Иванко Тертер

Грешка. "Славяни" е имало само в рамките на римското право и държавност. В българската държаност това е чужд институт. Едва след възприемането на римско право в Закон судни людям от Борис І, се появява този институт /в превод "раб"/, но е пречупен през призмата на българския манталитет и народопсихология. Това е най-омекотения вариант на "славянството" /соц. категория зависимо население/ в тогавашния свят. Не, нямало е. Това е "технически" научен термин от ХІХ в. насетне. Значи е нямало дотогава прабългари и никога не е имало в природата. Смятам с това темата е приключена.

Доста логични неща има в хода на твоите мисли, при това подкрепени с източници... Особено това с подпалването на църквата в Константинопол, която е зад ... третата крепостна стена.

Много точно го каза и показа надлежно

И това е отговор, който трябва да се отчита при запознаване с Вашите тези. Благодаря за достойното чистосърдечно признание, че Ви липсва необходимия лингвистически и научен ценз за обсъждане на три прости езикови термина: "балхико", "латинум" и "рутеника".

Отлично. Достигнал си до същината на въпроса от стр. 1 пост 1 по темата. Да, ето това вече са "ромънците" в ХVІІ век. Францискански монаси, калвинисти и лютерани - в Трансилвания предимно. Това, че са по народен произход "влахи" /българи/ е отделен въпрос. Те са късали с него приемайки социалния произход от Свещената римска империя *Holly Roman Empare/ - оттам "Romani". Но това не касае предшествениците им от средните векове, нали? Особено пък не касае тези "влахи" /българи/, които не са приели "ромънизма" на Папството или Протестантската пропаганда, а са продължили народностната си /"vаlachi-блах-ари, блъг-ари"/ , езикова /valachico/ и верска /православна преобладаващо/ линия на владетелите и държавността си. Голям брой българи /влахи/ са вливани в една друга висша имперска социална категория - "еничарите", в Османската империя. Това, че са били по народен произход "българи" /влахи/ е отделен въпрос. Но това не касае предшествениците им от преди векове, те не са били еничари или османи, нали така? Особено пък не касае тези българи /влахи/, които не са станали еничари, а са продължили народностната си, езикова и верска традиционна линия на владетелите си и държавността си.

Warlord, ти си наред! Темата след такъв развой в този раздел ли остава? Крайно убеден съм вече, че специалисти-лингвисти по-добре да гледат филологиите и лингвистиката, а не по-глобални исторически процеси. За второто трябва дълбочина, енциклопедичност и аналитичност. Иначе по-далеч от това "българите /вулгари/ са били простаците в Римската империя", а "вандалите /бандите/ са били бандитите в Римската империя" няма да се стигне. Простотията /вулгарисмо/ обединила едните в народ българи /вулгари/, а криминалните наклоности обединила други в "банди" /ванди/, откъде произлязъл народа "бандити" /вандали/. И така от две латински думи: "вулгарисмо" и "бандалисмо" "пръкваме" два народа. А не е ли обратното колега? От името на двата конкурентни народа, страхът и паниката на римляните да са родили тези думи "сленг" навлезли в езика на империята! Принципно работата е преясна и нямам намерение да си губя времето не даже с алтернативни напъни, а с абсурдизми или афоризми. В МАНУ и Белградската кральевска исторична школа може и да върви горното, ама мина влака. Няма наивници в Европа и на Балканите вече. Подценяването на средния интелектуалец с поне средно ниво исторически познания е жалко и опасно. Най-малкото с това, да си заработиш едно огромно осмиване.

Да, станало е на наша територия. Някъде между р. Дунав и Карпатите. Най-вероятно в Северин, защото това е точката, където са навлезли в нашите земи /"татарите" са се връщали от Унгария/ или вече при излизането им са блокирани в района на р. Прут или р. Днестър.

За да не правя отклонение от тази тема и понеже нямам необходимия ценз, лингвистически съм неграмотен, моля проф. Иван Добрев да влезе в тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6472 и да даде необходимя превод и лингвистически анализ на следното изречение: "«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» /“Преведено от "БАЛХИКО" на "ЛАТИНУМ", но кралят задържа екземпляра написан с формата на "РУТЕНИКА" език”/. извинявам се за малкото отклонение.

Няма православие и католицизъм в този период. Отчитайте този факт при изказване на становища. СХИЗМАТА Е ОТ 1054 Г. Дотогава Църквата е единна. Ето защо са почитани едновременно и на Изток и на Запад Тервел, Кирил, Методий и Борис, защо не и Симеон /справка-напр: Бл.Клайнер/. ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ СА ЖИВЯЛИ В ЕПОХА НА ЕДИННА БОЖИЯ ЦЪРКВА ! ЗА ТЯХ СА НЕПОНЯТНИ ТЕРМИНИТЕ - ПРАВОСЛАВИЕ И КАТОЛИЦИЗЪМ. Мислете с понятия и категории от тяхната епоха, а не от епоха след век и половина - два, чак към вт.пол.на ХІ в.

