Иванко Тертер

За последните работи, които сте писали тук не е мястото, а в долната тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry80178 "Криворазбраната цивилизация" /1871 г. осмива нравите в Букурещ. Тази тема е разкрита от всякъде и ако може препрочитайте назад, за да вниквате, който не е могъл да го направи досега. Най-вече прегледайте представената богата база източници за ТЕРМИНА "ВЛАХИ" в латинските източници и "ИЛАКИ" в арабските, "ИФЛЯК" в османските, сиреч от областта Блахия в Средна Азия - по ранните преселници докъм ІV-VІІ в. - "индоевропейци", по-късните от след Х-ХІІІ век - преобладаващо "тюрки"! Тогава ще преведете и мноооого трудния текст: "преведено от балхико на латинум, но кралят задържа текста с формата на рутеника езика", а и други неща от източниците. Толкова е просто за разбиране. BGVlach - последното не касае теб.

По случая когато е съпровождал бременната съпруга на хана? Четох го няколко пъти и достигнах до единствения възможне извод - пътувал е от Астрахан /на Каспийско море/ - по източното крайбрежие на Черно море - Анадол /първите румски градове са в Трапезунд/ - и оттам 22 дни път езда до Константинопол. Това е най-краткия път и се ползва за търговски цели. Описаната от него пустиня е най-вероятно са земите около Кавказкия хребет по диагонала от Каспийско /Астрахан/ до Черно море /Трапезунд/. Няма логика да нарича "пустиня" западното крайбрежие на Черно море, ако бе минал оттам, при наличие на плавателни реки /Дон, Днепър, Днестър, Прут, Дунав, Камчия/ през, които трябва да е минавал, а и земеделски райони житниците в района захранващи Константинопол, градовете републики Генуя и Венеция, както и целия европейския югоизток. Освен това и пътя на щеше да е по-дълъг и да минава през трета страна България, а не пряко от Златната орда в Римската империя /Константинопол/, както като минават по източната част на Черно море. Единственото, което ме притеснява е че в превода е даден град Судак, той в Кримския полуостров. Няма логика - дащо не са взели оттам кораб, ако са стигнали дотам? И в двата случая е безумие да се отбиваш в Судак - и пътувайки по източното крайбрежие /правиш нелогичен завой/, но и пътувайки през западното крайбрежие /пак се прави завой, каква работа имаш на най-южния нос в Крим, ако не вземаш кораб?? Просто караш направо, без да се отбиваш наляво в самия полуостров, подминаваш Крим в посока Днестър, делтата на Дунав и това е/. Явно има грешка на преводача. Касае се за град с близко по звучене име като Судак, но намиращ се по източното крайбрежие на Черно море. Трябва да се види в другоезични текстове какъв град е посочен. Ето карта: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...D0%B4%D0%B0.png Сарай-Берке е столицата на Златната орда, Астрахан е между него и Каспийско море, в непосредствена близост.

Народна Република България, ако за миналото или Руска Федерация, ако е за настоящо време.

Ibn Battuta: Travels in Asia and Africa 1325-1354 http://www.fordham.edu/halsall/source/1354-ibnbattuta.html Мисля, че ибн Баттута е подминал европейската България и е преминал с кораб от Крим /Кафа/ в посока Константинопол. Из Сведения на ал-Умари за “Златната орда” и България през тридесетте години на ХІV в. /т.е. по времето на Ибн Баттута/ "… когато той се завърна от тази страна /”Златната орда”/, която той обиколил при своето пътешествие и в която той, стигайки далече, се добрал до Акчакерман /Маврокастро, Акерман, дн. Белгород Днестровский/ и Булгарската страна". Може би Ибн Баттута е искал да си спести митническия граничен контрол на влизане в България, при Акерман /Маврокастро/!?

Някой може ли да даде връзка към комедията "Фудулеску. Прокопцаният зет на хаджи Стефания" /1876 г./ написана от Тодор Пеев в Букурещ?

