Иванко Тертер

Aspandiat, предлагам да не влизаш в "античарските" схеми за забиване на наистина важните теми в десета глуха, а да продължим с коментар на това: http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=85146 Ето това е "номера" за изгубената преди век-два "източна граница на влахското землище", която се оказва че не е Източните Карпати, Прут, Днестър, Солун, Вардаръ, ами е на няколко хиляди клометра оттам на изток - в Средна Азия, Южно от Паскатир. Защо е забравено това нещо, като в нач. ХІХ в. това още се знае. Даже Шльоцер в Петерберг го знае. В Америка го знаят по това време. Явно забравянето идва от ср. на ХІХ в. насетне, нали? Защо така? Какво става тогава? Или не е така, ами Паскатир е на Апенните и тия Бейкън, Рубрук, Поло, нещо не го знаели?

МАТВЕЙ МЕХОВСКИЙ ТРАКТАТ О ДВУХ САРМАТИЯХ /1517 г./ DE DUABUS SARMATIIS Източник: латински http://www.vostlit.info/Texts/rus15/Mehovskij/frametext1.htm “Затем пришли готты, называемые также геты. Их пленные у греков и их комиков назывались Гета и Дав или Дак (от Дакии) и употреблялись, как рабы (slavi) и слуги (servi). 78” 78. Павел Орозий (История, кн. VII, гл. 34), говоря о победах имп. Феодосия: «... великие скифские племена, бывшие ужасом для всех наших предков». ibid., кн. I, гл. 16: «а затем Геты, что ныне Готы ...». Так же у Иордана, которого Меховский знал только в передаче Сигеберта (Migne, Patrologiae t. CLX, стр. 62). Ср. у Страбона (VII, 3, § 12): «Я полагаю, что в древнее время они [Даки] назывались Даями; оттого у жителей Аттики были в ходу имена рабов — Геты и Дай» (перевод у В. В. Латышева, о. с., т. I, вып., 1, стр. 117). "След това дошли готите, именуеми също така гети. Техните пленници при гърците и техните приемници се наричали Гета и Дав или Дак /от Дакия/ и се използвали като роби и слуги". /а не ... "като славяни и сърби"/ Отбелязвам, че за автора има един народ, а не 5 /пет/ такива с имена - готи, гети, даки, склавини, сърби. Първите две са взаимозаменяеми термини за един народ. Третото е известното имена на народа в Рим/ Константинопол /тъй като народа е от тяхната провинция Дакия/, четвъртото и петото не са пък въобще народи, а социални категории зависимо население в римската правна система и общество. Споменавам, защото при някой превода щеше да се изрди дотолкова, че да излезе че става въпрос за 5 отделни народа. Всъщност превода въобще нямаше да стане, а би бил подминат, какъвто нерядко е научния "финт" в последните столетия.

Да, много добре. През 1365 г. Йоан Александър нанася контраудар срещу унгарците /нахлули и завзели Видин в с.г./, като изгонва унгарското протеже в "Молдова" /Източен Бесарабъ/. Ето това е т.нар. "образуване" на Молдова в 1365 г., яваващо се в признаване от Унгария на загубата на територията си. Другия вариант е в периода 1359-1365 г. Йоан Александър да подкрепя Богдан, като унгарците най-накрая капитулират и признават загубата на Молдова. А похода срещу Видин от с.г. да е само отмъщение на унгарците за ролята на българския цар в молдовския крах на унг. крал Людовик І Анжуйски. Най-вероятно Йоан Александър е предоставил това, което се е давало на отвъддунавски български първенци от 1330 г. нататък - вътрешна автономия, въздигане в ранг на съуправителство /съвладетелство/ на България, но само в рамките на техните земи, титли велик войвода и самодържец /като съвладетели на тази част от царството/.

Имаш предвид нероманизираните траки са "влахи", а езикът им е "влахико" /Български или църковнославянски/. Това са чужденците, неримляни и нероманизирани. Тези от траките, които се романизират /през вековете/, си викат и им викат "романи" /ромеи или римляни"/ при все, че са с произход "влахи". Езикът им е латински, но тъй като им е трудно да го усвоят, са го говорили доста развален. Лъв Дякон се хванал главата и се жалва, че откакто дошли българите, развалили хубавия латински. Но, това не е по същество. Да се върнем към сухите източници, давани горе, което е темата ни.