Манастира е вероятно този в м. "Караач тепе" /в северната част на дн. гр. Варна/. Там може да е бил в първия период от замонашването. В Италия може да е отишъл при второто си замонашване. Или обратно. Или в други периоди да е бил на двете места. Може да говорите за едно и също нещо, всеки да е прав и да не го подозирате. Оставете това, друга тема е. Важното е, което Rizar ясно показва, включително от първичния източник - писмо на Роман Лакапин, че "УЗУРПАТОРА ДА НАРИЧА ЗАКОННИЯ ПРЕТЕНДЕНТ УЗУРПАТОР". Това трябва да се има предвид, преди да започне някой да изследва кога е първата призната имперска "коронация" на българските владетели. Минимум от Симеон е международно-църковно призната. Минимум. Другото е "византийска казуистика".

Титла. Значи интуицията не ме е излъгала. Значи този Георги си има титла след името, а не второ име. Това е добра основа за начало на всякакви обсъждания.

Благодаря за прикачения файл с надписа на гръцки. Беше ми достатъчно. Та какъв беше въпроса за "Георги ичиргу боила" /Георги Чургубул /гр.произнасяне Сурсувул/? - не объркан запис, а произношение. А откъде знаем че Георги Сурсубул е бил кавкан? - "Георги Чургу боила" с такава титла не е кавкан, защото второто е друга титла и ако беше такъв щеше да е с нея написан. Може да е станал след време, евентуално, но е въпрос извън времевия обхват на надписа. Сурсувул регент? Да, възможно. "Чургу боила" е от най-висшите титли, затова един ичургу боил е в логиката на нещата да стане регент при необходимост. А как се е казвал този "Чъргубоила" е отделна тема. Чургубоили са различни хора по различно време. В случая по темата имаме ясно указание, че : "Ичургу Боил" е "Георги"!

Отиваме към сближаване на позициите. Ясно е, че Николай Мистик /под влияние на узурпатора и партиите в Константинопол/ е бездействал в 913 г. при прилагане на вече признатата от единната божия църква /с изкл. на "клона й" в Константинопол/ царска /императорска/ титла на Симеон. То е безспорно, както за тези от ХІV в., така и за тези от ХХІв. Нещо повече, безспорно е и за тези от самата 913 г. Иначе защо Симеон извършва наказателната акция за принудително изпълнение на църковното решение на Църквата?? Точно в коя година е получил императорско достойнство Симеон от единната божия църква чрез Рим е нюанс, без толкова съществено значение. Важното е, че той е цар /император/, стожер на законноста в международното и църковно право от европейски мащаб. Щом той е "съдия изпълнителя" чрез който единната божия христианска църква се бори срещу "узурпаторите" на престола в Константинопол, смятам за излишно да се коментира реномето и ранга му в общоевропейски мащаб. Ето защо той е с доказан "произход от Рим". Затова такива за римската църква са и приемниците му управлявали "до схизмата" /1054г./ Петър и Самуил. Такъм ще е и "униатът" Калоян. Доказани владетели с "произход от Рим" /най-висшия от гледна точка на Рим-Ватикан възможен СОЦИАЛЕН произход! Какво тук значи някакъв роден от непризнат от Църквата четвърти брак Константин? Или Лакапин? Или поставения под техен контрол Николай Мистик? Тези в периода са били "изолирани" в международен европейски ПРАВЕН мащаб към 913 г.!

може ли някой да ми даде точни форми на изписване на "Георги Сурсубул" в източниците. Ако може снимков или сканиран вариант от оригинал! Това второто "Сурсубул" искам да го изследвам. Навява ми "гръцко произнасяне" на една висша българска титла, която евентуално е носил Георги! Ще съм благодарен да се даде и формата на изписване /от оригинал/ на "Мостич Чургубоила". Предваррително благодаря!

