Иванко Тертер

следователно е: нищо. Това е отговорът, нали?

Нашата е най-сложна, защото като си избистрим истинската хронология на историята ни, историята на съседите ни /някои от тях - бивши сънародници/ ще лъсне в целия й бляскък. И ще се закачат. Ако искат де, а ако не искат, това с нищо няма да я промени. Нея, истинската. Понеже общата балканска наука история е писана преди два-три века извън Балканите /Виена, Париж, Петербруг/, за собствени имперски цели, та затова е с огромчни, лесно забележими пробойни.

Какво общо имат с темата румънците и кралете им /след 1871 г./ явно само ти си знаеш. В общи линии си изясних каквото трябваше. Няма да се мъчим повече. Тъй или иначе не е и полезно за темата.

Би ли посочил името на един или повече от един "влашки крале"?

Нещо много далечко са двата града. Сигулен ли си, че ако "Кила" е Килия, "Тирнин" ще да е Търново? Към коя година споменава той, че се превземат "Тирнин" и "Кила"?

а, значи имаш предвид "че румънците си наричат своите владетели крале" и в този смисъл засягаш времето от крал Карол І /края на ХІХв./ и до средата на ХХ век. Просто си се объркал с израза и имаш предвид "румънски крал", т.е. по тази тема се включваш с епоха от края на ХІХ-ХХ век.

Още нещо свързнато с темата: Датиране на периода на зависимост на царство България от Златната орда http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5288 Изследване по линия на титлата "Йоан" /"от бога самодържец"/ в титулатурата на българските владетели. 1242 г. изчезва /до Йоан Асен ІІ-последен/ , 1331 г. се появява отново /и след Йоан Стефан - първи е той, след него Йоан Александър, Йоан V Асен, Йоан Страцимир, Йоан Шишман и интересното - Константин ІІ Асен 1397-1422 г. не е с титулатура "Йоан"-самодържец, явно е васал на някого, ясно че е на унгарците и османците в различни периоди/. Йоан ІІІ Асен в периода 1242-1331 е единственото изключение с "Йоан", но той е "византийски" политически продукт, който е бил изгонен обратно от Търново. В този смисъл е извън матрицата на отношенията по линията България-Златна орда.

Може ли да се даде името на някой "влашки крал"?? А после да се обясни как са започнали да използват по някое време в ХІV в. титлата от българската средновековна държавностна традиция "Йоан" /а не унгарската "Стефан"-използвана в Сърбия/ пред името на съответния воевода.

да, май е свързана с настоящата тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4014 Сръбския възход и ролята на Златната орда /1292-1355 /., Стефан Душан – реален или мним наследник от рода Джучи?

Б. Ранната българска гопонимика в югозападната част на Балканския полуостров Но как точно са възникнали новите имена Охрид и Вардар и защо тъкмо българите са били тези, които са ги донесли на Балканите? Има признаци, от които личи, че и в тези названия древните българи са вложили някакъв свой особен смисъл. В Памир и Хиндукуш, където се е намирала тяхната прародина, думата ВАР означава могъщ. А реките там се наричат най-често Дар или Даря – Аму Даря, Сър-Даря, Сурхан-Даря и т.н. Името Вардар следователно не само е било донесено от древните българи, но е произлязло от самия техен език и Цецас се оказва не само прав, но дори два пъти прав, когато се присмива над онези, които не са знаели за неговия български произход. А смисълът, които са вложили някогашните българи в това име, е твърде дълбок. В техния език то е означавало МОГЪЩА РЕКА, ЮНАШКА РЕКА. http://groznijat.tripod.com/b_lang/bl_west.html The language of the Asparukh and Kuber Bulgars, Vocabulary and grammar by Peter Dobrev

