Иванко Тертер

Съгласен, да не излизаме от темата /макар, че едва ли ние сме дали нещо на например този: http://it.wikipedia.org/wiki/Abu_Ma%27shar_al-Balkhi просто защото е нямало никаква нужда да му даваме - нали помниш титулатурата на царете ни във време на уния с папството 1204-1235г. - Balkhorum/ Blachorum, след титулната Болгарум/. Колкото за темата - Влад Дракул не прави нищо по-различно от околните владетели. Самото побиване на кол, като наказцание, той възприема визуално в двора на османския султан, където е бил изпратен от баща си като вид заложничество за вярност. Неговата жестокост, която е налице и е нормална за средновните наказания, е митологизирана допълнително в по-късно време.

Кой е ИСТИНСКИЯТ български фактор във формирането на държавонстта и традицията им?

Крали Марко бил васал на Търновград Най-големият Поменик на българските царе и аристократи е от последната четвърт на ХIV в. и се намира в т.нар. Борилов синодик. Там са подредени благословии към монарсите, съпругите им, високопоставените дворяни и висшето духовенство. По-нататък следва "вечна памет" за малките и големите боляри, допринесли за могъществото на държавата. Веднага след тях се благославят "приятелите на светата и Божествена църква и на царството Българско". В списъка се откриват имената на бащата на Крали Марко, крал Вълкашин, и брат му Углеша, управлявали през тези години македонските области. Там са също молдовските велики воеводи Стефан и Йоан Петър. Явно под "приятели на царството" се разбират близките съюзници и сателити на Българска империя. Васалната обвързаност на Вълкашин и Марко с Търновград личи и от няколко документа, където те са наречени "български крале". http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=201970 „СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА” (БОРИЛОВ СИНОДИК) http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_sredn...lov_sinodik.htm

Повтарям едно мое наблюдение във връзка с темата: "Обаче, при Самуил – Bulgaria е Охрид и Видин, западно от р. Искър! Другата част е включена в Източната империя Константинопол считано от 971 г. Затова след Самуил в папската терминология се фиксира само тази част за България, Западната Българска империя с център Охрид и тук населението е българи по самоназванието им – bulgaros bukhi, bulgi от area – та си. Другата част от царството – Източна България е наричана само, като област /подчертавам област/ - българската /на balh – ите извън area-та си, извън държавата си/. Това е Горна и Долна Мизия /Загора, Трансалпинум/ или Vlachia, Wallachia /Балхия, областта на българите/ спомената от Лайош І Велики /1366 г., 1370-те г./ в документите му с използваната папска латинска терминология." http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=160 и още едно: ... българската държавност или тема BALКH AREA - "тоест земите на Македония, точно там, където е учредена архиепископията на Първа Юстинияна" Българското население извън тази държавно призната от старо време единица или тема, се нарича само "Балхи" /"Valachi" - "V и B в летописите... от латински произход"!/ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=100 Тази България - западно от Искър, между Видин и Охрид, фигурира в международно-правната европейска политическа география и терминология на папството и латинския свят в периода поне от /или най-вероятно от/ ПЪРВА ЮСТИНИАНА и до ХVІІІ век! Това обяснява и титулатурата на царете ни признати от Ватикана. Царе на "българи и блахи /влахи/" - владетели над българите от "България" /между Видин и Охрид/ и извън "България" /с граници така както са признати от църквата по времето на Първа Юстиниана и приемника на тази църква в лицето на папството/ - т.е. и източно от Искър. И ползването на тази титла от унгарските католически крале след превземането на Белград, Браничево и Видин /за кратко/. И титулатурата на императорите на Свещената римска империя - "и крале на България". Титулатурата на Стефан Душан "крал на България или дукс на България". Статута на тези български земи с име България включени в душановата държавност, които де-юре са автономни и самоуправляващи и де-факто управлявани лично от Елена Българска /съпруга на Ст.Душан/ и лично нейни приближени боляри - Мърнявчеви /Мариянови/, Балшичи /Балхи/ и т.н. Да не забравяме, че и Кубер отива в тази България, докато Аспарух по същото време мести на юг до Хем /стара планина/ границата на управляваната от него западна част от Стара Велика България /Магна България - голямата, явно има и минор, която е Първа Юстиниана - гръцки/ ромейски термини/! Да! Напълно възможно и е напълно логично! Само добавям, че твоите данни се подкрепят напълно от писаното от Шарл Дю Канж - "византолог" номер едно на Фрация за ХVІІ век!

