Иванко Тертер

Надпис от времето на Александър Македонски - открит в Бактрия, прародината на древните българи 01 април 2009 | 12:07 | Агенция "Фокус" Бактра. Уникална мраморна плоча с образа на Александър Македонски и част от надпис е открита при археологически разкопки в древна Бактрия, предаде Агенция Бактрия прес. Плочата изобразява древния цар на кон пред настъпващата македонска кавалерия и македонските фаланги на заден план. Вдясно от военната сцена е разположен надпис на древен език, различен от старогръцкия и древноегипетския, на които са писани голяма част от каменните надписи по времето на Александър. Според други предположения надписът на Александър Македонски е на бактрийски език, праезика на днешните българи. Според археолозите от музея в град Балх - най-вероятно става дума за езика, който са говорели воините на македонския цар, и който е уеднаквявал езиците и наречията в многонационалната му армия. Откритите фрагменти на надпис на старогръцки на същото място, предполагат евентуален паралелен текст. Според Бактрия прес, днес археолозите от музея в Балх, американски специалисти от Калифорнийския университет и индийски археолози ще обявят характера на уникалната находка, включително и разчетената част от надписа. През 329 г. Александър Македонски нахлул в Бактрия, след като пресякъл Хиндокуш. Персийският цар Артаксеркс V очаквал гърците да нахлуят в Ария, съседната на Бактрия област, но македонският цар го изненадал. Александър покорил Бактрия, преминал през пустинята и пресякъл река Амударя. По време на експедицията на бТВ, посветена на прародината на българите, излъчена в 12 серии, в Балхара журналистът Пламен Петков през 2007 г. откри древни каменни надписи на тюркски език с гръцки букви, намерени в днешна Бактрия. Таджикски историк потвърди пред българските медии, че смята българите за свои братя, защото в древността българите, както и таджиките, са говорели на ирански език. Узбекски академик заяви, че прародината на българите е в района, където планините Памир и Алтай се събират на територията на днешните Узбекистан и Таджикистан. Справка на Агенция “Фокус” : Гръко-бактрийското елинистично царство е създадено от 255 г. пр. н. е. и съществува до Х век от н. е. Областта Бактрия или царство Балхара, обхваща територии от днешен Афганистан и днешна Индия, в подножието на Хиндокуш и Памир, до бреговете на Оксус (Амударя). Историографите Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и Михаил Сирийски посочват планината Имеон и царството Балхара (Бактрия) като родина на древните българи. http://www.focus-news.net/?id=n1157889 /обаче е от 1 април 2009г!/

Виж какво заглавие си задал. Разговора по принцип за руските княжества ли е или за ситуацията в ХІV-ХV век?

Това важи за обикновеното население, особено извън султанските хасове /тъй като султана е нямал финансова изгода в личните си земи да ислямизира християните. Така губи много от данъци и затова в личните султански земи, христианското население живее свой авнотомен културен и верски живот - справка Чипровци, Загоричане, Факия и др./ Васалите имат личен договор със султана и те запазват своята вътрешна самостоятелност, без да влизат централно в османската правно-административна система. Имат само задължения по участие във войни, събиране на данъци, отбрана на определен участък от територия _в общия случай земите, които населяват/. Натиск за въвличане в исляма на васали от страна на османците е имало. Има такъв и от страна на католиците по въвличане на техни православни васали в католицизъм. Обаче не означава, че огромната маса православни първенци не са си запазили до към ХVІ-ХVІІв. вярата и условния си самостоятелен статут - такива има в София, Никопол, Факия. По съществото на темата: С горното искам да покажа, че не може да се прави някакъв паралел между съдбата на православните държави от Балканите и Руските княжества. Налице са различни геополитически реалности. Също са различни вътрешните и външни особености на държавите. Те са в различни етапи на своето състояние и развитие към ХІV век. Докато на Балканите са стар фактор, който е трън в очите на Ватикана, руските княжества са в далечната периферия. Ударът по балканските държави става двоен с включването на османците от юг, а руските княжества в ХІV в. още са в самото начало на зародиша на своя самостоятелен живот, който ще започне едва след век. Момента, когато Московията става фактор в европейската политика е ХVІ в. И то не е на гола поляна, а в качеството на силен наследник на една част от ордата.

