Иванко Тертер

Точно така, приятелю. Най-правдиво звучи, че то името има някаква връзка с победителите дошли от Волга... Най-правдиво е звучало преди два века, най - неправдиво е зазвучало оттогава насам... А какво пък по съществото си е представлявало името "волахи" в латинските източници /най-вече/, вече всеки сам може да разбере, като разгледа всички източници за тях - за произхода им, език, държавност, самоназвание и т.н., а не като не разгледа всички източници. И да мисли с освободена от ХХ - ХХІ век мисъл, наслагвания и политкоректност, а с мисълта влагана в средновековните източници, на средновековния човек, същност и мисъл.

Това е политика, а не история. Много жалко е, че се поддаваш на това при работа с източници, чиито съставители нямат и "хабер" от това, което те пртеснява и с каква първоначална нагласа ще четеш и тълкуваш текстовете им... Настина е жалко. Още повече, че е наложен в последните два века такъв комплекс и самоцензура при работа с първоизточниците.

Правилно ли съм те разбрал, че правиш връзка между "влъхви" от една страна и "влахи" и "българи" от друга страна? В западноевропейската средновековна диалектика /източници/ има ли податки за това нещо или излизаш от темата и по същество я надграждаш и правиш нова?

Че да не ми плащат на мен за д ааргументирам!? Аз вадя източнци. Разноезични. Притежаващи всеки специфична езикова среда. Правя взаимовръзки между тях. Ако желаят такива, на които им плащат за това да правят наука, могат да правят аргументации - да приемат аргументирано или да отхвнърлят аргументирано. Ако не правят това, от това "историята няма да се промени". Тази известната до ХІХ век, в която е повече от нормално да знаеш това: "Произхода на името на този народ /Волохи, Валахи, Блахой/ е неизвестно. Най-правдиво звучи, че то има някаква връзка с историята на победителите, дошли от Волга, и е не друго, а само друга форма на името Булгар, име и досега принадлежащо към същите завоеватели, живеещи на десния бряг на Дунав". http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8393 "Wallachians друга форма на Bulgarians"- The North American Review /изд. 1828г./ И повече от алтернативно или несеризно да не го знаеш и да не се съобразяваш с него, когато използваш средновековни източнци по отношение на единния народ, известен в чуждите източници /в частност по темата предимно латински такива/ с две много, повече от идентични, имена.

Тъй като никой досега не я е аргументирал, се налага да я аргументирам в движение, ще извинявате. Нещо повече, в тази тема пък липсва даже податка за някакво ромънско или ромъноезично начало у "влахите" в средните векове, да не говорим за античността. Откъм 5-10 стр. Тогарм даде поредица прости въпроси към поддръжнците на наложената в последните два века /явно по слухове, а не научна аргументация/ римска/ ромънска теза за произхода на влахите. Не се аргументира, ама се повтаря като "мантра" не само по форумите, но и в официални издания. Разбира се, че има разлика между "болгари" и "волахи", както в източнците, така и по същество, което абсолютно разбираемо предвид пространствената, времева и културни особености на епхите. Карамзин пше: "болгарите са по същество турки, а волахите - индоевропейци". Човекът май е прав, но с обратен знак: "болгарите /старите ""волахи" в източници/ - май са си стари индоевропейци, а волахите /от новите източници, тези от след Х - ХІ век/ - май са си турките /тюркизирани кумани и печенези, дошли от Блахия, Средна Азия и населили земята на Асена между Унгария и Константинопол". Освен известната предвзетост на политическата конюнктура по времето на Карамзин, е напълно възможно същия да пише просто за волжките българи, които по това време са тюркоезични и има там старо местно заварено тюрско население вкл. в състава на Волжка България след ІХ век. По тая линия, май онези "волахи" - суть индоевройци, са точно балканските българи /блахи/ с език - български /блахико/ и с държавност с вътрешно название България. Та всъщност в темата още се чакат отговори на въпросите на Тогарм, които май увиснаха, като тежък воденичен камък върху крехката осанка на теорията за това, че в средновековието "влах" /= ромън или ромъноезичен или ромънизиран/ нахлула и окончателно наложена в постановкте на науката след ХІХ в.

А какво име са чували за тях?

