Иванко Тертер

Добре. Ама не ги овъртай така нещата, вече се изясни кристално. Ето го езика на "блахите" и Асеневци в случая. Стига сме мъчили казуистиката си, като факта какъв е езика вече е от ясен по-ясен. А оттам и кои са "блахите". И по този начин отпадат всякакви дублажи на истории между различните нации /нарочно съм подчертал последното/. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6472 "...Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua..."

Искаш да кажеш, че всичко което се съдържа за българската история в Зографска история и в писанията на Паисий, Спиридон Габровски и поп Йовчо Попниколов се потвърждава от Кекавмен /който е с български произход между другото/?!

Да де. Казвате едно и също нещо. Само да подчертая че не са "блахи"-скитници, а "блахи"-пътници. "Пътници", защото са отряд за охрана на "път, пътен участък", а не хаймани, както са ги изкарали някои пишман интерпретатори....

Изучаваме разликата между Сфенкел и Икмор от една страна /"варягите"-роси/ и Светослав /княза/ от друга страна.

Нищо чудно. На гроба на починалия през 1972 г. в Москва Мартин Борман, на всяка годишнина от кончината му се поставят пресни цветя от тайни приятели. "Мартин Борман. 1900–1972" Гробище Лефортово, Москва Гьоринг е вербуван в кр. на 20-те-30те г., когато е пребивавал на обучение за пилот-изтребител в Съветския съюз. Даже има плод от любовта му с местна другарка. Не беше отдавна, когато дъщеря му доказа бащинството му, вкл. с ДНК. Не се знае докога е бил активен, в смисъл дали след 1941 г. е бил "топъл" или "заммразен". Да говорим за съвременници на младия агент Мусолини /към 1918 г./. Ленин е агент на германското имперско военно разузнаване. Преди него такъв е Г. Распутин, но е убит от водещия офицер на княз Юсупов от службата на английската корона МИ-6 Райнер Осуалд. Целта - да се отстрани негативното влияние на Распутин над имперското руско семейство чрез императрицата. На косъм е било към 1916 г. Распутин да изпълни задачата си Николай ІІ да излезе от войната чрез сепаративен мир и германците да направят цялата си мощ на западния фронт и да довършат французите и англичаните. Осуалд успява да отложи с една година това чрез ликвидирането на Распутин. Обаче германското военно разузнаване пуска Ленин в действие и първата му работа, като взема властта е не да сключи сепаративен мир, а направо капитулация пред Германия - Брест-литовския договор. Обаче забавата с една година е фатална за немците. Прехвърлянето на войските на запад е закъсняло фатално. В крайна сметка се оказва, че Осуалд е свършил отлично работата си. И тук някъде може да навържим младия агент на МИ- 6 Мусолини.

"Хуните по времето на Атила имат широки контакти, както с двете Империи, така и с подчинените си германски племена. Според Приск през 448 обичайните езици в лагера на Атила са три — хунски, готски и латински. Той /бел. Приск/ описва и срещата си с пленник от Източната империя, напълно възприел хунския начин на живот и не изпитващ желание да се върне в родината си. Самото описание на скромността и непринудеността на Атила е изпълнено с недвусмислено възхищение"... Това за пленника от Източната империя е повече от обяснимо: "...в Държавата на Кан Атила няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване". Сега по въпроса: Светослав отговаря на дало-нордически тип /за да вържим все пак нордическото начало у него/? Добре. В държавата на Атила е включена цяла съвременна Германия и южното прибалтийско крайбрежие, а столицата му е в Панония. Значи спокойно имаме аргументи да го отнесем и него към дало-нордическия тип /европейски/, така както и Светослав /широки гърди, чипонос, набит и т.н. - при все че Светослав е описан в млади години, Атила вече прошарен, поне едно двадесетина години по-стар от Сметослав към момента на описанието му/?

