Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Иванко Тертер

Потребител
  • Брой отговори

    2523
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Иванко Тертер

  1. “Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава" - това трябва да са думи на акад. Васил Гюзелев, според мен, нали? А какво е видял той от външната страна на грамотата, написано с малки букви "отчасти гръцки, отчасти български или персийски" - според както си пише вътре в грамотата, т.е. надписа отвън е със същите букви /азбука, алфабета/, както написаното вътре. Видял е надпис с малки букви : "До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция” Акад. Гюзелев нарича малки буквите от външната страна, защото те в сравнение с буквите вътре са с по-малък шрифт. Защо е по-малък? Грамотата е с важна текстова част от вътрешна страна. Там накрая е т.нар. апостил /заверка, уточнение/ на текста за чужбина, направено от българскта царска канцелярия. След това пергамента се навива на руло. Свито на руло, от външната му страна стои надписа "До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция” - т.е. това е получателя, адресата на "писмото", грамотата /респ. както и апостилите, тази практика е запазена и досега в куриерските услуги/. Личния царски куриер е длъжен да предаде свитъка лично на "прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция”. Смятам, че разгадахме защо са малки буквите от външна страна на свитъка А за български или персийски, смятам че означава само едно нещо - или българското е производно от персийското, или персийското от българското, или са едно и също нещо в същността си. Известното на запад - перси, за нашите е просто българи, съответно е така и за буквите. Нали за нас България си е България. Това, че за някой друг България е с име Загора, нас не ни засяга съществено...
  2. ХVІ век: Liturghier slavonesc (Târgovişte, 1508) BRV I, 1 6 Octoih slavonesc (Târgovişte, 1510) BRV I, 2 Evangheliar slavonesc (Târgovişte, 1512) BRV I, 3 1 Octoih slavonesc ([s.l.], 1535) BRV I, 4 Biblia (Braşov, 1539) 1 Molitvenic slavonesc (Ţara Românească, 1540) BRV IV, 1 2 Catehism românesc (Sibiu, 1544) BRV I, 5 Molitvenic slavonesc (Târgovişte, 1545) BRV I, 6 1 Tetravanghel slavonesc (Sibiu, 1546) BRV IV, 2 1 Apostol slavonesc (tip. pt. Ţara Românească), (Târgovişte, 1547) BRV I, 7 15 Apostol slavonesc (tip. pt. Moldova), (Târgovişte, 1547) BRV I, 8 1 Triod - Penticostar slavonesc (Târgovişte, 1550) BRV I, 9 4 Octoih mic (Braşov, 1557) BRV IV, 3 1 Întrebare creştinească (Braşov, 1559) BRV IV, 4 1 Evangheliar românesc (Braşov, 1561) BRV I, 10 5 Olahus, Nicolaus. De sacramentis (Viena, 1561) 1 Evangheliar slavonesc (Braşov, 1562) BRV I, 11 2 Odae (Braşov, 1562) 1 Apostol românesc (Braşov, 1563) BRV I, 12 4 Sylvula (Braşov, 1564) 1 Tâlcul evangheliilor şi Molitvenic românesc (Braşov, 1564) BRV I, 13 3 Octoih slavon (Braşov, 1567) BRV IV, 6 1 Psaltire românească ([s.l.], 1568) BRV I, 14 Sbornic slavonesc. Partea a II-a ([s.l.], 1568) BRV I, 15 3 Carte de cântări (Cluj, 1570) BRV IV, 7 1 Liturghier românesc (Braşov, 1570) BRV IV, 9 1 Pravila sfinţilor oteţi (Braşov, 1570) BRV IV, 10 1 Psaltirea românească (Braşov, 1570) BRV I, 16 1 Psaltire slavonească ([s.l.], 1574) BRV I, 161 1 Octoih slavonesc partea I ([s.l.], 1574) BRV I, 17 1 Octoih slavonesc partea II ([s.l.], 1575) BRV I, 18 6 Psaltire slavonească (Braşov, 1576) BRV I, 181 2 Psaltire slavo-română (Braşov, 1577) BRV I, 19 2 Psaltire slavonească (Braşov, 1577) BRV I, 20 5 Triod slavonesc (Braşov ?, 1578) BRV I, 21 5 Octoih mic slavonesc ([s.l.], 1578) BRV I, 22 2 Psaltire în slavonă şi română (Braşov, 1578) BRV IV, 14 2 Evangheliar slavonesc ([s.l.], 1579) BRV I, 23 2 Evangheliar slavonesc (Bălgrad, 1579) BRV I, 24 1 Evangheliar slavo-românesc ([s.l.], 1580) BRV I, 25 Psaltire slavonească ([s.l.], 1580) BRV I, 26 1 