Имайки предвид това хубаво обобщение, не може ли да се направи хипотетичен извод: Не може ли в Балчик /по името Балик/ да е резидирал БАЛИК, а в Каварна някой от другите братя - ТЕОДОР или ДОБРОТИЦА? Вече в късните години на Добротица и при Иванко Тертер, резиденция на деспота е станала Варна. Примерно брата на Иванко Тертер, известен с името "Тертер", е резидирал в Силистра /Дръстар/, докато брат му - деспота е във Варна. По този начин може Балик да е резидирал в "Балчик", докато някой от другите му, братя да е бил в Каварна. В този смисъл и двата града се явяват резиденции заедно и поотделно или последователно в различно време.

Нещо по-позитивно: "Румыния и Балканские войны 1912-1913 гг. 14.01.2008 (2008-01-14) - историческо предаване по румънското радио Print Прелюдией Первой мировой войны в Европе стали две войны на юго-востоке континента в 1912-13 годах, вошедшие в историю как Балканские войны. ...Румыния не участвовала в первой Балканской войне, а во второй, в 1913 году, выступила против Болгарии, и в результате присоединила южную Добруджу. Эта территория, известная в румынской исторической литературе под названием Кадрилатер (буквально - «Четырёхугольник»), вновь отошла к Болгарии в 1940 году.... По мирному договору Румыния аннексировала Кадрилатер - часть южной Добруджи, территорию на северо-востоке Болгарии, которую румынская армия заняла ещё 10 июня. Говорит Алин Чупалэ: «Румыния совершила ошибку, согласившись с предложением великих держав аннексировать часть южной Добруджи, Кадрилатер, так как в результате этого она оказалась непосредственно втянутой во все балканские проблемы. Болгары не забудут нанесённого им оскорбления и очень скоро, в 1916 году, возьмут реванш. В значительной степени, участие Румынии во второй Балканской войне было авантюрой. Тогда, в 1913 году, румынский король Кароль I и министр иностранных дел Титу Майореску попытались показать Европе какова мощь Румынии. Это было проявлением ошибочно понятой национальной гордости, амбицией маленькой страны показать Европе, что она есть нечто большее чем на самом деле». http://www.rri.ro/arh-art.shtml?lang=9&amp...23&art=8575 Radio Romania International Алин Чупале, историк - ясно осъзнава и прави извод, че участието във ІІ Балканска война от 1913 г. срещу България и анексирането на Южна Добруджа е грешка и авантюра на румънския политически елит. Да се надяваме, че такива трезви и реалистични оценки ще се дават и занапред. п.с. Михай се старае да е позитивен, така че няма проблем в информацията която дава. Все пак живее в друга житейска и политическа среда, като на това трябва да се обръща внимание при четене на постовете му.

Куди /къде/ и Куги /кога/? Михай, има разговорни форми на един език, има и приета академична форма. Отиди в което и да е село и ще видиш оня български език, който се е говорил с малките си особености в българското етническо землище. Живееш в Румъния, а пък сякаш не знаеш как се прави език и политико-академична негова форма от друг език... Или по-точно как се обръща един език на сто и осемдесет градуса, като му се запазва името за един период, след което се дава друго име - на вече създадения нов език.

Най-подходящо е да се нарича така, както е бил известен тогава, а не с "политико-технически термини" от ново време. В този смисъл езикът е български /валахико/ или индоевропейски.

На втората карта поредността посока от юг на север е Кастрици, Карбона, Калиакра, Лавеллузо, Мангалия... т.е. Кестрич /под кв.Виница, гр. Варна, сега е в двора на резиденция Евксиновград или при с. Осеново - аз смятам все пак първия вариант, там и сега е пристанище и е супер заливче за такава дейност/ - тук Карбона е по всичко личи Балчик - после Калиакра - Лавелузо е над Калиакра и преди Мангалия, това трябва да е Каварна. В другите три карти как е поредността? /малко са размазани/

Май съм бил прав, че това титуловане е практика за владетели от кръга на българската държавнст и аристокрация /в сръбската държавностнав ладетелска традиция името е "Стефан"/! Дано повече хора го имат предвид при изучаване на историческите събития.

