Иванко Тертер

Мърнявчеви е български род на служба при българската принцеса и кралица на Сербия Елена Българска. Управляват български земи, които в титулатурата на Стефан Душан за "владетел на ... " са под името "... немалка част на Царство България". Това е много добре известно на сръбските учени, с изключение на периода 1919-2009 г. Поне проучи, а не харизвай парчета история на други за да търсят исторически корени за свои геополитически цели. Подобно и с Милош - името е унгарско, а не сръбско! Това е изписване на унгарската форма на името Михаил. По-точно може чрез унгарците да преминава в сръбската именна система, тъй като сръбската по-осезателна държавност върху стари български земи е изградена след ХІІІ в. /1217г./ с унгарска помощ и дълги векове са били зависими от последните. В ХІV век е наистина унизително да наричаш "сервин" /сърбин/ Стефан Душан, Обилич, а още по-малко крал Марко /Крали Марко І/. Не отнасяй възникнали народностни термини от по-ново време, да речем ХVІІ-ХVІІІ век към ХІV век. Не назначавай със задна дата някой към нещо, което тогава е липсвало, но се появило впоследствие.

Веждам на пръстена един доста известен символ - IYI

Едва ли е точно исторически източник и по темата, но за колорит давам една стара българска легенда "о болгарах и влахах": "Давным-давно болгарский царь изгнал за Дунай худших представителей своего народа - разбойников и грабителей. Изгнанники за долгое время обросли шерстью (отсюда, согласно народной этимологии, "волохи", "влахи", т. е. косматые, волосатые) и разучились говорить по-болгарски. Через несколько столетий другой болгарский царь решил их простить, дал им имена, устроил крещение, вернул им человеческий облик. Однако "влахи" до сих пор не научились правильно изъясняться по-болгарски и пользуются своим "диким" наречием." http://hvac.livejournal.com/498630.html заб. в случая по-удачния термин трябва да е "за българите и куцовлахите /за разлика от първите, на вторите им куца езика, българския - балхико - valachico lingua/".

Върни малко и прочети към началото. Специално изворите от Тогарм. "Германците наричали така покоряваните в Италия", но за съжаление това става едва след населяването на тази Италия от блъгарите /волохи, блахи/. Както казал Павел Дякон, след като те се заселили развалили хубавия латински език, вулгаризирали го... Българизирали го де. КГ125, мисли пространствено и без задръжки и самоцензура. Каквото дават източниците като база тго тълкувай в цялост и дълбочина, а не плоско и сбито в тесни рамки и един коловоз.

