Иванко Тертер

Много точно ти е виждането. Само да допълня, че още при Самуил /макар и преди да има велика схизма/ отношението на Рим към Балканите е засилено. Ако не говорим още и за времената на Борис І и Симеон. Обаче след началото на политика на кръстоносните походи /след ХІІ век/ към Светите земи, отношението и интереса на Рим към Балканите /важна транзитна област и брънка за удържане на папските земи в Светите земи/ се засилва неимоверно.

Как да не съществува българската държавност в този период? Мирчо е Дръстру владелец, защото е висш аристократ от кръга на българската държавност и му е признато владението я от Константин ІІ Асен,, я от Фружин, я от само себе си, като наследник на земи на убития му вече сюзерен Йоан Шишман. Още от 1330 г. воеводите Бесараб са въздигнати от Михаил ІІІ Шишман за съвладетели на българския цар по отношение северните земи на България. Самодържавни е тъй като не признава за владетел в Търново никой от претендентите-наследници в междуособицата на Баязид. След 1395 г. Мирчо става османски васал, след 1404 г. вероятно се отмята, заедно с Константин ІІ Асен, за което говори и Сигизмунд. Ето затова до 1420-1422 г., когато отново попадат под османски васалитет, воеводите в Търговище са сравнително независими и самодържавни съвладетели в българското царство..

Нормално, нали тогава Придунайските княжества са руски имперски протекторат с име по Roman-ския проект на Екатерина Велика "Дакия", където е наложено крепостничеството по руски имперски образец в тази епоха. Ама все пак тук се касае за "склавини" южната група славяни.

еее, става ми доста забавно наистина. На вас едно домашно от двама католически епископи /латински източник от ср. ХVІІ в./ и няма да обсъждам, докато не си разрешите ребуса в думите им: 1630–1642 - епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише: "lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur" “Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/” източник: латински. 14.09.1651 г. - Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/. "..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset." източник: латински. 1662 г. - Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/ "Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt" източник: латински. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=640 Терминът "Влахи" /Българи/ през призмата на западноевропейската диалектика, Балхия /Влахия/ България magotin, с какви букви и на какъв език е писан оригиналът?

Оригиналът с какъв писмен и езиков произход е?

Бе бегайте оттука. Още малко ще кажете, че във всички латински източници, където пише "склави-склавини-серви", трябва да се превежда "роби"? И че всъщност славяните са категория зависимо население /роби/ в римското общество, затова в латинските източници е използван такъв социален, а не етнически термин? Големи майтапчии сте били Няма такова нещо. Обявата касае склавини, като явно "тиганите" са към тази група!

Ами от какви източници знаеш името Турдачис? Или Кормесий? И откъде си сигурен как е произнасял името си самия "Турдачис" и самия "Кормесий"? Или за такава глупост не си се замислял, а цепиш по външни писмени и ф о н е т и ч н и източници?

Накарай тогава някой грък да ти каже името "БакшиЧ" или някой испанец "СтоиЧков"...

Айде и гърците "пославянчени". Барабар с римляните и латините, които масово слагат едно "ИЧ"="ИС" в имената си / http://la.wikipedia.org/wiki/Index_Imperatorum_Romanorum /. Дионич /= Дионис - на гръцки/ от коя група славяни е тогава? От южната група славяни, наречени "склавини"?

Какви роби-цигани, като пише "склави-цигани". "Склавините" са южните славяни, за разлика от "Анти" /източни/ и "Венети" /западни/ - те защо пък не дублират, като южните, общото име "славяни", а имат различн думи за обозначението си?? Ето чети и се образовай за обявата, на латински език, езика на обявата: http://la.wikipedia.org/wiki/Slavi Slavi sive Sclavi и на румънски език, за ди ти е по-лесно: http://ro.wikipedia.org/wiki/Slavi Slavi Циганите не са славяни, затова тази обява е някакво недоразумение! Ако не е недоразумение, значи към южната група славяни "склавини" трябва да се включат и циганите, това е важен източник!

Каква е тази обява за "славяни" в тази тема, а не в тема за "произхода на славяните"? В обявата няма дума "роб", а пише "склавен". Лъжете, като стари "тигани". Обявата е за "славните цигани", а не за "роби цигани"

Да бе, точно като Мостич, като Александър Шишман, който е "господинчич", защото е син на "господин" баща си, на "василич", който е син на баща си "василевса" Калоян, както и Марко Кралевич, защото е син на "крал" Вълкашин, от българския род на служба при Елена Българска Марианчевичи /Мърнявчевичи/, просто защото са синове на Мариян /Мърнян/. Интересно, а гърка "Καραγκούνης" /Карагунич, в гръцко изговаряне ис/ по сръбска или хърватска линия го дава?

