Иванко Тертер

Отвъддунавските православни воеводи правят походите си на юг за освобождаване на южнодунавската част от България попаднала под пряка османска мюсюлманска власт! Може ли някой да ми посочи поне един техен поход на север за освобождаване на Трансилвания - люлката на "ромъните" /жителите на Свещената римска империя/ - намираща се под пряка унгарска католическа власт в този момент! Мирчо Стари през 1394 г. опожарява областта с лат. наименование "Влахия" /Загора или Бесарабъ/- т.нар. военна тактика "опожарена земя". Явно значи не е "влах" /"загорец" или "бесарабъ"/. Какъв е по народност тогава? Да не е унгарец?? ?

Философията и същността на "робския институт" отпреди новата ера и до ХІХ век е една и съща. Нюанси в прилагането съществуват, но не това е темата... Има ли "робски институт" /sclavus/ - в каквато и да е форма, било в "древната" /едно/ или в "следновековноевропейската" /друго/ - в българската държава и право до 865 г., когато частично е въведено със "Закон судни людям"? Смятам, че не е имало такъв институт в българската държавност и правото й до 865 г.! Даже съм уверен. Събирайте източници за обратното твърдение /че е имало/, ако има такива.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%...%82%D0%B2%D0%BE http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%...%B0%D0%B2%D0%BE http://en.wikipedia.org/wiki/Slavery Е сега, І изпит, І курс, І семестър в юридическите факултети. Настина ли в историческите факултети не се преподава тази дисциплина задълбочено или поне бегло? Как тогава става работата с документи от епохите, преводите им и още повече анализирането им?

Пропусна още трима с "произход от Рим" - Симеон І, Петър І и Самуил. А защо са с признат "произход от Рим" тези прадеди на Йоаница /също с признат "произход от Рим"/... помисли или потърси отговора в информационното пространство. Между другото Селим І е с "произход от Мека". Това не значи, че е по народност "МЕКица".

Естествено, че Борис І-Михаил е знаел какво е това роби и робския институт. Знаели са го и предшествениците му бидейки в преки, включително гранични, контакти с източната римска империя - Константинопол,, а и със Западната римска империя, които в правната си система имат този правен институт. Особено Константинопол, който е продължител на класическата римска правна система с най-тежкия статус на робството. Борис І е с ясно съзнание, че с въвеждане на християнството за държавна единна религия, следва да се въведе и съпътстващото църковно и гражданско законодателство. В този случай и въпросния институт. В този смисъл е вън от съмнение широкото познание на римското право у българските канове до Борис І, а и от самия него. Няма как иначе. Оттам тръгват и преговорите и сондажите в каква форма може това законодателство да се "пречупи" през призмата на българската държавност и обичайно право. Борис І опипва "почвата", замерва пулса на възможния допустим праг на "изкривяване" /побългаряване/ на този римски правен термин. Ето защо са тези въпроси-отговори. Всъщност те засягат и много други интересуващи българския владетел въпроси... Въпросът е имало ли е такъв институт - на робство - в българската държавност до 865 г. и ако е имало на какви писмени източници да се основем? Какви преки или косвени източници има по въпроса? Кореспонденцията с Папството, на основание гореизложеното от мен, следва да отхвърли в качеството на такъв източник.

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bu...t.phtml?id=2223 в началото съм пуснал целия текст на Закон судни людям /на руски език/ и тази връзка. Закон судный людям — самый древний письменный законодательный памятник из сохранившихся среди славянских народов. Он был создан в Болгарии в княжение Бориса вскоре после принятия болгарами в 865 году христианства. Это был период развития болгарского феодального государства, усиления государственной власти. Введение христианства как официальной государственной религии, которая санкционировала складывавшийся феодальный правопорядок, способствовало укреплению позиций класса феодалов-бояр, оправдывало существовавшее социальное неравенство — наличие класса господ-бояр и подчиненных крепостных крестьян. Превод: В общи линии Закон судни людям е приет след приемането на християнството за единна държавна религия, т.е. след 865 г. В него се закрепват два вида социални прослойки – 1. “господ-боляри” /в ИРИ еквивалент на титулна соц. народност в империята “ромеи”/ и 2. “подчинени крепостни” /в ИРИ еквивалент на нетитулната-подчинена соц. народност в империята “славяни”/. Введение в Болгарии христианства сопровождалось одновременно я введением единого нового права, которое регулировало феодальные общественные и производственные отношения и способствовало их дальнейшему развитию. Это право своим источником имело византийское право (титул XVII Византийской Эклоги), но было значительно переработано в соответствии с условиями Болгарского (феодального государства и нормами болгарского обычного права. Превод: По съществото това право е имало, като източник, византийското /римското/ право – титул ХVІІ от византийската /константинополска/ еклога, но е било значително преработено в съответствие с условията на Българската феодална държава и нормите на българското обичайно право. Подлинный текст Закона судного людям не сохранился до настоящего времени. Этот закон известен по различным его спискам, имеющимся в двух редакциях — краткой и пространной. Наиболее древней и близкой к подлиннику считается краткая редакция закона по так называемому Румянцевскому списку. Превод: Текста на Закон судни людям не е запазен в оригинал до нашето съвремие. Този закон е известен в различни негови пресъздавания, имащи две редакции – кратка и пълна. Най – древна и близка към оригинала се счита редакцията на закона по т.нар. Румянцевски списък. Наиболее обширным, полным и новым трудом является работа Венелина Ганева «Законъ соудный людьмъ», изданная в Софии в 1959 году. Превод: Най-обширен, пълен и нов труд се явява работата на Венелин Ганев “Закон судни людям”, като трудът му е издаден в София през … 1959 г. /това е най-новия труд, отбелязвам/

