Иванко Тертер

В областта известна в латинските, арабските, тюркските и др. източници с името "Блахия" /Blachia, респ.: Vlachia, Иллак, Олах, Ифляк/, в Средна Азия, очевидно е имало растителност и специфични сортове и видове, които са станали известни и на други места. Ето един сорт: "Blachia Blachia is a genus of plants under the family Euphorbiaceae. It comprises 12 species, found from India to Central Malesia." http://en.wikipedia.org/wiki/Blachia Превод: "Блахия - това е род растения от семейство "Млечкови" (Euphorbiaceae). Включва 12 вида, произхода си води от Индия /бел. очевидно вкл. северна/ и се разпростира до централна Малайзия (Индомалайската област)" http://en.wikipedia.org/wiki/File:Ecozone_Indomalaya.svg Индомалайската област

Да се почне най-напред от това - един пример за съществунане на ПРАБЪЛГАРСКА държава, защото във всички източници няма такова "техническо чудо в науката от ХІХ век насам". Бих казал, че на практика в изворите няма такова нещо не само в периода 632-ХІХ век, но и в периода до 2010 г., за сметка на БЪЛГАРИЯ, Българска държава и българи.

Отлежа ми малко информацията и с увереност вече може да се каже, че легендата е вярна, но не в VІІ век /възможно е късно наслагване или смесване/, а в ХІV век и по - почно за периода 1323-1330 г., когато Михаил ІІІ Шишман - Бъдински владетел и Цар на България прави остра офанзива срещу Унгария и освобождава единствената област, върху която южно от Карпатите няма контрол - именно в Олтения, Северински Банат. И както точно обобщава "тежката артилерия" в българската наука: "Използвайки кризата в Унгария, през първите две десетилетия на ХІV в., деспот Михаил Шишман Асен, по-късно български цар (1323-1330 г.), подновява военните действия в Мала Влахия/Олтения. Българското царство води тази политика в съюз с местните воеводи, сред които се откроява Иванко І Басараба - син на Тихомир (или Токомер), от кумански (българо-кумански) произход, вероятно близък на Тертеровци и Шишмановци. Споменът за унгарската хегемония през втората половина на ХІІІ - първите десетилетия на ХІV в. остава в названието Угровлахия. Воеводството получава от българските царе почти пълна автономия, вкл. правото неговите господари да носят титлата "велик воевода и самодържец". Наред с това влашки отряди участват във военните походи на Михаил ІІІ Шишман Асен и Иван Александър. " http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm ЗА СЕВЕРНАТА ГРАНИЦА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ПРЕЗ ХІІІ-ХІV В. Пламен Павлов

Да, трябва да се прегледат внимателно! Още нещо за сверка: "An old Rumanian anonymous chronicle35 tells us that the first conquest of the Vlachs happened in the 7th century from the southern part of the Danube through Oltenia under the reign of the Basarab Dynasty" ÁRPÁD KOSZTIN THE DACO-ROMAN LEGEND Christian Cultic Places in Transylvania http://www.hungarian-history.hu/lib/kosztin2/kosztin2.pdf Превод с две думи: "Стара блахико /"румънска"/ анонимна хроника говори, че първото завоевание на Блахия е станало в VІІ век от южните части на Дунав откъм Олтения, по време на управлението на династията Бесараб". Тази легенда от Николае Йорга ли е писана или не? Някой да е чувал за такава "Анонимна блахико /"румънски"/ хроника", указваща за завоюване на земи около Дунав през VІІ век, защото даже в историческия труд в забележките няма дадена връзка или текст от "източника"? Или може би старата "блахска" /"румънска"/ легенда е ни повече, ни по-малко, а интерполация на известния "Именник на българските князе" : "И след това дойде на тази страна на Дунав Исперихъ12 княз и до сега. Исперихъ княз – 60 и една13 години, родът му Дуло, а годината му вер14 ениалемъ15"?

