Иванко Тертер

Няма такава категория и термин в римското право - "българи" или "влахи". Социалните и правни термини са три, без значение от народностния произход на съответното лице: - романи - римски граждани /титулна социална народност/ - склавени /сервус/ - зависимо население, роби /нетитулна соц. народност/ - перегрини - чужденци в римската империя /нещо като сегашния статут - "постоянно пребиваващи"/ Федератите не са пряка част от правото и държавността. Федерати са били всякакви чужди народи, които предимно граничат с Римската империя и влизат във взаимноизгоден равноправен съюз с нея, като правят нещо като "над държавен съюз" подобно на сегашната /толкова е на хартия само, че даже името не помня на този съюз/ - "Съюзна държава Русия - Беларус" или нещо от този род"... Това, че подавляващото мнозинство от федератите в Източната част на Римската империя е било с български /балхски/ народностен произход е отделен въпрос. Но бих казал за да е по-разбраемо следното: българин е можел да не е федерат, така както и федерат е могло да не бъде българин. Това са различни термини военно-административен от една страна и народностен от друга. Терминът "блах" /блъг/ар/ е доооста по-стар от самата идея за съществуване на Римската империя и така или иначе е зафиксиран в Средна Азия още около VІІ век пр.н.е. - без да има данни за наличие на римско право и категории в тази част на света в този период. Сега дали там и къде първо е фиксиран етнонима "блъг-ар/ блах" е отделен въпрос, защото във всички случаи това е станало преди съставянето на римското законодателство и термини и в този смисъл въобще излиза от времевия обхват на настоящата тема /съществуването на римската държавност и право/. Излиза под долната граница имам предвид на темата.

"...Сам он отправился в Бахл [6], утвердил /там/ свой престол /и царствовал/ 53 года. Поэтому потомки его были названы Пахлавами [7], как и потомки брата его Вахаршака по имени предка названы Аршакуни". М о в с е с Х о р е н а ц и Книга II, Глава 68. http://www.kroraina.com/armen_ca/teksty_1.html

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...aded&start= Българската връзка на рода Мърнявчевичи - ХІV век, Мърня - личен ковчежник на Елена Българска

След като се отвори темата за “Пехлави”, това от “Ашхарацуйц” вярно ли е: АНАНИЯ ШИРАКАЦИ или МОВСЕС ХОРЕНАЦИ, VII в. Арменска география "АШХАРАЦУЙЦ" “Сам той се отправил в Балх /6/, утвърдил там своя престол и царувал 53 години. Затова потомците му били наречени Пахлави /7/, както и потомците на брат му Вахаршак по име на един от дедите са наречени Аршакуни”. Балх - Пахл/ави/ И има ли връзка с темата?

За да не излизам от темата, няма да влизам в коментар. Ако и да е бил османско мекере, ама българско и е загинал като османски васал, ама български, в битката при Ровене, променя ли се с нещо произхода му?

Да, малко преди подписване на договорите от Версайската системата в кр. на 1910-те г.г., в европейската историография Крали Марко придобива облик на етнически сърбин. От южнте сърбите и Южна Сърбия на Стефан Душан. Дотогава завалията бил "мръсен бугарин от две страни, кой развалио убавата држава на Стефана Душана..."... Придържайте се към темата за Кирил и Методий и не засягайте български първенци от по-късна епоха от Западните български земи известни в тогавашния свят с името ... изненада.... България