Балканските православни държавици са подложени на една едновременна преса между мюсююлмански удар от юг и католически от север. Северния удар е по-стар и продължителен. Започва от Х-ХІ век в Седмиградско. В ХІІ-ХІІІ в. се извършват походи срещу "схизматици" в тези земи. Даже там действа Тевтонския орден, освен другите папски ордени. В нач. на ХІІІ век Унгария започва офанзива срещу балканските земи. В края на ХІІІ век нейни войски завладяват западната част на Българското царство и достигат до Търново /тук ролята и на Ростислав Стратемирович и Яков Светослав/. През целия ХІV век унгарците пресират в посока Видин и Търново. Превземат Видин в периода 1365-1369, като налагат насилствено католичване на схизматиците /правосланни/, нещо което по традиция правят в завладяни от тях земи на схизматици от ХІ век нататък. По същото това време 1362-1367 г. османците от юг подлагат на силен удар Българското царство и завземат юьжните му части. Пак по това време Амедей VІ Савойски 1366 г. блокира българскто черноморие, като превзема важни крепости, а други разорява. Българската държавност в края на ХІV в. е атакувана едновременно от две страни, север /католическия християнски свят/ и юг /мюсюлманския/, като в крайна сметка към ХV век те си поделят Българското царство на две части - северно от Дунав остава за дълъг период доминат на католическия свят, чрез Унгария и Полша, южно от Дунав попода под доминат на османската държавност. Така, че изследвайки въпроса за причините по които Българското царство пада под ударите на мюсюлманската османска държава, не бива да се забравя въпроса за причините по които друга част на Българското царство попада под ударите на католическия натиск чрез политиката на Унгария. А всъщност нещата могат да се получат комплексни и обвързани причинно-следствено. Пада независимата православна българска държавност. Елита се разделя на две части, като едната преминава на страната на католическия свят, а другата на страната на мюсюлманския, като в първите няколко века от владичеството голяма част от последните запазват статута, вярата и властовия си ресурс по договори лично със султана, а не са в рамките на османската адвинистративна система. .... Златната орда е верски толерантна държава. Затова през ХІІІ-нач. ХІV век в земите на ордата се строят редица православни и мюсюлмански храмове едновременно, като има и запазено силно присъствие на езичеството - старите религии. Последните даже са доминирали в южните й части. Великия могол не се интересува от религията, като желае да му се подчинят и Ватикана и Багдад. Даже разорява последния в кр. на ХІІІв. Едва в 1316 г. в Златната орда е приет за официална религия исляма. Без обаче да налага същия по насилствен начин за частите си. Нещо повече - в стожера на централната ординска свласт сред руските княжества-Московското, е налице разцвет на православието. Последното, разбира се и по силата на участието на българските духовници, ярък пример за което е митрополит Киприян. Московското княжество покорява наистина Казанското ханство, но както сподели един висш руски съвременен държавник, не се знае от коя страна на крепостната стена на Казан са били повече "татарите".

След плавния вътрешен разпад на Златната орда... Московското княжество ... дръпва с времето. Значи има следните проблеми: 1/ Кога започва плавния вътрешен разпад на Златната орда? 2/ Отговаряйки на въпрос по т.1, ще получиш отговора кога е това "време", когато Московското велико княжество "дръпва пред конкуренцията". Защото от представената информация за положението в кр. на ХІV не се наблюдава "дръпване", нали?

Обяснението е просто. Сред улусите на Златната орда, Московското княжество, въздигнато от Джанибег във Велико княжество в 20-те г. на ХІV век е имало централно място на стожер сред руските княжества. След плавния вътрешен разпад на Златната орда - Московското велико княжество успява да надвие конкуренцията за правоприемство и дръпва с времето. През 1380 г., ако битката е наистина на Куликовското поле /а не другаде/, Дмитрий Донский изпълнява задължението си спрямо "велигия могол" и се изправя срещу претендента темника Мамай - нечингизид, т.е. незаконен претендент. Последния е католик, с голяма подкрепа на Генуа /с огромна роля в Кримския район/ и Литовското княжество. Армията на Донской защитава законната власт в Ордата и печели срещу Мамай. Обаче един друг велик самостоятелен претендент Тохтамыш на следващата 1381/ 1382 г. прегазва земите на Московското княжество, опожарява Москва и печели лидерска позиция в Ордата. Същия отстъпва и ярлыци /земи/ на свои васали - един от тях е Ягайло, комуто предоставя земите с латинско католическо название "Молдова". Апропо ярлыка е подпечатан с личния печат-герб на сюзерена Тохтамыш - "волска глава с обица на носа, между ушите звезда.". Оттам този герб става част от големия герб на полско-литовските крале, като владеещи тези земи и ... остава до наши дни. Та какво сравнение трябваше да правим между Дмитрий Донской от една страна и Йоан Александър, Константин ІІ Асен и Фружин Цезар Шишман от друга? Ще се разплача. Така да ги държат с преобладаващ "т.нар. църковнославянски"-български до ХІХ век, при все че от ХІV-ХV век нататък са заедно или поотделно части или васали на латинската католическа Свещена римска империя. Няма смисъл да коментирам даже.