А как са изброени тогава? Хаотично без някаква логична последователност ли? Има и друго. Ако приемем, че изброяването е от изток към запад се получава точно съвпадение за народностния състав на тези земи описвани в латински /папски/ източници. Това към ср. ХІV в. и какво имаме: р. Днепър - Готи /Крим/ - Рутени /Ъруси, ок. р. Днестър// - Блахи /Влахи, р. Прут-Карпати-Дунав/ - Българи /от Сарматия до Иберия??/ - да не би изброените готи-ъруси-блахи, да са известни с общото старо име "Българи" /Паисий казва, че ни бъркали с готите/ от Сарматия до Иберия и за това да е споменал така Аревелци?? Сега да видим какви данни за преселване на "Блахи" /Влахи/ има в източниците от епохата. От преки свдетели на процесите - политически и демографски. Роджър Бейкън /ср. ХІІІ в., OPUS MAJUS/ - “Next to the land of the Pascatyr live the Balchi [Vlachs?], from Balchia Major; these Balchi entered the land of Assani between Constantinople [to the east] and Bulgaria and Hungaria Minor. превод: от Велика Влахия /Blachia/-южно от Паскатир са дошли тези влахи, които сега /бел. ХІІІв./ са в земите на Асеня при Константинопол. Значи в държавата на Асен І /или Йоан Асен ІІ/ към ХІІІ в. има дошли и населени влахи от Велика Влахия до Паскатир. Държавата на Асен е между Унгария и Константинопол, т.е. географски от Карпатите до Адрианопол. Пита се: Тези влахи какво представляват? От кой континент идват - от Рим или Азия? На какъв език говорят? В какви отношения са с българските царе? Какъв е поминъкът им /А.Комнина ги нарича номадски племена/? Каква е военната им функция в отношенията с българските царе? Предвид тази им военна-служебна функция титлата на водачите им "воевода" ли е? В крайна сметка това са куманите или печенеги от Средна Азия, традиционни съратници на Асеневци /възможна брънка от едното родителско коляно от тях/ и съюзници на ІІ БЦ или са наследници на Траян говорещи ромъна лингва и идващи от Рим?? За да се отговори дали са пъвите от Средна Азия или вторите от Рим, най-напред трябва да се отговори къде е Башкирия /Паскатир/ откъдето те са дошли в земите на Асен! Башкирия е в Средна Азия или Башкирия е на Апенинския полуостров в Европа??!

Е нали готите са преди ърусите в текста? Ако готите са в Крим, значи ърусите стават западно от Крим, след това нагъчкани улахи, а накрая булгхари - дело са от Сарматия до Иберия.??

Кои славяни? Волжките славяни начело с "господара на славяните" във Велики Булгар по Ибн-Фадлан ли? Не, принципно ми е ясен проблема, който за мен е чужд. Как да се вмъкне или да не се измъкне вече вкарания като нардностен термин славяни. И да се разграничи от вандали, българи.... Ако се реши този проблем, нещата се виждат доста по различно и простичко. Също е интересно къде точно и кои точно са наричани "саклаб" от арабите. За да се разбере къде и кога са пращани такива федерати или чуждестранни легионери на Рим. Пък и миграции по време на Атила и след него.