19.09.2009 14:26 - Произход на името на река Вардар. Лингвстичната връзка на имената Варна, Варанаси, Вана, Банну Оригинална статия на Димитър Георгиев - Даков Общият корен на разглежданите топоними е вар или бан. Те присъстват в топонимните имена на градоветеВарна, Варанаси, Вана, Банну. Вар е със значение на пазя и се използва като име за град крепост. Бан е със значение на управител и в историята на Босна и Херцеговина все още е запазена тази титла на местен владетел или управител на район, която по-късно се видоизменя и придобива значимостта на хан. Поради звукомото преливане на звуците в<---->б, бар и вар са изентични по значение, както и корените бан и ван. Така, че можем да направим разлика между тези два типа селища - едните като граждански и цивилни поселища, а другите като военни и военновременни укрепления със стратегическо значение и смесен статут на военни градове с цивилно население. Трябва да бъдем наясно, че макар литературното назнание Вардар да е по разпространено, двете имена на реката Вардар и Вардара са еднакво застъпени сред населението около реката. За нас разплитайки произхода на името на реката е по-важен вторият вариант на името на реката - Вардара. Именно той ни показва пълната идентичност на това име с азиатските реки Сърдаря и Амударя и защитава концерцията, че българите на Кубер заселвайки се в "Малка България" са оставили върху заетите нови територии своите най-стари топоними, които са заемали още преди да се установят в Скития. Това от своя страна ясно показва от една страна дълбоката приемственост и историческа памет и от друга, че древните Българи не са считали земите на Скития като своя родна земя, а като свое временно номадско завоевание. С други думи не е имало пълно откъсване в териториален план между тези земи и съседните земи около Каспийско море. Думата "даря" е от ирански произход и означава голяма река, море. Топонимът на Вардара в точен превод означава "реката която пази" или в друг смисъл Вардара означава граничеща река. Вероятно по време на своето заселване българите на Кубер са получили земя, която се опира до реката, поради което те първоначално са нарекли реката Вардар, в смисъла на реката, която пази границата или територията. Вероятно това било в самото начало на тяхното заселване като вероятно ограничение от страна на Византия. Възможно е първите дейности от заселването на Кубер да са били строежа на крепостни гладове, както направил и Аспарух - една основна дейност при държавообразуването. В етимилогичен аспект името на реката Вардара има ираноиндийски произход. няма съмнение, че речния топоним Вардара е донесен и използван от българите на Кубер. Оказва се, че в своето преселение от Валхика или Бактрия и района на Мадра, прабългарите като номади следват логиката на своята миграция, която точно отговаря на логиката на присъствието на сладководни ресурси. Тази миграция е била бавна и хилядолетна, с оформяне на множество поселения и е израз на политическите процеси в Централна Азия. Така от горното поречие на река Инд, реката която се счита за граница, след която от векове се счита, че започва индийското царство, българите се спускат в северозападна посока към Аралско море, което в миналото е било два пъти по-голямо. Засушаването и затоплянето на климата, както и пресъхването на реките Амударя и Сърдаря, очевидно са причината за миграцията на българите на Запад по северния бряг на Каспийско море. Тази миграция не е случайна. На юг морето има висока соленост и не става за пиене. Докато на север заради огромния сладководен приток на Волга солеността е само 0,5, което позволя употребата на водата за питейни нужди. Тава в известен период Аралско, Каспийско море, Сърдаря и Амударя са били източниците на питейна вода. По-късно равнината и поречието на Волга стават източник на вода. В последствие равнините и поречието на Дон, Днепър и Днестър стават източник на питейно вода и дават началото на новото българско поселение по тези земи. http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/09/19...ka-na-im.400414

"Най-добрите изследователи на тракийския език са акад. Иван Дуриданов и акад. Владимир Георгиев. Не са много запазените и познати ни думи, на които те са посочили точния смисъл. За наша радост между тях са думите “bess/а/” - вяра и “para” или “рhara” - село,заселище или пазарище. Съчетанието на тези две думи дава названието на столицата на бесите Бесапара (Бесафара). Това е селището, пазарището на бесите. Но тъй като самата дума “besa/а/” означава вяра, то за всички в древния свят бесите са били “вярващите”, ”хора на вярата”. Всичко в живота на бесите е било подчинено на вярата и на култа към Дионис." http://tempo.velingrad.com/modules.php?nam...le&sid=3613 Езикът на траките и топонимия на Западните Родопи

Да, различно е. Одесос е градът. Варна е езерото /и сега името му е Варненско, а градът от Одесос е приел името на намиращото се около него известно езеро-Варна. Преименуван е от българите. В смисъл не е преименуват, а те са си го наричали така винаги/. Та в превод изречението значи следното: "тъй наречената Варна /езерото, реката/ близо до Одесос /градът/" "Варна" на санскрит е "качество, цвят, категория" и се отнася до деление на кастите в древна Индия. http://www.krugosvet.ru/enc/istoriya/VARNI.html - ВАРНЫ (санскр. – «цвета», «буквы», «звуки», «роды», «разряды»), четыре социальные общности, на которые делилось население Индии: – жрецы-брахманы, воины-кшатрии, земледельцы и торговцы-вайшьи и слуги-шудры. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D1%8B - Варны — индийские касты. Та не търсете някакви други етимологии /за някакви води, за др. хипотези съставени от сбор на различни сричици и думички/, няма смисъл. Съответно топонимът е дошъл с някого тук или е заминал натам оттук. При всички случаи римляните и елините нямат нищо общо с това.

и бих допълнил, какво ново даде за темата заключението на отдавна непоявявалия се luby, че воеводата Дан подкрепял царя си Йоан Страцимир срещу смятания - от него и царя му-патрон - за нецар на държавата му България Йоан Шишман?

Това тука митинг ли е или само така Ви изглежда?? Ако това са аргументи, по силата на които да не се вярва на един или друг, честно, едва ли някой от нас простолюдието ще ги приеме. Давайте теза подкрепена с източници и логически разсъждения.

Това Птоломей ли ти сподели? Или стъкмистика?