за този надпис становището ти го разбрахме - от типа: "не зная това какво означава, но означава не това, което..." По другото изложение относно монетосеченето, грамаж, емисии, видове надписи, начален период на монетосечене, основанието му, съпоставка с българското средновековно монетосечене и др., както и взаимосвързаните с него посочени в другите дадени обвързани с темата странични източници, ще дадеш ли становище?

Също интересно по темата: д-р Симеон Табаков /1880-1918г./ е автор на многотомника "Опит за история на град Сливен". По това време половин Сливенско е преселено във Влашко, Бесарабия и Молдова. Всеки, както и самия историк Табаков, е имал както живи роднини там, така и познати. Във всеки по-голям град има такива колонии, както и в цели села. Та ето какво констатира съвременника д-р Табаков, само отпреди стотина години: "Румъните много мъчно се решават да броят населението по народност. Те го делят по вери: ортодокс, католик, протестант и т.н. срв. "Бюлетин статистик генерал ал Романей". Тук има сведения за България, но не и за българите в Румъния. Румъните изхвърлиха старобългарската азбука, с която си служеха до 1848 г.; същото направиха и с много български думи, които замениха с френски или италиански; няма да се мине много, когато вместо "градинаряса четещи вестнику" те ще казват "жардиниера лизещи журналу".

Криворазбраната цивилизация Добри Войников /1871 г./ http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=249...E8%FF&Add1= --------------- Царевна Миладинова-Алексиева /дъщеря на Димитър и племенница на Константин Миладинови от Струга/ е учителствувала заедно с Добри Войников в град Шумен. В своите мемоари е отразила интерес момент касаещ се произведението "Криворазбраната цивилизация" от Добри Войников, което е било "хит" в онази епоха, а и сега. Най-интересния момент е, че всъщност то осмива криворазбраната цивилизация на обществото в Букурещ, Браила и др. подобни градове от новообразуваната държава "Кралство Ромъния" - направена за да е наследник на "онази" Романия, а не на това което е била дотогава или доскоро... В този смисъл, сънародниците ни там /или вече тогава бившите/ са дали един "дирек" за развитието на българската хумористика, още от предосвобожденската ни епоха. ЕПОХА, ЗЕМЯ И ХОРА, Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи на Царевна Миладинова-Алексиева (Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985) http://www.promacedonia.org/cm/cm_6.html Добри Войников дойде в Шумен през учебната 1875 – 76 година. Бил е и по-рано, към 1866 г. учител в тогавашното Шуменско мъжко училище. Когато в 1877 година започна войната, Добри Войников след завършено едногодишно учителствуване замина за Румъния, откъдето бе дошъл. Преди да замине, той останал известно време във Варна. Вън от училищните си занимания Войников имаше казаната вече голяма грижа, която бе грижа и на част от младенчески настроеното шуменско гражданство и която доставяше истинска радост на всички ни: играеха се, обикновено от набързо стъкмени сили, неговите пиески, най-вече споменатата "Криворазбрана цивилизация". Кого осмиваше Войников с тази си пиеса? Тогава шуменци бяха толкова примитивни, толкова българи, колкото домошари и скромни занаятчии, търговци и земеделци. На учителите често предлагаше да го подкрепят. Искаше да ги "въведе в театралното изкуство". Не обръщаше внимание на упоритостъа им и на "предубеждението им, че театралното изкуство не било съобразно с достойнството им. Някои от учителите напразно го само дразнеха: защо ли осмива криворазбраната цивилизация, когато всичко наоколо му било "просто" и скромно българско. Добри Войников остроумно отговаряше "за да не дойде Букурещ в Шумен". И навярно е имал право. Той бе живял дълго в Букурещ и в Браила и ще да е видял много криви страни на поориенталчената европейска цивилизация. Независимо от театралните си грижи, за които отделяше доста време, Добри Войников бе акуратен и изпълнителен учител. Нещо повече, той се опитваше да работи и в областъа на българската история, на българската наука. Имаше и особена склонност към литературата. От гражданите Добри Войников бе почитан и винаги обичан, особено от младежта, може би защото, по примера на Ботевата школа, не обичаше някои от първенците чорбаджии. Сред колегията Добри Войников бе първият. Обичаше България, обичаше да размишлява за съдбата на всички българи, дето и да се намираха те. Особено му дошадаха македонските песни и думаше, ако един ден България се освободи, той ще отиде да основе театрална група в Солун или в Охрид. Като чадо на добруджанските степи обичаше морето, а освен това мислеше, че южният българин е по-пригоден към изкуството, отколкото севернякът."...

