Иванко Тертер

Неоспорим факт е преобладаващия фински произход на населението в европейската некавказка и некаспийска част на Руската федерация. При украинците, беларусите, румънците и молдовците не е така. Беларусите са свързващото звено между финското и скитско /вкл. древнобългарско/ начало. Езиците не следва да се взимат за миродавно начало, а само за сведение. Това е така, защото с времето и условията те търпят развитие в една или друга посока. Някои стават диалект на първоначалния език, други направо са заменили словарния си състав /думите/ но при запазване на граматичната основа на първоезика си естествено - това не може току така да се променя.

Режисьорът от полски произход с френско гражданство бе арестуван вчера въз основа на американска заповед за задържане. През 1977 г. Роман Полански е признат за виновен от американски съд за секс с 13-годишно момиче. Той постига споразумение със съдията, но след като е заплашен, че ще прекара в затвора по-дълго време, отколкото е договорено, през февруари 1978 г. напуска САЩ и бяга във Франция. Оттогава Полански не е стъпвал в Щатите. В началото на тази година съдът в Лос Анджелис отхвърли иска на Роман Полански да бъде преустановено започнатото преди повече от 30 години дело срещу него. Режисьорът твърди, че процесът срещу него не е бил справедлив и трябва да бъде прекратен. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=405738 "Това обаче не е справедливо, разбира се, че не е справедливо", отбеляза тя /Ирина Бокова/ Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изрази възмущението си от ареста на режисьора Роман Полански, съобщава ИТАР-ТАСС. „Това е шокираща новина”, каза тя. По нейните думи е задържан „световноизвестен културен деец”. http://www.focus-news.net/?id=n1266893 Тя подчерта, че ЮНЕСКО ще направи всичко възможно Полански да бъде освободен.

Средновековни източници от латински, арабски характер от Х-ХІІІ в. и други, описващи народа “Влахи” /Блахи/ и областта им “Влахия” /Блахия/, като традиционно уседнал народ в Средна Азия: /систематизиране на събрани, на този етап, от участниците по темата средновековни извори/ М.Поло - посещава района и нарича Бадахшан с названието Баласиан /Balasian/ Роджър Бейкън в OPUS MAJOR - “Next to the land of the Pascatyr live the Balchi [Vlachs?], from Balchia Major; these Balchi entered the land of Assani between Constantinople [to the east] and Bulgaria and Hungaria Minor. Рубрук - Ибо те булгары, которые живут за Дунаем, вблизи Константинополя, вышли из упомянутой Великой Булгарии. И вблизи паскатир живут иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить Б; от них произошли те, кто живет в земле Ассана . Ибо обоих, как тех, так и этих, именуют «иллак». Йоан де Галонифонтибус в LIBELLUS DE NOTATIA ORBIS – “На западе Великая Татария граничит с Валахией, с Россией — с севера и тянется до самого Северного Китая, на востоке она граничит с Хорезмом и некоторыми пустынями... В этой стране много христиан, а именно: греки, разные армяне, зики, готы, таты, воляки, русские, черкесы, леки, йассы, аланы, авары, казикумухи и почти все они говорят на татарском языке.” 62 В рукописи Граца: volathi, в лейнцигскогй: valaci. Имя вероятно, относится к влахам или к куманам, которых согласно Рубруку „немцы называют валанами”. См.: GyN, стр. 136 и 241, прим. 457; < Путешествия, стр. 108. > Шилтбергер - "рядом с башкирами живут иллаки, которые называются также блаками…", в бележките: "Магна Валахия была расположена рядом с Башкирией" Мутахара ибн ал-Макдиси (966 г.) - споменава за народа “валадж”, между сакалибите и аланите. Абу-л-Гази в "РОДОСЛОВНАЯ ТУРКМЕН" - "Хан вырастил этого ребенка на своих руках. После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды 47 возмутились [против Огуз-хана]”. В.Бартолд - посочва че названието Бадахшан, област разположена високо в Памир, произхожда от по-старото ранносредновековно Балахшан. Забележка при работа с източниците, трансформация на прозношението според вида източник: "иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить Б" /гърците също не могат да произнесат Б, затова при тях е В/. В този смисъл за латинските източници произнасянето е "блак", за татарите - "иллак, олах", за гърците - "влах/ой/, влас"