А, това пък е друг въпрос, по който напълно споделям мислите ти. В много изследвания самата база, основа, откъдето се тръгва, е предварително дискредитирана от самия изследовател. Оттам и цялото му "изследване". В частност и по случая, който засягаш горе.

Надгробен надпис от ХІ век съхраняващ се в “Готланд мюзеум”, Швеция “Родвисл и Родалф, направиха тези камъни в памет на тримата си сина. Този камък е в памет на Родфос. Той бе убит при BLAKUMEN /Валахите, Черни Кумани, в превод на латински и в техните източници - Мавровлахи/ при един поход. Бог да е в помощ на душата на Родфос. Бог предава тези, които го предават”. Editio - надгробен надпис от Готланд, Швеция, датиран към ХІ в. [1000-1100] Stella coemeterii de Sjohnem, Gotland (Svecia) documentum incertum, de Wallachis sive Commanis RODUISL : SUK : RODALF : DAU : LITU : RAISA : STAINA : EFTIR : SYNI : SINA : DRIA : DINA : EFTIR : RODFOS : HAN : SUIKU : BLAKUMEN : I : UTFARU KUD : HIELBIN : SIAL : RODFOSAR KUP: SUIKI : DA : AR : HAN : SUIKU : Translation - на английски език Rodvisl and Rodälv had these stones raised in memory of their three sons. This stone in memory of Rodfos. He was betrayed by the Wallachians / Black Cumans on an expedition. God help Rodfos’ soul. May God betray those who betrayed him. Traducere - на румънски език Rodvisl şi Rodälv, aceşti soţi au făcut să se ridice pietrele după cei trei fii ai lor. Piatra aceasta după Rodfos. Pe el l-au ucis vlahii / cumanii negri în timpul unei călătorii în străinătate. Dumnezeu să ajute sufletului lui Rodfos. Dumnezeu să părăsească pe acei care au fost necredincioşi faţă de el. SVPPLEMENTA: Kurt Horedt, "Blokumanaland şi blakumen", Arheologia Moldovei, VI, 1969, pp. 179-185 Alliae stellae de Scandia ad The County Museum of Gotland http://www.patzinakia.com/DOCUMENTA/DOC1000Sjohnem.htm От страницата на “Готланд мюзеум”: The stone, date from 1000–1100 and are both from Sjonhem. The stone on the left bears the following inscription: ‘Rodvisl and Rodдlv had these stones raised in memory of their three sons. This stone in memory of Rodfos. He was betrayed by the Wallachians on an expedition. God help Rodfos’ soul. May God betray those who betrayed him’. http://www.gotmus.i.se/1engelska/1.htm - с изображение

Допълвам, че границите на България по времето на Георги І Тертер са наистина съкратени, в сравнение с нормалните граници на Българската средновековна държавност и народност,а те по времето на Георги ІІ Тертер са от Акерман /до Одеса/ до Ниш /изток-запад/ и Карпатите до Родопите /север-юг/