Защо едва на "Радан" /Йоан Радул/ да се дават земи, владения и почитание от българския цар? Такива са дадени още от нач. на ХІV в. на дядото /Йоан Бесараб/ и бащата /Николай Александър/. А още прадядото Тихомир /Токтомерий/ си има и земи и почитание от българския владетел във Видин Шишман. http://genealogy.euweb.cz/balkan/basarab.htmlп - Bassaraba family - родословие на “рода Бесаръ” /т.е. Бесар-аба/ Обаче, кога в частност Бесараба се влива пряко династично в "управляващия в държавата им България род - този на Асени"? Давам следната линия на търсене на отговора: Към 20-30-те г. ХІV в. с помощта на цар Михаил ІІІ Шишман, местните български боляри в Северин и Олтения - начело с Йоан Бесараб - се отмятат от зависимостта си към Унгария /в този смисъл и към Свещената римска империя/, венец на което е победата в 1330 г. над унгарския крал Карл Роберт Анжуйски при Посада. Задължително не изтърваме от ума и битката при Велбъжд от с.г. 1330. Очевидно имаме общи съгласувани действия на унгарския крал Карл Роберт и сръбския владетел от една страна и на цар Михаил ІІІ Шишман и воеводата Йоан Бесараб от друга страна. Не забравяме, че към тази 1330 г. Ловечкия деспот и бъдещ цар Йоан Александър е вече зет на Йоан Бесараб. Очевидно доста силен вътрешно-държавен династичен брак по линията Страцимировци – Бесарабовци. Защо да не помислим по следния вариант: В 1330 г. е наложен за цар Йоан Стефан /1331/. Тогава голяма част от българската аристокрация не одобрява налагането му на престола, независимо че той е имал законни права над него /първороден син на Михаил ІІІ Шишман от първия му брак/. Възможно е тогава воеводата Йоан Бесараб и карвунския деспот Балик да не приемат за сюзерен - цар Йоан Стефан. От тук е възможно да става някакво отдалечаване на подконтролните им земи - Търговище и Карвуна от центъра - столицата Търново. В никакъв случай не говорим за отцепване от българската държавност. Може би Йоан Бесараб и Балик запазват автономността си в рамките на българската държавност със санкция на новия цар /зет на Йоан Бесараб/ Йоан Александър. Бих търсил връзка с това, че явно те са спомогнали на Филип и Раксин за изгонването на цар Йоан Стефан и налагането на ловешкия деспот Йоан Александър за цар на България /1331-1371/. С възкачването на Йоан Александър – женен за дъщеря на Йоан Бесараб Теодора, Бесараби се вливат от този момент пряко към управляващия в държавата им България род – династията на Асени в широкия смисъл, Страцимировци-Шишмани-Тертери в тесен такъв. Статута на Карвуна /земята на Тертерите/ и Търговище /земята на Бесарабите/ - автономен, един вид “апанажно феодално владение”, се запазва в рамките на българската държавност до завладяването на българския престол от османците. Бих казал, че земята на Бесарабите /Влахия/ запазва този си статут до последния воевода от рода на Бесараба - до края на ХVІ век. Кога са Бесараба са придобили владения по тези земи? Нека започнем с думите на един виден европейски историк, отвъддунавски, а по-точно даже отвъдкарпатски българин – Юрий Венелин. Той в 1840 г. в “Влахо-български или Дако-славянски грамоти” пише, че в 1020 г. византийците завладяли отсамдунавска България. Отвъддунавските българи правили многобройни “покушения” да осводят тези земи, но успели едва при братята Петър и Асен в 1185 г. Значи какво имаме? Очевидно Бесараба са от тези отвъддунавски българи, които не са попаднали под византийско владичество, а са правили в ХІ-ХІІ в. многобройни покушения да освободят земите. При съвместни съгласувани действия на Асеневци с родове подобни на Бесараба /отвъддунавски или кумански/ в 1185 г. старите столични земи на Българското царство са освободени и столица става Търново. Очевидно отвъддунавските българи /кумани/ са в близкото обкръжение на царския двор и даже стават част от него. Ето защо гробът на може би основателя Бесаръ /рода носи името му, Бесар – “аба” в превод е род/ е толкова близо до този на царя му Калоян. Въстанието в източна Словакия от средата на ХІІІ в.. на българи, кумани и рутени, най-вероятно е за защита на тяхната вяра и начина й на изповядване от унгарския папистки военно-орденски натиск. Досега още съществува много малка вече, но стара митрополия по византийско-православен образец в град Прешов, Словакия. Може тези хора са потомците, оределите потомци на онези вдигнали въстанието за защита вярата си. В средата на ХІІІ в. между православните и единоезични българи /блъгаром/ , кумани /блахорум/ и русини /рутенум/ почти не е съществувала разлика или отличие. Мислил съм над информацията ти последно време…