Тегловният стандарт на сребърните български монети от ХІV век Стоян Авдев ... Така съставената таблица показва една интересна картина на тегловния стандарт. До средата на 40-те години на XIVв. сребърният български грош се сече според почти неизменен тегловен стандарт 1,62-1,66 г. През втората половина на века обаче той започва бързо да намалява за да достигне към 1385 г. до 0,45 г. Най-известните български сребърни монети, тези от типа Иван Александър с Михаил Асен се секат близо 45 години. Сечените синхронно с тях срацимирови грошове имат същите тегловни стандарти – една закономерност , която се запазва и след замяната им от нов тип грошове, носещи името на цар Иван Шишман. Това показва , че основните фактори , които определят измененията в тегловния стандарт са общобългарски , а може би и общобалкански. Именно поради тази причина уникалните грошове на Иван Шишман и Тертер син на Добротица , датирани от 1371 г. имат тегло съответно 1,16 и 1,01 г. Графикът на изменение на тегловния стандарт позволява да се изчисли много важния за състоянието на икономиката на Средновековна България показател – средногодишния темп на инфлация. За периода до 1350 г. по-малък от 0,5 %. В следващите две десетилетия обаче започва постепенно да нараства и в 1370 г. е около 2%. Към 1381-1385 средногодишния темп ма инфлация достига 8-10 % , а малко преди прекратяването на сребърното българско монетосечене около 1387 г. , той е повече от 20% . Високият процент на инфлация е отражение на дълбока икономическа криза започнала в края на 50-те години и достигнала своя връх в края на 80-те и 90-те години. Тази криза е и в основата на политическия упадък на България в края на XIV в. Причините за нейното възникване най-честосе обясняват с политическия , икономическия и военния сепаратизъм. Към тях ние бихме прибавили и трайните климатични промени, обхванали цяла Европа ,известни като начало на “малък ледников период” , както и голямата чумна епидемия. Така тръгвайки от незначителната на пръв поглед характеристика на монетата – нейното тегло , стигнахме до един от най-важните въпроси на икономическата и политическата ни история . Всичко това показва богатите възможности на нумизматиката, като историческа наука, перспективите за нейното развитие и не на последно място широкото поле за изява на младите нумизмати. ... Приложение Таблица и графика на инфлацията в периода на Второто Българско царство http://bgrod.org/chitalnia/index.php?id=12

Точно така! При работа с извори и по възможност /колкото и да е трудно след два века технчески наслагвания/ при обсъждане, да се говори с точния термин ROMANIA, а не Византия. Какво общо цитата на модератора КГ125, само това не разбрах?? А да, и скромната невинна "гавра" в отговора ми към него, която даже и ти не си разбрал, нормално според твоята "техническа терминология". Нямаше нужда от него, даже и да бе мой цитат, а не на нищо неподозиращия КГ125, вкаран от теб по въпроса. Именно за това смятам, че е редно тези части-"цитати" от постовете да бъдат отстранени /редактирани/ от модераторите и да караме нататък по темата за Българската цивилизация.

Вече не сме! Защото, ако продължавахме да сме "ОК", това е продължаване на фалшификацията в европейската историография поддържано в последните два-три века. Ясно ли е? Затова караме по термините такива каквито са били в съответната епоха, а не в главата на някой професионален геоисторик. И тук отношение нямат никакви "теории" в историографията - автохтонна, чудска, робска и други. Има отношение само да ползваш точния термин от цитирания средновековен източник, вкл. вътрешните такива. Има отношение само и единствено уважението към източника за историята, такъв какъвто е, а не какъвто не е, но се искало на някой "професионален геоисторик" от по-ново време. ОК ли е това?

Всичко е много добре, ама къде са били "Прабългария" и "прабългари", защото не ги намирам в източниците от епохата! Като ги няма в източниците от епохата, каква цивилизация ще са оставели? Навсякъде, където се натъквам на извори и малко по-късни автори се пише за "България" и "българи", разбира се във вариации, но със сигурност няма представка "пра" включая във всичките налични досега вариаци!? Прабългарската цивилизация сигурно е като прагръцката и пралатинската, нещо ги няма и тях в изворите от епохата. Енигми. За Судак и Крим, ИЦА да търси в украински археологически издания за проучванията правени в последно време /по-рано що тъй, малко са се проучвали пластовете от Х век надолу/. В пласта към VІ-VІІ век, плюс минус два века, какви артефакти ще да са откривани? Много е интересни какви ще наречеш българите в отговора