Доста поизврати текста обаче. Нека пак да прочетем: Манасиевата хроника : „При този цар Костандин българският цар Симеон влезе с мир в Цариград, благословен беше от патриарха и обядва с царя и с него /с патриарха/. Като излезе от тук, започна да плячкосва и когато започна битка, победи жестоко гърците втори път”. Значи какво имаме?: При един ЦАР друг ЦАР влезе в мир в Цариград, благословен беше и обядва с ЦАРЯ и с патриарха. После излязъл и плячкосал. При един ЦАР влязъл друг ЦАР и ти казваш, че в кр. на ХІV век българите не знаели, че Симеон бил ЦАР /т.е. ИМПЕРАТОР/? Нали не изпускаме момента, че в описанието Констандин и Симеон са с еднаква титулатура? Защо към втория се отнасяме с нихилизъм, а към първия не? /ясно, защото рамката за изследване на историята ни е гръцка-византийска/. Какъв Николай Мистик да му дава титла? Симеон си има титлата - от Рим - Ватикан /или Латеран/. Николай Мистик е трябвало само да потвърди вече придобитата титла на Симеон дадена му от Светата единна към този момент Божия църква. Николай мистик е подкрепил "узурпатора" Константин - син от непризнат от църквата четвърти брак на Лъв VІ и известната Зоя /нищо чудно по тая линия да е син и на самия Симеон :biggrin:/. Обаче против волята на самия Николай Мистик Лъв VІ и Зоя се оженили. Това обаче не прави брака "законен" за Църквата, още повече за тази й част извън Константинопол. Оттам е незаконен и "багрянородния" от "незаконния брак" Констандин. Симеон, като политик от европейски мащаб и ранг, един законен признат император/цар/, просто отива в Константинопол да се въведе правния ред според църковния и граждански закон за наследяване на трона. На Николай Мистик по това време вече са му "стъпили на главата" местните партии и узурпаторите на трона, затова Симеон явно не получава желаната и справедлива подкрепа за въвеждане на правния ред в европейския християнски свят и в частност там където е нарушен - в Константинопол. Затова следва наказателната акция, със сигурност кредитирана /подкрепена/ от християнската европейска и църковна общност, особено в лицето на Рим-Ватикан /или Латеран/. Църквата по това време е единна - "схизмата" е едва от 1054 г., т.е. след век и половина. По "непризнати и незаконнни" царе в Европа към 913-927 са Константин и Роман Лакапин, а не Симеон. И те самите много добре го знаят и отчитат.

1. Разгеле, май отива към разбиране работата. Толкова прости неща си говорят Калоян и Инокентий ІІІ, че преводач не трябва, ама нейсе: Естествено, че родът му е с "произход от Рим", защото този "произход от Рим" е признат за предците на българския владетел в лицето на Самуил, Петър и Симеон ПОНЕ! Значи от Х век ПОНЕ! От Х век ПОНЕ е доказания признат "произход от Рим" на българските владетели и в това Калоян и Инокентий са напълно съгласни - безспорно е! /или все пак имали предвид, че българския владетел е роден в някое около римско село или от Рим, улица еди коя си, номер еди кой си.... и затова "произходът му е от Рим"?? Направо чист ромънец, даже не "влах"/ 2. Да, приживе Калоян е предан униат, т.е. предан на апостолическия престол доколкото е договорката и разделението на юрисдикциите помежду им.

Калоян ли е лъжец или папата е наивник? Или и двете? Или просто ги "осмиваме" двамата по "чисто дипломатически съорбражения" навлезли в историческата наука в периода ХVІІІ-ХІХ век? Какво да знаят Инокентий и Калоян за Борис І? Очевидно, че щом не "знаят", значи не е налице признаване на Борис І за император от Рим- Ватикан /или Латеран/. И то е станало най-вероятно поради това, че Борис І в края на краищата прогонва римските йерарси и се договаря с Константинопол, приемайки титла официално от тях.

"Формирането и ранната история на БЪЛГАРИТЕ" може да се осветли, ако се отговори на един много прост и кратък въпрос: "Щом Велика /Магна-Голяма/ България в средата на VІІ век е между някоя част на р. Дунав и Кавказ, къде тогава в същия период - средата на VІІ век - се е намирала Малка /Минор/ България?" Отговориш ли на въпроса, оттам е просто и ясно.

СИМЕОН І е признат за римски император от Рим - Ватикан Какво тук значи някакъв си "узурпатор" /от гледна точка на Симеон и Рим-Ватикан/ Роман Лакапин, дето не го признавал? Освен др. източници за тови говори и Бл. Клайнер, да не говорим за Инокентий ІІІ в кореспонденцията му с Калоян, където ясно се вижда признаването на тази титла за СИМЕОН І, ПЕТЪР І и САМУИЛ! В този смисъл благородния им "произход от Рим"! За сведение към този период църквата е единна. "Схизмата" е чак от 1054 г. Така, че титлата е призната от единната de jure божия църква Константинопол признава титла за Петър І /927г./ затова, защото са се "ослушали" да признаят такава за баща му. В този смисъл към 927 г. титлата император е призната за българските владетели и от РИМ /още на Симеон І/ и от КОНСТАНТИНОПОЛ /на Петър І/, а оттам и за приемниците им ex lege!