Именно. Папата обяснява същността на римското право, което предстои да бъде адаптирано след въвеждане на християнството за държавна религия в България. В крайна сметка е въведено от Константинопол, а не от Рим. Разбира се не в "хард-варианта" на кодекс Юстиниана, а българизирания /т.нар."опростения"/ вариант на римското право, който вариант в Рим е въведен още към V-VІ век, за разлика от "класическия" константинополски вариант закрепен в кодекс Юстиниана. Рицар, скитското пространство е имало някакъв вид "робство", но дали това е официално държавно закрепено или са изолирани случаи на приморски търговци /напр. Боспорското царство/?

Първият офиициален източник за въвеждане на института на робството /лат. sclavus-servus/ е “Закон судни людям” на Борис І. ЗАКОН СУДНЫЙ ЛЮДЯМ http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bu...t.phtml?id=2223 /пълен текст на Закон судни людям на Борис І – Михаил, 865 г. На руски език е, защото явно в българското историографско пространство явно е налице навик да не се дават за широко обществено ползване оригинали на стари български източници за историята. Смятам, че в епохата на обща достъпност до информация, това трябва да се ревизира./ I. Прежде всякой правды достойно есть о божьей правде говорить. Потому святой Константин, первый закон написавши, передают, так говорил: Всякое село, в котором отряды бывают или заклинания поганс-кие, отдается 1 в божий храм со всем имуществом. Если имеются господа в том селе и совершают обряды и (произносят) заклинания, они продаются со всем имуществом своим, а цена дается бедным. II. Во всяком споре и обвинения и заявления князю и “судьям” следует не слушать без свидетелей (послухов) многих, но говорить спорящим — и обвинителям и заявителям, — если не представите свидетелей, как и закон божий велит, принять ту же казнь ожидайте, какую готовили другим; божий закон так велит, и кто этого не соблюдет, проклят будет. III. О военной добыче. Отправляясь на бой с супостатами (врагами) подобает остерегаться всех неприязненных слов и дел, направить мысль свою к богу и молитву сотворить и сражаться в ясном сознании, ибо помощь дается от бога светлым сердцам. Не от большей силы победа в бою, а в боге крепость. И после того как бог победу дал, шестую часть следует взять князю, а остальное все возьмут себе все люди, разделив поровну между великими и малыми. Жупану 2 достаточно княжеской части, а остальное прибавляется к людской доле. Если найдутся некоторые из них кметы 3 или простые люди, проявившие смелость, подвиги и храбрые поступки совершившие, то получают от находящегося там в то время князя или воеводы из указанной княжеской доли. И пусть это дается, поскольку это правильно, и делится между ними на части. Участники боя пусть получат, но пусть дадут часть (добычи) и оставшимся (в лагере). IV. Если кто имеет жену свою и вступил в сожительство с рабыней, которая окажется нечестной, то ее следует от князя земли той в другую землю продать, а цену ее дать бедным. То же и тому, кто совершает блуд [328] подобает по божьему закону отдалиться от божьих рабов в пост на семь лет... Подобает также быть только на хлебе и воде семь лет. V. Кто совершает блуд с чужой рабыней, дает 30 столензов 4 хозяину рабыни, а сам подлежит посту в течение 7 лет, как говорилось, но сама она не продается. Если он беден, то его имущество принудительно дается хозяину той рабыни, а сам подлежит указанному посту. VI. Монаху, который совершает блуд, следует по светскому закону отрезать нос, а по церковному закону полагается ему пост в течение 15 лет. VII. Если кто возьмет в жены свою куму, то по светскому закону следует обоим отрезать нос и разлучить, а по церковному закону разлучить и в пост на 15 лет отдаются... Такому же наказанию подвергается... также и тот, кто вступит в связь с замужней женщиной. VIIa. О свидетелях (послухах). По всем этим (делам) подобает во всяком споре князю и судьям со всяческим вниманием и терпением производить расследование и не осуждать без свидетелей, но требовать свидетелей правдивых, богобоязненных, уважаемых и не имеющих никакой вражды, ни лукавства, ни ненависти, ни тяжбы, ни спора, но свидетельствующих из страха перед богом и ради его правды. А число свидетелей да будет одиннадцать и не больше этого числа, а в малых спорах от семи до трех и не меньше этого числа. Власть же имеют судьи говорить, предупреждать и указывать свидетелю, что если окажется когдалибо, что он лгал, то ожидает его или проклятие, или продажа (в рабство), или такое же наказание. Не подобает ни в каком споре принимать свидетеля, если он был когда-либо изобличен как лжец и нарушил закон божий или ведет скотскую жизнь или если отказался от присяги как несведущий. XI. Кто вступил в связь с обрученной девицей, если и по воле девицы совершил это, тому отрезается нос и да бьют его 107 раз. XIII. Кто имеет двух жен, изгоняет меньшую с детьми ее и его бьют. А пост 7 лет. XIV. Кто подожжет чужой лес и рубит деревья в