Иванко Тертер

“Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава" - това трябва да са думи на акад. Васил Гюзелев, според мен, нали? А какво е видял той от външната страна на грамотата, написано с малки букви "отчасти гръцки, отчасти български или персийски" - според както си пише вътре в грамотата, т.е. надписа отвън е със същите букви /азбука, алфабета/, както написаното вътре. Видял е надпис с малки букви : "До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция” Акад. Гюзелев нарича малки буквите от външната страна, защото те в сравнение с буквите вътре са с по-малък шрифт. Защо е по-малък? Грамотата е с важна текстова част от вътрешна страна. Там накрая е т.нар. апостил /заверка, уточнение/ на текста за чужбина, направено от българскта царска канцелярия. След това пергамента се навива на руло. Свито на руло, от външната му страна стои надписа "До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция” - т.е. това е получателя, адресата на "писмото", грамотата /респ. както и апостилите, тази практика е запазена и досега в куриерските услуги/. Личния царски куриер е длъжен да предаде свитъка лично на "прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция”. Смятам, че разгадахме защо са малки буквите от външна страна на свитъка А за български или персийски, смятам че означава само едно нещо - или българското е производно от персийското, или персийското от българското, или са едно и също нещо в същността си. Известното на запад - перси, за нашите е просто българи, съответно е така и за буквите. Нали за нас България си е България. Това, че за някой друг България е с име Загора, нас не ни засяга съществено...

