Иванко Тертер

... Белгаи, Волкаи /Волхва - тия не бяха ли "ромънски народ" /, Тревели, Венети /тия не бяха ли "славянски народ" /, Галици /тия не бяха ли северно около Карпатите, Галичкото княжество, то такова има и около Волга - Галич Костромской /... Да не излезе, че трябва спешно да препрочетем изследванията на Г.С.Раковски за древната европейска и оттам българска история??

Доста логична е връзката на един и същи термин в различна форма на изговаряне, в зависимост от езиковите характеристики - КЕЛТИ - КЕЛТУС - ЕСКОЛОТУС /подобно е "ескалибур" -вместо "колобъл", "ес" е приставка в испанския иберийски език в много думи - Стоян - ЕсСтоян, Стоянов - Естояноф, Цветан - ЕСтветан и т.н./ - СКОЛОТУС - СКОТУС - СКИТИ. КЕЛТИ - СКИТИ Следвайки това различно произнасяно според езиците едно и също име на един и същи много голям народ, може да се разкрие мозайката на античната история, а оттам и на българската древна история. Така или иначе допреди три- четири века /за разлика от сега, т.е. от след ХVІІ-ХVІІІ в./ е било несъмнено в европейската историография, че древния произход на българите е от "СКИТИ". Затова така са наречени в множеството древни и средновековни писмени паметници, особено с константинополски, но и не само, произход.

Не ми казвай, че някой отрича съществуването на "славяни"!!? Ти и аз много добре знаем, че тази "социална категория зависимо население" си съществува и още как в римското право и летописи. Не обръщай внимание на хора, които ги отричат. Дръж римското и правото, в което "славяни" е важна - централна част.

Да не е от 1973 г.? Нещо от типа "20 години българска патриаршия" юбилейна?

Това се потвърждава от "Стратегикон" /ХІв./ на виз. хронист с български произход Кекавмен: § 75. Другой рассказ о взятии города хитростью. Димитриада есть приморский город Эллады, хорошо защищенный морем и окрестными болотами. Им овладел Делиан: это был топарх Болгарский. А овладел он им таким образом, он послал туда старого и опытного в военном деле вождя — на болгарском языке стратиг называется чельником — по имени Литовоя Диаволита, дав ему и отряд для охраны города. Пришедши туда, он вновь выстроил стены, которые были в небрежении, поставил (оборонительные) метательные и другие орудия, какие прилично было поставить стратигу. Укрепив город, он впал в беспечность, не боясь нападения извне и не подозревая какого-либо злоумышления изнутри, так как туземцы были совсем простые люди и совершенно неопытные, да притом он закрепил их присягою. Но беспечность обыкновенно приносит печали и неожиданные опасности. Успокоившись и не имея подозрения к находящимся внутри, воевода предался роскоши и распутству. Между тем туземцы хотя и были неопытны, но так как сама природа есть наставница во всякой проделке и хитрости, они дали знать дуке Солунскому, чтоб он послал кого-нибудь взять крепость и почтить их (?). Дука посылает некоего панфеота Зепе с кораблями и людьми. Когда корабли пристали вблизи гавани в скрытом месте, об этом сообщено было тайком местным жителям. Они пошли, тотчас захватили воеводу, и связав его, а также и стражу, передали в руки Ромэям. [274] http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/By...menos/text1.htm "Челник" или "Воевода" у българите се нарича "Стратига" - владелец на крепости и охранител на определен район от територията на царството. Между другото в текста е указано името на този българин "Челник" или "Воевода" - ЛИТОВОЙ ДЯВОЛИТА /-ДЯВОЛИЦА/. Та много Ви здраве от "Литовой Влаха" /сиреч "Българина"/ - Лютий Воевода Дяволития - българския военоначалник на цар Петър Делян от ХІ в., съименник или предтеча на другия Лютий Воевода /Литовой/ от ХІІІ в. - "митичния княз на митично ромънско княжество".