нем, должен заплатить вдвойне. XV. Кто из-за какой-либо вражды или для разграбления имущества огнем подожжет дом, то если в городе огнем сжигают, и если в поселке (городке) или селе — мечом рассекают, а по церковному закону предается посту на 12 лет как враг (враждебник). Если кто стебли или терн хотел сжечь на своем поле и зажег огонь, а итог огонь распространился и поджег чужую ниву или чужой виноград (лозы), надлежит обсудить и [329] расследовать, зажег ли огонь в неведении или от малого ума, (тогда) да возместит ущерб пострадавшему. Если кто в ветреный день зажег огонь и не позаботился, как говорилось, чтобы огонь не распространился, или поленился, или не мог, то будет судим. Если принял все меры, но разразилась буря и от этого огонь распространился дальше, не судится. Если от тучи загорится чей-то дом и сгорит что-либо от этого, а огонь распространится и подожжет другие дома окрестных ему соседей, то поскольку пожар вспыхнул внезапно, не осуждается. XVI. Никто не может прибежавшего в церковь (вывести) насильно 5. Но прибежавший рассказывает попу (сущность) спора и вину, им совершенную, и да примет поп его, как (просящего) убежища, а причиненное им будет установлено и рассмотрено по закону. Если кто попытается силою из церкви вывести вбежавшего (туда), то кто бы он ни был, да получит 140 ранящих ударов и тогда как подобает расследуется проступок прибегшего (к защите церкви). ХVII. Кто имеет спор с другим и не доверил владетелям 6, но действует самовольно, или властью или силой принудил (к чему-либо), (то) если сделал это с целью получить подлинно свое, лишается своей вещи и возвращает ее. Если он что-либо чужое возьмет, то (по суду) владетеля той земли его бьют, поскольку не в его власти было самому себе быть судьей. И поскольку так поступил, то возвращает тому, у кого было взято. XVIII. Если родители и дети говорят одни против других, то не дают им веры. Ни госпожа, ни против господина7. Раб ли, вольноотпущенный ли, да будет свидетелем. XIX. Кто у чужеземца купит пленника со всем его снаряжением, а тот может заплатить за себя цену, данную за него, то да идет свободным. Если не имеет (чем заплатить), то может откупиться от покупателя, когда отработает. Его цена, называемая оплатой, определяется перед свидетелями по 3 столенза за каждый год, и когда завершится (оплата), тогда да будет отпущен свободным. XX. Свидетели по слуху не свидетельствуют, говоря, что слышали (что-либо) от того или другого должника или иное что, свидетельствующее по слуху, даже если свидетелями являются жупаны. XXII. Если кто попросит коня до обусловленного места или его пошлет туда и случится, что конь будет поврежден или околеет, то попросившему надлежит возместить ущерб хозяину коня. ХХIII. Заперший чужой скот, или уморивший его голодом, или убивший его как-либо иначе, присуждается (к уплате) вдвойне. [330] XXIV. Укравший на войне, если оружие — избивается, если коня — продается. XXV. Хозяин вора-раба, если хочет иметь такого раба, возмещает вред, если не хочет иметь того раба, отдает его в рабство обокраденному. XXVI. Кто чужое стадо загонит (в свой загон) и совершит это в первый раз — избивается; во второй же — из страны (земли) изгоняется; в третий — продается, но прежде возвращает все, что загнал. XXVII. Кто мертвеца в гробу разденет, продается. XXVIII. Влезший в алтарь днем или ночью и взявший некоторые из священных сосудов или одежды или всякую вещь — продается. А если вне алтаря из церкви возьмет что, то бьется и остригается и по стране (земле) проведут как нечестивца. XXIX. Кто свободного украдет и его продаст или сделает его (своим) рабом — себя поработит. Поскольку он свободного поработил, то отдается ему в такое же рабство. XXX. Присвоивший чужого раба, если скрывает его и не может его вернуть (восстановить), должен за то его господину доставить другого такого раба или дать его цену. ХХХа. О супругах. ...Поскольку от неприязни ненависть возникает между супругами, что ведет к клевете или плотским или иным озлоблениям, то эти причины следует изложить в законе о разлучении супругов. Так что в числе причин, указанных в законе о разлучении супругов, имеются: разлучается муж от своей жены за такой грех, если изобличится, что она какой-либо вред готовила жизни его или узнала о злобе других, но ему не рассказала, и если (она) заболеет проказой. Так же разлучается жена от мужа своего, если какой вред готовил он или узнал о приготовлении других, но не рассказал ей, и если (он) заболеет проказой или если что другое с ним случилось прежде, и у него появятся тяжкие язвы. Это все подобает судьям расследовать со свидетелями, как уже писалось... подчертаното в текста са клаузи отнасящи се за социалната категория население "рабы" /sclavi - servi/ Има ли данни /източници/ за официално съществуване в ранносредновековната българска държавност отпреди частичното въвеждане на римско право от Борис І - Михаил, чрез “Закон судни людям” /865г./, на робския институт “склави-склавус”?