"Radano principe di Bulgaria infedelle" І. УВОД Ясен е българо-куманския произход на воеводите от рода Бесараба. Повече от ясно е, че същите са в тесни връзки с други български висши родове от царско коляно и с кумански произход – Шишман, Тертер, защо не и възстановителите на ІІ Царство България - Асени. Интересен е статута на рода Бесараба в пирамидата на българската средновековна аристокрация. А към ХІV век той е вече на “принадлежащи към управляващия в държавата род”, което в европейската аристократична пирамида и терминология се означава като “Принцове” или “Принцепси”. Явно този си статут са получили през 20-те или 30-те г. на ХІV век, когато подпомогнати от цар Михаил ІІІ Шишман /1323-1330/ се отмятат от подчинеността си към унгарската корона /и тази на Свещената римска империя/ и се връщат в рамките на българската империя /царство/ с предоставена им автономия и титла “велик воевода и самодържец”. В резултат може би и на сродяването с ловешкия деспот и бъдещ цар Йоан Александър /1331-1371 г./, те се вливат в кръга на “управляващия род в държавата България” този на Асени. Оттам и титлата им “принцове” или “принцепси на България”. Горното е засечено доста добре от сведение на унгарския крал Лайош І Анжуйски Велики, в което той описва своя битка от периода 1365-1369 г. с “Radano principe di Bulgaria infedelle /“Радан принцепса на България”/ ІІ. КОЙ Е ТОЗИ РАДАН? Унгарска окупация (1365 - 1369) В началото на 1365 г. унгарският крал Людовик І заплашва с война Влашкото и Молдовското княжество и владенията на Иван Срацимир. Князете на Влахия и Молдова се признават за унгарски васали, но видинският владетел отказва. Начело на голяма войска Людовик І нахлува във Видинското деспотство, завзема някои по-малки крепости, след което се насочва към Видин. Пред града унгарците са пресрешнати от яси (алани) измаелити, но те са разбити и се оттеглят в крепостта. Обсадата започва на 30 май и завършва на 2 юни с превземането на Видин. Иван Срацимир и семейството му са пленени и заточени в крепостта Хумник в Хърватия, като са принудени да приемат католицизма. Завзетата област е превърнатата в банат - унгарска административна област, управлявана от бан, подчинен на краля на Унгария. Населението насилствено е приобщено към западното християнство. През 1369 г. цар Иван Александър влиза в съюз с влашкия войвода Владислав Влайку и отцепилия се деспот Добротица с цел освобождаването на Видин от унгарците. Влайку завзема Видин и го окупира за 6 месеца, но унгарският крал успява да си го възвърне. Той влиза в преговори с Иван Александър и се съгласява да му върне Видинската област, ако царят му даде дъщерите си за заложнички. Към края на годината Видин отново е в български ръце. Иван Срацимир е освободен и се връща във владенията си. Българското население прогонва францисканските монаси. Има сведения, че някои от тях са убити. Венгерская оккупация (1365-1369) В 1365 венгерский король Людовик I захватил Видинское царство. Однако в 1369 оно было восстановлено совместными действиями болгарского (тырновского) царя Ивана Александра, влашского князя Владислава I и Добротицы, правителя Добруджи. На видинский престол вернулся Иван Срацимир. Ето отговора: ІІІ. РАДАН - ПРИНЦЕПС НА БЪЛГАРИЯ споменат през 1367 г. е РАДУ І ВОЕВОДА. Radu I was a ruler of the principality of Wallachia, (circa 1377 - circa 1383). http://en.wikipedia.org/wiki/Radu_I_of_Wallachia Обосновка 1. Радан е споменат за принцепс на България, защото валашкият воевода е член на управляващия монархически род – този на Асеневци /Страцимири, Шишманите/ . Също така, наред с Видинския и Карвунския владетели валашкия е “пръв сред равни” – т.е. такива са всички васали на Българския император /цар/. /уикипедия: Принципатът се счита за "пръв сред равни" сред останалите…От слова «принцепс» произошло впоследствии слово «принц», означающее члена правящего монархического рода./ 2. Коя е турската армия в съобщението? – алани /яси/ измаелити – мюсюлмани с “турска вяра”, наемници на Иван Александър. “Пред града унгарците са пресрешнати от яси (алани) измаелити, но те са разбити и се оттеглят в крепостта.” /цитат от горния текст на уикипедия за Видинското царство/ 3. Раду І /Radano/ е командвал обединените войски на васалите на Иван Александър в коалицията на българския цар за прогонване на унгарците от Видин. Коалицията е съставена от всички негови васали, “първите сред равни” воеводата Владислав І Вода /Валахия/, деспот Добротица /Карвуна/ и аланите – измаилтяни. Раду І е брат на действащия тогава войвода на Валахия Владислав І Вода и поради това навярно е бил определен за предводител на армията на “първите сред равни” /на принцепсите/. А, защо води армията валашки, а не карвунски военоначалник. Според мен, защото това е била специализацията им – да са “воеводи” – да водят войската. Царят и деспота са имали и светски и външно-политически задачи и не им е било по ранг да излизат во главе на армията, преди да са изпратили “пешките” или в случая с Радано /Раду/ “офицерите” /термин от шаха/ По-късно Раду І /1377 г./ става воевода на Валахия и е такъв до преврата на Дан І /1383 г./, който явно е бил нещо като “пета колона на унгарците”. В контекста на това идеално намира мястото си мълниеносния “наказателен поход” на Иван Шишман през 1386 г., когато той убива Дан І и поставя за владетел на Валахия близкия си съратник Мирча Стари. Източници: Владислав I (1325 - 1377), наричан още Влайку Вода, (на румънски: Vlaicu Vodă) е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г. Владислав е васал на българския цар Иван Александър[1]. Син е на владетеля Николае Александру и брат на воеводата Раду I. Wallachian principality attested in the early 14th century. Basarab I c. 1310-1352 Basarab son of Thocomerius; first non-legendary ruler of Wallachia; later also called Basarab Întemeietorul (Basarab the Founder); Nicolae Alexandru 1352-1364 Basarab son of Basarab I Vladislav I c. 1364-1377 Basarab son of Nicolae Alexandru; also known as Vlaicu-Vodă Radu I c. 1377-1383 Basarab son of Nicolae Alexandru Dan I c. 1383-1386 Dăneşti son of Radu I Mircea cel Bătrân (Mircea the Elder) 1386 - 1418 Basarab son of Radu I Предвид горното е налице още едно доказателство за българския държавнически характер на Валахия, на нейните воеводи, които са от монархическия род управляващ Българското царство, в което единица е и Валахия. Може би в реда на историческата логика е, че тленните останки на Бесаръ /династията Бесараба/ лежат до тези на цар Калоян в Търново, църквата "Св. 40 мъченици", пантеона на българските държавници. Северната граница на българската държавност си е била най-малко до Карпатите. ІV. ДОПЪЛНИТЕЛЕН ИЗТОЧНИК В Хроника на турските султани" (XVII в.) за събитията след разгрома на Муса /1413 г./ пише: "Подари (Мехмед) и на принцепса (принца) на България едно хубаво място да го управлява и да бъде негово, защото той му беше помагал много...". Този “принцепс на България” от източника може би е Мирчо Воевода от рода Бесарабъ, може да е Александър Шишман – първородния син на Йоан Шишман или брат му Фружин, може и да е някой друг член на управляващия в държавата род – принц. В смисъл - да се слага и Мирчо Стари Воевода в сметката, при търсене на отговор и изясняване на конкретната личност от източника. V. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ И най-големия куриоз!: Оказва се, че това даже е споменато в румънската версия на уикипедия! O cronică italiană „Cronaca Carrarese“ povesteşte despre o expediţie a regelui maghiar Ludovic cel Mare d'Anjou în perioada 5 iulie - 14 august 1377 cu intenţia de a supune pe un „Radano prinzipo di Bulgaria infedelle“, identificat cu siguranţă cu Radu I. http://ro.wikipedia.org/wiki/Radu_I Уникално просто. Значи поназнайват, че Раду І Воевода е “принцепса на България”, ама си траят и не казват. За нашите историци и изследователи е отделен въпрос… Източници: http://ro.wikipedia.org/wiki/Radu_I http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0% ... 0%B2%D0%BE http://en.wikipedia.org/wiki/Radu_I_of_Wallachia Прехвърлям за обсъждане и тук в БГ Наука. Темата е засягана и в друг /"не, не е оня"/ исторически форум. При обсъждането да се има предвид обстоятелството, че северната граница на Българското царство към края на ХІV век продължава да е планинската верига Карпати. Това е въпроса: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3858 - Къде е северната граница на България при цар Иван Шишман? Това е отговора: http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm - ЗА СЕВЕРНАТА ГРАНИЦА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ПРЕЗ ХІІІ-ХІV В., Пламен Павлов А това отлично дава отговор на въпроса на какво основание е владяно Карвунско деспотство, в самия му край, от воеводата Мирчо Стари. Как на какво? На основание на това, че той е български воевода и "принц на България" - принадлежащ към управляващия в държавата род - в широкия смисъл Асени, в тесния Шишмани - Страцимировци -Тертери.