Много добро и символично сравнение Раду /1377-1383 г./ е с фиксирана титла "принц на България" /"Radano principe di Bulgaria infedelle"/, в издаден от унгарския крал Лайош Велики документ, в който последния обяснява, че е воювал с българите предвождани от принца им Раду /Radano/. Това е в периода на "видинската епопея" 1365-1369 г. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;mode=linear “Принцовете на България” – воеводите от рода Бесараба Отделно, има издаден документ от "българския принц" Раду /1377-1383 г./, в който същия отбелязва, че в Рукър /до Бран/ има митничар /"вамеш"/ на българския цар - 70-те г. ХІV в. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3858 Къде е северната граница на България при цар Иван Шишман? Несъмнено тук имаме Йоан Шишман /1371-1395г./ и ако монетата е приписана на румънските специалисти за Мирчо, означава че последния сече със санкция на царя си от Търново /респ. Видин, на периоди/, което в качеството на васал чинно е отразил на монетата. "Йоан" е титла в титулатурата на българските императори /царе/ и се ползва от владетели от кръга на българската държавност в периода ХІІ-ХVІ в. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5288 Датиране на периода на зависимост на царство България от Златната орда и http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4281 Защо Шишман е Йоан, а Мирчо Велики не е?, Покръстителството в българската историография Българския род от кумански произход Бесарабъ се сродява с управляващия в държавата България род Асени /по линията на Шишмани/ чрез брака на ловешкия деспот Александър /Йоан Александър/ и Теодора Бесарабъ. Може би покарй тази свадба и със санкция на Михаил ІІІ Шишман воеводата Бесарабъ получава ранг на съвладетел на царя, за територията на северински Банат, може би и по източно от него до р. Прут и на север до Карпатите. за размисъл: "Използвайки кризата в Унгария, през първите две десетилетия на ХІV в., деспот Михаил Шишман Асен, по-късно български цар (1323-1330 г.), подновява военните действия в Мала Влахия/Олтения. Българското царство води тази политика в съюз с местните воеводи, сред които се откроява Иванко /б.от мен "Йоан/ко"/ І Басараба - син на Тихомир (или Токомер), от кумански (българо-кумански) произход, вероятно близък на Тертеровци и Шишмановци. Споменът за унгарската хегемония през втората половина на ХІІІ - първите десетилетия на ХІV в. остава в названието Угровлахия. Воеводството получава от българските царе почти пълна автономия, вкл. правото неговите господари да носят титлата "велик воевода и самодържец". Наред с това влашки отряди участват във военните походи на Михаил ІІІ Шишман Асен и Иван Александър. Сходна е ситуацията и в създаденото в средата на ХІV в. воеводство Молдова, което излиза извън обсега на тази статия". http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm ЗА СЕВЕРНАТА ГРАНИЦА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ПРЕЗ ХІІІ-ХІV В. Пламен Павлов Качеството съвладетел /принц, представител на управляващия в държавата България род/ в титулатурата се символизира с представката "Йоан" /от бога/. От този момент /1330 г./ насетне, воевдите на Бесарабъ, а по - късно и тези на Богданско, са не само гранични аристократи "воеводи" на българското царство, но и се вливат в управляващия в държавата им България род, този на Асени. Въздига се и ранга им до съвладетелски, по отношение управляваните от тях територии на българското царство. Именно по тази причина същите са с имена титли +IW, + IO, Ioan, Iwan, като на царете им в Търново /респ. Видин/. Не знам какво още да се извади в общественото пространство, за да се престрашат академичните ни авторитети да дадат становището си за българския характер на северните територии на Второто българското царство - Бесарабъ /Влахия/ и Богданско /Молдова/ в периода ХІІ- ХVІ в., ХVІІ в., поне. Спокойно, ако нещо се страхуват, могат да казват на свои колеги от чужбина, нещо от типа: "не сме казали ние, ама едни - /заблудени/ - ентусиасти по наши форуми такива неща изкарват за характера на тези земи, че май вече трябва да ги обсъдим"... За начало, какво да се прави, и това стига...