Искаш да кажеш, че в българската държава преди Борис І е съществувал известния в римското право институт на робството /sclavus-sеrvus/? Правя нова тема, включвай се там с източници. Да го съберем на едно място и систематизираме.

Искаш да кажеш, че в средногр. редакция старогр. "Б" се чете, като "В"?? :!!!:

В България /Кубратова и Аспарухова/ към разглеждания период не е имало робски институт и в този смисъл роби /склави/. Това става едвам при Борис І с въвеждането на частично римско право в "Закон судни людям". Разбира се, този институт е доста "вулгаризиран" /булгарисмо/, пречупен през призмата на българските обичаи и нрави отричащи робството, и е най-мекия вариант на "робския институт" в тогавашния цивилизован свят.

За войните не знам, но може би нямаше да бъде съществува Румъния "...Война между Францией и Пруссией разразившаяся в 1870 году, закончилась в 1871 разгромом Франции. Наполеон III сдался в плен со своей армией в декабре 1870 года и был низложен. Вторая империя перестала существовать, Франция стала республикой. Главным последствием франко-прусской войны стало объединение Германии и провозглашение Германской империи, которая надолго утвердилась в качестве самой сильной державы в центре и на западе континентальной Европы. Историк Флорин Константиниу считает, что поражение Франции сыграло положительную роль для дальнейшего развития Румынии: «Если вообразить сценарий контрафактной истории, представив себе, что Франция выиграла войну с Пруссией, то мы вправе будем сказать, что политический кризис в Румынии усилился бы. А принц Кароль Гогенцоллерн вряд ли остался бы на румынском троне, если бы Франция победила прусскую монархию Гогенцоллернов, а в Румынии победило бы профранциузское течение. Зато поражение Наполеона III укрепило трон Кароля I. Итак, если в 1859 году объединение Румынии не смогло бы осуществиться без помощи Наполеона III, то без падения Наполеона III в 1871 году было бы невозможно укрепление современного румынского государства. Можно утверждать, что 1871 год – этот и есть тот год, когда современное румынское государство необратимо стало реалией на карте Европы. И это блестящий пример диалектики истории: превращение личности и ситуации в их противоположности». И тем не менее, несмотря на превратности истории, румыны всегда будут вспоминать Наполеона III с благодарностью, а последний французский император навечно останется в сонме отцов-основателей румынского современного государства". http://www.rri.ro/arh-art.shtml?lang=9&amp...3&art=15753 Френския геополитически романски проект е спасен благодарение на това, че Бисмарк налага един Хохенцолерн /Карол І/ на трона, като е изрекъл крилатата фраза за да го стимулира за това - "да си румънец не е народност, това е професия" - хващай влака за Букурещ. По този начин Бисмарк заема френския проект и налага германец начело. Това спасява работата.