Кастрици е на 30 мили от Калиакра... и Килия и т.н. от мен добавям, че Кастрици е най-съхранената морска крепост, защото за късмет се намира ... В ДВОРА НА РЕЗИДЕНЦИЯ ЕВКСИНОВГРАД. И по съвместителство излиза, че е най-охраняваната /без да иска/ от иманяри с. Кестрич е кв. Виница на гр. Варна /северно от Евксиновград/ и е носило името на старата крепост. В последните години са правени разкопки. Излизат интересни неща.

Да, същата дума я има и при румънците в Казан и означава дракон, дявол. Даже и досега е запазена тази дума в имена -прякори на хората във Волжка Румъния. Синът на прездента й Ментимир Шаймиев се казва Радик Шаймиев - Дракон /защото е роден в "годината на дракона"/ Радик Шаймиев Мастер спорта России Год рождения 1964 (Дракон, скорпион). Представитель СК «ТАИФ». Автоспортом занимается с 1997 г. По съвместителство думата е запазена и при нас по десния бряг на Дунавска Румъния и до Бяло море.

------------ Разбрах защо сърбите за тези два века не са открили данни, че Мърнян /Мариян/ е сърбин. Това е така, защото те отлично са знаели, че не само той, но и синовете му са българи: ---------- Въз основа на тях Васил Петрович, митрополит Черногорски, в книгата си "История на Черна гора" /1754 г./ категорично отбелязва: "Вълкашин бил от нация българска". /оригинален текст на неговата “История…” е качен на сайта “Проект Растко”, където тези дни ми се мярна този пасаж/ Уважаваният сръбски историк Иларион Руварац в книгата си от 1888 г. "За княз Лазар" подчертава: "А ли йе Кральевич Марко родом бугарин и с йедна и с други стране, т. е. бугарин и по отцу Кралыц Влъкашину и по матери Йевросими /Йелени/ сестри деспота Момчила, кой йе такодже био родом бугарин." ------- А сега какво пишат други автори: Паисий Хилендарски и Н. Державин - пак отпреди два века /ХVІІІ-ХІХв./ ----- Интересно е да се проследи и начинът, по който историята на югозападните български земи през XIV век е пресъздадена в трудовете на първите български възрожденски историци. Според Паисий Хилендарски от края на XIII век до османското завладяване българите били разделени на две: охридски и търновски. Сръбският цар Стефан Душан според него завладял охридската българска земя от „българския крал Вълкашин”, който бил от „българско царско потекло, сродник на Елена, Душановата царица”. Крал Вълкашин успява да възвърне своята българска земя след смъртта на Стефан Душан и бил „последният български и сръбски крал в Охрид” [73]. Според Спиридон Йеросхимонах в края на XIV век българската земя била разделена на четири дяла, като югозападните им части били управлявани от две сестри на цар Иван Шишман: първата била омъжена за Вълкашин и владеела „Охрид и всички варварски градове”, а втората — за „някой си сярски княз Константин” и владеела областта Доспат [74]. http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_2.html Владетелят на Прилепската област Вълкашин (Вукашин), за когото сръбските исторически източници говорят, че „он бил от нация болгарские”, [2] след смъртта на крал Стефан Душан (1336—1355 г.), по време на управлението на младия му син Урош (1366 г.), заема сръбския престол и се опитва да създаде управление, способно да даде отпор на настъпващите в Балканите османски нашественици. 2. Державин, Н. С. История на България. Т. I, С., 1948, с. 245. http://www.promacedonia.org/kd/kd_1_1.html#12_2. Момента когато сръбските историци "забравят", че Мърнявчеви - управители на български земи включени в държавата на Стефан Душан и Елена Българска, съвпада с момента /кр.ХІХв.-нач ХХв./, когато австро-унгарската политика бута разширението на новото сръбско княжество посока не на север към Босна, а на юг към Македония, т.е. в онези български земи, в които са управлявали българските аристократи, а не сръбски такива Мърнявчеви /Мариянчеви/ под опеката на Елена Българска. :!!!:

браво на теб! Много добър сайт. Надявам се да го попълваш с нови факти с времето.