Octoih mic slavonesc ([s.l.], 1580) BRV I, 27 Sbornic slavonesc (Sas-Sebeş, 1580) BRV I, 28 4 Evanghelie cu învăţătură (Braşov, 1580-81) BRV I, 29 9 Psaltire slavonească (Braşov, 1580?) BRV I, 34 Palia (Orăştie, 1582) BRV I, 30 5 Evanghelie slavonească (Bucureşti, 1582) BRV IV, 11 2 Evangheliar slavonesc ([s.l.], 1583) BRV I, 31 Liturghier slavonesc (Braşov, 1588) BRV I, 32 1 Liturghier (Sluzebnnik) slavonesc (Braşov, 1588?) Има два езика: slavonesc и românească, и един хибрид от двата - slavo-românesc. slavonesc - индоевропейски език, български /valachico/ românească - романски език, вулгарен латински /или булгаризиран латински/ Разграничението се прави от самите съставители на този институт. На slavonesc са писани православните текстове, а също и грамотите /които липсват в този сайт, за мое съжарление. Надявам се да се появят, защото там е интересно СЪДЪРЖАНИЕТО, а не толкова езика/. На românească са писани предимно униатски църковни текстове и в по-честия случай лютерански и калвинистки църковни евангелия, много актуални в ХVІ в. предимно за Трансилавния /вижда се от самия списък, виж градовете на издаване/, по-малко за Молдова и най-малко за Влахия, в този период. Надявам /може би напразно/, да не бъда за пореден път указан за световен шовинист, макар и ясно указвайки наличието на ромънски език в епохата и щом такъв има, значи има и съответно такова население, което да го ползва. Разграничението на ползващите го съм показал по-горе - географско и верско, с изключения както има винаги, разбира се. Последното ясно съм указал в друга тема /"Влахи-Българи през призмата ..." на стр. 1 , пост 1, абз. последен. Но това все се пропуска. Може би за да става спора/. Статистиката на използване на всеки от езиците, всеки може да направи сам по горния списък.
  3. Aspandiat, открих един от преписите /с лошо качество обаче/ http://balder.prohosting.com/asen/c_ivchihman.htm - Един от венецианските преписи на писмото на цар Иван Александър от 1352 година /долу-дясно/ - с латински букви е, но е много лошо качеството на снимката и не мога да разбера дали е на латински или просто на италиански. Тъй като е официален документ от Венецианската канцелария съм сигурен, че би трябвало да е на латински език. Пише: "Bulgari, ... Persiano". Очевидно имаме буквален превод на българския текст от Цар Йоан Александър. Това не е добавка на венецианската канцелария, а на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА КАНЦЕЛАРИЯ преди изпращането на грамотата. Тази добавка под текста в съвременното международно право е т.нар. Apostille - заверка на документ за чужбина. Очевидно е, че надписа /удостоверението, уточнението/ е правен в българската канцелария преди изпращането му и затова фигурира вътрешния термин на езика и буквите Bulgari /или персийски, според както навярно ги знае контрагента - Венеция, "Рим"/. Ако добавката е била правена във Венеция, бъдете сигурно за този език или букви, щеше да се използва външното /латинско/ наименование. ето един примерен съвременен апостил: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/ru/c...w_apostille.jpg Много интересен документ е грамотата от 1352 г. за българското международно средновековно право и история. В този т.нар. апостил се виждат ясно двете използвани терминологии - вътрешна и външна. Българската канцелария указва: "...по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.” Вътрешна терминология: Търново ------------------------------- Външна терминология: Венеция България -------------------------------- за вас е ------------------ Загора букви български ----------------------- за вас е ------------------ персийски За да няма грешки и несъгласуване. Да не питам, защо в 1978 г. не се е обърнало внимание на "...български или персийски...", нали? Всъщност със сигурност е било обърнато внимание тогава и по-рано, но в тесен кръг.