Тука вече преминаваш на фази - сам се питаш, сам си отговаряш. Къде в тази тема се обсъжда някакво "национално" предателство на някого? И за "нации", "политики" и т.н. Ако това ти е проблема и при осъждането на Пресиян ІІ внимаваш в изказите, за да не изкараш някого нацианелен предател, хвърли задръжките и мисли с душата на населението от ХІ век, а не ХХІ в. И Симеон е претендирал за константинополския трон, е и? И Екатерина Велика е претендирала за константинополския трон, е и? И Фердинанд е претендирал за константинополския трон, е и? Означава, че първия не е български владетел ли? Втората, че не е руски владетел ли? Третия не е български владетел ли? IVAN VLADISLAV 1015-1018 IVAN VLADISLAV, son of AARON [Kometopulos] & his wife --- (-killed in battle Durazzo Feb 1018). Zonaras records that "fratrem Aaronem cum omni familia" was killed by Samuil, with the exception of "uno…filio…Joannes Sphandosthlavus"[160]. Lupus Protospatarius records that "Samuel rex" died in 1015 and was succeeded by his son, but that the latter was killed in 1016 by "suo consobrino filio Aronis" who reigned in his place[161]. Zonaras records that "Gabrielem filium, qui et Romanus dicebatur" succeeded Samuil in "principatu Bulgarorum" but one year later was killed by "frater patruelis, Aaronis filius Uladisthlavus Joannis"[162]. Cedrenus records that "filius Gabrielus qui et Romanus dicebatur" succeeded Samuil but was poisoned by "Joanne, qui et Bladisthlabus, filio Aaronis" after ruling for one year[163]. He succeeded in 1015 as IVAN VLADISLAV Tsar of the Bulgarians. He reconquered Duklja in 1016 after murdering Knez Ivan Vladimir[164]. Cedrenus records that "Thessalonicensium duce Constantino Diogene" defeated "Joannis et eius patruelem" 9 Jan "indictione 15" and that Ivan was killed while attempting to recapture Durazzo[165]. Cedrenus records that "frater et filius…Cracræ" delivered Adrianople to Emperor Basileios and that they and "Cracram" were created patrikios, that "Dragomuzus" yielded "Strumpitzam" and was made patrikios, and that "Bogdanus interiorum castellorum dominus" submitted and was also created patrikios, while "Davidum patricium Arianitum" left "Scopia" and retired to "castella Stypeium et Prosacum", and that the emperor appointed "Nicephoro patricio Pegonita" as governor of Durazzo[166]. The Chronicle of Matthew of Edessa records that “en l´année 460 [19 Mar 1011/17 Mar 1012]” Emperor Basileios II defeated the Bulgarians and poisoned “le vaillant Alusianus, leur souverain” and took his wife and children to Constantinople[167], which would appear to refer more probably to the death of Tsar Ivan Vladislav than to his son Alusian. Cedrenus records that Emperor Basileios entered "Ionium…apud Eilisson castellum…caput…totius Bulgariæ", appointed "Eustathium patricium Daphnomelum" as governor, and received the submission of "Joannis Bladisthlabi viduam cum filiis tribus et sex filiabus et duas filias Radomeri, filii Samueli, ac filios quinque" (of whom one had been blinded by "Joanne")[168]. Bulgaria was divided into three themes[169]. m MARIJA, daughter of --- (-after [1029/31]). Zonaras names "Maria…Joannis Uladisthlavi uxor" and adds that the couple had three sons and six daughters[170]. Cedrenus records that "Joannis Bladisthlabi viduam cum filiis tribus et sex filiabus…" submitted to Emperor Basileios II (in 1018), adding that the couple had three other sons, of whom two had escaped "in montem Tmuroum"[171]. Cedrenus records that "Mariam Joannis quondam uxorem" was sent to Constantinople "cum filiis suis" with gifts[172]. She settled in Constantinople where she adopted the name ZOE and became patrikia in 1019. Cedrenus records that "Prusianus Bulgarus magister…mater eius" was exiled by Emperor Romanos Argyros, dated to [1029/31][173]. Ivan Vladislav & his wife had twelve children: 1. FRUŽIN [Prouzianos] (-[1029/30] or after - този ни интересува по темата, нали?). Cedrenus records that "Joannis Bladisthlabi viduam cum filiis tribus et sex filiabus…" submitted to Emperor Basileios II (in 1018), but adds that the couple had three other sons, of whom two had escaped "in montem Tmuroum", a later passage identifying "Prusianus Bladisthlabi filius cum fratribus" as those who had escaped "in Tmorum" and adding that they later surrendered and were installed as patrikios[174]. Zonaras records that "Prusianus cum duobus fratribus" resisted the Byzantines in the mountains, adding that he was later created "magistrum…patricios"[175]. The fact that Fružin is the only son named in these two sources suggests that he was the eldest. He became strategos of the theme of Bukellarion. Cedrenus records that Emperor Konstantinos VIII, after his accession (in 1025), sent "Romani Sclyri filio, patricio Basilio" against "Prusianum Bulgarorum magistrum ac bucellariorum præfectum" and had him blinded[176]. Zonaras records that Emperor Romanos Argyros suspected "Prusianum magistrum, Bulgarum" of conspiring with "Theodora Zoes Augustæ sorore" and imprisoned and blinded him[177]. Cedrenus records that "Prusianus Bulgarus magister" was denounced for conspiring with "Theodora Augustæ sorore" and blinded, and exiled to "Manueli monasterium" by Emperor Romanos Argyros, dated to [1029/31][178]. 2. ALUSIAN (-after 1068). Cedrenus records that "Alusianus patricius et Theodosiopolis præfectus, secundus Aaronis filius" rebelled and joined Tsar Peter Deljan, dated to [1041] from the context[179]. Zonaras also names "Aaronis…filius patricius Alusianus"[180]. It is not chronologically possible for Alusian to have been the son of Aaron. In addition, other sources indicate that Ivan Vladislav was the only survivor of the massacre of Aaron´s family. It is more probable that Alusian was Ivan Vladislav´s son, although the primary source which confirms that this is correct has not yet been identified. He settled in Constantinople and became a Byzantine patrikios in 1019, strategos of Theodosiopolis in Anatolia. Psellos records that "the more agreeable of Aaron's sons….Alousianus" proved chiefly responsible for the victory of Emperor Mikael IV, but that he escaped back to Bulgaria to foment another rebellion[181]. Alusian's troops captured and blinded Deljan, enabling Alusian to assume leadership of the whole movement. After an unsuccessful battle with Byzantine troops, he negotiated an amnesty for himself, left the rebellion leaderless and returned to Constantinople in 1041[182]. In Armenia in 1068. m (1019 or after) ---, an Armenian. The primary source which confirms her marriage has not yet been identified. The marriage presumably took place after Alusian settled in Constantinople. Alusian & his wife had four children: a) BASILEIOS Alusianos. The primary source which confirms his parentage has not yet been identified. Magistros. He was appointed dux of Edessa 1065/71. b) SAMUIL Alusianos (-after [1068]). Skylitzes records that "bestarches Samuel Aluisianus Bulgarus, imperatoris uxoris frater" wintered "in Armeniorum regione", dated to [1068][183]. m --- Dalassene, daughter of KONSTANTINOS Dalassenos, Byzantine general & his wife ---. The primary source which confirms her parentage and marriage has not yet been identified. Samuil & his wife had [one possible child]: i) [KONSTANTINOS Alusianos. Bestiarches.] c) [ANNA] Alusiane ([1030]-before 1065). Her parentage and marriage are deduced from Skylitzes who names "bestarches Samuel Aluisianus Bulgarus, imperatoris uxoris frater"[184], although it is curious to note that she is still referred to as "imperatoris uxoris" in a passage which refers to events after her husband´s accession and second marriage and therefore after her death. The date for her marriage is estimated from the couple's son Konstantinos Diogenes leaving two known children when he was killed in battle in 1074. m ([1045/50]) as his first wife, ROMANOS Diogenes, son of --- Diogenes & his wife --- Argyre (-Prote Monastery Summer 1072). Magistros, bestiarches, dux of Triaditza [sofija]. He succeeded in 1068 as Emperor ROMANOS IV. d) [DAVID Alusianos. The primary source which confirms his parentage has not yet been identified.] 