Маврубир? "Запазена марка" на Мавро Орбини /Маврубир/ е да пише легенди, а там където липсва - да ги съставя. Особено, ако с това се възхвалява царството на славяните, което в неговия случай си е Стефан Душановата Югославия. Е, а откъде в ХVІІ век бенедиктинеца Орбини е чул слуха за бедния Мърнян, който възкръснал като феникс в кариерата след като нагостил добре Стуфан Душан? Някакъв източник ползвал ли е или източника оттам насетне става самия той? Нито сръбски източник има за това, нито друг балкански. Бедния Мърнян изведнъж станал финансист, и то личен на сестрата на българския цар /един от тримата императори в християнския свят/ и тя нямала нищо против мъжа й да има "очи и уши" за личните й финанси. Не държавните, не кралските, а нейните лични такива! Трябва да се гледа по-сериозно на нещата. Дал съм източник "Югозападните български земи през XIV век, Христо Матанов", горе във връзките. Там перфектно, доколкото е възможно, е изследван характера на душановата държава. Не е лошо да се изучи във връзка с темата. Освен всичко друго, Стефан Душан е бил и "под чехъл" и както самите сръбски източници разкриват, по силната, амбициозна и градивна личност в кралския дует е Елена Българска. Тя го е ръчкала за всяко по-важно политическо действие и определено е търсела начини в "новия й дом и родина" да има подобни или същите статут и политически ресурс, каквито е имала в родината си - империя България. Йоан Александър й е дал, признавайки /незаконно/ титла цар и царица за нея и Стефан Душан. В смисъл затова и е признал този им статут, защото е знаел много добре че е незаконно, направо си е нищожно и не произвежда международно правно действие. Доказателство за това е, че титлата не е призната от други владетели /Източна Римска империя и Св. Римска империя/ и де-факто се явява лична такава - само за Стефан и само за Елена. Наследника на престола Урош чинно си остава "крал" и през ум не му минава за нещо повече. Може би, освен за удовлетворяване на "егото" на зетя и сестра си, Йоан Александър е направил този нищожен акт с признаването на "царската" титла на Душан и с друга цел. Спокойно може да е договорено, че бидейки "цар" /император/ Стефан Душан царува в своята България /Охридската/ - където са повечето български боляри в държавата му /Мърнявчеви също/, а сина му да е в Сърбия и да "кралюва/ кралства" в Сервия /Склавония/. Съответно последния "няма работа" долу. След смъртта на Душан тази схема се разкрива в пълен обем. Долу остава да царува Елена Българска, със своя кръг боляри - Мърнявчеви /Вълкашин и Углеш/, Деянови, Балхичи, може би и брат й Йоан Комнин Асен. Странна е тука ролята на Йоан Оливер... Така или иначе и неговия произход е спорен - грък, италианец или пък смесен род, опеделено с българска връзка, предвид тесните бракове на нашите владетели през ХІV в. с висши балкански владетели. Върхът на тези сродявания са децата на Йоан Александър, в резултат на които трите му дъщери правят баджанаци Константин Деян /Велбъжд/, Мурад І /Османски емир/ и Андроник ІV Палеолог /константинополски император/. Няма ли други източници за Мърнян освен Маврубир? За Мърнян и произхода му, а не за децата му! Някой срещал ли е в български източници от средните векове име близко Мърнян, Мърне, да не е Марин? Как е било името в оригинал въобще - по какви начини е изписвано в различните източници за рода името на "Мърнян"?

Да, нека да разсъждаваме. За това е темата. Това досега не е правено, вкл. от сърбите. Как да разсъждават, като очевидно Мърнен не е част от тяхната държавност и извори, до идването му в двора на Душан след брака му с ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА. Няма как... Значи трябва ние да направим това. И да помогнем за намиране корена на този български очевидно род на служба при Елена Българска, съпруга на Стефан Душан. Народностния произход нямал значение в ХІV в. Естествено, че е така - затова българи, кумани и влахи е едно и също, взаимозаменяеми термини. Няма никаква разлика за самите тях, като поданици на държавата си царство България. Разликата я правят летописците, като очевидно под съответния термин е времево и пространствено различие на тези групи от българското царство. Смятам, че Мърнен е от кумански, т.е. влахски род. Някакви разсъждения или източници по темата някой има ли да даде?