Марко Поло /кр. ХІІІ - нач. ХІV в./ Книга о разнообразии мира Но расскажу вам прежде всего об области, что к северу и северо западу. В этой стране, скажу вам, есть область Лак ; граничит она с Росией; тут есть царь, а жители — христиане и сарацины. Возможно, речь идет о Валахии. Первым царем западных татар был Саин; был он сильный и могущественный царь. Этот царь Саин покорил Росию, Команию, Аланию, Лак, Менгиар, Зич, Гучию и Хазарию , все эти области покорил царь Саин. О Лаке см. выше; под Менгиаром, вероятно, следует понимать страну мадьяр, или венгров, под Зичем — страну черкесов, под Гучией — страну крымских готов. Комания — страна команов, т. е. кипчаков (иначе — половцев); Алания — страна аланов (предков осетин). Крымские готы — потомки племени готов, смешавшиеся с местным коренным населением (М.). А через три дня — область Баласиан; о ней расскажу вам теперь. Баласиан (Балашан, Бадасиан, Балашам, Балаксиам и др.) — припамирская область Бадахшан на границе Таджикистана и Афганистана. В Баласиане народ — мусульмане; у него особенный язык. Большое царство; цари наследственные, произошли они от царя Александра и дочери царя Дария, великого властителя Персии. Все они из любви к Александру Великому зовутся по ихнему, по сарацински, Зюлькарнем , что по французски значит Александр. Арабское Зюлькарнейн — «двурогий», прозвище Александра Македонского (Б.). В той области водятся драгоценные камни балаши ; красивые и дорогие камни; родятся они в горных скалах. Балахш — рубин (Б.). превод: “ Но ще разкажа най-напред за областта, която е към север и северо-запазд. В тази страна, ще ви кажа, Лак /Иллак/, граничи тя с Русия, тука има цар, а жителите – християни и мюсюлмани. 5 Възможно, иде реч за Валахия” “Първи царна западните татари бил Саин. Бил силен и могъщ цар. Този цар Саин покорил Росия, Комания, Алания, Лак /Иллак/, Менгиар, Зич, Гучия и Хазария, всички тези области покорил цар Саин. За Лак вж. горе.; под Менгиар, вероятно – страна на маджарите, или унгарците, под Зич — страна на черкесите, под Гучия — страна на кримските готи. Комания — страна на команите, т. е. кипчаци (иначе — половци); Алания — страна на аланите (предци на осетинците). Кримски готи — потомци на племето готов, смесени с местно коренно население”. «А след три дни /път/ е областта Баласиан, за нея ще разкажа сега. Баласиан (Балашан, Бадасиан, Балашам, Балаксиам и др.) — припамирска област Бадахшан на границата на Таджикистан и Афганистан.” “В Баласиан народа – мюсюлмани, езикът му е особен. Голямо царство е. Царете са наследствени, произхождат те от цар Александър и дъщерята на цар Давид, великия властелин на Персия. Всички те от любов към Александър Велики се наричат по тяхному, по-мюсюлмански, Зюлкарнейн, което на френски означава Александър. Арабското Зюлькарнейн — «двурогий», прякорът на Александър Македонски “. “В тази област се добиват драгоценни камъни балаши; красиви и скъпи камъни; добиват се те във високите планински скали. 5 Балахш — рубин”.

