Иванко Тертер

Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Щом и това, което съм писал не можа да разбереш, и задачката за превод не можа, какво остава за изследванията на други лица. Успех в изследването ти на румънската история и език, чийто диалекти са руския и др. "славянски" езици. Препоръчвам ти проф. Йон Леу. Ще пасне на мирогледа ти и ще има взаимно допълване! Обаче наистина това с "Йоан Мирча Маре Мунтения" вместо "Марк, Матея и т.н." беше върхът, признавам. Продължавай да се занимаваш с такива сериозни работи и не обръщай внимание на майтапи от рода на «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta». Защото последното, като източник не би те насочило към "Маре", "Маринул", "Батрън", "Мунтян" и т.н., а не това е темата. Всъщност и с герба на Молдова - кйето се оказа чисто и просто личния герб на Тохтамыш - волска глава със звездичка и оттам преминава при полските крале и остава досега - не стана работата да се дотътри до мирис на "романизъм" и "латинизъм". И узнавайки това, темата се покри и никакъв коментар досега за волго-куманската връзка на герба на областта с лат. име "Молдова"... Признавам поне, че подбираш и правиш такива теми, които все пак изцяло изследват генезиса на проблема и накрая пак се опира до СКИТСКОТО - Дешт-и-кипчакско пространство или Българското царство. Пътищата до Рим минават през Търново или Средна Азия, като май там си и спират.

Няма да има състав на престъпление по чл. 277а ал. 1 от НК. Това е така, защото обект на деянието по този състав е търсене на археологически обекти - движими вещи предмет на изучаване от науката археология. Постройките или останките от постройки /крепостите/ са недвижими вещи и не попадат по този член. Е, сега, ако помъкнете камънак от крепостта, това вече е осъществяване на състава по този членн. Камънака става движима вещ от момента на отделянето му от постройката. Само търсете и гледайте крепости или други недвижими вещи с историческа стойност. Ако се вземат от там движими вещи или се отделят такива от постройката или се разкопава, това е вече осъществяване на състава и се санкционира. Във всеки случай стабилна практика по този член ще се състои едва тогава, когато по такова дело или дела се произнесе Върховния касационен съд.

«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» /Приписка към васален договор от 16.09.1485 г. на Стефан Велики - молдавски воевода към сюзерена Казимир - полски крал, под духовната и юридическа юрисдикция на Светата Божия Църква Ватикан/. Отлично К.Гербов! Сега остава да разработиш темата за диалекта на румънския /влашки/ в лицето на руския /рутенския/ език. Добър пробив в европеистиката - освен, че румънците /"влахите"/ са дали четмо и писмо на Българското царство, но даже и на руските княжества, чийто език е диалект на румънския /"влашки"/, който независимо от тази си роля ползвал някакъв друг език за църковните си дела, толкова далечен, че чак не разбирали. С тази методология и настрой, даже и най-съвършените проучвания няма да те отведат по-далеч от сравнението, че "старославянския" /църковната форма на българския/ език за "влахите" /българите/ е като езика на "ходжите в България", които "и досега пеят на арабски, защото това което пеят, го няма преведено". Иначе добре, но методолията... Сега да добавя друго: Петър Добрев говори за една неизвестна дума ХИНДРЕ, която била изчезнала. Мога да уверя, че тази неизвестна дума ХИНДРЕ е широко използвана в жаргонния език на северното българско черноморие. Жаргона е НА+ХЕДРЯ - поставям се, удрям се, забивам се, извисявам се, в замисимост от контекста на изказа. Значи без представката "НА" остатъкът "ХИНДРЕ/ ХЕНДРЕ" би означавало - поставям, удрям, забивам, извисявам. В същия смисъл е намерен от Петър Добрев еквивалент на тази дума в средноазиатския индоевропейски говор. Само, че тази дума не е умряла и не е неизвестна в съвременния наш говор, за което по-горе дадох лично обяснение и пример. Естествено, че не само ние "отсамдунавските румънци /влахи/" я имаме и сега, но и "отвъддунавските румънци /влахи/" са я имали и имат и навярно и сега /ако не са я изтикали от езика и заменили с френска или римска дума в някоя от 70-те езикови реформи за 150 г. държавна история/ за сведение: http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta= Би ли си превел изречението: «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry52588 - сламка в случай на нужда при превода.