Ами, да. В общи линии "остригания" се възприемал за долно ниво човек, "нечестив". Наистина е стара традиция при българите. Даже тази традиция е възпроизведена /от обичайно право/ в писаното законодателство - показания "Закон судни людям".

oláhok sau vlachok (magh.) на тюркските езици - "ВЛАХ" се произнася "ОЛАХ" "Хан вырастил этого ребенка на своих руках. После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды 47 возмутились [против Огуз-хана]. Дав Кыпчаку много илей и нукеров, [хан] послал [его] в те края, на берега Тина 48 и Итиля. Триста |295| лет царствовал [44] Кыпчак в тех местах. Все кыпчаки — его потомки. Со времен Огуз-хана и вплоть до времен Чингиз-хана на Тине, Итиле и Яике, на берегах этих трех рек, других илей, кроме кыпчакского, не было. Они жили в тех местах в течение четырех тысяч лет. Поэтому те места и называют Дешт-и кыпчак — Кыпчакская степь. 49" бележка: 47 - Некоторые данные о этих народах см.: И. Н. Березин. Рашид-Эддин, стр. 217. АБУ-Л-ГАЗИ в произведението си "РОДОСЛОВНАЯ ТУРКМЕН", описва за периода ХІ-ХІІІ в. "влахите" /=олахи/, като уседнал традиционен народ от Средна Азия живеещ в съседство с "урусите", "маджарите" и "башкурдите" Об авторе. 1 Жизнь и деятельность Абу-л-Гази, хана хивинского, воина и историка, известна из его автобиографии, входящей составной частью в его второе сочинение “Родословное древо тюрок” — “Родословная тюрок”. Абу-л-Гази не успел закончить свое второе сочинение и поручил завершить этот труд своему сыну Ануша-Мухаммед-хану (царствовал с 1663 по 1687 г). 2

прав си бил. Хръсате - Хръсо - Христо.

"Дядо Драган – бащата на съпругата на дядо Васил, имал много дълга коса и я махнал заедно с другите девненски мъже чак след Освобождението. Имало и един дядо Петър, който бил с най-дългата коса, но като дошли през 1878 г. казаците, му я отрязяли и той направо ревал за косата си. Облеклото на девненските мъже, около 70-те години на XIX век, се състояло от риза, елек, антерия, аба, потури или гащи. На краката си слагали калци. Носели плитки от дългите си коси. Отгоре ги захлупвали с малки такета – сербезлийки, а върху тях завивали шалове увити като саръците на турците. Носели и калпаци. През зимата се обличали с ямурлуци." http://209.85.135.132/search?q=cache:bGtdz...lient=firefox-a МИНАЛОТО НА СЕЛО ДЕВНЯ, ПРОВАДИЙСКО (ПРОУЧВАНЕ НА ЕТНОЛОГА ВАСИЛ МАРИНОВ ПРЕЗ 1955 год.) инж. Драгия Драгиев

Няма такава фигура или институт в римското право. Това е обсъждано вече на друго място, в тема направена от "натан". За константинополските изворите България и българите е тема България /Западно-българско царство в периода 971-1018 г./. Източната част попаднала в зависимост в 971 г. се фиксира с името Мизия, а населението й /българите/ е наричано "мизи". Натан, между, твоя даден цитат и този от Рицар няма никаква разлика. на въпроса ти: Тук българи не се присвоява на мизи.Защо? племената се наричат не български ,а мизийски,скитски,хунски отговор: Това се отнася за описание за населението от източната част на І БЦ, нали? От р. Искър на изток и от Карпатите на север до Солун и Адрианопол на юг, нали? Няма как да се наричат български племена или българи, защото тема България в ХІ-ХІІ в. не е източно, а западно от р. Искър - т.е. това е Самуилова България. Съответно в ХІ-ХІІ в. за констинаполските източници това са българите и България, падналата по-рано източна част от І БЦ /971 г./ се означава със старото й име на област - подчертавам географска област - Мизия, а населението й /българите/ - "мизи". Съответно "мизийски племена" е "български племена", "мизи" е "българи", а "Мизия" е - "източна част на І БЦ". И защо да е нямало "български племена" /ако е така текста, както си го дал/? Мога да те уверя, че точно в отвъддунавските земи "и до земите на Скития" /3-та точка от землеописанието на българите/ в Х-ХІІ в. племенната форма си е била в реда на нещата в немалко бивши комитати попаднали под васалност към маджарите, за разлика от положението около Солун и до Дунав, където за век-два държавна религиозна единна политика и писменността, се е консолидирало здраво единно ядро. /Нали не мислиш, че италийци, кампанци, отвъдалпийски кимри и т.н. са били вече не народи, а направо нации в описвания период. Българите поне са описани като "български племена, но гърците са описани като някакви си "всякакви". По твоята логика гърците даже не са в родово-общинния строй - в племена, а направо първобитно общество - индивиди без някакви връзки помежду си. Но не е така нали... Не е така и за предното... А не е така и за последните от изброените. Текса е украсен с хиперболи или сравнения от хрониста, за да се излезе от монотонноста и да сложи живец в редовете - затова фигурират думите "всякакви" - хипербола направо, като четеш настръхваш колко многобройни и всякакви са гърците, мизийски племена "чак и до" - пак настръхваш, голяма работа - все пак гърците и българите са най-близки до читателя, затова са определени така с малко "екшън" и накрая се допълва, но и с .... просто издброение на народи. Това е в общи линии./