Средновековни източници от латински характер от Х-ХІІІ в. и други, описващи народа “Влахи” /Блахи/ и областта им “Влахия” /Блахия/, като традиционно уседнал народ в Средна Азия: /систематизиране/ М.Поло - посещава района и нарича Бадахшан с названието Баласиан /Balasian/ Роджър Бейкън в OPUS MAJOR - “Next to the land of the Pascatyr live the Balchi [Vlachs?], from Balchia Major; these Balchi entered the land of Assani between Constantinople [to the east] and Bulgaria and Hungaria Minor". превод: "След земята Паскатир живеят Балхи /Влахи?-блокаж на преводача на английски, разбираемо е/ от Велика Балхия, тези Балхи са се преселили в земята на Асен /"Блахия"-лат. полит. картография/ между Константнопол и България /Зап.бълг.царство на Самуил/ и Малка Унгария". Рубрук - Ибо те булгары, которые живут за Дунаем, вблизи Константинополя, вышли из упомянутой Великой Булгарии. И вблизи паскатир живут иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить Б; от них произошли те, кто живет в земле Ассана . Ибо обоих, как тех, так и этих, именуют «иллак». превод: "Защото тези българи, които живеят отвъдд Дунав, близо до Константинопол, излезли от упоменатата Велика България. И близо до Паскатир живеят "иллак", което значи същото като "блак", но татарите не умеят да произнасят "б"; от тях произлезли тези, които живеят в земята на Асен /България - бълг. - Блахия - лат.- Мизия - гръц терм/. Защото и двата народа, и тях, и тези, наричат "илак". Йоан де Галонифонтибус в LIBELLUS DE NOTATIA ORBIS – “На западе Великая Татария граничит с Валахией, с Россией — с севера и тянется до самого Северного Китая, на востоке она граничит с Хорезмом и некоторыми пустынями... В этой стране много христиан, а именно: греки, разные армяне, зики, готы, таты, воляки, русские, черкесы, леки, йассы, аланы, авары, казикумухи и почти все они говорят на татарском языке.” 62 В рукописи Граца: volathi, в лейнцигскогй: valaci. Имя вероятно, относится к влахам или к куманам, которых согласно Рубруку „немцы называют валанами”. См.: GyN, стр. 136 и 241, прим. 457; < Путешествия, стр. 108. > превод: "На запад Великата Татария граничи с Валахия, с Росия - на север и продължава до северен Китай, на изток тя граничи с Хорезм и някои пустини... В тази страна има много христиани, а именно : гърци, разни армени, зики, готи, тати, воляки, руски, черкеси, леки, яси, алани, авари, казикумухи и почти всички говорят на татарски език" 62- В ръкописа на Грац "volahti, в лейнцигския - valaci. Името вероятно се отнася за куманите, които съгласно Рубрук "немцте наричат валани" Шилтбергер - "рядом с башкирами живут иллаки, которые называются также блаками…", в бележките: "Магна Валахия была расположена рядом с Башкирией" превод: В непосредствено съседство с башкирите живеят илаки, които се наричат също блаки...", в бележките към превода: "Велика Валахия била разположена непосредствено до Башкирия" В.Бартолд - посочва че названието Бадахшан, област разположена високо в Памир, произхожда от по-старото ранносредновековно Балахшан. Марко Поло /кр. ХІІІ - нач. ХІV в./ Книга о разнообразии мира “ Но ще разкажа най-напред за областта, която е към север и северо-запазд. В тази страна, ще ви кажа, Лак /Иллак/, граничи тя с Русия, тука има цар, а жителите – християни и мюсюлмани. 5 Възможно, иде реч за Валахия” “Първи царна западните татари бил Саин. Бил силен и могъщ цар. Този цар Саин покорил Росия, Комания, Алания, Лак /Иллак/, Менгиар, Зич, Гучия и Хазария, всички тези области покорил цар Саин. За Лак вж. горе.; под Менгиар, вероятно – страна на маджарите, или унгарците, под Зич — страна на черкесите, под Гучия — страна на кримските готи. Комания — страна на команите, т. е. кипчаци (иначе — половци); Алания — страна на аланите (предци на осетинците). Кримски готи — потомци на племето готов, смесени с местно коренно население”. «А след три дни /път/ е областта Баласиан, за нея ще разкажа сега. Баласиан (Балашан, Бадасиан, Балашам, Балаксиам и др.) — припамирска област Бадахшан на границата на Таджикистан и Афганистан.” “В Баласиан народа – мюсюлмани, езикът му е особен. Голямо царство е. Царете са наследствени, произхождат те от цар Александър и дъщерята на цар Давид, великия властелин на Персия. Всички те от любов към Александър Велики се наричат по тяхному, по-мюсюлмански, Зюлкарнейн, което на френски означава Александър. Арабското Зюлькарнейн — «двурогий», прякорът на Александър Македонски “. “В тази област се добиват драгоценни камъни балаши; красиви и скъпи камъни; добиват се те във високите планински скали. 5 Балахш — рубин”. За размисъл: В китайските източници името за българите е “булодзи”/ “болаки”/, което съответства на “булхи” в арменските източници, “вулхари” /”влухи”/ в гръцките източници, “блахи” /"балахи”/ в латинските източници и “олах” /”иллак”, “ифляк”/ в тюркските източници. "Blachia Blachia is a genus of plants under the family Euphorbiaceae. It comprises 12 species, found from India to Central Malesia." http://en.wikipedia.org/wiki/Blachia "Блахия - това е род растения от семейство "Млечкови" (Euphorbiaceae). Включва 12 вида, произхода си води от Индия /очевидно вкл. северна й част/ и се разпростира до централна Малайзия (Индомалайската област)" официално установени данни и времевия обхват Valachico /Блахико/ lingua: 16.09.1485 г. - Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение": "«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»" "Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/". източник: латински. 1540 – 1568 г. Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето когато пише /средата на ХVІ в./ езика на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти. източник: латински. 25.06.1595 г. -Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica” източник: латински. 1630–1642 - епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише: "lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur" “Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/” източник: латински. 1651 г. - Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior източник: латински 14.09.1651 г. - Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/. "..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset." източник: латински. 1662 г. - Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/ "Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt" източник: латински. 1698 г. - Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior източник: латински 1720-1730 г. Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius" източник: латински 1770-те г. - съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн. Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806. източник: латински 1825 г. - съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон". източник: латински. "Wallachians друга форма на Bulgarians"- The North American Review /изд. 1828г./ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8393 Блахия /Балхия/ има в Средна Азия. Това е факт. Има я както като държавност, така и като народности населяващи я. Включително през хилядолетията такива народности, които са наричани в източниците с топонимно название - "блахи" /влахи - /късните след Х-ХІ в., особено и тези "балкари", за които говори Армандоболг, които не виждам защо засяга в темата отнасяща се до доста по-древни периоди?!/ и така носят етническото име на предшествениците си населявали тази земя. Останала е и като геграфско название, даже и към момемнта. Съществува отпреди н.е. и до ХІV в.-ХV, а и после, както се вижда от източнците. А вече кога са фиксирани за първи път там, откъде са дошли в тази част на Средна Азия, други народностни и държавностни миграции и т.н. е въпрос на друга тема. Също и това дали винаги вкупом са мигрирали, а не са се премествали само части, като други части /държавност-народ, население/ не е оставало там, където е родината им към момента на миграция на някои. Елемаг беше споменал нещо интересно по въпроса... Но за да се решават задачите, трябва първо да не отричаме фактите. А те са ясни. Балх в Средна Азия има. А тези "балхи" /старите, с това етническо, а не топонимно име/ си имат и признат от Рим в ІХ век език за богосложене "Балхико". И той е сред четирите такива, по името на съответния народ техен носител: латински, гръцки, иврит и блахико /сиреч български или т.нар. техн. църковнославянски/. И не на последно място, цар Йоан Александър през 1352 г. в грамотата си уточнява, че писмените знаци на този език са букви "отчасти гръцки, отчасти български или персийски", което задължително навежда на мисли за културния обмен с Персия, или земите й в северо-източната й част, Средна Азия, Балх и в този смисъл взаимозаменяемото "български или персийски".