  4. Махаш "-ИС/ ИЧ" и се изяснява работата - Вълко, Момчил, Ралю.
  5. ... но власите не са българи... Не говоря за народи т.нар."власи" и "българи", не говоря и за куцовласи и аромъни. Не засягам румънци и българи. Стига с тия неща, знам е че великосветовен шовинизъм да се обсъжда от българи такова нещо. Какво съм виновен, че под признатия от Рим в ІХ в. език с име "Vlachico" се има предвид не ромънския от ІІІ в., VІІ в., ХІІ в., ХІV в., ХV в., ХVІІ в. и ХХ в., а българския към ІХ в. и такъв какъвто е в ХІ в., ХІV в., 16.09.1485 г., ХVІ в., ХVІІІ в., ХХ в? Странното е, че и ти /КГ125/ спря избора си на българския, а не ромънския характер на изречението на "валахико"- "а кто ще слъгати..." и оттам на езика на който е писано - езика "влахико" за Рим и латинския средновековен свят. Чудя се защо не спря избора си на втория избор: че е на романски език и в частност такъв ще е бил и "влахико"? За какво да им натривам носа на румънците? Като казвам, че руския език е производен от българския средновековен такъв и от книгите ни, че азбуката са получили от нас - това е натриване на носа на руснаците ли? За какво да им натривам носа на руснаците или на румънците? Банвай, ако искаш...
  6. Сигурно, защото искат да обхванат всички части на държавата България, с граници Прут, Карпати, Белград, Адрианопол. Ти какво обяснение имаш?
  7. Че "влашкия" /valachico/ език в ХV век е българския, в ХVІ в. е българския, в ХVІІ в. е българския и в ХVІІІ в. е българския - за отвъддунавските земи с различни във времето романизации - засилили се в ХVІІІ-ХІХ в. и форсирани след 1861 г. Нещо повече, че наричания в латинските източници "влашки" език е българския в ХІV в., ХІІ в., ХІ в., Х в., като това е така, защото под това име "Valachico" в ІХ век езикът е признат от Ватикана /външно, латинско наименование/ за четвърти "словенски", "богом словен" език след латинския, гръцкия и иврит. А самите ползващите го в своите църковни книги и език са го наричали "словенский болгарский език" - "признатия за официален език за словене към бога - български език" /вътрешно, българско наименование/! А оттам в частност отиваме към думата ТЪРНОВЪ, указана за в речниците за "влашка", която не е ромънска, макар да е указана за такава по речника от 1825 г. на П. Майор, а българска дума по речника на С.Клайн и за тези писали до времевия му ареал кр. ХVІІІв.