Отлично. Сега да се вгледаме още по-внимателно в цитирания важен за темата пасаж. Значи българите живеят: - до града Солун - но стигат и до Дунав - и до земите на куманите Чертаем линията по диагонала от Солун до Дунав, но това е само до първите две точки, но има дадена и трета /"земите на куманите"/, т.е. вече ОТВЪД ДУНАВ и спират до земите на куманите. Очевидно куманите са в района на Днестър или Прут. В този смисъл българите /="мизи" в Тимарион/ населяват от Солун и до Дунав и до Днестър или Прут. Оттам насетне са традиционните им съюзници - куманите.

Скромен си. От отговора личи, че доста добре разбираш папската диалектика. Но тук имаме константинополска /византийска/, а там термините са такива: Под името "скити" в тези източници се имат предвид куманите. А под името "мизи" - българите. т.е. "мизи" /българи/ и "скити" /кумани/ е в константинополските източници, а посочения от Рицар "Тимарион" е такъв, нали? Значи привеждаме към нашата си терминология така: "много племена на БЪЛГАРИТЕ, които живеят до града, но стигат и до Дунав, и до земите на КУМАНИТЕ". Нещо против такъв превод имаш ли? Или не кореспондерира с археологическия материал от епохата, че българите /"мизите"/ към ХІІ в. - и отпреди и след това - населяват от Солун и до Дунав и до земите на куманите? Ами много ясно, че един преславски комит няма как да е унгарски васал. Такъв може да е само един бивш български комит, чийто сюзерен е погинал или свален. Какво пречи на един бивш български комит да е унгарски васал, за да запази земите и властта си? Всъщност може да е бил преди това с подобен статут и към българския цар /но може и да не/? А ако един бивш български комит стане унгарски васал, той веднага унгарец ли става, характера на земите му и народа му?

Поинтересувай се от пълната титулатура на императорите на Свещената римска империя /и германските цезари/ Другото даже няма какво да се коментира... Който чете, знае.. Който не е систематизирал информациите, има време...

"При все това поне номинално старите връзки с България традицията ги е поддържала, та в т.нар. Каталански атлас от 1375 г. страната северно от Дунава между Унгария, Русия и Кумания, именно областта, която обхваща днешна Румъния заедно с Молдова, е отбелязана с име Burgaria, а пък областта отсреща на юг от Дунава - с име Burgaria (вж. Onciul, цит. съч., с. 77)." 3. Любомир Милетич БЪЛГАРИ И РУМЪНИ В ТЕХНИТЕ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ [1] (Сб. Добруджа, с. 68-118) http://translate.google.bg/translate?hl=bg...%3Dbg%26tl%3Den аталонски Атлас, 14-ти век http://translate.google.bg/translate?hl=bg...%3Dbg%26tl%3Den Централна и Средна Европа. http://translate.google.bg/translate?hl=bg...%3Dbg%26tl%3Den каталански атлас http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%...%D0%B8%D1%8F%29 Charles V de France - поръчителят на атласа. Стоедин, може би се обърка от това, че по картата на Карл V Френски /1380г./ - Трансилвания граничи с България на юг от Карпатите, така както и по картата на Карлос V Испански /СРИ -император/ от 1550-те г.г. /т.е. след два века/ продължава пак Трансилвания да граничи с България. Това и при Карл V от кр. ХІV век и при Карл V от ср. ХVІ век. :!!!:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%...rg_Map_1547.jpg Какъв чичко към 1547 г. и след нея е крал на Унгария?? Улеснявам те с картата на личните земи на Карлос V и хабсбургите, вкл. в Трансилвания. Същата граничи с България на юг, т.е. земите им - личните на Карлос V и хабсбургите - граничат с България, според политическата карта на Европа направена от самите тях. Тях, които няма как да не знаят с кого граничат, нали така?: http://www.swaen.com/antique-map-image-of.php?id=7967 И при тях, и при "чичкото", Трансилвания - най-източната част на Свещената римска империя, граничи с България между Карпатите и Дунав - относително незасегнатата от османската инвазия към този момент част от старата България.. чел ли си нещо за периода опреди и след "чичкото" /краля на т.нар. "Османска Унгария"/ или си спрял само на него?

