Иванко Тертер

Благодаря за "показното". Нека хората да четат и после мислят със собствените си глави. Че друго не им остава. КГ125, какво така? Я отговори ти на поставените горе въпроси. Какво е естеството на една митница? Какво събира тя? Може ли да поддържа митници владетел, който няма хабер от "монетна циркулация" и евентуално монетите за него са за това да си прави "предмети"?? Ако не е така, значи какъв отговор може да се даде на въпроса: Познават ли българите отпреди Х век "монетното обръщение" и имало ли е такова в държавата им? Виждаш, че друго не ни остава на нас неакадемиците, дето не сме завършили висшето си с такава специалност. Академиците не могат да отговарят на конкретни прости въпроси. Дано бъда опровеган в това.

Достатъчно авторитетен отговор. Така е правена, се прави и отстоява Науката.

За начало отговори на тези въпроси за единствените две митници /и една да е, пак са актуални въпросите/: Какво е естеството на една митница? Какво събира тя? Може ли да поддържа митници владетел, който няма хабер от "монетна циркулация" и евентуално монетите за него са за това да си прави "предмети"?? Ако не е така, значи какъв отговор може да се даде на въпроса: Познават ли българите отпреди Х век "монетното обръщение" и имало ли е такова в държавата им? А после с нетърпение очаквам отговора, защо друга митница или митници по-западно от Девелт не е имало?

Несъмнено има и други по западно, но и това е добра новина. Какво е естеството на една митница? Какво събира тя? Може ли да поддържа митници владетел, който няма хабер от "монетна циркулация" и евентуално монетите за него са за това да си прави "предмети"?? Ако не е така, значи какъв отговор може да се даде на въпроса: Познават ли българите отпреди Х век "монетното обръщение" и имало ли е такова в държавата им?

Аз къде съм казал, че са вземали само пари? Възможно е да не са вземали само пари.

точка от договора на Тервел с Константинопол /716 г./ - право на внос имат само стоки, снабдени с държавен печат. В противен случай подлежат на конфискация. Това се смята за първият случай в историята на Европа, на клауза в договор, уреждаща икономически проблем. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%...%B2%D0%B5%D0%BB "Внос - износ" задължително предвижда наличие на граница, граничен пункт, митнически финансов пункт. Договорът е акт между равноправни партньори, винаги. Клраузите по договора между тях са закон са самите тях. Съответно е налице наличие на два равноправни субекта в международното право, съответно и на търговските отношения. Последните задължително имат финансово измерение, в този смисъл и "монетна циркулация" /поне за търговците осъществяващи внос-износ в едната или другата посоки/. В този смисъл, е повече от вероятно да е имало митнически пунктове и на южната граница на България и то още в кр. VІІ- нач. VІІІ век, тъй като договора явно разкрива една вече наложена българска държавническа митническа традиция. Въпросът е къде са били тези пунктове и да се правят разкопки. Но, тъй като в нашата историография е "доказано", че "монетна циркулация" до Х век в България няма, бъди сигурен че не са се отпускали и няма да се отпускат средства за извършване на такива целеви разкопки. А желаещия да ги извърши археолог, ако има научната смелост да ги поиска въобще, ще получи върху мотивиращото си проекта писмо следната евентуална резолюция: "...Това означава, че всеки има право да вярва в каквото си иска, дори ако ще да вярва че Луната е квадратна и зелена. Аз не мисля повече да си губя времото да доказвам, че вода е мокра или че камъкът е твърд. Това са очевидни неща. Очевидно е и че в Първото българско царство не се използват монети. Това е факт многократно доказан с прочувнията в Плиска, Преслав, Дръстър, Перник, Берое, Варна и още няколкостотин селища от периода. Доказват го и изворите. Който иска да вярва противно, нека си вярва. Хау!"

Venelin - Vlaho-bolgarskija ili dako-slavjanskija gramoty Ю. Венелин - "Влахо-болгарские или дако-славянские грамоти" /1840г./ Митническото право е преминало от Българското царство в Унгария и във воеводството Влахия /Бесарабъ/ - по-скоро е остатък от бълг. царство, а не е преминало. Това, че българите са използвали икономическия термин "мито", се "вижда от Евалнгелската притча, съдържаща се Паметник за техния език от ІХ век" /Ю.Венелин, стр.45/ Значи имат българите преди Х век имат институт на "митническо право" и финансови пунктове по границите си /след оттеглянето на държавната граница от завладян район, института е съхранен от владетелите отцепени или завладяли български земи и в този смисъл приечници за съответните земи/, а нямат "монетно обръщение"? В какво се плаща митото? Митото е финансов институт. На какво се основат финансите? В нач. ХІХ в. въпросът е безспорен сред наистина научните /а не политиканстващи/ среди. Защо към края на ХІХ в. е забравено и то в българската историография? За да се стигне до този момент, сега в тази тема, студенти на студенти на "забравилите" тези исторически знания капацитети от кр. на ХІХ в., да поразяват с упорито отричане на вопъла по темата да помислят върху дадените насоки със собствен ум, трезво и логично.

Не стават "влахи", а "склави/ сервии". Не може един "булгар" да стане "влах" и обратно, защото това е едно и също. Едно принципно изключение или допълнение за разлика обаче може да се направи - "булгар" е в "България", а "влах" е негов сънародник, но извън България /държава, тема, терит. единица/. За да не се отклоняваме спирам дотук. Но, е повече от логично че свободните българи и тези в "Романия" са си съдействали и са се почитали. Доказателството на това е онзи момент, в който "романския военнопленник помолил Асен да го попомилва и пусне, заради единоезичието им". Това явно е доста голямо смекчаващо вината обстоятелство, за разлика от това да си само чужд, а не свой "роман".