  8. Грамота от Іѡ Алеѯандръ воевода /Йоан Александър воевода, Alexandru I (1397 – 1436) was Prince of Wallachia, (1431-1436)/ 12 (№ 302). † Сибинцем въсѣм. † Іѡ Aлеѯандръ воевода и господинь въсеи земли ѹггровлахіискои, пишет господство ми Сибинцем въсѣм, великим же и малим, мнѡг(о) здравіе, какото моим братіамъ. Тѡго радї добрѣ знаете, егда ме пѹсти господинъ ми крал на влашкѫ землѧ, на моѫ ѡчинѫ, и на кѡг(о) ме ѡстави, іaко да ми бѫдет въ неволи помощник. Никто ѿ них съ ѡчима не погледа на моѫ неволѧ, тъкмо наѹчи богъ Брашовѣне, добри люді, та послѹшахѫ реч господина кралѣ, та доидоше съ своеми главами и и стоахѫ съ мном въ неволи, понеже аще хтеше погинѫт сіази землѣ, и тіе щехѫ погинѫт, и землѣ господина ми кралѣ не щеше имети покои. Да защо сме стоіaли протива погани език, а віе ни подвигате зли речи, како се ѡтметнѫхме ѿ господина кралѣ и дадохмо се тѹрцем. Тѡг(о) раді ніе слѹжимо господинѹ кралю и светомѹ венцѹ, и да сподоби богъ, да сѧ приближит господинъ крал, да станемо прѣд ним, да кто ще слъгати, да мѹ ебе п(ь)сь женѫ и матере мѹ. Азе и поидох ѹ тѹрци, поидох за моѫ неволѧ, и ѹчиних покои земи, колико ѡстанѫла, и въсѣм вам, и извадих си г҃ халіади робіе, а віе говорите, понеже щѫ да плѣнѧ с тѹрци земѧ господина ми кралѣ. Азе да не да богъ да плѣнѧ, нѫ щѫ слѹжит господинѹ ми кралю и въсѣм христианомъ до моего живота, како се сѫм ѡбещал. И богь ви веселит. † Іѡ Алеѯандръ воевода и пр. http://www.promacedonia.org/lm/lm_6a.htm#g6 В латинските католически източници се указва, че воеводите на Влахия и Молдова /унг. имена на отвъддунавски български земи с български имена Бесарабъ и Богданско, Бесарабия и Богдания/ пишат грамотите и всичките си документи на езика “Valachico” – справка указанието за езика на васалната грамота от 16.09.1485 г. на Стефан Велики. Ето една грамота от Йоан Александър воевода /30-те г. на ХV в./, която по горната справка от полската канцелария –предвид това, че е официален воеводски документ – грамота и се ползва официалния канцеларски език - се явява също такава, на езика “Valachico”. Четем думите на Йоан Александър воевода: “…да кто ще слъгати, да мѹ ебе п(ь)сь женѫ и матере мѹ.” Българския език е към индоевропейската езикова група. Ромънския език е към романската езикова група. 1. Израза “ДА КТО ЩЕ СЛЪГАТИ, ДА МОУ ЕБЕ П/Ь/СЬ ЖЕНА И МАТЕРЕ МОУ" към коя от двете езикови групи състои? Индоевропейската или романската? 2. Към коя от двете езикови групи състои тогава езика “Vlachico” /Блахико, Балхико/ в ХV век, когато е писана грамотата? Останалото са думички и дреболии също оставам настрана, подобно на Frujin Assen. Много са ми непонятни такива дебати за една или две думички и т.н. Има документи, това не е V век пр.н.е или ІІ в. след Христа. Това е ХV век, има речници и т.н. вкл. за целия период от ХV до ХІХ век. Ей там се вижда – това индоевропейски език ли е или романски? Просто работа. Самите ползващи го и специалистите от този период си знаят много по-добре, отколкото който и да е тръгнал сега да се върти в безсмислен кръг на дребно, а не да приема времевите дадености и да гледа глобално на въпросите. заб. Касае не само дадения израз, но и целия текст, разбира се. Давам израза, за да се види че използвания език си е разговорния такъв, а не "църковния славянски". И оттам съответния речник е речник от индоевропейски език на романски език или от един романски език на друг романски?
  9. То всичко си казва, няма смисъл от коментар Апропо, има ли надписа в оригинал или още по-хубаво копие от страницата с този надпис /на латински е, нали?/: “Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски” ? Ще ти бъда благодарен, ако откриеш нещо! /Все си мисля, че тесен кръг от наши историци знаят много работи, ама ще изкарат документите, когато ги разкрием сами нещата и няма накъде. Май наближава времето... /
  10. Има още един речник. Той е първия засега известен VALACHICO-LATINUM речник, написан е ок. 1700 г. The cultural heritage of the two Halici, the father and the son, is represented, among others, by the Psaltirea calvino-romana, versified by Halici-the father for the needs of education and Dictionarium valachico-latinum (Anonimus caransebesiensis), the first bilingual dictionary written, in about 1700 , by Halici-the son (1643-1712), with Latin letters and Romanian as primary language. Значи хронологията на речниците е такава: ок. 1700 г. - Valachico - Latinum by Halici-the son (1643-1712). 1770-те г. Dictionarium Valachico-Latinum Klein, Samuel Father (1745 - 1806). 1825 г. Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu fт Petru Maior /написан на базата на речника на Клайн/.