И къде казвам, че всъщност Стефан Душан "не е никакъв цар", вероятно пренасяйки съвременни съждения за минала епоха?? Всъщност и с последния ти пост съм съгласен по принцип. Но гледаш едностранно или субективно /от страна на даден субект/, а историята е многостранна и подчинена на международни правни норми, което пък автоматично ни довежда и до това да изследваме даден казус имайки предвид и позициите по него на Константинопол, Рим и Търново - важни субекти в международната правна и църковна система. /Симеон от ІХ в. не може пряко да се сравнява с Душан от ХІV в., защото и това би налагало съвременни за ХІV в. наслагвания за минало време - ІХ век. Отделно - Симеон има царски статут признат от Рим /възможно още да е от Тервел или Борис даже/, докато стана дума, че Стефан Душан няма такъв нито от Рим, нито от Константинопол, а има лично признат титул от Търново, от зет си Йоан Александър, който е дал такъв статут за сестра си, а не за зет си. Ако не беше женен за Елена Българска - признаването от Търново щеше да се чака, като признаването от Рим или Константинопол, т.е. "през крив макарон"/.

Много интересни наблюдения и съм изцяло съгласен с тях и изводите ти. Изключение е горното. Доколкото знам, българския цар и българския патриарх са признати с този им титул от Константинопол и Рим, но не са имали право те самите /бълг. цар и бълг. патриарх/ да признават такъв титул за други. Ето защо Стефан Душан не е признат от никой друг за "цар", а приемнците му след смъртта му почти веднага доброволно се "сбогуват с тази титла". Може би знаейки, че признаването на титлата ще е нищожно и това няма да възпроизведе юридически и политически ефект, Йоан Александър се е съгласил на "кандармте" на сестра си Елена Българска да извърши признаването за да не й скърше себелюбието и това на зет си, покрай нея. Елена има свой двор и земи, които управлява - южните известни като ... България /Охридска "България паднала под зависимост от османците в 1369 г." според Константин от Островица и записките му от ХV век/. Титлата цар, най- вероятно освен това, е призната само в лично качество за самия Стефан Душан и самата Елена Българска и "признаването" от страна на българския цар и патриарха не се разпростирало за приемниците им. Отделно, както споменах, самото признание пък въобще не касае Рим и Константинопол, за които това само един нищожен акт - поправен скоро след това, от самите приемници на Стефан Душан - Стефан Урош и Лазар. А приемниците и приближени на Елена Българска /синовете на личния й ковчежник и навярно роднина по търновска линия Мариян или Мрънян/ Вълкашин и Углеш са само "крал" и "деспот" на България.

