Иванко Тертер

Картата кой период визира - от ХІ до ХІІ век или от ХV век нататък? Смятам, че е от ХV век нататък, нали? От кой сборник е и кога е печатан? /картата се гледа обърната на дясно/

Определено е индоевропейски език, защото: SARMANIYA http://www.panchlekha.nic.in/rptGsDet.asp?...;qstrGpcode=063 Bhajiya http://images.google.bg/imgres?imgurl=http...ficial%26sa%3DN Simriya - http://en.wikipedia.org/wiki/Bulandshahar SARMANIYA SARMANIYA ASHRAM JWALAMUKHI http://ddws.nic.in/bnp_hab/school_name.asp...1740&flag=2 А сега да видим в един разкошен исторически форум каква информация има за Сармания, във връзка с източните народи връхлитащи срещу Римската империя през І-ІІІ в ., специално "сарматите": "През 177 язигите, маркоманите и квадите отново нападнали Панония, но през 179 обединените им сили били напълно разгромени. В земите на квадите и маркоманите били разположени римски гарнизони. Марк Аврелий искал да настани гарнизони и в земите на язигите и да създаде две нови провинции Маркомания и Сармания, но скоро починал, а синът му Комод побързал да изтегли гарнизоните." http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1314&st=20 Накрая имаме една област или град в северна Сирия, която Салад ед дин е завоювал от Антиохийското херцогство: Les reconquêtes ayyoubides menées par Saladin en 1188 furent localisées dans la Principauté d’Antioche (*21*) entre Lattaquié et Jisr al-Shughr (Bourzayh, Sarmaniyya, Al-Shughr-Bakas, château de Saladin, Balatunus,…). Но това е късна епоха - ХІІ в., а топонима ясно указва название поне от Римската империя /справка - горния пасаж за Марк Аврелий/, свързано с име на народ или група от народ. Щом е индоевропейски езика, а не романски или тюркски, значи гледаме кой го използва. Сармати, индоевропейци. Кои са свързани с тази клонка от европейските народи? Сарматите са между Балтийско и Черно море. Значи имаме българи, поляци, чехи, руси. Каква стана тя работата?

"Судя по находкам в Северо-Восточной Болгарии камен­ных статуй (датируются поздним временем — XIII в.), подкочевывали сюда не только западные половцы-куманы, но и отдельные курени восточных половцев, какое-то время продолжавших ставить святилища своим предкам на новых землях. Впрочем, как и в Венгрии, половцы в Болгарии крестились, обращаясь в православие. В одном из латиноязычных источников (в письме к папе Григо­рию 1227 г.) упомянут половец по имени Борис, т. е. явно православный". http://www.kalitva.ru/2007/11/05/proniknov...erritoriju.html В общи линии това е цитат от и без това ясното присъствие на кумани-половци-кипчаки в българските земи на ІІ БЦ. Очевидно тук има една интересна особеност: западни кумани и източни кумани. Определено се прави разлика между тях. Това показва и факта, че за източните е характерно поставянето на големи тотемни-статуи /като намерените в Преслав или Плиска и станали известни у нас в последно време/. За западните очевидно не е характерно това. Каква е разлика мужду тях тогава? Източните са тюрки, а западните не съвсем или не само?

Тъкмо в последно време мислех по подобен въпрос... С какво са се препитавали отделни племена и тюркски народности - подборка от споменатия текст на ИБН АЛ-ФАКИХ АЛ-ХАМАДАНИ, "ИЗВЕСТИЯ О СТРАНАХ-АХБАР АЛ-БУЛДАН": "Говорят, что овца в стране тюрок приносит приплоду несколько ягнят за один раз: их может быть семь, шесть, пять, а четыре или три [169б] приносит всякий другой их скот. У них ощущается видимый достаток в скоте, лошадях и другом Что касается царя кимаков и его подданных, то они кочевники, которые кочуют по землям, орошаемым дождями, 47 в поисках пастбищ. 48 Он кочевал с одного места на другое в поисках пастбищ. 75 Лошадей у них много, и копыта у них тонкие и изящные. Численность войска он определил приблизительно в двадцать тысяч всадников. 75. Эти сведения помогают определить образ жизни кимаков как полуоседлый, сочетающий скотоводство с земледелием (Подробно см.: Кумеков, 1972, с. 88 — 97). 74. Тамим ибн Бахр, очевидно, видел кимакского хакана где-то недалеко от границы с токуз-огузами, ибо «деревни и возделанные поля» не являлись характерным для основных районов расселения кимаков, которые описываются другими авторами, например, Гардизи, как приволье степных пастбищ, где паслись тысячные конские табуны (Кумеков,, 1972, с. 105). Дорога шла степью, где было много источников и пастбищ, но не было ни одной деревни, ни одного города — одни только служители промежуточных станций, а они живут в палатках. Сайд б. ал-Хасан ас-Самарканди 112 говорил: «Среди них есть кочевники, поселяющиеся на одном месте и покидающие его в поисках дождей и пастбищ, подобно тому, . как делают это бедуины на родине ислама". За това друг път. Всъщност каква е темата по точно?