"...Тук би могло да се обърне внимание на едно сведения от Йоакимовия летопис (предадено у В. Татишчев): „По сем [след убийството на Асколд] Олег облада всю страну ту, много народы себе покори, воева же на греки морем и принуди мир купити, возвратися с честию великою и богатствы многими. Повоева же козары, болгоры и волоты до Дуная” [579]. От това сведение се вижда, че Олег е имал редица военни стълкновения с народите, които са ограждали Киевска Русия от югоизток, юг и югозапад до Дунава и са препятствали на нейния излаз на Черно море. То е в унисон и е допълнение на данните на „Повесть временных лет”. То потвърждава нашето мнение за активния военен натиск върху южните племена и народи, започнат още по времето на Асколд и Дир. Олег е бил естествен продължител на тази политика. Но той е разполагал с много по-големи ресурси и възможности за нейното провеждане и трябва да се предполага, че неговите удари са били много по-силни и нанасяни в по-голяма дълбочина. Ясно е, че под „болгоры” в Йоакимовия летопис трябва да се разбират черните българи по Долното Поднепровие и Приазовието, а не дунавските българи. В своята южна политика за Киевска Русия е било от първостепенно значение да си осигури свободен достъп и безопасен път по р. Днепър и излаз на Черно море. Но наред с това Киевска Русия е трябвало да брани и своята национална територия, която много често е била предмет на чуждо посегателство. Смятаме, че именно така трябва да се разбира посоченото място от Йоакимовия летопис. http://www.promacedonia.org/em/em_4_2.htm Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. Е. Михайлов ------------------- Олег има: ...стълкновения с народите, които са ограждали Киевска Русия от югоизток, юг и югозапад до Дунава Народите са следните: козары, болгоры и волоты до Дуная Географско ситуиране /изброени са от изток на запад/: козары - югоизток болгоры - юг волоты до Дуная - югозапад Кои са народите: козары - хазари болгоры - "Ясно е, че под „болгоры” в Йоакимовия летопис трябва да се разбират черните българи по Долното Поднепровие и Приазовието, а не дунавските българи" /Е. Михайлов/. волоты до Дуная /волохи или блахи до Дунав/ - кой ще да е този народ, който в нач. ІХ век воюва с "русите", владее земите от Днепър/ Днестър и чак до Дунав /а де-факто и южно от него/, на какъв език говори този народ, има ли свои книги, собствен език признат за църковен, как се назовават в книгите си, кой им е владетеля воюващ с "русите", каква е титулатурата му и владение над кои народи са в нея и т.н. и т.н.? Предвид използваните латински терминологични означения в два известни руски летописа /напр: "волохи" за "този народ до Дунав", макар и взаимозаменяем термин с "булгар" докъм ХІХ в./, все повече се замислям дали "Повесть временных лет" и "Йоакимовия летопис", в съвременния им късен вид, не са компилации или преводи на летописи с латински характер. Такъв характер имат западните руски /Киевски/ княжества, напр. в земите на Рутените, Галичкото княжество. Нищо чудно тези летописи да са били например на църковнопризнатия език "блахико" или в "диалекта му рутеника лингва", да имат адаптация на латинки език, след което да са пренесени в Североизточните руски княжества и там да са преведени от латински на "блахико" в "московско руско начерие".

... за да си направят от тях ... предмети, сигурно. Че, като няма "парично обръщение", какво друго да ги правят?! natan, паказвам до какви алогични конструкции може да досигне човешкото съзнание, когато не иска, не може или не допуска вътрешното си убеждение и логика да работи и анализира източниците. В замяна на това вади стари конструкции, от стари читанки, но само определени, а не други писани в същото време, за да вкарва новите източници и новото им възможно тълкуване в установените насадени рамки. В І БЦ не само има монетна циркулация /подписваните търговски договори от нашите владетели са достатъчни за това/, не само са се събирали мита по границите ни, не само имаме класа от вътрешни и външни търговци /Симеон І води търговска и военна кампания за защита правата им за тържището в кр. ІХ в./, но е имало и собствено монетосечене, най-малко от времето на цар Петър І.

Понеже "няма монетна циркулация", продажбата се е извършвала с цена плащана в натура /срещу сено, жито, животни, яйца, лъжички мед, предмети на изкуството правени от византийски монети.../.

Много логично. И защо именно пък монети са вземали, за материал, а не кюлчета? Няма ли да е по-лесна обработката от суров материал - кюлчета? И какви предмети са правили? Искаш да кажеш, че българите са могли да правят предмети, а не са ги вземали отвън? А щом е имало събиране на данъци в натура, значи не са се ползвали въобще монети в царството ли? В Османската империя имало ли е монетна циркулация, че май десятъка също беше в натура?

... Че не четеш каква информация се съдържа и се дава по темата. Това ще да е.

Да, за монети на т.нар. от нас І БЦ е мястото тук да се даде това изследване: http://www.ivanstamenov.com/?p=571 Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I д-р Асен Чилингиров Във Волжка България също имаме монетен товарооборот. Между другото императорите в Константинопол как са плащали и в какво "ежегодния данък" даван на Аспарух, на тези отпреди него и на тези след него? Ако е в пари, смятам е затова, защото българите са знаели какво да правят с тях и как да ги "инвестират" или "усвояват", както е модерно напоследък.