ВЪЛКАШИН - подобни - ДРАГШАН, ДЪРМАН, КУДЕЛИН, ДОМЕТИАН /Домета/, ДЕЛЯН, АЛУСИАН. И въобще името е ВЪЛКО, ВЪЛКАШ - другото си е нормално деалектно окончание. Възможно оригинал да е ВЪЛКО, а само в източниците да е видноизменено. УГЛЕША - подобни - ДОМЕТА /Дометиан/, ИВАНИЦА-ИВАНША, НИКУЛИЦА. Тук името си е УГЛЕШ, като ИВАНИШ, НИКУЛИШ, окончанието "а" е нормално да е диалектно окончание след името му. Не е това проблема. Трябва по-дълбоко в материала да се изследва темата. Всъщност темата е за основателя на рода, ЗА БАЩАТА - МЪРНЕН, определено куманско /т.е. влахско/ име според мен - а не за синовете. Подобни са имената на ДЪРМАН и КУДЕЛИН - български висши аристократи от кумански род в Ждрело и Браничево от края на ХІІІв.

Много обичам такива крайни железни твърдения. Кои имена в VІІ- ХV век са "всичко друго само не и български имена"? ДРАГШАН такова ли е? "През 1001 г. Василий II обсажда Воден, отбраняван от Драгшан, който категорично отказва да се предаде. Градът обаче е превзет, а Драгшан е отведен в Солун, но успява да избяга от там и върне Воден на България". http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD А за името на царя му, въобще няма да питам... И само това ли може да е коментара от целия материал?