Белград славянско име; появява се за пръв път 878 г. в писмо от Папа Йоан VIII към княз Борис I Weissenburg /буквален превод от Белград/- немско име http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%...%80%D0%B0%D0%B4 Защо ми се струва, че към датата 878 г. няма още даже в проект "кръстоносни походи", а оттам и евентуално хипотетично възможно назоваване на града с името на ... "бели /"вайс"/ кръстоносци - хаджии"? То май и унгарци е нямало още в 878 г. около града... Но, както винаги, е възможно Йоан VІІІ може да се е объркал. Много са бъркали в тия времена в официалната си кореспонденция папи, императори, крале, воеводи...

Изучили сме виенската школа написана на сръбска пишеща машина от ХІХ век. Мнооого весело е от гледна точка на глобалния човек живущ в ХХІ век. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...p;mode=threaded - V и B в летописите...Булгарен /Вулгарен/...и значението им като източник на историята. Разбира се, че думата "вулгаризмо" е навлязла в латинския език, като нарицателно през погледа на "ромея" и идва от името на негов конкурент - народ - "булгаро". Същата комплексарска латинска дума нарицателно, дошла в латинския език по името на канкурент - народ е "вандализмо" от народа "вандали". Какви са тези глупости имената на народите "булгари" и "вандали", да идват от някакви латински думи "булгаризмо-вулгаримо /вулгарен/" и "вандализмо-бандализмо /банда/"?? Кубинския народ да не е кръстен на вида обувка "кубинка" или Канадците на дрехата "канадка"?? Много забавен поглед върху историята...