Тикава еквилибристики за един толкова прост факт. Предшественик на съвременния български език е българския език, наричан от папството "балхико" /valachico/. И ако за оня изобретател измислил и наложил понятието "старобългарски" език, да не говоря за техническия термин "старославянски" и пр. глупостя, този език наистина е "стар" български, то за онези от ІХ век си е бил само "български" и "словенски болгарский", от който с времето са оформени множество диалекти - единия от които документно е засечен в 1485 г. - формата-диалект на "рутенския" /зап.руски/ език. И не бил нов или стар за тях. Както сегашната форма на българския език не е "стар" език, както би го нарекъл някой капацитет от ХХІІІ век.

"Балхико" /Valachico -лат.терм./ е индоевропейско скитско койне за употреба в бълтгарската държавнност. Едва ли има нещо общо с латински примеси... Обртно - Павел Дякон се тюхка, че откак дошли българите развалили хубавия латински език, булгаризиране /вулгаризиране на латинския, т.е. има в латинския български /балхико/ заемки, а не обратно. Ето това е "вулатиус латинум". Езикът на населението в района на Карпатите е късно "латинизиран" - ХV-ХVІІ в. /С.Бернштейн и др./, така че въобще не следва да се имат предвид при изучаване на въпроса съвременните говорни системи на Балканите, особено отвъддунавската, която е на около век-век и половина.

Айде да оставим политиканстването и съвремието настрана, а да се съсредоточим само върху изворите от средновековието и да се обсъждат в тяхната пълнота. Нека бъдем глобалисти и европейци и да се изучи въпроса необременено от комплекси и странични фактори. По-голям комплимент от това, че се оказва че и българите са valachi и признатия език на България по времето на Борис І и насетне е "valachico" и диалекти са му останалите т.нар. славянски езици включая руския, няма. Разбира се, това е папска терминология. Това, че в същото време вътрешното самоназвание на българите е "болгаре" и език са си наричали "словенский болгарский" е страничен ефект. По голям комплимент от това, че Калоян наистина е "влах" /blachus/ няма, разбира се по папска терминология. По произход от областта "Балхия" /Влахия/ в папска - съответстваща на Горна и Долна Мизия по византийска терминология и за последните пък е "мизиец". Ако бе наричан от византийците "българин", тогава произхода му щеше да е от адм. единица България, която по византийска терминология е от Охрид до Видин и до р. Искър. Това, че Калоян се нарича бидейки "влах" и "мизиец" цар на българите и води произхода си от старите царе, възприемайки се като българин от две страни, възможно от една страна по баща от местните стари дунавски българи, а по майка от новодошлите кумани - отвъддунавски българи, е страничен ефект. Абстрахирайте се от съвремие, политиканстване и комплекси и бъдете глобалисти и европейци. Това е европейска история и решавайте въпросите по темата глобално и в съответствие с наличните извори от средновековието, житейската логика и вътрешно убеждение.

Прекрасни стари български кръстове. Имаш ли снимките с целия текст изписан върху кръстовете, защото тук са отрязани? Стана ми интересно кой е този Йоан Констандин /IWАНЕ КОНСТАНДИНЪ/ във втория кръст - да не е "прославения император на България" и братовчед на Фружин - все пак в района на Бран и северните Карпати са били земите на Фружин, да не е погребал там братовчед си след смъртта му в 1425г.? И какво следва след думите: "...Цясыро слъвеци..." в първия кръст? За разлика от втория кръст, в първия го има герба на волго-българския владетел Тохтамыш, придобил и престола в Златната орда във втората пол. на ХІV в.- волската глава със звездичката, а също и куманския символ орела - герб на известен българо-кумански род Тертер и сродените им Бесараб. Втория кръст е само с кръст и се отличава с това от другия. Дай по - четливи и цялостни снимки. Благодаря предварително!

Българския цар Йоан бил изпратил сина си Йоан Асен да се учи в Рим, който, като завършил науките си и достигнал законната възраст, научил за смъртта на баща си и се завърнал в България. Виждайки, че бащиният му престол му е отнет от Борил, той въстанал против него и успешно го победил. http://www.promacedonia.org/bk2/bk_hrono.htm История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.