"През ХІV и началото на ХV век владетели на Хумска земя в Босна са били представителите на аристократичния род Санковичи. Първият известен представител на тази фамилия на име Дражан Богопенец е споменат в 1306 г., а последният известен е Радич войвода, умрял в 1404 г. Интерес представлява родовият герб на тази фамилия. Според Петър Петрович знакът на герба на Санковичи (бял знак на червен фон) е стилизиран мотив на човешко лице с изпъкнали очи. Според него той има защитна магическа функция и е част от народното изкуство и строителство. От друга страна, според Петрович, това може и да е вече някакъв отдавна забравен предмет. Съжалявам, че няма как да приложа скениран герба на Санковичи, който има време и желание може да отскочи до старопечатния отдел на НБКМ, където може да надникне в Родословне таблице и гербови српских династиjа и властеле. Београд, 1991 . В действителност този “забравен предмет” е прабългарски рунически знак, открит по нашите земи (за сравнение - каталога на Людмила Дончева-Петкова). Нещо повече – в "Родословне таблице и гербови српских династиjа и властеле", са поместени различни варианти на гербови знаци на фамилия Санковичи. Такива не могат да се открият в хералдиката на останалите сръбски и босненски родове, включени в сборника. От общо 6 базови варианта на гербовия знак на Санковичи и техните подварианти, 4 базови и техните вторични подварианта имат паралел в различни прабългарските рунни знаци. Интерес представляват и имената на представители на въпросния боснески род: Ненац Чихорич, Дабижив Чихорич, който бил жупан, Куяч и Санко, както и самата фамилия Санковичи. Дабижив е било някога често срещано сред българите име, но по-показателно е името Чихор (Чихорич), защото то вероятно е вариант на старото календарно прабългарско название Шегор “вол”. Куяч е идентично със старото и изчезващо вече българско име Куйо. Името Санко също е българско. И двете - Куйо и Санко вероятно са от стар алански произход. Няма да се изненадам ако предците на Санковичи са били български богомили, избягали от някое гонение през ХІ-ХІІІ век. " Това са данни, които са взети от тук, но не им е обърнато внимание и са подминати: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=256983 Тук обаче, по тази тема същите кореспондират и допълват доста добре темата. За съжаление не открих герба на Санковичи в мрежата /има само един герб-флаг на жълто-червени карета/, като "според Петър Петрович знакът на герба на Санковичи (бял знак на червен фон) е стилизиран мотив на човешко лице с изпъкнали очи". Някой може ли да провери, ако има възможност, дали този гореописан герб представляващ "стилизиран мотив на човешко лице и изпълкнали очи" е идентичен или поне прилича на дадения долу от дясна страна на двойката гербове от 1480 г. и 1602-1604 г.: /дадени по темата: "“Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел /”Keiser von Bulgarien”/ от 1414-1417 г." http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8027&st=0 и може ли да се "пресекат" темите в тази им част??/ 1480 г. 1602 - 1604 г. Ако се търси проучване по линията "ако предците на Санковичи са били български богомили, избягали от някое гонение през ХІ-ХІІІ век", може ли да се обсъжда взаимовръзка между богомилство и халдейство, лази и халдеи, лази и богомили и т.н??

Систематизираме дотук събраните произведения относно “Кривите разбирания за цивилизацията” на българите северно от Дунав и написани от авторите там, “на терен”, с цел според Д. Войников - "За да не дойде Букурещ в Шумен": 1/ Криворазбраната цивилизация - Добри Войников /1871 г./ 2/ "Опит за история на град Сливен" - д-р Симеон Табаков /1880-1918г./ 3/ "Фудулеску. Прокопцаният зет на хаджи Стефания" /1876 г./ написана от Тодор Пеев в Букурещ 4/ "Революция в Крайово" /"Будилник" - 20 май 1873/ - Христо Ботйов 5/ “Хъшове" /1871 — 1876 година/ - Иван Вазов