За да вървим по темата - искаш да кажеш, че е възможно Атила и Светослав да са някакви далечни роднини на "пеласгите"? По вънкашност приличат ли на т.нар. от теб "кавказоидни мелези" или на скандинаци? Пардон, мислех че сме в тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry75491 Външен вид на Атила и Светослав /и че ти накачули в нея и Карпош:)/ Не излизайте от темите. Какви са тези описания Хърс, при положение че тук се търси съвсем друго?.. Дайте тук по същество: Галахад или някой друг , ако може да намери връзка към документ с титлата, която австрийския император е дал на Карпош... За да се види дали е за "крал" на куманите, куман-оба или на куманово??

Иванко е казал всичко, което е искал да каже. Иначе темата се получи много по-интересна /откъм безсмислици/, отколкото съм предполагал.

Ясно е. "Впрочем и други турски хронисти разказват, че Карпош е получил титлата си "кумановски крал" от австрийския император по свое искане. За връзките на Карпош с австрийците най-сетне може да се съди и от факта, че при залавянето му от татарите у него са намерени документи, издадени от виенския двор. Те са преведени от немски на турски." Въпросът е: Има ли документ от австрийските архиви написан на латински или на немски език, от който мога да видя точния надпис на титлата му в оригинал /латински или немски/? КГ125, Куман-оба, ясно е, става идеално "крал на куманския род", сиреч "крал на куманите". Но до момента в който не видим оригиналния австрийски документ /сто процента съхраняващ се и досега във Виена/, остава само хипотеза, както остава и неаргументирана хипотеза всеизвестно наложената "крал на куманово".

Много точна забележка. Мюсюлманина е правоверен /поне/, та затова се разминава с порицание. Християнина /"рая"/ е неправоверен, така че едва ли се разминавал с порицание, напрово му се отрязва езика. Тъй, като най-вероятно тези християни са от султанските лични земи и в този смисъл има ограничен обхват езиковата дискриминация /не е разпространена върху всички християни/, ето защо "гага суз" /превод: устата да мълчи/ е разпространено в ограничен обхват. Оттам и числеността на "гага суз"-ите спрямо останалите им сънародници българи е доста по-малка.

"Приведения от мен цитат /бел. отличен източник/ не е безспорно доказателство на тезата ми, но е добра илюстрация на епохата и начина на мислене на ислямското духовенство, което играе важна роля в Османската империя" ...в"периода 1714-1716 г." По-рано само с порицание ли се е разминавало? ср. ХV-ХVІ век? От източника отлично се вижда, че ползването на езика на неверниците е престъпление по шериатското право. Към 1714-1716 г. наказанието е "порицание и пречистване на езика". Век-два по-рано "пречистването на езика" да не значи отрязване? То и към 1714 г. може това да се е имало предвид, всъщност... Писаното от Петко Славейков през ХІХ век.е много важно за разясняване на темата.