natan, много добре! Сближаваме максимално становищата си по този въпрос. Болгари /Балхари/ са българи от държавата си, от ареала си, които не са под чужда юрисдикция, а под собствения си закон. Болги /Балхи/ са такива извън територията на държавата си или адм. единица, под чужд закон. Мизи /виз. терм./, Балхи /лат. терм./ и Болгаре /по вътрш. самоназвание/ са три термина за един и същ народ към периода на възстановяване на ІІ БЦ. А оттам следвайки тази нишка на терминологиите могат да се правят изводи за историята преди и след указания период и тя просто се намества с източниците, като не им противоречи, а напротив - намества ги идеално в хронологията на събитията. А от това, че езикът е "Балхико", може спокойно да се види какъв е бил езика на българската държавност отпреди и след преместване границата на юг от кан Аспарух. В по-голямата си част социалната категория зависимо население "славяни" /склавен, сервус/, особено в европейските владения на Римската империя с център Константинопол, е била съставена от етническо население "балхи", които са подкрепяли не веднъж и два сънародниците си - болгаре /северно от Дунав, имащи свой собствен закон и свободна държава/ при походите срещу Константинопол. След като има романизирани "влахи-балхи", налице е и факта, че са останали в преобладаващата си част нероманизирани такива. Тук и ролята за добиване на права за собствения език, църква и книжнина в ІХ век. Нероманизираните наричат романизираните "влахи, ама куцо" - от наш корен, ама им куца езика. Ако според академичната съвременна наука "романизираното местно население влахи" /по народному куцовлахи/ са романизирани даки, траки, илири, тогава "НЕроманизираното местно население влахи", като какви трябва да се квалифицират"? Езикът "балхико" /valachico/ ясно показва, ако се придържаме към тази теория, че езикът на траки, даки, илири е...? Е, май не е много изчезнал през вековете? А тези, които са го говорили и са го развили чрез книжовната си школа как го наричат този език, официалния в държавността си през вековете?

Който прилага НК знае къде да си търси, в зависимост от материята, която засяга - военни престъпления, горски, документни, култура, телесъобщения и т.н. Горе ти показах как става. Споко.

чл. 278 (6) Който държи /!/ археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. т.е. археологически обект е "движима мещ" т.е. в чл. 277а НК се има предвид: "Който без съответното разрешение търси археологически обекти /движими вещи предмет на изучаване от науката археология/ се наказва с лишаване от свобода до 5 години. т.е. ако ти непрекъснато си търсил и търсиш без разрешение движими вещи предмет на изучаване от науката археология, подлежиш на наказания до 5 г. лишаване от свобода. би трябвало в някой специален закон /напр. за ЗКН/ да има определение на "археологически обект" в указания от мен смисъл, затова НК ползва само терминологията определена в този специален закон /не ми се търси, но със сигурност трябва да го има това определение в специален закон или др. нормативен акт/. Всъщност, намерих го: ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В сила от 10.04.2009 г. Обн. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г. Чл. 53. Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са: 1. археологически: движими вещи /!/, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;

Armand O'BOLG, ясно е, че в заглавието използвам едно наложеното така или иначе клише /за четвъртия признат/. Без да обсъждам това клише, което не ми е задача в темата, съм назовал точното име под което е запазен този език и писмо в папската терминология балхико /valachico/. Това е първостепенен източник. Нали е безумно да се смята, че папството в ІХ век е поставило за този признат език технически термин от най-ново време - старобългарски, църковнославянски, славянски? Другите три езика носят имена на етноси/ народи. Този четвъртия няма да е изключение, нали? Valachico /Балхико/ към ІХ век - това е етническо/ народностно име на "славяни" или на "румъни"? Ясно, че не е, за този период. За друг период е налице, но това вече е за раздел "нова история". Извода от темата е, че този език преди да му е сложено късно техническо име си е имал и още има в старите документи първично име, на името на етноса/ народа чийто роден език се явява - балхико или болгарский език. Официален за ползване в българската средновековна държавност.

"Аспарух", ти ли си ICA, щом приемаш толкова лично, единствен от многото потребители тук? Как стана от "agustst roman emperor" на "ювиги хан"!? Голяма метаморфоза си претърпял! Какво обидно виждаш в "куцовлах" /армени, армъни/ или "тюрковлах", което са етнически категории от исторически източници? Темата е произхода на "куцовласите" /смятам, а не на "влахите"/. Задай рамки на източници потази тема, по възможност източници и автори, които да са в радиус до 500 км. от Средна Азия, респ. от Балканите, а не 3500 км. За да не става грешка при обсъждането и да не се излиза от зададената матрицата.