Има приятна новина. Това е студия на доц. Пламен Павлов по темата, публ. в ЛитерНет. ЗА СЕВЕРНАТА ГРАНИЦА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ПРЕЗ ХІІІ-ХІV В. Пламен Павлов web Темата за българското езиково, културно, историческо и етнополитическо наследство в днешна Румъния, вкл. за българските общности в северната ни съседка, не е нова за българската наука. Същевременно, по едни или други причини, тя остава недостатъчно разработена. В последно време съществен принос за нейното развитие и популяризиране има известният български езиковед проф. Тодор Балкански. В резултат на дългогодишна теренна работа, на проучвания в библиотеки и музеи в северната ни съседка Т. Балкански публикува конкретни и обобщаващи трудове, които запълват сериозни празноти в знанията ни за българското и румънското минало. Тази проблематика е обект на изследване и от страна на негови възпитаници и сътрудници, които, под негово научно ръководство и/или в съавторство, на свой ред обогатяват тази малко изследвана област от нашата езиковедска и историческа наука. Ще се опитаме да припомним и отчасти да конкретизираме информацията на някои писмени извори и ономастични данни, свързани с историята на Второто българско царство. Възобновената от царете Петър (1185-1197) и Асен (1186-1196 г.) българска държава полага усилия за възвръщане на териториите на север до Карпатите, принадлежали през ІХ-ХІ в. на Първото българско царство. Прекъсването на държавния живот с византийското владичество (1018-1185 г.) се отразява радикално върху съдбата на земите отвъд Карпатите (бълг. Седмоградско, унг. Erdéli/Ердел, лат. Трансилвания), които в началото на Х в. попадат под унгарска власт. Започва маджаризацията на живеещите там прабългари есегели (унг. székelyek/секеи, рум. secui/секуи) и други по-малки общности - напр. берсилите, дали името на "земята Бърса" и гр. Брашов, известен през ХІІІ-ХІХ в. с немското име Кронщад. От средата на ХІІ в. унгарските власти колонизират в Трансилвания германско саксонско население (бълг. саси, рум. саши), печенези, кумани и др. През 1211 г. унгарският крал Андрей ІІ, макар и за кратко, настанява в "земята Бърса" тевтонски рицари, за да отблъскват кумански нападения. Това става във времето на българо-куманския военнополитически съюз при първите Асеневци. Оскъдицата от извори не позволява да се очертаят хронологическите и пространствени параметри на политиката на българските царе на север. Надали има съмнение обаче, че във времето на цар Калоян (1197-1207) българската територия е достигала Южните Карпати. Какви са били най-северните опорни пунктове (укрепени селища и райони) на тази власт? Проследени от изток на запад, те вероятно са следните: - Старата българска крепост от ІХ в. Слон (от "заслон") в дн. окръг/жудец Прахова (съществувала и през ХІІІ в.) и близката крепост при Табла Буции (cetate de Tabla Buţii, изградена през ХІV в.). Те са охранявали пътя от Трансилвания към Влахия, вкл. и в посока на р. Сирет и Молдова. Топонимията в голямата си част е от български произход, вкл. имена като Предел (Predel), Vârful Craiului ("Върхът на края", "Граничният връх"), Сланик, Горнец и др. Тук, както и по-нататък в нашия преглед, нямаме предвид значимото присъствие на български (славянски) думи в румънския език (обстоятелство, което е общоизвестно), а конкретни езикови следи в топонимията. - Проходът Предял (Predeal), както и едноименното селище, свързващ Брашов по долината на р. Прахова с днешните големи румънски градове Плоещ и Букурещ. В онази епоха този проход няма днешното си първостепенно значение, но без съмнение е важен за локалната отбрана на юг, вкл. по течението на р. Яломица. Топонимията и по тези места отново е показателна: Предял (предел, граница), Гърбова (планински хребет), името на р. Прахова (също име на граничен и митнически пункт в грамотите на влашките владетели от ХV в. нататък), Бряза (Бреза, в старобълг. изговор), Струнга (срв. името на известният български град Струга в Македония - буквално "ограда", "кошара" от старобългарски), няколко топонима По/л/яна и Ливада и др. - Коридорът Бран - Рукър, на който по-надолу ще поставим определен акцент. Стратегическата важност на този проход, трасе на пътищата от Сибиу и Брашов към поречието на р. Дъмбовица (Дъбовица, отново в старобълг. изговор), в онази епоха е повече от очевидна. Проучена е крепостта Оратия (Oratia), наричана и Поду Дъмбовицей (Podu Dâmboviţei, буквално "Мостът на Дъмбовица"), на 5 км от дн. Рукър, както и намиращите са на юг Четъцен (Cetăţeni) и Поенар (Poenari). Изграждането им се отнася към втората половина на ХІV в. и се свързва с влашките воеводи, но без точна датировка. Замъкът Бран, носещ българско име (останало от епохата на Първото царство), през ХІV в. е под унгарска власт. Този важен граничен и митнически пункт в грамотите на влашките воеводи от ХV в. е наричан и Турч (от унг. Törcsvár) - вероятно поунгарчен вариант на българското "търг". Посочените малки крепости (замъци) пазят проходите при изворите на реките Дъмбовица и Арджеш с техните най-северни притоци - направление, което и преди тяхното изграждане положително е охранявано от гранични сили. През първата половина на ХІІІ в., а и в по-късни периоди, тези сили са принадлежали на Второто българско царство и свързаните с него местни влашки и кумански първенци. През ХІV-ХVІІ в. районът е директно свързан с първите влашки владетелски резиденции Дългопол (Къмпулунг), Куртя де Арджеш и Търговище. Споменът за някогашното пограничие е отразен в ред старинни топоними. Освен характерното име на замъка Бран (нем. Törzburg, унг. Törcsvár, днес обект на румънския и международния туризъм) и близката до Брашов крепост Стража (Strajă), български произход имат названието на замъка Ръшнов (унг. Barcarozsnyó, нем. Rosenau), селищните и местни имена Пределуц (Predeluţ), Зърнещ (Zârneşti), Пятра Краюлуй / Piatra Craiului (планински масив, днес национален парк), Пещера, По(л)яна, Друмул Карулуй, Драгославеле, Подул Предялулуй, както вече стана дума, името на голямата река Дъмбовица (извираща от този дял на Карпатите и преминаваща през Букурещ) и др. Струва си да се запитаме дали селищното име Drumul Carului ("Коларския път") не идва от по-старинна форма, например Drumul Ţarului ("Царския път"), - Cralului, или - Craiului, съответно "- на краля" (Унгария) или "- на Края"? Както видяхме, "craiul" е силен маркер в макротопонимията, най-яркото доказателство за което е името на импозантния планински масив Пятря Краюлуй. Възможно е през ХІІІ-ХІV в. този планински район да е наричан Края (от рода на Краището и Крайна). Отново срещаме кумански топоними: Талаба, Токсабещ, Каракал, Бериндей и др. - Големият пролом на р. Олт през Карпатите (проходът Турну Рошу) и долината на реката във Влахия, разделяща я на областите Мунтения и Олтения (Мала Влахия). Северен фортпост на българската власт, съответно резиденция на васалните влашки воеводи от онази тъмна епоха, вероятно е средновековният Рибник (Ръмнику Вълчя / рум. Râmnicu Vâlcea). Градът е споменат като владетелска резиденция през 1388 г. в грамота на Мирчо Стари (1386-1418). Археологическите и езикови данни показват, че този център на локална власт положително е съществувал и през ХІІІ в. Северозападно от Рибник е "земята Ловище" - термин, който се среща в грамотите на българските владетели. В същия район е Посада, където през есента на 1330 г. влашкият воевода Иванко І Басараба разбива унгарския крал Карл Роберт. В документи от 1489 и 1514 г. в окръг Вълчя е регистрирано и селище с характерното име Градище. Ще припомним и топонимите Брезой, Калиманещ, Вълчя и др. именно в "земята Ловище". През 1232 г. р. Олт става граница между България и Унгария. Вероятно при царуването на Иван Асен ІІ в поречието на реката са заселени кумански групи гранично население. Запазените имена на селища, потоци и местности са многобройни в протежение на около 150 км по течението на Олт: Команка, Коман, Токсабен, Теслуй, Кюгуй, Поган, Команул, Команещ, Белгун, Буздук, Берчелуй, Кумански брод и др., вкл. обширния Телеорман (днес име на окръг, "Луда гора", срв. тур. Дели орман). По левия бряг на Олт в горното му течение според грамотата на унгарския крал Бела ІV от 1247 г. в полза на рицарите йоанити се е намирало княжеството на влашкия воевода Сенеслав. - Поречието на Дунав при Железни врата с крепостите Градец (Cetatea de la Grădeţ, Турну Северин), Хърсово (Оршова) и Гурен (унг. Гьореньвар, дн. Gura Văii, окръг Мехединц, Румъния). Последната крепост вероятно е идентична с руините на Трикуле-Свиница (при дн. с. Свиница с население от български произход и днес). На изток е долината на р. Жиу с център Крайова. Името на града се свързва с титлата "крал" (срв. изписването Кралево във влашките грамоти), което навярно отразява унгарската власт след 1232 г. Дали не е възможна по-ранна форма, свързана отново с "край"/"граница"? В Олтения също е регистрирана куманска топонимия: Тегак, Ода, Белгун, Команча, Гьорок и др. Както стана дума, през 1247 г. Бела ІV поверява на йоанитите "...цялата земя на Северин... чак до река Олт" заедно с княжествата на Йоан и Фаркаш, но без земята на воеводата Литовой. По същото време във връзка с променилата се ситуация Литовой е вече не български, а унгарски васал. Северинският банат (Олтения, Мала Влахия) е отново български при царуването на Михаил ІІІ Шишман Асен (1323-1330). Както личи от съвременни унгарски документи, българският цар отдава отвоюваното банство като владение на своя съюзник и васал Иванко Басараба. Същата практика по-късно е многократно потвърждавана от унгарските крале, поради което изразът "бан на Северин" влиза трайно в титулатурата на влашките воеводи. * * * Южната прикарпатска зона, както вече стана въпрос, е поле на редица военни конфликти между Унгария и Второто българско царство. Поради малкото извори тяхното развитие и детайли са неясни. Въпреки това е обяснимо, че като заселва сакси и тевтонски рицари, по своя инициатива или тази на колонистите, унгарската държава създава нови или доразвива по-стари български укрепени центрове. Освен характерния пример с Бран, показателен е случаят с Рукер / Ротбаум (дн. Рукър), съответно: Ruffa Arbor, Rukel, Rothel, Rothbaum, Rücken и т.под. В някои паметници името означава "Червено дърво", но по-често е немски превод на бълг. "гръб", "гърбица" (срв. по-горе с хребета Гърбова в прохода Предял). Така или иначе, името на Рукър фиксира унгарско (в случая саксонско) присъствие от втората половина на ХІІІ в. В сходна светлина стои въпросът с името на Къмпулунг/Дългопол или Дълго поле. Названието на Куртя де Арджеш предава латинизирана форма, отразяваща унгарската активност в региона през ХІІІ в. Тук не е мястото да разглеждаме подробно българо-унгарското съперничество във Влахия през ХІІІ-ХІV в. То е в ход още при Калоян, който по същата причина се подписва като "цар на България и Влахия" в кореспонденцията с папа Инокентий ІІІ. При Иван Асен ІІ около 1227-1232 г. се стига до конфликт, свързан с унгарските опити за покръстване и въвличане на куманите в политическата орбита на кралството. Както вече стана дума, през 1232 г. унгарците окупират Олтения и създават Северинския банат. За да усилят защитата на завладяната провинция, през 1247 г. тук са настанени рицарите от военния монашески орден на йоанитите. През 1241 г. Карпатите са арена на сражения с татарите (монголите). Българи и власи нанасят поражение на левия фланг на татарската армия. В цяла Европа отеква вестта, че цар Иван Асен ІІ е разбил нашествениците. Както личи и от унгарски документи, влашкото население в Карпатите е имало граничарски статут. Факт е, че думите "grăniceri", "granita", "predeal", "crai/ul" и пр., са директна заемка от български. През 40-те години на ХІІІ в. унгарската корона проявява засилен интерес към въпросното влашко население, което е свързано и с татарската заплаха. Стига се до нов кофликт с България и серия взаимни удари при Константин І Тих Асен (1257-1277), като Унгария надделява и завзема голяма част от Влахия. Поредната българска контраофанзива започва при Георги І Тертер (1280-1292) и