"Влашкият княз Тирах опустошава България, но бива разбит от императора. В 1042 г. сваленият от престол Михаил бил наследен от Константин Мономах. [475] При този император българите щели да останат на драго сърце в мир, обаче влашкият княз Тирах [476] в лято Христово 1050-о през зимата с осемстотин хиляди свои люде нахлул в България, които изпълнили тази земя като скакалци и изпояли всичко, така че скоро нито българите, нито те имали какво да ядат. Императорът с огромна войска ги разбил и прогонил, но България от това претърпяла големи щети, тъй като всичко за ядене и добитъкът били изядени." http://www.promacedonia.org/bk2/bk_5d.htm История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Глава V. За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения 476. Блазиус Клайнер отъждествява „печенези” и „власи”. В случая се отнася до печенежския вожд Тирах и неговото нападение в северно-българските области през 1048 г. За подробности вж. Златарски. Пос. съч., с. 88 сл.; Ив. Дуйчев. Проучвания върху българското средновековие. — В: СбБАН, XLI, 1 (С, 1945), с. 35 сл. --------------- Много правилно Бл. Клайнер "отъждествява" печенезите с "власи". Печенезите /пачанаки, баджанаки/ идват от Средна Азия, където южно от Паскатир е областта "Блахия" /"Влахия"/. По-скоро, там е "Магна Блахия" /Магна Влахия/. А къде е "Микра Влахия" /Микра Блахия/, ще оставим засега настрана, има друга тема. А в степите на Средна Азия /Магна Влахия/ е раят на скотовъдството. А в Алексиада Анна Комнина, също така правилно "отъждествява" номаските племена "власи", както били известни при българите, със скотовъдци. А след някой и друг век, пак оттам от "Велика Влахия" ще се преселят нови "власи в земите на Асена /бел. Йоан Асен ІІ/ между Унгария и Константинопол", по известието на Роджър Бейкън /"Опус маюс", ср. ХІІІв./. Скотовъдците са известни у българите /по А. Комнина/ с името "власи" /дошлите от степите с вековния си занаят - скотовъдството/. Ето защо не е случайно, че те, по-скоро техния особен труд и права за пасищни мери, фигурират в Законника на Стефан Душан от ср. ХІV в., като категория население-скотовъдно, с едни или други права и задължения /по принцип с отчитане на вековните им обичаи в областта на степното скотовъдство, пренасяни от Средна Азия на запад, в местта на поселенията им през вековете/. В този смисъл следва да се прилага термина "влахи/ блахии" в замисимост от вида източник, времето на използване или написване, социалното естество на използване и т.н., за да се извлича максимална информация от носителя. Да, и да няма после въпроси - ама откъде накъде печенежкия вожд Тирах и народа му, от Средна Азия, ще говорят "древен латински" или "античен ромунски"??

“These things were written and the oaths were completed in the presence of the witnesses whose names are signed below in the month of September in the second Indiction of the year then drawing to its close, six thousand six hundred and seventeen. [*=6617 of the Byzantine Era - [b]1109 A.D.] But the witnesses who were present and have signed below, before whom these things were done, are as follows; the bishops most dear to God, the bishop Mavros of Amalfi and Renardus of Tarentum and the clerics with him; the most reverend abbot of the holy monastery of St. Andrew in Lombardy which stands on the island of Brindisi; and two monks of the same; the chief men of the Peregrini who made their marks below with their own hands, and whose names were written against their marks by the hand of the bishop of Amalfi most dear to God, who had come to the Emperor as ambassador from the Pope.[*=then Pascal II] Those of the imperial court were: the Sebastus Marianus, Roger the son of Tacupertus [*=Dagobertus], Peter Aliphas, Gelielmus Ganze, Richard Printzitas, Iosphre Male [*=probably Geoffroi de Mailli], Hubert the son of Raoul, Paul the Roman, the envoys who had come from Dacia from the Cral [*= the Prince of Bulgaria], the Queen's relation, Zupanus Peres and Simon and the envoys of Riscardus [358] Siniscardus, the Nobilissimus Basilius, a eunuch, and the notary Constantine. This oath, then, put down in writing the Emperor received from Bohemund, and in return he gave him the above-mentioned Golden Bull signed in red ink, as was the custom, by the imperial right hand." http://www.fordham.edu/halsall/basis/AnnaC...-Alexiad13.html THE ALEXIAD OF ANNA COMNENA BOOK XIII The Conpiracy of Aston : The Final Defeat of Bohemond : The Treaty of Devol. (1107-8) Същия пасаж в превод на руски език /липсва гореописаното уточнение/: “Такое было записано, и даны клятвы в присутствии поставивших свои подписи свидетелей в сентябре месяце второго индикта в конце 6617 года 1394. При свершении этого присутствовали следующие свидетели, поставившие свои подписи: любезные богу епископ Амальфи Мавр и епископ Тарента Ренар вместе со своими клириками; богобоязненный аббат священного монастыря святого Андрея, расположенного в Лонгивардии на острове Бриндизи, и два монаха этого же монастыря; начальники паломников, которые подписались собственноручно, а их имена были выведены рядом с их подписями рукой любезного богу епископа Амальфи, который прибыл к самодержцу как папский посол. От императорского двора присутствовали: севаст Марин, сын Дагоберта Рожер, Петр Алифа, Вильгельм Ганд, Ричард Принчита, Жофруа Мали, сын Рауля Умберт, Павел Римлянин, явившиеся из Дакии посланники от краля и зятя императора 1395, жупан Пер, Симон и посланники Ричарда Сенешаля, новелиссим Василий-евнух и нотариус Константин 1396. Такую письменную клятву самодержец взял у Боэмунда и вручил ему в ответ упомянутый выше хрисовул, подписанный, как полагается, киноварью императорской рукой 1397.” 1394 1108 г. 1395 Речь вдет о венгерском короле Коломане Арпадовиче, дочь которого Ирина (Пирошка) была замужем за старшим сыном императора. http://www.krotov.info/acts/11/komnina/aleks_03.html Анна Комнина АЛЕКСИАДА Книга ХІІІ 1109 г. - Някой има ли инфомация: Кой е този "жупан Пер/ес", от титлата "жупан" се вижда, че той не е попадал под "византийска власт" след 1019 г.? Кой ще да е описания в уточнението "Принц на България" в Дакия? Той е приравнен в уточнението към "Крал", съответно вероятно е унгарския крал Коломан Арпад? Има ли такива данни? "Принц на България" ще да е една от титулатурите му в този период ли? И това, ако е така, е станало след като в края на ІХ-нач. Х век унгарците подчиняват българската отвъдкарпатска провинция Седмиградие, с римско име Дакия?