Представи списък на вече "оценени" източници, за не ги вземаме предвид и да няма друг пък такива издънки с позоваването им. Не за друго, да не става офф-топ. "Боеца Славен" ICA-тюрка, може да помогне в случая, ако ти не си подготвен със списъка. Поставете рамки.

Допълвам "ICA - куцовлаха-тюрковлаха". Няма България, а има Видинска, Търновска, Карвунска, Охридска и Бесарабска Българии, в кр. на ХІV в. Те са разпокъсани части от Българското царство, вкл. в две друговерски империи - Свещената римска империя и Османската.

Ама разбира се, пардон. Би ли отсял изворите, които да ползваме в темата, за да не стават такива грешки друг път? Пусни списъка на изворите за ползване, за да не стават такива издънки. Благодаря предварително. В интерес на темата е.

Това теза за "КУЦОвлахите" /армъните/ ли е или за "влахите"? Ако е за влахите, ако може да отговориш на въпроса : Какво прави в средата на ХІІІ в. "ромъноезичното /латиноезично" население в района на Средна Азия, Паскатир - откъдето са се преселили в земята на Асен ІІ /източника го знаеш/?

Българския език – четвъртият признат език в средновековния християнски свят. Известни негови именувания – болгарский /вътрешно название/, църковнославянски /техническо название/ и валахико /латинско название/. Индо-европейско скитско койне за официално ползване в българската държавност. lingua Bulgarica Antiqua /” Old Church Slavonic ”/ = lingua Valachico /Vlach o Blach, Balh/Balkh., In Sanskrit, "Bal" means "strength" and "hara" means "the possessor". Thus, "Balhara" means "the possessor of strength"/ І. ЗАСИЧАНЕ: «Haec Inscriptio ex Valachico (Bulgarian) in Latinam (Latinam) versa est sed Rex Ruthenica (Russian) Lingua scriptam accepta» ‘This Inscription was translated from Valachic [bulgarian] into Latin, But the King has received it written in the Ruthenian language [“Old Church Slavonic” also known as Old Bulgarian]’ “Преведено от български на латински, но кралят задържа екземпляра написан с формата на руския език” ... document in VALACHICO ( = BULGARIAN = Old Bulgarian, also known as “Old Church Slavonic”) comes from a Latin title of an oath made by Stephen the Great in 16.09.1485. ... Приписка към васален договор от 16.09.1485 г. на Стефан Велики - молдавски воевода към сюзерена Казимир - полски крал, под духовната и юридическа юрисдикция на Светата Божия Църква Ватикан. Официално установени данни и времевия обхват на”Valachico lingua”: 16.09.1485 г. - Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение": "Hес inscnpsio ex valahico in latinum versa est...". източник: латински. 1651 г. - Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior източник: латински 1698 г. - Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior източник: латински 1720-1730 г. Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius" източник: латински 1770-те г. - съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн. Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806. източник: латински 1825 г. - съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон", като вместо valachico в заглавието вече е подменено на romanesca. източник: латински. ІІ. АНАЛИЗ (Итоги исследования) * * * Итоги нашего исследования в самой общей форме могут быть сформулированы следующим образом. 1. Славянские говоры Валахии (Большой и Малой) принадлежали к той же группе славянских говоров, что и говоры Мизии, Фракии, Македонии, Греции, южной и центральной Албании. Близкая этническая связь дакийских славян с болгарскими племенами подтверждается анализом славянских элементов в современном румынском языке (точнее, в валашских говорах румынского языка). 2. Носители романской языковой традиции появляются в Валахии значительно позже славян. Современная наука ничего не знает o существовании романского населения в Валахии между III и XII вв. н. э. С появлением в Валахии старого валашского населения, этническая основа которого может быть была кельтской, начинается продолжительный процесс скрещивания местного славянского и пришлого романского элементов, который в главных чертах заканчивается к XVI в. До этого времени в различных местах Валахии сохранялись еще славянские говоры, носители которых в XIV — XV вв. были уже двуязычными. Из местной славянской среды в это время вербуются писцы-логофеты для канцелярий господарей, монастырей и частных лиц. 3. Славянский церковный язык Валахии был заимствован из Болгарии вместе с церковным обрядом и церковной письменностью. Он характеризовал особый валашский извод среднеболгарской письменности. Для истории народного языка эта письменность дает очень мало. 4. Иначе шло формирование канцелярского языка. В этой функции, начиная со второй половины XIV столетия, употреблялись два языка: латинский и славянский. Латинская дипломатика Валахии была тесно связана с латинской дипломатикой Венгрии. С ней же была связана и славянская дипломатика Валахии. Связь эта выражалась как в стилистических особенностях грамот, так и в специальной терминологии. В то же время аалашские славянские грамоты сильно отличались от болгарскихи восточносербских как в языковом, так и в стилистическом отношениях. 5. Древнейшие славянские грамоты Валахии на многочисленных примерах подтверждают, что писцы их плохо знали книжный славянский язык, т. е. валашский извод среднеболгарского языка. Они старались писать на нем, следовали некоторым орфографическим правилам, но делали это непоследовательно, часто ошибались, отражая черты своего родного славянского языка. Именно поэтому славянские грамоты Валахии XIV—XV вв. впервые отражают многие особенности живых говоров. Эги грамоты подтверждают, что в народных говорах в XIV—XV вв. был аналитический тип склонения, получили широкое развитие конструкции с союзом да, шел активный процесс утраты инфинитива, представлены были двойные формы приглагольного дополнения и многие другие черты, характеризующие современный болгарский язык. 6. С 20-х годов XV в. обнаруживается влияние сербского языка. В Валахии появляются сербские книжники. В книжном языке наблюдаем многочисленные следы влияния „ресавской” школы. Особенно значительным сербское воздействие становится во второй половине XV в. Влияние это, однако, коснулось лишь книжного языка. Это особенно наглядно подтверждается анализом фонетических особенностей грамот (носовых гласных, редуцированных, l эпентетического, ѣ, сочетаний tj и dj и др. черт) и анализом славянских элементов современного румынского языка. В полной мере подтверждает это и морфология грамот. 