БАХШИ ИМАН /ХVІІ в., систематизиране на още по-стари хроники/ ДЖАГФАР ТАРИХЫ (ЛЕТОПИСИ ДЖАГФАРА) КРАТКИЙ СЛОВАРЬ СРЕДНЕВЕКОВЫХ БУЛГАРСКИХ ГЕОГРАФИЧЕСКИХ НАЗВАНИЙ И ТЕРМИНОВ, ВСТРЕЧАЮЩИХСЯ В "ДЖАГФАР ТАРИХЫ" (Составлен на основе выписок из полного текста "Джагфар тарихы" и содержит известия утерянных частей свода) Нугаи (нугайлар) - ногайцы. Тук-Мохаммед отмечал, что ногайцы разделялись на "старых" ("борынгы"), то есть "коренных" или "настоящих", и на "новых ногайцев". Старых ногайцев булгары считали своими и часто называли иллакскими (илекскими) булгарами. Тук-Мохаммед прямо пишет, что булгары с коренными ногайцами не только никогда не воевали, но и в знак своего расположения к ним называли двое ворот и один из урамов Казани "ногайскими". "Новые ногайцы" не входили в собственно ногайский этнос, а составлялись ногайскими мурзами из наемных "бездомных" кыргызов для войн с булгарами и для заселения булгарских земель, так как сами ногайцы отказывались воевать с единокровными булгарами. Все те столкновения, которые историками описывались, как булгаро-ногайские войны, происходили, в действительности, между булгарами и "новыми ногайцами". … Чалап-Керман - булгарский балик при слиянии рек Джаик (Урал) и Иллак (Илек), называвшийся также Джаиком, Иллаком, Орда-Базаром и бывший в 960 - 1236 годах центром Иллакского района Баджанакской области Мардан-Беллакской губернии. Через него проходил Бухарский торговый путь из Хорезма в Булгар. Недовольные передачей Алтынбеком части Иллакского района с городом Каргалы Башкортской провинции, иллакцы в 1235 году перешли на сторону Гази-Бараджа. В 1278 году Иллак вошел в состав Кыпчакской Орды, но на правах автономного булгарского княжества Иллак-Булгар. Здесь проводилась знаменитая ордынско-булгарская ярмарка Орда-Базар. При булгарском эмире Фазыл (Васыл)-Булюме (XIV век) Чалап-Керман возвращается под власть Булгарского государства в качестве автономного района, в честь чего Булюм берет себе имя Орду. В 1437 году, по договору с Ногайской ордой, Иллак объявляется совместным булгаро-ногайским владением. В нем жили булгарские купцы, таможенники и знать местных скотоводов, но город был лишен укреплений и гарнизона. Часть его земель бесплатно использовалась ногайцами для выпаса скота, рыбной ловли, устройства стойбищ и проезда. В губернаторство Мохаммед-Амина и Шах-Гали временно входил в состав Казанского иля Булгара. Зимой 1550 - 1551 годов "новые ногайцы" захватили Чалап-Керман, из-за чего началась булгаро-ногайская война”. Превод: “Старите ногайци българите считали за свои и често са ги наричали илакски българи” /oláhok sau vlachok (magh.)/. “Тук-Моххамед направо пише, че българите с коренните ногайци /вж.горе/ не само, че никога не са воювали, но и в знак на своето разположение към тях назовавали двете врати и един от храмовете в Казан “ногайски”. “Чалап-Керман – българско селище при сливането на реките Джаик /Урал/ и Иллак /Илек/, наричан също Джанк, Иллак, Орда-Базар и е бил в периода 960-1236 г. център на Илакския район, на Баджанакската област Мардан-Баллакска губерния. През него е преминавал Бухарския търговски път от Хорезм в Булгар. Недоволни с предаването от Алтънбек на части от Илакския район с град Каргала, Башкортска провинция, иллакците в 1235 г. преминали на страната на Гази-Барадж. В 1278 г. Иллак влязъл в състава на Кипчатската Орда, но на правата на автономно българско княжество Иллак-Булгар”. АНАНИЯ ШИРАКАЦИ или МОВСЕС ХОРЕНАЦИ, VII в. АРМЯНСКАЯ ГЕОГРАФИЯ "АШХАРАЦУЙЦ" “…Аршак, названный Великим [4], который убил Антиоха и брата своего Вахаршака поставил царем в Армении [5], назначив его вторым по себе. Сам он отправился в Бахл [6], утвердил /там/ свой престол /и царствовал/ 53 года. Поэтому потомки его были названы Пахлавами [7], как и потомки брата его Вахаршака по имени предка названы Аршакуни". 6. Бахл - Бактра древних греков, столица Бактрии. Бахл упоминается еще в Бехистунской надписи ахеменидского царя Дария Гистаспа (VI в. до н. э.). "У армян название Бактра идет со времени Map Абаса: "Бахл шахастан кушанац" "Бахл, столица кушан". Староперсидская форма звучит как Бактрис; в результате закономерного развития это название еще длительное время должно было сохраняться в Западной Ариане. Отсюда, как справедливо отметил Нельдеке, сирийская форма данного названия - "Бактричинен" и "Бакртиеч", возникшая в начале III в. н. э., фигурировала в "Книге законов cтран" и не могла иметь греческое происхождение. На персидкую форму происхождения указывает также арабское название "Бактрийский верблюд". В пехлевийском романе, переведенном с сирийского языка и посвяюенном Александру (Македонскому. - Л. Т.), последний говорит: Я приказал моему Фалаиаксу (военачальнику. - Л. Т.) расположиться лагерем в одной из местностей Бактрии, и в течение пяти месяцев мы оставались там. Я приказал здесь построить большой город и из-за его чудесной красоты и достопримечатель ностей этой местности я приказал, чтобы он имел двойное название, и поэтому я ему дал название "Часть Кусти", что по-персидски означает Бахл. . . ( J. Marquart. Eransahr nach der Geographie des Ps. Moses Xorenaci, c. 87). 7. Династия Аршакидов именуется также Пахлавуни, поскольку историческая традиция считает ее родиной Бахл, или Пахлав. Поэтому можно считать, что язык пехлеви получил свое название от того, что был литературным языком времен Аршакидов - Пахлавов. В дальнейшем "пахлав" стал синонимом слова "герой" - силач, у армян - могущественный, статный). “…и воцарился Аршак Великий, сын царя т’етальского [2] в Бахл-Шахастане [3], в стране К’ушанов [4], которому покорились все народы Востока и Севера. . .” 3. Бахл-Шахастан - "Бахл-Столичный". Это был главный торговый центр Бактрии, являвшийся важным перевалочным пунктом для караванов, ходивших в Китай и в Индию. Армянские древние историки называли этот город Бахл-Аравотин - Бахл-Утренний (от "аравот" - "утро"), т. е. "восточный". В настоящее время от этого города остались лишь развалины. Недалеко от них находится современный Балх. Превод: “Сам той се отправил в Балх /6/, утвърдил там своя престол и царувал 53 години. Затова потомците му били наречени Пахлави /7/, както и потомците на брат му Вахаршак по име на един от дедите са наречени Аршакуни”. “…се възцарил Аршак Велики, син на царя т’еталски /2/ в Балх-Шахастан /3/ в страната на К’ушаните /4/, на която се покорили всички народи на Изтока и Севера”. Във връзка с изследване въпроса коя именно е географската област с имена: “Влахия” /лат. изт./ = “Горна и Долна Мизия” /виз. изт./ = “България” /Изт.бълг.царство попаднало 971 г. под виз. власт, вътрешни бълг. изт/. ЛАОНИК ХАЛКОКОНДИЛ /ХV век/ - виз. терм. “…Някои пък смятат, че и Горна Мизия, и Долна Мизия са предлагали добри условия, като Горна Мизия не била областта при горното течение на Истър, а заселената земя отвъд Истър, и Долна Мизия не била областта при долното течение на Истър, а областта отсам Истър, която достига чак до Италия. Впрочем за българите, които служещите си по-добре с елинския език наричат "Долна Мизия", зная, че се простират покрай Истър от град Видин чак до Евксинския понт и са установили столицата си в Търново”. ЛЮДОВИК І ВЕЛИКИ /1366 г., грамота от унгарския крал/ – лат. терм. ”…След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия, започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват.” В този смисъл за лат. и виз. терм: Горна Мизия - заселената земя отвъд Истър, и Долна Мизия - областта отсам Истър... Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия По бълг. вътр. терм. как се нарича тази област?? Те как са наричали земята си в периода /а и отпреди и след това/?? цар ЙОАН АЛЕКСАНДЪР - 1346 г. грамота, която дал на Венецианската република: “…..Клетва и договор на господин Александър – цар на Загора или България с Веницианската сеньория от 1346 г………” /наименование по венецианска терм. "Трансалпинум-Загора" и вътрешна търновска терм. - "България"