По-скоро е Йоан Шишман /1371-1395 г./ - сюзерена на воеводата Мирчо /известен във Възрожденската ни историография като "Димитър Загорски"/ - 1386 г.-поставен в Търговище от Йоан Шишман, след като последния е отстранил и екзекутирал Йоан Дан и до 1417 г. За последното дано не си прав за в бъдеще време, както си прав за минало време /от периода на следосвобожденска България и историографията й/

Нещо ново за размисъл: http://12x12.hit.bg/january_bu.htm ЛЕГЕНДИ ЗА ИМАНЕТАТА НА ВЪЛЧАН "А най-отгоре на камъка стояло знамето на Вълчан с инигнии - СИВ РИС НА СИН ФОН! Като се събрали всичките му воеводи и четници, Вълчан дал заповед всяка година те там по същото време да донасят десятък от обирите на хазните. Това било, в името на идеята да се съберат пари за освобождението на България. Така за да всее смут в турците, Вълчан войвода решил Вълко от Асеновлак да вземе неговото име - името Вълчан. Тогава накарал един каменоделец да изкове същите като неговите знаци. Със същото име Вълчан, истинският Вълчан войвода кръстил и Петър войвода от Горна Джумая. След като благословил аверите си с новите имена, завързал им очите и ги завел в една пещера, наречена Общата маара." Ако Вълчан войвода и Вълко Бимбелов не са едно и също лице, можем ли да приемем, че Вълко Бимбелов е едно от лицата получили "легендата" че Вълчан войвода. В смисъл както е описано по-горе. Истинския Вълчан войвода от конспиративни и тактически съображения да е се е "клонирал" раздавайки самоличността си на други лица с цел заблуда на преследващата го власт и да всее смут в нея, че е неуловим и на много места едновременно? А е факт, че късната част на биографиите на Вълчан войвода и Вълко Бимбелов /също войвода по наследство апропо - Вълко войвода/ си съвпада едно към едно. Само, че това да е биографията на Вълко Бимбелов, а истинския Вълчан войвода да е бил вече пленен от леденишкия спахия Ахаладолу, според известието на П.Р.Славейков? "Според П. Р. Славейков, Вълчан войвода накрая е бил заловен от леденишкия спахия Ахаладолу, след което съдбата му вече е неизвестна". ... и след пленяването му, нататък биографията да е на Вълко Бимбелов /също Вълчан Войвода/, който също е известен с името Вълчан войвода и със сходна дейност, като на другия. Защото е вън от съмнение, че преговори с ген. Дибич Задбалкански в 1829 г. води Вълко Бимбелов и след разгрома на въстаническата му дейност и оттеглянето на руските войски през 1829 г., същия отива във Влашко, Браила, където умира ок. 1831 г. знамето на Вълчан с инигнии - СИВ РИС НА СИН ФОН Някой срещал ли е другаде такова знаме или да има идея откъде и как е взет герба със сивия рис?? Да не е барс -като в герба от Калояновъ пръстенъ?

Да, в северна България са печатани. В Търговище. Имало е печатница и в Ръмник. Даже и в най-северната гранична точка - в Брашов, в българския манастирски комплекс. Както се вижда книгопечатането на български език към ХVІ в. е било съсредоточено в центрове в най-северните отдалечени от султана части на ІІ българското царство. В периметъра на граничния възел Рукар-Бран-Брашов.

Тъй, тъй. http://www.novini.dir.bg/2009/09/29/news5146947.html - за основа и обща култура по въпроса. "ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ" от 1512 г., издадено в Търговище от монах Макарий http://www.nationallibrary.bg/redkiizd.html , най-вече и др.