Присъединявам се към всичко гореизказано дотук по темата. Само допълвам, че най-голямото доказателство за българския говор на "т.нар. прабългарите" /т.е. българите/ е това че чак до края на ХІІІ в. - "българите в Голяма България при Волга и сънародниците им в Малка България при Констанопол, говорят и досега на един и същи език" /Р.Бейкън, ХІІІв./. Очевидно е, че държавния език на Голяма България и Малка България е един и същ, българския, като някои заварени включени народи в държавите си запазват и своя недържавен език за ползване - гръцки, тюркски. Това е до ХІІІ в., вкл. След погрома на "монголите" над Волжка България и "османците" над Дунавска България, започва разместване на езиковите пластове, като специално във Волжка България надделява тюркския от включените в държавата й племена и народи. Голяма част от българската аристокрация обаче се влива в общоруската такава, та и поради единоезичието си.

Всъщност аз съм готов вече. Поогледах по-подробно това: 1825 г. Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu fт Petru Maior /написан на базата на речника на Клайн/. Нямам и капка съмнеие вече, че ромънския към 1825 г. е български. В смисъл, че "валахико" е български даже към 1825 г. Ако пък се казва, че това "ромънски" значи и южно от Дунав сме румънци, само че оригиналните. Тези които и В МОМЕНТА продължаваме използването и развитието на този "ромънски език от името на речника" /да си кажем честно , това е "валахико"-то на Клайн, а не румънския калвинистки от Трансилвания/. За съжаление или радост, сънародниците северно от Дунав са италианизирали и латинизирали своя "ромънски" след 1861 г., затова нашия се явява оня оригинален "ромънски", който се съдържа в цитираното "Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu fт Petru Maior /написан на базата на речника на Клайн/". Tati kaza turgu e skapu - тати каза, тържището е скъпо. Само има проблем. Ние говорим ромънски по речника от 1825 г., но македонски по името на скопските речници след 1946 г. Трябва все пак да ни се каже - ние ромънски от 1825 г. ли говорим или македонски от 1946? Или все пак книжовен български от 893 г.? Засега приключвам. Чакам да се извади копие или оригинал от грамотата с "валахико" език от 1485 г. на Стефан Велики и да бъда осмян, ако текста "валахико" не е "църковнославянския" или Българския. Дотогава нищо по темата не може да се промени. Всичко е разкрито ясно и без противоречния на източниците и логиката на събитията. Всъщност чакам и още нещо /Тогарм също/ - поне едно доказателство или индиция, че "влахи" е "даки" - за да се подкрепи поне с индиция пуснатия в края на ХVІІІ в. слух. I bog vi veselit /транслитерирано/. И бог ви веселит /в оригинал на валахико/.

Как е била известна тази писменост за Рим-Ватикана, Генуа и Венеция? Като какви по име са наричали буквите й?

Папа - Поп, Попа, Попове

Тъй ли? Затова ли няма кой да му превежда кореспонденцията с Инокентий ІІІ? Я дай цитат от езика на "власите на Калоян"!

Апенинския, т.е. ...