Да видим има ли блахи /valachi/, които кандидатстват за австрийска служба: 1532 г. Франческо Дела Вале – Блахите “сега се наричат на езика си Ромеи” 1534 г. Транквило Андронико – Блахите “сега наричат себе си Романи” 1542 г. Йохан Лебел – Блахите “се наричат Ромуни” 1554 г. Ориховиус /Станислав Оршеховски/ - Блахите “на своя роден език се наричат Ромуни” 1570 г. Антон Веранчич – Блахите “наричат себе си Романи” 1575 г. Феранте Капеци- Блахите “сега се наричат Романесци“ 1699 г. Матиус Сент-Ивани – Блахите казват “ние сме романи”. източници: латински /официалния език на работодателя/ "On the other side of the debate, the arguments go that the self-designation of Romanians living in Transylvania, Wallachia and the Principality of Moldova as Romans is mentioned in scholarly works as early as the 16th century, such as works of Italian humanists travelling to those lands. Thus, Tranquillo Andronico writes in 1534 that Vlachs "now call themselves Romans".[32] In 1532, Francesco della Valle accompanying Governor Aloisio Gritti to Transylvania, Wallachia and Moldavia notes that Romanians[dubious – discuss] preserved the name of the Romans (Romani) and "they call themselves in their language Romei".[33] Ferrante Capeci writes around 1575 that the inhabitants of these countries call themselves “Romanesci”, [34] Other evidence about the name "Romanians" comes from authors having lived in the these principalities, such as Anton Verancsics, who writes around 1570 that Romanians living in Transylvania, Moldavia and Wallachia call themselves "Romans"[35]" http://en.wikipedia.org/wiki/Moldovans "Other first-hand evidence about the name Romanians used to call themselves comes from authors having lived in Transylvania and/or Romanian principalities: the Transylvanian Saxon Johann Lebel confirms in 1542 that common Romanians call themselves "Romuini", [8] Orichovius (Stanislaw Orzechowski) notes as late as 1554 that "in their own language, Romanians are called Romini, after the Romans, and Walachs in Polish, after the Italians", [9] Anton Verancsics writes around 1570 that Romanians living in Transylvania, Moldavia and Walachia call themselves Romans (Romanians) [10] and Martinus Szent-Ivany cites in 1699 Romanian expressions: "Sie noi sentem Rumeni" (for originally Romanian "Şi noi suntem români") and "Noi sentem di sange Rumena" (for originally Romanian "Noi suntem de sânge român") [11]" http://en.wikipedia.org/wiki/Name_of_Romania Остава открит въпроса, какво става с тези блахи /булгар/, които не са "кандидатствали за австрийска служба" /това е обикновеното селско население, в общия случай/? Най-логичното е да си запазва собствено си "блахското" /булгар/ още векове наред, както е било и векове назад. При една равносметка - за блахите /булгар/ южно от Дунав има кръвен данък за "растеж" в кариерата на завоевателя, при блахите /булгар/ цената за "растежа" е по-мека, доброволно приемаш условията на завоевателя, но за това пък също така е ефкасна асимилаторската смилаща политика, особено към "схизматиците", които са мнозинство сред онези блахи /булгар/.

Туй пак е добре. Да знаеш, че ако тази реалност към нач. ХІХ в. не ти допада /което е все тая де, за историята/, има друга, която се съдържа като хипотеза в статията от "The North American Review" /писана на терен/, ама от нея "сърцето боли". Пък и не е тема да я отварям или обсъждам. Да, и между другото, внимавай с тюрко-татаро-чудско-славяно-еди каквито си "азиатщини" /вбити в главите на сума ти народ и научни кадри, десетилетия след тази статия/, защото ако българите, ерго блахите са били такива, според теб, това означава че е възможно да слагаш такъм ярем на свои възходящи по права линия. Много лично става.

И друг път съм отбелязвал, че ако не беше ICA, още да бяхме на ниво знания за БС, а не на ниво знания за ЕС /EU/. С разчитането и тълкуването /от natan/ на надписите по монети и книги, иначе "нечетливи или позацапани" според някои европейски капацитети, се наместват и последните така важни парчета от счупената мозайка на средновековната и не само българска история. rizar, да, в пакета "ан блок" съм сложил и Добротица от Карвуна. Пакета е т.нар. "небагрянородна" партия в България /Видин-Търговище-Карвуна/. На по-късен етап нещата им с другата партия, "багрянородната" /Търново/, лека полека се регулират, след двадесет-тридесет годишно търкане във в ъ т р е ш н и я политически живот в България..

"Wallachians друга форма на Bulgarians"- The North American Review /изд. 1828г./ "The North American review", Том 27 от Edith Wharton,Cairns Collection of American Women Writers - стр.466 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8393 "Северо-Американски преглед" е основано през 1815 г. в Бостън, САЩ. Първи редактор е Уйлям Тюдор /1779 - 1830г./, други автори са от "Антологичен клуб". Имали са намерение да се конкурират с водещи британски издания. "Произхода на името на този народ /Волохи, Валахи, Блахой/ е неизвестно. Най-правдиво звучи, че то има някаква връзка с историята на победителите, дошли от Волга, и е не друго, а само друга форма на името Булгар, име и досега принадлежащо към същите завоеватели, живеещи на десния бряг на Дунав". "What few books they have, are printed in the Slavonian character. The origin of the name of Wallachians, Valaques, Blacoi is unknown. It is not improbable that it connects itself with the history of their barbarous conquerors, from the Volga, in the ninth century, and is but another form of the name Bulgarians, still given to a tribe of these conquerors, which settled about the same time on the right bank of the Danube. A plausible hypothesis makes the Gypsies, which exist in greater numbers in Hungary and the Dacian provinces than in any other part of the world, remnants of the population existing in these provinces before the conquest of the Bulgarians, and by them reduced to the condition of serfs. Many of this degraded race lead a Nomadic life, but many others are attached to the soil, constituting the principal wealth of the Wallachian and Moldavian Boyards. They are called by the Turks Zingari, by the Wallachians Katrivelos. Their French name Bohemiens points to the region, in which they first attracted the notice of the cultivated nations of the west of Europe. What circumstance gave them their English name of Gypsies or Egyptians, we do not know.* "Сегашния език на Волохите и самото им име, с което се наричат, служат за доказателство за произхода им. Румуни е народното име на Волохите на техния език. Евстахий уверява, че всеки от тях новите Римляни, кандидатстващ за Австрийска служба, на обикновения въпрос, откъде си родом, отговаря: "Romanus sum" /Романус сЪм/. Това впрочем е "като виц" /приказка/, или поне да речем се случваше така, че питаните лица отговаряха не на Волошски език, а именно на древен Латински, колкото са могли да усвоят в школите на Седмиградско и Унгария. Всеки желаещ малко или много да се запознае с наречието им, сравнявайки го с Аделунговия /амер. езиковед/ Митридат, лесно ще забележи, че то не е толкова близко към Латинския, като езика Италиянски." "Нынешний язык Волохов и самое имя, которым они себя называют, служат свидетельством их происхождения. Румуни есть народное имя Волхов на их языке. Евстахий уверяет, что каждой из сих новых Римлян, определяясь в службу Австрийскую, на обыкновенный вопрос, откуда он уроженец, отвечает: Romanus sum (я Римлянин). Ето впрочем должна быть сказка; или по крайней мере случалось так, что вопрошаемые лица отвечали не на Волошском языке, а именно на древнем Латинском, которому научиться могли в школах Седмиградских и Венгерских. Каждой желающий сколько нибудь познакомиться с наречием сим, хотя бы то было посредством Аделунгова Митридата, легко увидеть, что оно не столь близко в Латинскому, как язык Италиянской." Световната историческа наука и общество към 1828 г. е знаела гореописаните исторически факти и съвременни реалности. А ти? И ако не знаеш, защо?