Чел ли си "Нюрнбергския епилог" написана от зам. съвестския обвинител на Нюрнбергския трибунал? Да знаеш там защитата на подсъдимите и самите те почват обвинителите си... Първото е на процесуално основание: - Трибуналът е създаден по решение от 1942 г., а се обвиняват за деяния отпреди 1942 г. - Трибуналът е създаден по решение на победитилите, това добре, обвинители са върховните прокурори на страните победители - това също добре, но съдиите са представители само на Върховните съдилища на страните победители, а това вече не е добре - основно правило в правото - не може да е съдник, представител на участник в процеса, а участници са обвиняемия и подсъдимия. В този смисъл най-малкото се прави отвод. След Нюрнбергския прецедент, това е изправено - участват съдии само от страни непредставени като страни в процеса. Даже това се отнася и за преставителя на обвинението. - и т.н. и т.н. само процесуални пречки за започване на процес, а какво остава по -същество. В този смисъл всеки на мястото на Милошевич /преди и след него/ само чете и копира действията защитата на подсъдимите от Нюрнбергския процес /1946г./. Обаче с доста по-малко възможности, защото както споменах правно-процесуалните нередности към момента са поправени. Понеже съм чел разнородни източници, представям картината във връзка със смъртта на Милошевич. Идеята е да се прехвърли на "лечение" именно в Москва. Спира хапчетата. Било му е гарантирано от "сценаристите", че организмът му ще издържи доста време, в което време вече ще е прехвърлен на точното място. Следва влошаване на здравето. Отказва прегледи от лекари в затвора и от трети неточни специалисти. Точните специалисти, които го преглеждат уверяват, че единствено в Москва от целия свят, медицината е толкова напред, че лекува неговата болест. Докато вървят патакламите по това къде да се лекува, организма му не издържа и предава богу-дух. Доста по-рано от времето, което са му гарантирали "точните специалисти" и сценаристите на тази правна маневра. Въпросът е те от небрежност ли са изпързаляли или с умисъл? Ако е второто е доста гадно, но все пак Милошевич явно са го отписали отпреди и само са го използвали за последно с цел разкриване "фашистките методи на западния загниващ строй". Да не би да е бил убит /все едно насила не му давали хапчетата/ от натовците, американците, холандцте, албанците и т.н. и т.н., за да не издадял тайните им. Какви по-различни неща ще е знаел Милошевич, което няма да е знаел брат му Борис - посланика в Москва /по същото това време на процеса!! и досега даже и след мандата не завръщащ се в Белград/, г-жа Милошевич или малкия Милошевич - дето и те са в Москва при чичото? Защо не ги кажат тези тайни неща, за да разбере ги разбере целия свят и да отмъстят за героичната кончина на Слобо?