Писмени преводи - да. Писмени. Писмени... Посредством четци, преводачи, двуезични четци. Ако е от гръцки, смятам поне сестра му Ана е могла да му чете. Да не говорим за други от двора. Съответно и с другите езици е така. Все някой военнопленник арабин или италиец се е намирал или се е разменял. А за участието на българоезични българи, знаещи и латински по съвместителство, в живота на Пиринейския полуостров от - І н.е. до същия ІХ век и нататък, просто е излишно да споменавам. Борис І не е знаел и така какво е отношението на папството към сарацините /арабите/ и "сарацинската" /мюсюлманската/ вяра. Затова му пише въпрос. Обаче го пише не: " Какво ти е отношението към сарацините? Как да се държа и аз с тях? Какви отношения да имам?", а се осмелил най-много да пита: "Имам едни книги сарацински, мога ли да ги запазя или да унищожавам"? И папата разбрал за какво намеква и му отговорил по същия начин. Борис разбрал че папата разбрал какво всъщност го пита и му е отговорил по подобен начин и така превел отношението на папата към сарацинския народ и политическа държавност...

Когато говорим за Моравия, всъщност едната е при Белград - Морава. Все пак, ако е тази по-северно, ето две важни неща за един Моравски комит, управлявал двадесетина-тридесет години след мисията на Кирил Философ. Нищо чудно мисията да е била при управлението на неговия предшественик - баща, дядо... Ето малко от историята по Gesta Hungarorum. Всъщност да си прочетем и научим историята на І Българско царство в периода на завладяване на северните му комитати и съответно българско и "славянско" население. Декларация от комит Меноморт за БЪЛГАРСКИЯ МУ ПРОИЗХОД! Gesta Hungarorum - унгарска анонимна хроника Менуморута ... Этот «герцог» обращался к посланникам Арпада «с гордым сердцем болгарина» (Bulgarico corde, superbe*) ------ Менуморута следует признать абсолютно безнадежными и рискованными. Его имя происходит от термина marot, на старом мадьярском языке обозначавшего мораван. Этот «герцог» обращался к посланникам Арпада «с гордым сердцем болгарина» (Bulgarico corde, superbe*). К тому же, будучи подданным константинопольского императора — и как следствие, возможно, христианином, — Менуморут, согласно туманным утверждениям Анонима, придерживался полигамной формы брака. Политически это государственное образование поначалу ориентировалось на Моравию. Но хотя его страна находилась на стыке двух мощных зон влияния — Болгарии и Великой * С булгарским гордым сердцем (лат.) 124 Моравии, Менуморут, обладавший преимуществом в виде грозной военной силы и возможности надзора над важным участком соляной торговли, к концу IX в. добился независимости от этих двух славянских государств, соперничавших на Паннонской равнине. Именно в таком ключе можно рассматривать его легитимистские обращения к почтенному, далекому и, следовательно, весьма необременительному сюзерену — константинопольскому императору. още нещо тук: http://www.promacedonia.org/tb2/tb_4_3.htm#Menomorut и тук за него, проф. Т.Балкански.

В какъв смисъл в 60-те г. на ІХ век сарацинските и католическите книги да са преведени на български?? Обаче дали не изпускаме нещо интересно?: "Отговорите на папата до Борис І" са от 866 г. Признаването от Рим на кирилицата за равностойна на другите словенски азбуки и езици /латиница, гръцки, иврит/ е от 867 г. Очевидно не е случайно. Очевидно щом отговорите са от 866, то въпросите на Борис І са от по-рано. Да не би Кирил Философ да ги е донесъл или най-малкото да се явява нещо като адвокат - застъпник за каузата на българския кан. В Рим е налице църковен дебат, църковен конгрес, където има фракция за допускане на този прецедент /новата азбука и езика да се признаят за равни на другите три/, имало е и фракция против със съответните оратори и застъпници. Може би компромисът е, че все пак част от буквите са гръцки, а само останалата част е от старите "букви български или персийски". Вече след това, след като за Константинопол /края на 50-те г. ІХ в./ е било допустимо, и Рим /867г./ също признава словенето на бога на български и с азбуката за езика им /с букви отчасти "гръцки, а отчасти български или персийски" - последните така известни за Рим, но за самите ползващите ги са - български/...

сарацините - в смисъл "мюсюлманите" нали? Общо "мюсюлманите"?! И в този смисъл книгите им. Ако някой сарацин е римо-католически християнин и чете такива книги, едва ли папата ще се изкаже в същия смисъл...

И аз гласувах Все пак не са представителни извадки, но пък показва някаква посока на развитие... Вестиници в интернет четат образованите хора на средна възраст. Младежите в интернет не четат вестници, а възрастните ги четат на хартия, а не през компитюра. В общи линии средния интелектуалец следва да е исторически трезвен човек, както показва анкетата...