7. Изучение валашских грамот дает возможность исследовать особенности именного склонения славянских народных говоров Валахии XIV—XV вв. Это изучение подтверждает, что эти говоры характеризовались а н а л и т и ч е с к и м типом склонения. Неизменяемая по падежам „общая форма” лишь синтаксическими средствамн выражала те отношения, которые в славянских языках выражаются падежными окончаниями. В основах на а общая форма ед. ч. чаще восходила к именительному падежу, во мн. ч. — к именительно-винительному. Множественное число оканчивалось на и как в твердых основах, так и в мягких. В мужском склонении получила широкое распространение флексия мн. ч. ове в односложных словах. В многосложных словах, основа которых не оканчивалась на задненебный согласный, широко использовалась флексия е, которая, однако, в безударном положении смешивалась с и. Категория одушевленности в склонении была выражена лишь в словах л и ч н o г o значения, что находит поддержку в современных болгарских говорах. В словах н е л и ч н ы х мужского рода эта категория уже не имела выражения. На смену ей пришла другая грамматическая категория — категория определенности и неопределенности. Слово кон в функции прямого объекта имело значение un cheval, коня — le cheval. Славянские говоры Валахии в XV в. имели постпозитивные членные формы. Принадлежность выражалаоь теми же средствами, что и косвенное дополнение, т. е. средствами дательного падежа. В полном соответствии с данными современных болгарских говоров в валашских говорах употреблялись в некоторых случаях падежные флексии. Пользовались флексией дат. п. ед. ч. слова л и ч н ы е мужского рода. Окаменелая форма тв. ед. употреблялась в функции наречий. Некоторые предлоги (например, за, от) употреблялись в значениях, характерных для новоболгарского языка. Известны были говорам сложные предлоги (например, отк, ср. современное откъм). Что касается предлога на, то он употреблялся не только в старом аккузативном и локативном значениях. Встречаются в грамотах примеры употребления этого предлога в значении дательного падежа, что так характерно для современного болгарского языка. Случаи эти редки, но они могли появиться в грамотах только под влиянием живого народного языка. Предполагать в этом случае книжный источник невозможно. Г е н е т и ч е с к а я с в я з ь с л а в я н с к и х г о в о р о в В а л а х и и с с о б с т в е н н о б о л г а р с к и м и г о в о р а м и п о д т в е р ж д а е т с я н е т о л ь к о о б щ и м х а р а к т е р о м и м е н н о г о с к л о н е н и я, е г о а н а л и т и з м о м, н о и о б щ и м и с р е д с т в а м и и с п о с о б а м и в в ы р а ж е н и и п а д е ж н ы х о т н о ш е н и й, о б щ е й н а п р а в л е н н о с т ь ю с а м и х п р о ц е с с о в и и х р е з у л ь т а т о в. 8. В области местоимений последовательно различались три падежные формы: именительный, винительный и дательный падежи. Форма винительного падежа в сочетании с различными предлогами выступала в функции общего падежа. Получила широкое развитие система кратных „конъюнктных” местоимений, которые употреблялись точно так же, как в новоболгарском языке. Они не употреблялись под логическим ударением, после предлогов; принадлежность обычно выражалась краткими формами местоимений в дательном падеже. Известно было славянским говорам Валахии двойное употребление полных и кратких форм местоимений. Прилагательные в полном согласии с общей системой именного склонения также не имели флексий косвенных падежей. Степени сравнения образовывались с помощью приставок по и най. 9. Славянские говоры Молдавии принадлежали к другой группе языков (восточнославянской). Язык молдавских грамот XV столетия (главным образом Стефана Великого) свидетельствует, что эти говоры знали полногласие и другие типичные фонетические признаки восточнославянской группы языков. Находим в грамотах некоторые характерные особенности украинского языка. Молдавские говоры, несомненно, имели синтетический тип именного и местоименного склонений, не знали простых форм прошедшего времени, полностью сохраняли инфинитив, резко отличались от валашских говоров употреблением местоимений, некоторых предлогов и союзов. Задача будущего исследоватедя состоит в установлении границы между валашскими (южнославянскими) и молдавскими (восточнославянскими) племенами (resp. говорами). Можно, однако, и теперь утверждать, что граница эта не совпадала с политической границей. Топонимия и славянские элементы в молдавских говорах подтверждают, что славянские племена южного происхождения обитали и к востоку от Серета. /Самуел Бернштейн/ ІІІ. ПРЕПОРЪКИ: След като вече е засечено от други източници, предлагам да се спре с играта “тука има тука нема” и най-накрая да се “покаже топчето”. Отпаднало му е основанието за криене. Ватиканскиата библиотека да отговори на въпроса дали в тяхна терминология към ІХ в. и векове след това, под “valachico” е езикът, който отпосле се нарича “църковнославянски”, а българската средновековна книжовна школа винаги го е наричала “словенский болгарский язик”. Държавните архиви в страните, където са съхранени грамоти на воеводите на Валахия, Молдова и Трансилвания, да предоставят същите за обществено ползване и за проучване от историци. Държавния архив в Полша или Ватиканският, да предоставят оригинала написан от Стефан Велики, за да се потвърди, че рутенската форма на езика, използвана от него, е форма-диалект на “словенския болгарский язик” назоваван от Светата Божия Църква с името “valachico”. Да се проучи същността на езика valachico в цитираните речници, по периоди. В един глобален свят, в който човечеството мисли за колонизиране на чужди планети, е в реда на нещата да се загърбят устарели политико-исторически кострукции и човечеството да знае точната хронология на развитието си. ІV. ИЗТОЧНИЦИ: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6472 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&start=400 http://la.wikipedia.org/wiki/Lingua_Slavica_Antiqua - лат. http://en.wikipedia.org/wiki/Balhara http://www.promacedonia.org/italev/sb/index.html - РАЗЫСКАНИЯ В ОБЛАСТИ БОЛГАРСКОЙ ИСТОРИЧЕСКОЙ ДИАЛЕКТОЛОГИИ Том I. Язык валашских грамот XIV—XV веков http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_3a.htm - Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость СЪ ПРИЛОЖЕНИЕ НА 84 ВЛАХО-МОЛДАВСКИ СЛАВЯНСКИ ГРАМОТИ И 3 ФОТОТИПИЧЕСКИ СНИМКИ Отъ Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_vyved.htm - Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II Л. Милетичъ http://www.promacedonia.org/jchorb/jv/index.html - Ju. Venelin, 1840 - Vlaho-bolgarskija ili dako-slavjanskija gramoty