Кобургите щяха да бъдат обявени за външно наложени предатели на българския национален интерес и щяха да бъдат позорно изгонени от трона и от страната... Особено пък, ако се бееше съгласил със сърбите и гърците след победоносната за нас война от 1912 г. Не мислете от камбанарията на съвремието, а от времето на събитията и психологията на българина от 1912 г. Иначе е ясно, че източно от Скопие-Гостивар-Тетово и северно от Преспа е по.добре от нищо, ама какво правим със земите населени с българи западно от Скопие-Охрид и южно от Преспа - егейците? Това е 1912 г., как се обяснява такава капитулация пред сърбите и гърците пред българското обществено мнение и елит? Все едно, ако в сръбско-българската война от 1885 г. беше победил крал Милан, което нямаше да е изненадващо от гледна точка на военната мисъл, и бе завзета линията до река Искър и бе анулирано въобще Съединението, да бяхме взели и да укоряваме Александър Батемберг, Захари Стоянов и сие, че загубили с този "необмислен и наивен акт" български земи на запад от р. Искър и южно от Стара планина /Изт.Румелия/!? Е, ама този акт и български претенции бяха защитени успешно. Е, българските претенции от 1912-1913 г. не бяха защитени успешно /тогава реално трета сила се намесва от север и от юг в нашия тил, в 1885 г. намеса на такава сила от юг нямаше за щастие, а можеше да има/. Това прави ли българския акт и претенции "необмислени и навни", още повече когато се представят от същите тези българи и елит извършили самия акт на Съединението опреди двадесетина години! Според мен - не, от тогавашната камбанария на средния българин! От сегашна гледна точка - е, това вече е към раздел алтернативна история. Ако... Трябваше... Е трябвало и т.п.?

Българи в Темешвар и Западна Трансилвания по данни от османски кадийски протоколи в 1652-1653 г. [Отрьвки, из протоколов кадия города Темешвара] [1652 или 1653 г. 52] “Зимми по имени Вук, сын Райко, из жителей села Сентмихай, принадлежащего к казе крепости Темешвара, перед судом возбуждает дело против зиммия Гавико, сына Драдана (?), и рассказывает: "Недавно у меня пропали две овцы и один баран. Сейчас я их нашел среди овец Гавико. Спросите его об этом". Когда его спросили, тот ответил: „Действительно, я спрашивал своего пастуха, присутствующего здесь Петко, сына Пайа,. как эти овцы и баран очутились среди, моих овец? Тогда Петко сказал, что те принадлежат ему"”. (Двое свидетелей подтверждают заявление пастуха]. [1653 г.] 53 “Зимми по имени Недо, сын Петко, из жителей деревни Доброчи, принадлежащей к казе Липпьг 54, перед священным шариатским судом, предписывающим повиновение, возбуждает дело против зиммия по имени Андриаш, сына Иршола (?), и рассказывает: „Недавно названный Андриаш отрезал мне ухо и поранил меня"”. [Суд допрашивает Андрздаша, и тот признает свою вину]. [1653 г.] 55 [Зимми по имени Радан из жителей деревни Надьёс из казы Чанад [121] скончался. Его дочь сейчас возбуждает дело против старшего брата умершего, потому что тот забрал у нее четырех черных волов и четырех коров и не отдал ей часть из наследства. Обвиняемый с помощью свидетелей доказывает, что девушка забрала у него животных обратно и подарила их, так что у него осталась всего одна корова. Суд запрещает девушке продолжать тяжбу]. http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Tu...i/frametext.htm Вълко /Вук/, баща му Райко, Драган, Недьо, баща му Петко, друг или същия Петко, баща му Пейо, Радан, село Доброчи, село Надежд в кааза Липа /същото това имение Липа в 1444г. е продадено от собственика му Фружин Цезар Шишман за да финансира участието си в похода на Владислав Ягело/ В периода 1720-1730 г. - Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius". Източник: латински. Приемайки, че с термина “valachico” Ватикана и латинския свят обозначават “словенският болгарский” /балхико/, разбирам защо даже и в нач. на ХVІІІ г. този език наред с – унгарски, немски, ромънски /”латинизиран valachico” на протестантите/ – продължава да е “много популярен в Темешвар”. Даже и речници му се правят. И това е ХVІІ в. в Трансилвания – центъра на реформизма и латинизацията. Горепосоченото разкрива и важни моменти от османската кадийска система и затова, според мен, мястото на темата е тук. В случая Банат се явява, като разширително понятие на "българските земи" без да се претендира неин български характер в средата на ХVІІ век.