Родословние на Мърнявчеви Mrnjavcevic family One Mrnja, a treasurer to Queen Jelena, & his wife -- ??,was father of: • A1. Vukasin Mrnjavcevic, a courtier who became King of Serbia (1365-71), +k.a.(actually drowning in the Maritza) 1371; m.Jelena N m JELENA [Jevrosina], daughter of ---по епоса сестра на деспот Момчил?? o B1. Marko Kraljevic, King of Serbia (1371-94), *ca 1335, +k.a.1395; 1m: Jelena, dau.of Radoslav, Voivode of Edessa; 2m: Todora N; 3m: his 1st wife, whom he had repudiated o B2. Andrijas, +after 1403 o B3. Ivanis, +k.a.against the Turks at Berat 1385 o B4. Dmitar Kraljevic, who became an official in Hungary, +after 1407 in Hungary /”Крали Марко ІІ”??/ o B5. Olivera; m.Djuradj Balsic, Lord of Zeta and Primorje (+1378) – евент. тук има родство с “Радич” /Радик воевода, “блъгарски воевода в София”??/ • A2. Jovan Ugljesa, Zupan of Zahumlje, +k.a.1371; m.ca 1364 Jelena Voinovic, a poet (+after 1404) o B1. Trvtko, +1366/71 o B2. Ugljesa, +ca 1371 o B3. Eupraxia, a nun 1405 • A3. Jelena, +ca 1365, bur Prodromoskl; m.ca 1350 Nikola Radonja Brankovic (+after 1365 on Mount Athos) В сръбските извори се откриват данни за този род, ЕДВА СЛЕД СВАТБАТА НА ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА със Стефан Душан, а МЪРНЯ Е НЕИН ЛИЧЕН КОВЧЕЖНИК! И източниците са по-обстойни едва за синовете му Вълкашин и Углеша. Обаче, ако в настоящата хипотеза по темата "има хляб", работите стават доста по-различни и логични. Мърнявчевичи Аристократична фамилия от сръбски произход, крале на Прилеп. В изворите от края на 50-те и началото на 60-те години на XIV век вече има по-конкретни податки за братята Вълкашин и Йоан Углеша, известни от съчинението на Мавро Орбини с фамилното име Мърнявчевичи. За техния произход днес се знае малко повече от това, което е съобщил Мавро Орбини в „Царството на славяните”, допълнено от Константин Иречек с податки от Дубровнишките архиви. Традицията свързва потеклото на братя Мърнявчевичи със Зета, Херцеговина, Срем, Враня, Далмация и България. Независимо от техния произход (сведенията за него имат предимно легендарен характер) и от административните длъжности, които двамата братя изпълнявали в сръбската държава около средата на XIV век, безспорно е, че политическото им издигане през третата четвърт на века е свързано със земите в Македония, където тяхното присъствие се проследява още от 40-те и 50-те години. Макар и твърде оскъдни, изворите за съдбата на братя Мърнявчевичи от първата половина на 60-те години на XIV век не оставят съмнение, че именно този период се оказва решаващ за тяхното издигане през следващите пет-шест години. До края на 1365 г. в по-голямата част от югозападните български земи се извършва онова „преразпределение на силите” между феодалите, което прави възможен възхода на рода Мърнявчевичи. Напълно в духа на средновековните разбирания и практика Вълкашин и Углеша до средата на 60-те години на XIV век подготвят политическата си хегемония в Македония чрез създаване на разклонена мрежа от роднински връзки, в които се оказват въвлечени почти всички феодални родове. Народен балкански епос – сродяване на Мърня и Момчил чрез брак на сина на Мърня Вълкашин със сестра на Момчил Елена. Момчил като фолклорен герой Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил скоро се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и има вълшебна сабя. Една от най-популярните песни с негово участие е "Женитбата на крал Вълкашин". В нея се разправя как Момчиловата жена Видосава, го е предала в ръцете на Вълкашин, който го е убил пред собствената му крепост. Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите "Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш...", след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил - Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби. Нито за Видосава, нито за Евросима обаче има някакви исторически сведения. Като жена на Вълкашин и майка на Марко в историческите източници, както и в някои версии на песента се посочва името Елена. МОМЧИЛ ЮНАК И КРАЛ ВЪЛКАШИН –български вариант Бог да бие Момчила юнака, Оти чести на Нова Пазара! Ако чести, защо либе води? Шетнало се Момчилово либе, Шетнало се уз Ново Пазаре, Сретнала е краля Вълкашина. … Па погуби Момчилово либе И залюби Момчилова сестра. Софийско (СбНУ 2, с. 84). Женидба краља Вукашина – сръбски вариант Књигу пише жура Вукашине … у Момчила сестра Јевросима, готови му то господско јело, … у Момчила девет миле браће и дванаест првобратучеда, … Кад се Момчил' виђе иа невољи, он дозивље сестру Јевросиму: „Јевросима, моја мила сејо, …. Краљ похара дворе Момчилове, па он узе сестру Момчилову, по имену дилбер-Јевросиму, … С њом лијепи пород изродио, породио Марка и Андрију, Уверих се, че за 200 г. сърбите не са открили доказателства или една едничка улика, че Мърня – родоначалника на рода – е с някакви корени от земите Сербия /или Склавония/ и в този смисъл сърбин. Уверих се, че той се появява в сръбските източници едва след сватбата на Стефан Душан и ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА. И се появява в ролята му на "ЛИЧЕН КОВЧЕЖНИК" на Елена Българска. За такава длъжност - "личен финансист" се изисква огромно доверие и близост, включая възможно и родствена. Такова доверие не може да се възпита за година-две, а ЛИЧНИЯ й ковчежник просто я придружава в мястото на новото й пребиваване. От нейната свита е и тясно обкръжение. Определено дошъл с нея от бащината й държава, заедно с половината български двор включая брата на Елена Йоан Комнин Асен. Синовете му Вълкаш и Углеш след разбиването на душановата държава се изнасят в южните части, там където отива и Елена - тя в Сяр, те управляват земите наоколо. По-точно и те са способствали за разбиването на тази квазифедеративна държава и се отмятат от наследника Урош. Тези земи са с името България /Охридска България, която според сръбския мемоарист Константин от Островица - живял в ХVв. - е паднала в 1369 г. под османска власт/. Йоан Комнин Асен управлява и е деспот във Валона. Пак в южните части на душановата държава. Момчил също някъде там става деспот и управлява. Очевидно тези части са с български етнически състав и затова се управляват от български управители. За това говори и едновременното настоятелно насочване натам на български влиятелни първенци в средата на ХІVв., които организират свои феоди - все около столицата на Елена Българска, гр. Сяр. Тези управители от български аристократичен произход в двора на Стефан Душан е възможно да са се сродявали помежду си, за което се говори и в епоса. Държавната конструкция на Стефан Душан се разпада веднага след смъртта му, което говори за нейния политически характер, но не и демографски и реален властови откъм собствена сръбска аристокрация характер. Явно гарант е бил и българския цар Йоан Александър, доколкото сестра му – кралица Елена Българската и преминалите му боляри в двора на Душан са били гаранти за земите в Охридска България. След смъртта на Душан тези земи просто се отцепват от тънката нишка, която ги крепи в държавността на Стефан Душан и Елена Българска. Горната част на държавата остава при сина на Стефан – това е Сърбия. Долната част, Охридска България остава под контрола на ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА и българските аристократи около нея. В този смисъл са Вълкашин, Углеша, Балшичи, Деянови – управлявали между Скопие и Велбъжд на север и Охрид – Серес на юг, защо не брат й Йоан Комнин Асен – деспот на Валона в една или друга степен. Горното е възможна логична и доста точна хронология, ако наистина търсим български аристократичен произход на първия от Мърнявчеви, основателя на рода – ЛИЧНИЯ КОВЧЕЖНИК НА БЪЛГАРСКАТА ПРИНЦЕСА ЕЛЕНА – МЪРНЯ /Мърньо, Мърне/? Приятно обсъждане. Източници: http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan6.html http://gothabg.blog.com/?page=7 http://www.promacedonia.org/hm2/hm_3_2.html http://liternet.bg/folklor/sbornici/lirika_epos/48.htm http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%...%BE%D0%B4%D0%B0