Да, и едноличен цар на България става съответния султан в Коннстантинопол. Не напразно Баязид І, след като превзема Търново започва да сече царски монети там с традиционно българско христианско изрисуване на владетеля в "ези"-то и арабски надпис на гърба - "тура"-то, а надписът е - "бога да пази държавата" /на която е станал владетел де, България/. http://ald-bg.narod.ru/BG_vladeteli/Alexander_Sisman.JPG В 1422 г. османския владетел премахва Видинския си конкурент или опонент за носене на царския титул на царство България и става едноличен такъв владетел на върха на пирамидата. Под него поне два - три века е бил съхранения български елит - жупани, воеводи, деспоти, логотети, кнезове, военизираното население /войници или войнугани/, а в административно отношение територията на България заключена между Карпатите и Дунав запазва автономията, която е предоставена от Йоан Шишман по времето на Мирчо Стари. В този смисъл тази област на царство България остава непокътнатия оазис от Второто БЦ, където поне два века след това се е развивала българската писменост, култура, книгопечатане и традиции. Трансформацията там настъпва след отстраняване на династията Бесарабъ и загубване автономния статут към средата на ХVІ век. Необратимата трансформация от своя страна е от ХVІІІ век насетне, където политическия елит е налаган от Великата порта и е бил съставян от фанариоти и даже от случайни италиански авантюристи от венецианските колонии в Пелопонес и Крит. А как пресъздава ситуацията с владетелите на царство Българие Бл. Клайнер: http://www.promacedonia.org/bk2/bk_hrono.htm Хронологичен ред на князете и царете на българите от тяхното навлизане в Европа до падането на българското царство Баязид I Илдъръм, султан турски [764] петдесет и пети владетел на България, нанесъл ѝ големи щети и попречил много на обръщението на българите. Носил прозвището Илдъръм (Мълния небесна), защото опустошил не само България, но и Тракия, Дардания и Македония. Той обсадил Цариград, но бил принуден с големи загуби да отстъпи. Пленен от Тамерлан и затворен в желязна клетка, умрял в 1398 г. Сюлейман Емир, султан турски [765] петдесет и шести владетел на България, син на Баязид. Той водил война с брата си Муса, т. е. Мойсей, обаче бил победен, докато гледал да се спаси с бягство и бил убит от жителите на едно село, където се бил укрил. Муса или Мойсей Куручелеби [766] петдесет и седми господар на България, влязъл в сражение при Одрин с брата си Мехмед, бил сразен в боя и опитал да се спаси чрез бягство, но бил заловен и по повеля на брата си бил удушен в 1414 г. Мехмед I, брат на Сюлейман и на Муса [767] Петдесет и осми господар на България. Той завзел голяма част от Сърбия, Влашко и Славония и пръв от турските султани се прехвърлил през Дунава. Умрял в Бруса в лято Христово 1422-ро, след като царувал осем години. Мурад II, син на Мехмед I [768] Петдесет и девети български господар. При неговото царуване пробляснала голяма надежда да се освободи България. Унгарският крал Владислав прочее се опитал да изтръгне България от турците и през първата година спечелил много победи, но по недоимък на продоволствие бил принуден да се върне в Унгария. На следващата година той започнал войната с по-големи приготовления. Мурад, като узнал, че Владислав е излязъл против него с такава военна сила, поискал мир. Владислав, убеден от други, склонил на мир и го потвърдил с клетва върху светите евангелия. Наскоро след това обаче Владислав се разкаял за сключения мир и по подбуждение особено на владиците нарушил сключения мир и с огромна войска навлязъл в България. Той опустошил Никопол, превзел в Тракия Каварна, Макрополис, Калиакра, Галата и Варна, много пъти се сражавал с променлив успех и най-сетне загинал в бой на 10 ноември 1444 г. край Черно море. Мурад пък завзел Солун и цяла Гърция до Коринт, но при опита да превземе Белград претърпял неуспех. Бидейки пет пъти победен от славния герой Ян Хуниади, той се принудил да иска мир при условия, угодни за победителя. Нанесени му били много поражения и от Георги Кастриоти (Скендербег), който му изтръгнал Епир и Македония. Отблъснат бил и при обсадата на Кройя, и така не понесъл това, че посегнал на живота си и умрял в 1450 г. Мехмед II син Мурадов [769] Шестдесети господар на България, превзел Цариград и много други градове не толкова с оръжие, колкото само с навяване на страх. Той обсадил Белград, но бил отблъснат от мъжествения Ян Хуниади, загубил четиридесет хиляди от своите и бил принуден да бяга. Преследвайки бягащия [султан], Хуниади бил ранен смъртно 207 и умрял за голяма скръб на християните. Така изчезнала всяка надежда за освобождение на България, особено когато Мохамед, след като превзел Цариград, убил и император Давид Комнин, който обитавал в Трапезунт, унищожил напълно гръцката империя, отнел Пелопонес от венецианците, завладял напълно Босна и Албания, навял страх на цяла Италия и след това превзел град Отранто в Италия. и т.н. и т.н. до Фердинад І Български - 1908 г.