Къде съм видял, че имало охрана на границата, подобна на днешната? Както виждаш самия, даже с цената от продажба на бижутата на жена си, съответния владетел е стъкмил армийка, която да ... вече по темата ... да воюва за да запази ГРАНИЦИТЕ на владенията си. Да, през 60-те г. ХІV в. по ред причини не имало граница, каквато през ПБЦ и ТБЦ. Бих добавил и такава от различните периоди на ВБЦ. Говорим за естеството на граничната и минтическа служба и тази за способа на охраната им, а не за географията на границите, нали? Какво следва от това по темата, различно на казаното от мен? Че в походите на османците по суша и савойците по море са участвали само османци и савойци от една страна, като атакуващи през границата на България /първите по суша от югозапад, вторите по море от югоизток/ от една страна и ... без втора защитаваща се от друга страна?

Бих го включил, като т.4 сред вариантите на Галахад от първия му "пост". Отбелязвам, че това не е вариант на "Иванко Тертер", а излиза че е такъв на ... Йосиф Гетезий

С извинение към Aspandiat, ще пусна по тази тема една негова информация, дадена по друга тема: Aspandiat Wed Jul 22, 2009 6:09 pm Цитат(plamen_starbov @ Wed Jul 22, 2009 6:59 pm) Да, но славяни+авари=на проблеми, та дори и за Византия. Но нека уточним и нещо друго, за да видим дали ще се съглася с теб или не. Колко е броят на Аспаруховите българи? Ако е малък, то лесно могат да ги нападнат. Ако са повече - ти имаш право. Е, този въпрос е отворен. Едно бъди сигурен обаче, онези 10 000 бойци, за които пише Михаил Сирийски, са заселени в Мизия и Малка Скития през 588 г. и нямат нищо общо с броя на Аспаруховите българи, както се съсипаха да пишат през миналия век, като се почне от Васил Златарски и се стигне до Михаил Войнов например, които изопачиха текста, защото "бил сгрешен". Грешката според Златарски било споменаването на Анастасий, император Анастасий ІІ (713-715), а това било невъзможно, тъй като той царува след Маврикий. Всъщност въпросният Анастасий не е император Анастасий ІІ (или І), а пълководец по времето на Маврикий, споменат от сирийския автор Григорий Бар Хебрей. Ето ти и текстът на Михаил Сирийски: “По това време [излязоха] трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 000 скити и пътуваха 60 дни от отвъд проломите на планината Имеон. Те пътуваха през зимата, за да открият вода и стигнаха чак до река Танаис, която извира от езерото Меотида (Мантиос) и се влива в Понтийското море. Когато достигнаха до границите на ромеите, единият от тях, наречен Булгариос, взе 10 000 мъже (бойци) и се отдели от братята си. Пресече реката Танаис (Таниос) по посока на Дунав, която също се влива в морето Понт и поиска от Маврикий да му даде земя, за да се установи и да стане съюзник на ромеите. Императорът му даде Горна и Долна Мизия и Дакия, процъфтяващи страни, които народът на аварите беше опустошил след времето на Анастасий. Те заживяха там и се превърнаха в отбрана (охрана) на ромеите. Те бяха наречени от тези същите българи. Другите двама братя скити дойдоха в страната на аланите, която се нарича Берсалия, чиито градове бяха построени от ромеите, които са Каспия, наречена [още и] Врати на турайе. Българите (булгарайе) и пугурите (пугурайе), техните обитатели, навремето бяха християни. Когато един чужд народ зацарува над тази земя, те бяха наречени хазари (хазарайе) по името на най-големия брат, който се казваше Хазариг. Този народ стана мощен и захвана да с разширява”. Aspandiat публикуване Wed Jul 22, 2009 8:21 pm Цитат(Муко @ Wed Jul 22, 2009 7:56 pm) * Цитат(Aspandiat @ Wed Jul 22, 2009 7:09 pm) * Когато достигнаха до границите на ромеите, единият от тях, наречен Булгариос, взе 10 000 мъже (бойци) и се отдели от братята си. Тук за Аспарух ли става дума? И ако е за него, защо не е писан Аспарух, а Булгариос? Именно това обясних на Пламен, че това сведение не се отнася за Аспарух, но Златарски и сие приписаха тази миграция на Аспарух. Събитието, описано от Михаил Сирийски, се е случило през 587/588 г. , а не през 680 г. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7196&st=20 Galahad - сега, изхождайки от събитието от 587/ 588 г., когато е пропуснат предводителя Булгариос да се пресели между Хем и Дунав, направи нов прочит на известието, което си дал: "А предводителят на българите, по род произхождащ от аварите и хазарите и води името си от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия, отправял към ромеите враждебни думи, като ги заплашвал с нападение." ГИБИ, т. 4 (ИБИ-т.8), стр. 334