Благодаря

ХVІ век: Liturghier slavonesc (Târgovişte, 1508) BRV I, 1 6 Octoih slavonesc (Târgovişte, 1510) BRV I, 2 Evangheliar slavonesc (Târgovişte, 1512) BRV I, 3 1 Octoih slavonesc ([s.l.], 1535) BRV I, 4 Biblia (Braşov, 1539) 1 Molitvenic slavonesc (Ţara Românească, 1540) BRV IV, 1 2 Catehism românesc (Sibiu, 1544) BRV I, 5 Molitvenic slavonesc (Târgovişte, 1545) BRV I, 6 1 Tetravanghel slavonesc (Sibiu, 1546) BRV IV, 2 1 Apostol slavonesc (tip. pt. Ţara Românească), (Târgovişte, 1547) BRV I, 7 15 Apostol slavonesc (tip. pt. Moldova), (Târgovişte, 1547) BRV I, 8 1 Triod - Penticostar slavonesc (Târgovişte, 1550) BRV I, 9 4 Octoih mic (Braşov, 1557) BRV IV, 3 1 Întrebare creştinească (Braşov, 1559) BRV IV, 4 1 Evangheliar românesc (Braşov, 1561) BRV I, 10 5 Olahus, Nicolaus. De sacramentis (Viena, 1561) 1 Evangheliar slavonesc (Braşov, 1562) BRV I, 11 2 Odae (Braşov, 1562) 1 Apostol românesc (Braşov, 1563) BRV I, 12 4 Sylvula (Braşov, 1564) 1 Tâlcul evangheliilor şi Molitvenic românesc (Braşov, 1564) BRV I, 13 3 Octoih slavon (Braşov, 1567) BRV IV, 6 1 Psaltire românească ([s.l.], 1568) BRV I, 14 Sbornic slavonesc. Partea a II-a ([s.l.], 1568) BRV I, 15 3 Carte de cântări (Cluj, 1570) BRV IV, 7 1 Liturghier românesc (Braşov, 1570) BRV IV, 9 1 Pravila sfinţilor oteţi (Braşov, 1570) BRV IV, 10 1 Psaltirea românească (Braşov, 1570) BRV I, 16 1 Psaltire slavonească ([s.l.], 1574) BRV I, 161 1 Octoih slavonesc partea I ([s.l.], 1574) BRV I, 17 1 Octoih slavonesc partea II ([s.l.], 1575) BRV I, 18 6 Psaltire slavonească (Braşov, 1576) BRV I, 181 2 Psaltire slavo-română (Braşov, 1577) BRV I, 19 2 Psaltire slavonească (Braşov, 1577) BRV I, 20 5 Triod slavonesc (Braşov ?, 1578) BRV I, 21 5 Octoih mic slavonesc ([s.l.], 1578) BRV I, 22 2 Psaltire în slavonă şi română (Braşov, 1578) BRV IV, 14 2 Evangheliar slavonesc ([s.l.], 1579) BRV I, 23 2 Evangheliar slavonesc (Bălgrad, 1579) BRV I, 24 1 Evangheliar slavo-românesc ([s.l.], 1580) BRV I, 25 Psaltire slavonească ([s.l.], 1580) BRV I, 26 1 Octoih mic slavonesc ([s.l.], 1580) BRV I, 27 Sbornic slavonesc (Sas-Sebeş, 1580) BRV I, 28 4 Evanghelie cu învăţătură (Braşov, 1580-81) BRV I, 29 9 Psaltire slavonească (Braşov, 1580?) BRV I, 34 Palia (Orăştie, 1582) BRV I, 30 5 Evanghelie slavonească (Bucureşti, 1582) BRV IV, 11 2 Evangheliar slavonesc ([s.l.], 1583) BRV I, 31 Liturghier slavonesc (Braşov, 1588) BRV I, 32 1 Liturghier (Sluzebnnik) slavonesc (Braşov, 1588?) Има два езика: slavonesc и românească, и един хибрид от двата - slavo-românesc. slavonesc - индоевропейски език, български /valachico/ românească - романски език, вулгарен латински /или булгаризиран латински/ Разграничението се прави от самите съставители на този институт. На slavonesc са писани православните текстове, а също и грамотите /които липсват в този сайт, за мое съжарление. Надявам се да се появят, защото там е интересно СЪДЪРЖАНИЕТО, а не толкова езика/. На românească са писани предимно униатски църковни текстове и в по-честия случай лютерански и калвинистки църковни евангелия, много актуални в ХVІ в. предимно за Трансилавния /вижда се от самия списък, виж градовете на издаване/, по-малко за Молдова и най-малко за Влахия, в този период. Надявам /може би напразно/, да не бъда за пореден път указан за световен шовинист, макар и ясно указвайки наличието на ромънски език в епохата и щом такъв има, значи има и съответно такова население, което да го ползва. Разграничението на ползващите го съм показал по-горе - географско и верско, с изключения както има винаги, разбира се. Последното ясно съм указал в друга тема /"Влахи-Българи през призмата ..." на стр. 1 , пост 1, абз. последен. Но това все се пропуска. Може би за да става спора/. Статистиката на използване на всеки от езиците, всеки може да направи сам по горния списък.

Aspandiat, открих един от преписите /с лошо качество обаче/ http://balder.prohosting.com/asen/c_ivchihman.htm - Един от венецианските преписи на писмото на цар Иван Александър от 1352 година /долу-дясно/ - с латински букви е, но е много лошо качеството на снимката и не мога да разбера дали е на латински или просто на италиански. Тъй като е официален документ от Венецианската канцелария съм сигурен, че би трябвало да е на латински език. Пише: "Bulgari, ... Persiano". Очевидно имаме буквален превод на българския текст от Цар Йоан Александър. Това не е добавка на венецианската канцелария, а на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА КАНЦЕЛАРИЯ преди изпращането на грамотата. Тази добавка под текста в съвременното международно право е т.нар. Apostille - заверка на документ за чужбина. Очевидно е, че надписа /удостоверението, уточнението/ е правен в българската канцелария преди изпращането му и затова фигурира вътрешния термин на езика и буквите Bulgari /или персийски, според както навярно ги знае контрагента - Венеция, "Рим"/. Ако добавката е била правена във Венеция, бъдете сигурно за този език или букви, щеше да се използва външното /латинско/ наименование. ето един примерен съвременен апостил: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/ru/c...w_apostille.jpg Много интересен документ е грамотата от 1352 г. за българското международно средновековно право и история. В този т.нар. апостил се виждат ясно двете използвани терминологии - вътрешна и външна. Българската канцелария указва: "...по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.” Вътрешна терминология: Търново ------------------------------- Външна терминология: Венеция България -------------------------------- за вас е ------------------ Загора букви български ----------------------- за вас е ------------------ персийски За да няма грешки и несъгласуване. Да не питам, защо в 1978 г. не се е обърнало внимание на "...български или персийски...", нали? Всъщност със сигурност е било обърнато внимание тогава и по-рано, но в тесен кръг.