Едва ли към ХVІІ век в Европа се използва титлата "Кан-Кеан"/особено с представка друга титла-барон/, за разлика от V век и особено с приставка "Магнус" /Велик/. Към ХVІІ век ще да имаме лично име на личност, която е по социален статус и титла "барон". При все, че произхода на това станало вече лично име може да идва от избледнял спомен от титла. Пример ли? "Господин Фружин" от ХV век и "Господин Колев" от ХХ век не означава едно и също нещо. Това от ХV век е "титла+лично име", а това от ХХ век е "лично име+презиме", т.е. титлата от ХV век, към ХХ век се среща и като лично име. Произхода на личното име от името на стара титла, в случая, е безспорно. Е, има и обратен случай, от име на личност се е получила титла. Цезар-Цясър.

превеждам: Кеанус Магнус - "Каннас Велик" Реанус ще да е лично име на споменатия Каннас Велики /Кеаунс Магнус/ :!!!:

Цитирал съм с абсолютна точност. Ако нещо те притесняват някои части от съдържанието, поинтересувай се от "анонима на Кезаи", авторът му Шимон Кезаи и времето на написване - 1282г.. Обаче място за някакво притеснение ... - много ми се иска да има, ама няма

Кой пръв път имаш предвид? Към ІV век българите си своят тези земи - справка Никифор Григора. И то се има предвид не първата и последна вълни българи, а именно тези които идват в ІV век и изтикали илирите и заели Охридско и до Илирия на север. И след време по тяхно име е кръстена архиепископията - Българска архиепископия в Охрид. Не е случайно, че в латинската папска геополитическа география България е от Охрид до Белград и до р. Искър на изток. още източници: "Аноним на Кезаи" сочи, че през 504 г. българския предводител Реан с огромна войска заел "цяла България и Унгария заедно с крепостта Сирмиум". "Ашхарацуйс" - пише, че Сармания почва от Загура, т.е. от немските българи /ок.V-VІв./, и се простира до Рипейските планини" "англ. крал Алфред Велики пише", че българите живеели някога /ок. V-VІв./ "...на север от Далмация в съседство с Каринтия" Тук се локализира от ранната полит-география най-старата България и кажи речи докъм ХVІІІ-ХІХ век това си фигурира във всеки читав европейски католически атлас и източник /най-паче тези с произход от първите папски комшии - Австро-Унгария/. Сега за присъединяване ли да говорим или за съединяване? Да не прекръстим празника от 6 септември /1885г./ в "Ден на присъединяването /на Източна Румелия/" вместо на "Съединението/ Обединението" /на двете Българии/!?