Наистина ли навсякъде в тюркските/ татарски езици трябва "всички останали думи започващи с Б да се четат с И"? Надявам се проф. И. Добрев да се включи с мнение по тази твърда постановка от тюркската/татарска лингвистика от средните векове. Между другото, наричаните в тюркски /илак/ и османски /ифлак/ източници "блахи", дошли след Х-ХІ век в източните земи на І БЦ, влели се в него и населени там по договор с българските царе, след ХV век въздигат едно свое поселение в ранг на столнина на воеводата си. Името му е "Бухар/а/" известен по-късно и като "Бухар/ест". Bucharest - Придунавски български средновековни земи.. Bukhara - Средна Азия, Илак/ Блахия /възможно Малка, т.е.Минор Блахия/ http://en.wikipedia.org/wiki/Bukhara Подчертавам, че тези племена пренасят т о п о н и м н о име, останало от доста по-древни времена. Малко или много между тях и предшествениците им живяли в Блахия има една времева ножица от хиляда години, със съответно протичащи там процеси. За една вълна от Блахи заедно с Хуни от Средна Азия към Европа и Франкия има данни от ІІІ-ІV век /Скилица, Бейкън, Паисий Хилендарски и др.,/.

Това е добро! Те самите как са приели това? Пусни малко източници за наличие на "прабългари" в ПБЦ /до и след него/, а след това дай източници за тяхното отношение към българската месомелачка, дето ги е захапала здраво!

Какво означава "прабългарщина"? В културата на Симеонова България имало ли е "прабългарщина" или е "провизнатийщина"? Има ли връзка между Плиска и Велики Преслав, ако разбираш какво имам предвид?