". Лица, окружавшие молодого царя Андроника 2 , видя, что жизнь старика царя может еще очень продолжиться и по своей нетерпеливости будучи не в состоянии далее сносить разделение власти, спешили всю власть присвоить себе самим, а старика царя разными кознями и хитростями совсем лишить ее, или даже вместе с нею и самой жизни. Для достижения своей цели они не упустили ничего, что только могло вести к ней и что могло содейство- {381} вать осуществлению их замысла. И во-первых они отправляют посольство к Михаилу 3 , принявшему власть над болгарами за Истром по смерти Святослава, для заключения прочного и ненарушимого союза. Андроник видел, что король Сербии сильно расположен к старику-царю, как связанный с ним родством чрез супружество с дочерью кесаря, и боялся встретить помеху последнему своему замыслу с этой стороны. Потому-то и примкнул к Михаилу, сделавшемуся недавно зятем его по сестре 4 , бывшей пред тем женой Святослава. Михаил, получив власть над болгарами, тотчас же стал искать себе более знатной супруги и, отвергнув первую, с которою сделался и отцом семейства (она была сестра тогдашнего короля Сербии) 5 , вступил в брак с сестрою царя, которая жила вдовой в Тернове." http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/grig/09.php Григора Никифор. Римская история превод: "те /бел. ромеите/ отправят посолство при Михаил /бел. ІІІ Шишман, 3 По прозванию Стастимиру. Ducang. /, който приел властта над българите зад Истър /бел. Дунав/ след смъртта на Светослав /бел. Теодор, поч. 1321 г./" отделно много инстересни данни има от Григора, но е за обсъждане по други теми... включително и цитирания пасаж... По тази тема: "...който приел властта НАД БЪЛГАРИТЕ ЗАД ИСТЪР". Михаил ІІІ Шишман /към 1321-1322 г./ приел властта "над българите зад Истър". Пред Истър знаем кой е приел - Георги ІІ Тертер. Въпросът е: По какъв начин тези българи зад Истър са били асимилирани от другиго, още повече, когато именно "техни хора българи" след 1323 г. влизат здраво във висшия български управленски държавен елит и даже управляват - цар Михаил ІІІ Шишман, оттам насетне до последния независим български цар по сватовства?

Ka40, просто не искам да се връщам назад към изучени въпроси, а гледам само към нови предизвикателства и напред. Затова няма да те съсека с няколко въпроса. Обаче е много весело, вече гледайки отстрани /имам предвид себе си/, да се чуе подобно нещо : "по-примитивна етническа група, да асимилира непримитивната". Уникално е. Особено пък тази група да са "власите", примитивната... Имам предвид не "куцовласите" или "кумани или печенеги" /за които имаш предвид/, а именно "власите" като общо понятие да е примитивна група. Как става асимилацията на уседнал и културен народ със собствена писменност, религия и държавност от по-примитивна етническа група? В частност в района на Карпатите? Колко народа и кои са те, са асимилирани от тази по-примитивна етническа група "власите"? Говорим за периода отпреди ХVІІІ-ХІХ в. /на националните държави и доктрини с изградена практика за асимилации, ставали къде успешно, къде не./

Да кажем, че тази част е държавотворната, нали? Очевидно държавотворната част /възможно не особено многобройната, елита в новата държавност на Волга/ е включила местни племена, които са включени в държавността България на Волга /Голяма България/ и оттам в общата й народност. Неслучайно е максимално вероятно тези включени в държавността местни заварена племена да са тюркоезични и това да е бил езика на масите. Третия език е религиозния - арабски, след 922 г., нали? А кой ще е първия език ли? Ами официалния държавен език, този на "възможно не особено многобройната" държавотворна част. А кой е той ли? Само бих споменал, че "рутенския" /руския/ език по-късно се е отделил от него, като диалект... Но, това е станало вече към късното средновековия... Не давам отговори, а внушавам само въпроси с надежда на самостоятелно достигане до отговор ли? Та нали само така могат да бъдат "развенчавани 12, а и повече мита" вбити в консуматорските ни имперско-научни /ХVІІІ-ХХв./ глави

Имате голям проблем. В периода VІІІ-Х век няма следните научни термини: "дунавски българи", "волжки българи", "донски българи" и т.н. Има един народностен и държавен термин - българи /в различни вариации според езиците/. В този смисъл това е общото в VІІІ-Х век между българите. Ако някой иска да отрича някаква общност между българите в различните географски ареали в тогавашната им населявана от тях територия е негов, а не техен проблем. Също така е проблем на самия неверующ за наличие на общи черти и общност между "дунавските" и "вардарски българи" в периода на ХХ век - при все, че в този век са били преобладаващо в различни държавни формирования и житейска среда.

