Иванко Тертер

... А там има т.нар. ванандор българи. Там по-късно е и провинция "Халдея" /Лазика/. Можем ли да вържем с долната тема по отношение историческо основание за титулуване на българския император /цар/ и като владетел на тези сънародници в дн. североизточна Турция /стара провинция "Халдея" или Лазика/: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...p;mode=threaded “Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел /”Keiser von Bulgarien”/ от 1414-1417 г. Лазистан /в дн. североизточна Турция/ http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%...%82%D0%B0%D0%BD Символът се намира там, където са населявали маси българи - Крим, дн. Черна гора, Подкарпатие, от двете страни на Стара планина. Значи този символ е откриван и в дн. североизточна Турция /стара "Халдея" или "Лазика"/. Символът е запазен най-малко до ХІХ век в Родопи върху обредния хляб. Има ли връзка между "Лазика" и "Родопа планина"? Поне по отношение на население? Отговорът би се съдържал най-вече във фолклора, нали? Да проверим: http://www.lazuri.com/lazuri_birapa/tulum_rize_iki_ayak.html Музика на Лазите /провинция ”Халдея”, дн. североизточна Турция/ някакво мнение отнякъде, което може да се впише по тази тема: "...защо мисля така: защото днешната лазска народна музика е идентична на тази и Родопи /България/, а там до преселението са живели тези същите фриги" /Почему так думаю: потому что из сегодняшней лазской музыки есть идентичная музыка как и в Родопи/Болгариа/ а там прежде переселении жыли те же фригы"/. http://www.interkavkaz.info/index.php?show...5&start=135 ... може би във вида на Арий. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%...%82%D0%B2%D0%BE Затова е възможно тези от "Блах"-ите - които изповядват учението му или поне то е официалната им държавна религия /минимум на управляващия род/ - да се обозначават като "Балх/Арии/" /Блъгари/.

Че кое друго да е?

Много добре, но за съжаление /както неколкократно бе обявявано досега/ темата не е за това какво означава "славя" или "слава" на български език и за българите, а за "Терминът “славяни” /servus schiavismo sclavus/ през призмата на римското право и летописи "слава" на български = "gloria" на латински - и следва да се превежда така в текстове от български на латински и обратно! "sclavi/ servi" на латински = "рабы" на български - и следва да се превежда така в текстове от латински на български и обратно! За това просто нещичко е темата... а оттам всеки да работи със съответните писмени паметници, но с точен превод.

В този смисъл и в български паметнци има фиксиране на титла /чургубоила-сърсоубыла/ след личното име /Тук и Мостич/!

Това е въпросът. Смятам, че титлата "Сурсувул" е използвана по същия начин и повод, както е указъл Константин VІІ Багрянородни - кореспонденция или прием на делегация: "Българите отново нахлули в Източна Тракия, но заедно с това Сурсувул влязъл в тайни преговори с гърците. Първото писмо на Петър и Сурсувул било предадено в Цариград по арменския монах Калокир. Император Роман изпратил незабавно пратеници по море в Месемврия — град, който от 812 г. бил главно пристанище на България [?]. [5] Тия пратеници се завърнали в Цариград вече по сухо, подир тях следвало българско пратеничество начело съ. Сурсувул и наскоро след това сам цар Петър пристигнал в Цариград". /"История на българите", Константин Иречек/

В "За церемониите" Константин VІІ Багрянородни изрично е написал : "Как са шестте велики боили?" - въпрос към българската делегация, без да се е налагало да търси константинополски аналог на тези български титли. В същия смисъл ще да е и изписването на българската титла "сурсувул" /"чургубоил"/ в гръцкия източник. Търсенето на константинополски еквиваленти на български титли е само в гръцки източници предназначени не за официална кореспондения, а за вътрешен кръг читатели от Източната римска империя, на които да им е ясно за какво става реч в повествованието.

В случая източника за "Георги Сувсувул" е от гръцки, а не от български произход. В този смисъл не се прилага правилото по т.2. Всъщност вероятно се е прилагало на практика у българите, но не и в самия гръцкия източник писан от "гръцка" ръка.