Тъй ли? Кои са крале на Унгария от средата на ХVІ век - по времето на Калрос V? От коя династия са? Самият Карлос V спада ли към тази династия - императора на Свещената римска империя? Лични земи имали ли са хабсбургите в този период? Къде са им личните земи из Европа по това време? Граничат ли с България техни земи, според политическата карта на Европа на Карлос V? Не ми отговаряй в тази тема, а прави друга, за да не излизаме от същината на темата и да се занимаваме с основни неща от обща култура по късно европейско средновековие.

пише си до Днепър, при това ясно. И в тази част на България означава, че общо България е дотам. Не може нещо да е част едно цяло и това едно цяло - България - да не е дотам /Днепър/. /бесарабия и влахия са късни топоними и към Х век - момента на описанието - не съществуват. Отделно е, че са топоними за една и съща "част от България" - крайната северо-източна/ Ами ако не са приемали властта на Самуил /хипотетично/, то тогава означава че са се приемали за по-големи българи от него. Че те са наследниците на българското царство в тази част от земите му.

корекция от мен: изключително европейските племена - келти, гети и алани (скито-сармати), + карпатските хуни (от II век), които на по-късен етап включват и различни племена от север, от Кавказ и поречието на р. Волга, водят титаничен конфликт, чийто главен кулминационен епизод е 681 г., когато образуваната отпреди това българска държава разширява територията си на юг от Дунав, което е признато юридически от загубилата войната Източната Римска империя. - наличието на договор вече показва, че страните са се признавали опреди една друга; - войната от 680-681 г. е между две държави България и Романия /Константинопол/; - договорът закрепва териториална придобивка от страна на победилата държава - България; - границите й са северно от Дунав, където е т.нар. "Стара Велика България" /Магна България/, признавано от ромеите отпреди 681 г.; - формата на управление и държавно устройство на България до 681 г. и след 681 г. не е променяна, промяна има само на южната граница, разширява се на юг до Хемус; и др. - ето защо считам, че Константинопол не признава нова държава юридически, а признава юридически загуба на територии /между Дунав и Хемус/ в нейна полза. Поради това си позволявам тази преправка, според моето виждане. С нея мисля, че нещата изцяло вече са си на местата.

Отличен източник. Това е свързано и е в подкрепа за изследванията по много теми тук: "За северната граница при Иван Шишман", "Царство България 1422-1689", темите за І и ІІ Търновски въстания, за отвъддунавските български земи и т.н. Не забравяме и картата изготвена за Карлос V от ХVІ век, където България е южно от Карпатите и на север граничи с личните владения на Хабсбургите в Трансилвания - т.е. с неговите лични земи.

