод на политическите школи натрапващи измислени и предпоставени тези. Особено от т.нар. лингвисти, като Бешевлиев, които от специалисти по гръцки и латински се "преквалифицират" в тюркски. Само такива фантасти политикани могат да превърнат титлата на българския владетел в "ХАН".

Не мисля да ходя, чак до Персия, след като наблизо келти до съвременна Литва имат зибитюдес - сийяни, пресветли

Oтчайващо незапознат археолог демонстриращ своята беззаветна любов към новата помашка порода. Като виден археолог не може да не знаеш за кръстовете , архангелите и други християнски атрибути, които са присъствали по т.нар. "български" колани и въобще факта, че стъпило варварското краче отсам Дунав е било длъжно да приеме федератските условия на покръстване или конфесиране, доказано за всички готи, хуни и алани преминали на ромейската страна...

Пак минахме на схоластика ! Къде го има този израз ??? Само в някои непочесали се умни глави! Връх на професорските разсеяности е израза трепач на В. Златарски - В българската историография през XIXв. е привнесена титлата на българския владетел „ХАН”. Българите нямат такава титла. Връх на професорска „разсеяност” пък е преводът, който прави Васил Златарски на началото на Чаталарския надпис: „Великият хан Омортаг е княз от бога”

Да, бе не пречи ... Игор взел Олга на 14 години, а тя му родила единороден син, когато била на 50, на 55 отишла при Порфирородния и той я харесал, та я поискал за жена , ма забравил, че й станал кръстник и им я върнал на сестрите Нурудтинки.

Приемам ! Константинополската патриаршия попречва на Литва да остане под юрисдикцията на Българската църква. Само след няколко години полските шляхти и магнати дават полската принцеса на Литовския крал ,който приема папищащината. Москва е много късно призната едва през 1589г. и тъй като не е имала право да провъзгласява автокефална патриаршия стават едни каши известни под името "Смутно време". През 1700 Петър премахава този институт и въвежда "оберкелнерството". Чак чекистите и Сталин отново възстановяват патриаршията за нуждите на тяхната политика. Думата ми беше, че днес е цяло постижение руснаците да признаят и едно зрънце от истината, но разбира се отново по политически причини.

Йончев още по-зле за него, ако е бил по-възрастен, защото в Константинопол , ако е бил в Константинопол с настойник, то съвсем не му остава време за да "роди" Аспарух. Според мен между двамата няма нищо роднинско и затова и паун-а , каза, че е череп в мъглявина- пиратска приказка за капитан Флинт или Блъд.

Последен спам - просто за аналогия - 1.Според теб може ли Апарух и Кубрат да не са син и баща -единия 619 е бил млад принц ,а другия в 680 г. е бил мъж в зряла възраст??? 2. Игор и Олег ("Киевска Рус") -тоже ? 3. Какво става след Кардам и има ли нещо общо с Крум ? Нека и в този контекст да разгледаме соъбщението (за договор) от 635г.

Впрочем трябва да се отбележи, че и Евсевий, и Лактанций не само признават на Галерий предсмъртното покръстване, а и авторството на Едикта на търпимостта, издаден от него на 30 април 311 г. По-късно както покръстването, така и Едиктът на Галерий ще бъдат дотолкова забравени, че днес дори тесните специалисти пропускат да ги цитират. Ако все пак го правят, то е неизменно следвайки Лактанциевия разказ, според който въпросният едикт е издаден в Никомидия. Трудно е да се каже доколко Лактанций се е вълнувал дали читателите му ще повярват в подобно локализиране на този най-важен момент в ранната история на отношенията между Църквата и Империята. Трудно е също да се каже дали сам е знаел къде е починал Галерий и/или дали аудиторията му е наясно с този въпрос. Във всеки случай той добросъвестно отбелязва факта, че Галерий починал само пет дни, след като издал Едикта.4 А в същата Никомидия, където императорът би трябвало да е бил на 30 април, научили за кончината му (5 май) едва десет дни по-късно –на 15 май http://ancientrome.ru/ius/library/edict/gct.htm