В българската историография е наложено с времето схващане, че в Х век е живял български държавник Георги Сурсувул - с двойно име, но дали е така? І. За ГЕОРГИ СУРСУВУЛ /Х век/ В гръцки писмен паметник е фиксирано известие за българския управник “Георги Сурсувоил”. В други такива паметници от гръцки произход нееднократно е фиксирана българската титла “воила”, която в българско произнасяне е “боила” /боилад, боилар, сиреч “боляр”/. В този смисъл окончанието на “Сурсувоил”, “воил”, следва да се приеме за българската титла “боила”. От своя страна началото “Сурсу” е просто гръцка транскриция на българското “Чургу”. Това е така и защото гърците нямат звука “Ч”, а пресъздават същия чрез “С” в началото на думата в случая /и по традиция в края на думите/. Примери за това много, като един от тях е името на персонажа, който ще засегнем по-долу – Мостис /гр./ или Мостич /бълг./. Второто "С", вътре в думата, се изговаря в гръцкия език за "К" /приближено до звука "Г"/, като по този начин изговарянето е "Сурку" /гр./, сиреч "Чургу" /бълг./. Ето защо гръцкия писмен паметник ни посочва лице с лично име Георги с българската му титла “Чургубоил” и в този смисъл Георги Чургубоил /или “Георгиос Сурсувул” в произношение на гръцки език/. Има хипотеза, че в българската управленска традиция титлата “чургубоил” е имала значение на “Роднина на владетеля” и в този смисъл буквалния й превод е “Роднински боила”. Дали указания Георги /”Чургубоил”/ отговаря на този критерий и дали издържа тази хипотеза на проверка? ІІ. Основание за носене на титлата “ЧУРГУБОИЛ” /”Сурсувул”/ от ГЕОРГИ /Х в./ Има хипотеза, че в българската управленска традиция титлата “чургубоил” е имала значение на “Роднина на владетеля” и в този смисъл буквалния й превод е “Роднински боила”. Дали указания Георги /”Чургубоил”/ отговаря на този критерий и дали издържа тази хипотеза на проверка? “Симеон бил женен два пъти. От първия брак той имал само един син, Михаил; втората му съпруга, сестра на болярина Георги Сурсувул /бел.- пример за “двойно име” от К. Иречек/, му родила трима синове : Петър, Иван и Вениамин, или Боян. [1]” /“История на българите”, Константин Иречек/ Чургу - "черга" - човек от моята "черга" /"чердак", "род"/ Боила - боил или боляр. "Черга Боил" - "Роднински Боил". Георги "Черга Боил" /Сурсувул - гръцка форма/ е такъв "Роднински боил", защото е зет на цар Симеон І /893-927/. Има хипотеза, че същия е бил по някое време и “кавхан”. Възможно е след “Чургубоил” да получава друга титла, а именно титлата “Кавхан”. Всякакви спорове обаче, дали преди да стане “кавхан” е бил “чургубоил” стават излишни, след като разкрихме че втората титла фигурира в известния гръцки паметник и който погрешно се смята в българската официална историография за двойно име “Георги Сурсувул”, вместо лично име “Георги” с титла “Чургубоил”. ІІІ. За ЧЪРГУБОИЛА МОСТИС За щастие титлата на Мостис е фиксирана от български писмен паметник, а именно неговата надгробна плоча. Надписът гласи: “Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.” Ако бе само от гръцки източник, то тогава щяхме да имаме навярно още едно “двойно име” в българската официална историография – “Мостис Сурсувул”. ІV. Дали “ГЕОРГИ СУРСУВУЛ” И “ЧЪРГУБОИЛ МОСТИС” са едно и също лице? Налице е надпис от надгробния камък на Мостис, открит във вторичен гроб в т. нар. Църква на Мостич в м. Селище, Велики Преслав. Надписът гласи: “Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.” От текста научаваме, че погребаният Мостич приживе е бил висш сановник – чъргубиля /ичиргу боила/. Намерени са и три печата на Георги, монах и синкел български (синкелът е бил близък съветник на църковния глава), датирани също от средата на Х в. Археолозите са открили и византийски печат, който свидетелства за кореспонденцията, която погребан в известния “манастир на Мостис” мъж е водил с високопоставен сановник в Константинопол. В църквата са открити следи от препогребвания, което отговаря на въпроса защо костите на Мостис са укрити в малка яма с размери от по половин метър. Мъртвите са погребвани в каменни гробници, а след изтичане на определен период от време /смърт на друг висш сановник, приемник на по-рано починалия/ костите се изнасят и препогребват, а в каменната гробница се пренася тялото но скоропочившия. Намерените печати на висшия сановник Георги, могат ли да се отнасят до указания “Георги Сурсувул”? По това време в манастира е бил и Мостис, също известен с титлата чургубоил. Ако са две различни лица, един след друг ли са погребвани и препогребвани? А дали не се касае за едно и също лице с две различни светско и духовно имена “Мост/ис/” и “Георги/ос/”? Или едно и също лице с наистина двойно име, но Георги Мост/ис/? V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: За да се отговаря на всички поставени новооткрити въпроси, следва да се изхожда от научно обоснованата даденост, че в първата половина на Х век е живял български управник, зет на Симеон І /893-927/ не с двойно име “Георги Сурсувул”, а с име Георги и титла Чургубоил /”Роднински боила”/. Източници: http://www.promacedonia.org/ki/ki_9.htm “История на българите”, Константин Иречек http://www.museum-preslav.com/inscription.html НАДГРОБЕН НАДПИС НА МОСТИЧ - втора четвърт на Х век http://www.uni-vt.bg/1/?page=623 “Манастира на Мостич”във Велики Преслав