е продължена от неговия видински наместник (навярно брат) Шишман. Българските владетели търсят съюз с могъщия татарски хан Ногай, чието влияние според някои извори е достигало до р. Олт и дори до Железни врата. Използвайки кризата в Унгария, през първите две десетилетия на ХІV в., деспот Михаил Шишман Асен, по-късно български цар (1323-1330 г.), подновява военните действия в Мала Влахия/Олтения. Българското царство води тази политика в съюз с местните воеводи, сред които се откроява Иванко І Басараба - син на Тихомир (или Токомер), от кумански (българо-кумански) произход, вероятно близък на Тертеровци и Шишмановци. Споменът за унгарската хегемония през втората половина на ХІІІ - първите десетилетия на ХІV в. остава в названието Угровлахия. Воеводството получава от българските царе почти пълна автономия, вкл. правото неговите господари да носят титлата "велик воевода и самодържец". Наред с това влашки отряди участват във военните походи на Михаил ІІІ Шишман Асен и Иван Александър. Сходна е ситуацията и в създаденото в средата на ХІV в. воеводство Молдова, което излиза извън обсега на тази статия. Днес е трудно да установим параметрите на българския сюзеренитет над Влахия, който вероятно е включвал митнически контрол по границите, военни гарнизони в някои укрепени центрове и други елементи на взаимна обвързаност. И все пак, макар и твърде пестеливо, тази ситуация е отразена в някои извори и стари карти. В карта на Анджелино де Далорто от 1325-1330 г. България е разположена по двата бряга на Дунав, а в тази на Джакопо Касталдо от 1584 г. земите от Северин до р. Дъмбовица са част от България. Историческият спомен за българското средновековие е отразен дори и в картата на Йохан Хоман от 1697 г. - в нея част от левия бряг на Дунав до р. Яломица е в пределите на Никополския санджак на Османската империя, т.е. някогашното Търновско царство. Нека отново припомним френското "Анонимното описание от 1308 г.": "България е една голяма империя сама по себе си. А столицата на тази империя е Видин, един голям град. Императорите на същата тази империя се наричат Шишмани. Земята е много широка, просторна и хубава, напоява се от десет плавателни реки. Обсеяна е с живописни гори и дъбрави, изобилства от хляб, месо и риба, сребро и злато, и много стоки, предимно восък и коприна. Впрочем в нея има много сребърни рудници и всички реки влачат пясък, примесен със злато, откъдето по заповед на императора се извлича и добива златото. По средата на тази империя протича река Дунав..." Отново ще цитираме сведенията на Брюжкия итинерарий от края на ХІV в.: "България: Хелмщад (Херманщад/Сибиу), Бирбом (Рутбом/Рукър), Мерп (неизв.), Нивермерк (нем. име на Търговище), Суппа (неизв.), Вела (може би Бела, окръг Дъмбовица?), Росси или Йорго ("двойната" дунавска крепост Русе - Гюргево), Каструм де Кассано (крепостта при дн. Полско Косово, Русенско?), Тирно (Търново)..." Очевидно дори и в края на ХІV в. се знае, че юрисдикцията на българското царство започва от Карпатите, а влашката столица Търговище е смятана за град в неговите предели. Дали това сведение отразява по-стара традиция или реалното положение на нещата? По-скоро второто, както е и според друг документ, пренебрегван от румънската историография - публикувана още в края на ХІХ в. грамота на Раду І (управлявал през 1371 и 1377-1383 г.) в полза на търговците от Брашов, Ръшнов и земята Бърса. В нея има интерполация от писмо на влашкия воевода до българския цар Иван Александър (1331-1371), в който документ се констатират случаи на корупция от страна на българските митнически власти в Карпатите по същото време. Текстът на грамотата е следният: "Йоан Радул, велик войвода и самодържавен господин на цялата земя угровлахийска. Дава господството ми (в смисъл "наше височество" - б.м., П.П.) това оризмо (писмо) на гражданите Брашовски и на Ръжновците, и на цялата земя Бърсенска, като им издава господството ми хрисовул (грамота със златен печат - б.м., П.П.) според законите (правата, привилегиите - б.м., П.П.), които са имали от прародителите на господство ми, същите да имат и при господство ми. Заради това, царю Александре, този, който e твой вамеш (митничар - б.м., П.П.) в Рукер, да му заповядаш да взема вама (мито), както е според закона. А иначе да не смее да прави. И който и да бъде митничар на моста на Дъбовица [приемаме поправката на Т. Балкански тук трябва да се чете "поду" - "мост на Дъбовица", т.е. крепостта Оратия, а не "под Дъбовица" - б.м., П.П.], той също така да взема. Понеже, който би се поблазнил да взема не по закон, ще получи голямо зло от господство ми. А останалото не е (във властта) на оризмото на господството ми. † Йоан Радул, по Божия милост господин." (Милетич 1896) Оказва се, че при цар Иван Александър, а вероятно и при Иван Шишман (1371-1395), митниците (унг. "вама") в коридора Бран - Рукър са под властта на търновските царе. Прави впечатление, че влашки владетели от първата половина на ХV в. се позовават на "закона на Мирчо Стари". Това ни кара да допуснем, че пълният митнически контрол в търговията попада под юрисдикцията на влашките воеводи след унищожаването на Търновското царство. В недатирана грамота Мирчо заявява, че по молба на брашовските търговци е трябвало да бъдат "подновени и утвърдени законите... от прародителите на господство ми..." - едно, макар и не съвсем ясно указание за промяна в установената практика. Ако това е станало преди 1395 г., въпросът трябва да е бил уреден по споразумение между влашкия велик воевода и търновския цар - неизменни съюзници в борбата срещу османската експанзия. ЛИТЕРАТУРА... http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm --------- С това авторитетно научно изследване можем да поставим точка на търсенето на отговор на въпроса "Къде е северната граница на България при Иван Шишман /вкл./". И тази точка следва да се постави след думата "Карпати". По темата свършихме отлична работа, с което поздравявам участвалите. Смятам даже, че може да се заключи, като изследвана, в общи линии и концепция проучена и приключена.