ЗА ИЗДАНИЕТО "СЕВЕРО - АМЕРИКАНСКИ ПРЕГЛЕД" /The North American Review/ "Северо-Американски преглед" е основано през 1815 г. в Бостън, САЩ. Първи редактор е Уйлям Тюдор /1779 - 1830г./, други автори са от "Антологичен клуб". Имали са намерение да се конкурират с водещи британски издания. /The North American Review was founded in Boston in 1815 by its first editor, William Tudor (1779-1830), and other members of the Anthology Club. It was their intention to rival the leading British magazines./ "ВЛАХИ /БЛАХИ/ Е ПРОСТО ДРУГА ФОРМА НА БУЛГАР" - изд. от 1828 г. "Произхода на името на този народ /Волохи, Валахи, Блахой/ е неизвестно. Най-правдиво звучи, че то има някаква връзка с историята на победителите, дошли от Волга, и е не друго, а само друга форма на името Булгар, име и досега принадлежащо към същите завоеватели, живеещи на десния бряг на Дунав". "What few books they have, are printed in the Slavonian character. The origin of the name of Wallachians, Valaques, Blacoi is unknown. It is not improbable that it connects itself with the history of their barbarous conquerors, from the Volga, in the ninth century, and is but another form of the name Bulgarians, still given to a tribe of these conquerors, which settled about the same time on the right bank of the Danube. A plausible hypothesis makes the Gypsies, which exist in greater numbers in Hungary and the Dacian provinces than in any other part of the world, remnants of the population existing in these provinces before the conquest of the Bulgarians, and by them reduced to the condition of serfs. Many of this degraded race lead a Nomadic life, but many others are attached to the soil, constituting the principal wealth of the Wallachian and Moldavian Boyards. They are called by the Turks Zingari, by the Wallachians Katrivelos. Their French name Bohemiens points to the region, in which they first attracted the notice of the cultivated nations of the west of Europe. What circumstance gave them their English name of Gypsies or Egyptians, we do not know.* "Происхождение имени сего народа (Волохи, Valaques, Blacoi) неизвестно. [43] Походит на правду, что оно имеет какую-то связь с историею их победителей, пришедших от Волги, и есть не что иное как только другая форма имени Булгар, имени, еще и ныне принадлежавшего племени сих же завоевателей, поселившихся на правом береге Дуная". ЕЗИКЪТ ЛИ? "Сегашния език на Волохите и самото им име, с което се наричат, служат за доказателство за произхода им. Румуни е народното име на Волохите на техния език. Евстахий уверява, че всеки от тях новите Римляни, кандидатстващ за Австрийска служба, на обикновения въпрос, откъде си родом, отговаря: "Romanus sum" /Романус сЪм/. Това впрочем е "като виц" /приказка/, или поне да речем се случваше така, че питаните лица отговаряха не на Волошски език, а именно на древен Латински, колкото са могли да усвоят в школите на Седмиградско и Унгария. Всеки желаещ малко или много да се запознае с наречието им, сравнявайки го с Аделунговия /амер. езиковед/ Митридат, лесно ще забележи, че то не е толкова близко към Латинския, като езика Италиянски." "Нынешний язык Волохов и самое имя, которым они себя называют, служат свидетельством их происхождения. Румуни есть народное имя Волхов на их языке. Евстахий уверяет, что каждой из сих новых Римлян, определяясь в службу Австрийскую, на обыкновенный вопрос, откуда он уроженец, отвечает: Romanus sum (я Римлянин). Ето впрочем должна быть сказка; или по крайней мере случалось так, что вопрошаемые лица отвечали не на Волошском языке, а именно на древнем Латинском, которому научиться могли в школах Седмиградских и Венгерских. Каждой желающий сколько нибудь познакомиться с наречием сим, хотя бы то было посредством Аделунгова Митридата, легко увидеть, что оно не столь близко в Латинскому, как язык Италиянской." Световната историческа наука и общество към 1828 г. е знаела гореописаните исторически факти и съвременни реалности. А ти? И ако не знаеш, защо? източници: http://webdelsol.com/NorthAmReview/NAR/NAR/Home.html "North american review", основан 1815 г., официална страница http://digital.library.cornell.edu/n/nora/index.html "North american review", архивни броеве /1815-1900 г./-онлайн http://books.google.bg/books?id=5YAFAAAAQA...;q=&f=false "The North American review", Том 27 от Edith Wharton,Cairns Collection of American Women Writers - стр.466 http://en.wikipedia.org/wiki/North_American_Review North American Review From Wikipedia, the free encyclopedia http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Ru...2.phtml?id=6932 Молдавия и Валахия, и начало в сих странах восстания Греческого. (Из последней тетради журнала Northamerican review 1828 г.)