В резултат на папската унгарска инвазия от ХІІІ в. в западните български земи /за които България е с център "Видин" - земите на България, които държи Самуил към момента на короноването му от Папата, а източно от р. Искър - "Търново" е област Блахия, част по техния политически атлас към Константинопол/ се появява разкол между Видин и Търново. Във Видин се ситуират унгарски васали приближени Ростислав Стратемирович и Яков Светослав. Към края на ХІІІ в. деспот Шишман - васал на Ногай /Нягоя, Нягул/ е владетел на "България с център Видин", а в Търново се сменят Смилец І, "Смилец" ІІ, Теодор Светослав - владетели на "България с център Търново". Дотук Йоан Александър няма нищо общо, нали? В 1323 г. българските първенци, след смъртта на младия Георги ІІ Тертер и прекъсване нишката по царско коляно на рода, правят един важен стратегически избор. Сега внимание: Въздигат видинския деспот Михаил ІІІ Шишман за български цар, но не във Видин, а в Търново! По този начин се постига едно вътрешно "обединение" в царството. Хем видинските първенци доволни /техния деспот/, хем търновските /царския двор остава при тях/. Дотук Йоан Александър нвяма нищо общо, нали? Вътрешния разкол се появява отново след смъртта на Йоан Александър. Появяват се две партии /въз основа на смяна закона за престолонаследие отпреди смъртта му/. "Багрянородната партия" за приемственост на короната начело с Йоан Шишман от една страна и "Небагрянородната партия" начело с Йоан Страцимир от друга страна. Това е вътрешен разкол, вътре в границите на държавата България заключена между Черно море - Белград /Алба Булгарика/ - Карпати - Родопи. Воеводите в северните земи /рода Бесараба/ и деспотите в източните земи /рода Тертери/ в началния етап подкрепят Йоан Страцимир /съцар приживе на баща си/. Благоразположение към Йоан Шишман и то пълно намираме за пръв път при съратника му и личен ставленник Мирчо Стари /след 1386 г./. Може да се каже, че спорадични добри връзки с него има и един Радул І, за разлика от Йоан Дан І /брат на Мирчо/, който не е признавал владетеля си в Търново /а вероятно във Видин/ и за което е екзекутиран от царя си Йоан Шишман през 1386 г. Ето как разкола по линията Видин и Търново спрян през 1323 г. се възобновява след 1371 г. Ролята на Йоан Александър е относно промяната на режима на престолонаследие. Той не е раделил държавата, защото тя и десетилетия след смъртта му си е била единна. Има вътрешно-политически разкол, на моменти като гражданска война /студена или топла/ между партиите подкрепящи единия или друг начин на престолонаследие и съответен претендент. Ситуацията е стопирана и върната в политическо мирно русло преди 1395 г., когато Йоан Шишман вече не е "цар Български", а "господин Търновски" /херцог или уджбей, в в латинските и османски източници/. Доказателство за това е и титлата на сина на Йоан Страцимир Константин ІІ Асен - "император на България", братовчед му Фружин /Ефрусин??-моя хипотеза за името/ е "господар на Блахия" /"... на Загора"/. И държавата към първото десетилетие отново е политически единна, като царя Константин ІІ Асен, господин Фружин и другите първенци /вкл. сред тях воеводата Мирчо Стари/ водят едновременна борба за отблъсване на османската инвазията от юг, папския и унгарски политически и даже военен натиск от север, с цел защита границите на държавата им, на царството България. Честно не виждам каква роля тук има Йоан Александър по някакво "раделяне" на държавата си. Няма никакво териториално разделяне на държавата правено от него. Всичко се развива в рамките на общата държавност с упоменатите външни граници. Ако си го чел в някое помагало, пиши двойка на автора му.