Нещо пак ме гложди. Айде една дисекция пак: "Държавата им е обширна и воюват с румците, славяните, хазарите и тюрките. Но от всички тези най-опасни са румците поради близостта с тях... Да. Дунавските българи граничат с "румците" /областта Загорие-Адрианопол/. Да. Черните българи граничат с "румците" /Кримския полуостров-Теодосия/. Сега има друго. Източниците са арабски. Руските преводачи от арабски, знаем, че слагат "славяни" на арабския термин "саклаб". Обаче в арабските източнци "саклаб" - са "волжките българи"! Какво се получава, ако правилно поставим арабсикет термини в словореда. Ал-Масуди (Х век): “Ако между тях и византийците се сключи примирие, бурджан плащат, като им водят слуги измежду саклаб и други като тях… ”. (Заимова, Райна. Арабски извори за българите. С., 2000, с. 36) Ал-Бекри (ХІ век): “За борджаните... Държавата им е обширна и воюват с румците, саклаб, хазарите и тюрките. Но от всички тези най-опасни са румците поради близостта с тях... И когато румците сключват с тях мир, те (борджаните) дават на румците като данък девойки и момчета от пленените саклаб-и”. (Известия ал-Бекри и других авторовъ о руси и славянахъ. Часть 1. Издалъ и перевелъ баронъ В. Розенъ. СПб., 1878, с. 64) Да. Дунавските българи воюват с румци, хазари, тюрки. Да. Черните българи воюват с румци, хазари, тюрки. Не. Дунавските българи не воюват със саклаб /волжките българи/ Да. Черните българи воюват със саклаб /волжките българи/ - особено след 922 г., когато последните приемат исляма. В тези текстове се говори най-вече за черните българи, под името Борджан.

Това е повече от сигурно. В Римската империя с център Константинопол е останал дотогава, поне. Та и до падането 1453 г. Не един два документа има от генуезки нотириуси в Созопол, Килия, Пера и т.н. за търгуване с роби /sclavi/. В Трансилавния и другите области на Римската империя с центърВиена също търгуват с роби /склави/ и то чрез обяви във вестникарската преса. Даже имаме тук уникален документ: http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=83685 В Русия при Иван Грозни /опричнина/ робството цъфти, като е прекратено на хартия от Александър ІІ, затова, а не за друго наречен Освободител, през 1861 г.

Просто освен, че Булгарите са от "Сарматия до Иберия", което въобще изключва наличие на "готи" и "ъруси", нищо друго не се разбира от неговия пасаж. Това е негов препис на стария "Ашхарацюйс" ли? Ако е така и е запазил старите термини /ако в оригинала има "булгари" и "улахи" отделно/, май излиза, че булгарите са си "автохтонни", а "улахите" са древните им сънароднци, които вървят обратния пък от Имеон към дома, след има-няма хилядолетие.

Това за Москов е ясно, но не означава че е грешка или объркване, според мен. Би било грешка, да се смята че е грешка на Аревелци, защото би излязло, че българите - Йоан Александър сиреч - граничат със "сарматите" и до "Иберия"!? Няма никаква грешка и не бърка Аревелци. Текстът си е точен. "Улахите" са съседи на Москов, но на юг-изток. Объркването, е че Аревелци е смятал, че и тогава в миналото, както и сега /когато пише/ Москов е столица на ърусите, но това не е така. Столицата на ърусите е бил Киев. Какво казва източника: "От онази страна на Дон /Данобар/ е народът на готите, а след това са ърусите". Тук прави лирично отклонение, където малко оплита нещата, като казва - "град Москов е столнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него" - Това наистина е така, но в ср. ХІV в. Москва е столица на ърусите, а улахите - волжките българи-кумани-печенеги, са й съседи от юг-изток. После продължава от там, където бе спрял за да прави отклонение - "след това /след ърусите!/ е народът на булгхарите, който достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези народи са на северо-запад от Армения". “А после от онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това са ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него. След това е народът на булгхарите, [който] достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения]. ("Ашхарацуйц" на Вардан Аревелци, около 1270 г.) Описанието е за ситуацията към ІХ-Х век, с леко отклонение в частта столицата на ърусите /Москва/, влизост до която са "улахите". Другия вариант е да се има предвид дошлите "улахи" /печенеги, които са федерати на І БЦ/ и охраняват българската гранична област между Днестър и Днепър /и "рязват главата на Светослав в 972 г./. При този вариант, на който се спирам накрая, смятам разположението е такова: Дон - Готи - Ъруси /стол. в ХІVв. Москов/ - Пацинаки /"Улахи"-от Улахия, Волжка България, охраняващи севера на І БЦ. Ана Комнина нарича улахите "номаски племена", идеална идентификация за пацинаките/ - Булгхари.