3. AARON (-after 1059). Cedrenus records that "Aaron Besta Bladisthlabi filius, Prusiani frater" was archon of "Baaspracaniam" [Vaspurakan] which was invaded by the Turks, dated to [1049] from the context[185]. Zonaras names "magistro Aarone, fratris coniugis Comneni"[186]. He settled in Constantinople and became a Byzantine patrikios in 1019. Magistros 1041, bestes [1047]. Dux of Vaspurakan [1049]. Dux of Ani in the theme of Iberia [1049/50]-after 1054. Dux of Edessa before 1057. Proedros 1057/58. Dux of Mesopotamia 1059. m ---. The name of Aaron's wife is not known. Aaron & his wife had two known children: a) THEODOROS Aaron (-killed in battle [1055/56]). Aristakes names Aaron as father of Theodoros[187]. Strategos of Taron. He was killed fighting the Turks. b) RHODOMEROS [Radomir] Aaron. The primary source which confirms his parentage has not yet been identified. Magistros, bestiarches, strategos, proedros, dux. 1091/97. Aaron had one illegitimate son by an unknown mistress: c) son . The primary source which confirms his parentage has not yet been identified. m ---. Two children: i) --- Aaron. The primary source which confirms his parentage has not yet been identified. He and his brother plotted against Emperor Alexios I in 1107. ii) THEODOROS Aaron. The primary source which confirms his parentage has not yet been identified. He and his brother plotted against Emperor Alexios I in 1107. 4. TRAJAN [Troianos] (-[19 May] ----). His parentage is suggested by Nikephoros Bryennios who records that "uxor Andronici" was "genus a Samuele…Bulgarorum rege, e cuius filio Troianne nata ipsa erat"[188]. The primary source which confirms that he was the son of Tsar Ivan Vladislav, not Samuil, has not yet been identified. The list of obits of Empress Eirene Dukas's family records the death "19 May, Theodore grandfather of the Empress"[189]. As the list also names the empress's paternal grandfather, this must be her maternal grandfather, indicating that he had adoped the Greek name THEODOROS. m ---, descendant of the families of Konstostephanos, Abalates and Phokas. Her ancestry is indicated by Nikephoros Bryennios who records that "uxor Andronici" (her daughter) was "materna vero ei prosapia referebatur ad Contostephanos, Aballantes et Phocadas"[190]. Trajan & his wife had one child: a) MARIA Troiane (-[1089/1118]). Her parentage is confirmed by Nikephoros Bryennios who records that "uxor Andronici" was "genus a Samuele…Bulgarorum rege, e cuius filio Troianne nata ipsa erat", adding that "materna vero ei prosapia referebatur ad Contostephanos, Aballantes et Phocadas"[191]. The Alexeiad records that "the daughter-in-law of the Cæsar Ioannes…protovestiaria" was imprisoned "in the nunnery of Petrion near the Sidera" when the Komnenoi plot against Emperor Nikephoros Botaneiates was discovered, referring to her as "kinswoman" of Anna Dalassena and, in a later passage, stating that she "was of Bulgarian descent"[192]. Protobestiaria. She became a nun as XENE. m (before 1063) ANDRONIKOS Dukas, protobestiarios, son of IOANNES Dukas & his wife Eirene Pegonitissa (-14 Oct 1077). Co-Emperor 1067-1070. 5. son (-after 1018). Cedrenus records that "Joannis Bladisthlabi viduam cum filiis tribus et sex filiabus…" submitted to Emperor Basileios II (in 1018), adding that the couple had three other sons, of whom two had escaped "in montem Tmuroum"[193]. 6. IBATZES (-killed [1019 or after]). Cedrenus names "Ibatzes" as the only son of "Bladisthlabo" who did not submit to Emperor Basileios II, adding he was eventually blinded and killed[194]. 7. EKATERINA (-convent of Myrelaion after 1061). Her parentage is deduced by reading Cedrenus, who names "Aarone Duca magistro magistro, fratre uxoris Comneni"[195] (although the origin of his being named "Doukas" has not been ascertained), together with Nikephoros Bryennios who records that "Isaacio" married "maxima natu filiarum Samuelis regis Bulgarorum…Aecatharinæ"[196]. It is chronologically improbable for Ekaterina to have been the daughter of Tsar Samuil, whose marriage is recorded in 970 (see above). It is supposed therefore that she was the daughter of Samuil's successor, Ivan Vladislav, and that "Aarone Duca" named by Cedrenus was Ivan Vladislav´s son. She brought a substantial dowry to her husband[197]. Skylitzes records that advice from "Æcaterina Augusta" helped her husband decide on his abdication and that she "eiusque filia Maria" were tonsured "in palatiis Myrelæi" (the convent of Myrelaion), adding in a later passage that Empress Ekaterina adopted the monastic name HELENA[198]. Her surviving her husband is shown by Psellos recording that "the empress" (whom he does not name) "a most remarkable woman, descended from a very noble family" was present with their daughter at her husband's deathbed[199]. Mikhael Glykas names "imperatrix Haecaterina cum Maria filia" when recording that they both became nuns "in mansionem Myrelæi" (in [1059])[200]. m ISAAKIOS Komnenos, son of MANUEL Erotikos Komnenos & his second wife --- ([1007]-Studion monastery 1061). Domestikos 1042-[1054/57]. He was declared Emperor ISAAKIOS I on the plain of Gunaria in Paphlagonia 8 Jun 1057, crowned at Constantinople 1 Sep 1057. He abdicated 25 Dec 1059 due to illness. He became a monk at the monastery of Studion. 8. daughter . Her parentage and marriage are confirmed by Cedrenus who records that "Romano Curcuæ" married "sororem Prusiani"[201]. m (before 1026) ROMANOS Kourkouas, son of IOANNES Kourkouas & his wife ---. 9. four daughters (-after 1018). Cedrenus records that "Joannis Bladisthlabi viduam cum filiis tribus et sex filiabus…" submitted to Emperor Basileios II (in 1018)[202]. http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm п.с. Засягането на личностна основа показва немощ и слабост. За да докажеш надмощието на мисълта ти над тези на Пл. Павлов и изброените други от теб, започни с показване на нещо като "теза", която бавно и методично да започнеш да обосноваваш. Направиш ли го, по-голяма "обида" за конкуренцията няма да има! "Обиждай" колкото и когото искаш по този път.