Това на картата са топоними - образувани в течение на векове, не по едно и също време, начин и оставени замразени така в политгеографията /картата е от ХVІ-ХVІІ в./. В този смисъл няма нищо чудно наличието на топоним "Валахия парс" /"Част от Влахия"/ и "Куманор Кампс". Първия топоним е от държавата България, втория от държавата Унгария - даже има унгарски крал от кумански произход Ласло Кун /т.е. "Куман - Кун"/. По-интересното е съдържанието от картата на Ortelius "Theatrum Orbis Terrarum" - копирана от карта на Wolfgang Lazius 1568 г. - на термина "Мизия Инфериор" северно от Дунав - положен между "България" и "Валахия парс". Потвърждава се за сетен път полит-географското наименование на областта посочено и от Лаоник Халкокондил от края на ХІV-ХV в. То дава яснота за няколко различни терминологии за една и съща област - константинополска /Мизия=/, римска /Блахия=/, венецианска /Загора=/ и българска /=България/, като самата карта отчита всичките нюанси на наименование на областите в различините им терминологии: Във връзка с изследване въпроса коя именно е географската област с имена: “Влахия” /лат. изт./ = “Горна и Долна Мизия” /виз. изт./ = “България” /Изт.бълг.царство попаднало 971 г. под виз. власт, вътрешни бълг. изт/. ЛАОНИК ХАЛКОКОНДИЛ /ХV век/ - виз. терм. “…Някои пък смятат, че и Горна Мизия, и Долна Мизия са предлагали добри условия, като Горна Мизия не била областта при горното течение на Истър, а заселената земя отвъд Истър, и Долна Мизия не била областта при долното течение на Истър, а областта отсам Истър, която достига чак до Италия. Впрочем за българите, които служещите си по-добре с елинския език наричат "Долна Мизия", зная, че се простират покрай Истър от град Видин чак до Евксинския понт и са установили столицата си в Търново”. ЛЮДОВИК І ВЕЛИКИ /1366 г., грамота от унгарския крал/ – лат. терм. ”…След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия, започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват.” В този смисъл за лат. и виз. терм: Горна Мизия - заселената земя отвъд Истър, и Долна Мизия - областта отсам Истър /виз./... Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия /лат./ По бълг. вътр. терм. как се нарича тази област?? Те как са наричали земята си в периода /а и отпреди и след това/?? Ето как: цар ЙОАН АЛЕКСАНДЪР - 1346 г. грамота, която дал на Венецианската република: “…..Клетва и договор на господин Александър – цар на Загора или България с Веницианската сеньория от 1346 г………” /наименование по венецианска терм. "Трансалпинум-Загора" и вътрешна търновска терм. - "България" Областта е посочена в картата и с трите й известни и ползващи се термина. Най-вероятно от практична гледна точка - за да е разбираема от всеки ползващ я, пък бил той от Рим, Константинопол или Търново/ Видин. п.с. а в другата карта /първата/ от същото време "Влахия парс" е налице, но затова пък липсва "Куманор Кампс".

опитай се да изтълкуваш между редовете подчертания текст... какво съдържа в себе си той... и това е по времето на Йоан Асен ІІ в 1227-1232 г. Не става дума за ХV, ХVІ и ХІХ век даже... И в картите под кой латински термин са посочвани куманите, защото трябва да са посчавни в картите нали? Няма как да са се изпарили?! Давам насока, че в османската канцелария се съдържа термина "ифляк" /иллак/ ...