за съжаление се убедих, че или ги няма пълните дневници или са в насипно състояние и не са систематизирани.

Някой знае ли интернет-връзка към "Стенографски дневници на Народното събрание"? Интересува ме специално ІІ сесия на ІІІ Обикновено нар. събрание /1883г./ и ІІ сесия на ІХ обикновено нар. събрание /1893 г./! Или ето това в интернет-връзка? http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/Ab05.html

Разгеле, докара го дотам да признаеш, че все пак имало граница, гранични и митнически пунктове, пък било в І БЦ да са били "бетон проверките", а във ІІ БЦ "на принципа на избирателния риск"... Аналог на соца и демократична българска ГРАНИЧНИ политики. А щом има граница, то естествено начело стои царски представител охраняващ граничния район - воевода и военното-задължено население /по наследство от баща на син/ "войници", останали като институт от ІІ БЦ и в османската военно-административна система до ХVІІ-ХVІІІ в. - когато институтът се заличава и "воеводите и войниците" излизат от "легално" /законна от гледна точка на османското право/ обръщение и стават синоним на "нелегална" /незаконна от гледна точка на османското право/ борба на българите за своите права. А, ако се върнем на темата. Тъй като нахлуват въоръжени отряди османци /по суша/ и савойци /по море/, то явно е било вън от съмнение, че тези въоръжени табуни са възприрани и "без да е била налице необходимост от избирателен риск". То ясно е било кой и колко въоръжен минава. Така, че сблъсък с охраняващите граничната област Стража българи и воеводите им в 1366-1367 г. е вън от съмнение.

Тома, че няма кой да се противопостави на грабителски походи, означава че няма граница, граничари и гранични пунктове ли? Че един грабителски поход в чужда държава е затова грабителски, защото касае ... противозаконно, без позволение преминаване на граница и едва след това грабеж на чуждата територия. Смесване имало на епохи... Значи има граници и митници до ХІІІ век и след ХV век, ама за ХІV век нямало данни... Бъдете сериозни в отношението си към средните векове. От средата на първото първото хилядолетие българската държавност /а после и другите в Европа/ винаги са имали граници, гранични пунктове и мита. При децентрализацията продължават да съществуват границите, граничните пунктове и граничарите, при все че някои отделни ЧАСТИ на държавата имат ВЪТРЕШНА автономия. Само автономия в рамките на държавността и за своята си област. Властта към 1366 /което е темата/ на крепостите северно от Ахтопол принадлежи на българските царе. Доказателство за това е Амедей VІ ги завзема от българския цар. Значи границата е най-малко до Ахтопол на юг. По темата ни интересува това. А извън темата, същите са български доста десетилетия отпреди, след битката при Русокарстро сигурно /1332г./ най-малко.