Даже нашите хора там - българите - се намесват в междуособиците на остров Кипър в ХІV век, като участват в качеството на съюзници на една от партиите с отряд стрелци. Има го описано в аналите. Беше засягано сериозно във форума.

Ей така им се е насаждала българската история на следосвобожденските българи, сякаш те самиите не са си я знаели и са нямали свои вътрешни учебници и пособия - "История на България" на Петър Богдан Бакшев, "История словено-българская" на Паисий, "Царственик" на Христаки Павлович. Трудовете на Раковски въобще оставям настрана... И резултата след тази половин вековна доктринална подложка? "Македонска, Тракийска и Добруджанска народност", а българите като "малцинство" остоват в България между Търново и р. Искър.

ICA, руския език е славянски или не е? Ако е славянски тогава на кой от другите два езика форма - диалект, т.е. този другия език се пада "славянски"? Valachico или на Latinum? И защо не пише - славяно-валахико или славяно-латинум? Защо не пише славяно-руски език? «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» /‘This Inscription was translated from Valachic into Latin, But the King has received it written in the Ruthenian langua./ "Написаното е преведено от Valachico на Latinam, но кралят /бел.-Казимир/ е взел екземпляра написан с формата на русинския език" /приписка към грамота от воеводата Стефан Велики от 1485 г. за езика който той използва/ Много сте ми лесни такива праволинейно ретро доктринални капацитети. С едно просто изречение сте във "вечен шах" преди мата поне по две теми - тази за "славянизма" и за "румънизма" в средновековния свят. А имам и набор странични материали, които просто даже няма кога да влизат в действие. Камъчето на тази приписка е достатъчно малко, но твърдо, за да обръща тежки талиги от матрицата на имперските научни кръгове от ново време /ХVІІІ-ХІХв./

Да вземеш да прочетеш пак към края на стр.1 - ли какво? Естествено, че е "словенски болгарский" - наричан от книжовниците ни. А Ватикана го нарича само "Valachico" /Балхико/ - български език. Или българите и Ватикана са го наричали "славянски"? Я помисли дали български източник от средновековието и Ватикана са наричали езика само "словенский" без да има "болгарский" след него. Да се уточнява за кой словенский език всъщност се има предвид. Ватикана принципно и само балхико го нарича, защото за нея е било тъпо да патентова "марки" от типа: словенский латински, словенский гръцки, словенский иврит и словенский болгарский. Ясно е и без друго, че което тя признава - то е "словенско", става за словене и служене богу, кое не е признала - става само за говорене с конете в конюшнята. Естествено, че за българите от ІХ век насетне е било гордост да напомнят, "че езика който използват е СЛОВЕНСКИ БОЛГАРСКИЙ", още повече в епоха когато не са били словенски езици като английски, немски, испански и който се сетиш още /ако са съществували/ извън официалните четири признати в ІХ век. Добре, ако се движим по странната проекция така или иначе зададена в заглавието в темата - какви титли са били отхвърлени след "славянизацията"? Какви са се появили след "славянизацията"? Кога е настъпила "славянизацията", кой период и година да отчитаме за рубикон изучавайки темата?