Друго по темата и периода в нея: Иван Вазов Хъшове /Епохата: 1871 — 1876 година. Първите четири действия произхождат в Браила; петото в Букурещ./ http://www.chitanka.info/lib/text/3758/0 Действуващи лица ... Крецулеско. Повлашен българин, богато и модно облечен, човек млад и пълен, с бакенбарди. С цилиндър. ... Христович (към Добревича). Приказвахме и с господина Крецулеска за тая паплач. Той не може да разбере как правителството ги търпи и им дава гостолюбие. Той е депутат, както знаеш. Сега срам те е да се кажеш, че си българин. ... Владиков. Крецулеско? Един порумънчен, високомерен, ограничен господин, надут тялом и по характер. ... Владиков. Драмата „Изгубената Станка“. Добревич. Какво има в нея, каква история разправя? Г-жа Добревич. Ух, чула съм… Много просташки работи. Татари, селяни, хайдути, битки и гърмежи… То е срам да поканиш Крецулеска на такова цървуланско нещо. Добревич. Джанъм, пак тези хайдути, боеве, пушканета, гърмежи — да ти се пръсне главата… Ние, българите, не можеме да представим нещо… по-деликатно? Г-жа Добревич. Например като румъните — нещо по-префинено, тъй, да се любят например благородни кавалери и дами, да говорят елегантно и да въздишат вечер в градината и по месечината. С една дума европейско нещо и от нашето време? На, в неделя има „Ромео и Юлиета“ и затова исках да ида. Владиков. Такива нежни работи не можем да представим още на български, защото ги няма в нашите нрави. Само свободните народи, каквито са румъните, имат време да се любят и въздишат и да си говорят грациозни думи. А ние, българите, сме роби и в нашия живот виждаме само турци, черно тегло, сиромашия и невежество… Засега нашите „благородни кавалери“ са ония, които вземат сабята и режат турски глави. И в „Изгубена Станка“ такива български кавалери ще видите — и други не ни трябват. Евгени. Тате, изтънчените и деликатни сцени из европейския живот ние, когато искаме, можем да ги гледаме във влашките театри. А който отива в български театър — той отива с желание да присъствува на изображението на тегловния живот на нашия народ. Колкото и да са грозни тия изображения, на един българин са мили и скъпи… --- Македонски (към полицеина). Почтени господине! Аз съм Македонски — Македонски ме викат мене — и Македонски има чест да ви каже, че българите не са скитници и нищожни човеци, а храбри борци за свободата; всеки от нас е държал меч и е участвувал в битките с турските паши и носи по някоя рана на снагата си. (Възпретнува ръкава си.) Гледай тая дълбока рязка, а тука тая зарасла дупка: то е от турските куршуми… Затова уважавайте! Второ. Аз имам чест да ти кажа, господине мой почтени, че българите са достойни да ги обичате и почитате още като съседи и роднини… Защото ние, българите, и вие, румъните, сме роднини от стари векове, господине. Недей мисли, че Македонски, като е така например одърпан и проста работа, че не знае политиката на историята и целия възточен въпрос. А отде сме роднина, ще попиташ? Да ти кажа. (Към другарите си.) Налейте ми една чаша вино, че ми пресъхна гърлото. (Към полицеина.)… В старо време българи и румъни са били едно царство, един закон и една политика. Империя румъно-българска. Империул румъно-булгарилор! Разбираш? Цар Симеон, цар Асен, Михай-Витяз, цар Крум, Щефàн Челмаре, Братиано… Крали Марко, Куза, българи, румъни, черкова, език, все едно било това! Разбираш? И например кой ви е дал вярата? — Ние. Кой ви е дал писмото? — Ние. Вашият език е една мешава от български и молдовански думи… Или не вярваш какво ти казва Македонски? У вас бодапрости, у нас — бог да прости; у вас сфънту дух, у нас — свети дух; у вас майка пренчиста, у нас майка пречиста, драголица мила — драголице мила… Ами: веселещи, четещи, пазещи, въртещи, милуещи, любещи? Виж колко се е смесила кръвта ни. Та затова, благородни господине, бъди така учтив да почиташ българското име и да изпиеш тая чаша в знак на братска любов (подава му чашата си), в знак на нашия съюз против турците, тия безбожници проклети… Приемаш ли, господине? Дай ръка, така: съюз нападателен и отбранителен против султана… Са трияска Румъния, свободна и гостолюбива земя! Вива! Полицеинът (усмихнат, пинва от чашата и тупа го по гърба). Добре, добре, байно. Но тихо вече, без скандал! (Тръгва да излезе.) Македонски. Да живей вечният съюз между България и Румъния! (Прегръща полицеина и го целува.) ...

Наистина е интересно да се види, кога точно /според писалия книжката/ е създадена българската азбука? Нали за нея става въпрос в темата?

ИЦА "Ромуна" отново блесна. Българите били лишени от езика си. Кои българи? Тези, които вместо своя "блахико", две - три епохи след Борис са затоворили "лимба ромуна" и "лимба македона" ли? Той какво е "виновен" човека? Католически владетел /в случая унгарския крал/, да е бил по-независим от българския владетел /в случая Борис/? Като имаме предвид, че първия католически владетел, станал независим от всички на света е Хенрих VІІІ /ХVІ в./, получил максимален или пълен контрол над църквата в земите си, нещо което Борис І /ІХ в./ и българските владетели правят 6 /шест/ века по-рано, като какво представлява един независим унгарски крал или друг католически владетел от епохата ІХ-ХVІ в.? Да е независим от себе си ли, а не от църквата в Рим, която владее всички негови поданници, че и него самия? Едни униати /Калоян, Борил, Йоан Асен ІІ, Юрий ІІ Волынский и т.н./ са имали доста по-големи възможности за политически маневри, отколкото католическите владетели на пряко подчинение /а не по договор-униа, униатство/ с Римската църква. Относно пролятата кръв, като прекалено емоциално, литературно, няма нужда да се коментира. Историческите процеси следва да се отразяват със свеж ум ихладнокръвие и малко от малко с мисъл на правов ред и закони за поддържането му, прилагани в съответните епохи.