“…После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды возмутились [против Огуз-хана].” /Абу-л-Гази, 1663 г., “Родословие на тюркмените”/ "…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “ /Роджър Бейкън, 1267 г., “Opus Majus”/ “..защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б"..” /Паисий Хилендарски, 1762 г., "История словеноболгарская"/ "Хотя русские пишут и произносят имя Basilius (Василий) через согласную w, но раз у нас укоренилось писать и произносить его через b, то я не счел нужным писать это слово через w.” /Сигизмунд Герберщейн, 1556 г., “Записки за Московия”/ Няма да коментирам. Всеки средностатистически грамотен човек, лесно ще сглоби парченцата при писане и произнасяне на на името на един и същи народ - "блахи - влахи - олахи" със собствен език "блахик - влахик - олахик" /в лат. "valachico", чийто диалект е "ruthenian lingua"/.

oláhok sau vlachok (magh.) “…После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды возмутились [против Огуз-хана].” /Абу-л-Гази, 1663 г., “Родословие на тюркмените”/ "…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “ /Роджър Бейкън, 1267 г., “Opus Majus”/ “..защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б"..” /Паисий Хилендарски, 1762 г., "История словеноболгарская" "Хотя русские пишут и произносят имя Basilius (Василий) через согласную w, но раз у нас укоренилось писать и произносить его через b, то я не счел нужным писать это слово через w.” /Сигизмунд Герберщейн, 1556 г., “Записки за Московия”/ Няма да коментирам. Всеки средностатистически грамотен човек, лесно ще сглоби парченцата.

В тях е "valachorum - blachorum", макар че на теб това ти е известно "Йок" за историците е било само в периода ХІХ-ХХ в. Не по-рано, не по-късно.

Преди да отречеш т.1 и да затвърдиш т.2 - ти въобще погледна ли на картата къде се намира Темешвар /Темешуара/??

Аз отричам да е имало фашистка власт в България! Отричам в 1923 г. да е имало първо в света антифашистко въстание в България! Отричам в 1277 г. да е имало първо в света антифеодално въстание в България!

Допълнение към работа с източници от латински характер във връзка с изписването и произношението, обяснено лично от такъв автор: латински източник - 1556 г.: "Хотя русские пишут и произносят имя Basilius (Василий) через согласную w, но раз у нас укоренилось писать и произносить его через b, то я не счел нужным писать это слово через w. Букву с, стоящую перед придыханием, надо передавать не [через ci или schi], как это в обычае у большинства народов, а через khi, почти, наподобие немцев, как, например, в слове Chiowia (Киев), chan (хан), Chlinow (Хлынов), Chlopigrod (Хлопигород) и т. д." Независимо, че русите пишат и произнасят името Basilius /Василий/ чрез съгласната "В"/W/, но тъй като при нас се е вкоренило писането и произнасянето с "Б" /B/, то аз счетох за нужно да напиша думата чрез В /W/. Буквата "С", стояща пред преддишането, трябва да се предава не чрез "СИ" /CI/ или "ШИ" /SCHI/, както това е в обичая на мнозинството от народите, а чрез "КХИ" /KHI/, почти по подобие на немците, като например в думата К/х/иова /Киев, Chiowia/, К/ъх/ан /Хан, Chan/, К/х/инов /Хлынов, Chlinow/, К/х/лопигрод /Хлопигород, Chlopigrod/ и т.н. /Сигизмунд Герберщейн, “Записки за Московия” - 1556 г./ Да се има предвид при четене и изследване на Влахи, Блахи, Власи, Бласи, Влаши, Блаши, Волга, Болга, Валх, Балх и т.н. /Кан, Хан е по други теми, но пак е обяснено перфектно от извора/