Не само. Определено за издигането му на българския престол има предпоставки още от 1330 г. Белаур е силен български аристократ, няма две думи. Той охладява ентусиазма на сърбите да нахлуят в царството ни след битката при Велбъжд. Разбира се, с отстъпка - да се върне, наистина нека трезво помислим, имащия законни наследствени права Йоан Стефан. Обаче. Обаче след 1330 г. един друг български аристократ се издига сред останалите български велики боили. Този аристократ е воеводата Йоан Бесарабъ. В 1330 г. /определено има връзка с похода на Михаил Шишман на юг/, Бесарабъ разбива унгарците и се отмята от сюзеренитета си към тях. Връща тези български земи в орбитата на Българското царство. Определено това връщане, с получаване на някаква вътрешна самостоятелност и лостове за по-голяма роля и участие в политическия живот на царството. С вътрешно държавен династичен брак, той - воеводата на северна Загора /северно от Дунав/ и деспота на Ловеч правят силен съюз. Деспота на Ловеч в случая Йоан Александър - бъдещия "Йоан" /от бога цар"/. Така, че въздиането на Йоан Алрександър става с немаловажното лобиране от страна на Йоан Бесарабъ. Под "татари" се имат предвид куманите и също е възможно "аси/ яси" и "яси-измаелити". Тези племена от общобългарската стара народност оказват близка подкрепа във всички войни на българските царе от династията на последните български царе. Последните сами са частично от такъв произход, което е немаловажно. "Яси-измаелити" и българския принцепс Раду /брат на воеводата Владислав Влайко/ подпомагат, разбира се и Добротица от Карвуна, подпомагат българския цар да отбива натиска на унгарците от Видин и областта му в 1365-1369г. Определено сред тях можем да търсим и съюзниците описани в темата през есента на 1331 г.-в самия пик на операцията на въздигане на Йоан Александър на българския престол.

Още, като видях заглавието и ми стана ясна работата: "Българските титли и длъжности преди славянизациата"... Преди "славянизацията"... Ордата... преди "славянизацията й"... ICA, все повече ме караш да мисля, че истинските наследници на късните тюркски племена /тези южно от Паскатир/, които са вкарани в доктрина да бягат от този си произход, са се опитвали в миналото и продължават и сега да втълпяват такъв произход на народ и държавност с хилядолетие и повече по-стара и сложна от тюркското начало... А именно на българите. Българските титли и длъжности преди разтварянето в социалната категория зависимо население. Доста безсмислено. Или всъщност е преди "СЛОВЕНИЗИРАНЕТО на българския език", преди признаването му от цивилизования свят за официален в познатия свят? Последното добре, ама като не беше признат какво от това? Нима е нямало български елит и държава? Или се е променил демографския състав ли? Ами, че англичаните са "словенизирани" в ХVІ в. Германците в ХVІ век. Това става след реформацията в католическия свят, протестанството. Започват въпреки Ватикана да печатат църковни книги и да "СЛОВЯТ" бога на собствените си езици? Да разделяне историята и титлите и демографския състав на Англия и Германските държавици на до "словенизирането" им и след това, в смисъл значи до ХVІ век и след това. Смисъла какъв е? Че станали словени след ХVІ век? И какво? Да не са престанали да бъдат англичани и германци, а станали словени - щото словят бога на собствения си език? Ама имало словенски език и руския е производен на него. Българите как го наричат този език? "Словенски болгарский"! Ватикана как го е патентовало и го нарича? "Valachico" /Балхико/ и западно-руския /рутенския/ език е една от неговите форми-диалект! И е официален език за словене и подписване на международни договори заедно с иврит, гръцки и латински. Имаме Хенрих VІІІ - владетел до "словенизацията" на английския език. Имаме Елизабет І - владетел след "словенизацията" на английския език. Е, каква е разликата между баща и дъщеря несловенеца Хенрих VІІІ и словенката Елизабет І? Е, каква е разликата между "несловенеца" Борис І и сина му "словенеца" Симеон? Защо просто не сложи заглавие - "преди официалната христианизация" и нещо от рода... Ама нейсе... Свирим евъргрийни, ретро от политически исторически доктрини, неподчинени на изворовия материал и здравия аналитичен причинно-следственен мисловен процес.