Специално в настоящия контекст, смятам че под "сарацински", Борис І е имал предвид мюсюлмански книги и мюсюлманството. Под "сарацини" са известни в латинската терминология мюсюлманите, мохамедани. А понеже кореспонденцията на Борис І е с Ватикана, то е налице този термин, какъвто е при представителите на "латинския свят" В. де Рубрук и Р. Бейкън. Пускам направо източниците за сравнение. Позволявам си да добавя някои зебележки, особено по отношение на назоваванията на народите, като съм ги привел към настоящата академична наука /от следренесансовите европейски исторически школи и научните им достижения/: ВИЛЬГЕЛЬМ ДЕ РУБРУК ПУТЕШЕСТВИЕ В ВОСТОЧНЫЕ СТРАНЫ ВИЛЬГЕЛЬМА ДЕ РУБРУКА В ЛЕТО БЛАГОСТИ 1253 Итак, мы спустились на корабле от этого поселка до двора Бату, и от этого места до городов Великой Булгарии к северу считается пять дней пути. И я удивляюсь, какой дьявол занес сюда закон Магомета 86. Ибо от Железных ворот, находящихся в конце Персии, требуется более тридцати дней пути, чтобы, поднимаясь возле Этилии, пересечь пустыню до упомянутой Булгарии, где нет никакого города, кроме некиих поселков вблизи того места, где Этилия впадает в море; и эти булгары — самые злейшие сарацины, крепче держащиеся закона Магометова , чем кто-нибудь другой. То, что я сказал о земле паскатир, я знаю через братьев проповедников 95, которые ходили туда до прибытия татар, и с того времени жители ее были покорены соседними булгарами и сарацинами и многие из них стали сарацинами . Другое можно узнать из летописей, так как известно, что области за Константинополем, именуемые ныне Булгарией /бел. моя Западната част на І БЦ, Самуилова държава/, Валахией /бел. моя. Източна част от І БЦ, към момента на признаване на Самуил от Рим извън границите на държавата му/ и Склавонией, были областями греков. Венгрия, таким образом, была [121] Паннонией. После этого мы нашли некий хороший город по имени Эквиус 109, в котором жили сарацины, говорящие по-персидски , хотя они были очень далеко от Персии. ГЛАВА ДВАДЦАТЬ ШЕСТАЯ О смешении несториан и сарацин и об их идолопоклонстве Язык паскатир 93 и венгров — один и тот же; это — пастухи /бел. моя ”наричани волохи при българите” – Ана Комнина/, не имеющие никакого города; страна их соприкасается с запада с Великой Булгарией. От этой земли к востоку, по упомянутой северной стороне, нет более никакого города. Поэтому Великая Булгария — последняя страна, имеющая город. Из этой земли паскатир вышли гунны, впоследствии венгры, а это, собственно, и есть Великая Булгария. Ибо те булгары, которые живут за Дунаем, вблизи Константинополя, вышли из упомянутой Великой Булгарии. И вблизи паскатир живут иллак /бел. дако-ромъни/, что значит то же, что блак /бел. дако-ромън/, но татары не умеют произносить Б; от них произошли те, кто живет в земле Ассана /бел. дако-ромън/. Ибо обоих, как тех, так и этих, именуют «иллак» /бел. дако-ромъни/ РОДЖЕР БЭКОН (ок. 1214 - ок. 1292). ВЕЛИКОЕ СОЧИНЕНИЕ За ними к востоку живет некий народ, называемый мердуим 95, зависимый от тартар. Но они — сарацины, живущие по закону Магомета 96. За ними находится вышеупомянутая река Этилия, вытекающая из Великой Булгарии, о которой будет сказано ниже. За ними на восток живут сарацины, которые называются лелги 99, ведущие войну с тартарами из-за плодородной земли. Ведь куманы обитали от Дуная до той самой земли, в которой пребывает император, и все они были перебиты тартарами, кроме тех, которые бежали в Венгерское королевство. И это княжество граничит на севере прежде всего с Великой Булгарией, откуда происходят булгары 110, живущие между Константинополем 111, Венгрией и Склавонией 112. Ведь та, что расположена в Европе, - Малая Булгария, [и там] говорят на языке булгар, живущих в Великой Булгарии, которая находится в Азии. А эти булгары из Великой Булгарии — злейшие сарацины 113. И это удивительно, ибо земля эта отстоит от Железных ворот, или от Каспийских ворот, более чем на 30 дней пути через пустыню; и она лежит в северных пределах - вот почему в высшей степени странно, что до них, столь удаленных от сарацин, дошло учение Магомета. И из этой Булгарии берет начало Этилия, о которой [уже] говорилось. За ней, на восток, находится земля Паскатир 114, она же - Великая Венгрия, из которой вышли гуны, позднее [называемые] хунгры, ныне они называются хунгарами; они, взяв с собой булгар и другие народы, взломали, как говорит Исидор, ворота Александра 115. И уплачивалась им [216] дань [странами] вплоть до Египта, и разорили они все земли до самой Франции; следовательно, обладали они большим могуществом, чем до сих пор тартары; и большая часть их осела в земле, ныне называемой Венгрией, [расположенной] за Богемией и Австрией, которая сейчас латинянами [называется] Венгерским королевством. И близ земли Паскатир находятся балхи /бел. дако-ромъни/ из Великой Балхии /бел. Дако-ромъния/, откуда пришли балхи /бел. дако-ромъни/ в землю Ассана между Константинополем и Болгарией и Малой Венгрией. Ведь народ этот тартары называют ныне илак, что значит то же, что и блак /бел. дако-ромън/. Но тартары не умеют произносить звук "б" 116. А с южной части этой тартарской пустыни находится Каспийское море. А далее, до самого востока, Кавказские горы. [Далее следует описание границ татарских владений до Каракитая.] Ибо надлежит знать, что от центра Черной Катайи до самых восточных границ живут преимущественно идолопоклонники, но примешаны к ним сарацины и тартары и несториане 128, то есть плохие христиане, имеющие на востоке своего патриарха, который посещает [их] края и крестит младенцев, ибо только он один крестит, и он может прийти в одно и то же место только раз в пятьдесят лет; и он говорит, что издревле он поставлен Римской церковью и, если не будет препятствий, он готов [ей] повиноваться. А теперь назову основные народы, которые исповедуют разные религии, распространенные в мире, какими являются сарацины, тартары, язычники, идолопоклонники, иудеи, христиане, [Далее описываются характерные признаки различных вероучений в указанной Бэконом последовательности.]