Хърс Златния' Россия и Сирия намерены развивать взаимодействие в военно-морской сфере МОСКВА, 12 сентября. (ИТАР-ТАСС). Россия и Сирия будут развивать взаимодействие в военно-морской сфере. Об этом говорилось в Главном штабе ВМФ России на встрече главнокомандующего ВМФ РФ адмирала Владимира Высоцкого с командующим ВМС Сирии дивизионным генералом Талебом Аль-Барии, сообщил помощник главкома капитан 1 ранга Игорь Дыгало. "Военачальники обсудили ряд вопросов сотрудничества в военно-морской сфере, отметив, что оно направлено на дальнейшее укрепление взаимодоверия и взаимопонимания между флотами двух государств", - сказал он. По словам Дыгало, "визит высокопоставленной сирийской военной делегации в Россию продлится до 13 сентября". Накануне визита экипаж вспомогательного судна КИЛ-158 Черноморского флота проводил работы по восстановлению плавпричала в сирийском порту Тартус для ВМФ России. Сейчас в этом порту находится пункт материально- технического обеспечения ВМФ РФ. Пункт в Тартусе создавался для обеспечения действий ВМФ СССР в Средиземном море, и, в первую очередь, для ремонта и снабжения кораблей 5-й оперативной (Средиземноморской) эскадры. http://arms-tass.su/?page=article&cid=...9920&part=7 В момента в Тартус /Сирия/ има пункт за материално-техническо обезпечаване на ВМФ РФ - логистичен пункт за ремонт и презареждане на руские военни кораби плаващи в Средиземно море. А ПЛАНОВЕТЕ /плановете!/ касаят разширяването на този пункт до състоянието на военна база , което е имал по времето на СССР с възможност за постоянно или временно базиране на военни кораби. И тези планове са налице и се обсъждат на високо ниво /според мен - вид дипломатически и военен блъф за разменна монета при преговори с конкурентни военни организации/.