"Сурсувоил" /в гръцкия писмен паметник/ - равнозначно на "Чургубоил" /в бълг. писмен паметник - т.е. надписа на Мостис/ч/ Аспадниат посочи, че буквалния й превод е от типа “Роднина на владетеля” или “Роднински боила” /ползва се само от роднини на българския владетел/ Чургу - "черга" - човек от моята "черга" /"чердак", "род"/ Боила - боил или боляр. "Черга Боил" - "Роднински Боил"!! Георги "Черга Боил" /Сурсувул - гръцка форма/ е такъв "Роднински боил", защото е зет на цар Симеон І /893-927/.

Намерих нещо много интересно по темата: "...Китайските „булодзи” и етимология на етнонима “българи”. Санпиен Чен смята че името булодзи/болудзи/булоцзи е закономерно предаване чрез китайска транскрипция на етнонима българи, като се позовава на Питър Буудберг (неизвестен у нас изследовател от 30-те год. на 20 в.) и Карл Менгес. Той смята че вероятната изходна форма е била Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ среднокитайското B`uo-lak-kiei, което реконструира до Bulgar/Bulγar, съответно китайската форма - *бо-лак. Лу Фейан, във своя трактат по китайска фонология, също смята че формата Buliugu, е само друг вариант на корена Buluoji." http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...LITES_AVARS.htm ЕФТАЛИТИ, БУЛОДЗИ И АВАРИ. КОИ СА „КИТАЙСКИТЕ БЪЛГАРИ”? Buluoji /Булуоджи/, Buluojian /Булуожиан/, Bulugen /Булужен/, Boluohui /Болуохуи/, Buliuhan /Булухан/‚ Poliuhan /Полиухан/‚ Poluohan /Полуохан/‚ среднокитайското B`uo-lak-kiei /Боу-лак-киен/, което реконструира до Bulgar/Bulγar, съответно китайската форма - *бо-лак /Бо-лак/. Да видим спецификата на произнасяне и изписване в съответните източници: “…После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды возмутились [против Огуз-хана].” /Абу-л-Гази, 1663 г., “Родословие на тюркмените”/ - тюркски източник. "…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “ /Роджър Бейкън, 1267 г., “Opus Majus”/ - латински източник. “..защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б"..” /Паисий Хилендарски, 1762 г., "История словеноболгарская"/ - относно гръцките източници. "Хотя русские пишут и произносят имя Basilius (Василий) через согласную w, но раз у нас укоренилось писать и произносить его через b, то я не счел нужным писать это слово через w.” /Сигизмунд Герберщейн, 1556 г., “Записки за Московия”/ - латински източник. Как ще произнесе Абу-Л-Гази? - "Илак, Олак или Олах" /нямат звука "б" - тюрк./ Как ще произнесе Роджър Бейкън? - "Блак или Блах" /пишат с "В" или двойно "В", произнасят "Б" - лат./ Как ще произнесе грък, да речем Скилица? - "Влак или Влах" /пишат с "Б", прознасят "В" - грък./ Как ще произнесе Герберщейн? - "Блак или Блах" /пишат с "В" или двойно "В", произнасят с "Б" - лат./ Всеки сам да продължи как ще е произношението и изписването за Абу-Л-Гази /тюрк./, Скилица /грък./ и Бейкън /лат./ за дадените вече: Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ среднокитайското B`uo-lak-kiei, което реконструира до Bulgar/Bulγar, съответно китайската форма - *бо-лак. За пример - как ще е китайската форма "бо-лак" Абу-Л-Гази /тюрк./ - "О-лак" /нямат "б"/ Скилица /грък./ - Во-лак" /казват "В", вместо "Б"/ Бейкън /лат./ - "Бо-лак /пишат "В", изговарят" "Б"/ Спорна работа по темата!