Трети екземпляр... Така трябва да се намести пасажа в зададената отскоро /отпреди век-два/ рамка ... Грамотата скоро ще се извади, както вървят нещата. Няма смисъл да се крие, защото вече така или иначе става безпредметно премълчаването й, а пък и е ясна работата така или иначе. Приписката към нея съм я дал горе в пълния й текст, а не само до versta est... Ипълния пасаж лъсна в една нова книжка от института в Ню Джърси от края на 2008 г. Връзката към нея съм дал в другата тема "Влахи /Българи/ през призмата ...", ама кой да обърне внимание на наистина важните неща и конкретни източници по темата? КГ125, изясни под кои термини какви езици стоят - valachico, latinum i ruthenica. Проучи кои са "рутените" /участвали и в похода при Варна 1444г./, какъв е езикът им, на кой език е диалект-форма...

КГ125, и ти като ICA-та... Отговори на въпроса ти, с твоето лично мнение тогава /тъй като румънските историографи не знаят паметниците си, но пък пишат историите и на съседите си/. Ти вече знаеш това: ГРАМОТА ОТ СТЕФАН ВЕЛИКИ /в превод ЧЕЛ МАРЕ/ от 16.09.1485 г. «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» /‘This Inscription was translated from Valachic [Romanian] into Latin, But the King has received it written in the Ruthenian langua./ "Написаното е преведено от Valachico на Latinam, но кралят /бел.-Казимир/ е взел екземпляра написан с формата на русинския език" През призмата на идентичност на термините, предмет на темата: "Руския /Русинския/ език към 1485 г. е диалект - форма на РУМЪНСКИЯ /Валахико/ ЕЗИК!" Така е, нали? Коментирай! За какъв кръст говориш? За българския кръст от ІХ в. в Балчик ли, ако е датиран от тогава /ако не е от тогава, значи от ХІХв./? Дето 20 години стоял в двореца на румънския крал и академична общност, ама не са го видели? Също, като договора на румънски език от 1485 г. с формата на западния руски език? Е, къде гледат тези хора - за това е темата. Това е историята на румънците - от VІІ век преди Христа до ден днешен, само по писмени източници. Между другото за кръста. Склонен съм да подкрепя в общи линии всичко написано, като разчитане, от Петър Добрев. Само да добавя. Говори се за една неизвестна дума ХИНДРЕ. Мога да уверя, че тази неизвестна дума е широко използвана в жаргонния език на северното българско черноморие. Жаргона е НА+ХЕДРЯ - поставям се, удрям се, извисявам се, в замисимост от контекста на изказа. В същия смисъл е намерен от Петър Добрев еквивалент на тази дума в средноазиатския индоевропейски говор. Само, че тази дума не е умряла и неизвестна вече в съвременния наш говор, за което по-горе дадох лично обяснение и пример. Естествено, че не само ние "отсамдунавските румънци" я имаме и сега, но и "отвъддунавските румънци" са я имали и имат и навярно и сега /ако не са я изтикали от езика и заменили с френска или римска дума в някоя от 70-те езикови реформи за 150 г. държавна история/ Чакам коментара ти за конкретните проблеми и въпроси по темата. Не преливайте в различни теми с едни и същи бланкетни извън темата фрази. Впрегнете си мозъците по конкретната тема и източници и не се притеснявайте да давате свои коментари, лични възприятия на нещата и най-вече отговори - в случая през призмата на идентичност на указаните термини. Иначе е ясно, че времето е хубаво, цветецата миришат ароматно, летят пеперудки, може би времето ще се разваля, ама може и да не е и т.н. и т.н. извън същината на въпроса.

http://www.promacedonia.org/bk2/bk_5e.htm - История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Вестарх Михаил Саронит - 1073 г., изпратен от императора да потушава бунта на българите... Вероятно царския двор на ІІ БЦ възприема тази константинополска титла. Оттам, разбира се, се възприема и в отломките на ІІ БЦ, след разпада му под тежеста на пресата на унгарци и османци в нач. ХV век. http://www.sedmitza.ru/text/434631.html Вестиарий — 1)чиновник, ведавший императорским гардеробом и особой казной; протовестиарий - старший В., высокая должность; 2) собственно натуральная казна императора. Вест, вестарх — высокие титулы, значение которых менялось в Х-ХII вв. В грамотите на воеводите на Валахия се среща длъжността-титла "ворник" и "велик ворник". Да не е еквивалент на "вестарх"? http://www.promacedonia.org/italev/sb/sb_hrono.htm Драгомир Манев, ворник Раду III, Басараба II, Басараба III и Влада III Казан, великий ворник Басараба III p.s. комплименти за хубавата тема и систематизиране на титлите-длъжности.