Книжарници не означава, според мен, търговски магазин за книги. Просто средища за преписване, откъдето са захранвани с книги /възможно и са си плащали за това/ страните от целия арабски свят. Багдат е център на арабския халифат! В Х век за малко Светослав да приеме исляма. Киевска Русъ преди християнизирането има друга опция - исляма или юдейството. Особено близко е било ислямизирането й, откъм Волжка България включително. Все пак, Дунавска България надделява над мюсюлманските си сънародници и заедно с Константинопол, но с български книги и свещеници християнизират Киев. Така че, както Киев преди това е бил пред избор на религията, така и Борис І е бил пред такъв - оттам може да са и "сарацинските" /арабски мююсюлмански/ книги. Грубо нещата са така: Ще правим една обща религия в държавата и владетеля да е пръв ставленик на бога и негов наместник. Правим конкурс, който има идея за религията и начина на структурирането й в страната да изпрати книги, CV и мотивационно писмо с приложения верски догматични книги за изучаване и изследването им. Изпращат такива от Константинопол, Рим, ето виждаме и Багдад /сарацински книги/, а защо не и юдеите от Хазария. Конкурса е спечелен от християнството. Мюсюлманството и юдейството са отхвърлени априори. Остава избора от Рим или Константинопол /още не са в схизма, но търкания и студена война между тях има/. Ето защо Борис І пита - имаме едни сарацински книги, останали от загубилия конкурса, какво да правим с тях? Папата е категоричен - унищожавай!

Тъй де, нали "влах" не е българин в папската терминология, а "римлянин, ромън". И с тях се обозначават "ромъните" дошли в ІV век от Паскатир, Балх, а после дошли отново оттам с друга вълна в Х-ХІІ век.