Източник: РУМЫНСКАЯ НАРОДНАЯ ПОЭЗИЯ БАЛЛАДЫ ГЕРОИЧЕСКИЙ ЭПОС Перевод с румынского Москва «Художественная литература» 1987 На протяжении многих веков в сокровенных глубинах народной жизни формировалась, развивалась, обогащалась румынская эпическая поэзия, оставаясь до поры до времени тайной за семью печатями. Доступной эта сокровищница сделалась лишь в XIX веке, хотя открыть ее могли бы значительно раньше... Макар,че е могла да се открие по-рано, съкровищницата на ручънския фолклор е открита едва в ХІХ век, пише автора. Да видим един пример за това, по какъв начин е била откривана тази съкровищница: Геройски епос. Песента "Йоргован, река Черна и змея": Йоргован, река Черна и змей (стр. 47).— Пер. по сб.: Векь кынтече де витежь. В., 1956, с. 34—41 Записал Ал. И. Амзулеску 23 февраля 1951 года. Исполнитель — лэутарскрипач Михай Константин (1912—1970) из с. Деса, у. Долж на юго-западе Румынии. Впервые песня о войнике-змееборце появилась в печати в 1852 году, ее запись опубликовал В. Александри. Ему хотелось видеть в этом произведении отзвук античности, поэтому Йоргу Йоргована он преобразовал в Ерку Еркуляна (Еркуле — Геркулес), а позднее прибавил еще уточнение: «Капитан римский». Последующие записи и исследования показали, однако, что греко-римских реминисценций в песне нет и не могло быть. Песня принадлежит собственной истории восточных романцев — волохов, архаической части их фольклора. Помимо приводимой, Йорговану посвящена песня «Йоргован и дикая дева из-под камня», также принадлежащая раннему этапу развития войницкого героического эпоса. Песни о Иорговане сохранились в живом бытовании до наших дней. превод: "За първи път песента за войника-змейоубиец се появила в печат в 1852 г., записана и публикувана от В. Александри. На него му се искало да види в това произведение отзвук от античността, затова Йорго Йоргован е бил преобразуван от него в Ерку Еркуляна /Еркуле - Херкулес/, а по-късно прибавил още едно уточнение : "Капитан римски". Последващите записи и изследвания показали обаче, че гръко-римски реминисценции в песента няма и не е могло да има. Песента принадлежи към собствената история на "източните романци - волохи", архаическа част от фолклора им. Значи при записването на песента на В. Александри му пеят "Йорго Йоргован". Той обаче "чува" Ерку Еркулян, което си е направо "източно романска" песен за Херкулес. От себе си добавя, че Херкулес е ... "капитан римски". Пуска под печат и издава през 1852 г. Отлична работа - румънска фолклорна песен за "Херкулес - капитана римски" /чий друг капитан ще да е.../. За жалост обаче, се оказва че след него продължава да се пее тая песен и да се записва от други и ... лъсва "пипането" направено от фината му източно романска ръка. Защо по този начин се е "записвал" фолклора към 1852 г. от В. Александри, мисля че е обществена тайна.

Гледаме тази страница: http://torrents.ru/forum/viewtopic.php?t=1204331 VA - Romanian Folklore Tresures / Румынская Сокровищница Фольклора Жанр: Folk Год выпуска диска: 2006 Производитель диска: Румыния Долу четем: "Традиционное исполнение самых известных произведений Румынского фольклора ! На фото - Cucherii (Кукерий) - Замечательное зрелище!" На фотото са показани "Cucherii (Кукерий)" - събор на кукери облечени в румънски фолклорни маски и облекла. Отиваме на goоgle и пишем "кукери". Окрива се статията на уикипедия - "кукери" http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%...%B5%D1%80%D0%B8 Има три снимки. Гледаме тази: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%...rombulgaria.JPG Ама тя е същата снимка, за която пише в горния музикален румънски фолклорен сайт! И под нея е указано " "Кукери в село край Карлово." Значи се оказва, че посочените "РУМЪНСКИ КУКЕРИ" СА БЪЛГАРСКИ ОТ СЕЛО ДО КАРЛОВО! И за "капак", даже в уикипедия няма версия на румъски език за "кукери". Руската и английски езикови версии коректно посочват, че на снимката са кукери от село до Карлово, България. Снимката е направена на ежегоден български кукерски събор. А всъщност е ясно, че снимката приложена към диска с "румънски кукерски песни" е взета от уикипедия - българската версия. То бива бива, ама чак пък толкоз. Жалка история.