Махаш "-ИС/ ИЧ" и се изяснява работата - Вълко, Момчил, Ралю.

... но власите не са българи... Не говоря за народи т.нар."власи" и "българи", не говоря и за куцовласи и аромъни. Не засягам румънци и българи. Стига с тия неща, знам е че великосветовен шовинизъм да се обсъжда от българи такова нещо. Какво съм виновен, че под признатия от Рим в ІХ в. език с име "Vlachico" се има предвид не ромънския от ІІІ в., VІІ в., ХІІ в., ХІV в., ХV в., ХVІІ в. и ХХ в., а българския към ІХ в. и такъв какъвто е в ХІ в., ХІV в., 16.09.1485 г., ХVІ в., ХVІІІ в., ХХ в? Странното е, че и ти /КГ125/ спря избора си на българския, а не ромънския характер на изречението на "валахико"- "а кто ще слъгати..." и оттам на езика на който е писано - езика "влахико" за Рим и латинския средновековен свят. Чудя се защо не спря избора си на втория избор: че е на романски език и в частност такъв ще е бил и "влахико"? За какво да им натривам носа на румънците? Като казвам, че руския език е производен от българския средновековен такъв и от книгите ни, че азбуката са получили от нас - това е натриване на носа на руснаците ли? За какво да им натривам носа на руснаците или на румънците? Банвай, ако искаш...

Сигурно, защото искат да обхванат всички части на държавата България, с граници Прут, Карпати, Белград, Адрианопол. Ти какво обяснение имаш?

Че "влашкия" /valachico/ език в ХV век е българския, в ХVІ в. е българския, в ХVІІ в. е българския и в ХVІІІ в. е българския - за отвъддунавските земи с различни във времето романизации - засилили се в ХVІІІ-ХІХ в. и форсирани след 1861 г. Нещо повече, че наричания в латинските източници "влашки" език е българския в ХІV в., ХІІ в., ХІ в., Х в., като това е така, защото под това име "Valachico" в ІХ век езикът е признат от Ватикана /външно, латинско наименование/ за четвърти "словенски", "богом словен" език след латинския, гръцкия и иврит. А самите ползващите го в своите църковни книги и език са го наричали "словенский болгарский език" - "признатия за официален език за словене към бога - български език" /вътрешно, българско наименование/! А оттам в частност отиваме към думата ТЪРНОВЪ, указана за в речниците за "влашка", която не е ромънска, макар да е указана за такава по речника от 1825 г. на П. Майор, а българска дума по речника на С.Клайн и за тези писали до времевия му ареал кр. ХVІІІв.