Е, ясно, ето защо сме описани дунавските и приднепровски българи в една обща колона, като "булгхари". А "улахите" в този ред на мисли са си същите "волжки българи" /в общия смисъл на думата, включая включените в общата им държавност местни, место разнородни племена и етноси/. Вероято е описана обстановката към ІХ-Х век. Във времената на приемане на христианство и мюсюлманство в западната и източната част на древната България, което допълнително ги отдалечава една от друга. Ето защо от едната страна са "булгхари" /дунавски и приднепровски/, от друга "улахите" /волжки българи/.

Логично. Тогава може да се премине към разглеждане на това:

Това за 1270 г. ли е известие /в "реално време" ли пише Аревелци/? Ако е в реално, може спокойно да се съпостави с Р. Бейкън, Рубрук, както и с арабските източници, които пишат същото по това време. В общи линии "улахите" /прочетете "саклаб" или "саклав" по начина, по който четат арабите, съответно фигурира в източниците им/ са волжките българи в общия смисъл. В частност може да се имат предвид куманите или печенегите, които са били в зависимост или включени в държавността на Волжка България до падането й от татарите. Да си спомним, че Ана Комнина нарича "влахите" номадски племена, а какво са печенегите и куманите в онова време, ако не такива?. По нататък "булгхарите" достигащи до Сарматите /бел. "поляците"/ и оттам до Иберия /бел. "георгианите", грузия/ са "черните българи" /княз Светослав и сие правоприемнци/. Дунавските българи са от тях на запад, но както виждам в текста на Аревелци, за тях не е описано нищо.

Какви са тези преводи от арабски, където фигурират "славяни"?? Барон Розенъ е ясен, ама Райна Заимова пряко от арабски ли е превеждала или през руски източник?? И как е "славян" на арабски? Ще подредя малко превода на източника: Ал-Масуди (Х век): “Ако между тях и румците се сключи примирие, бурджан плащат, като им водят слуги измежду робите и други като тях /военнопленници, слуги/… ” Ал-Бекри (ХІ век): “За борджаните... Държавата им е обширна и воюват с румците, славяните, хазарите и тюрките. Но от всички тези най-опасни са румците поради близостта с тях... И когато румците сключват с тях мир, те (борджаните) дават на румците като данък девойки и момчета от пленените роби” Но това е важното сега. Източниците са от Х и ХІІ век и не се знае дали са за: 1/ дунавските българи /"волохи на Дунае"- в Йоакимовия летопис/, 2/ черните българи /наречени "болгоры" в Йоакимовия летопис/, или за 3/ волжките българи, макар че тях принцпно ги изключват изхождайки от текстовете. Ако все пак се касае за т.1 /дунавските българи/, а не за т.2 /черните българи/ /както си мисля, поради това че хазарите принципно търгуват с роби, а черните българи са така или иначе са били под властта на хазарите и са усвоявали техни практики, пък и са близо до Боспор, където от античността е бил раят на робската морска търговия и изходен пункт за пренос на роби./, тук е мястото да включа долната връзка: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry66828 "Има ли робски институт преди въвеждане "Закон судни людям"?, римско-правен институт "sclavus, servus" в ранносредновековна България" "Робския институт" /"склави" или "серби" в лат. терм./ е кодифициран от Борис І в Закон судни людям. Смятам, че в средата на ІХ век е въведен този римкски институт, като е бил най-либералния режим на робството в тогавашния христиански свят. Да не кажа символичен, поради принципната нетърпимост на българите към този институт /поради това при в/булгаризацията на правото в Западната римска империя по времето на Атила, там института е отпаднал, затова правото е в/булгаризирано/. Източниците на Ал-Масуди и Ал-Бекри са от Х и ХІ век. Защо да ползваме тях, като има Закон судни людям от ср. ІХ век, който си наш вътрешен източник? Е, добре, за допълнение. Защо да се отрича, че в Х и ХІ век можело да има някакъв вид робство у българите, когато в ср. ІХ век е въведено частично римското право в Закон судни людям, където централен институт е робството /склави,серви/. Да, тук е опростено както се казва академично или "в/булгаризирано", както се казва неакадемично. Но за преди ср. на ІХ век има ли източници за робство в българската държавностна традиция? Държавностна традиция, а не отделни членове - търговци, федерати отивали в "Романия" от Португалия до Армения, и от Африка до Албиона и т.н. и т.н.?