  11. Павликяните просто са му предали града. И приемат закрилата му. Сделка, много характерна за тази епоха в отношенията източни християни - български цар Калоян. Предават му се цели градове, гърци, павликяни и др. търсят закрилата му и подчинението към него, а не към кръстоносците от ІV поход. Не ги е побил всичките на колове. И досега са си там.
  12. от този речник: Dictionarium Valachico-Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806. е направен този речник: Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu От Petru Maior, 1825 г т.е. от този речник: Valachico-Latinum /1770-е г./ е направен románescu-látinescu /1825г./ Думата ТЪРНОВЪ - ромънска дума по речника от 1825 г., като каква дума ще е дадена в речника - първооснова със заглавие "VALACHICO-Latinum" от 1770-е? - и аз чакам речника от 1770-е г. и най-вече ГРАМОТАТА НА ВОЕВОДАТА СТЕФАН ВЕЛИКИ ОТ 16.09.1485 НАПИСАНА - според Казимир Полски - НА ЕЗИКА "VALACHICO" И ЗАТОВА ПРЕВЕДЕНА НА ЛАТИНСКИ В ЕКЗЕМПЛЯРА НА ПОЛСКИЯ КРАЛ - СЮЗЕРЕН. Нашите учени нямат ли връзка с колеги от Варшава и Краков? Да вземат едно копие от тази грамота! Досега не е ли правено? От нея ще се види много добре какво представлява "влахския език" /по лат. термин на Казимир/ в ХV в. и да го сравнят с други езици наоколо /наричан там, и в самите отвъддунавски земи с друг много близък по звучене термин, т.е. собственото вътрешно название на използващите го/. Оттам може с такива сравнения да се стигне през ХVІ, ХVІІ в. до речника на С.Клайн от ХVІІІ в. и речника на П. Майор от 1825 г. Тогава ще се види ТЪРНОВЪ, в частност и други думи в речниците, какви са по произход и какъв им е превода на романските езици - латински, немски и др. И не само...
  13. Дума на romanescu – ТРАНСКРИПЦИЯ на latinescu /термини от речника/ - това съм казал. В лексикона е дадена ката дума románescu и от нея са правени преводи Унг.: Küküllö Нем.: Нем.: Keakel(Kakel) Лат.: Cicellus. Не ме интересува превода, а факта че хидронима /също дума/ или думата, все едно, са дадени за románescu, а в първоизточника на С. Клайн е valachico /изменено в новия речник 1825 г. базиран на неговия стар от 1770-те г. на románescu/. И съм допълнил за разглеждане тук интересните такива думи и имена /включая транслитерирани/: Думата “ТЪРНА” е интересна. Имаме я използвана в различно време в: - Търново /столица на средновековна България/, - Търнава /Tarnava-вж. транслитерацията на речника, град в дн. Словакия, бивша Галицка Русъ, първо използвано такова име за града е от 1211 г. – Йоан Асен ІІ е най-вероятно там в този период. Без да търсиме връзка, просто съвпадение/, - Търну-Северин /град в дн. Румъния/ - кога града получава добавката Търну? /Търну-Магурели?/, - Търна - сестра на Стефан Караджа, рода им е преселен в ср. на ХІХ век от Странджа в Добруджа.