Грамота от Іѡ Алеѯандръ воевода /Йоан Александър воевода, Alexandru I (1397 – 1436) was Prince of Wallachia, (1431-1436)/ 12 (№ 302). † Сибинцем въсѣм. † Іѡ Aлеѯандръ воевода и господинь въсеи земли ѹггровлахіискои, пишет господство ми Сибинцем въсѣм, великим же и малим, мнѡг(о) здравіе, какото моим братіамъ. Тѡго радї добрѣ знаете, егда ме пѹсти господинъ ми крал на влашкѫ землѧ, на моѫ ѡчинѫ, и на кѡг(о) ме ѡстави, іaко да ми бѫдет въ неволи помощник. Никто ѿ них съ ѡчима не погледа на моѫ неволѧ, тъкмо наѹчи богъ Брашовѣне, добри люді, та послѹшахѫ реч господина кралѣ, та доидоше съ своеми главами и и стоахѫ съ мном въ неволи, понеже аще хтеше погинѫт сіази землѣ, и тіе щехѫ погинѫт, и землѣ господина ми кралѣ не щеше имети покои. Да защо сме стоіaли протива погани език, а віе ни подвигате зли речи, како се ѡтметнѫхме ѿ господина кралѣ и дадохмо се тѹрцем. Тѡг(о) раді ніе слѹжимо господинѹ кралю и светомѹ венцѹ, и да сподоби богъ, да сѧ приближит господинъ крал, да станемо прѣд ним, да кто ще слъгати, да мѹ ебе п(ь)сь женѫ и матере мѹ. Азе и поидох ѹ тѹрци, поидох за моѫ неволѧ, и ѹчиних покои земи, колико ѡстанѫла, и въсѣм вам, и извадих си г҃ халіади робіе, а віе говорите, понеже щѫ да плѣнѧ с тѹрци земѧ господина ми кралѣ. Азе да не да богъ да плѣнѧ, нѫ щѫ слѹжит господинѹ ми кралю и въсѣм христианомъ до моего живота, како се сѫм ѡбещал. И богь ви веселит. † Іѡ Алеѯандръ воевода и пр. http://www.promacedonia.org/lm/lm_6a.htm#g6 В латинските католически източници се указва, че воеводите на Влахия и Молдова /унг. имена на отвъддунавски български земи с български имена Бесарабъ и Богданско, Бесарабия и Богдания/ пишат грамотите и всичките си документи на езика “Valachico” – справка указанието за езика на васалната грамота от 16.09.1485 г. на Стефан Велики. Ето една грамота от Йоан Александър воевода /30-те г. на ХV в./, която по горната справка от полската канцелария –предвид това, че е официален воеводски документ – грамота и се ползва официалния канцеларски език - се явява също такава, на езика “Valachico”. Четем думите на Йоан Александър воевода: “…да кто ще слъгати, да мѹ ебе п(ь)сь женѫ и матере мѹ.” Българския език е към индоевропейската езикова група. Ромънския език е към романската езикова група. 1. Израза “ДА КТО ЩЕ СЛЪГАТИ, ДА МОУ ЕБЕ П/Ь/СЬ ЖЕНА И МАТЕРЕ МОУ" към коя от двете езикови групи състои? Индоевропейската или романската? 2. Към коя от двете езикови групи състои тогава езика “Vlachico” /Блахико, Балхико/ в ХV век, когато е писана грамотата? Останалото са думички и дреболии също оставам настрана, подобно на Frujin Assen. Много са ми непонятни такива дебати за една или две думички и т.н. Има документи, това не е V век пр.н.е или ІІ в. след Христа. Това е ХV век, има речници и т.н. вкл. за целия период от ХV до ХІХ век. Ей там се вижда – това индоевропейски език ли е или романски? Просто работа. Самите ползващи го и специалистите от този период си знаят много по-добре, отколкото който и да е тръгнал сега да се върти в безсмислен кръг на дребно, а не да приема времевите дадености и да гледа глобално на въпросите. заб. Касае не само дадения израз, но и целия текст, разбира се. Давам израза, за да се види че използвания език си е разговорния такъв, а не "църковния славянски". И оттам съответния речник е речник от индоевропейски език на романски език или от един романски език на друг романски?

То всичко си казва, няма смисъл от коментар Апропо, има ли надписа в оригинал или още по-хубаво копие от страницата с този надпис /на латински е, нали?/: “Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски” ? Ще ти бъда благодарен, ако откриеш нещо! /Все си мисля, че тесен кръг от наши историци знаят много работи, ама ще изкарат документите, когато ги разкрием сами нещата и няма накъде. Май наближава времето... /

Има още един речник. Той е първия засега известен VALACHICO-LATINUM речник, написан е ок. 1700 г. The cultural heritage of the two Halici, the father and the son, is represented, among others, by the Psaltirea calvino-romana, versified by Halici-the father for the needs of education and Dictionarium valachico-latinum (Anonimus caransebesiensis), the first bilingual dictionary written, in about 1700 , by Halici-the son (1643-1712), with Latin letters and Romanian as primary language. Значи хронологията на речниците е такава: ок. 1700 г. - Valachico - Latinum by Halici-the son (1643-1712). 1770-те г. Dictionarium Valachico-Latinum Klein, Samuel Father (1745 - 1806). 1825 г. Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu fт Petru Maior /написан на базата на речника на Клайн/.