каган = цар /бълг. христ.титла/ = император /римска титла/ каннас ювиги = велик княз /бълг. христ. титла/ = крал /римска титла - Свещена римска империя/ каннас = княз /бълг.христ. титла/ = дукс /ИРИ - аналог на късната "деспот"/ = дук /СРИ - аналог на късната "херцог"/ Въпреки, че още Омуртаг е "василевс" - цар /видно от печата му/, в този смисъл е неотчетено в долния текст, добавям и тук едно мое старо мнение: "Каннас не е равностойна на Цар, а не е аналог на Крал. Крал е едно ниво по-ниско /може да е като каннас ювиги/. Нашите Дунавски канове идват и имат титлата кан, а по-висшата титла на българския владетел остава в старите земи, там са Каганите /Бат Баян/. По-къснов края на 9 век Асколд е бил с титлата Каган /вкл. при делегация при франките се представя за такъв/. Асколд обаче е наемник-варяг и просто завоюва старите български земи и оттам титлата. Разбира се, нашите канове няма как да се съгласят с това, и те, както и Котраговите Българи си поискват като законни наследници на разбитата Стара Велика България /Киевските земи/ полагащата се титла с ранг на Каган - в християнското българско звучене Цар/"Цезар". Асколд който няма никакво законно право за носене на такава титла остава с нищо повече от каннас/княз. Докато статута на Каган-Цар преминава в Дунавска България признато от Християнския свят /Константинопол/ в 913/ 930 г. Във Волжка България този статут е признат от мюсюлманския свят /Багдат/ след 922 г. - т.е. почти по едно и също време и успоредно". http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry28811

Намери за какво да се хване. Венелин извор за Х век ли е? Шльоцер? Карамзин? Историк от ХVІІІ-ХІХ век може ли да е извор за Х век?? Или те работят с извори /се предполага/? Иначе за другото знаех, че няма какво да добавиш

Ако са заселени по договор с българските царе за охрана на северната и източна граница, вече е ясно защо "рязват главата" на връщащия се обратно Светослав... Раковски пише, че той Светослав "е бил нает от българския цар на заплата" да се бият срещу ромеите. Ето защо, печенегите го пропускат, като "царски човек - наемник". После Светослав явно се отмята и заиграва своя игра /печално известна за участта на І БЦ/. Ето защо печенегите му "отрязват главата" на връщане. Забавят, но не забравят... задълженията си към сюзерена им българския цар.

По-ясно не може да е. Значи към края на Х век България е с граница Днепър. А между Днестър и Днепър /тази "част от България"/ има една зона, в която са населени печенеги /по споразумение с българските царе или без такова, това е вече нюанс за друга тема/. Границата на България е Днепър - северо-източната, в края на Х век.

За българите, султаните са царе на царството им България /а къде е то-виж картите от епохата/. Титлата "цар" е иззета от султана през 1908 г. от Фердинанд І Български и върната на българите и държавата им по историческо и международно право. Но има друга тема за това тук...