Преди да се включа лично, ще пусна един аткуален репортаж от мястото на близкото събитие, направен от бай Георги Младеновъ, доказано голям българин - тъй или иначе това събитие е част от българската история или алтернативна такава за този момент. Сръбски президентски избори въ поробена отъ сърбитѣ Македония На 22 Мартъ 2009 година, въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония, ще се проведатъ избори за президентъ, на тази бивша и сегашна югославска република. За кандидатъ президентъ на бившата югославска комунистическа партия е Любомиръ Данаиловъ Фръчковски, единъ отъ най-голямитѣ българомразци въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония. Любомиръ Фръчковски е автора на сѣгашната сръбска конституция, въвъ Вардарска Македония. Въ тази конституция, има мѣсто за всички но не и за болшинството, а това сѫ българитѣ. Другиаятъ кандидатъ, е Георги Ивановъ представителъ на организацията, ДУПИ МЕ МЕНЕ които претендиратъ, че сѫ антични “македонци” и, че тяхниятъ царъ билъ Александеръ Македонцки, които зборувалъ “македонски” и билъ членъ на югославската комунистическа партия, на която всички заедно били членове. Платформата на югославенскиятъ кандидатъ, Любомиръ Фръчковски е, че тѣ “македонцитѣ” на сърбина Стоянъ Новаковикъ, нямало да даватъ Братята Кирилъ и Методи и тѣхнитѣ възрожденци! Любомиръ Фръчковски, не е обяснилъ, на кого тѣ сърбо-македонцитѣ няма да даватъ братята Свѣти Кирилъ и Методи? Кандидата на ДУПИ МЕ МЕНЕ иска да бѫде емъ АНТИЧЕНЪ емъ председателъ на всички безъ българитѣ разбира се, които сѫ болшинството. Тритѣ албански партии иматъ свой кандидати. Тѣзи избори, съ многото кандидати, да управляват поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония показва, че мулто-етническата югославска република, е много-етнически разделена. За сѣга остава някой да запали фитила отъ 2001 година, и да се приключи съсъ сръбската агония въ Вардарска Македония. Гръцкитѣ министри предвиждатъ, че следъ парцелирането на поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония, тази република ще бѫде разделена между Албания и България. Неотдавна единъ отъ бившитѣ лидери на Албанката Демокртарична Партия на име АРБЕНЪ ДЖАФЕРИ написа статия въ Приштинскиятъ албански ветникъ, че измислената отъ комуниститѣ и сърбитѣ “македонска” нация е цинична. Гнъ. Джафери задава въпроса на сѫдържателя на списание Фокусъ въвъ Вардарска Македония, дали Никола Младеновъ и Зоранчо Димитровски знаятъ чии сѫ Гоце Делчевъ и Дамянъ Груевъ? Очаква се, че следъ тѣзи президентски избори презъ Мартъ 2009 година въвъ Вардарска Македония ще има КАВАРМА ЧОРБА съ тлъсто свинско. Отъ редакцията въ градъ Торонто Канада 29.01.2009г. "Македонска трибуна" - последен брой.

от много близък роднина ходил преди 30-40 -на г. в Констанца, знам, че на входа на пристанището има пематник с тази карта. Всеки кораб и пасажерите му да знаят къде стъпват и за какво става въпрос И това по соц. време. Едва ли е махана и сега. Но има в последно време, доста умерени гласове сред историците им-особено младите.

Определено е свързано с хазарската мисия на Кирил. В частност венецианците познават тези букви включително и покрай колонията на генуезците в Кафа и Крим. И познават тези букви, като използвани от персите, затова за тях са известни като "персийски". А у нас тези букви са известни като "български". И азбуката на Кирил, която за тях е с букви "отчасти гръцки, отчасти персийски", за нас е с букви "отчасти гръцки, отчасти български" /от старите ни писмени знаци, може би ползвани от други и след съставянето м ІХ век на собствено нашата си уникална българска кирилица от Кирил/. Винаги се придържам към наличието на няколко центъра на терминологии през средните векове. Тогава няма едно ООН, а са няколко такива - всяко със собствени термини и винаги трябва да се изхожда от тази даденост изучаването и позоваването на източници в зависимостта им от съответния център. Много добре съзнавайки това, българската канцелария показва, че по отношение гръцките букви с Венеция нямаме терминологично различие. Обаче по отношение другите букви, такова е налице, затова да имате предвид, че познатите у вас като "персийски букви", при нас са познати като "български букви". Така, че когато говорите за "персийски букви", а ние за "български букви", значи говорим за едно и също нещо. Подобно на една друга кореспонденция отпреди век. Инокентий пита: "Как е времето във Влахия, Калояне?", Отговор: "Времето в България е слънчево". Въпрос: "Добре. А ти влаха как се чувстваш, добре ли си?" Отговор: "Ами, като всеки българин съм добре, не се оплаквам"...