Точно щях да питам, дали въобще има такава сцена и въобще ако е имало е бил способен Жуков да каже последното си изречение! Тези спомени, щях да питам, да не са писани след смъртта на Сталин, и то доста години след това, когато "маршала" психологически е могъл да излезе от стреса и пресата налагана от личността на "генералисимуса" му. Точно пък Жуков да има смелостта да направи, даже такова невинно, но изрепчване пред Сталин и то в първите месеци на войната, това е смехотворно наистина.

Допълвам към биографията на Че Гевара, за да е в пъления си обем: 180 документирани жертви на Че Гевара в Куба : 1957-1959 г. /за 2 години/ /долу, именен списък на разпознатите жертви за този период/ 180 DOCUMENTED VICTIMS OF CHÉ GUEVARA IN CUBA: 1957 TO 1959 From: Armando M. Lago, Ph.D., Cuba. The Human Cost of Social Revolutions, unedited Manuscript pending publication. Information provided by the TRUTH RECOVERY ARCHIVE ON CUBA an undertaking of the FREE SOCIETY PROJECT, INC. The exact number of Che’s Cuban victims has not been verified, but include people he personally executed and those put to death under his orders. Che’s biographers consistently report that he sent thousands to the firing squad. Over 4,000 deaths are documented to have taken place in Cuba, mostly firing squad execution, in the first three years after Fidel Castro’s takeover (1959-1962). Che Guevara was one of the regime’s chief executioners during this period and is said to have acknowledged ordering "several thousand" executions. All took place without affording the victims fair trials and due process of law. The following list is not exhaustive and only includes cases for which historic reference is known. Names are cited as reported; dates and additional details for most are available. Combat deaths caused by Che in Cuba and killings in countries where he led guerrilla operations have not been tallied. 14 executed by Che in the Sierra Maestra during the anti-Batista guerrilla struggle (1957-1958): 1. ARISTIDIO 2. MANUEL CAPITÁN 3. JUAN CHANG 4. “BISCO” ECHEVARRÍA 5. ECHEVARRÍA BROTHER #1 6. ECHEVARRÍA BROTHER #2 7. EUTIMIO GUERRA 8. DIONISIO LEBRIGIO 9. JUAN LEBRIGIO 10. “EL NEGRO” NÁPOLES 11. “CHICHO” OSORIO 12. ONE UNIDENTIFIED TEACHER (“EL MAESTRO) 13.-14. 2 UNIDENTIFIED PEASANTS 10 executed in Santa Clara at Che’s orders in only two days (January 1959): 1. RAMÓN ALBA 2. JOSÉ BARROSO 3. JOAQUÍN CASILLAS 4. FÉLIX CRUZ 5. ALEJANDRO GARCÍA OLAYÓN 6. HÉCTOR MIRABAL 7. J. MIRABAL 8. FÉLIX MONTANO 9. CORNELIO ROJAS 10. VILALLA 156 executed at La Cabaña Fortress prison at Che Guevara’s orders: 1. VILAU ABREU 2. HUMBERTO AGUIAR 3. GERMÁN AGUIRRE 4. PELAYO ALAYÓN 5. JOSÉ LUIS ALFARO 6. PEDRO ALFARO 7. MARIANO ALONSO 8. JOSÉ ALVARO 9. ANIELLA 10. MARIO ARES POLO 11. JOSÉ RAMÓN BACALLAO 12. CEVERINO BARRIOS 