Шлема на Иван Грозни с арабицата от корана е само върха на айсберга. Още по темата, въобще за арабските надписи на московските владетели от Александър Невский / http://www.ufagub.org/?p=732 , шлем Александра Невского с арабскими надписями/ до Романови. Включително и за арабските символи и надписи в тиарата на ... московски православен епископ :!!!: . Съдържа се и опис на музейните експонати по темата: Арабские надписи на старом русском оружии XVI-XVII веков. В данном разделе цитируются фрагменты работы Е.А.Елисеева. http://209.85.129.132/search?q=cache:lYOaW...lient=firefox-a Поэтому собрание сабель Оружейной палаты в рамках традиционной истории выглядит неестественным. Оно требует специальных объяснений. На основе традиционной истории логично предположить, что крестоносец напишет на щите девиз на латыни, мусульманин - суру из Корана, а русский воин воспользуется хотя бы родным языком. Вместо этого мы наблюдаем засилье так называемого «восточного» оружия на Руси с НАДПИСЯМИ РЕЛИГИОЗНОГО СОДЕРЖАНИЯ, ВЫПОЛНЕННЫМИ ПОЧТИ ИСКЛЮЧИТЕЛЬНО НА АРАБСКОМ ЯЗЫКЕ. Как правило, это суры из Корана и обращения к Богу. Причём речь идет не о трофейном оружии. Сабли с арабскими надписями на Руси покупались, подносились в виде дани и ИЗГОТАВЛИВАЛИСЬ В ОРУЖЕЙНОЙ ПАЛАТЕ РУССКИМИ МАСТЕРАМИ [e1], №3, с.305. В работе П.П.Епифанова отмечается, что русские сабли с несколько искривленным клинком были «похожи» на турецкие. «Несмотря на известные различия конструкции - одни имели крестовины лопастями, другие - с шариками, у одних была “елмань” (расширение в нижней части клинка), а у других не было, - в целом сабли были однотипны» [e7], с. 294, [e12], с. 67. По-видимому, в XVII веке русский и турецкий (восточный) образцы ПРОСТО НЕ РАЗЛИЧАЛИСЬ. С другой стороны, они противопоставлялись саблям западных образцов - польского, литовского, немецкого. Аналогичная ситуация возникает и с зерцальными доспехами, и со знаменитыми «шапками иерихонскими» - парадными шлемами русских царей. Половина «шапок иерихонских», являющихся важной частью торжественного воинского наряда русского царя, имеет РЕЛИГИОЗНЫЕ АРАБСКИЕ НАДПИСИ. Поразительно, что ДРУГИЕ ЯЗЫКИ, КРОМЕ АРАБСКОГО, ПРИ ЭТОМ НЕ ИСПОЛЬЗУЮТСЯ. Есть даже пример парадоксального, с точки зрения традиционной истории, соседства казалось бы совершенно чуждых друг другу религиозных символов на «шапках иерихонских» русских царей. Так, например, на «шапке иерихонской» Михаила Фёдоровича Романова, работы мастера Оружейной палаты Никиты Давыдова 1621 года, в клеймах помещена АРАБСКАЯ НАДПИСЬ: «Обрадуй правоверных обещанием помощи Божьей и скорой победы». Эта надпись соседствует с восьмиконечными православными крестами на самом шлеме и с образом архангела Михаила на стрелке шлема [e1], №4411, с.20 Другой пример. На зерцалах царских доспехов первых Романовых, хранящихся в Московской Оружейной палате, кириллицей по-русски написаны ТОЛЬКО ТИТУЛЫ Михаила Фёдоровича [e1], №4570, и Алексея Михайловича [e1], №4572. РЕЛИГИОЗНЫЕ ЖЕ НАДПИСИ НА ЗЕРЦАЛАХ ВЫПОЛНЕНЫ НА АРАБСКОМ ЯЗЫКЕ [e1], № 4584, 4589, 4616, 4617. В целом прослеживается следующая, поразительная с точки зрения внушенной нам версии русской истории, картина. Надписи обычно присутствуют на традиционном русском княжеском вооружении - сабле, зерцальном булатном доспехе и шапке иерихонской, - которое входило в «большой наряд» русских царей. При этом КИРИЛЛИЧЕСКИЕ НАДПИСИ СОСТАВЛЯЮТ ЯВНОЕ МЕНЬШИНСТВО и, как правило, обозначают принадлежность владельцу. Таковы, например, надпись на сабле Мстиславского №5374(5921)-20, №5074(5620), надпись на рогатине великого князя Бориса Алексеевича, на булаве Михаила Фёдоровича («Божьей милостью мы великий господарь царь, великий князь всея Руси Самодержец») и т. д. В то же время, НА РУССКОМ ОРУЖИИ МНОГО АРАБСКИХ НАДПИСЕЙ. Причем только арабские надписи, как правило, содержат религиозные формулы на русском оружии. Пожалуй, единственное исключение - это двуязычная «турецкая» сабля XVI века из собрания Московской Оружейной палаты, на которой религиозные надписи выполнены и по-арабски и по-русски. На пяте этой сабли написано по-арабски: «Во имя Бога благого и милосердного!», «О победитель! О заступник!». По обуху той же сабли идет надпись кириллицей также религиозного содержания: “Суди Господи, обидящьия мя. Побори борющьия мя. Прими оружие и щит и возстани в помощь” [e1], сабля №5525 (6073) - 44. Такое широкое применение арабского языка на старом русском оружии, причем преимущественно для религиозных формул, говорит о том, что арабский язык до XVII века мог быть одним из священных языков Русской Православной церкви. Сохранились и другие свидетельства использования арабского языка в Русской Православной церкви доромановской эпохи. Например, драгоценная митра - головной убор православного епископа, до сих пор хранящаяся в музее Троице-Сергиевой лавры. Ее фотография приведена в альбоме Л.М.Спириной "Сокровища Сергиево-Посадского государственного историко-художественного музея-заповедника. Древнерусское прикладное искусство". – ГИПП "Нижполиграф", Н.Новгород (год издания не указан). На митре спереди, прямо над православным крестом, помещен драгоценный камень с арабской надписью, см. НХ4,гл.13:2. "