Павликяните просто са му предали града. И приемат закрилата му. Сделка, много характерна за тази епоха в отношенията източни християни - български цар Калоян. Предават му се цели градове, гърци, павликяни и др. търсят закрилата му и подчинението към него, а не към кръстоносците от ІV поход. Не ги е побил всичките на колове. И досега са си там.

от този речник: Dictionarium Valachico-Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806. е направен този речник: Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu От Petru Maior, 1825 г т.е. от този речник: Valachico-Latinum /1770-е г./ е направен románescu-látinescu /1825г./ Думата ТЪРНОВЪ - ромънска дума по речника от 1825 г., като каква дума ще е дадена в речника - първооснова със заглавие "VALACHICO-Latinum" от 1770-е? - и аз чакам речника от 1770-е г. и най-вече ГРАМОТАТА НА ВОЕВОДАТА СТЕФАН ВЕЛИКИ ОТ 16.09.1485 НАПИСАНА - според Казимир Полски - НА ЕЗИКА "VALACHICO" И ЗАТОВА ПРЕВЕДЕНА НА ЛАТИНСКИ В ЕКЗЕМПЛЯРА НА ПОЛСКИЯ КРАЛ - СЮЗЕРЕН. Нашите учени нямат ли връзка с колеги от Варшава и Краков? Да вземат едно копие от тази грамота! Досега не е ли правено? От нея ще се види много добре какво представлява "влахския език" /по лат. термин на Казимир/ в ХV в. и да го сравнят с други езици наоколо /наричан там, и в самите отвъддунавски земи с друг много близък по звучене термин, т.е. собственото вътрешно название на използващите го/. Оттам може с такива сравнения да се стигне през ХVІ, ХVІІ в. до речника на С.Клайн от ХVІІІ в. и речника на П. Майор от 1825 г. Тогава ще се види ТЪРНОВЪ, в частност и други думи в речниците, какви са по произход и какъв им е превода на романските езици - латински, немски и др. И не само...

Дума на romanescu – ТРАНСКРИПЦИЯ на latinescu /термини от речника/ - това съм казал. В лексикона е дадена ката дума románescu и от нея са правени преводи Унг.: Küküllö Нем.: Нем.: Keakel(Kakel) Лат.: Cicellus. Не ме интересува превода, а факта че хидронима /също дума/ или думата, все едно, са дадени за románescu, а в първоизточника на С. Клайн е valachico /изменено в новия речник 1825 г. базиран на неговия стар от 1770-те г. на románescu/. И съм допълнил за разглеждане тук интересните такива думи и имена /включая транслитерирани/: Думата “ТЪРНА” е интересна. Имаме я използвана в различно време в: - Търново /столица на средновековна България/, - Търнава /Tarnava-вж. транслитерацията на речника, град в дн. Словакия, бивша Галицка Русъ, първо използвано такова име за града е от 1211 г. – Йоан Асен ІІ е най-вероятно там в този период. Без да търсиме връзка, просто съвпадение/, - Търну-Северин /град в дн. Румъния/ - кога града получава добавката Търну? /Търну-Магурели?/, - Търна - сестра на Стефан Караджа, рода им е преселен в ср. на ХІХ век от Странджа в Добруджа.