13. EUGENIO BÉCQUER 14. FRANCISCO BÉCQUER 15. RAMÓN BISCET 16. ROBERTO CALZADILLA 17. EUFEMIO CANO 18. JUAN CAPOTE FIALLO 19. ANTONIO CARRALERO 20. GERTRUDIS CASTELLANOS 21. JOSÉ CASTAÑO QUEVEDO 22. RAÚL CASTAÑO 23. EUFEMIO CHALA 24. JOSÉ CHAMACE 25. JOSÉ CHAMIZO 26. RAÚL CLAUSELL 27. ÁNGEL CLAUSELL 28. DEMETRIO CLAUSELL 29. JOSÉ CLAUSELL 30. ELOY CONTRERAS 31. ALBERTO CORBO 32. EMILIO CRUZ 33. JUAN FELIPE CRUZ 34. ORESTES CRUZ 35. HUMBERTO CUEVAS 36. CUNY 37. ANTONIO DE BECHE 38. MATEO DELGADO 39. ARMANDO DELGADO 40. RAMÓN DESPAIGNE 41. JOSÉ DÍAZ CABEZAS 42. ANTONIO DUARTE 43. RAMÓN FERNÁNDEZ OJEDA 44. RUDY FERNÁNDEZ 45. FERRÁN ALFONSO 46. SALVADOR FERRERO 47. VICTOR FIGUEREDO 48. EDUARDO FORTE 49. UGARDE GALÁN 50. RAFAEL GARCÍA MUÑIZ 51. ADALBERTO GARCÍA 52. ALBERTO GARCÍA 53. JACINTO GARCÍA 54. EVELIO GASPAR 55. ARMADA GIL Y DIEZ CABEZAS 56. JOSÉ GONZÁLEZ MALAGÓN 57. EVARISTO GONZÁLEZ 58. EZEQUIEL GONZÁLEZ 59. SECUNDINO GONZÁLEZ 60. RICARDO GRAO 61. BONIFACIO GRASSO 62. RICARDO JOSÉ GRAU 63. OSCAR GUERRA 64. JULIÁN HERNÁNDEZ 65. FRANCISCO HERNÁNDEZ LEYVA 66. ANTONIO HERNÁNDEZ 67. GERARDO HERNÁNDEZ 68. OLEGARIO HERNÁNDEZ 69. SECUNDINO HERNÁNDEZ 70. JESÚS INSUA 71. ENRIQUE IZQUIERDO 72. OSMÍN JORRÍN 73. SILVINO JUNCO 74. ENRIQUE LA ROSA 75. IGNACIO LASAPARLA 76. JESÚS LAZO 77. ARIEL LIMA LAGO 78. RAÚL LÓPEZ VIDAL 79. ARMANDO MAS 80. ENERLIO MATA 81. ELPIDIO MEDEROS 82. JOSÉ MEDINAS 83. JOSÉ MESA 84. FIDEL MESQUÍA 85. JUAN MILIÁN 86. FRANCISCO MIRABAL 87. LUIS MIRABAL 88. ERNESTO MORALES 89. PEDRO MOREJÓN 90. DR. CARLOS MUIÑO, MD. 91. CÉSAR NECOLARDES ROJAS 92. VICTOR NECOLARDES ROJAS 93. JOSÉ NUÑEZ 94. VITERBO O'RREILLY 95. FÉLIX OVIEDO 96. MANUEL PANEQUE 97. PEDRO PEDROSO 98. RAFAEL PEDROSO 99. DIEGO PÉREZ CUESTA 100. JUAN PÉREZ 101. DIEGO PÉREZ CRELA 102. JOSÉ POZO 103. EMILIO PUEBLA 104. ALFREDO PUPO 105. SECUNDINO RAMÍREZ 106. RAMÓN RAMOS 107. PABLO RAVELO 108. RUBÉN REY 109. MARIO RISQUELME 110. FERNANDO RIVERA 111. PABLO RIVERA 112. MANUEL RODRÍGUEZ 113. MARCOS RODRÍGUEZ 114. NEMESIO RODRÍGUEZ 115. PABLO RODRÍGUEZ 116. RICARDO RODRÍGUEZ 117. JOSÉ SALDARA 118. PEDRO SANTANA 119. SERGIO SIERRA 120. JUAN SILVA 121. FAUSTO SILVA 122. ELPIDIO SOLER 123. JESÚS SOSA BLANCO 124. RENATO SOSA 125. SERGIO SOSA 126. PEDRO SOTO 127. OSCAR SUÁREZ 128. RAFAEL TARRAGO 129. TEODORO TELLEZ CISNEROS 130. FRANCISCO TELLEZ 131. JOSÉ TIN 132. FRANCISCO TRAVIESO 133. LEONARDO TRUJILLO 134. TRUJILLO 135. LUPE VALDÉS BARBOSA 136. MARCELINO VALDÉS 137. ANTONIO VALENTÍN 138. MANUEL VÁZQUEZ 139. SERGIO VÁZQUEZ 140. VERDECIA 141. DÁMASO ZAYAS *15 additional executions were reported by The New York Times (on 2/6/59, 2/8/59, 3/16/59, and 4/2/59), but names are unknown. TRUTH RECOVERY ARCHIVE ON CUBA an undertaking of the FREE SOCIETY PROJECT, INC http://www.therealcuba.com/MurderedbyChe.htm