Много точно казано /natan/... "дядо Йоан/ Иван" дето ще дойде от север и ще ни спаси от османско владичество са си били точно нашите царе /"от бога" - "Йоан"/, които в края на ХІV век концентрират ресурса си северно от Дунав. В този ред на мисли прототипа ще да е "дядо Йоан/ Иван" Шишман. Хрисовул на воеводата Мирчо Велики, датиран към нач. на ХV век Мирчо Велики (1386-1418). † Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщѹ ми и господствѡщѹ ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемѹ подѹнавиѹ даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстрѹ градѹ влад(а)лец, благопроизволи господство ми своим благим произволением, чистим и свѣтлым сръдцем, и даровах сии хрїсовѹл господства ми и исплъних прошение пръгарем Брашовскым, понеже просихѫ господство ми, іако да поновим и да оутвръдим закони, що сѫ имали ѿ прѣродители господства ми за кѵрмеркь по тръговох ѹ земи господства ми и на пѫти Брашовском дорі до Браил. Іако да даваѫт а҃ вилар ипри фертѹн, ѿ хѵсолови пер., ѿ колѹни к҃ı҃ дѹк., ѿ чех. р҃ дѹк., а ѿ рѣзан виларъ нищ(о). И хто носит шапкы фрѫшскыѫ, нищо. Ѿ возилницѫ мед кı҃ дѹк., ѿ вино возилницѫ ѕ҃ дѹ́к., ѿ конѣ, кои кѹпит, ѕ҃ дѹк., ѿ мажѫ восѫк кı҃ дѹк., ѿ пипер, ѿ шофран, ѿ бабак, ѿ влънѫ камилевѫ, ѿ агнѧтини, ѿ кожіе и ѿ кѹпиѫ ини, що доходѧт от морѣ, ѿ р҃ пер. г҃ пер. Бравъ свини к҃ дѹк., вол г҃ дѹк., крава г҃ дѹк., ѿ ѡвна дѹк., ѿ елениѫ кожѫ а҃ дѹк.; ако бѫдѫт дрѹгиѫ. кожѫ с неѫ, да не нищо. Ѿ мѣх сирение а҃ дѹк.; коник, кои менет мимо Тѹрчъ, г҃ бани; пѣшец бан, и еще кои поминѹѫт с рибѫ, ѿ кола а҃ рїбѫ, а връхѹ що щет бит, да не нищо. А на Браил маж. а҃ прѣ (?), а на кола ѹ Тръгшор а҃ рибѫ, ѹ Тръговище такождере. Кѡн товарен, бѫдї съ щим либо, г҃ дѹк. И на Дѫбовицѫ, ѹ кола колико коне, толикози и дѹк. и а҃ рибѫ, а ѿ кѡн товарен а҃ бани, а ѿ иних кѹпеи нищо. И кои слободен а҃ дѹк. и пѣшец бан. И еще же, кои си дават добитѫк ѹ дльгь, да си ищет длъжника или емци, аще имат, а ѿ права чл(овѣ)ка да сѧ варѹѫт. А нихто права чл(овѣ)ка да не бантѹет. Еще же кто сѧ щет покѹсит ѿ болѣр господства ми, велицѣх же и малих, бѫди да кѹпен тоизи кѹмеркь, бѫдї да комѹ либо милость дадена, та прїложит, а не стоит, на що сѫм оутвръдил и законил на пръвом законѣ, тѡ такови имат приѫти велико зло и ѡргиѫ ѿ господства ми. И се , еги доиде Фелентин и Мартин и Крѹш ѹ Длъгомполи. И се свѣдетеле: Радѹл бан и жѹпан Андрїаш, жѹпан Радѹл брат, жѹпан Казана, жѹпан Шербан Килчарев, жѹпан Стоика, жѹпан Бадѣ Вамешов. И азъ лѡгоѳет Балдовин писах м(ѣсе)ца авгѹста ѕ҃ день въ лѣто ҂ѕ҃ц҃к҃а҃ (=1413) енд. ѕ҃. Съдейки от хрисовула на Мирчо Велики /от нач. ХV век/, в който същия отбелязва искане на "брашовените" да се потвърдят и подновят "законите, които са имали от прародители на господства му" за търговия по пътищата към Брашов /в този смисоъл и през граничния пункт по темата/, можем да изведем извод, че Йоан Шишман /"прародител на господства му"- сюзерен на Мирчо/ все пак е "запретил на вамеша си да взема мито что закон" /към 1377-1378г./, а не повече отколкото "закона казва".

"...По-скоро второто, както е и според друг документ, пренебрегван от румънската историография - публикувана още в края на ХІХ в. грамота на Раду І (управлявал през 1371 и 1377-1383 г.) в полза на търговците от Брашов, Ръшнов и земята Бърса. В нея има интерполация от писмо на влашкия воевода до българския цар Иван Александър (1331-1371), в който документ се констатират случаи на корупция от страна на българските митнически власти в Карпатите по същото време." http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm ЗА СЕВЕРНАТА ГРАНИЦА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ПРЕЗ ХІІІ-ХІV В. Пламен Павлов Въпросът е дали до Йоан Шишман или Йоан Страцимир е писмото-грамота на Радул от 1377 г.? За момента "натежава" да е към Йоан Шишман /както и предположил Л. Милетич - преди 115 г./, но при едно "разплитане" на възлите в отношенията по линията Видин - Търново и отвъддунавските им войводи, може да излезе и че е до Йоан Страцимир. Въпросът е кой от двамата - "багрянородния" Йоан Шишман или "небагрянородния" Йоан Страцимир - е приемал за единствен законен наследник и правоприемник на "царя Александра" българския принц и воевода Радул І, към датата на писмото-грамота.

“Второ действие” Българо-унгарска търговска война по северната карпатска граница /1377 г./, в “навечерието” на османската масирана инвазия северно от Стара планина. Релефна карта на приграничните райони, предмет на темата. Хронология на търговския конфликт юли 1377 г. - битка в Северински Банат между унгарския крал Людовик Анжуйски и българския принц Радул І /"Radano principe di Bulgaria infedelle"/. Трябва да се изследва от чие име Радул І воюва. Дали от името на царя си Йоан Страцимир или от името на царя си Йоан Шишман? От това зависи до кого е изпратил месеци по-късно долуспоменатото писмо - грамота. По това време Йоан Шишман е в добри отношения с османците, а тъй като има данни, че в армията на Радул І имало българи и турци, смятам че може да се насочим към търновския български владетел. От друга страна рода Бесараба има традицонно тесни връзки с цар Йоан Страцимир, така че въпросът остава открит за бъдещи изследвания. 19 ноември 1377 г. - писмо на Людовик Анжуйски до “брашовените” /саксонски търговци в Брашов/, в което пише, че се надява воеводата Радул /”Radano”/ да намали митата за търговците минаващи през митническия пункт Бран-Рукър 1377-1378 г. Грамота на Радул, в която уведомява царя си Йоан Шишман за това, че митничаря му в Рукър взема повече мито отколкото има договорка, за което се жалват брашовските търговци, и занапред да му “запрети”, т.е. заповяда, да взема “мито що е по закон”. Текстът на грамотата е следният: "Йоан Радул, велик войвода и самодържавен господин на цялата земя угровлахийска. Дава господството ми (в смисъл "наше височество" - б.м., П.П.) това оризмо (писмо) на гражданите Брашовски и на Ръжновците, и на цялата земя Бърсенска, като им издава господството ми хрисовул (грамота със златен печат - б.м., П.П.) според законите (правата, привилегиите - б.м., П.П.), които са имали от прародителите на господство ми, същите да имат и при господство ми. Заради това, царю Александре, този, който e твой вамеш (митничар - б.м., П.П.) в Рукер, да му заповядаш да взема вама (мито), както е според закона. А иначе да не смее да прави. И който и да бъде митничар на моста на Дъбовица [приемаме поправката на Т. Балкански тук трябва да се чете "поду" - "мост на Дъбовица", т.е. крепостта Оратия, а не "под Дъбовица" - б.м., П.П.], той също така да взема. Понеже, който би се поблазнил да взема не по закон, ще получи голямо зло от господство ми. А останалото не е (във властта) на оризмото на господството ми. † Йоан Радул, по Божия милост господин." 1377 г. – Людовик Анжуйски, унгарски крал, издава акт за построяване на нов замък “от камък” в Бран /укрепен митнически пункт от унгарска страна/ с цел да се засили “ежедневната отчетност” на вноса и износа и начисляването на митата. Актът е издаден в полза на местното население, за строеж с техни средства /вероятно средства на търговците предимно саксонци “брашовени”/, срещу което то е освободено от заплащане на определени данъци за няколко века напред. В акта се говори, че целта му е след построяването /от "унгарска страна" на границата, т.е. билото на планината/, този пункт да "измести" пункта в Рукар /от "българска страна" на границата, т.