Да видим как се приема, в същото това време 1829 г,. гръко-романския проект на Екатерина Велика и отредената роля на българите в него от страна на гърците и образуваната в резултат на Одринския мир /1829 г./ нова държава Гърция: 1. Спомени от времето на обучението на Иларион Макариополски в духовната школа на Константинополската патриаршия на о. Андрос: ...”Гърците, наскоро освободени от турското робство и екзалтирани от новия си политически живот, без стеснение и без никакъв срам всякак наскърбявали с бляновете си нашите сънародци. Това си позволявали да правят и такива гърци, които в държавата си и обществото са заемали високо положение /вж. т. 2, по-долу/. Според тях, целият Балкански полуостров бил гръцки, а малките народи, като българи, власи, албанци, не можели да имат исторически бит и за това трябвало да се слеят с “благородния гръцки народ”. Други пък гърци говорели, че прадедите на българите имали еднакво произхождение с циганите; но само поради големите заслуги, които Българският народ направил за свободата на Гърция, гръцкото правителство /вж. т. 2, долу/ дало било на българите името «гърци»” http://www.pravoslavie.domainbg.com/03/imak/01.html “Време и живот на Търновския митрополит Илариона /Макариополски/”, М. Радивоевъ, 1912 г. Кръгът се затваря. Налице е абсолютно съвпадение на мироглед и терминология между това, което изхожда от руска страна /Должиков, Дибич/ и от гръцка страна /политическия гръцки елит, църковен и образователен на о. Андрос/. Има ли някакви интересни взаимовръзки между носителите на гръко-романския проект в Петербург и гръцкия политически елит и държава, в частност към времето /1828/ 1829 г./ в което сме се съсредоточили за по-голяма яснота и дълбочина на изследване и съпоставка? 2. Йоанис Каподистрияс – първи президент на Гърция /1827-1831 г./, министър на външните работи на Руската империя /1815-1822 г./, руски и гръцки политически деец: Йоанис Капудистрияс /Джовани Капо Д'Истрия, 1776-1831 г./ Бил е статс-секретар на Йоническата република /под руски протекторат до 1807 г./. В същото време офицер с ранг майор във войската на тази република под руски протекторат е Теодор /Фьодор/ Колокотронис. След предаването на Йонийските острови от руския император на Наполен І /1807 г./, преминална руска служба. Кариерата в руския имперски двор се развива по следния начин: Втори статс-секретар в МВнР, управляващ “азиатските работи” на МВнР, Министър на външните работи на Руската империя /1815-1822 г./. Основна задача на политиката на Русия считал, че е изземване от Турция на европейските й владения и създаване на Балканите на христиански държави под протекторат на Русия. Считал, че Сърбия, Влахия и Молдавия е следвало да се превърнат почти изцяло в независими от Турция държави, обединени в политически съюз и намиращи се под съвместен пртекторат на всички Велики държави. В последствие е следвало да се създаде също така и гръцка държава. /бел.: за северна граница на гръцката държава, повече от вероятно и разкрито от събиране на едно място на източниците по темата и в т.1 /горе/ - е била предвидена р. Дунав по течението й от от Видин до Тулча/. За неутрализация на образувания след наполеоновите войни англо-австрийски блок, предлагал развиване на съюзни отношения на Русия с Франция. В 1818 г. е избран за Член на Петербургската академия на науките. В очите на руския император Александър І Капудистрияс е бил не само “доверен в работите” за гърците, но и негов мнистър по “гръцките работи”, носещ персонална отговорност “за поддържане на спокойствието” сред християнските поданици на султана, и в частност - гърците. Предложил във Виена да се открие подписка /дарителска кампания/ за “оказване на финансова помощ за млади гърци, които са жадни за образование”. Античността е била на мода. Затова мисълта за възраждане на гръцкото образование, изхождаща от победителя на Наполеон, била с развита с ентусиазъм. Самият Александър І предоставил за тази цел годишни стипендии от 200 холандски червонца, а руската императорица – 100 червонца, други държавници, както и министри, сановнци, и цялата аристокрация с по-нисък ранг, също последвала примера. Тази акция положила началото на гръцкото общество “Филомузос Етерия” /”Общество на любителите на музите”/. След напускането на длъжността министър на МВнР през 1822 г., Капудстрияс отишъл в Женева, а оттам в Гърция, където бил избран за първи президент. http://www.hrono.info/biograf/kapodistr.html Иоан Каподистрия Сподвижник на Капудистрияс бил друг знаменит грък на руска служба – Александър Константинович Ипсиланти. Той е участвал в походите от 1812-1813 г., бил адютант на руския император Александър І. На 25 г. станал генерал. Брат му Дмитрий Константинович Ипсиланти също е руски офицер. И братя Ипсиланти, и Колокотронис, и Августин Капудистрияс, по-малък брат на Иван Антонович Капудистрияс /Йоанис Капудистрияс/, били вождове на Руската партия /наричана още и Национална/, в гръцкото освободително движение /1821-1829 г./ http://www.gudok.ru/newspaper/detail.php?I...03&month=06 Руските гърци /”Русские греки”/