Горе главата. Това е най-сериозния раздел тук. Така го направиха "някои модератори". В този раздел са сложени именити средновековни и съвременни историографи, императори писали спомени, както и една сериозна наука като римската юриспруденция.

Надписи по монети на Иван ІІІ и Василий ІІІ /баща на Иван Грозни/: ..."Чеканили монеты с надписями по-арабски и Иван III, и Василий III(отец Ивана Грозного), где ясно было написано: La ilaha illa Allahu va Mahammaddun rassulu lahi. Так же на государственной печати Василия III есть надписи на арабском, а на монетах его периода написано: La ilaha illa Allahu va Mahammaddun rassulu lahi. На монетах Ивана III в период якобы уже "свободы" от "ига" надпись "Ибан" и "Москов ахчасы будыр" (Москов-это ее монета), иногда попадается изображение Борака - священного коня Мухаммеда." http://vector-images.com/image.php?epsid=1550&lang=rus - двуглавый орел на монетах хана Джанибека (XIV в.), откъдето логично този герб преминава при московските князе по правоприемство.

И аз на това обърнах внимание. Няколко години преди това Иван Грозни е бил "коронясан" за цар, разбира се за да му придобие що годе някаква законност титлата, му се е наложило през 1552 г. да превземе царския град Казан и по този начин да приеме титлата "цар" от волжките българи или "цар на българите". Независимо от това, даже надписът да е отпреди 1552, но задължително след 1547 /"коронясването" на Иван Грозни"/, собственикът на шлема несъмнено нямаше да пропусне да напише "шелом царя...", а не "шелом князя...". Няма да е чудно, ако шлемът наистина е военен трофей от волжки български владетел отпреди 1547 г. /"възцаряването" на Иван Грозни/ и затова Иван Грозни да е посочен за "княз". Това би обяснило нещата около този наистина красив шлем - образец на военното мюсюлманско средноазиатско изкуство. И тъй като може би се явявал личен военен царски атрибут на волжки владетел, просто е било въпрос на чест и на задоволяване на амбициите да се ползва от княза Иван Грозни. Но при всички случаи е уникално да си престави човек, как Иван Грозни в 1552 г. отива да узаконява титлата си, да превзема царския град Казан, начело на руско-татарска войска /повече татари имало отвън, отколкото вътре в крепостта/ и с позлатен величествен шлем с надпис "Велик Аллах, и Мухаммед пророк его" и отдолу втори надпис с пояснение за личността. Може би за да не сбъркат последователите историци за коя точно личност става въпрос. Иван Грозни разорява и Новгород - една доста демократичен за времето си и богат търговски град-република. Контрагент на германските търговски градове. "Източната Ханза" и северна врата към Азия. "зима 1569—1570 — войско опричников, лично возглавлявшееся Иваном Грозным, выступило в поход на Новгород, поводом к которому послужил донос и подозрения в измене. Были разграблены все города по дороге от Москвы до Новгорода, по пути Малюта Скуратов лично задушил в тверском Отроческом монастыре митрополита Филиппа. Число жертв в Новгороде было по разным источникам современников от 27 тысяч человек до 700 тысяч человек[18]. В Новгороде разгром длился 6 недель, людей тысячами пытали и топили в Волхове[19]. Город был разграблен. Имущество церквей, монастырей и купцов было конфисковано.[20][21]" Новгородския летописец свидетелства "пришли татаре, разориша землю русскую, множество убили, других увели..." /приблизителен цитат/. Не се учудвам, ако Иван Грозни е бил с този си личен шлем, защо е описан неговия погром над над Русь Новгородская, като такъв извършен от "бусурмани татаре". От тогава Северната Ханза Новгород никога не възвръща старото си състояние. Прегазена е безвъзвратно. И после в конспекта за кандидат - студенти тема: "Татарское иго над Русия. Погром на Новгород от татарите по източниците на руски летописи."