Македония - македонска

Ето тука има древни азбуки, несъмнено ползвани от българите в древността. http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...%A1%D0%9C-1.htm "Г.Турчанинов смята че заимстването е станало някъде в Средна Азия, в северните предели на Хорезъм, Согдиана и Бактрия" . Бактрия в гръцко произнасяне, е Балхия в латинско, а ние пък си викаме Балхари /в сев. причерноморие - украинците/, Болгари /в западното причерноморие - българите/. Някои от тези азбуки, са с букви "български или персийски". Към тях /... българите или най-малко полубългарите.../ Константин Кирил Философ и Методий прибавят гръцки и се получава българската азбука. По-точно, като са сложили гръцките се оказва, че гърците нямат знаци за звуци, които българите могат да изговарят и ползват, а самите гърци - не. Така празнината се замества с българските или персийски знаци и е налице азбуката за изписване на българския език. Кой беше писал, че преди да имат своя азбука, българите писали с черти и резки и т.н.? Определено някакви руни - български или персийски. Най-вероятно горните в линка.

Няма, просто все още уточнявам външните белези и оформяне на грамотата. За да сме наясно какво точно е писал Йоан Александър и да се ползва по максимум. И без това нямаме много запазени вътрешни документи. Да се надяваме, че ще се появят, като стане ясно, че вече няма смисъл да са по рафтовете или долапите...