Аз въобще не съм го цитирал в тези източнци. Едва ли би се намерил човек да ме върже, защото десет пъти меря... Това са "мои" източници, в смисъл които съм успял да систематизирам до момента. Ако може да минат проверка за достоверност /от съответните специалисти/ смятам, че е грехота да се потулват и да не се използват за сведение. Да, ама май съм забравил да дам самите източници. Ето ги: В арабските източници се описва земя/ област, която е наречена "Илак". Това е ни повече, ни по-малко тюркско название на Блах или Балх. "Илак-Балх" се ситуира в Средна Азия - река Сырдаря и Аралско море - където са съвременните юго-западен Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, които са западно от Таджикистан /"/Балхара/ според П. Добрев значи, че е на запад от Таджикистан"/. Защо "Илак" е "Балх/ Блах" ли? “…После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды возмутились [против Огуз-хана].” /Абу-л-Гази, 1663 г., “Родословие на тюркмените”/ - тюркски източник, название "Илакх-Олакх"/ "…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “ /Роджър Бейкън, 1267 г., “Opus Majus”/ - латински източник: "илак, значи същото като "блакх", но татарите не умеят да произнасят "б"..." “..защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б"..” /Паисий Хилендарски, 1762 г., "История словеноболгарская"/ - т.е. за гърците произнасянето на "Блах/ Бахл" е "Влах/Вахл" "Хотя русские пишут и произносят имя Basilius (Василий) через согласную w, но раз у нас укоренилось писать и произносить его через b, то я не счел нужным писать это слово через w.” /Сигизмунд Герберщейн, 1556 г., “Записки за Московия”/ - латински източник: Казва, че русите пишат "w" и произнасят "В", в латинския език пишат "b" и произнасят "В", а когато пишат "w" произнасят "Б". А сега за пример прочетете как се произнася на латински език "Wallachia" АРАБСКИ ИЗТОЧНИЦИ ІХ-ХVІ век за "Илак" в Средна Азия /oláhok sau vlachok (magh.), "…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “/Роджър Бейкън, 1267 г., “Opus Majus”/ ИБН ХОРДАДБЕХ КНИГА ПУТЕЙ И СТРАН - 846/847 г. КИТАБ АЛ-МАСАЛИК ВА-Л-МАМАЛИК От аш-Шаша до серебряных копей в Илаке и Баланканаке 210 7 ф. [От аш-Шаша] до железных ворот 211 2 мили; [от аш-Шаша] до Кубала 212 2 ф, затем до Гаркарда 213 6 ф, далее по пустыне до Исбиджаба 214 4 ф. Из аш-Шаша до [Исбиджаба] всего 13 ф 215. 210. Согласно исследованию М. Массона (Ахангеран, 74; на эту вероятную ошибку Ибн Хордадбеха указывал и В. Бартольд; I, 232) следует внести коррективы в текст Ибн Хордадбеха относительно 7 фарсахов расстояния между Шашем и серебряным рудником (ср.: Кудама, 208). Также оценивает этот путь и Ибн ал-Факих (V, 327) называвший место, где добывали серебро — ал-фаджахиром. У ал-Мукаддаси (342) от Бинкаса (Бинкет — главный город Шаша) до серебряных копей —1 переход. Йакут (I, 421) сообщает о 10 фарсахах расстояния между Шашем и городом Илака— Тункатом, который согласно археологическим раскопкам (Массой, Ахенгеран, 70—93) соответствует городищу Имлак у кишлака Сарджайляк (левый берег Ангрена в области впадения в него речки Ургаз; Йакут (I, 421) упоминает и другие села с названием Илак в Нишапуре и Бухаре). Сравнение с источниками показывает, что в нашем тексте перед «Железными воротами», а также перед Кубалом следует поставить слово аш-Шаш, тем более что, судя по тексту, от Шаша до Исфиджаба всего 13 фарсахов (по подсчету, 12 фарсахов = 2+6+4). В таком случае все проясняется: «Железные ворота» (Баб ал-хадид — ср. горные проходы — бабы, отмеченные Ибн Хордадбехом на Кавказе), локализуемые Ибн Хаукалем (384) у северных пределов Шаша, становятся идентичными с одноименным местом, упоминаемым Ибн Хордадбехом (путаный текст Ибн Хордадбеха заставил В. Бартольда (I, 232) усомниться в тожественности названия этой местности у Ибн Хордадбеха и Ибн Хаукаля). Археологические исследования этой местности показали, что следы серебряных рудников, упоминаемых в источниках, «сохранились в виде тысячи заброшенных рудников, сотен мест, где производилась выплавка руд, в виде разралин рудничных колоний и руин городов с мощными шлаковыми отвалами» (Массон. Ахангеран, 122). Йакут (I, 421) кроме серебряных копей в горах Илака упоминает и его золотые рудники. Баланканак, названный Ибн Хордадбехом наряду с Илаком, по всей видимости, тожествен с Балайаном ал-Истахри (345), локализуемым им в качестве города Илака в 5 фарсахах от Тунката. АЛ-ИСТАХРИ КНИГА ПУТЕЙ И ГОСУДАРСТВ - 930—933 гг [КИТАБ] МАСАЛИК АЛ-МАМАЛИК http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Istahri/frametext2.htm /стр. 244/. И в непосредственной близости от этой горы, [расположенной] возле Бухары, имеется еще одна гора, которую называют Варка. Она выступает между Самаркандом и Кешем, [поворачиваясь], возвращается к шахристану Усрушаны и соединяется с границей Ферганы и с Таразом и [затем] доходит до границы Чина. И с противоположной стороны от основного хребта этих гор [расположена] пустыня: [она лежит] в области Усрушаны на границе Ферганы и Илака и вплоть до хырхызов, и все это находится рядом с [главным] хребтом этих гор 11 … Чач и Илак. Площадь обеих областей — два дня [пути] на три дня пути. И во всем Мавераннахре нет области, равной этой по населенности и застроенности 19 … И города Илака такие: главный город называют Тункет, и области. Сакакет, Банджехаш, Ну.