е. билото на планината/. Радул І /български принц по статут и воевода по длъжност/ е притиснат от две страни и е в деликатна ситуация. Дали цар Йоан Шишман /респ. Йоан Страцимир/ е откликнал на призива и е заповядал /”запретил”/ на митничаря си в Рукар да “взима мито что е по закон”? Има работа за изследване в тази насока. коридора Рукар-Бран-Брашов, пътя минава през моста "Дъбовица" и местността "Предял" /Предел/. Източници: http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm ЗА СЕВЕРНАТА ГРАНИЦА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ПРЕЗ ХІІІ-ХІV В. Пламен Павлов http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3858 Къде е северната граница на България при цар Иван Шишман? http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%...%80%D0%B0%D0%BD Замок Бран http://www.ici.ro/romania/en/turism/c_dambovicioara.html DAMBOVICIOARA CAVE Nehéz ma eldönteni, tényleg vereséget szenvedett-e I. Radu, hisz a Magyar Királyságban kibocsátott okmányok a harcokat követő időkben is arról számoltak be, hogy Nagy Lajos célja még mindig a havasalföldi fejedelem betörése volt. Még ugyanabban az évben november 19-én a magyar király a brassóikhoz írt levelében arról biztosította a kereskedőket, ha „úgy, ahogy reméli” Havasalföld a kezébe kerül, csökkenteni fogja a vámokat. http://hu.wikipedia.org/wiki/I._Radu_havas...B6ldi_fejedelem Este greu de spus dacă oştile voievodului valah au fost chiar înfrânte căci din actele interne ale Regatului Maghiar ce au fost emise în perioada imediat următoare rezultă că Ludovic d'Anjou are în continuare intenţia de supune pe infidelul voievod. Astfel la 19 nioembrie, acelaşi an, regele promite negustorilor saşi din Braşov că „[...] dacă, aşa cum speră, Ţara Românească va ajunge în mâinile sale [...]“ va micşora taxele vamale. Ba din contră, într-un ordin dat castelanului de Orşova în 1382, prin care i se poruncea să nu lase nici un negustor străin să intre cu mărfuri în Ţara Românească şi să aibă grijă „zi şi noapte“ la graniţă raportând tot ce se petrecea, surprinzător, nu apare menţionat nici un ban unguresc al Severinului iar Orşova ca punct de graniţă ceea ce ar induce aproape fără dubii ideea că partea de răsărit a banatului, în urma luptelor, fusese anexată de voievodul muntean Radu I. http://ro.wikipedia.org/wiki/Radu_I Relaţiile cu regalitatea maghiară sunt în continuare încordate, ajungându-se la conflicte armate. Detaliile acestor lupte ne sunt neclare. O cronică italiană „Cronaca Carrarese“ povesteşte despre o expediţie a regelui maghiar Ludovic cel Mare d'Anjou în perioada 5 iulie - 14 august 1377 cu intenţia de a supune pe un „Radano prinzipo di Bulgaria infedelle“, identificat cu siguranţă cu Radu I. http://ro.wikipedia.org/wiki/Radu_I Castelul Bran (în germană Törzburg, în maghiară Törcsvár) este un monument istoric şi arhitectonic, situat în Pasul Bran-Rucăr, la 30 de kilometri de Braşov. Un document emis de regele Ludovic I al Ungariei (1342-1382) la 19 noimebrie 1377 în Zvolen confirmă saşilor din Scaunul Braşovului (totaque communitas Saxonum sedis Brassouiensis) dreptul de a ridica, conform promisiunii, pe cheltuiala şi cu meşterii lor, o nouă cetate de piatră la Bran (promiserunt novum castrum in lapide Tydrici edificare). Cu această ocazie, regele promite braşovenilor că, dacă Ţara Românească va ajunge "în mâinile noastre", atunci vama va fi mutată de la Rucăr (Ruffa Arbor) la Bran. Referinţa din textul documentului din 1377 cu privire la o "nouă cetate de piatră", permite deducţia că fortificaţia de piatră, ce urma să fie edificată pe acest loc, a fost precedată de o întăritură de graniţă mai veche. Această cetate, probabil din lemn, va fi fost ridicată de cavalerii teutoni între 1211-1225. Ea este atribuită magistrului Theodorikus. În secolul al XIII-lea teritoriul cetăţii Bran a fost supus jurisdicţiei comitatului regal de Alba Iulia. În anul 1395 Sigismund de Luxemburg, împărat german şi rege al Ungariei, a folosit castelul Bran ca bază strategică pentru o incursiune în Ţara Românească, în urma căreia l-a îndepărtat pe voievodul Vlad Uzurpatorul, rivalul lui Mircea cel Bătrân, vasalul său. http://ro.wikipedia.org/wiki/Castelul_Bran

Вярно е, и мога да кажа кога и кой го е направил. На Север ги е романизирал княз Римский Григорий Александрович Потемкин, а на Юг ги е елинизирал Германос Каравангелис. Но за съжаление дълго време, а и досега повечето, продължават да си говорят на своя език, затова са били налице към ХVІІІ в. "българоезични /блахико/ романи" и в ХІХ в. "българоезични/ славяноезични/ елини".