само добавям: "Аноним на Кезаи" сочи, че през 504 г. българския предводител Реан с огромна войска заел "цяла България и Унгария заедно с крепостта Сирмиум", т.е. цялата южна част от приложената карта на Атиловата държава. "Манасиева хроника", в приписките й се сочи, че в през V век българите обитават и своят уседнало, земите северно от Дунав - т.е. южна част от земите по картата на Атиловата държава.. "Ашхарацуйс" - пише, че Сармания почва от Загура, т.е. от немските българи /ок.V-VІв./, и се простира до Рипейските планини" - т.е. южна част от земите по картата на Атиловата държава. "англ. крал Алфред Велики пише", че българите живеели някога /ок. V-VІв./ "...на север от Далмация в съседство с Каринтия" - т.е. южна част от земите по картата на Атиловата държава. така че: "Но ако славяните са били толкова многобройни няма как хуните да ги прескочат и трябва да има някакви извори". И как са ги прескочили и прескачали в V-VІ в. българите... Добавям и до 1601г., а за Повардарието до 1934 г.?

mihai, ето една статия с указани преброявания и статистики на населението. Ако с нещо спомогне проучванията ти, ще се радвам: http://www.point-of-view.org/?p=369 Българското национално малцинство в Добруджа История Д-р ист. н. Йордан Колев ...В румънските вестници продължават да излизат статии, да не се приема Северна Добруджа, защото исторически, географски и етнически не е румънска. Според точната преценка на в. „Steaua Romaniei” от 5 юли с. г. така ще се създаде „в бъдеще една открита рана, един мотив за разногласие между Румъния и България, което ще бъде постоянно и непрекъснато експлоатирано от тия, които имат интерес да ни виждат в разногласие, в кавги и да ни увличат във войни”. За да прокарат размяната, правителствените среди на Румъния пущат слух, че, ако не бъдат приети решенията на Берлинския конгрес, страната ще бъде окупирана и разпокъсана. Така на 11 октомври в сената на Румъния за размяната гласуват 48, а против - 8 души. На следващия ден в парламента - 83 „за” и 27 „против”. За да не се стигне до прояви на съпротива от страна на българското население, лично граф Игнатиев изпраща писмо в Тулча, че румънското управление ще бъде временно, а по-късно областта ще се присъедини към България. През есента на 1878 г. в Северна Добруджа живеят около 100 000 души. Мнозинството от населението са българите, около 50 000, а останалите по-малки групи са турци, татари, румънци, руси, немци и др., като румънците са към 20 000 души. Според френския търговски консул в гр. Галац - дьо Лел, през 1880 г. населението на Северна Добруджа е 117 000 души. Той пише, че румънците преди анексията са били 12-13 000, а „българите представляват основният елемент: наброяват 40 000″. Според австроунгарския търговски консул в Тулча, румънците в Северна Добруджа „не са повече от 12 000 души”. Мнозинството от българите е признавано и от автори румънци. Според бюлетин на Министерството на земеделието през 1889 г. българите наброяват 38 992, а румънците 17 000 души. Въпреки политиката на заселване на колонисти от Румъния и Седмоградско (Трансилвания) до края на 19 век българите са най-многоброният етнически елемент в Северна Добруджа... и т.н.