Темата е за термините "Българи /Блахи/, Влахи" в изворите, най-вече от латински характер. Обсъждани неща, още повече Св. Йероним /май го приключихме еднозначно в темата за "Къде е Малка България, защото Велика България е между Дунав и Кавказ"/ да не се вмъкват тук, ако може. Или да се прави друга тема, най-добре.

Вярвай, не е така. И доказателство за това е когато ти кажат - В Константинопол не е имало римско право, а византийско! Така, че покръстителството в историографията си е едно изопачаване, което с всяко едно поколение покръстители придобива уникално криви размери /особено в последните два века/.

Във всички извори /основа за наука история/ преди управлението на Борис І пише за народа или племе "българи". Ако толкова държите след Борис І да ги преименувате, ако намерите такова именуване в изворите след Борис І, ги наречете тогава "новобългари"-"христобългари"-"словобългари" и т.н. и т.н.

В хронологията за похода към София, а оттам към Смедерево, извършен в периода на "пленяване на блъгарския воевода Радич" /1453-1454 г./, трябва да добавим и разузнавателните данни за подготовката на похода, дадени в писмо на Стойко логотет от Търговище на "Брашовените". Това е интересен момент и съдържа моменти от организацията на христианските владетели на подготовка за защита от бъдещия поход на Мехмед ІІ - станал фатален за политическата съдба на "блъгарския воевода Радич". Данните, които Стойко представя на "брашовените" са му донесени от "човека му дошъл от Никопол в неделя", т.е. да го наречем по днешному "агент", местен никополец /последната столица приживе на царя Йоан Шишман/, от завладените земи южно от Дунав, почти сигурно с висок сан, тъй като несъмнено е имал достъп до политическата кухня на санджакбея на Никопол и османската власт 102 (№ 476). Стайко, логоѳетъ (втора полов. на XV. в.) † Моим добрим прїетелем, сѫдцѹ и пѹргаром ѿ Брашов. † Велечинним и нашим добрим и сладким прїетелем, сѫдцѹ и пѹргаром ѿ Брашов, много ниское поклоненїе прїносим господствѹ ви. По сем давам ѹ знанїе господство ви, ере ни доиде чл(овѣ)ка ѿ Никопол съда у неделю. Тако ны каза, ере сѹ дали пак Али-бегѹ санжак Никополски, и дошли мѹ сѹ людїе напред ѹ Никополю, а ѡн ѡстал на трагѹ, та бере войскѹ. А велики царь е ѡтишел та се е приближил къ Софїю, а башѹларїе ѡни сѹ ѡтишли съ войсками напред горе по Дѹнавѹ къ Смедерова. А Али-бег ищет некако да ви заварет, тако ми е страх, да не минет некако скрозе нас, да ви пленет. А нѹ смъ мислил еднѹш, како да слѹжим право христиіаном. Тако да не речете, ча не ви смо дал. ѹ знаніе. Али се пазите, како знаете най-боле. И да си пѹстите чл(овѣ)ка, да бѹдет кон мене. Тако варе каквъ глас ни щет доити, по-скоро на поспех ви щем дати ѹ знаніе. И богь ви ѹмножит лета. Писах ѹ Тръговище, месеца Юніе к҃г҃ день. Менших господства ви прїетел: Жѹпан Станко, логоѳет. http://www.promacedonia.org/lm/lm_6e.htm Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II Л. Милетичъ Накратко: Дошъл човека му от Никопол и съобщл, че отново са дали санджака Никопол на Али-бег. И дошли много хора пред Никопол, събирала се войска. А великия цар /бел.Мехмед ІІ/ се приближил до София. "Приближил" означава, че не е в София, а само се е установил около града /подготовка за обсада или обсада/. Друга част се отделила от войската му и подминавайки София тръгнала на север по Дунав до Смедерево. Та да се пазите, им пише Стойко логотет на "брашовените. Описаният в писмото на Стойко логетет поход на Мехмед ІІ е същия поход описан и от Матей Меховски, който касае пряко нашата тема и герой Радич, като инвазията на Мехмед ІІ завършва с това, което е описано в сръбската хроника: "1454: „вь тожде лѣто Мехмедь царь плѣни Радича блъгарьскаго воводоу оу Софии”. Сръбските летописи в Гласник, 53, стр. 90. http://www.promacedonia.org/ki/ki_24.htm История на българите Константин Иречек