След като влизат в тяхното полезрение тохари-юечжи, аси-усуни, пасиани-пасики (пацинаки), кангари-кангюй, как така не са влезли "булодзите"?? Да не населяват някъде около Чукотка или пък не са там, ама били тъй "мижави", че гръко-римските източници не са ги засекли, ама нито веднъж? Или Боровкова просто не ги е засякла в източниците? А дано ги засече най-накрая, че да може оттогава насетне да ги зесекат и нашите капацитети по темата Или пък ги е засякла Боровкова, ама за да не немести академично в Средна Азия "римски скотовъдци или колонисти" е предпочела да замълчи деликатно.

Какъв е тогава паралела в гръко-римските източници за народа "Булодзи" от китайските източници?? Или Боровкова не открила паралела?

Големи балъци изкара Romania и Bulgaria. Никой да няма между тях и да не си спретнат обща граница. Ни едните да се предвижат и усвоят ничията земя, нито другите. Признавам си, доста академично и категорично отсече: "Просто няма такава" държава между тях, но нямат и обща граница. .

Buluoji/Bulgars І Булухи/ Булгарс І Блахи/ Булхарс І в латинските източници пишат "W" или "V" - "W"/"V"лахии - четат Блахии/Болгарс І в гръцки източници пшат "B" - пишат "B"лахос - четат Влахос/Болгарс То в самия даден източник си пише "Булоджи или Булодзи" на китайски /"Булахи" - в друго изговаряне/, а самите те се изговарят "Болгии" или "Болг/арии" или "Болгар/и", обаче пак не го проглеждате във вашия си източник и се стига до: Направо да се просълзи човек, ама дали от мъка или от друго. Представям си, ако в пресъздаването на именния термин от китайски имаше по-голяма разлика от единия звук, "БулоДЗи" вместо "БулоХи" /"ДЗ" замества е "Х" при тях, какво да правят като говорят по този начин, а не могат да извъртят езика си като "иноземците". Щом затова се изписват маса книги, тонове хартия, мастило и не се вижда простичката идентичност "БулоДЗи" - "БулаХи" и оттам Роджър Бейкън /Опус Маюс/ и т.н. и т.н. вече доста подробно систематизирано и разкрито. Включително ще преведете и "митичния" вече израз от васалния договор на Стефан Велики, че договора е "преведен от БУЛАХИ-ко /БУЛОДЗИ-вашите/ на ЛАТИНУМ, но кралят задържа екземпляра написан с формата на РУТЕНИ-ко езика" /1485 г./. Направо не вярвам с какви дреболии се губи времето, а такива прости глобални неща /дето правят връзка, това мъничкото камъче, което е най-важно във всяко начинание/ - не се "проглеждат" и забелязват от собствени давани източници!

Това им е работата на печенегите, охранителите на североизточната граница на І българско царство през Х век /а може би продължава и след това в ХІ и ХІІ век, до успешното "въстание" на Асен и Петър или "освободителна кампания" за освобождаване на "брататята южно от Дунав"/, затова и са допуснати да се заселят в рамките на царството между Днестър и Днепър.

КГ125, няма ли да спреш "грамофона" или да обрънеш плочата си вече? Изтрий последния си редове от темата, защото я загрозяваш и задръстващ с ненужни извън темата въпроси. Гузен негонен бягаш. Докато казваш "А", и веднага - ама не искам да кажа еди какво си "Б"! Сакън. Махай ненужните редове /вкл. и този мой пост заедно с твоите оф топик думи/ и да се върви само по въпроса по темата. Дал съм само цитати, коментари да не правим. Комнетара е направен от самия Добри Войников - "За да не дойде Букурещ в Шумен"! А какво е ставало там - пишат и другите споменати в темата.