ICA, Николай Йорга също ли е "руско мекере", тъй като явно е маргинализирал румънския език и писменост ситуирайки я към 1523 г. в някакво писмо от неизвестен за човечеството тогава и сега г-н Нягул от Дългополе? Защо Н.Йорга е скрил първия писмен източник за румънско четмо и писмо от самия Стефан Велики с дата 16.09.1485 г.? Нима не е предмет за гордост този писмен артефакт от този всекиму известен и велик владетел от епохата? Защо така маргинализирате румънската история, ICA? Поради что се е срамил уважавания професор да претендира за този артефакт? Поради что се срамиш и ти да го претендираш? Поради что е да се срами човек, че първия писмен дкумент за език и писменост е с половин век по-рано и то от извора и от най-висша класа - от самия воевода Стефан Велики? Ето, давам Ви го - това е европейска история, гордейте се! Популяризирайте го!

ICA, вникни в темата от пункт 1 и вземи отношение по същество. Благодарение на теб и BGVlach-спецове по "влашките въпроси" се презапасих с официални източници на информация и паметници, иначе недостъпна до мен, която проучих и от други страни. Ако искаш да прочетеш нещо за този тип грамоти, като дадената от теб, прочети малко румънска историография. Препоръчвам ти известния в румънските историографски среди с името "Бат Руслан" /BGVlach го познава с това име/, иначе учен от института "Николае Йорга" в Букурещ проф. Шербан Папакостя. Вземи научи малко румънска история. И престани да принизяваш приноса на румънците в европейската и азитска история, култура и писменост. Първия известен писмен документ на румънски език е от 16.09.1485 г. от Стефан Велики. Неговия екземпляр написан на румънски, но с формата на западно-руското наречие е запазен в архива на Казимир Полски. Преведения от румънски на латински език е изпратен във Ватикана, най-вероятно, предвид водещата роля на папството при сключване на договори на католически владетели, какъвто в частност е и Казимир Полски. Иначе много се радвам на приноса Ви за изучаването на истинската хронология на средновековната източно-европейска история. Надявам се да продължава в този дух. Но... без излишна скромност. Не подценявайте ролята на румънците в историята. Понеже го правите, реших от Ваше име и с помощта на проф. Йон Леу да сложа ред в истинската хронология и принос на румънците, като обединих в едно информацията съдържаща се в европейските източници за румънците-влахи-даки. Давайте още източници тук, за да видим къде още присъстват румънци в изворите и какъв принос са давали в различните географски точки на Евразия.

важно допълнение: ІV. ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ Проф.Йон Леу, в резултат на изследване през призмата на официално приетата идентичност на термините предмет на темата, достига до единствения възможен извод: "Като следствие се очертават няколко заключения, сред които: Кирил и Методий са измислили не кирилицата, а глаголица. Така наречената азбука "кирилица" бе съставена от румънци и трябва да се нарича румънска азбука. Също като аргумент към гореизложеното ни служи "Повесть временных лет", която ни показва, че така известните Кирил и Методий, връщайки се от Моравия, където са превели от гръцки на славянски език Псалтира и други религиозни книги, отиват в България, където изучават български език. Ако българският език би бил славянски еаик, тогава Кирил и Методий, след като са превеждали от гръцки на славянски, не биха имали нужда да учат и български език." http://us.geocities.com/vkarloukovski/j_leu.html Изводите му са подкрепени от следното изключително важно известие за писмеността и езика използвани от румънски воеводи : На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение": "Лес inscnpsio ex valahico in latinum versa est...". ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ЗАПИСКАТА: ГРАМОТА ОТ СТЕФАН ВЕЛИКИ /в превод ЧЕЛ МАРЕ/ от 16.09.1485 г. «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» /‘This Inscription was translated from Valachic [Romanian] into Latin, But the King has received it written in the Ruthenian langua./ "Написаното е преведено от Valachico на Latinam, но кралят /бел.-Казимир/ е взел екземпляра написан с формата на русинския език" Руския език към 1485 г. е диалект - форма на РУМЪНСКИЯ ЕЗИК! - през призмата на идентичност на термините, предмет на темата. Предвид идентичността на термините, предмет на темата, превода на изречението е следния : “… преведено от румънски на латински…”. Страни по договора от 16.09.1485 г. са полския крал Казимир и румънския воевода Стефан Велики. В този смисъл едната страна е представител на държава използваща официалната папска терминология и писменост – латински /полския крал Казимир/, другата страна е румънския воевода Стефан, чийто екземпляр е на румънски език. Последното доказва древния признат от Ватикана произход на румънския език и писменост, като е налице приемственост между дейността на Кирил и Методий по признаването на този език и неговото приложение в международно правни договори и кореспонденция с папството и латинския свят. Разкрива се и грешното схващане, че румънските воеводства са ползвали старобългарския език. Те са ползвали румънски език, който всъщност е църковнославянския на Кирил и Методий. По този начин, налагането на схващане за първи писмен румънски източник в лицето на “писмото на Нешо" от 1523 г., се явява вид културен геноцид върху румънската история и култура, както и принизяване на значението й за европейския източен свят и култура. Допълнителна информация, относно горепосочения договор от 1485 г.: Грамотата на Стефан Велики от 1485 г. е писана на римски /romeno/ език и е преведена на латински /latino/език. /В текста има прелюбопитни факти за румъните Калоян Цамблак, Влад Дракула и др./ http://www.geocities.com/marin_serban/toderascu2004.html В този смисъл е очевидно, че РУМЪНСКИЯ ЕЗИК е основата, от която са образувани формите на т.нар. славянски езици в това число "русский язык". Това отново показва, че румънската история и принос за езика и писмеността на източноевропейските народи е явно принизена от европейската историография.