в. ВИДИН, брой 69 (1742), 28-30 септември - http://vidinpress.com/sites/default/files/09-69.pdf Ако лъжата, че власите са румънци се повтори 100 пъти, някой може да повярва, че наистина е така Ще си позволя да перефрaзирам думите на великия български родолюбец, монаха от Атон Паисий Хилендарски: "О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш ВЛАХ? Или власите не са имали свое царство и цар (Влахия е основана през 1330 година от Бесарб I). или свой език (румънския), или своя писменост (латинската), или своите традиции, обреди и обичаи?" И т.н.. и т.н. Ако си роден в някое от селата по поречието на река Тимок, сигурно знаеш как звучи обръщението "Влах". Най-малкото обидно и оскърбително. Защото в този подигравателен смисъл го използват повечето българи. Аз лично не се срамувам от това, защото познавам интелекта на власите и знам, че над половината от всички учители във Видинско и почти всички началници на отдел "Просвета" във Видин са били власи. Дълго време за произхода и същността на власите у нас че се говореше. В днешно време, когато глобализацията е повсеместна, нещата се промениха. Във Видин и околните села започнаха да се провеждат най-различни празници и фестивали, но за съжаление те се организират предимно от румънците, а ние просто сме участници. Спомнете си тазгодишния фолклорен фестивал в местността Албутин, където плакатът на сцената беше изписан само на румънски език и единствения човек, който произнесе реч на български беше кметът на Видин Румен Видов. Добре че организаторите не бяха се сетили да превеждат словото му на румънски, за да се разбере по-добре от всички власи... Наскоро излезе книгата на Валентин Балуцойю "Една история за младите румънци на юг от река Дунав" с паралелен текст на румънски и ужасен превод на български. В нея господинът недвусмислено твърди, че всички власи отсам Дунава са румънци. Този човек "носи вода от девет кладенеца" и едва ли не "доказва" че това е самата истина. Така че, ако един непосветен гражданин прочете книгата може би неволно ще се замисли: дали пък това не е вярно? Защо се прокрадва тази мисъл? Защото у нас не може да се намери нито едно сериозно изследване от български автор, което да даде светлина на историческата истина. Не е ли редно и не е ли дошло вече време някой утвърден историк или работник от музея във Видин (там те са в изобилие) да се порови в съществуващите извори и да напише най-сетне нещо сериозно и съществено, което да даде отпор на започната от румънците инвазия? Знайно е, че природата не търпи празно пространство и ако лъжата, че власите са румънци се повтори 100 пъти, някой може да повярва, че това наистина е така. Докъде би ни завела подобна лъжа сигурно никой не знае... А може би знае?! Здравко ДАМЯНОВ с. Делейна, Видинско Докато сериозните "български автори" и "утвърдени историци" бягат, като дявол от тамян, от разнищване на темата за "влахите/ власите" в източниците /в съответните епохи, видове източници според съставителя им, развитие на термина през вековете, език през вековете, географски разселения и др./, май пак ще се разчита на появата на "Паисиевци", които да сложат пръст в "академическата и геополитическата рана". Май след вековната колониална Виенска и Петербургска догматична колониална наука, все пак идва времето да се препрочетат "забелязваните" досега източници по темата, но и да се обсъдят "незабелязваните" - от съставящите науката история учени - извори. И да се сложи най-накрая европейската историаграфия в реда, преди разбъркването й при образуването на "нациите" всяка една с "легендата си". Натискът за това, май, пак ще идва отдолу. То иначе не става... Дай боже повече такива статии и "Паисиевци", какъвто в някакъв микро или макро вариант се явява авторът й.