Също интересно по темата: Революция в Крайово Сяко нещо има своят корен, а за коренът на крайовската революция трябва да бръкнем по-надълбоко, Знаете лелята на Гракхите и жената на римлянинът от Лясковец, dómna1 Кюсе-пияно? Тая преди 3-4 години "Jiana bulgara"2, а сега bâtrăna Românca3, чете зимъс в Atheneul Român4 публични лекции за возпитанието. На тия патриотически лекции — не щеш ли — да се случат и няколко побългарени римляни от Крайово, и като чуват те, че за да бъде човек возпитан, трябва да промени името си от Касабов на Кюсе-пияно, отиват в Крайово и хващат да кръщават и себе си, и жените си. И тъй от Вълков станало Вълкулеску, от Кънчов Кънчулеску, от Гана — Евгения, от Тота — Теодорица, А за да научат и децата им язикът на мадам Кюсе-пиенините "strămoçi"5. майката хванала да дума "vino sa ti go dà majka ceva"6, а бащата: "lasâ go sâ ducâ na culca da ne go bat"7. Тъй щото побългарените румъни станали в късо време пак румъни — и румъни като в Александрия, дето цървулите на бащите миришат още на табанът, а синовете им казват "nu śtiu bulgareśte: eu sânt român"8. Но на 11 мая, като празнували денят на "двамата братя румъни от Турну-Северин", един от българановците като чел слово в черковата, познал какини си Гинини и булини си Тотини и посъветвал ги, за да станат същи румъни, да си одерат барим и кожите и да облекат други (напр. цигански). От това какво мислите да е произлязло? Бунт! Революция! Нападение! Крайовските "римлянки", коя със сопа, коя с брус, коя с ръце, коя с крака, показали, че те са наистина потомци на мадам Кюсе-пиените роднини и че са готови да разцепят главата секиму, който би казал, че са българки. Дори един от "побългарените" отишъл и хвърлил едно меше на жена си: — защо да му не каже тя, когато се кръстила, та да се е кръстил и той, а останали: тя румънка, а той българин. Видите ли, че м. Кюсе-пияно ще развали на хората къщите? Сичко това много хубаво станало, само това не можем да разберем: Domnu9 Кюсе-пияно стана едно време българин, за да земе в ръцете си в. "Народност"; после от българин стана турчин за 300 лири, а от турчин стана влах, за да даде румънското правителство на женицата му някоя службица — и има право, защото днес епохата е такава: стани и чифутин, само да има вещо, за пред кумът; но тия чичови Вълковци и какини Ганини за какви краставици искат да си менят мозъкът? Не бойте се — влашките офицери и амплоянти не гледат на имената, а на кожата и на салтаната. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&a...540&Level=2 "Революция в Крайово", Христо Ботйов Първа публикация във в. "Будилник", I, бр. 3 от 20 май 1873. п.с. Много интересна е и формата на името на града - "КрайовО", а не наложеното "КрайовА" /"край-ово", "краен град", "граничен град" на ІІ Българско царство - в един период от кр. на ХІІІ-нач. ХІV, когато при Михаил ІІІ Шишман отново е отблъсната унгарската власт над Северински Банат и "Крайово" вече става не граничен краен град, а град от вътрешността, но със запазено име в спомен на миналото положение./

Наясно съм, че наследници на римската и македонската цивилизации въобще от 1-2 писания няма да се трогнат от "нек-ви диваци от Русия или Азия". Темата и източниците събрани в нея, са предимно за ползване от не наследници на римската и македонска цивилизация, а за обществения и научен останал "плебс" в европейски и световен мащаб.