АРМЯНСКАЯ ГЕОГРАФИЯ (ПРИПИСЫВАВШАЯСЯ МОИСЕЮ ХОРЕНСКОМУ) Աշխարհացույց Ария201, т. е. Кусти-Хорасан, к востоку от Мидии и {71} Персии, простирается до Индии и до Врканского (Каспийского) {72} моря. Она заключает в себе следующие области: 1. Кошм, {73} 2. Веркан, 3. Апр-шахр, 4. Мрум, 5. Аруаст, 6. Хрев, {74} 7. Катешан, 8. Нманимак, 9. Бжин, 10. Салкан, 11. Гоз-{75}кан, 12. Анаплах, 13. Хрум, 14. Зам, 15. Пероз, 16. Нахчер, 17. Дзинуазак, 18. Варджан, 19. Маншан, 20. Джак-{76}стан, 21. Балх, т. е. Парфия, 22. Говмат, 23. Вариманак, 24. Шири. 25. Барикан, 26. Довбон. В Арии много гор и {77} рек. В ней добывается негодный и низкого достоинства мускус, ()202. {78} ... Так как область Пахлав и город Бахл или Балх, часто приводятся между собою в связь и по созвучию близки друг к другу, то весьма легко при невнимательном чтении историков принять их за тожественные, как и делает наш автор в следующем параграфе, прибавляя к имени Балх, объяснение: т. е. Парфия. Приступим к выпискам: У Хор. (II, 2): «Воцарился Аршак Храбрый (первый Арсакид по арм. историкам) в городе Бахл-Араватине, в земле Кушанов. (II, 74): царственный город Бахл и вся страна Кушанская. У Фауста: «Персидский царь воевал с великим царем Кушанов, с Арсакидом, который сидел в городе Бахле (т. е. столицей которого был Балх). У Себеоса: «Бахл и вся страна Кушанов». Из этих цитат понятно, что Бахл древняя Бактра и Бактрия, к северу от Гиндукуша, в . Перейдем к другому слову. Парфянская царская династия называла себя не Аршакуни, как армянская, а Пахлав, и около Р. X. разделилась на 4 ветви: Карени-Пахлав, Сурени-Пахлав, Аспахапети-Пахлав и царствующий род (Хор. II, 28). Эту фамилию носили, конечно, Арсакиды издавна, как уроженцы и владетели области Пахлава. Свергнув с престола парфянскую династию, Сассаниды, чтоб привлечь к себе представителей знаменитого рода Пахлавидов (Пахлавик), обещали оставить за ними их родовые владения. У современных писателей часто встречаются намеки на это обстоятельство: Агафангел (35:) «Анак сильно желал получить свою родовую область, Пахлав. Хор. (II, 90): Трдат одарил Аршавира землями, чтоб заставить его забыть родовую страну (родную землю), называемую Пахлавом». А что такое Пахлав, видно будет из следующих выписок: У Агафангела (32), Арташир Бабеган говорит Анаку: Я возвращу Вам жилище Парфян, ваш собственный Пахлав. Хор. (II, 91) об Анаке: Он был из страны Партев (Парфия), из области Пахлав (букв. по стране он был Парфянин, по области — Пахлав). Себеос (III): Царь возвратил (сыну Анака) собственную родовую их область Партевакан-Пахлав, т. е. Парфянский Пахлав. ibid. Ормузд умертвил великого Аспарапета, Партева и Пахлава, потомка Анакова. Хор. (II, 74): Арташир обещал возвратить им родовые владения () их, Пахлав, царственный город Бахл и всю землю Кушанов. (II, 28): Арташес дал братьям своим фамилию Пахлав, по имени города и страны великой и плодоносной. Несколько темновато следующее место у Хор. (II, 68): «Аршак отправился в Бахл (не Пахл ли?), где процарствовал 53 года, вследствие чего потомки его были названы Пахлавами». Здесь, как будто, потомки Аршака названы Пахлавами, потому что он (Аршак) царствовал в Бахле. превод: “Аршак се отправил в Балх /не е ли Пахл?/, където процарувал 53 години, вследствие на което потомците му били назовани Пахлави". "Тук, като че ли помотците на Аршак са назовни Палхави, защото той Аршак царувал в Балх”. Балх - област, държава начело с владетел, който "царува"!? Пахл/ави/ - наречени така, защото отишли в Балх, т.е. Пахл?! Из приведенных выписок с достаточною ясностью вытекает, что 1) Бахл (Бактра), столица первых Арсакидов, при Сасанидах принадлежал кушанам, царь которых считался Арсакидом; 2) не вся Парфия, а часть ее называлась Пахлав; 3) Партев и Пахлавик, как этнический термин и как фамилии родов, родственны между собою, но не тожественны. Если мы обратим внимание на то обстоятельство, что классические писатели называют Арсакидов то переселенцами, то скифами, то бактрийцами, то нам будет несколько понятно, почему арм. писатели, различая Пахлав, родовую страну Арсакидов от Бахла, царственного их города, не совсем отчетливо оттеняют это различие, так что невнимательному читателю может показаться, что они смешивают их, найдя случайное сходство между Бахл и Пахлав. Точно также будет понятно, почему они кушанских царей называют Арсакидами. См. Malala, II, стр. 25—26. Страбон (515, перев. Гроскурда) называет первого Арсака скифом, (другие бактрийцем), предводителем даев, живших на Оксусе, и овладевших Парфией. Следует полагать, что царский род Арсакидов действительно был скифского происхождения. Он завладел прежде всего Бактриею, а там и Парфией, из которой начал распространять свои завоевания на всю Персию. Вот почему часть Парфии, Пахлав, называлась родовым владением Пахлавов, парфянских династов, а Балх, царственным городом Арсакидов, долго после того, как Арсакиды владели всей Персией и их столица находилась на берегах Тигра. Арсакиды и кушанская династия были в родстве между собою. http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/04.html ПАМЯТНИКИ ДРЕВНЕАРМЯНСКОЙ ЛИТЕРАТУРЫ АРМЯНСКАЯ ГЕОГРАФИЯ (ПРИПИСЫВАВШАЯСЯ МОИСЕЮ ХОРЕНСКОМУ) Աշխարհացույց ТЕКСТ И ПЕРЕВОД С ПРИСОВОКУПЛЕНИЕМ КАРТ И ОБЪЯСНИТЕЛЬНЫХ ПРИМЕЧАНИЙ ИЗДАЛ К. П. ПАТКАНОВ. От мен това, за верността на преводите от арменски - към съответния преводач и издател К.П.Патканов. Керопэ Петро́вич Патка́нов (Патканя́н) (4 (16) мая 1833, Нахичевань-на-Дону — 2 (14) апреля 1889, Санкт-Петербург) — востоковед, специалист по армянским историческим источникам, армянской филологии и литературе. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%...%B2%D0%B8%D1%87 http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/00.html - въведение от преводача, за особеностите на превода. Ако се разкрие и при него арменеца-востоковед историк и филолог Каролэ Патканян някаква преправка или грешка в превод, вече ще ми дойде в повече. Имам предвид за умишлена преправка или голям пропуск по невнимание или незнание.