Също мисля, че тезата за приемане на християнството от "траките" до края на ІV век се доказва от данните по темата.

Защото "влах - вулахос" /блах - блахос/ и "вулхарос - вулгарен" /булгарос - булгарен/ са взаимозаменяеми термини на една и същата стара народност - голям душманин на изтънчената, жестока, робовладелческа, кръволока империя на Рим. Душманите са мразени от жертвите си, затова последните често са превръщали имената им в нарицателно. Наследниците на ромеите - в Италия и в Гърция могат да се похвалят с древен остатък в италианския и гръцки езици - респ. "вулгарос" /в италианския/ и "влахос" /в гръцкия/, като синоним на "жестокост, първичност, простота". Съответно и ние трябва да гордеем и да използваме тази лингвистична историческа информация. И да я подчертаваме винаги в съвременния свят. "Жестоки" - да, срещу кръволоки врагове. "Прости и първични" - да, защото дедите ни са отричали робството априори, а всеки е бил равен пред боговете. И робството е отречено от целия съвременен свят, който от гледна точка на ромеите би излязап, че е демодиран и изостанал. И в този смисъл "БЪЛГАРИЗИРАН" /Вулгаризиран/. Шега няма... Такъв е. "Вулгаризма" /българизма/ се е наложил в световен мащаб над "Руманизма" /Рим-мизма/

natan, няма да е лошо, ако събереш постовете си - с наличната изворова база, твоите изводи и заключения - в една да я нарека статия. Ще е по-стегната конструкцията. А да е такава си струва.

Доста е логичен варианта за Храбанус Маурус - абата на Фулда. При това в превод името му се превежда доста блидко до "Черноризец /Maurus/ Храбар/н /Hrabanus/". Теорията от Б. Пейчев изразена през 1979г., според която Черноризец Храбър е всъщност западния абат Храбън Мавър и това е полемика именно с него и неговите западни ученици, повечето от които са били вече немски епископи, е повече от логична. http://daten.digitale-sammlungen.de/~db/00...o=2&seite=1 дигитална библиотека, Храбанус Маурус.

Направи забавен каданс на грузинската музика /най-добрия фолклор в света, заедно с нашия/ и сравни с българската народна.

Един от първите нормативни актове на новото Народно събрание трябва да е приемането на ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС. Вътре в него да е указано - "Секции зад граница" - на всеки 5 000 български граждани в даден район в чужбина задължително се прави 1 секция. Заявили-незаявили гласуване - 1 секция. Нито повече, нито по-малко. Това е избори за Народно събрание. За местни избори - "Секции зад граница" не се откриват. Гласуване в Република България може да осъществяват лица живяли в страната през последната година /или четири години/ 6 мес. плюс 1 ден на година или през годините /т.е. постоянно пребиваващите в страната. Вкл. може да се помисли, че право на избор за местни органи на властта имат и лицата от ЕС или въобще чужденци постоянно пребиваващи на територията на Република България/.

"Миналото на село Девня, Провадийско /проучване на етнолога Васил Маринов през 1955 г./" от инж. Драгия Драгиев http://209.85.135.132/search?q=cache:bGtdz...lient=firefox-a "Родовете на село Хлябово", книга-краеведско изследване от Златка Караманова, издадена 2006 г., 320 стр. „Село Бояджик през вековете”(второ допълнено издание), инж. Петър Колев, с. 268, ВилкоМ, Ямбол, 2008г.

Жена от Добрич не може да упражни правото си на глас в изборния ден 05 юли 2009 | 14:21 | Агенция "Фокус" Добрич. Минка Иванова Куртева от Добрич не може да упражни правото си на глас в изборния ден, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. Когато жената отишла да пусне своя вот в избирателна секция номер 125, станало ясно, че нейното име не фигурира в списъка на избиратели. То обаче е в забранителния списък на Министерство на външните работи, тъй като от нейно име е подадено заявление за гласуване в Турция. Жената твърди, че никога не е подавало такова заявление, нейното гражданство е българско и в близките години Минка Куртева не е напускала Добрич. Мая Димитрова, председател на РИК в Добрич, заяви, че от Комисията “нищо не могат да направят, защото избирателните списъци не са от тяхната компетенция”. Димитрова допълни: “вероятно има престъпление”. От РИК - Добрич ще потърсят съдействие от РД ГРАО, за да се намери решение жената да упражни своето прави на глас. Случаят с добричлийка Минка Иванова Куртева, от чието име има подадено заявление за гласуване в Турция без нейното знание и воля, засега е единичен в града, каза началникът на ТЗ ГРАО – Добрич Лиляна Митева. Митева потвърди, че в Териториалното звено е постъпила информация от Министерство на външните работи, че въпросната жена е подала заявление за гласуване в чужбина и поради това не може да гласува в България. Куртева и членовете на семейството й обаче никога не са имали адрес на живеене в Турция, уточни Лиляна Митева. Тя каза още, ако в Добрич случаят засега е единичен, то в други градове на страната става дума за многобройни случаи. Решение по случая може да вземе ЦИК, по думите на Митева. Жулиета НИКОЛОВА http://www.focus-news.net/?id=n1216452

Не формулирай тези от мое име - звучат куриозно, повърхностно и елементарно. Добре е, че се опитваш да формулираш мотиви за отхвърляне на неудобни и невмъкващи се в твоите "рамки" първични академични писмени източници от епохата. Остави право на другите оттам нататък да мислят със собствените си глави!