Принципно точно "славяни" няма как да е имало при идването на унгарците, защото най-малкото с оттеглянето на римската държавност все по на юг, "славяните" вече са освободени от този им социален статут Сега, ако говорим за народност, която е населявала Панония и Моравия /въобще южно и източно от Каринтия и Далмация/, преди унгарците, това е българската /балхик/. Ако не си на това мнение, както и ако смяташ че руския /русински-рутенски/ език е "славянски език", ще те помоля да ми преведеш следния латински източник: «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» "Написаното е преведено от БАЛХИКО на ЛАТИНУМ, но кралят е взел екземпляра написан с формата на РУТЕНСКИЯ език" БАЛХИКО или ЛАТИНУМ е езикът, на който РУСКИЯ /РУТЕНСКИ/ е диалект-форма? Кой е славянския от първите два? А защо не се нарича от Папството към ХV век "славянски език", а се нарича "балхико" респ. "латинум" /варианта зависи от теб/?

Дай някоя връзка на сериозна генеалогична научна институция, в която "Фружин или Пресиян" да не е първороден син на Йоан Владислав.

Точно така. Независими владетел с "гордо българско сърце", подобно на "Меноморута" Йоан Страцимир, като зависим владетел ли е описван от унгарските извори? Като зависим български владетел или като независим български владетел? Или Мирчо Стари след 1395 г.? Нещо подобно са представлявали "десетте влахски крале" /десетте български комити/ в кр. VІІІ-IХ век, които са се биели против маджарите за да запазят северните български земи - комитати. Аспандиат, правилно отбеляза административния им статус в рамките на българската държавност.

* B1. Iwan Wladislaw, Tsar of the Bulgarians (1015-18), +k.a.Durazzo 1018, after which Bulgaria became a Byzantine province; m.Marija N o C1. Fruschin, in 1029 he was blinded and banished to a monastery o C2. Alusian; m.an Armenian lady + D1. Basileios Alusianos + D2. Samoel Alusianos; m.N Delassene, sister of the Empress Eudoxia + D3. Anna, +ca 1065; m.Romanos IV Diogenes, Emperor of Byzantium (+1072) o C3. Aaron, Duke of Vaspurakan, of Edessa and of Macedonia + D1. Theodoros Aaron, strategos of Taron, +k.a.against the Turks 1055/56 + D2. Radomir, a Byzantine official o C4. Trojan + D1. Maria, +after 1089; m.before 1063 Andronikos Dukas, co-emperor of Byzantium (+1077) o C5. Radomir o C6. Ekaterina; m.before 1057 Isaakios I Komnenos, Emperor of Byzantium (+1061) o C7. a daughter, m.before 1026 Romanos Kurkuas http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan8.html

Няма смисъл да отговарям значи. И без разсейване с изказване на лични мнения за други особи. Личното мнение на някой за другиго да не се налага на аудиторията и преекспонира. Другите не ги интересуват тези лични мисли и мнения. Само по темата!