Настина, а защо павликяните трябва да говорят само "илирийски"?? Куманите /в Кумания до Волга и в България??/ може да са предпочитали ЛАТИНСКИЯ, поне като писменост??! Напълно е в реда на нещата висшите духовници от средновековието да имат владеене на гръцки, латински и български /valachico/ богу-словенски езици. Защо трябва масата еритици тук да владеят латинския, за да могат катарите да им вземат книги. В случая т.нар. катари са имали стимул и несъмноно много от тях са владеели третия от горните словенски езици, за да бъдат наричани и бугри. "Калоян твърди, че нямал вещи хора в латинския. Но изпращайки му такива, Рим би отворил по-широко вратата за ересите" - какво следва от думите? Каква е тезата? Друг е въпросът дали Калоян е ЕРЕТИК?? Признавам, че след Самуил, другия наш "клетник" е цар Калоян. Векове след смъртта им, на плещите на тези двама български първенци се стовариха множество претенции, вкл. глобални, международни, междудържавни, само за тезата дали е бил еретик не съм чувал. Но е интересно. Имаш ли някаква податка за това? Да не би, защото е еретик, затова да е признат от Ватикана и да е сключена унията с право българската църква да има свой примас и автономия?

Значи ТЪРНАВЪ е румънска дума, пък било то и разговорно /това е най-ценното!/. Румънска ли е или е станала такава в периода когато Вардаръ е станала македонска, т.е. след появяване на доктрина? ТЪРНАВЪ е с ЛАТИНСКА ТРАНСИЛЕРАЦИЯ TARNAVA, КАКТО СЪМ КАЗАЛ и си личи от снимката на текста в поста ти от 30.01.2009, 11:02 PM Говорейки неистини /думата е указана за РОМЪНСКА/, обвинявайки в това другиго /Да, според извора ТЪРНОВЪ e с латинска трансилерация TARNAVA/ не се ли довеждаш до състоянието описано от теб най-долу? "Да се изцепиш с очеизвадната лъжа, че според изворите "ТЪРНАВЪ /romanescu/ - TERNAVA /latinescu/ "(sic), а след това да размахваш пръст по другите участници, е толкова пошло, та чак гнусно". Особено, като имаш предвид фактите дадени от теб /снимката на текста от стария пост/ и думите ти от първата част /че тази траслитерация е лъжа/?

Какво общо намираш между "латиноговорящи павликяни" и "връзките на Асеневци с Рим"? Да не намекваш за теза, че "Асеневци са латиноговярщи павликяни" изтикани на българския трон? Ако аргумента за това е кореспонденцията им с Рим /на български език-превеждан на гръцки-оттам на латински!/, тогава е налице една доста здрава и дълголетна латиноговоряща павликянска династия в България - от Симеон, Петър, Самуил и оттам към Калоян, после корепспонденцията се подема от Георги І Тертер, въобще някога спирала ли е кореспонденцията на папството с балканските владетели? Кореспонденцията им не означава, че са латиноговорящи /едно/ и второ павликяни.

Рум.: Търнавъ - две води(водоема) имат(носят) това име в Ардял(Трансилвания). Унг.: Küküllö Нем.: Нем.: Keakel(Kakel) Лат.: Cicellus Какво означават съкращенията: Рум., Унг. Нем., Лат.? "Рум.: Търнавъ"? Би ли го написал без съкращенията?

Много интересно, както винаги!..

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=400 - твой пост от 6,30 ч., 29.01.2009 г. - Аз ти казвам, че Петър Майер /Петру Майор/ е определил думата като "ромънска". Ти испорваш това. Значи по думите ти от оня пост си шовинист, бугарски шовинист. Аз съм такъв за друга дума, от която според теб пада в небитието идентитета на цял един народ и затова съм шовинист. Не давай квалификации за другите. Върши си работата и не пиши в сериозни теми, лични нападки и безсмислени политически - ами ако е така историята, тогава еди кой си еди какво си щал да претендира, затова да не навлизаме в тази тематика и т.н. За политика, политически доктрини и съвремие има други подраздели на форума.

На мен това ми е ясно и няма нужда да бъда убеждаван. Просто в този лексикон ромънеска-латинеска /1825г./, пише че думата е ромънеска. Ник1 тръгна да оспорва идентитета на тази ромънеска дума и народа, което за него в други случаи е крещащ шовинизъм. Май не разбра смисъла на поста и намека ми... Бях сигурен, че ще схване, но уви. Думата е българска, разбира се и я ползват тогавашните българи.