Към кой атлас? Издание на Виенската академия на науките от ХVІІІ в. ли?? Представям фактическото и юридическо положение за границите на България към самия край на ХІV в., съставено въз основа на източници от разглеждана епоха, а не късни "възстановки". Граници на държавата на царя на България /Emperor of Bulgaria/ към последното десетилетие на ХІV век. взето от: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7161 “Принцовете на България” – воеводите от рода Бесараба съставена на основание цитирания в темата източник "Cronaca carrarese" от Andrea Gatari, вътрешния източник-грамота на воеводата Радул ІІ /Раду, принца на България/ за българските митничари в Рукар-Бран и известието на Брюжкия итинерарий от 1385 г. за българските градове. Тази карта е много точна и липсва въобще в нашата историография, а трябва. На картата виждаме обстановката, в общи линии, към 1380-те г. "Угро-Влахия" - завладяната от унгарците /затова унгарска Блахия/ част. "Молдо-Влахия" е частта включена във васалното на Полша и Унгария княжество Молдова. Северната граница е стабилно Карпатите /с Рукар, Бран и даже Сибиу и Брашов - от север/, което се потвърждава и от Брюжкия итинерарий от 1380-те г. На юг границата е Стара планина стабилно, след като османците към това време /1380-те г. / са овладели Адрианопол, Пловдив, Факия. Вътре в самата България е очертано символично владението на цар Йоан Страцимир, тъй като се води нещо като "гражданска война" за надмощие между двете партии за престолонаследие на властта - "багрянородната" /поддържащи Йоан Шишман/ и "небагрянородната" /поддържащи Йоан Страцимир - тази партия има силна поддръжка от страна на принцовете Бесарабъ/. Може би тук е и разковничето на убийството на воеводата Дан Бесарабъ по заповед на цар Йоан Шишман и налагането на нов воевода близкия до българския цар воеводата Мирчо Стари. Към 1390-те г. обаче Йоан Шишман отстъпва скиптъра и става "господин" /херцог, уджбей/, а синът му Александър "господинчик". Другият му син Фружин ще е също само "господин" на Загора. За сметка на това синът на Йоан Страцимир Константин ІІ Асен е "цар" /"прославеният император на България"/. още източници тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3858 "Къде е северната граница на България при цар Иван Шишман?, и в по-разширен контекст – северната граница на ІІ-то бълг. царство" http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4791 "Окончанието ОВ и ЕВ на българскте имена - грамотата на воеводата Басараб Данович 04.07.1476 г." http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7922 "Отвъддунавска България" http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2009/12/v.html цитираното от мен в пълен вариант.

Аз така и направих. Иначе, ако темата продължава пак с използване на архаични технически термини, накрая ще дозалитне към изучаване езика на някой "пра" народ и ще й изгубите конците. Жалко за хубава тема за "Българската цивилизация от първите векове на новата ера" /според, както виждам заглавието й аз/.

Събитие в периода от нач. на ХІІІ в.- до към 30-те г. ХІІІ в.?!

А как са се наричали тогава самите те? Влахите де? В източниците си? Защо споменаването за "влахи" се споменава изключително при царете ни от Калоян, Борил, както и в началото на управление на Йоан АсенІІ? В какви източници се споменава това титулуване? Свързваш ли го с някакъв период или събитие от външната политика на България по времето от Калоян до Йоан Асен ІІ?