"Опит за история на град Сливен" 3 тома - д-р Симеон Табаков /1882 - 1918 г./

http://info-valahia.blogspot.com/ - ето един румънски колега, буквално тия седмици е сложил на историческия си сайт много точна и конкретна карта съставена на основание цитирания в нашата тема източник "Cronaca carrarese" от Andrea Gatari, където е споменат Раду Бесарабъ - принца на България. Разбира се картата е на румънските земи и никак не пречи на автора, че те са с име България. Така както в една съседна страна не пречи, че народа и цар Самуил са били наричани българи, а държавата им българия, но това е било защото ... как беше в учебника на "македонския народ" /!?/, защото ... това е било модерно за епохата. Само затова така се били наричали и са ги наричали... Иначе се чувствали ... и т.н. Та, всъщност картата е много точна и липсва въобще в нашата историография, а трябва. Значи Раду е принц на България и тази България е горе-долу в тези граници по времето на принца Раду Бесарабъ. Само, че този принц си имал цар. И царят Български на принца български Раду се е казвал Йоан Александър, а после синовете му Йоан Страцимир и Йоан Шишман. А Бесарабъ са принадлежащи към управяващия в държавата род Асени /по сватовство, поне от времето на Михаил ІІІ Шишман, ако не и по-рано при основателя на рода Бесаръ, Калоянов воевода от ХІІІ в./. А тези, които принадлежат към управляващия род са "принцепси" /принцове/. А след като са принцове на България, смятам за излишен въпроса в коя именно държава са били принадлежащи към управляващия й род? На картата виждаме обстановката, в общи линии, към 1380-те г. "Угро-Влахия" - завладяната от унгарците /затова унгарска Блахия/ част. "Молдо-Влахия" е частта включена във васалното на Полша и Унгария княжество Молдова. Северната граница е стабилно Карпатите /с Рукар, Бран и даже Сибиу и Брашов - от север/, което се потвърждава и от Брюжкия итинерарий от 1380-те г. На юг границата е Стара планина стабилно, след като османците към това време /1380-те г. / са овладели Адрианопол, Пловдив, Факия. Вътре в самата България е очертано символично владението на цар Йоан Страцимир, тъй като се води нещо като "гражданска война" за надмощие между двете партии за престолонаследие на властта - "багрянородната" /поддържащи Йоан Шишман/ и "небагрянородната" /поддържащи Йоан Страцимир - тази партия има силна поддръжка от страна на принцовете Бесарабъ/. Може би тук е и разковничето на убийството на воеводата Дан Бесарабъ по заповед на цар Йоан Шишман и налагането на нов воевода близкия до българския цар воеводата Мирчо Стари. Към 1390-те г. обаче Йоан Шишман отстъпва скиптъра и става "господин" /херцог, уджбей/, а синът му Александър "господинчик". Другият му син Фружин ще е също само "господин" на Загора. За сметка на това синът на Йоан Страцимир Константин ІІ Асен е "цар" /"прославеният император на България". Благодаря на колегата направил картата и сложил я на сайта си, който популяризирам тук. Няма значение, ако той засега не разбира защо точно му благодаря. Някога и това ще стане.

Описание от Лъв Дякон на варяги от свитата на Светослав /от същата "История", за събитията 969-971г. /: “Был между скифами Икмор, храбрый муж гигантского роста, [первый] после Сфендослава предводитель войска, которого [скифы] почитали по достоинству вторым среди них”. /книга 10/ превод: - Икмор: гигант!!! “…сразил Сфенкела, (почитавшегося у тавроскифов третьим после Сфендослава), доблестного, огромного ростом мужа, отважно сражавшегося в этом бою.” /глава 10/ превод: - Сфенкел: мъж с огромен ръст!!! Лъв Дякон много добре явно прави разлика между "гигант", "огромен" и "ни-тъй ни тъй" /среден ръст/. Значи варягите са описани не като високи, а са били превисоки - огромен и гигант. Светослав не само не е гигант, не само не е огромен, не само не е и висок, ами е ни-висок ни - нисък. /отговарям само на серизни аргументирани въпроси, горното е вместо отговор на едно емоциално залитане/

Ка4о, наваксвай с информацията по въпросите ти... Наваксвай, има я. Не ми се връща отново в "първи клас" по темата. Успех.

Айде пак издекламира нещо, което е преподавано на всички и по презумция го знаят. Но дали е така е съвсем отделен въпрос. Игор бил "варяг"! Олга ми била Хелга - "варяжка". Е, какъв е този плод на варяжката любов с такива южняшки белези: "космат, веждив, без брада, мустаци, ни висок-ни нисък, широки гърди, чипонос, главата обръсната с плитка /"хохол"/ светло-сини очи, цвят на коса неописан, цвят на кожата неописан" /описание на Светослав, Лъв Дякон/. Или Хелга е кръшнала на благоверния, та затова така?!!.. Сега за мисията на Олга в Константинопол. Значи отива една около 60-70 г. жена-вдовица /Олга/ и императора дето с е десетилетия по-млад от нея й предлага брак пред целия си двор и в присътвието на императрицата-съпругата си?? Айде стига.... В отпуск съм /както бе казал един колега/..