АНАНИЯ ШИРАКАЦИ или МОВСЕС ХОРЕНАЦИ, VII в. Арменска география "АШХАРАЦУЙЦ" “Сам той се отправил в Балх/6/, утвърдил там своя престол и царувал 53 години. Затова потомците му били наречени Пахлави /7/, както и потомците на брат му Вахаршак по име на един от дедите са наречени Аршакуни”. Балх - област, държава начело с владетел, който "царува". Пахл/ави/ - наречени така, защото отишли в Балх, т.е. Пахл. Имаш ли забележки към този превод на текста и ако имаш какви?

Ами радвай се. Има такова нещо и ти не знам, но особено ИЦА /ICA/ ще да е много доволен, защото всеки си има цели, а в тази тема неговата бе тази. Също съм доволен от общата ни работа по темата, защото ако не беше той /преди две години/ да ме амбицира да се запитам: а всъщност какво представляват описваните под "власи" в източниците, особено по време на въстанието на Асен и Петър - език, произход, имена, видове източници и т.н., щях да съм още на нивото на алтернативната история за същността им /наложена от ср. ХІХ век и до момента/. И нямаше да науча интересни за мен неща относно еика "лингва блахико", диалектите му "лингва рутенкиа" и "лингва сервиана", наличието на Влахия в Средна Азия /две са - Минор и Майор/ и т.н., за което специални благодарности и за теб, тъй като методично захранваше с важни източници темата. Най - ценно беше известието от ХVІ в. на унгарския трансилвански католически епископ и инквизитор Н. Олах, че "влахите" някога са "говорели" романски език /и не само те, а това е официалния език на Римската империя в границите й, визира това последното/, а сега не говорели, т.е. си говорят "блахико", който не е "романски". Темата я бях закрил, като изчерпана на Dec 16, 2008 http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=41114 За добро или лошо, предвид интереса и поведението на някои критици, се възобнови. Все пак за добро, тъй като оттам нататък излязоха на бял свят най-важните данни, познати и непознати дотогава източници, които наместиха мозайката в пълният й обем. А статията на "Североамерикански преглед" /1828 г./ просто сложи точката. Точката, от която вече няма връщане назад.