БРИТАНИЯ МИНОР /Britannia Minor/ – полуостров Бретан, сега във Франция. Britannia Minor (Francogallice: Bretagne, Britannice: Breizh) paeninsula est in Francia. http://la.wikipedia.org/wiki/Britannia_Minor БРИТАНИЯ МАЙОР /Britannia Maior/ - завоювана, включена територия към метрополията Британия минор или преместена държавност на Британия минор. Britannia Maior[1], Britannia Magna[2], communiter etiam Britannia, est insula magna quae ad occasum Maris Germanici et in septemtrione mari Britannico iacet. Hodie maior pars Regni Britanniarum hic invenitur, in tres regiones divisa, scilicet Angliam monarchiam, Cambriam principatum, Scotiam monarchiam. http://la.wikipedia.org/wiki/Britannia_Maior Налице е политико-географска латинска/ гръко-римска традиция на едновременно назоваване на две области, провинции или държави с едно име, но за отличието им се ползва minor /за центъра, метрополията/ и major /за завоювана, усвоена или включена периферия към метрополията-център/: МАЛА РУСЬ И ВЕЛИКА РУСЬ МАЛА ГРЕЦИЯ И ВЕЛИКА ГРЕЦИЯ МАЛА ВАЛАХИЯ И ВЕЛИКА ВАЛАХИЯ МАЛА АРМЕНИЯ И ВЕЛИКА АРМЕНИЯ МАЛА БРИТАНИЯ И ВЕЛИКА БРИТАНИЯ МАЛА БОЛГАРИЯ И ВЕЛИКА БОЛГАРИЯ В ХІІІ ВЕК ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ В VІІ В. Е КУБРАТОВАТА БЪЛГАРИЯ. КЪДЕ Е МАЛА БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕТО НА КУБРАТ В VІІ ВЕК! Признайте си!

Отговори си на въпроса България в какви граници е, къде се намира по ватиканската трактовка, към момента на кореспонденция на Калоян и Инокентий? А къде е Влахия - и тя с коя област е идентична по константинополска трактовка? А по трактовка на българските владетели, особено в периода извън 1204-1235 г. /периода на уния/, къде са границите на България? И горепосоченото по-принцип за трите политически трактовки поне за период от Х до ХVІ век. Май наистина ще направя една тема за работа и анализ на видовете исторически документи!

Волжките българи /някои/ и досега се молят на такива тотеми. /Не са южни славяни/