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6955&st=60 Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена Ами айде щом търсите точно приложение и конкретика, тогава например свържете настоящата с онази горната тема. Баща му на Светослав бил "норман-викинг", нали? Така. Майка му и тя била "норманка-викинг"? Така. Айде ми кажете, как от двама скандинавци ще излезе един такъв: космат, веждив, без брада, мустаци, ни висок-ни нисък, широки гърди, чипонос, главата обръсната с плитка /"хохол"/, светло-сини очи, цвят на коса неописан, цвят на кожата неописан? Кой ще да е "размътил" викингския ген с медитераниум - бащата /изключваме го нали?/ или майката Олга /дъщеря на цар Симеон І, Елена?? или връзка по линията на Владимир-Расате - дъщеря, сиреч племенничка на Симеон/?

Браво на французите. Точна е като "Сейко"!!! С каква точност са наместили алтайския, славянския и ромънски говор на една "носна кърпа" място в най-долното течение на Дунава. И с точен ареал, направо като общинско деление, бе!! Френска работа, изящна, фина...

хаха, да тръгнем тогава от сравнението с Долф Лундгрен... Какво общо между него и описанието на Светослав, освен светло сините очи?

В Киевска Рус да не е имало матриархат? Кера-Тамара е християнка женена за Мурад, нали? Ако имаха деца какви щяха да са по вяра? Доста добре си представям една реалност: "майка християнка, син мюсюлманин".

Туратага сан, в титулатурата на Калоян имаме владеене на "България" /Зап. част на І БЦ, Самуилово царство/ и "Блахия" /Източната част на І БЦ/. Това е признато от Инокентий ІІІ и е по полит - географския атлас на Папството. Владетел на "Романия" от Инокентий ІІІ е признат Балдуин, а после Анри. Ето защо "Блахия" /Горна и Долна Мизия/ и "Романия" /Константинопол/ не са тъждествени в този момент и няма взаимовръзка "блахи" е равно на "романи". Към ХІІІ в. под "блахи", освен по-старите такива /не говоря за най-най-старите/, се има предвид последната вълна "блахи" /куманите/ дошли в земите на Асен от онази Блахия в Средна Азия. Те идват от тази българска държавност в другата - в Европа при Константинопол.

А, това е най-важния въпрос от който трябва първо да тръгнеш за да можеш след разкриването му да търсиш хронологията на развитие на отвъдунавските български земи. Последното ти изречение е етимологичен каламбур, който ще откриеш и сам ако отговориш на въпроса кой се означава в средновековието с термина "влах" /блак-илак/ и в кои източници? Какъв е бил езика "влахико" /блахико-илахико/? Каква е народната култура на "влахите" /блаките-илаките/? Това, че някой от тях е ромънизиран, китаезиран, ивритизиран или грецизиран, какво отношение има към другите нероманизирани, некитаезирани, неивритизирани или неигръцизирани "влахи" /блаки-илаки/? Ти какво отношение имаш, че някой българин е македонизиран, сърбизиран или потурчен? Или историческите личности от историята на държавата и народа ти какво отношение имат към това? Отговора на въпроса търси в новото време, а не преди хилядолетие.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry75315 - не се ли дублира с тази тема? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550 - термин "влахи" /българи/ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6317 - "хронология на "румънци-даки-влахи" /академична/ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3858 - къде е северната граница при Иван Шишман? http://nauka.bg/forum/lofiversion/index.php/t7161.html - Бесараба - принцовете на България http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6472 - езика на рутените диалект на блахико фиксирано в 1485 г. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...d&pid=43443 - Окончанието ОВ и ЕВ на българскте имена, грамотата на воеводата Басараб Данович 04.07.1476 г. Нещо неизказано останало ли е?