Това на пръв поглед. Обаче за един Държавник, това не е маловажно, а е проблем за решаване! Това е проблема на българските царе от ІІ БЦ в отношенията им с латинския католически свят и Ватикана. Докато по отношение Константинопол, след 1235 г. въпросът за признаването на титлата на българските владетели, за цялото землище е решен успешно с призната територия от Белград до Варна, в отношенията с Ватикана признаването е по-сложно и поради верски подбуди. Затова Йоан Александър натъртва винаги и в грамотата от 1347 г. и от 1352 г., че България включва и/ или Загора. Поствам едно мнение от другата тема - за "термините през призмата на западноевропейската диалектика". Какво знаем за отношенията на България и Ватикана: цар Симеон /894-927 г./. “В писмата си той се ограничава до настояването да бъде признат за "император на Запада". Става дума за Балканския полуостров, докато Изтокът обхваща азиатските територии на бившата цялостна Римска империя. Както Карл Велики, цар Симеон опитва да получи легитимност чрез разделение, подобно на онова, което извършват през IV в. при наследниците на Константин I Велики. Неуспял и в това си начинание, българският владетел започва през 926 г. преговори за признание от Рим, но по време на тях умира. /проф. Николай Овчаров/ Да видим какво е споменато за Симеон І от Блазиус Клайнер /както и друг път съм отбелязвал/ http://www.promacedonia.org/bk2/bk_hrono.htm - Бл.Клайнер, несъмнено с достъп до архиви на Ватикана, като папски служител и историк. Споменава: ”Симеон І ... наистина католик... голям враг на гърците ... подчинил себе си и царство България на римската църква”. /Бл. Клайнер/ http://www.promacedonia.org/bk2/bk_hrono.htm Цар Петър /927-968 г./ Още през 927 г. наследникът Петър подписва 40-годишен мир с Византия и се жени за внучката на императора. Срещу това обаче неамбициозният Петър прави сериозни отстъпки. Той бързо се задоволява с потвърдената от Византия титла "василевс на българите", с което на практика изоставя идеята на своите деди за върховенство в тогавашния цивилизован свят.” /проф. Николай Овчаров/ Цар Самуил /997-1014 г./: “Историците са на мнение, че Самуил е коронясан от името на римския папа Григорий V (996-999), защото с византийците бил в лоши отношения. Коронясването станало в Преспа във величествения храм “Св. Ахил”, от новоизбрания македонски архиепископ, в присъствието на папски легати. Коронясването му дало международно признание. То било полезно както за Самуил, така и за папата, защото имали еднаква крайна цел - отслабването на Византия.” /проф. Божидар Димитров/ “ …За разширяване на международното влияние на Царството и постигане на трайно приятелство с Европа, цар Самуил търси подкрепата на папата в Рим. Категорични сведения за това получаваме от по-късната преписка на цар Калоян с папа Инокентий ІІІ…Така в края на Х век цар Самуил е всепризнатият най-могъщ владетел на Балканите…” А да получиш царско достойнство от Рим си е доста висок статут за самите римляни и Ватикана. По доктрината им, ти и страната ти ставате римски граждани с всички привилегии от това, каквито са виждали в Рим. Произхода ти е пряко от Рим и властта ти. Обаче, при Самуил – Bulgaria е Охрид и Видин, западно от р. Искър! Другата част е включена в Източната империя Константинопол считано от 971 г. Затова след Самуил в папската терминология се фиксира само тази част за България, Западната Българска империя с център Охрид и тук населението е българи по самоназванието им – bulgaros bukhi, bulgi от area – та си. Другата част от царството – Източна България е наричана само, като област /подчертавам област/ - българската /на balh – ите извън area-та си, извън държавата си/. Това е Горна и Долна Мизия /Загора, Трансалпинум/ или Vlachia, Wallachia /Балхия, областта на българите/ спомената от Лайош І Велики /1366 г., 1370-те г./ в документите му с използваната папска латинска терминология. ВЕЛИКАТА СХИЗМА МЕЖДУ РИМ И КОНСТАНТИНОПОЛ Е ОТ 1054 г. И колко добре се наместват думите на Инокентий към Калоян - "Твоят род с произход от Рим"! Отиваме към преписката на цар Калоян с Инокентий ІІІ: Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян от края на 1199 г. До благородния мъж Йоаниций Господ обърна поглед към твоето смирение и преданост, която както се знае, си имал досега към Римската църква, и не само мощно те защити сред военните бури и опасностите на битките, но дори по необикновен и милосърден начин те възвеличи. А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници. Че как няма да е от Рим произхода на Калоян /според папата в ХІІ в./, като този произход е налице и е признат за предшествениците му от ІХ век - Симеон І, Петър І и Самуил! - както споменава самия Калоян, след като "издирих в писанията и книгите на Нашите предци и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици".... Това го подчертава и самия Калоян: Златопечатник на цар Калоян с тържествена клетва за преминаване под върховенството на римската църква. В името на отца и сина и светия дух, амин. Тъй като бе угодно на господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия, издирих в писанията и книгите на Нашите предци и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така също и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър и от преснетия наш отец и вселенски патриарх папа Инокентий трети. И от който и господин папа да бъдат дадени и отстъпени патриаршеска благословия и поръчение на града на моето царство Търново за поставяне и посвещаване на архиепископи, митрополити и епископи, а и други църковни свещенослужителски послушания, моето царство позволява те да имат най-пълна власт във всяко притежание и във владенията на моето царство. Ето как потомъка от стар български род от Паристрион /vlach - в папската диалектика, а българин по негова на Калоян вътрешна българска/ е имал наследствено право за произход от Рим! По линия на дедите си, българските царе, несъмнено чийто потомък е и самия той /най-вероятно от "Хемския" /Търново/ си родител, а от другия е в род с новодошлите българи - "кумани - влахи"/. Титлата "господар и император на цяла България и Влахия" упомената от Калоян до папата по латинската диалектика означава: император на България /Западното царство/ и Влахия /Източното Царство, Горна и Долна Мизия/. А Калоян правилно подчертава - "на цяла България и Влахия". По българска вътрешна доктрина това е империя България - от Белград до Черно море и от Карпатите до Адрианопол. Това е цяла България, земята на българите, чийто цар е Калоян и са били неговите предшественици, като ще бъдат и неговите приемници! И като такъв приемник Йоан Александър продължава да натъртва пред "католическия подвластен на Ватикана свят", че България не е само признатите граници и титла в късната епоха на цар Самуил, но е всичко между Белград и Черно море, Карпатите и Адрианопол - т.е. в латинската политическа география Bulgaria и Trasalpinum, а не само Bulgaria на Самуила царя. Да ме прощавате, ама тя столицата ни е в Трансалпинум /Влахия - което е Горна и Долна Мизия/ по "ваша" политгеография, но това не е по моята и на Константинопол. Избийте си от главата това, че имам титла и права само за западната част на І БЦ /според вашата политическа карта/ и "нямам" такива за столицата си и областта около нея. Още повече, че титлата цар на България с граници от Белград до Черно море ми е призната от Константинопол - Никея в 1235 г., а и е принадлежала и принадлежи по право още от времето на Симеон І.