Този Парижки псалтир има ли нещо общо с нареченото в долната статия Реймски псалтир? Ако са едно и също да се включи, съответно и по темата за "произхода на Олга", че си е българка жената, от царски род. Ако не са, може да се съпоставят. Княгиня Олга и Реймският псалтир Гина Джиджева http://pismena.hit.bg/olga.htm "Но грях е да разделиш двама влюбени, затова най-скъпото, което има цар Симеон - Евангелието на баща му Борис, - отива заедно с нея в Киев. То дава сили и слава на Олга в новия й дом и новата й Родина. И когато съпругът й - Киевският княз Игор - умира и тюрки нападат Киевска Рус, Олга - амазонката, повежда войската и дава такъв отпор на врага, че повече тюркски крак не стъпва на Киевска земя. За благодарност народът приема вярата й, а след смъртта й я канонизира като Св. Олга Българска. Най-славната жена в Европа в Х век е тя." "...В Реймс се строи огромна катедрала, в която векове наред четири династии френски крале полагат клетва при коронясването си ...над Борисовото Евангелие... Прието в онази далечна епоха като “Киевско Евангелие”, днес то се нарича “Реймски псалтир”. ... Бивш заместник-министър на външните работи преди 1989 година отказа контакт с френския кардинал за установяване произхода на Реймския псалтир от страх “да не развали България отношенията си със СССР”, но науката е в дълг пред истината. ....

от кога съществува България? /в смисъл не отговаряй, но имай предвид, че някой би контрирал с такъв въпрос за разкриване на базата ти за изследване по въпроса/ Иначе предлагам да се коцнетрираме отново към издирване източници разкриващи /и без това категорично разкритата досегаа/ идентичност на термините "Българи /Блахи/, Влахи" в изворите, най-вече от латински характер.

Термините на римското право са известни и се изучават и в момента в І курс на ЮФ. Намери учебник по римско право и търси - гарантирам, че поне този отрасъл на науката история - римското право - не е пипан през вековете и е съхранен във вида в който е бил преди 2 хилядолетия. Там има термините "римски граждани", "склави/ сервии", "перегрини", вкл. термин "федерат" и др. Търси там, ако намериш "българи" пиши. Само да вметна, че може да откриеш българи и сред "римски граждани" /Кубрат е патриций/, и сред "склави/ сервии" /местно покорено население и военнопленници/ и сред "федерати" /скитския вожд Блахер, починал в местността Влахерн, Блахерна/. Да, куманите са трета част българите. И общо частите на българската народност е вероятно да са обединени в едно няколко разнородни групи, предвид естеството на географското кръстопътно разположение на страната. Несъмнено местен стар субстрат и други два близки клона, които в случая са обединени освен от общност в резултат на вековно съжителство, но и в борба за съхраняване надържавността им от техни врагове, като традиционен такъв е бил несъмнено Рим във всичките му превъплащения. Разбира се с времеви изключения. Такива са действията на отделни български вождове, преминаващи на служба на Рим /ето ти провинция България в Тракия/ и нерядко биещи се срещу свои сънародници нахлуващи от север. Ако искаш да търсиш местен древен български произход, заради което местните да получават названието "българи" от римляните, то ти давам друга идея. Тя проследява "Болгари или Болги/ доста преди да "дойде" Рим с неговата федератска терминология. Върни се на забравеното старо от вътрешни източници, а имнено към нашия "Летопис и родословия" на Поп Йовчо, 1786-1855 г. http://doktora757.blog.bg/nauka/2010/01/08...-hroniki.468890 "Летопис и родословие". "княз" Болг 4838 /години от Адам/ 670 пр.Хр. след него и "княз" Вологис /грец. форма на Болг/ 5450 /години от Адам/ 58 пр.Хр. Несъмнено е възможно народа, над който властват, да се нарича и по името на вожда си Болг, Болги или Болгари. И това е по време, в което римското право още не е кодифицирано и величието на Рим е още далечна перспектива. За термините "бурги" или "беллегери" и т.н. имай предвид, че са от Западната Римска империя, а там си наясно че са пращани чужденци наемници - легиони на Рим. Нищо чудно по името на такива легионери, по народността им, да е станало нарицателно, но не римски термин. И то там. И то при условие, ако е така, а може и да не е. В Източната Римска империя не фигурират такива нарицателни термини, а има други наименования.