  14. Настина, а защо павликяните трябва да говорят само "илирийски"?? Куманите /в Кумания до Волга и в България??/ може да са предпочитали ЛАТИНСКИЯ, поне като писменост??! Напълно е в реда на нещата висшите духовници от средновековието да имат владеене на гръцки, латински и български /valachico/ богу-словенски езици. Защо трябва масата еритици тук да владеят латинския, за да могат катарите да им вземат книги. В случая т.нар. катари са имали стимул и несъмноно много от тях са владеели третия от горните словенски езици, за да бъдат наричани и бугри. "Калоян твърди, че нямал вещи хора в латинския. Но изпращайки му такива, Рим би отворил по-широко вратата за ересите" - какво следва от думите? Каква е тезата? Друг е въпросът дали Калоян е ЕРЕТИК?? Признавам, че след Самуил, другия наш "клетник" е цар Калоян. Векове след смъртта им, на плещите на тези двама български първенци се стовариха множество претенции, вкл. глобални, международни, междудържавни, само за тезата дали е бил еретик не съм чувал. Но е интересно. Имаш ли някаква податка за това? Да не би, защото е еретик, затова да е признат от Ватикана и да е сключена унията с право българската църква да има свой примас и автономия?
  15. Значи ТЪРНАВЪ е румънска дума, пък било то и разговорно /това е най-ценното!/. Румънска ли е или е станала такава в периода когато Вардаръ е станала македонска, т.е. след появяване на доктрина? ТЪРНАВЪ е с ЛАТИНСКА ТРАНСИЛЕРАЦИЯ TARNAVA, КАКТО СЪМ КАЗАЛ и си личи от снимката на текста в поста ти от 30.01.2009, 11:02 PM Говорейки неистини /думата е указана за РОМЪНСКА/, обвинявайки в това другиго /Да, според извора ТЪРНОВЪ e с латинска трансилерация TARNAVA/ не се ли довеждаш до състоянието описано от теб най-долу? "Да се изцепиш с очеизвадната лъжа, че според изворите "ТЪРНАВЪ /romanescu/ - TERNAVA /latinescu/ "(sic), а след това да размахваш пръст по другите участници, е толкова пошло, та чак гнусно". Особено, като имаш предвид фактите дадени от теб /снимката на текста от стария пост/ и думите ти от първата част /че тази траслитерация е лъжа/?
  16. Какво общо намираш между "латиноговорящи павликяни" и "връзките на Асеневци с Рим"? Да не намекваш за теза, че "Асеневци са латиноговярщи павликяни" изтикани на българския трон? Ако аргумента за това е кореспонденцията им с Рим /на български език-превеждан на гръцки-оттам на латински!/, тогава е налице една доста здрава и дълголетна латиноговоряща павликянска династия в България - от Симеон, Петър, Самуил и оттам към Калоян, после корепспонденцията се подема от Георги І Тертер, въобще някога спирала ли е кореспонденцията на папството с балканските владетели? Кореспонденцията им не означава, че са латиноговорящи /едно/ и второ павликяни.
  17. Рум.: Търнавъ - две води(водоема) имат(носят) това име в Ардял(Трансилвания). Унг.: Küküllö Нем.: Нем.: Keakel(Kakel) Лат.: Cicellus Какво означават съкращенията: Рум., Унг. Нем., Лат.? "Рум.: Търнавъ"? Би ли го написал без съкращенията?
  18. Много интересно, както винаги!..
  19. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=400 - твой пост от 6,30 ч., 29.01.2009 г. - Аз ти казвам, че Петър Майер /Петру Майор/ е определил думата като "ромънска". Ти испорваш това. Значи по думите ти от оня пост си шовинист, бугарски шовинист. Аз съм такъв за друга дума, от която според теб пада в небитието идентитета на цял един народ и затова съм шовинист. Не давай квалификации за другите. Върши си работата и не пиши в сериозни теми, лични нападки и безсмислени политически - ами ако е така историята, тогава еди кой си еди какво си щал да претендира, затова да не навлизаме в тази тематика и т.н. За политика, политически доктрини и съвремие има други подраздели на форума.
  20. На мен това ми е ясно и няма нужда да бъда убеждаван. Просто в този лексикон ромънеска-латинеска /1825г./, пише че думата е ромънеска. Ник1 тръгна да оспорва идентитета на тази ромънеска дума и народа, което за него в други случаи е крещащ шовинизъм. Май не разбра смисъла на поста и намека ми... Бях сигурен, че ще схване, но уви. Думата е българска, разбира се и я ползват тогавашните българи.