Роджър Бейкън в ролята на пътешественик във Волжка /Голяма/ България?? Ти трябва ли да си лингвист или пътешественик за да напишеш, че е всеизвестно в европейската наука това, че "в Европа на Пиринеите и в западната част на Южна Америка говорят на един и същи език"? Е, да, но завареното старо и включено в испанските колонии население си има стари писмени паметници с чертички. Е, от това излиза ли че и в Пиринеите значи пишат с тези чертички и ползват стария език на завареното население от колониите? Или, че на "Балканите при София и в Северо-източната част на Европа в Москва говорят на един и същи /или почти/ език"? Е, да, но в Руската федерация има още сто езика на включените в нея народности! Това означава ли, че на Балканите също говорят на езика на някоя от тези народности и пишат със знаците от паметниците на тези включени към Москва заварени народности? Няма никакъв проблем Кашгари да констатира и разкрива езика на включени в българската средноазиатска държавност народности - и в този смисъл българи. Да кажа даже - достойни и доказани българи от Голяма България при Волга, достоен продължител на причерноморската и балканска стара българска държавност. Последен въпрос по отношение ценза на енциклопедиста Роджър Бейкън. Леонардо да Винчи химик ли е? Художник ли е? Физик ли е? Лингвист ли е? Като няма диплома от СУ или Художествената академия, да не му вземаме предвид енциклопедичните трудове ли?

Роджър Бейкън пътешественик?? Кой език е документиран чрез писмени източници - на завареното и включено в Голяма България след VІІІ-ІХ век население? Естествено, че ще има и тюркски и фински говори. Някой оспорва ли това? Може ли някой да оспорва, че в Аспарухова България е имало включено гръкоезично население след VІІ-ІХ век? Има и надписи и епитафии... Това ли е бил обаче езика на Малка България!? Бил е, ама на част от завареното и включено в рамките и население...

За да убеди непредубедения слушател в това, че е бил "журналист", е добре да покаже трудовата си книжка. За да се види, че формално поне е бил такъв. А неформалната, практическата страна на нещата е съвсем друго нещо. Къде са публикувани трудовете, стаиите, студиите, анализите... Да не е в университетския стенен вестник /стенгазета/ в коридора на МГИМО?