"город Осаса (Укак), который был пограничным городом владыки Запада, то есть монголов улуса Джучиева. «Город этот маленький», по словам арабского географа Абульфеды, писавшего в 1321 году, «лежит на берегу Итилии, то есть по нашему Волги, почти на середине пути между Сараем и Булгаром, от каждого из этих городов в расстоянии 15 дневных переходов. До Укека, но не дальше его простирается орда повелителя татар в странах Берке» http://209.85.129.132/search?q=cache:YN4hj...lient=firefox-a НЕОПУБЛИКОВАННАЯ РУКОПИСЬ А. А. КРОТКОВА «УВЕК-САРАТОВСКИЙ ПО ДАННЫМ ИСТОРИИ И АРХЕОЛОГИИ» Невъобразим маршрут за Константинопол се получава?! - Изходен пункт Астрахан - при делтата на Волга. - Оттам в "Укак - город порядочный" /по Баттута/, но градът се намира северно от Астрахан /близо е Сарай-Берке/ в посока Булгар на 15 дни път от Астрахан на север по реката и на 15 дни път преди Булгар - по средата между двата града. Още един детайл, по времето в което Баттуна описва града, като "порядъчен" /т.е. големичък/, Абулфейда го описва /1321 г./, като "град маленкий" /т.е. малък или нищо особено/. Баттута описва, че Укак е на 10 дни път, а не на 15 от Сарай-Берке /до Астрахан/. Та значи от изходния пункт Баттута и делегация вървят ... на север по Волга?! - оттам отиват в "Руските планини", значи още по - на север върви делегацията!? Руските гори трябва да са Урал по всичко личи, където живят финските племена коми, ханты, пермяки и др. руси и светлооки "Роси" /известно общо название на скандинавските и фински народи/ - и на десет дни от Урал /Руските планини на север по Волга/ стига до ... Судак?! Та той е бил вече поне на 25 дни от Астрахан, така че до Судак /Кримски/ или Сурдак /на Кавказ евентуално/ му трябват поне 30-40 дни път. - оттам в Баба-Султук, откъдето римските земи били на 18 дни път. - оттам отиват в Матули /Мехтули - кавказки Аваристан/ - първото място принадлежащо на Рим. - оттам до Константинопол имало 22 дни път /това е нормално - от Кавказ до Константинопол/ - оттам пътували до Константинопол. източник: http://www.vostlit.info/Texts/rus5/Battuta...4.phtml?id=6756 втората връзка, която си дал в началото. Значи какво става: Астрахан - оттам на север до Укак - оттам още по-северно до Урал - оттам на юго-запад към Судак - оттам на югоизток към Мехтули - оттам на югозапад към Константинопол. Ничего себе маршрут! Съсипали са от път височайшата особа. Малък лабиринт се получава, но при всички случаи пътят не преминава през Днестър, Дунав, Стара планина и европейска България.

За което съм напълно съгласен и те поздравявам за откриването на този проблем и тема.

MEHTULI http://my.raex.com/~obsidian/caucasus.html The Caucasus Мехтули е даден в кавказки Аваристан! Мисля, че това снема въобще въпроса за маршрута на Баттуни. Той е през Кавказ и оттам по линията Трапезунд - Константинопол. Благодаря за поздрава. За теб също, интересен източник пусна. Все пак се изясни, че европейска България не е била неитересна за описване страна. Просто списващия пътешественик не е минал оттам, затова не е писал за нея.

Нешри изписва Йоан Шишман, като "гнусния неверник СУСМАНОС". Отделно в двора на Сигизмунд І Унгарски в нач. на ХV век се намира Фружин, синът на Йоан Шишман, но под името "SYSMAN". Още: "В мирния договор между Людвиг — крал чешки и маджарски, и султан Селим от 1 април 1519 г. наред със сръбските и с босненските крепости са изброени и : Флорентин (при устието на Тимок), Бдин (Бодон) заедно с цялата област, по-нататък „terra cesaris Sysman” c Оряхово, Никопол и Гюргево, освен това долните области с Дръстър, Хърсово и Килия. [43]" http://www.promacedonia.org/ki/ki_23.htm История на българите Константин Иречек

По-интересното е, че по папската средновековна терминология и ти Еньо си "блах", и аз съм "блах", така както и Калоян, Симеон, Петър и Самуил, както и всички наши и техни сънародници, които живеят по онова време извън тема или катепанат България /между Белград и Охрид и р. Искър и Адриатика/. По-интересното е, че и езикът ни е "балхико", а руския /рутеника лингва/ му е диалект. А ти, аз и царете ни по онова същото време как се наричаме по нашенски? А езикът си? А руския език, рутеника лингва, на кой средновековен език е диалект? Е, това е темата.

Още по-добре се вижда на твоята карта, че "пустиня" /"необитаемой и безводной степи"/ е цялата област от северен Кавказ досами Константинопол - Никея - по маршрута, който съм описал по-горе. Да, не се пътува по суша от Астрахан до Константинопол, както по източното, така и по западно крайбрежие на Черно море. Превода в частта на името на града "Судак" /предложено от преводача/ куца и в двата варианта.

BGVlach войвод, споделете румънска академична разработка на разчитане на "SIVISnMI" или " ___ SMIV". Много ще се радвам да научим истината, а не да гадаем тук.