Декларация от комит Меноморт за БЪЛГАРСКИЯ МУ ПРОИЗХОД! Менуморут ... Этот «герцог» обращался к посланникам Ар-пада «с гордым сердцем болгарина» (Bulgarico corde, superbe*) Чакам 1 бр. известие - декларация от теб за румънски произход на някой от "десетте влахски крале" /=комити на десетте български комитата северно от Дунав/! ------ Более полные сведения о политических реалиях, с которыми столкнулись венгры в Дунайском бассейне в конце IX в. и начале следующего столетия, можно почерпнуть из исключительно ценного с исторической и литературной точки зрения сочинения «Gesta Hungarorum»*, автор которого известен как Anonymus (P. dictus magister)**. Аноним получил образование в Париже и стал впоследствии нотарием одного из королей Венгрии, которого на осно * «Деяния венгров» (лат.). ** Аноним, именуемый магистром (лат.). 123 ве анализа исторического контекста можно отождествлять с Белой И. Аноним писал свое знаменитое произведение в середине XII в. Как считает Хоман Балинт, он черпал вдохновение из первоисточника, известного под названием «Деяния венгров» и составленного в конце правления Ладислава (Ласло) Святого (1077 — 1095), в котором, в свою очередь, были использованы устные предания о княжеской династии Арпадов и венгерской знати. Менуморута следует признать абсолютно безнадежными и рискованными. Его имя происходит от термина marot, на старом мадьярском языке обозначавшего мораван. Этот «герцог» обращался к посланникам Арпада «с гордым сердцем болгарина» (Bulgarico corde, superbe*) 2. К тому же, будучи подданным константинопольского императора — и как следствие, возможно, христианином, — Менуморут, согласно туманным утверждениям Анонима, придерживался полигамной формы брака. Политически это государственное образование поначалу ориентировалось на Моравию. Но хотя его страна находилась на стыке двух мощных зон влияния — Болгарии и Великой * С булгарским гордым сердцем (лат.). 124 Моравии, Менуморут, обладавший преимуществом в виде грозной военной силы и возможности надзора над важным участком соляной торговли, к концу IX в. добился независимости от этих двух славянских государств, соперничавших на Паннонской равнине. Именно в таком ключе можно рассматривать его легитимистские обращения к почтенному, далекому и, следовательно, весьма необременительному сюзерену — константинопольскому императору. К востоку от Бихорянского воеводата, по другую сторону леса Игфон, по свидетельству Анонима, лежала terra ultrasilvana*, «которой правил Джелу /Желю/, румын- БЪЛГАРИН, "БАЛХ"» (ubi Gelou, quidam Blacus, dominium tenebat). Жителями этой страны были румыны-БЪЛГАРИ, "БАЛХИ" и славяне (Blasii et Sclavi), которых нотарий короля Белы считал самыми ничтожными (viliores) людьми на всем свете. Что касается Добруджи, то найденная в долине Карасу в Мирча-Водэ (уезд Констанца) надпись, датированная 6451 годом (943), говорит о существовании некоего jupan Dimitrie («господина Димитрие»), Утверждение его власти происходило в условиях болгаро-византийских столкновений и кризиса Болгарского царства. Надпись сделана на известняковом блоке явно строительного происхождения, — возможно, это остатки крепости, где находился политический и военный центр какого-то раннего-сударственного образования с ядром в средней зоне между Дунаем и Черным морем. Тем же временным промежутком датируется другая надпись на кириллице, обнаруженная поблизости от Мирча-Водэ, в монастырском наскальном комплексе в Басарабь-Мурфатларе. В ней упоминается — если расшифровка оказалась правильной —jupan Gheorghe («господин Георге»). Новые политические образования местного характера утверждались в Нижней Добрудже в эпоху кризиса византийского владычества в последних десятилетиях XI в. Восстание придунайского населения в 1072— 1074 гг., вспыхнувшее после установления монополии на пшеницу советником