Именно. Много точно допълнение. Константинопол както и да е, ама точно България от своя страна да няма граничари и граница със съседните си страни няма как да стане. Това е толкова стара държавността традиция и организация в средновековната ни държавност, че е излишно да го подчертавам. Аспарух населва граничните области с Константинопол с военно-задължено население и племена. Тервел сключва търговски договор от 716 г., където се засяга въпроса за трансграничната търговия и митата... При Борис - Михаил продължава. При Петър І продължава. При Самуил продължама /брат му Давид е убит, дали по грешка или не, от "пътници" - военнозадължено население по охрана на пътен участък/. Бонифаций Монфератски е убит /1207г./ и обезглавен от български охранители на граничната линия. Йоан Шишман взема "ваме" /мито/ в северния граничен и митнически пункт Рукър /кр. ХІV в./, че няма как да пропусне в същия момент да взема такива "мита" на южната си граница и гранични пунктове.

... за това питай цар Борис ІІ /969-971/. "На осмата година от пленяването си (в края на 978 или началото на 979 г.)[2] Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража". Кой контролира крепостите? Как се казва длъжността му в българската държавност? Какво е представлявала и как се набирала армията на заемащия такава длъжност в българската средновековна военна - администрация, в частност в приграничните райони? Като е нямало граници, а само крепости "митници" и гранични пунктове имало ли е? Или всеки минава когато си поиска помежду крепостите, като през "пустиня"?

И наистина смяташ, че българо-византийската граница е охранявана от ... "монаси пустинници" последователи на Григорий Синаит!!! Или въобще не охранявана? И войските на османците и савойците към 1366 - 1367 г. минават както си искат през "пустинята", като на парад? Най-много някой и друг "пустинник-монах" да ги е пресрещнал?

Щом приемаш известието за заселване на предводителя "Булгариос" и ситуирането му в рамките на Римската империя между Хем /Стара планина/ и р. Дунав към 587/ 588 г., можеш ли да опиташ да дадеш хипотетичен отговор на въпроса по долната тема! http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6276 - Къде е "Малка България" към средата на VІІ в, щом Магна /Велика/ България на Кубрат е северно от Дунав и до Кавказ? В ХІІІ век продължава Магна /Велика/ България да е в Азия, а Малка България да е в Европа - между Константинопол и Унгария /източника - Роджър Бейкън, "Opus major"/. КЪДЕ СЕ НАМИРА В СРЕДАТА НА VІІ ВЕК /т.е. ЕДИН ВЕК СЛЕД НАСЕЛВАНЕТО НА "БУЛГАРИОС"/ МАЛКА БЪЛГАРИЯ /Малая Болгария, mikra Bulgaria, minor Bulgaria/, щом Магна /Велика/ България е тази на Кубрат /след 632 г./ - северно от Дунав?

Един вид различна "народопсихология" и оттам вече недоразбиране. От една страна наистина влияние е оказало и верското, пък било и общохристиянско, разделение. Също така и начина на живот и мироглед. Не може да се иска еднакъв мироглед между едни северняци /фръзите/ и едни южняци /българите/ - особено в средните векове. То в ново време не може, какво остава за минало време. Не на последно място - езиковата бариера.

Нека по същество. Това май става по тази тема: "Антонио Барбери е ковчежникът на граф Амедей VI. Ако използваме днешната терминология - главен счетоводител и касиер едновременно. Днес не биха го назначили на тази длъжност. В Несебър, където графът се установил за малко, точно този Антонио водил, разбира се, сметководни книжа, които са се запазили до днес. Там изключително подробно са описани финансовите дела на графа. Завладените градове, както си му бил редът, плащали значителни контрибуции. Но също така става ясно, че отсъстват грабежи. Търговските отношения са до голяма степен преобладаващи. Още примери ни предлага и обсадата на Варна. Миньон, официален пратеник на граф Амедей VI, наема лодка край Варна, за да занесе в Калиакра посланието на графа до деспот Добротица. Предводител на значителни военни сили, включително и флот, Амедей VI плаща, за да ползва лодка, а не заповядва например собственикът и да бъде нанизан на две-три копия едновременно и да си спести сумата, колкото и малка да е тя. Организирането на тържище във военния лагер под стените на Варна, където нашественици и местно население оживено търгували след прекратяването на военните действия, също е ярко свидетелство за новите взаимоотношения "нашественик-местно население". Войната си е война, но търговията трябва да върви. Нали така?! Изглежда, че тези взаимоотношения, а могат да се приведат и други примери от други части на Балканския полуостров от същото време, са плод на ново мислене, твърде различно от предходните периоди. Това е новото мислене на "третото съсловие", което несъмнено съществува и в Средновековна България. Да, точно онова "трето съсловие", което след 3 и след 4 века ще промени коренно английската и френската история. Точно онова "трето съсловие", което може би доста по-рано щеше да промени и съдбините на българската държава. Но в историята няма "ако"." http://www.segabg.com/online/article.asp?i...&id=0001501 Тайната на Изворското съкровище Иван Петрински Разделение между Изток-Запад в средата на ХІV в. /1366 г.- цитирания поход на Амедей VІ/ в търговския и общочовешки контекст не е било налице, като цяло...