Ее, отиваме в нова епоха, което не е предмет на темата /тя е за средновековието, източниците му и съответната им терминология/. Но, ще се отклоня по изключение. Германос Каравангелис /гръцки църковен служител/ настоява, че българоезичното население в Македония са всъщност "древните македонци на Алкеснадър Македононянски", но са изгубили гръцкия си език и са приели "чуждия" за себе си "славянски/ български". Затова те са "славяноезични гърци", наследници на Александър Македонски. Сега постави на негово място Николай Олах /унгарски, СРИ, църковен служител/, който настоява, че "блахите/ българи" в Дакия са всъщност "римляни на Траян", но са загубили римския си език /латински/ и са приели "чуждия" за себе си "славянски/ български" /блахико/ език. Затова те са "славяноезични/блахико римляни". "Българоезичните македонци" след един момент "загряват" /или са ги загрели/ и си вярват. "Българоезичните даки" в един момент "загряват" /или са ги загрели/ и си вярват. "Македонците" изхвърлят български думи от езика си и ги заместват с чуждици - за тяхна жалост само "сърбизми" /наоколо липсва латинския, а гръцки не искат/ и е налице "македонскиот язик". "Даките" изхвърлят български думи от езика си и ги заместват с чуждици - за техен късмет "латинизми" /точно в Дакия е СРИ и е налице "верски букет" в Трансилвания и съответните католическа, протестантска, лютеранска и др. пропаганди/ и е налице "романски език". Времевата разлика тук е 2-3 века в полза на "даките". Кулминацията: "Романизираните Даки", в качеството си на "романи", а не на някой друг, от нач. ХVІІІ в. насетне искат права от Romania /Свещена римска империя/ и това което им се полага за нейна сметка, а именно нейната територия Трансилвания /подкрепа от Наполен и Франция през целия ХІХ в./. Да се има предвид, че от нач. на ХІХ Romania /Свещената римска империя/ губи името си и то се освобождава за употреба. Накрая "българоезичните римляни" /към ХVІ век, по известие на Н. Олах/ вземат името на тази, която им е "върнала езика и произхода", а именно на Romania /Свещената римска империя, респ. Унгария и кралете й/. http://en.wikipedia.org/wiki/Supplex_Libellus_Valachorum "Македонците", в качеството си на "македонци", а не на някой друг, от 1945 г. насетне искат права от "Гърция" и това, което им се полага за нейна сметка, а именно нейната част от Македония /срещаха подкрепа от цяла Югославия/. Името "Македония" обаче не е излязло от употреба, като име на провинция в случая. За да не стане така, че "българоезичните македонци" /по пропагандата на Г. Каравангелис/ да вземат името на гръцката провинция и исторически бренд/ марка "Македония" /както вече има подобен прецедент на Балканите/ и то като "македонци", а не катонякой друг, се опъват с кански усилия и налагат вето след вето. http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=33171 Останалия европейски свят само остава да гледа как творението, макар и за сметка на историческия си корен, ръфа "живо месо" от създателя си. Какво го интересува средновековния човек, средновековния български владетел или селяк, дали гореописаните са българи, "романизирани даки", "македонци" или не са? Какво да ни интересува и нас, които само разкриваме същността на един термин "Блахи" в източниците от латински характер писани в Средновековието, с оглед точното възприемане и прилагането им в хронологията на историческия процес!?

В общи линии северната част /"Горна Мизия"/ на държавата България е в пряк досег и защитава границите от унгарците и католицизма. Южната част /"Долна Мизия"/ е в пряк досег и защитава границите от Romania /"Византия" и "Латинската империя"/, а по-късно от Османската държава. Трансилвания /Седмиградско, частта от І БЦ/ се "смила" доста трудно и това забавя инвазията на папството и СРИ южно от Карпатите. Дотоклова забавя, че тази част и първенците й /между Карпатите и Дунав/ спомагат на "отсамдунавските си сънародници" да се изхвърли Romania в 1186 г. южно от Стара планина. Опрени гръб в гръб те си пазят взаимно гърба. Към ХІV-ХV век Трансилвания окончателно се "смила" и всякакви привилегии на старото българско /блахик/ население са окастрени, като съпротивителните сили са убити. В същия момент такова нещо се случва и южно от Дунав, като османците "смилат" към кр. на ХV-нач. ХVІ век тези територии и орязват съпротивителните възмоности на населението. Благодарение на тези два вътрешни български буфера /Трансилвания и Южно от Дунав/, територията и населението на Българското царство, заключени между Карпатите и Дунав остават като свободен оазис запазил най-дълго /почти до ново време/ бита, културата, административното устройство и пряката, като цяло свободна държавна приемственост със средновековното Българско царство, начело с владетел с традиционната българска православна християнска вяра.