Друга версия: Назования в грузинската хроника за български цар да е СТЕФАН НЕМАН /ПЪРВОВЕНЧАНИ/, а земята която владее или по-точно владее част от нея да е БЪЛГАРИЯ. При тази версия назования за Алексий в хрониката следва да е АЛЕКСИЙ ІІІ. По същество. Стефан Неман е зет на Алексий ІІІ по силата на брак с третата му дъщеря Евдокия Комнин Ангел. извадка от родословие на Алексий ІІІ: C1. ALEXIOS III Komnenos Angelos, Emperor of Byzantium (1195-1203), +imprisoned in Nicaea after 1211; m.Euphrosyne Dukaina Kamaterina (+1211) · D1. Eirene Komnene Angelina · D2. Anna Komnene Angelina · D3. Eudokia Komnene Angelina, +after 1208; 1m: 1191 (repudiated 1201/02) King Stephen Prvovancani of Serbia (+1227); 2m: 1204 Emperor Alexios V Dukas of Byzantium (+murdered 1204); 3m: 1204 Leon Sguros, Archon of Nauplia (+jumping from a tower 1208) извадка от родословие на Стефан Неман: B2. Stefan Prvovencani "the First-Crowned", Duke of all Serbia (1196-1217), crowned by papal legate as King of Raska (Serbia) (1217-27), +as the monk Simon 1227; 1m: 1191 (repudiated 1201/02) Eudoxia Angelina; 2m: 1204/07 NN; 3m: 1216/7 Anna (+ca 1264) dau.of Rainero Dandolo, Procurator of San Marco 1-й брак Около 1185—1187 годов Стефан женился на византийской принцессе Евдокии Ангелине, младшей дочери византийского императора Алексея III Ангела и Ефросиньи Дукини Каматерины. По Никите Хониату, между Стефаном и Евдокией разразился скандал, который около 1198 г. завершился взаимными обвинениями в измене и разводом. Значи в периода 1185 - 1198 г. Стефан Неман реално е зет на Алексий ІІІ, а след развода се явява бивш зет. Но, както знаем бивш зет няма. Значи известието, че Алексий избягал при зет си в България съвпада по линията Алексий ІІІ - Стефан Неман. А защо Стефан Неман е в България или поне в част от нея, по-точно? Грузинския извор естествено съдържа константиноплски терминологии и постановки, тъй като грузинската държавностна идея и елит са част от общовизантийското константинополско пространство. Нека си спомним къде е България според Константинополската гео-политическа карта: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%...onia_1045CE.svg - географска политическа карта на Балканите според константинополската доктрина. България е последната завладяна част от І БЦ - Самуилова България. Това е тема България с граници: север - Белград/ Срем/ Захълмие, юг - Охрид, изток - р. Искър, запад - Рашка и Сервия. проблематични моменти: - възможно ли е на даден етап в противоборство с Калоян, Константинопол да е признал владетелски титул на Стефан Неман за да предизвика противоборство - междуособици в началото на ІІ БЦ? - владетели окупирали и държали части от България /обикновено крайните северо-западни в периода/ са се титулували като владетели на България или части от нея - унгарските крале, Яков Светослав, Ростислав Михайлович - унгарски васали и др. Стефан Душан също така в кореспонденция с папството указва, че държи част от България. За папството също така в този период България е само в границите признати на Самуил в края на Х век. Всъщност в тази Западна част от І БЦ е и царския титул, признат още на владетеля й Самуил. Именно за това с кански усилия едва Калоян успява в 1203-1204 г. да договори папата /Рим/ да му признае освен "господар на Влахия" /Източната част на І БЦ/, но и титул "цар на България" по линия на Западната част на І БЦ. Ето защо титулатурата му е "цар на България и господар на Влахия /или Загора/" - с тази титулатура вече са събрани в едно цяло двете части на І БЦ и това според Инокентий ІІІ се оказва основателно и справедливо за Калоян по "бащино право", както се установило при внимателна справка в архива на Светата божия църква в Рим!

Естествено, че във ІІ БЦ и след това в българските етнически земи и държавност присъстват много силно съюзниците - "кумани" /известни в този период в латинските източници под името "влахи"-областта Влахия в Средна Азия/. Не напразно титулатурата на Калоян, Борил и Йоан Асен ІІ е "цар на българи и влахи", т.е. на българите и куманите. Вардарската област не е изключение от горното правило, явявайки се и тогава интегрална част от българското землище. Не случайно се появява името Куманово. Да, българския цар е зет на Алексий, ясно е. В последния пасаж съм допуснал, така да се каже, явна фактическа грешка при писането.

Ако тази важна информация от грузинската хроника се отнася за българския цар на "малка България", към 1204 г. това е Калоян, имаме следното: Калоян отива в Константинопол в качеството на знатен заложник за изпълнението на мирния договор сключен между цар Асен и Константинопол. Там, в духа на добрите средновековни традиции, е възможно Калоян /Йоаница/ да е оженен за неизвестната сестра на бъдещия Алексий ІV Ангел. Така Калоян става зет на бъдещия Алексий ІV. Непосредствено преди или след връщането си в България през 1197 г. Калоян вероятно се е освободил от оковите на този брак - по естествен начин /смърт на съпругата/ или по божията воля /натирена е манастир, в духа на добрите средновековни традиции/. Прави втори брак със "скитката". Така се обвързва с традиционните съюзници на ІІ БЦ куманите, чрез роднинство по брак. В 1204 Константинопол е превзет. "Гърците" масово бягат и търсят защита от Калоян. Самият Адрианопол му се подчинява. Ето как и Алексий ІV отива при него в България, при зет му-защото знаем че бивш президент и бивш зет няма. Там е посрещнат от Калоян по начина описан в хрониката /и доста характерен за него/. Оттам нататък предстои битката при Адрианопол с Балдуин Фландърски...