Много си прав. То затова е и темата /само като коригирам, не държавата "Влахия", а "областта Блахия" /когато границата на държавата България се отмести оттам, се именува област Блахия - в латинските източници и обратно, когато държавата България си върне съответната територия, областта с име Блахия изчезва и се именува като държава България - Блъг/ария/. В този смисъл вече спокойно могат да се тълкуват правилно и точно източниците от латински характер използващи термина "влахико".

Особено за баджанаците ни ще ми е много интересно да изкараш такива данни.

Много я усложнихте работата. Всъщност България в ІХ век граничи на юг с Източната римска империя /Романия/ и на северозапад - с Франкската държава. Сега питайте "франките" /или съвр. им наследници/ къде им е била източната граница в ІХ век. После питайте "византолозите" къде е била северната им граница в ІХ век. И рестото е България в ІХ век. Това е най-точния начин да не ви нарекат "националисти такива", ако ви е страх от това. Защото нали се сещате, че ІХ век празни места в картата на Европа няма!? Пък какво остава за по-късно... Ама нямало църкви от ПБЦ в Трансилвания? Ами някой търсил ли е въобще? Изучавани ли са основите на храмовете в Трансилвания или направо са станали католически? Ако пък и въобще да е нямало, има ли данни крайните български воеводи да са приели вкупом заповедта на Борис и да са си сменили официалната религия? Май доста не са, в доказателство на което е Х-ХІ век, където още са налице езически вярвания сред тези българи. Ахтум едва в 1001 г. - по времето на Самуил - приема православието във Видин. Ама нямало крепости между Днестър и Днепър. Ами някой въобще търсил ли е такива? Ако пък и въобще да няма какво значи, че въобще между Днестър и Днепър не е живял никога никой /само и само да не се признае, че това е гранична българска област/ или все пак са живяли български племена, вкл. печенеги допускани от българските владетели и охраняващи /да ги наречем федерати/ североизточната гранична област на Първото българско царство?! Стратегията на Крум и Филипопол. Особено след 811 г. Крум е всевластен господар на Балканите. Същия кръстосва около Константинопо, когато и колкото си поиска. Едва ли някой град, с изключение на Константинопол /императора е там и патрициите/, би се осмелил да отвърли ултиматум отправен от Крум за подчинение към него. Ако Филопопол не е разоран и превзет от Крум, то е само затова, най-вероятно, за каквото пише и в аналите - градът му се е подчинил на волята доброволно, вероятно със запазване на някои волни права за гражданите му, но под юрисдикцията на българския владетел.

Ако е ок. 1313 г., да не са ги домъкнали каталаните от Мала Азия??

СЕРДИКА/СРЕДЕЦ/СОФИЯ В ИСТОРИЯТА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Пламен Павлов http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/serdika.htm Правени са опити чрез този надпис да се потърси относително по-точна датировка на окончателното овладяване на Сердика от българите. По-специално, то е отнесено към 811 г. Приема се, че градът е превзет повторно от неизвестния по име брат на Крум, който се споменава в други паметници като извънредно важна фигура в държавата и армията. Съществува мнението, че този брат е наследил Крум след неочакваната му смърт (13 април 814 г.) и се е казвал Докум.

да не е казал "марш, марш"

# A3. Balsa II Balsic, Lord of Zeta and Durazzo, +k.a.1385; m.1372 Komnina Asen Komnenos * B1. Kraljica Rudjina, Lady of Valona, +after 1421; m.1391 Merxa Zarkovic http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan15.html#B2 The Balsici Какъв е въпроса? За името й ли? Или за това, дали цитираната за дъщерята на Йоан Комнин Асен и цитираната за дъщеря на Андрей Музаки е едно исъщо лице? Съответно или Йоан К. Асен и А. Музаки са едно и също лице или ако не са, значи или Хрониката на рода Музаки е генеологично менте /нерядко срещано за епохата на ХVІ-ХVІІІв./ или такива са другите източници описващи я като дъщеря на Йоан Комнин Асен?