императора Михаила VII Дуки — Никифором — и отмены субсидий, выдававшихся на охрану границы, привело к выдвижению из среды местных жителей предводителя по имени Татуш (Tatous). Подчинившись по собственной воле императору Никифору III Вотаниту, Татуш, называвшийся еще и Халис (Chalis), вновь объявился в 1086 г. в качестве правителя Дристры, на этот раз вместе с двумя другими вождями — Сеславом (Sesthlav) и Сацей (Satzas), управлявшими Вичиной и другими поселениями в Добрудже и на северо-востоке Болгарии. Эти местные правители, по поводу этнической принадлежности которых можно лишь строить догадки, примкнули к печенегам и, по свидетельству Анны Комнины, выступали против господства Алексея I Комнина. По сведениям анонимного нотария, подчинение этих территорий произошло на основе соглашения между Арпадом и Менуморутом. Последний дал согласие на брак своей дочери с Зултой (Zulta) — сыном правителя венгров. Известия «Деяний» подтверждают факт существования в этом районе по XII в. включительно автономной территориальной единицы (Бихарянский воеводат), формальным правителем которой был наследник венгерской королевской короны. Что касается «герцогства» Глада, то походы против него, вероятно, последовали после смерти царя Симеона (927), когда власть Болгарского царства над северодунайскими территориями заметно ослабла. В свой первый большой поход в Юго-Восточную Европу венгры выступили лишь в 934 г., после первых неудач на Западе. Они решили воспользоваться кризисом Болгарского царства в годы после смерти царя Симеона. Политические образования в Банате и Трансильвании накануне 1000 г. Княжества Дьюлы и Айтоня. По соседству с владениями вышеупомянутого христианского дьюлы в течение всего X в. продолжало существовать государство в Банате, во главе которого стояли потомки Глада, возобновившие связи с южнодунайскими державами — Византийской империей и Болгарским царством. В Vita Sancti Gerardi* описывается, как Айтонь, крещенный по греческому обряду в крепости Видин, жил в urbs Morisena и имел семь жен. Ему верой и правдой служило множество воинов и знати, у него было без счета табунов диких лошадей, а также лошади в конюшнях, бесчисленные стада овец, множество угодий и дворов (allodia ei curios). Таможенники и стражи, поставленные им в портах на Муреше, облагали пошлиной соль, которую везли по этой реке, из Трансильвании до Тисы, что приносило значительные доходы. В своей крепости-резиденции Айтонь воздвиг греческий монастырь с храмом Св. Иоанна Крестителя. Владения Айтоня прости- * Житии Св. Герарда (лат.). 133 рались от реки Криш на севере до Дуная на юге и от реки Тисы до земель Трансильвании (ad partes Transilvanas). Благодаря многочисленному войску и несметным богатствам Айтонь чувствовал в себе силу противостоять попыткам венгерского короля Иштвана I (997 — 1038) завладеть его страной. Последовательно проводя политику централизации государственной власти, венгерский монарх сталкивался с целым рядом экономических трудностей. Ограниченное первоначально незначительной территорией на севере Трансильвании, владение потомков Техетема пережило период расцвета в середине X в., после смерти болгарского царя Симеона. Третий, и самый важный, из правителей этого трансильванского королевства (гедпит) — Дьюла Старший захватил после 930 г. так называемый Бэлградский воеводат, сохранявший до этого времени политические связи с Болгарским царством. Бэлград — центр государственного образования — после захвата получил венгерское название Дьюлафехервар или латинское Алба-Юлия. Гибель первого Болгарского царства. Возвращение Византии в Нижнее Подунавье. Византия никогда не отказывалась полностью от своего политического влияния в Северо-Дунайском регионе, что неоднократно подтверждалось присутствием ее флота в устье Дуная. На рубеже XI в. империя полностью