"Интересно е това обстоятелство, че тъкмо срещу Теке-Караач се намира паметната старохристиянска светиня на върха Джанавар. Околността на Варна е богата със старохристиянски паметници. Градът бил между първите на "долна Мизия" (сев. България), които приели християнството. Неговият първи епископ Амплиас е бил ръкоположен от апостол Андрей, който проповядвал християнството в черноморските страни. Апостол Павел поздравява Амплия в посланието си до римляните (гл. ХVІ, стих 8) така: "Поздравете Амплия възлюбленаго ми в господа". В І - ІІІ век са ставали във Варна и други черноморски градове жестоки гонения против християните. В борбата между християнството и езичеството са загинали много мъченици. Известен ни е от черноморското крайбрежие в нашия край, един надпис, в който се говори за един проповедник на име Юлиан, който бил убит от "варварите". Види се, че Борис знаял християнските паметници на нашия край и историята им и че е изказал, вследствие на това, желание да бъде покръстен по тези свети места, които са били оросени с кръвта на много мъченици. По същите съображения Борис е могъл да си избере по тези места манастир, в който се е оттеглил. От гореизложеното става ясно, че е належащо подробното изследване паметната местност "Теке-Караач", за по-доброто обяснение на една от най-светлите страници на нашата история!" /бел. това не направено вече сто години след възванието на Х.Шкорпил. Едва в 2004 г. са започнати разкопки, които досега са разкрили една нищожна част от светинята. Да вярваме, че в скоро време ще се работи по-мащабно, преди да са изгубени за историята и малкото останали реликви/ Известия на Варненското Археологическо Дружество. VІІ.1921 Към статията на Х. К. Шкорпил: "Печат на Михаил-Борис" http://www.varna-bg.com/museums/archaeolog...rary/boris1.htm

Това май става по тази тема: "Антонио Барбери е ковчежникът на граф Амедей VI. Ако използваме днешната терминология - главен счетоводител и касиер едновременно. Днес не биха го назначили на тази длъжност. В Несебър, където графът се установил за малко, точно този Антонио водил, разбира се, сметководни книжа, които са се запазили до днес. Там изключително подробно са описани финансовите дела на графа. Завладените градове, както си му бил редът, плащали значителни контрибуции. Но също така става ясно, че отсъстват грабежи. Търговските отношения са до голяма степен преобладаващи. Още примери ни предлага и обсадата на Варна. Миньон, официален пратеник на граф Амедей VI, наема лодка край Варна, за да занесе в Калиакра посланието на графа до деспот Добротица. Предводител на значителни военни сили, включително и флот, Амедей VI плаща, за да ползва лодка, а не заповядва например собственикът и да бъде нанизан на две-три копия едновременно и да си спести сумата, колкото и малка да е тя. Организирането на тържище във военния лагер под стените на Варна, където нашественици и местно население оживено търгували след прекратяването на военните действия, също е ярко свидетелство за новите взаимоотношения "нашественик-местно население". Войната си е война, но търговията трябва да върви. Нали така?! Изглежда, че тези взаимоотношения, а могат да се приведат и други примери от други части на Балканския полуостров от същото време, са плод на ново мислене, твърде различно от предходните периоди. Това е новото мислене на "третото съсловие", което несъмнено съществува и в Средновековна България. Да, точно онова "трето съсловие", което след 3 и след 4 века ще промени коренно английската и френската история. Точно онова "трето съсловие", което може би доста по-рано щеше да промени и съдбините на българската държава. Но в историята няма "ако"." http://www.segabg.com/online/article.asp?i...&id=0001501 Тайната на Изворското съкровище Иван Петрински Разделение между Изток-Запад в средата на ХІV в. в търговския и общочовешки контекст не е било налице, като цяло...