ккет, Балайан, Арбилах, Немудлиг, Туккет. Хумрек, Бискет, Кух-и Сим, Дахкет, Хаш, Харджанкет 21. …. И в Илаке есть река, которую также называют Илаком. Она тоже берет начало в Туркестане, и большая часть ее [вод] вливается в реку Чач. … Главным городом Илака является Тункет. … Чач и Илак связаны друг с другом. Строения, сады, бустаны тянутся без перерыва от Илака до долины Чача. В горах Илака имеются месторождения золота и серебра. И гора Илак (тянется] до пределов Ферганы. … А самый большой из городов Илака — Нукет, в то время как Тункет и другие города небольшие. Во всем Мавераннахре нет монетного двора, за исключением Самарканда и Тункета. … Расстояния между городами Чача и Сапиджаба Бенакет расположен на берегу реки Чач. Оттуда до Харашкета — один фарсанг, и от Харашкета до Худайнкета — один фарсанг, и оттуда до Уштуркета — три фарсанга, /стр. 274/ и от этого места до Денфеганкета — два фарсанга, и оттуда до Залтикета — один фарсанг, и оттуда до Бинкета — два фарсанга Бенакетской дорогой к Бинкету и Тункету, в направлении к Илаку. И от Тункета до Нугкета — один фарсанг, оттуда до Балайана — два фарсанга и оттуда до Ну-кета — один фарсанг. … Расстояния между реками Парак и Илак Дорога к Илаку в направлении на восток: от Бинкета до Джигукета — два фарсанга, и до Фаралкета — также два фарсанга, а до Анудкета — один фарсанг. И Кедак, Гадранк и Кеберна, Газак, Вердук и Джебузан — все расположены на расстоянии одного дня пути. … Дорога на Илак на запад: между рекой Парак и рекой Илак по области Ашбингу и Келеджик, Арделанкет, Бискет, Самсирек, Хамрак и Ганнадж. Все это расположено на расстоянии одного дневного перехода. Вот то, что лежит между Бенакетом, Нункетом и рекой Чач от области Илак и от реки Илак: Гардженд, Хаш, Дахкет, Туккет и Кух-и Сим — в двух днях /стр. 275/ пути... 42. …. Между рекой Илак и рекой Чач в западном направлении [расположены]: Тункет, реки Арбилах и Намудлиг — площадью пять фарсангов на пять фарсангов; … Граница Рашта тянется до границы Илака. Керван расположен между Ахсикетом и Касаном. Ворота Ахсикета выходят на берег реки Чач. … АБУ-Л-КАСЫМ ИБН ХАУКАЛЬ КНИГА ПУТЕЙ И СТРАН - около 977. г. http://www.vostlit.info/Texts/rus9/Haukal/text.phtml?id=1689 Шаш и Илак Что касается до области Шаша и Илака, то в ширину она имеет 2 дневных перехода, а в длину 3. В Хорасане и Мавераннахре нет страны подобной ей по многочисленности соборных мечетей, возделанных селений, по обширности и обилию построек — вплоть до силы и храбрости жителей. Гранина области простирается с одной стороны до [23] Шашской реки, которая впадает в Хорезмское озеро, с другой — до Железных ворот в степи, между Шашем и Исфиджабом, которая называется Калас и является пастбищем. С третьей стороны пределы области доходят до гор. … Что касается до городов Илака, то главный из них называется Тункет. Там же еще расположены города: Секакет, Банджхаш, Нукет, Балаян, Туккет, Арбилах, Немудлик, Хумрек, Бискет, Кухисим, Дахкет; Хаш и Харганкет. … Илакской области есть река, именуемая Илакской рекой, которая течет из страны тюрков, а излишек вод ее впадает в Шашскую реку напротив Бенакета. … Главным городом Илака является Тункен, который вдвое меньше Бинкета. В нем есть цитадель, шахристан и рабад. Вокруг города обведена стена вдоль Илакской реки. Дворец правителя расположен в цитадели, соборная мечеть и тюрьма — возле нее. Базары частью в шахристане, частью в рабаде. И в том и в другом текут каналы. Шаш и Илак непосредственно примыкают друг к другу своими садами и смежными одна с другой возделанными землями, идущими от конца Илака до Шашской реки сплошь без перерыва. В Илаке есть в тамошних горах золотые и серебряные рудники. Тыловая сторона этих гор непосредственно примыкает к пределам Ферганы. В Илаке есть монетный двор, в котором обращаются большие капиталы в виде чеканной монеты. Вторым по величине городом после Бинкета является Харашкет, а за последним по величине следует Сутуркет. Прочие же города Шаша по размерам ниже их. Самый крупный город в Илаке — Тункет, а прочие города, будучи меньше его, одинаковы по величине. В Мавераннахре после Бухары и Илака нет нигде монетного двора, кроме Самарканда. … АБУ АБДАЛЛАХ АЛ-МУКАДДАСИ НАИЛУЧШЕЕ РАСПРЕДЕЛЕНИЕ ДЛЯ ПОЗНАНИЯ СТРАН – 985 г. АХСАН АТ-ТАКАСИМ ФИ МА'РИФАТ АЛ-АКАЛИМ ИЗВЛЕЧЕНИЯ ИЗ «АХСАН АТ-ТАКАСИМ ФИ-МА'РИФАТ АЛ-АКАЛИМ» АЛ-МАКДИСИ, … |27| Балхан — город за Абивердом. Афрава — рабат Несы. … * Общая характеристика Хорасана В этой области (ал-Машрике), (Т. е. Хорасане и Мавераннахре.) больше науки и законоведения, чем в |323| других областях; у проповедников ее удивительная слава; у них (жителей ее) большие богатства. В ней много евреев, мало христиан, и есть разные виды магов, но нет больных слоновой болезнью, и они не знают ее. Потомки Али среди них в почете до крайней степени, но ты не увидишь там хашимита, разве только чужестранца. Толки у них правоверные, за исключением хариджитов, (Хариджиты — сначала политическая партия, потом крайняя религиозная секта, отрицавшая халифат и мусульманское государство вообще.) которые многочисленны в Седжестане, окрестностях Герата, Керухе и Астрабиане, мутазилитов, (Мутазилиты — Направление в исламе, появившееся в VIII в. при возникновении догматических споров о предопределении и свободе воли. Мутазилиты были сторонниками индетерминизма.) которые явно (существуют) в Нишапуре, но не преобладают в нем; и в нем (Нишапуре) значительно число шиитов и керрамитов. Преобладают в этой области сторонники (толка) Абу-Ханифы; в округах же Шаш, Илак, Тус, Неса, Абиверд, Тараз, Сутнах, (В издании Сангадж.) области Бухары, Синдже, Данданкане, Исфараине и Джуяне — всё шафииты, (Шафииты — последователи одного из четырех правоверных толков ислама, основанного имамом аш-Шафи'и (ум. в 204 = 829 г.).) и управление в этих местах того же толка, и у него значительное число (приверженцев) в Герате, Седжестане, в Серахсе и обоих Мервах. Не бывает (там) кадия, кроме как из этих двух толков. Хатибы в упомянутых выше местах и в Нишапуре [202] шафииты, и в одной из двух соборных мечетей Мерва то же, но в ней и в Нишапуре икама (Икама — второй призыв на молитву.) — двойная. А у керрамитов — значительное число сторонников в Герате и Гарч-аш-Шаре, и у них есть ханаки в Фергане, Хуттале, Джузджанане, ханака (По рукописи С: «медресе». Ханака — обитель, скит.) в Мерверуде и другая в Самарканде. АБУ СА'ИД ГАРДИЗИ УКРАШЕНИЕ ИЗВЕСТИЙ – около 1049—1053 г. “Зейн ал-ахбар” 78 Илак — название области, занимавшей долину реки Ангрен (собственно, Ахангаран) и города, расположенного в одном дне пути от Вашгирда. (Бартольд. Туркестан. С. 226 и сл.; Ибн Хордадбех. С. 178, прим. 100). Абу-л-Му'аййад Балхи ЧУДЕСА МИРА - XIII в АДЖА’ИБ АД-ДУНЙА http://www.vostlit.narod.ru/Texts/rus11/Cu.../frametext1.htm “201” Есть река, называют ее Илаки. В ее воде водится рыба. Тот, кто поест ее, будет парализован целую неделю, а затем все пройдет. Если же кто-нибудь подмоется той водой, в ту ночь у него случится поллюция 178. 178. В 'Аджа'иб ал-махлукат [218, с. 105] рассказ начинается словами: "Река Илак — огромная, в ней водится рыба... ". Источники под названием Илак упоминают две реки: одна является притоком Сырдарьи (ее современное название Ангрен или Ахангаран), другая относится к Каратегину, возле нее расположен центр города Файзабада (сохранила свое название по сей день). В нашем источнике речь, по-видимому, идет о притоке Сырдарьи, а возможно, и о самой Сырдарье. О р. Илак см. [18, с. 212, 226 и др. ; 157, с. 476-477; 141, с. 215 и примеч. 1]. Ср. аналогичный рассказ с отсыпкой к Х. Казвини в Бахр ал-асрар [67, с. 94]. … МУХАММАД ИБН НАДЖИБ БЕКРАН ОПИСАНИЕ МИРА - 15 июля 1265 г. ДЖАХАН-НАМЕ http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Bekran/frametext.htm /10б/ О некоторых джейхунах 11 и реках /л. 11б/ Джейхун-и Джадж 12. В книгах этот джейхун называют Нахр-и Шаш, или Джу-йи Джадж 13. Он берет начало со стороны [48] Туркестана, вблизи от Чигиля 14, доходит до пределов Узгенда, и русло Илак 15 с ним соединяется, идет до пределов Ахсикета, затем до Ходженда, затем до пределов Бараба, затем доходит до тюркских и туркменских племен и там вливается в озеро Джендсвое 16. 15 Илак — местность на р. Ангрен по течению Сырдарьи, ниже Ахсикета и района Ходженда (прим. ред.). ………. ЗАХИР АД-ДИН МУХАММЕД БАБУР БАБУР-НАМЕ- 1504-1505 гг. События года девятьсот десятого http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Babur/frametext5.htm В месяце мухарраме 253 я выступил из ферганской земли, направляясь в Хорасан, прибыл на летовку Илак — одну из летовок в области Хисара — и остановился там. … Из Илака мы в три-четыре перехода достигли местности Ходжа-Хаммад, в окрестностях Хисара, и остановились. … …а один из его сборщиков по имени Хасан Барлас, старый человечишко, грубо, как и подобает сборщику налогов, гонял нас с места на место от Илака до Уваджа. А после може да се потърсят латински източници за това къде в Средна Азия е тази област или области /защото има Малка и Велика Блахия/, миграции, времето им, какъв е езика на населението и др.