вернула себе балканские владения в результате последовательных усилий, предпринятых великими императорами Македонской династии (Никифором Фокой, Иоанном Цимисхием, Василием II). Упадок Болгарского царства, последовавший за смертью Симеона I, побудил императора Никифора Фоку прекратить в 967 г. выплату дани, которой византийские правители до того времени пополняли казну болгарских царей. В IX — XI столетиях произошло максимальное расширение лингвистических румыно-славянских контактов, когда в румынский язык вошло значительное количество терминов славянского происхождения Славянская письмен- 122 ность — кириллица, появившаяся в среде книжников важного религиозного центра в Охриде, — получила широкое распространение на всем румынском пространстве. К самым ранним примерам ее использования относятся наскальные надписи в Басарабь-Мурфатларе и надпись в Мирча-Водэ (X в.). /откъс от официален учебник по румънска история, затова няма влизам в коментар за отделни заключения в текста, ползвам само източниците/ - доста по-точен нашите между другото /пример Ка40/. още нещо тук: http://www.promacedonia.org/tb2/tb_4_3.htm#Menomorut и тук за него, проф. Т.Балкански. Ка40 - десетте български комити с "горди български сърца" след натиска на унгарците от север и липсата на помощ от метрополията след превземането й - 971/ 1018 г., се спасяват поединично, като мнозина от потомците им стават васали на уграците и запазват характера на земите и народа си. Тези права са били запазвани особено по отношение на Трансилвания до падането й под османска власт /ХVІ-ХVІІв./. Мнозина от тях към Х век са още езичници, други се покръстват /Айтон 1001 г./, трети приемат католичество по-сетне. Християните по български православен обряд обаче запазват общността си, след много борби, чак до ХІІІ-ХІV век. Пример за това е и въстанието в източна Словакия от средата на ХІІІ в. . Там е и гроба на Пресиян ІІ - последния владетел на І БЦ. Там ще са и земите на господин Фружин /ХV в./ и това е така, защото и към 1393/ 1397, а може би и към 1422 г. българските царе държат митницата си по линията Дъмбовица-Рукар-Бран. Отсрещния "вамеш" откъм Брашов е унгарски. Българския род от царско коляно /Асеневци по сватовство/ Бесараба са "принцове на България". Отвъддунавска България е в църковно отношение подчинена на българската Охридската архиепископия /преди това на Търновската патриаршия - до скъсването на отношенията по линията Йоан Страцимир и Йоан Бесарабъ - Йоан Александър/. Българските отвъддунавски войводи даряват българските манастири в Атон и южноду-навските български манастири до нач. ХVІІІ в. /до последния такъв от рода Бесарабъ/, защото са се приемали за приемници на българските войводи оттатък Дунава. Какъв ІХ-Х век гониш за обезбългаряване на останалте свободни от византийска власт български земи /северно от Дунав/ ми говориш, като още хиляда години там има и българи и българска аристокрация!!! /Но, всичко това ще може да се намести в задръстеното с информация съзнание, само ако се освободи място за сметка на пошли исторически политикански талаши целящи създаването на историческа предпоставка за създаваните в ХІХ век генно-политико инженерни творения - нациите. Съжалявам, обаче средновековния човек летописец, хронист идея си е нямал колко народа ще пръкне имперската геополитика от ХІХ в., та не е оставил източници за толкова народи и държави, колкото е планирано да се прави от ХІХ век насетне. Да не ги съдим./

Не, това е ясно. Все пак благодаря. Няма ли документ от австрийските архиви изкаран на латински или на немски?? Или го караме по инерция стотина-двеста години без документи? Наистина ли никой наш историк не е ровил в австрийските архиви за това време? Или е ровено, но седи по чекмеджетата /подобно документите от австрийски архиви изнамерени от проф. Никола Милев/?