Ана Комнина е изрична, като какво са определяли българите живеещите сред тях в Малка България при Дунав "влахи" /същото каквото са практикували и продължават и към ХІІІ в. да практикуват останалите такива в района на Велика Влахия - Балхия в Средна Азия, южно от Паскатир/. Също са определени и в законника на Стефан Душан, който си е едно "копи-пейст" на българския законник в средата на ХІV в. при Йоан Александър - зетя, политически настойник и съюзник на Стефан Душан-зетя и от когото последния получава "царски титул" /разбира се нищожен акт, за което Йоан Александър си е давал сметка, ама погъделичкал самолюбието на зетя и сестра си Елена Българска/. Нямам какво да добавям при такива ясни източници от извора.

Не говори от мое име такова нещо. Аз в каквото съм убеден, съм указал в заглавието на темата и в пост 1. Ако на някой проблема му е какъв е бил езика на българите-куманите-влахите в периода до измисляне на книгопечатането, то си е проблем на негово проучване. Вариантите са два: І. Българи-кумани-влахи са били румъноезични, т.е. румънци, т.е. римляни или латинци, фръзи и руския език тогава е диалект на румънския език към 1485 г. ІІ. Българи-кумани-влахи са били българоезични /бълг. "язике словенском болгарском", лат. valachico/, т.е. народ от държавността на Магна България при Крим - Малка България при Дунав - Велико куманско княжество /моста между тях/ - Велика България при Волга, като руския език се явява диалект на "язике словенском болгарском" /лат. "valachico"/ към 1485 г. Други опции няма. Всеки да се ориентира нанякъде. Всичко друго е публицистика и субективни вътрележки или "по-простому" усукване на ластици.

Темата е за 1912 г. по време на войните. Може да се допълни с тема за 1985 г. по времето на бай Тошо. Само че каква работа имат тези две теми касаещи съвремието в раздел "средновековна история", това не мога да разбера.

Интересна и малко засягана досега тема. Благодаря!

Гробът на Борис І-Михаил е може би толкова близо до мен, колкото трудно бих си представил някога... Той е над един от съвременните квартали на гр. Варна. Мястото се нуждае само от малко социализиране /път, ограда, алейки/ и ще е чудно място за посещения. Rizar, още е рано за крайни изводи, тепърва се проучва /от 2005/ 2006 г./. Всичко най-важно е под земята още. http://varna-bg.com/museums/archaeology/re...rary/boris1.htm - печата на Борис І /намерен там/ http://www.pravoslavieto.com/manastiri/var...agach/index.htm - манастира на Борис І http://www.dveri.bg/content/view/4219/172/ - проф. К.Попконстантинов - гроба още не е известен http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=244806 - но пък там намира банята на Борис І - клип от разкопките - лято 2008 г.