Система на зрелищата: Колкото повече се разширявала чрез войните римската държава, толкова по-чести и по-разточителни ставали празненствата. Съкровищата на чуждите народи пълнели римската хазна, а патрициите забогатявали. По този начин и държавата имала пари, за да харчи за забавленията на тълпата, а и самите политици също имали възможност да харчат от джоба си, сиреч от ограбеното от покорените народи. Политиците правели разходи единствено за да спечелят гласовете на народа. А когато вземали властта, изкарвали си десеторно тези разходи, като обирали народите в провинциите и победените си врагове. И отново разточителствували с изкараното, за да бъдат преизбрани за управници. Този бил затвореният кръг на римския политически живот. Римските политици не пръскали средства само за забавления на тълпата, но й давали и суха пара. Така се създала тази странна психология на римския народ — да счита държавата и политическите си дейци задължени да го хранят и забавляват. И да му дават и пари за харчлък! Покваряването на народа било необходимо на аристокрацията, за да може да се налага и да властвува. А политиката пък била необходима на аристокрацията, за да може да измъква пари от държавната хазна и от покорените народи. А най-сигурното средство за покоряването на народа било подкупването му чрез зрелища, храни и пари. Зрелища: *** Нерон имал много „щастливи“ хрумвания — нали бил човек на изкуството! Едно такова „щастливо“ и действително оригинално хрумване ни разказва Светоний, който се възхищава и на неговия инициатор, и на епохата, която го е оценила. Връзвали за забити по арената колове голи момчета и момичета. След това вратата на една от клетките се отваряла — клетките били наредени около арената и се намирали под трибуните — и оттам изскачал един звяр. Този звяр бил самият император, облечен в зверски кожи! Нахвърлял се върху младите си жертви, повалял ги и ги изнасилвал пред очите на множеството. Ала това не било нищо пред онова, което следвало. След малко на арената изскачал още един звяр, който почвал да се боричка с първия, накрая го повалял на земята и му отвръщал със същото… Този втори звяр бил освободеният роб Дорифор, любовник и „съпруг“ на императора! А победеният и мятащ се император надавал, както ни казва Светоний, писъци на „озлочестена девица“! И висшите управници, и сенаторите, и весталките, и конниците, и целият народ били луди по своя толкова достоен император и приветствували възторжено „любимеца“ си, украшението на света! *** Неизчерпаемият източник — митологията — щедро подхранвала въображението на този коронован човек на изкуството, който задоволявал „естетическите“ нужди на една извратена тълпа. И както в драмата цялата сила на произведението се развихря накрая, така и при тези представления краят бил… най-драматичен. Когато арената се изпълвала с тела на убити и ранени, представили различни богове и герои от митологията, появявало се едно лице с маската на Психопомп и с нажежен железен бастун докосвал натъркаляните наоколо тела… на боговете и героите, за да провери дали все още мърдат или не. И ако някое помръдвало, тогава други служители, „маскирани“ като плутоновци и хорковци — Хоркос бил богът, който наказвал клетвопрестъпниците, но същевременно това било едно от имената на Плутон, — убивали с чукове онези, които упорствували… да живеят! След това плутоновците и хорковците ги влачели за краката, за да ги замъкнат в ада, сиреч на боклука! *** Римската цивилизация била много… кавалерска. Не отказвали на жените пълно равноправие с мъжете. Всички прилични „цивилизации“ изтезават и избиват жените наравно с мъжете. Изкарвали, значи, и жените на арената да представят различни сцени от митологията — да служат и те на Високото изкуство на една кръвожадна тирания. Жените обикновено представяли дирки и данаиди. Не знаем много-много как точно стояла работата с тези данаиди, петдесетте дъщери на Данай, които убили мъжете си, но след това пък сами били избити от Линкей. Но, изглежда, че жените представяли „действително“ тази касапница. Петдесетте данаиди не на лъжа, а наистина убивали мъжете си, а след това единственият спасил се от тези петдесет съпрузи, Линкей, избивал, и той наистина, а не на лъжа, петдесетте съпруги. Случаят, както виждате, не бил чак толкова интересен, ако не бил броят на убийствата. Сто убийства наведнъж! Насищала се и олигархията, и тълпата, възприела психологията на господарите си — много кръв и купища трупове! И все пак, изглежда, че епизодът с Амимона внасял „пикантност“ в цялото това еднообразие! Амимона била една от петдесетте данаиди, която един сатир гонел, за да я изнасили, но накрая я изнасилвал началникът му — Посейдон. Твърде възможно е тази драма да е завършвала с представянето на мъченията, на които мъртвите бивали подлагани в ада. Защото за престъплението си данаидите били наказани да пълнят с вода една делва без дъно. И така ненаситния за кървави зрелища Господар на света и на неговите слуги били представяни наистина, а не на шега, изтезанията и страданията на обречените на вечни мъки. През тази златна епоха представянето на сцени от другия свят били много на мода. Тази мода била пренесена в Рим от разни фокусници и пътуващи артисти от Египет и Нубия. Такива неща искала да гледа и аристокрацията, и тълпата, такива неща му показвали парсаджиите. *** Знаем по какъв жесток начин е била умъртвена Дирка. Дирка била враг на Антиопа, царица на Тива. Синовете на Антиопа, Зет и Амфион, вързали Дирка за рогата на един разярен бик, който я влачил до скалите на Китерон и накрая я направил на парчета. Този именно мит Нерон представял на арената в действителност. Опитните служители в амфитеатъра връзвали за рогата на разярени бикове най-красивите девойки християнки, при това голи, сетне подгонвали животните с бичове и изпълнените с похот очи на благородниците и на тълпата с наслада гледали как се раздирала младата гръд на девойките и как кървавите им вътрешности се изсипвали на пясъка! Сам Нерон много обичал тези зрелища и се стараел да не изпуска и най-малките подробности. Понеже бил късоглед, навеждал се и поставял пред едното си око изпъкнал смарагд за да вижда по-добре. Този смарагд е първият „монокъл“ на древните контета. Със смарагдения си „монокъл“, със сините си очи, с кестенявите си накъдрени коси, с дебелите си устни, изпълнен с високомерна суетност на човек на изкуството, страшен и глуповат, Нерон подлагал на критика „представлението“, а в това време въздухът ехтял от звуците на цимбали и тръби, изпълнен с миризмата и изпаренията на още топлата кръв и с облаци от тамян и други благоуханни вещества. *** Всички народи на този свят са преминали през един тъмен период на първобитност и варварство. У всички народи е съществувал страшният обичай на човешки жертвоприношения, първо, за да изяждат хората, и второ, за да омилостивят боговете и демоните. Ала щом излезли от мрака на варварството, открили, кой по-рано, кой по-късно, колко ужасен е този обичай на човешки жертвоприношения, чийто спомен е останал само в митовете и легендите. Единственият народ в Средиземноморието, който никога не се отказал от човешките жертвоприношения през целия си предисторически и исторически живот, е римският. Защото жертвувани са били хора — чрез гладиаторските борби и боя с диви зверове — чак до годините на Константин Велики и Онорий. И докато в повечето случаи у другите народи човешките жертвоприношения имали религиозен характер, у римляните те имали политически. Римляните не били много набожни и устройвали кланета на хора само за развлечение и демагогия. При това кланетата не били организирани от жреците, а от държавата и видните дейци от олигархията! *** Тъпият чревоугодник и голям рогоносец Клавдий наредил да се възпроизведе изцяло обсадата на един британски град и затова огромни маси от хора се избили помежду си пред очите на доволната римска тълпа, та зрелището да бъде колкото се може по-достоверно исторически и по-реалистично. Траян, който бил един от така наречените „добри“ римски императори, когато се завърнал победител и триумфатор от похода си срещу даките през 105 година, устроил празненства, продължили цели три месеца, или по-точно — 123 дни! През тези дни за слава на императора и за голяма радост на поданиците му се избили помежду си в Колизеума 10 000 пленени даки. Мания за клане, мания за наслади! *** Още едно разнообразие в гладиаторските борби било въведено с времето — след всяка победоносна „справедлива“ война били залавяни голям брой пленници. Именно тези пленници били изкарвани на арената и принуждавани да се бият помежду си на „стада“ с националните си носии и въоръжение, и със свойствените им начини на бой. И така безработните и покварени тълпи в столицата и големите провинциални градове гледали как на арената се появявали в чудноватите си дрехи и със странните си оръжия и почвали да се избиват помежду си самнити, гали, траки, арменци, германци, парти, испанци, каледонци (шотландци) и маври от Африка. Тези нещастници се нахвърляли яростно едни срещу други, всеки по свой маниер, ругаели се и се проклинали всеки на своя език… И това клане на „стада“ на варварите — всеки победен е варварин! — било радост за очите и ушите на римляните! *** Панаирът почвал с любимия на тълпата бой между рибар и мурена. Гладиаторът, който представял рибар, имал шлем, а в ръцете си държал мрежа и дълъг тризъбец. Другият, „мурената“, носел четвъртит щит и държал извит като сърп дълъг нож. С щита си той се бранел от тризъбеца, а със сърповидния си нож се мъчел да разкъса мрежата, в случай че се омотавала около него. В тази „игра“ имало голяма бързина на движенията и разнообразие. „Мурената“ бягал из арената, а рибарят упорито го гонел да го стигне. Преследването продължавало дълго време, докато „мурената“ почвал да се уморява. И тогава рибарят го издебвал и успявал с едно бързо мятане да омотае мрежата си около рибата. Уловеният, ако успявал да разкъса мрежата си със сърповидния си нож, се отървавал поне временно. Но ако не успявал, заплитал се още повече, падал на земята и тогава рибарят се спускал и забивал тризъбеца си в гърлото му. Когато рибарят успявал да събори на земята „мурената“ и, стъпил с крак на гърдите му, опирал тризъбеца върху гърлото му, тълпата крещяла от възторг. Но победителят не бивало да бърза. За да убие жертвата си, трябвало да изпълни една последна формалност. Жертвата вдигала лявата си ръка с изправен нагоре показалец. Това означавало, че иска милост. Но такава публика никога не се отказвала от най-хубавия миг на представлението — убиването! *** Но с течение на времето на римския народ почнали все повече да му се нравят кървавите зрелища, които държавата и богатите властолюбиви аристократи устройвали безплатно. И тогава се появили разни частни предприемачи, които уреждали гладиаторски борби, често пъти съчетани и с бой с диви зверове, с вход с билети. Търговците на роби и притежателите на гладиатори имали златна работа — продавали или давали под наем за театралните представления обучени роби. И така тези кръвопролития се превърнали в паричен въпрос, сиреч поставени били на здрава основа. Освен тези обучени гладиатори на частните предприемачи имало и гладиатори — собственост на държавата. Държавата също имала обществени школи с… голям брой ученици! Тези ученици били военнопленници или осъдени на смърт хора, на които „правосъдието“ отредило да умрат като гладиатори — ad gladium damnati. В тези „школи“… уроците се преподавали, както всеки лесно може да си представи, с невъобразима суровост и тежки изтезания. А вечерта оковавали учениците във вериги и ги заключвали, струпани на купища, във влажни и тъмни килии. На такива мъки бивали подлагани по време на обучението им, че нещастниците с нетърпение очаквали да ги изпратят да се избият помежду си, за да се отърват от този живот. Но в тези школи имало и едно добро нещо. Хранели ги здраво и грижливо, за да станат силни, да направят мускули и се налеят с много кръв. Защото, представяте ли си, да изкормят гладиатора, а той да пусне малко кръв! Срам! И язък за парите! *** Но най-прелестният номер на тези зрелища бил разкъсването на живи хора от зверовете. Този начин на усмъртяване се използувал спрямо осъдените на смърт, „ad bestiam damnati“. А тези осъдени на смърт, съвсем не били малко. Защото съдилищата налагали смъртно наказание за най-незначителната дреболия, когато се касаело за роби или чужденци. И въпреки всичко това не достигали хора за зверовете. Затова победоносните военачалници докарвали от другите страни хиляди военнопленници, които били хвърляни на арената; същата участ постигала и войниците дезертьори. *** След превземането на Ерусалим, както вече казахме, Тит изпратил всички пленени юдеи над седемнадесетгодишна възраст из големите градове на Изтока, за да бъдат хвърлени на зверовете. Нерон хвърлил на зверовете хиляди християни; същото сторили и много други римски императори, гонители на християнството. Пак ще повторим, че тези „damnati ad bestias“ били хора „нисши“, без никакви политически права в държавата. Но императорите проявявали подобно „благоволение“ и към патриции, и дори към сенатори, към „съвършените отци на родината“! http://chitanka.info/mylib/index.php/text/2671/21#textstart Диктаторите Костас Варналис