В арабските източници се описва земя/ област, която е наречена "Илак". Това е ни повече, ни по-малко тюркско название на Блах или Балх. "Илак-Балх" се ситуира в Средна Азия - река Сырдаря и Аралско море - където са съвременните юго-западен Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, които са западно от Таджикистан /"/Балхара/ според П. Добрев значи, че е на запад от Таджикистан"/. Защо "Илак" е "Балх/ Блах" ли? “…После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды возмутились [против Огуз-хана].” /Абу-л-Гази, 1663 г., “Родословие на тюркмените”/ - тюркски източник, название "Илакх-Олакх"/ "…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “ /Роджър Бейкън, 1267 г., “Opus Majus”/ - латински източник: "илак, значи същото като "блакх", но татарите не умеят да произнасят "б"..." “..защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б"..” /Паисий Хилендарски, 1762 г., "История словеноболгарская"/ - т.е. за гърците произнасянето на "Блах/ Бахл" е "Влах/Вахл" "Хотя русские пишут и произносят имя Basilius (Василий) через согласную w, но раз у нас укоренилось писать и произносить его через b, то я не счел нужным писать это слово через w.” /Сигизмунд Герберщейн, 1556 г., “Записки за Московия”/ - латински източник: Казва, че русите пишат "w" и произнасят "В", в латинския езикпишат "b" и произнасят "В", а когато пишат "w" произнасят "Б". А сега за пример прочетете как се произнася на латински език "Wallachia" А после може да се потърсят латински източници за това къде в Средна Азия е тази област или области /защото има Малка и Велика Блахия/, миграции, времето им, какъв е езика на населението и др.