Само да вметна по повод, че българи е другото име на "федерати". "Българи" е взаимозаменяем народностен термин на "Влахи". Това, че Българи /Блахи/ са ставали /тези които са искали/ федерати на Рим е вън от съмнение и то от първите векове на н.е. Поначало са се заселвали в Рим с даван им такъв, доста висок между другото за не римляни, статут.Техни сънародници обаче /мнозинството/, които не са имали желанието да стават "федерати" на Рим не можем да назоваваме по този начин. Те са си живели в традиционните си за периода след ІІ-ІІІ век земи, а именно от Дунав до Кавказ, Северното причерноморие. По едно време даже и по на запад до Каринтия /изт:Енодий и др./, а оттам в Западните Балкани /където ще е тема България/. Термина "федерат" няма синоним в римското право и общество. В този смисъл няма в римското право термин "българи /блахи/" за означение на договорен партньор - съюзник при отбрана на империята. Няма такива данни, но най-много може да се приеме, че е ставало нарицателно по народността на емигрирали в Романия, традиционни федерати в периода до VІ-VІІ в., до момента, когато техните сънародници северно от Дунав и държавонста им България изтласва Романия южно от Стара планина /Хем/, а оттам методично все по на юг и на юг. Примерно към Х век в Константинопол ако се каже "лична гвардия на императора", доста хора ще запитат "за варягите ли думаш или що?". Най-много нещо подобно да има, но пак ми изглежда недоизпипано. Българите /Блахите/ сами наричат себе си така, а по-точно "Блъгър", някои са ги наричали "Блахъ" /предимно чужди в източници, най - вече от латински характер/. Това се вижда от печатите с указани народи за владеене /"българи и гърци", "българи и ромеи", "българите"/, жития, вътрешни източници на църковна и светска литература, включително езикът им е признат с това име за "богу словен" /за което са "словени" оттогава, ср. ІХ в./ - "Блахико", а другите три признати от църквата езика също носят названията на други три народа - латински /"латина"/, гръцки /"грека"/, еврейски /"иврит"/ А, това е добро! И даже не е далеч и от истината

Някой да е казал, че в България в VІІ-ІХ век трябва да има по-голяма "монетна циркулация" от Източната римска империя? Или равна на нейната "монетна циркулация"? Или за това, че има масовост на използването от населението? Сякаш в самата ИРИ има масовост за използване на цялото население и равномерност в използването на монетнтна циркулация между регионите й. Въпросът е има или няма "монетна циркулация" в І Българско царство и отговорът е еднозначен - да, разбира се. Това, че има "икономическа криза" в Константинопол, в резултат на поредицата загуби на войни и територии в периода VІІ-ІХ век, в резултат на което е намалял в пъти циркулацията или възможността да се секат големи емисии монети, показва може би защо толкова малко монети официално са открити при разкопки /неофициално смятам за последните десет века от този период иманярство следва да се умножат в десетки или стотици пъти/.

Израел също стои много по-добре икономически от България.