Османската империя е "наследник" на Източната римска империя, но с обратен знак. В източната римска империя титулна народност са християните /ромеите/, а всички други са в нетитулната народност /склавус/. В 1453 г. става пълно "рокадо". Титулна народност става "мюсюлманската", а християните отиват в нетитулната "рая". Двете империи са "верски". Никак не е чудно, че и граници съвпадат. Султаните всъщност правят "мюсюлманска" римска империя в Константинопол. Правят "рокадо" на вярата на "Рум", като изтикват старата христианска в "рая", а мюсюлманската става държавна. Това е тяхната доктрина. Една от много им титли е "господари на Рум" /Рим/. Както латинците в 1205 г. искат да отвоюват старите граници на Източна римска империя, така и султаните правят това след 1453 г.

http://nauka.bg/forum/lofiversion/index.php/t5550-100.html - виж тук, има информация от Геста Хунгарорум /ХІІІв./ http://www.kroraina.com/knigi/jchorb/jv/index.html - тук, Юрий Венелин, 1840 г.

И Юрий Венелин. Всъщност разработката и обсъждането на темата за севернодунавските български земи у нас секва от средата на ХІХ век /по-точно към 1876 г./ - интересно защо ли??. Едва П. Коледаров отхвърля клишетата и започва да реанимира темата. Всъщност преди него Л.Милетич изважда грамотите на влашките воеводи. Прави му впечатление една от тях и задава риторична констатация - "Интересно е това мѣсто и заради споменѫтото тукъ вземанье мито отъ чиновникъ на „царя Алаксандра" въ влашкия Рукеръ!". Явно или не е могъл да пребори клишето за "северна граница Дунав" или е схващал за какво става въпрос, но не е било "академично" в тази епоха да отговори на въпроса "какво прави митничар на българския цар в края на ХІV век в Рукър-Карпати". Склонен съм все пак да вярвам, че е второто. В обобщение - темата за севернодунавските български средновековни земи е с една "научна дупка" от Юрий Венелин до П. Коледаров, а бих казал и до момента.

"Селската църква „Свети Николай“ е изградена през ранното средновековие от кръстоносци, които са имали военен лагер в местността Крета недалеч от селото. По време на османското владичество, местните селяни зариват цялата църква с пръст, за да я скрият от погледите на турците и по този начин да я предпазят от разграбване и разрушаване. И през всичките години османско владичество селяните предават спомена за заровената църква от поколение на поколение очаквайки по добри времена за България." http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%...%D1%81%D1%82%29 Засега е публично известно това. Откъде е известно, следва да каже модератора в уикипедия.

Веднага отговарям. Освен това, че "канязът" /респ. царят/ е сложил единно религиозен хомот и е поел еднолично юздите на религията, чрез подкролния му самостоятелен български йерей, т.е. цементирал е държавната пирамида, като е увеличил личната си власт на върха й, централизирал е държавността в ръце - което в Англия ще стане едва след 6 века при Хенрих VІІІ - друга глобална метаморфоза в държавното устройство не е станала. Не само, че не е разградена старана административна система, но с някои повърхностни изменения същата е заздравена и стегната още по-силно и централизирано. Колкото е променено държавното административно устройство в Римската империя след въвеждане на християнството за единна държавна религия в ІV в. и в Златната орда през ХІV в., когато е възприето мюсюлманството за единна държавна религия, толкова промени може да се търсят в България, след въвеждане на християнството за единна държавна религия. В този смисъл - почти никакви промени в държавната система и административно устройство или ако има такива, те са в смисъл на заздравяване и още по-силно затягане на старите такива. По отношение на Пресиян ІІ Пламен Павлов е изчерпателен и конкретен. Едва ли може нещо да се допълни, като конструкция. Пресиян ІІ е последния български владетел, преди включването на всичките южнодунавски земи от Българското царство в рамките на Източната римска империя /1019 г./. Да не забравяме обаче, че независимо от липсата им на юридически права за титул и царска приемственност, северно от р. Дунав земите остават свободни от константинополска власт. Там са и "жупан Георге", "жупан Димитрие" и др. подробно описвани в западноевропейската историчмеска летопис. И именно оттам в продължение на век-век и половина, до възстановяването на българската държавност /1185г./, са правени многобройни "покушения" за освобождаване на южнодунавските български земи. Последното станало, пак с реална помощ оттам, при братята Петър и Асен.

В какво се състои глобалната метаморфоза в българската администрация, държавна приемственност и управление и държавната вътрешна управленска пирамида след "християнството, въвеждането на славянската писменост и език /не само за целите на църквата/ и т.н."?

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241...793&Level=1 Основни начала за българската най-стара повестност /Г.Раковски/ http://bgrod.org/chitalnia/index.php?id=9 Произход на Българите в светлината на археологическите данни "Последната теза бе издигната от Общество Дуло, връщаща ни към старата теза на Г.С.Раковски за кимерийсия ни произход". http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3737&st=0 Трако-кимерийци и българи /затворена/ А, после всеки сам да си преценява и търси насоки за възможния произход на “половината топоними...” Както беше споменала Доста Димовска - търсенето на историята "е въпрос на конкуренция"... Не е лъжа.