Областта Стража – епицентър на двоен удар І. УВОД Към 1362 г. османците започват поход към подбалканските земи на Царство България. Той трае поне до 1369 г. По същото време тече легендарната дипломатическа и военна офанзива за деокупиране на завлядяните от унгарския крал /1365-1369 г./ земи на Видинската част от Българското царство. В този момент Амедей VІ Савойски обръща флотата си вместо към “светите места” към българското крайбрежие – 1366-1367 г. В епицентъра на двоен удар по суша /османците/ и море /савойците/ се оказва българската гранична област Стража /Странджа/. Дългогодишната съпротива /1362-1367 г./ на местните български воеводи и войници /военно-задължено население/ е яростна. ІІ. СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ВОЕВОДИ И ВОЕННОЗАДЪЛЖЕНО НАСЕЛЕНИЕ В СТРАЖА ВЪЛКО ДОБРУДЖАНСКИ /втора пол. ХІV в.-нач. на ХV век/ - син на Ефросина. Воевода и владелец на крепостите в областта Факия: Белеврен, Карварсара, Саралък. Заедно с братятата вода си Пейчо и Нико воюва срещу султан Мурад І. Убива брат си Пейчо, защото последния искал да сключва договор със султана и да “сложи оръжие”. . Преселва се в Добруджа с войската си. Воюва при Канлъбуджак, Бабадаг и др. Ранен е при крепостта Мара на запад от Тулча. Умира от раните си при риболовното село Вълково. ПЕЙЧО и НИКО /втора половина ХІV в./ - синове-близнаци на Ефросина. Заедно с брат си Вълко воюват срещу султан Мурад І. Воеводи и владелци на крепостите в областта Факия: Сърнасенска, Крънчала, Бялата /Близнаци, Икисчи/ и Караевренската. Пейчо е убит от брат си Вълко. Нико се предава на турците и запазва правата си на воевода със собствена войска, която е имала собствени сборища при Войник-Бакаджик. За гр.ФАКИЯ: Първото му име е Сланик, но преселници от кюстендилското село Факия му дават това име по времето на цар Петър І /927-970г./. Този цар повдигнал голяма част от кюстендилските села в преселение в Равна гора, с право на войнишки, т.е. постоянно да са войници, която привилегия да остане за потомците им. Хората дали такова име на селата си откъдето са се преселили. Петър І издига Факия в град и го свързва с път до столицата си Преслав- т.нар. “Петров друм”. Крепостта около града е носила името Омор Факи /Оморфа/ - красива заради красивата природа, наречена на византийския император Фока, преминал през града ок.971 г., съградил и дал името й. След превземането на Факия от турците ок. 1367 г. градът запада. Джура паша /Инанският/ казвал на х.Вълко Киров: “Нигде из цялата турска държава има толкова много крепости, копкото около Факия” /стр.28 “Факийско предание” Б.Нейков/. Ето защо потомственият род Белени е воювал с Мурад І. Бидейки васали на българският цар, те са защитавали поверените им крепости. Все пак след поражението ок.1367 г. Нико става васал /положена основата на войниклъка/ на Мурад І, като запазва голяма част от привилегиите си - крепости, земи, собствен сбор на собствена войска и т.н. Факийските войводи са имали земя с граници: изток - Черно море запад - р.Тунджа север - Стара планина юг -до Дервишите и Странджа Граничи с областта Хасикия във Византия. Крепостите били наричани крайчерноморски - Таштепе, Боялъш, Три църкви /Ючклисе/, Войсал, Дерекюв, Близнаците /Икисче/, Белата /Османбаир/, Кръкчал, Съзлъкале. Един вид войнишка страна, като Факия е столица на воеводите им. ІІ. СВЕДЕНИЯ ЗА ОСМАНСКАТА ОФАНЗИВА В ПЕРИОДА 1360-1372 - Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с главните ѝ градове (Адрианопол (1362), Димотика, Филипопол (1364), Боруй (1372) и др.). Мурад I премества османската столица от Бурса в Адрианопол; ІІІ. СВЕДЕНИЯ ЗА ОФАНЗИВАТА НА АМЕДЕЙ VІ САВОЙСКИ В ПОМОЩ НА КОНСТАНТИНОПОЛ 1366-1367 – Амедей VІ Савойски – Превзети са Созопол, Ахтопол, Поморие, Козяк, Емона, Месембрия, Галата /до Варна/, но опитът за превземането и на Варна се провалил. През 1366 г. под стените на крепостта Аетос претърпяват поражение кръстоносците на граф Амедей Савойски, като е пленен дука на Милано Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в крепостта Аетос; Византийското завладяване на българската част на Странджа съвпадало с мощната турска офанзива в Източна Тракия. Между 1367 и 1369 г. турците успели да превземат