Един нюанс - Мирчо Стари преподчинява в нач. на 90-те на ХІV в. в църковно отношение от Цариградската към Охридската /Българска/ архиепископия. Преди това "България с център Видин" /Йоан Страцимир-Бесараб-Добротица/ в пакет късат с Търновската патриаршия, възможно покрай данданиите по развода на Йоан Александър /с майката на Йоан Страцимир и сестра на Бесараб/ и даване разрешение за втори брак, от който ще се пръкне "багрянородния" Йоан Шишман. Воеводството е към Охридската /Българска/ архиепископия до унищожаването й от фанариотите в Цариград-Фенер в ср. ХVІІІ в. Оттам пък налагат свои протежета назначавани князе с не местен, а чужд произход. Подкрепа срещат на периоди от Петербург и Виена, по линия на "романския геополитически проект". А за Великата порта /овладяна от фанариоти в онези времена - ХVІІІ в./ да не споменаваме, те са нейни преки местни наместници по гръко-романския проект мегали идея, като даже в този период за пръв път се появява "робството" /крепостничество, сервус/, появяват се "холопи", какви по-рано са правени в Трансилвания при усвояването й от унгарские крале и папската Свещена римска империя.

natan, не си струва да отделяш толкова внимание на Еньовото творчество. Човека "ИЦА" има работа, върши си я. Дали си вярва сам или не, не е важно. Както други "историци", от югозападното "кьоше" на бълг. землище /ако не е и оттам/. Ние тук сме по хоби. Така, че гледай по същество и бъди уверен, че другите които четат и ще четат след месеци и години, много добре ще отсеят "плявата от сеното". Тя работата е ясна и май от Европа само ние не си знаем историята, докато другите ни я знаят /имат стари архиви и източници хората/, но защо пък да ни я казват, като ние не се интересуваме, а караме по "догми". Само ме е яд, че десетки хиляди грамоти на родния език на воевдите от ХІV-ХVІ в. стоят "арестувани", а се ползва малката част добита от Трансилвания, когато още е била Австро-унгарска до 1919 г. Да се надяваме, че не са унищожени, поне повечето, а след десетилетия, век, два, когато геополитическата и вътрешна нужда от "ареста" им отпадне, за миг от секундата биха разкрили реалната картина за битие, корен и общностната им и държавна принадлежвонст в периода непосредствено към момента и векове след попадане на метрополията им Търново /Видин/ под властта на съответния османски владетел.