  21. Всъщност ти нарече "бай Руслан" известния румънски историк Щербан Папакостя от бухаресткия исторически иститут "Н.Йорга"!!! : "мы беседовали с известным историком Шербаном Папакостей из бухарестского Исторического института имени Николае Йорги"! Гадно ли беше? Ако не искаш да изпадаш друг път в такава ситуация, бъди по - подготвен за историята на Румъния. За другата история никой не ти изисква това. Но тази, за която си легнал в амбразурата, малко от малко да изучиш. Иначе няма да ти вземат насериозно тезите. Линк не е необходим, защото това е академична румънска история. http://www.rri.ro/arh-art.shtml?lang=9&amp...3&art=15512 - все пак ето, доста пасажи ще ти харесат. Прав си, че такива линкове са кръгла 0, освен за това, да узнаеш каква е академичната теза на дадена историческа школа. Папакостя и др. румънски историци никога не отричат, а много добре изучават различните верски течения /десетки са/ в териториите на трите области в Румъния. Това е уникален случай за европейската история - всички християнски вери, течения и секти се събират в тези три области, особено Трансилвания и правят пропагандите си. В този смисъл историята на земите на Румъния е уникална за периода ХVІ-ХІХ в.
  22. Ако може превод на фразата ти, че нещо не мога да включа логиката на мисълта ти... Какво не ти харесва в текста и кой е бай Руслан? Сигурен ли си, че си наясно с историята на вероизповеданията в териториите на Свещената римска империя, респ. частите й Трансилвания, в по-малка степен Молдова и Влахия, в периода ХV-ХІХ в.? Какво те кара да не се доверяваш на текста който ти дадох? Че е на руски език ли?
  23. Според Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu на Petru Maior думите ЦЪРНЪ и ТЪРНАВЪ са думи на romanescu език :!!!: nik1, твоите съждения за български характер на думите граничат с шовинизма. А както е казал мъдреца: "/шовинизъм е когато се отнасяш с пренебрежение към историята и културата на друг народ, или му отричаш правото да има такава/".. Друг е въпроса, че Петру Майор използва за основа на своя речник, друг такъв написан от С.Клайн със заглавие "Dictionario VALACHICO-LATINUM". Но все пак, понеже valachico и romanescu е едно и също, така че не е проблем. Проблем бяха твоите дръзки слова /verbum/
  24. Отваряме речника Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu От Petru Maior: Дума на romanescu – транскрипция на latinescu /термини от речника/ ЦЪРНЪ /romanescu/ - TERNA /latinescu/ ТЪРНАВЪ /romanescu/ - TERNAVA /latinescu/ Думата “ТЪРНА” е интересна. Имаме я използвана в различно време в: - Търново /столица на средновековна България/, - Търнава /град в дн. Словакия, бивша Галицка Русъ, първо използвано такова име за града е от 1211 г. – Йоан Асен ІІ е най-вероятно там в този период. Без да търсиме връзка, просто съвпадение/, - Търну-Северин /град в дн. Румъния/ - кога града получава добавката Търну?, - Търна - сестра на Стефан Караджа, рода им е преселен в ср. на ХІХ век от Странджа в Добруджа. Принципно за първи път чувам термина “ПРОТОМОЛДАВЦИ”. Всъщност до ХІХ в. са протомолдавци, а след това стават молдавци, така ли? Докато при власите няма прото и са такива от VІІ-ХІХ век? Много интересно разграничение! Правилно ли те разбрах, че "разчитането на латинската дума "братко /фратаре" в обръщението към мулето не изглежда нелогично.." - в смисъл че е напълно логично един аварин да се обърне към мулето си "братко"!? Ако е казал: "Църну, Вратаре" - "ЧЕРНЬО, ВРАТАТА", ЧЕРНЬО /името на магарето/ айде към ВРАТАТА /в конюшната/? Какво правим тогава?...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.