Бла-бла-бла. Това го знаем от последните сто години. Извън рамката на комплексите ще излезеш ли и да дадеш малко източници за езика на Волжката държавност, официалния език на българите пренесен от Причерноморския район на Волга, а не само на покорени и включвани в нея РАЗНОРОДНИ племена - от тюрки до фино-угри и динлини. "Далее, за Этилией, находится третье тартарское княжество; и ими уничтожены местные народы, а жили там куманы-канглы, как выше [говорилось]. И простирается это княжество от реки на восток, так что путь из южной части до главных владений императора занимает четыре месяца. Но с северной части простирается оно на расстояние двух месяцев и десяти дней [пути]. Из чего следует, что Кумания была величайшей из земель 109. Ведь куманы обитали от Дуная до той самой земли, в которой пребывает император, и все они были перебиты тартарами, кроме тех, которые бежали в Венгерское королевство. И это княжество граничит на севере прежде всего с Великой Булгарией, откуда происходят булгары 110, живущие между Константинополем 111, Венгрией и Склавонией 112. Ведь та, что расположена в Европе, - Малая Булгария, [и там] говорят на языке булгар, живущих в Великой Булгарии, которая находится в Азии. А эти булгары из Великой Булгарии — злейшие сарацины 113. И это удивительно, ибо земля эта отстоит от Железных ворот, или от Каспийских ворот, более чем на 30 дней пути через пустыню; и она лежит в северных пределах - вот почему в высшей степени странно, что до них, столь удаленных от сарацин, дошло учение Магомета. И из этой Булгарии берет начало Этилия, о которой [уже] говорилось. За ней, на восток, находится земля Паскатир 114, она же - Великая Венгрия, из которой вышли гуны, позднее [называемые] хунгры, ныне они называются хунгарами; они, взяв с собой булгар и другие народы, взломали, как говорит Исидор, ворота Александра 115. И уплачивалась им [216] дань [странами] вплоть до Египта, и разорили они все земли до самой Франции; следовательно, обладали они большим могуществом, чем до сих пор тартары; и большая часть их осела в земле, ныне называемой Венгрией, [расположенной] за Богемией и Австрией, которая сейчас латинянами [называется] Венгерским королевством. И близ земли Паскатир находятся балхи из Великой Балхии, откуда пришли балхи в землю Ассана между Константинополем и Болгарией и Малой Венгрией. Ведь народ этот тартары называют ныне илак, что значит то же, что и блак. Но тартары не умеют произносить звук "б" 116. А с южной части этой тартарской пустыни находится Каспийское море. А далее, до самого востока, Кавказские горы. [Далее следует описание границ татарских владений до Каракитая.]" http://www.vostlit.info/Texts/rus15/Bacon_.../frametext1.htm РОДЖЕР БЭКОН (ок. 1214 - ок. 1292). ВЕЛИКОЕ СОЧИНЕНИЕ OPUS MAJUS "Та нали тази, която е разположена в Европа - това е Малка България и там говорят на езика на българите, живущи в Голяма България, която се намира в Азия" - към средата на ХІІІ век. Всъщност целия пасаж е интересен и слага на място много от "бла-бла-та-та" наслоени в съзнанието на голяма част от историците в последните сто години. Особено за "романоезичния народ" /"илаките"-де, "влахи"-те, нали така!? /, дето в средата на ХІІІ в. са още в Средна Азия при Паскатир . Приятен размисъл. Или няма да влагаме такъв, а водим извода че българите в Малка България в Европа към ХІІІ в. са говорили на "тюркски" или кой е там друг език? Или обратно - във Волжка България /Голяма България/ в средата на ХІІІ в. са говорили "славянски", т.е. това е и езика на българите от Европа в Малка България към средата на ХІІІ в.? От мен толкова. Няма време за губене по такъв изяснен въпрос.

Вкл. към средата на ХІІІ век езикът на Волжка България /Магна България/ е този, който е и в Дунавска България /Минор България/. Това всеизвестно в средновековна Европа по това време. Така че много да се внимава с изхвърлянето относно еди-каквото си езичие на волжките българи към ХІІІ век, защото те са скачени съдове с дунавските българи езиково. Каквото за едните се каже, това касае и другите . Говорим за официалния държавен език - българския /балхико/! А сега, ако трябва да говорим за другите езици, явяващи се втори за използване, тези на включените в държавността на Волжка България - да, налице са и тюркски езици и фино-угорски такива на завареното и включено в рамките на държавността население. Трети език след приемането на исляма /922 г./, за академично или духовническо ползване, става арабския.