Всъщност ти нарече "бай Руслан" известния румънски историк Щербан Папакостя от бухаресткия исторически иститут "Н.Йорга"!!! : "мы беседовали с известным историком Шербаном Папакостей из бухарестского Исторического института имени Николае Йорги"! Гадно ли беше? Ако не искаш да изпадаш друг път в такава ситуация, бъди по - подготвен за историята на Румъния. За другата история никой не ти изисква това. Но тази, за която си легнал в амбразурата, малко от малко да изучиш. Иначе няма да ти вземат насериозно тезите. Линк не е необходим, защото това е академична румънска история. http://www.rri.ro/arh-art.shtml?lang=9&amp...3&art=15512 - все пак ето, доста пасажи ще ти харесат. Прав си, че такива линкове са кръгла 0, освен за това, да узнаеш каква е академичната теза на дадена историческа школа. Папакостя и др. румънски историци никога не отричат, а много добре изучават различните верски течения /десетки са/ в териториите на трите области в Румъния. Това е уникален случай за европейската история - всички християнски вери, течения и секти се събират в тези три области, особено Трансилвания и правят пропагандите си. В този смисъл историята на земите на Румъния е уникална за периода ХVІ-ХІХ в.

Ако може превод на фразата ти, че нещо не мога да включа логиката на мисълта ти... Какво не ти харесва в текста и кой е бай Руслан? Сигурен ли си, че си наясно с историята на вероизповеданията в териториите на Свещената римска империя, респ. частите й Трансилвания, в по-малка степен Молдова и Влахия, в периода ХV-ХІХ в.? Какво те кара да не се доверяваш на текста който ти дадох? Че е на руски език ли?

Според Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu на Petru Maior думите ЦЪРНЪ и ТЪРНАВЪ са думи на romanescu език :!!!: nik1, твоите съждения за български характер на думите граничат с шовинизма. А както е казал мъдреца: "/шовинизъм е когато се отнасяш с пренебрежение към историята и културата на друг народ, или му отричаш правото да има такава/".. Друг е въпроса, че Петру Майор използва за основа на своя речник, друг такъв написан от С.Клайн със заглавие "Dictionario VALACHICO-LATINUM". Но все пак, понеже valachico и romanescu е едно и също, така че не е проблем. Проблем бяха твоите дръзки слова /verbum/

Отваряме речника Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu От Petru Maior: Дума на romanescu – транскрипция на latinescu /термини от речника/ ЦЪРНЪ /romanescu/ - TERNA /latinescu/ ТЪРНАВЪ /romanescu/ - TERNAVA /latinescu/ Думата “ТЪРНА” е интересна. Имаме я използвана в различно време в: - Търново /столица на средновековна България/, - Търнава /град в дн. Словакия, бивша Галицка Русъ, първо използвано такова име за града е от 1211 г. – Йоан Асен ІІ е най-вероятно там в този период. Без да търсиме връзка, просто съвпадение/, - Търну-Северин /град в дн. Румъния/ - кога града получава добавката Търну?, - Търна - сестра на Стефан Караджа, рода им е преселен в ср. на ХІХ век от Странджа в Добруджа. Принципно за първи път чувам термина “ПРОТОМОЛДАВЦИ”. Всъщност до ХІХ в. са протомолдавци, а след това стават молдавци, така ли? Докато при власите няма прото и са такива от VІІ-ХІХ век? Много интересно разграничение! Правилно ли те разбрах, че "разчитането на латинската дума "братко /фратаре" в обръщението към мулето не изглежда нелогично.." - в смисъл че е напълно логично един аварин да се обърне към мулето си "братко"!? Ако е казал: "Църну, Вратаре" - "ЧЕРНЬО, ВРАТАТА", ЧЕРНЬО /името на магарето/ айде към ВРАТАТА /в конюшната/? Какво правим тогава?...