След поражението от 1856 г. в Кримската война, Руската империя превключва от "гръко-романския проект" /от по-мащабното/ към "славянския проект" /към по-частното, отпималното в новата й роля след войната/. Ето това, а не друго, обръща имперската политика към "славяните" /вкл. към тези, които са претопили "българите" - "-тюрко-татаро-чудите с технически термин "прабългри" на Петербургската школа", но са взели етнонима им за свой - т.е. и към нас, за тези на изток от Ниш и до Черно море/. В ХІХ в. всичко е геополитика и не зависи от ролята на един играч Велика сила. Затова всичко те са си решавали на конференции и конгреси, а малките народи гледали да обърнат към себе си не на една, а на всички или поне повечето от Великите сили - империи. Но тук темата е до развиването на "панславизма" от средата на ХІХ в. насетне от Русия /в противовес на "романизма" на Австро-Унгария в периода/.

ВЪВЕДЕНИЕ В “ГРЪЦКИЯ /- ROMANUM/ ПРОЕКТ” /кр. ХVІІІ – ср. ХІХ в./ 1789 – Екатерина ІІ отправя меморандум до Йосиф ІІ за разделяне на Османската ичперия и за създаването на “Дакия” начело с гръцки православен император, включваща в себе си Молдова, Влахия и Бесарабия. Босна и Сърбия в този случай биха отишли към Австрия. 1789.09.10 (30 авг.) Екатерина II направляет Иосифу II меморандум о разделе Османской империи и о создании «Дакии» во главе с греческим православным императором, включающей в себя Молдавию, Валахию и Бессарабию; Босния и Сербия отошли бы в этом случае к Австрии. http://www.hrono.ru/178_ru.html Греческий проект “...целесообразно, полагала самодержица, создать между тремя империями, Российской, Османской и Габсбургской, некое буферное государство, от них независимое, в составе Молдавии, Валахии и Бессарабии под именем Дакии во главе с монархом-христианином, которое никогда не должно объединяться ни с Австрией, ни с Россией.” http://www.rustrana.ru/article.php?nid=22824 Екатерина Великая. То, чего не было “...вернуть Константинополь православию, восстановить Греческую империю, а на ее престол посадить внука Екатерины II Константина. Согласно этому плану между Россией, Австрией и Турцией должно было возникнуть на территории нынешней Молдовы и Румынии новое независимое государство с древним названием Дакия, причем обязательно под управлением православного государя.” http://www.rian.ru/authors/20090504/169885558.html Григорий Потемкин /1739-1791г./ - “морганичен” съпруг на Екатерина Велика и Княз Римски / - Romanum/ Герб графа Потемкина Таврического, имеющего титул князя Римской Империи внесен в Часть 1 Общего гербовника дворянских родов Всероссийской империи, стр. 26 http://gerbovnik.ru/arms/26.html Реферат: Освоение Крыма и Малороссии в правление Екатерины Второй http://works.tarefer.ru/33/100713/index.html ПРИМЕРИ ЗА РОЛЯТА НА БЪЛГАРИТЕ В ПРОЕКТА /кр. ХVІІІ- ср. ХІХ век/: 1. Варненските църкви по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. в записките на Павел Должиков Записките на Павел Должиков1 „Наблюдения русскаго офицера въ Варнҍ“ са публикувани през 1829 г. http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%...%BA%D0%BE%D0%B2 Павел Должиков пребивава една година във Варна в периода 1828/ 1829 г., в периода на руско владение на града до подписване на Одринския мир /1829 г./. Той дава описание “на терен” на град Варна, населението и неговия бит. От изложението се набива на очи, че според него христианското население на гр. Варна е изключително съставено от гърци. Има малко изключение, в което мимоходом споменава за групичка българи, които търсели помощ от турските власти да имат собствена църквица и литургии на собствен език. Защо Должинов вижда изключително гръцко христианско население в града? Отговорът се касае в първата част дадена горе. А защо е така, се вижда от даденото по-долу. Там е “ключа”, в една изтървана фраза на автора, върху която може би и самия той не е замислил. Ако пък се е замислял и е писал с умисъл, това е още по- неприятно. “Ключът”, цитат: ”..