Въпросителните с арабския мюсюлмански надпис по шлема на московския княз Иван Грозни се изясняват отлично, ако се има предвид и това: "Показательна книга Афанасия Никитина (конец XV века) о «хождении за три моря». Там автор запросто переходит со славяно-финского койне Московии на ордынский язык, разницы в них не видя, а заканчивает свою книгу благодарственной молитвой: «Во имя Аллаха Милостивого и Милосердного и Исуса Духа Божия. Аллах велик…» В подлиннике: «Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим». В то время общей для Московии и Орды была религия, являвшаяся гибридом ислама и христианства арианского толка (равно почитали Иисуса и Магомета), а разделение веры произошло с 1589 г., когда Москва приняла греческий канон, а Казань приняла чистый ислам". превод: "Показателна е книгата на Афанасий Никитин /края на ХV век/ за "ходенето на три морета". Там автора без притеснение преминава от славяно-финското койне на Московия към ординския език, не виждащ разлика между тях, а завършва своята книга с благодарствена молитва: "ВО ИМЯ АЛЛАХА МИЛОСТИВОГО И МИЛОСЕРДНОГО И ИСУСА ДУХА БОЖИЯ. АЛЛАХ ВЕЛИК...". В оригинала: "Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим". В това време обща за Московия и Ордата е била религия, явяваща се хибрид на исляма и християнството от арински тип /по равно почитали Исус и Мохамед/, а разделение на вярата е протичало от 1589 г. нататък, когато Москва приела гръцкия канон, а Казан приел чистия ислям." източник /препоръчвам за размисъл, особено относно влиянието на старобългарския върху съвременния руски език/: http://secret-r.net/publish.php?p=55 Още за молитвата след текста на Афанасий Никитин /"Исус - дух от Аллаха" и т.н.!/: "Записи свои, находясь уже на Руси он заканчивает молитвой, которая укрепляет в мысли о том, что тверской купец Афанасий Никитин все же сменил прежнее вероубеждение. Удивительно, Никитин в последние часы упоминает фразы, которые повторял бы перед смертью праведный мусульманин. Заключительная молитва в «Хожении» Афанасия Никитина состоит из трех частей: 1)общего прославления Бога, 2) искаженного написанием прославления Аллаха по 22—23 аятам 59-й суры Корана и 3) безошибочного по порядку и довольно точного по написанию перечня эпитетов Аллаха, начиная с 4-го по 31-е его «имя». Вот она (приведена в соответствие с Троицким изводом): «Олло перводигырь! Милостью же божиею проеидох (прошел) же три моря. Дигырь худо доно, олло перводигирь доно. Амин! Смилна рахмамъ рагымъ. Олло акберь, акши худо, иллелло акши ходо. Иса - рухолло, аликсолом. Олло акберъ. Ла илягиля илл Олло. Олло перводигерь. Ахамду лилло, шукуръ худо афатад. Бисмилнаги рахмам ррагым. Хуво мугу ллязи, ля иляга ильля гуя алимул гяиби ва шагадати. Хуа рахману рагыму, хуво могу лязи. Ля иляга ильля гуа. Альмелику, алькудосу, асалому, альмумину, альмугамину, альазазу, альчебару, альмутаанъбиру, альхалику, альбариюу, альмусавирю, алькафару, алькахару, альвахаду, альразаку, альфаиагу, альалиму, алькабиру, альбасуту, альхафизу, альъррафию, альмавифу, альмузилю, альсемию, альвасирю, альакаму, альадьюлю, альятуфу!» [Во имя Аллаха Милостивого, Милосердного! Аллах велик, Боже благой. Иисус – дух от Аллаха, мир ему. Аллах велик. Нет бога, кроме Аллаха. Господь-промыслитель. Хвала Аллаху, благодарение Богу всепобеждающему. Во имя Аллаха милостивого, милосердного. Он Бог, кроме которого нет Бога, знающий все скрытое и явное. Он Милостивый, милосердный. Он не имеет себе подобных. Нет Бога, кроме Него. Он Властитель, Святость, Мир, Хранитель, Оценивающий добро и зло, Всемогущий, Исцеляющий, Возвеличивающий, Творец, Создатель, Изобразитель, Он Разрешитель от грехов, Каратель, Разрешающий все затруднения, Питающий, Победоносный, Всесведуший, Карающий, Исправляющий, Сохраняющий, Возвышающий, Прощающий, Низвергающий, Всеслышащий, Всевидящий, Правый, Справедливый, Благой]. Еще более удивительно, то, что Никитин называет Иисуса – посланник и дух от Аллаха, что, мягко говоря, не совсем согласуется с христианским учением о троице. Содержащееся в 1-й части молитвы упоминание Иисуса Христа: «Иса рухоало» («Иисус дух Божий») не является отражением каких-то специфических антитринитарных (выступающих против догматического учения церкви о «святой троице») воззрений Афанасия Никитина, как предполагали некоторые авторы (Клибанов А. И. Реформационные движения в России в XIV - первой половине XVI вв. М., 1960, с. 185), а соответствует Корану: «Ведь Мессия, Иса, сын Марйам – только посланник Аллаха и его слово..., и дух его» (Коран. Перевод и комментарии И. Ю. Крачковского. М., 1903. Сура 4. Женщины, стих 169 (171); ср. Сура 2. Корова, стих 81/87; Сура 5. Трапеза, стих 109 (110)). Очевидно, Афанасий Никитин здесь, как и в остальных случаях, просто повторяет текст известной ему мусульманской молитвы. Мы не можем с абсолютной уверенностью утверждать, что А. Никитин – мусульманин, однако многие его слова дают нам повод обоснованно предполагать это. А истину знает Аллах, ведающий тайное и явное! Мы же только надеемся, что истина осветила сердце незаурядно отважного для России человека. " http://www.islamcivil.ru/article.php?aid=226 - и част от оригинална страница на текста http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%...%BE%D1%80%D1%8F - оригинални надписи на арабица от Аф. Никитин. http://old-rus.narod.ru/06-18.html - текста на "Ходене на три морета" /разбира се "цензуриран", т.е. "официален осъвременен научен превод"/ Още за дуалистичната религия /равно почитане на Аллах и Исус/ на Златната орда: "Иоанн XXII недаром писал в 1318 г., что хан Узбек “не без наития, внушенного ему господом, и отдавая дань [119] уважения Христу Спасителю, предоставил привилегии христианам” 158. Надо полагать, что это было совместное наитие Аллаха и христианского бога-отца, случай редкий, но отнюдь не невозможный, коль скоро дело касалось приумножения ханских барышей." Йоан ХХІІ писал в 1318 г., че хан Узбек дал привилегии и на християните. В 1316 г. хан Узбек вече е наложил мюсюлманството за официална регилия в Ордата. Налице е съвместно почитане на Аллах и християнския бог - отец. http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Marignolli/framepred.htm