цялата някогашна византийска част на планината с градовете Виза, Лозенград и Адрианопол. След като бил изгонен Кантакузен, се качил на престола Иоан V Палеолог, който паднал в плен на Иван Александър при връщането му от Маджарско, гдето отишъл да търси подкрепата на Людовик Аржуйски, маджарски крал. Амадей вместо да продължи борбата си със турците, помолен да освободи византийския император, тръгнал по българския черноморски бряг. След три лесни победи над Созопол, Анхиало и Емона тръгнал за Варна, по всяка вероятност е помислил, че и Варна лесно ще се предаде и ще наложи тежък данък като търговски център. Обсадата излязла без успех и претърпяла поражение, каточаст от гарнизона, напущайки града, явила се при Галата и пленила много рицари, които били интернирани в Провадия. Амедей като видял Варна непревземаема, помолил управителя на крепоста да пусне едно посолство през Варна при българския цар в Търново за освобождението на Иоан V Палеолог. Посолството сполучило мисията си: императора бил освободен. Амедей, като счел мисията си за свършена върнал се обратно. Турците останали пак свободни да действат и разширяват властта. Генуезката флота се оттеглила в Созопол, където на 28 януари 1367 г. пристигнал и освободеният от българите Йоан V Палеолог. По това време Амадей бил изразходил всичките фондове, предназначени за кръстоносния поход и бил принуден да се върне в родината си, но завладените от него български градове остават във византийски ръце. Последното сведение за Скафида се намира в т.нар. "Савойска хроника", съставена в 1464 -1465 г. според една стара редакция от 1417-1420 г., която описва походи на граф Амедей VІ Савойски. Съставителят пише: "Тръгвайки от Созопол, те влязоха в пристанището Скафида, където се намираха доста турски кораби, които след като се сражаваха, те превзеха и потопиха. И тъй като това пристанище беше хубаво и сигурно, графът прекара в него няколко дни докато със сила завладя пристанището и града на Скафида: от там графът и войниците му отидоха в крепостта Анхиало." Още веднъж по-нататък съчинителят пише:"…пленниците, заловени в Агатопол, Созопол, Скафида и Анхиало, накараха да му кажат, че са учудени от това, че той завземаше… земите на българския император, техния господар, който никога нищо лошо не му беше направил". Това сведение показва,че Скафида е вече бил значителен град със силен гарнизон, който оказал яростна съпротива на кръстоносната войска. ІV. РЕЗУЛТАТ ОТ ОСМАНО-САВОЙСКИ УДАР Следва да отбележим, че че все пак савойския граф е потопил попаднали му на пътя няколко османски кораба около Созопол. Пресилено е да търсим пряка договореност за двойния удар между османци и савойци /или византийци – всъщност последните защо не?/, но резултатите са такива: За османците: След похода на Амедей VІ Савойски и отплаването му обратно, те “турците останали пак свободни да действат и разширяват властта”. Биха казал още по-свободни, след като име е бил разчистен добре крайморския път Константинопол-Варна. За савойците: “Амадей бил изразходил всичките фондове, предназначени за кръстоносния поход и бил принуден да се върне в родината си”. Както се казва – нецелево разходване на фондове /еврофондове/. За Константинопол: “завладените от него /бел. Амедей/ български градове остават във византийски ръце” ІV. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ Все пак “от 1369 до 1453 г. изворите за съдбата на северната част на Странджа са доста объркани както във фактологическо, така и в хронологично отношение. Засега не може със сигурност да се установи хронологията на турските завоевания в Странджанско. Малко по-ясна, макар и все пак доста несигурна, изглежда съдбата на странджанското крайбрежие. При отсъствието засега на други данни реконструкцията на историческата съдба на Странджа на север от централното било през този период ще има хипотетичен характер”. Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%...%81%D0%BA%D0%B8 http://en.wikipedia.org/wiki/File:Military...a_(1366-67).png http://www.bulgariancastles.com/bulgarianc...krepost-skafida http://www.varna-bg.com/museums/archaeolog...y/oldvarna1.htm http://www.promacedonia.org/ss/ss_2.html Б. Нейков, Факийско предание, С., 1985 г.