D5. [2m.] Ioannes Angelos (Kalojan), Pr of Szerém, Comes de Keve, *ca 1203, +ca 1259; m.NN, син на Исак ІІ Ангел. Обаче, никъде в текста грузинския автор не споменава име Калоян. Споменава се : - български цар - България - българския цар посреща в България Алексий /ІV?/ - имал много богатства, залостил зет си Алексий в стая пълна със злато. Йоан Ангел, сина на Исак ІІ покрива ли горните критерии? Претендирал ли е да е български цар? Реално владял ли е България или поне части от нея? Би ли могъл да е посрещнал Алексий в България? И в България да е имал възможност да му осигури такива богатства? Най-важния момент е, че в грузинския текст никъде не се споменава името Калоян, за да се прави интерпретация с Йоан Ангел. А даже и да бе споменато това име, то другия Калоян - Българския /1197-1207 г./ пасва най-добре на критериите: - български цар е; - реално владее България; в качеството на български цар реално може да посрещне Алексий в България; имал е доста богатства, за да може да си позволи затрупването на цяла стая със злато, в която да изживее последните си дни Алексий; Няма предвид него. Макар, че като се замисля след Калоян Българскси, точно този Иванко /братовчед му/ покрива критериите в много по-голяма степен от Йоан Ангел. След 1200 г. той е в немилост и следите му се губят. Едва ли е могъл да си осигури такъв разкош и поведение спрямо Алексий - последния император. Ако въобще е бил жив към 1204 г., което е немаловажно. Най-важното е, че текста не посочва имена и това обсъждано тук Иван или Йоан или Калоян и др. е само една обсъждаща се хипотеза.

и въобще какво означава "србин" в Законника на Стефан Душан?

Определено разказът е за Алексий ІV Ангел, последния преди превземането на Константинопол император. D1. [1m.] ALEXIOS IV Angelos, Emperor of Byzantium (1203-04) -cr Hagia Sophia, Constantinople 1.8.1203, *1182/3, +murdered 28.1.1204; was engaged to Eufemia of Tschernigov http://genealogy.euweb.cz/byzant/byzant4.html#A4 Това е така защото: - выступили венетики и отняли престольный город вместе с царской властью. Превзет е Константиноп, а това става едва при Алексий ІV, а не при Алексий ІІІ. - и несчастливый этот Алексей бежал в Болгарию 83 к своему зятю. Алексей ІV е избягал в България при своя зет /значи онзи -българския цар - е женен или за сестра или за дъщеря на Алексий/ - из-за этого золота ты погубил царский дом христианский и развалил самодержавие греков. Българския цар го обвинил, че заради златото е погубил царския дом християнски и развалил самодържавието на гърците. Значи това определено е Алексий ІV, а не Алексий ІІІ. При последния Константинопол не е бил завладян още. - И так умер этот жалкий человек с голоду, лишенный помощи от бога. И така умрял човека /Алексий/ от глад /но пък със злато около себе си/. Значи имаме скоротечна смърт, непосредствено след избягването. Алексий ІV е умрял през 1204 г.,т.е. съвпада с текста от хрониката, а Алексий ІІІ умира едва след 1211 г., т.е. не съвпада с хрониката. Известието в хрониката е за съдбата на Алексий ІV Ангел. Той има една неизвестна сестра: D2. [1m.] a daughter, a nun - българския цар може да е женен за нея и по тази линия да е зет на Алексий. Не е известно дали е имал деца Алексей, а оттам и дъщери и по тази линия българския цар да му е зет. Възможно е да е имал. Интересно е, че Алексий ІV Ангел е женен за Евфимия от Чернигов. Там към края на ХІІ-нач. ХІІІ са куманите. Те са във васална зависимост от Волжка България в този период. Те са северни съседи на грузинците, които няма как да не ги познават и да нямат с тях отношения. Та при кой български цар ще да е избягал Алексий - в "малка България при Константинопол и Унгария" или в "Голяма - Велика - България" от Кавказ на север и до Волга"? Все си мисля, че ще е при българския цар в малка България /Калоян в дадения момент/. Това е така, защото Волжките царе са мююсюлмани, а едва ли един мюсюлманин-цар би взел една християнска принцеса за съпруга - дъщеря или сестра на Алексий ІV. Всъщност в по-късно време такива прецеденти има /Мурад - Кера Тамара/ и то даже без да се е налагало принцесата да си сменя вярата и си оставала християнка. Известни ли са такива прецеденти към ХІІ-нач. ХІІІ век?? Много интересен епизод. И много важни източници са грузинските, досега тенденционно или не подценявани или укривани от специалисти и широка публика.