изтърпявайки с удивително търпение най-ужасен гнет, те, подобно на всички страдалци, се обръщат към Бог, стичат се в Неговите храмове, молят се с искрено сърце, с усърдие палят свещи пред иконите, въздишайки, се кръстят и тъй като по-голямата част от тях, особено жените, не знаят гръцки език, на който се извършва литургията, то цялото им внимание е обърнато повече към обредите, отколкото към молитвите, от които, освен Кирие, елейсон (Господи, помилуй!) нищо друго не споменават...” Ех, тези “славяноезични гърци”, дето въпреки цялата фанариотщина пак не научили гръцкия език. Особено пък жените, дето по цял ден са в къщи и нямат социални контакти, а карат по старому, че и учат и децата си на майчиния си език.... Още от нач. на ХІХ век размътват с невежеството си гръкоманството, както ще продължат да го правят в Македония още стотина години занапред, че и до съвремието ни в северните гръцки земи. Иначе за целите на проекта, независимо от езика им, са си “гърци”. Да видим какво става в същото време /пак 1829 г./, но на юг от Балкана, в Странджа и Факийско. Там, където Вълчан воевода /може би Вълко Бинбелов/ и останалите български първенци вдигат населението в помощ на руските войски за освобождението си /със сигурност по това време не са чели записките на Должиков за гр Варна и не са чували за руския имперски “гръко-романски проект”./. 2. Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар Съст. Валерия Фол Странджа-Ссакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г. Стефан Дойнов http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html “...Но събитията се развили в неочаквана за българите насока. На 14.IX.1829 г. двете воюващи страни подписали в Одрин мирен договор. Следвайки инструкциите на Петербург, руските представители се задоволили с минимума от възможностите, които имали: автономия за Влахия, Молдавия и Сърбия (фактически те вече разполагали с нея), независимост за воюваща Гърция в желаните от Русия граници, откриване на черноморските Проливи за търговските кораби на всички държави, неголеми териториални придобивки за Русия, контрибуции и т. н. По страниците на договора България и българите като народ, взел най-активно участие в едва заглъхналите военни действия, въобще не били споменати. Единствено в т. 13-а от договора било отбелязано, че всички желаещи християни имат право да емигрират в Русия. За промяна в тяхното стопанско и политическо положение или за провеждането на някакви други реформи и дума не ставало. Напразни били усилията на българите от Странджа и Сакар пред главнокомандуващия ген. Дибич Задбалкански за по-енергична руска намеса в тяхната съдба. За отпускане на допълнително оръжие и подготвяне на ново, още по-масово народно въстание. „Войводите се приготвиха и седемнадесетчленната депутация пред Дибича Задбалкански да излезе и между депутацията е бил както Митър чорбаджи Ичменский, и Вълко Бинбелов от Факия” — разказва съвременник. Надеждата им обаче се осуетила, понеже Дибич им казал: „Ако вий, българите, не мирясате, то ази ще обърна топовете на вас и хаде вон”. РАВНОСМЕТКА: В общи линии Одринския мир /1829г./ за осъществяване на проекта за "буферна държава Дакия, която да не се обединява нито с Русия, нито с Австрия, во главе с православен владетел" дава необходимото. Автономия за Влахия и Молдова, независимост за Гърция, българи няма в точките на договора. Може би защото има гърци, макар и невладеещи гръцкия език, според известието на Должиков /дадено в т.1/, но това е без значение. Важното е, че тези от тях, на които статуквото не им харесва, имат право да емигрират в новоприсъединените към Русия земи в Буджак, а оттам може и по-на изток към Запорожието. Ако някой има други източници от този период по темата, ще е добре да ги съберем и съпоставим за да изясним по-добре картината. Още по-добре ще е с описания от руски източници за други географски точки от българското землище в този период.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4500 Образуване на българската нация, Кога? Нация или народ? още формулировки за политехническия държавностен продукт от ХІХ век насам "нациите". http://dacoromania.org/index.php?nma=catal...=3&nums=162 Лучан Бойя. История и миф в румынском сознании (отрывки) Тук още формулировки. Образуване на "румънската нация" в ХІХ в. по метода на Франция - "държавата прави от всичките народи /независимо дали са с общ произход, език, история/ в границите си една "нация", а всеки народ получава ранга на "етнос", различните езици са диалекти на френския език - вкл. каталанския, бургундския, баския и т.н., сега вече може би и алжирската арабица, суринамския говор и т.н.". С течението на времето държавата има за цел да заличи различията в езиково естество и състави история за обдинение на нацията в обща "история". При Германия е обратното - там се счита /за разлика от Френското "определение"/, че в една нация могат да бъдат само "етноси или народи с еднакъв или близък език, с еднакъв народностен общ корен и обща история".

Ще помоля модераторите да изтрият съобщения №№ 655, 656, 657, 658, 659, като такива не съдържащи информация, нито по темата, нито извън нея и с цел "хигиена" на темата и превенция от такива "замърсявания" за бъдеще време. Благодаря.