Може сега да изглежда извън темата, но някой може ли да даде изписването в първоисточника /откъдето се черпи информацията за него/ на името Георги Войтех. Интересува ме как се е изписвал Войтех в този източник, сигурно е на гръцки език.

Точно така

тук има събрани източници за ползване: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550 Терминът "Влахи" /Българи/ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6317 Хронология през призмата на идентичност на термините "“Румънци - Даки – Влахи – Валахи – Влоши – Блахос – Блахорум” http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6472 «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta», варианти на превод?

Гениален си! А как се е наричало себе си това население, народ? След като е наричано от гърците с топонимно название, с какъв етноним се е назовавало то, самото население, народ и държавност?

Да кажа, че към средата на ХІХ век без малко да стане тази Романия, не само северно от Дунав, но и през българските земи до Константинопол. Нямаше да има и този остатък българи, дето са се запизили южно от Дунав, а щеше да има севернодунавски ромъни и южнодунавски ромъни. Щяхме да имаме около 20 % българска лексика в българския си език и да се смятаме за романизирани всичко друго, но не и българи. Нашите Възрожденци слагат прът в колелото на тази геополитика. 1 ноември - Деня на народния будител, наистина си заслужава героите! Благодарение на това се запазва и малкото останало, в сравнение с миналите векове от българското име, бит и традиции. И има кой да се интересува от история на българите. Ако и това го нямаше българите, като държавност и народност, щяха да са в небитието като примерите с Галичкото княжество, Великото литовско княжество, Аварския каганат, които векове наред са забравени от науката... И нямат единен народ приемник. И най-сетне, ако ги нямаше Будителите и се бе сбъднал проекта за Романия /гръко-романския фанариотнски проект на Петербург и Виена, с подкрепа на Фелики етерия/ в ХІХ век, нямаше да има българи, които да се интересуват от история на българите, а щеше да има само българи по Волга, Дунав и Вардар, интересуващи се и извеждащи историята си от Татарите на Чингис хан, Македоните на Александър Македонски и Романите на Траян Императора.

Използване на двете терминология в единния текст, защото това не са две реки с различни имена, а една река с две известни имена: "Истър" - гръцка терм. "Дунав" - българска терм. Използване на гръцка терминолигия на областта - "Мизийска земя". А в латинска термнология как се казва земята? А самите българи как са я наричали и земята, и държавата и себе си? А това три термина за три различни неща ли са или три термина за едно и също нещо? Мизия-Блахия-България. А коя терминология е най-меродавна, може би на самите тези хора, нали, а не на чуждите? А това, че изучаваме историята по източници и терминология на онези чуждите, не означава че не трябва да се поставя на първо място самоназванията на народите по тяхна си терминология. В случая посочените в гръцки /"византийски"/ източници "мизи" са същите посочени в латинските източници като "блахи" /влахи/, а тези имена по двете чужди терминологии са външни имена за народа самоназоваващ се "българи" /блъгар/.

Карвунските деспоти са си български владетели. Всъщност искаш да кажеш, че си срещнал документ за наличие на "добруджански" /т.нар./ деспоти отпреди 1321 г., от времето на Теодор Светослав?

1365 г. унгарците завземат Видин 1365 г. Богдан І се отцепва от Унгария и оттогава се смята за "образувано" самостоятелно /от унгарците/ княжество Молдова. 1369 г. Йоан Александър отвоюва Видин и Йоан Страцимир се връща там. Забележи още нещо обаче. Не е ли огледално отражение на горното? 1330 г. - Бесарабъ се отцепва от Унгария /битка при Посада/ и "образуване" на самостоятелно /от унгарците/ воеводство Блахия. 1330 г. - битка при Велбъжд от една страна са Михаил ІІІ Шишман и Йоан І Бесарабъ, от друга страна Стефан Дечански с отряд немци /разбирай, папско, унгарско рамо/. Ако това не са огледални удари-контраудари между две империи Свещената Римска империя /чрез Унгария/ и България, не знам какво трябва да е!

В смисъл, че е била българска и преди Т. Светослав ли? Или е била българска преди 30-те г. на ХІV в.? Да, нали се говори тук, че Токту дава земи на Т. Светослав, така че поне от него време, ако не и преди това, е била българска гранична крепост. http://pics.livejournal.com/xronofam/pic/001103cr Белгород - Днестр

Из Сведения на ал-Умари за “Златната орда” и България през тридесетте години на ХІV в. "… когато той се завърна от тази страна /”Златната орда”/, която той обиколил при своето пътешествие и в която той, стигайки далече, се добрал до Акчакерман /Маврокастро, Акерман, дн. Белгород Днестровский/ и Булгарската страна." Тук съставителя указва на източната граница на империята България. Това е при гр. Акерман /дн. Белгород Днестровски/. източник: арабски "Документи за политическата история на средновековна България ХІІ-ХІV век" Иван Лазаров, Иван Тютюнджиев, Пламен Павлов, изд. къща Аста, Велико Търново, 1993 г.

Ако визира Азиатска Сарматия до Иберия, а не Европейска - тогава предишния вариант с улахите /=волжки българи в общ смисъл, непреселените в "земите на Асена" кумани и печенеги/. Но този вариант го изключихме, защото не е на северо-запад от Армения, нали? На северо-изток е.