Стига с тези технически термини, които историографската наука решила да използва за някакво разграничение. Това е нито повече, нито по-малко от вид манипулация на първичните извори. Нещата трябва да се цитират както са в извора в оригинал. Ясно е, че Булгар, българ, болгар, бурджан, балхары, балх и т.н. означават едно и също и са взаимозаменяеми термини. Спокойно може да се борави с добавки, както спомена КГ125 и се прави в историографията - Волжка България, Дунавска България, Кроватова България, Алцекови българи и др. Ако за всеки сменяме по една буквичка за разграничение, няма да стигне азбуката. А те самите са се назовавали винаги и всякъде само българи, без да ги е еня че имало и другаде други такива... Вид манипулация са техническите нови термини от периода след ХVІІ в.: "Византия" - вместо "Римска империя с център Константинопол" "Църковнославянски" - вместо "болгарский" по вътрешно название или "valachico" по Ватикана "Прабългари" - вместо "българи" "Славяни" - вместо "социална категория зависимо население в римската правна система и държава" "Търновско царство" - вместо "Царство България с център Търново" "Видинско царство" - вместо "Царство България с център Видин" "Тара Ромънеска" - вместо "Валахско воеводство" - което получава това име чак след завладяване на тази област от унгарците-католици, боравещи с папската терминология. Но все пак е това името му в тази терминология през ХІV в. "Добруджанско деспотство" - вместо "Карвунско деспотство, Карвунска земя" и т.н. Тези подмени от техническо естество са били извършвани винаги за служене на политически конюнктури. До създаване на ООН и преобладаващо единна терминология в световен мащаб има няколко ООН-та всяко със своя терминология: Ватикана /католически свят/, Константинопол /гръко-римски свят/, Багдад /Арабския свят/ и най-накрая по отношение на вътрешната ни история, българските владетели си имат собствена терминология, в която наричаната от други "империя Загора" си е нищо друго ами "империя България" /България ИЛИ Загора/ и буквите ни са "отчасти гръцки, отчасти български ИЛИ персийски"! Ще ме карате да правя тема за работа с документите!

1. Nicolaus Olahus (за някой: Кольо Куманина и в този смисъл Българина, т.е. от Средна Азия, Балх, част от Волжка България), 2. Който безспорно спада към подграфата "ВИП" на раздела "Папски диалектици" - Как позна, откри топлата вода, да не прочете за него в уикипедия? Ако не си бягай бързо - Olahus was particularly active in the Counter-Reformation; even before his elevation to the Archbishopric of Esztergom, he had been a very zealous opponent of the new Protestant teachings. 3. Бабатаа на въпросният е сестра на небезизвестният Iancu de Hunedoara, дал началото на унгарската династия Corvin - Да, кумано-български род станал унгарска кралска династия, Корвин е - врана, герба на този кумано-български род. Дедо им, бащата на Янко войвода е Бойко /Воико/ войвода. В средата на ХV век два българо-кумански рода част от унгарската висша аристокрация и държавност са в борба за българския трон Корвин на Янко Войвода и унгарската клонка на Шишман - чрез Фружин Цезар. 4. В "Hungaria et Attila" описва кратко власите във Влашко, Молдова и Трансилвания, както и езикът им. В нет-а не можах да намеря горната книга и имам посочените пасажи само на румънски: (.. Власите /тези БЪЛГАРИ, Балхи/са християни, само че следват гърците /ПРАВОСЛАВИЕТО/, (и) се отличават от нашата каталоческа църква в гледището (си) за началото на Св. Дух и други неща от по-малка важност...) - уникално наистина. Българите били православни и непаписти, което е по специалност точно на такива, като анти-реформатора праволинеен папист и инквизитор Николай Влаха /Блаха, Кумано-български, вероятно с тюркска клонка род/ 5. (...Молдовените /населението в областта с латинско папско име "Молдова"/ имат същия език, обичай и религия като мунтените /областта между Олт и Прут, и Карпатите и Дунав с латинско папско име "Мунтения"- ЗАГОРА- Подпланиние/, отличават се само по облеклото.(...) Тяхният език, както и на другите власи е бил !!!някога!!! римски, тъй като те са деца на Рим...) - населението в Молдова и Мунтения говори един език значи, който НЯКОГА, НЯКОГА, а не през 1493 е БИЛ РИМСКИЯ. Какъв език говорят значи към 1493 г.? Някой неромански език, нали, защото романския е БИЛ НЯКОГА преди хиляда години. VALACHICO! Значи преди Valachico е БИЛ РОМАНСКИЯ? Кой е този език Valachico бе БГВлах? Този език, който бил наложен след романския език на тези хора в Бесарабия и Богданско? отделен въпрос е този:Тяхният език, както и на другите власи е бил някога римски, тъй като те са деца на Рим... - инквизитора откри Римляните. Признаха си бе, признаха... 6. (за Транс.) „… în ea sunt patru naţiuni: unguri, secui, saxoni şi valahi...“ - и официалните езици в това самоуправляващо се воеводство са три: унгарски, немски и български, освен задължителния латински език. (... в нея са 4 наций: унгарци, секуи, саксони и БЪЛГАРИ-БАЛХИ...)