Някакво друг вариант за превод на този пасаж освен ""А /.../ Блошите и техните хроникьори, както ние наричаме Българите /.../"?? Нали съм ти показал цялата хроника, не ти ли стига?? Отделно съм дал насока във въведението си, че пасажа е от "адаптирано" издание от 1846 г. /печатано в Русия, Варшавска губерния/, а не е ориганала от 1582 г. Щом искаш преведи цялото, макар да не е по темата за "термина "Влахи" /Българи/ . Ето вариант: ""А /.../ Блошите и техните хроникьори, както ние /бел. лат.терм/ наричаме Българите народите Руски Склавони и Склавани се пишат така в латинския език"?? .. А после продължава, че на влоски /бел. италиански, автора е поляк/ е Скиавони и Скиавами, вместо Славаки и Славони, заради спецификата на "нашия език" и засяга нататък Прокопий, Йордан и Биондо. После войните на Венетите и Лонгобардите на границата на България /бел. вер. ок. Каринтия/... и т.н. и т.н. Изречението му е половин страница /около 10-15 реда/, само запетайки, да го преразказвам цялото ли?? Този пасаж е по темата и е интересен за нея! Били си дал превода на втората част, без да забравяш да дадеш и на първата, ако искаш да вървиш по темата?

"Kronika polska, litewska, żmódzka i wszystkiéj Rusi Macieja Stryjkowskiego" ... от Maciej Stryjkowski /1582 г., цитата е от издание от 1846 г., издадено в град Варшава, Варшавска губерния /княжество/, Руска империя/. Стрийковский е историк, ерудит и посланик на полския крал в Цариград през 1570-те г. източник: латински /има и издание на старополски-"старолитовски", езика на Великото Литовско княжество/ “A w tym sic bardzo myla Wloszy i ich kronikarze, którzy ñas i insze Bulgary...” Някой има ли друг вариант на превод освен : "А /.../ Блошите и техните хроникьори, както ние наричаме Българите /.../"??

Това е тактика при отбрана на собствен терен и при атакувал ни противник. Крайния "хард" етап /при екстремални условия/ е прилагането на тактиката на "опожарена земя". Последната успешно прилага един Мирчо Стари през 1395 г. срещу османците. Той буквално няма къде да бяга и е принуден да включи в действие тази тактика. Така поне запазва северните части на Българското царство от пряко завладяване от османците и в самоуправление под формата в която земята му е била при късните му български царе. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4126 Иван Шишман - философия и същност на неговите войни, малодушие или спазване на старите военни български традиции?

ИЦА, нали не очакваш в 2009 г., навръх Нова година, някой наивник да се върже за това старо ретро? И то в епохата на бързия обмен на информация и достъп до налични оригинални източници от документи от различние епохи /т.нар. източници за науката история/ Така, че смятам, че от нас "румънците /блахи/ южно от Дунав" /"неромънизираните" и "неромъноезични", запизили стария език /блахико- блъгарски/ и обичаите от древно време и досега/, единици ще се вържат на информацитя за историята ни от това луксозно издание. Иначе прочетох и въведението за тези "румънци", които са "нямали възможността да усвоят румънския". Ще се постарая да сторя това, което сънародниците ни на север от Дунав не са успели да сторят допреди два-три века, а именно усвояването но като втори чужд език и аз - а именно усвояването на румънския език. Добронамерен съм. Все пак знанието на чужди езици, извън родния /който на юг от Дунав по чудо е съхранен през вековете изцяло нероманизиран/, дава сила в наше време.

По какво трябва да се различава един български тежковъоръжен конник /респ. друг вид воин/ от един "фръз" в това време? "Фръзите" с времето наваксват във въръжението, като приемат стремето, седлото, тежката кована броня. Дадох ти източник, че в един момент вече нашите войски от Изтока /т.нар. сега такъв/ приемат западно въоръжение - вж. горе Анри дьо Валансиен как описва войската на цар Борил. Конницата му е тежковъоръжена /лека е съюзната-съставена от кумани/ с копия с дълъг връх произведени в Бохемия. Оттам пък, по какво един Фружин или Йоан Страцимир ще да са се различавали от унгарските първенци като доспехи? По това, че след три-четири века някой ги рисува или не ги рисува въобще /нашите/ различни ли? В рисунките на старите хроники /натан даваше такива/, не личи разлика между войските от христианските държави. Отличия има при войските на христианските владетели и тези на мюсюлманските владетели на Османците и Татарите /вкл. на Московия в този аспект/.

Български говор са говорили в северна България на воеводите Бесарабъ.

"Една история за младите румънци на юг от Дунав", издание 2009 г. Валентин Булоцоиу /фамилията досущ като "Булодзите" от Средна Азия, което е китайско изписване за българите, а иначе латинските източници ги изрисват като "Буладж или Болах" / http://www.scribd.com/doc/16233751/Manual-Istorie-01 Приятно четене и обсъждане. Има и встъпително упътване за ползване на помагалото от румънците на "юг от Дунав", които не владеят румънски език. Уверявам, че празниците след прочитането на помагалото, ще са много весели.