Какви католици и православни в Х век?? СХИЗМАТА Е ОТ 1054 Г. и оттогава деюре е разделянето на източна и западна църква католицизъм и православие. Борис І, Петър и Самуил също са били в контакт и в различни етапи са признавани от Рим. Симеон също е бил в контакт с Рим и е бил с призната титла оттам, затова е определен от Блазиус Клайнер за "истински католик" и "подчинил себе си и страната си на римската църква". Ето откъде идва признатия за Калоян "произход от Рим" - произход признат на неговите предшественици Борис, Симеон, Петър, Самуил, защо не евентуално и Петър Делян. Но това не ги прави католицк или православни - тези термини трябва да се отнасят след схизмата от ХІ век нататък. Дотогава църквата е една, само има два конкурентни центъра в тази единна църква.

Доста добра сравнителна компилация "V и B в летописите" и тяхното произнасяне в съответните езици - Булгар/ Вулгар, Булгарос/ Вулгарос, Блахи/ Влахи, Бизанс/ Визанс, Базилевс/ Василевс, Базил/ Васил...

Валтер Шеленберг, Мемоари. Чета следното /в края на мемоарите, смислов цитат, но точен/: В края на април 1945 г. всеки търсеше начин за спасение. Картината на следвоенна Германия съгласно информацията от докладите, които бях събрал на бюрото ми, беше ужасяваща. Сърцето ми се късаше. Съгласно договорка между съюзниците, те са дали на Сталин това, което е искал по отношение съдбата на Германия. За да бъдел сигурен, че няма да се възроди държавата и агресията й, да се отстъпи на СССР под пряко управление /без участие на другите съюзници/ 1/3 от държавата и също толкова от населението за 50 години напред. Съюзниците се съгласили с тези негови условия. Душата ми се късаше, докъде достигна народа и страната ни. Положението обаче е без изход. Потърсих връзки и по линия на Червения кръст заминах за Стоклохм, където ме свари капитулацията и т.н. 1990 - 1945 = 45 г., закръгляме към горното - ето ти 50 г. /Планирания от средата на 80-те г. плавен преход от едната система към другата не се осъществи, най-вече поради надценяването на източната система. Тя просто пропадна рязко и за години, вместо да се ремонтира за десетилетие. Ако можеше да бъде ремонтирана на практика, смятам някъде около 1995-2000 г. щеше да бъде разпада - плавно както явно е планирано, а не брутално от вътре както стана в 1989-1991г. В този смисъл може би такава е била и сметката на съюзниците за тези "50 години" от агентурните доклади до Шебенберг, в частния въпрос по настоящата тема за обединение на Германия/

Политическия ракурс е нормален и без значение. Политическата география или поне доктрина от същата година /1598г./ на османския султан е в обратен ракурс, в полите е Испания, а короната е на султана, т.е. картината на 180 градуса обърната. Това обаче няма съществено значение за самата политгеография и локализирането на държавите към 1598 г. Едва ли някой се съмнява в точността на картите и знанията на испанците в края на ХVІ век, след като те доказано повече от сто години кръстосват Света и имат картография за Америка, Африка и др. екзотични за това време места. А какво показва тази карта, от континента не само, където е метрополията на империята им - Испания, но земите на Свещената римска империя, чийто император е бил в средата на ХVІ в. Карлос V - затова тук е тази търсена от него политическа символика с короната. Като император на Свещената Римска империя, той е владял земите и е най-висш държавник от Лисабон до Белград. А след това и неговите наследници и приемници на престола. В тази година е Второ Търновско въстание /1598г./. В този период е борбата на воеводата Михаил Витяз /1593-1601г./. Та знаейки тайни кътчета в екзотични места Америка, Африка и картографирайки ги, не остава съмнение че испанците са били асове в областта на политическата европейска картография /кралят им владее земи пряко до България - Банат, Трансилвания, в рамките на СРИ/. Отнасят Bulgaria... северно от Дунав, като самостоятелна единица, а южно от Дунав несъмнено другата част от тази единица с другия цвят но без надпис, но под османска зависимост. Затова центъра на тази държавна единица е изместен в този период, най-вероятно в по-свободните земи. А това са Горна и Долна Мизия, които по-рано, а може би и в периода все още се наричат от Ватикана с общото име на област Влахия /област, а не държава!! - това е по папската и латинска терминология/. Или все пак испанците не са знаели политическите и географски реалности в Европа и картата е сбъркана? И само господ знае, как са стигали до другия край на света сто години по-рано и в момента на това картографиране.