Rizar, на стр. 6 го минахме този източник. Произхода на Влад Дракул е още по-ясен, тъй като има доста повече данни за него и представителите на рода му "принцепсите на България" Бесараба /принцове, принадлежащи към управляващия в държавата им България род/. В дадената /от BGVLach/ грамота на унгарския крал Людовик І Велики се вижда титулуването му за владетел на държави, а именно: "Lodouicus, dei gracia, Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rame, Seruie, Bulgarie, Gallicie. Lodomerie, Cumanieque rex, princeps Sallernitanus et honoris Montis Sancti Angeli dominus, omnibus Christi fidelibus, tam presentibus quam futuris, presencium noticiam habituris, salutem in omnium salvatore". Липсва държава с име Блахия /Vlachia/ и това е повече от нормално, защото за него държава с такова име няма, а има географска област с име Блахия и тя по католическата латинска терминология към ср. на ХІV век е от Карпатите до Стара планина и от р. Искър до Черно море. Това се вижда от друга негова грамота, където изброява не държави, а географски области и има следния текст: "Из Грамота на унгарския крал Людовик /Лайош/ І Велики от 1366 г. След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Блахия, започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват". /стр. 1 в темата/. Кое е Горна и Долна Мизия към това време - ср. ХІV-ХV век? Обяснява ни го Лаоник Халкокондил /ХV в./: “…Някои пък смятат, че и Горна Мизия, и Долна Мизия са предлагали добри условия, като Горна Мизия не била областта при горното течение на Истър, а заселената земя отвъд Истър, и Долна Мизия не била областта при долното течение на Истър, а областта отсам Истър, която достига чак до Италия. Впрочем за българите, които служещите си по-добре с елинския език наричат "Долна Мизия", зная, че се простират покрай Истър от град Видин чак до Евксинския понт и са установили столицата си в Търново”. /стр. 30 в темата/ Във връзката за историята на блахите в Трансилавния в периода след завладяването й от унгарците /Х-ХVІІв./, която ми е известна от по-рано и е отчитана по темата, се разкриват интересни данни. Освен за пъстрия "верски букет" от всички христиански течения в европейския средновековен свят /ортодокс, католицизъм, протестанство, калвинизъм, лютеранство, францисканство и т.н./, за което пише и наречения на една от стр. по темата "Бат Руслан" /Шербан Папакостя от института "Николай Йорга"/, се разкрива и съдбата на попадналото под властта на папството ортодокс население на І БЦ, наричано "блахи", а областта им "терра Блахия" /забелязваме, че термина се появява в момента, когато унгарците завоюват български земи в ІХ-Х век/. Съответно "терра Блахия" явно обхваща територията на І БЦ - от Трансилвания до Долна Мизия, поне/. Съдбата, като цяло, е незавидна. В началото известни автономии и самоуправление по "старото им право" начело с техните "старейшини" и "кнезе". Досущ, като в първите два-три века от османското владичество. Дотук съвпадат действията на Унгария /респ. СРИ/ след Х век северно от Карпатите и Османската държава, след ХV век южно от Дунав. Лишаването на "блахите" в Трансилавния от права става в периода 1351-1366 г., като крайната дата указва една кулминация в действията на унгарския крал Людовик І Велики, а именно превземането на България с център Видин /1365-1369г./ и гоненията и обръщане в католицизъм на населението там. Друго лишаване, крайното, става в 1437 г., след което много "блахи" /с ортодоксална вяра/ в Трансилвания с произход от стари богати родове, стават буквално "холопи" /простолюдие/. Това съвпада с активната позиция на Папството за налагането си на Балканите, оформило се с краен акт от Флорентийския събор /1439 г./. Да гледаме безпристрастно на изворите, даже при похода на Владислав Варненчик /1444 г./ кръстоносци крайни католици, действали и в Трансилвания преди това срещу блахите - ортодокси, буквално разоряват и гонят местното южнодунавско българско /блахи/ ортодокс население. Стига се дотам населението да вижда похода насочен срещу себе си и не само да не съдейства по места на кръстоносците, но и да оказва съпротива срещу отделни техни действия. Даже някои от по-умерените участници в похода са били възмутени от това, което вършат техни колеги. Самият Владислав издава заповед да не се посяга на местното ортодокс население, а знаем че той е от Великото литовско княжество, макар и католик, но второ-трето коляно такъв, съжителстващ в земите си с ортодокси и униати, затова влиза в положението на местното население и възприра действията на крайни екстремист-католици от армията му. Накрая от цялата работа Ян Хуниади ще обвини българските князе /Фружин и свитата му/, че не повели народа след себе си, както обещавали. Е, как да ги поведат? В периода ХV век участта на ортодоксите българи /от І БЦ/, наричани в латинските източници "блахи" е много близка, независимо дали се намират в Трансилавния, Видин или друга част на "Горна и Долна Мизия" /="Блахия" към ХІV-ХV век/, стига оттам да минава армия от "покръстители на схизматици".

Смятам това за разумно и като максимално допустимо техническо отклонение, за да не се противоречи на изворовата база от епохата. Това е така, защото се явява времево-пространствено указание на народностния термин съдържащ се в изворите /вкл. вътрешни, самоназвание/- българи. Само мога да привествам.