Описанието визира съвремието на Аревелци или визира по-ранен период? Също отчитаме, че посоката е изток към запад /от близкото към далечното на Велика Армения/. Ако визира съвремието /т.е. ХІІІ-ХІV в./ изречението е така: “А после от онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това са ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него. След това е народът на булгхарите, [който] достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения]." "А след онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народа на улахите е съседен с него /с народа на ърусите, т.е. е по-западно, а не на Москов/. След това е народът на булгхарите, който достига до сарматите и оттам до Иберия. Всички тези народи са на северозапад от Армения" Нямам обяснение какво общо има от сарматите до Иберия". Освен ако, "улахите" и "булгхарите" не са смятани, като един общ народ. Не се е правило голяма разлика между тях, както и те самите между себе си. Да си спомним Киприян /от стр.1, пост1/: http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=39382 http://www.russiancity.ru/books/b72.htm "Список русских городов дальних и ближних" OCR по М.Н. Тихомиров. Русское летописание. М., "Наука", 1979, стр. 83 - 137, 357 - 361 Из Описание на митрополит Киприян за Акерман /дн. Белгород Днестровский/ в списък на българските градове датиран за 1388-1394 г. Упоминание Белгорода среди болгарских и валашских городов в списке, датированном 1388—1394 г.г., составленном главой русской церкви митрополитом Киприяном: «На усть Днестра над морем Белгород, Черн. Яскыи торг на Пруте реце. Романов торг на Молдове. Немечь в горах. Корочюнов камен. Сочява, Серет, Байя. Чечунь. Коломыя. Городок на Черемоше. На Днестре Хотень. А се болгарскыи и волоскыи гради». Ето гледаме разделението на списъка написан от Киприян. Няма никаква или значима разлика между "българи и влахи", както за Киприян, така и за всеки читател от епохата: 1) болгарские и волошские, 2) польские, 3) киевские, 4) волынские, 5) литовские, 6) смоленские, 7) рязанские, 8) залесские города. Има разлика между волински и литовски градове, между смоленски и рязянски, между полски и киевски и всеки от тях се гледа поотделно. Докато за българските и влахски градове си е в една колона. То е едно и също за тях. Общност. Освен да се приеме Аревелци, както и Киприян - "улахи и болгхари" - в една колона от Сарматия до Иберия. Държат крайбрежието. Готите са на юг в Крим. Ърусите са от онази страна на Данобар, но все пак по-северно /Галичките земи/?!

Да де. В ХІV в. е такава ситуацията, която съм споменал и се съдържа и в източнците от латински/папски характер. Готи /в Крим/, след тях Ъруси /Русини или Рутени, Галиция http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...s-1113-1194.png , от нач. на ХІV в. Москов е въздигнат за център от татарите/, после са Улахите/Кумани, Половци, или Печенеги, http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...s-1113-1194.png /, после са българите. Всички те са на северо-запад от Велика Армения, като това е ситуацията към написването на "Ашхарацюйса" на Аревелци /кр. ХІІІ-ХІVв./. За отбелязване е, че "улахите" принципно от кр. на І БЦ и към ХІV в. изпълняват ролята си да бранят севера на държавата България, която е от Днестър до Охрид и от Карпатите до Адрианопол. И в кр. на ХІV в. митата й в Рукар, били толкова големи за брашовските търговци, че Радуил І се видял принуден да ходатайства пред царя си да ги намалява и вамеша да взима мито "що закон".

540 г. “През тази година преминал на страната ромеите синът на Гиесм, Мундо, който произхождал по род от гепидите и който след смъртта на баща си бил отишъл при Рига, негов вуйчо по майка, цар на Сирмиум. Като научил това, Теодорих, кралят на Рим, изпратил да го повикат. Мундо се съгласил, отишъл при него и станал негов съюзник. След смъртта на Теодорих той отишъл при река Дунав и помолил император Юстиниян да бъде под негова власт. След това Мундо отишъл в Константинопол. Императорът го почел богато заедно със сина му, направил го военачалник на Илирик и го отпратил. При пристигането му в Илирик излезли българите в голямо множество, а той потеглил срещу тях и избил всички... И настанал дълбок мир в Тракия, понеже хуните вече не се осмелявали да преминават Дунава. Пленените българи императорът изпратил в Армения и Лазика и ги включил във войсковите отряди” (Theophanis Confesoris. Chronographia. ГИБИ 3. С., 1960, с. 238) /заето от Aspandiat/