... И то при положение, че граница на Велика /Магна/ България е бил самия ... Дунав. Наистина 15 г. за едно преплуване е интересен времеви период.

Коя комбинация да е прекалено мащабна за първата четвърт на ХІV век? Не виждам нищо мащабно в това един император /цар Михаил ІІІ Шишман/ да излиза на сблъсък с друг император /на Свещената римска империя/, чиято важна част е Унгарското кралство, като търси съюз с третия император в цивилизования свят - константинополския или поне последния да не му "мъти водата" в тила. И то при положение, че между воюващите империи /България и Свещена римска/ е налице сухопътна граница, а третия участник е също със сухопътна граница с едната от воюващите страни. Към макрорамката трябва да се има предвид и мястото на Златната орда и връзките на всеки от гореописаните три лица с нея и владетелите й. По-скоро в случая обаче е е налице локалност, отколкото мащабност от рода на Симеон и арабите. Мащабност търси вдовицата на Смилец ли беше или съпруга на Георги Тертер? Тя търси съюз с египетските мамелюки /по същество повечето са кумани/ и предводителя им Бейбарс /Бей Барыс/ петдесетина години преди 1330 г.

Схемата с нищо не противоречи на приетото от нашата историография. Очевидно, че имаме да си връщаме земи от Унгария /Северин и Олтения/ и това е извършено и защитено успешно. Също е очевидно, че имаме да връщаме земи от сръбския владетел, който държи "немалка част от царство България" - самото Косово поле и южно от него. Тилът за офанзивата или контраофанзивата на цар Михаил ІІІ Шишман е подсигурен чрез предварително сключен договор за общи действия с конст. император Андроник. Не забравяме обаче, че в 1330 г. той заема позиция близка до българските войски, но "забравя" да осъществи поход срещу сръбските земи в уреченото време. Дали дипломацията на унгарците или предварително скроен план от самия Андроник го е накарало да "забрави" да реализира задълженията си по договора с цар Михаил ІІІ Шишман?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...p;mode=threaded - значи си за тази тема. За това си прав. Аналогията на действията на сръбската страна в битките в 1330 при Велбъжд и 1389 г. при Косово поле е вън от съмнение, начало на битките с осъществен неаристократичен и неетичен за времето похват явно е някаква традиция. Не познавам такъв аналог в тогавашната европейска история. Явно са някакво изключение, черна дупка от правилото, интересно на какво се дължи... Мислил съм не един път...