Иванко Тертер

Да речем, че си изостанал информативно само с една година... Доста изтъкран, търкалян и безинтересен въпрос и постановка. Наваксвай. И влизай с нещо по-нестандартно и ново за разискване спрямо мен /не искам да се връщам в първи клас, в момента съм във втори и отивам нагоре без път назад/.

Многобройни са и неопспорими: Към 2 век броят на робите значително надвишава броят на свободното население. Така се стигнало до класическия етап на робовладението в Римската империя. http://209.85.129.132/search?q=cache:bIrWM...lient=firefox-a ВI—П вв. н. э. в эпоху ранней Римской империи наблюдается общая экономическая и социальная стабилизация римского общества, создаются благоприятные условия для хозяйственного процветания, общественной жизни, развития культуры и цивилизованного образа жизни не только в центре державы — в Италии, но и во всех римских провинциях. Это происходит в процессе романизации провинций, т. е. распространения классического рабства римского типа и связанных с ним интенсивных форм хозяйства, более динамичных социальных структур, высокой римско-греческой античной культуры. http://www.hist.msu.ru/Departments/Ancient/n/10.htm Однажды в сенате предложили установить специальный костюм для рабов, но предложение было отклонено, так как сочли опасным демонстрировать рабам их численность Число рабов в Афинах было очень велико. Согласно переписи, произведенной при архонте Деметрии Фалерском (309 г. до н. э.), в Аттике было 21 000 свободных граждан, 10 000 метеков и 400 000 рабов (Ctesicles, ap. Athen. VI. p. 272, c): здесь рабское население так сильно превышает по численности свободное, что некоторые авторы вообще отвергают эти сведения (Niebuhr, Hist. of Rome, vol. II. note 143), а другие предполагают искажение числа и считают, что вместо 400 000 следует читать 40 000 (Hume, Essays, vol. I. p. 443) На Сицилии, поставлявшей Риму столь огромное количество зерна, число сельскохозяйственных рабов была громадным: притеснения, которым они подвергались, дважды довели их до открытого восстания, а их численность позволила им некоторое время противостоять римской власти. Первая из этих рабских войн началась в 134 г. до н. э. и закончилась в 132 г. до н. э.; вторая началась в 102 г. до н. э. и продолжалась почти четыре года. Огромное количество пленников, захваченных в постоянных войнах республики, и рост богатства и роскоши на войне увеличили численность рабов до непомерного размера . http://ancientrome.ru/dictio/article.htm?a=214826960 http://la.wiktionary.org/wiki/servus - задължителна отправна точка за разискване на "славянско море".

Подобни са самата Калиакра /Яйлата е 2-3 км. северно от Калиакра/ и Петрич кале до с. Разделна, Варненска област.

На Яйлата е пълно с тракийски /следователно "до римски"/ некрополи и окултни скални пещери. Анастасий стяга ремонт на крепостта в V в., предвид опастността от северни нашественици. Основите й несъмнено са тракийски, каквито са околните описани от мен по-горе съоръжения.

Много хубави снимки на тази крепост. На Яйлата, Калиакра е същата. http://www.yailata.info/stronghold.php - разрушена е и е неизползваема от V-VІ в., оттогава стоят непокътнати остатъците й. и малко от личен архив: общ изглед и се вижда крепостта в дъното в дясно. схема-възстановка.

Ооо, на такива тарифи ли работите. Трябва да наваксам бързо

Добре е че мислиш и приемаш нещата така. Реституцията почни от площад Св. Петър.

Отчел съм го. Само, че тук добавям официално установените такива. Не е лошо и за другите описани в гота.бг и нотабили.бг да се открият официални данни, а не само легенди. Също и реално да са си запазили статута, военния ресурс и териториален властови.

За второто си прав. По първото обаче- разгледах сайта и се доозадачих. Пирамидална система. Нещо от типа на десетките "Малтийски ордени" - търговски дружества. Разбира се по витруално. Навярно има отнякъде много добро финансиране. Като гледах снимки на босовете не вярвам, но все пак със сигурност неправителствени организации свързани или не с Ватикана. По-скоро на ниско ниво. Но колкото и да е ниско, е доста високо и платежно за нас, разбирам. В общи лнии преди век така доста хора станаха ромънци, а другите францужка работа. Ако започне да се взема много насериозно, а не виртуално, работата е същата като НОВА МАКЕДОНИЯ /New Macedonia/. Първия ню-македонец Цървенковския и неговата фаланга келеши /т.е. хунзи/. Много да внимавате и да не бъркате реалното с виртуалното. Иначе, със здраве!

Естествено, че в края на 9 век България /Волжка - Магна България/ и България /Дунавска - Малка България/ са силни за регионите си. Хазарите макар и превзели средата на Стара Велика България, са подложените на едновременни удари от окрайните земи - чрез продължителите на Стара Велика България - изток Волжка, запад Дунавска. Ник1, направи едно сравнение с числеността на градовете в региона и българските такива! Направи и такова за българските от 9 -10 век и Париж, Лондон, та даже и Рим и Константинопол от периода. Първите са десетки пъти по-малки, вторите са ако не равни, то съвсем малко по-големи като население и териториален градски обхват. Естествено, че владетеля на Волжките българи и владетеля на Дунавските българи ще смятат народа си за поробен. Те не правят нови държави от нула. Те са продължители на една държава и управляващ род, чиято държава на 50 процента е поробена от хазарите. Останалите 50 процента са свободните окрайнини, оформили се като Волжка част на България /Азия, Магна България/ и Дунавска част на България /Европа, Малка България/. Те продължават борбата с хазарите за освобождения на заробената част от общата им България. Това е до Х век /до приемането на различните религии от двете части на България/. След това обективно са нарушени някои връзки, но контактите се запазват минимум до ХV век.

Майтап няма. Арабите четат от дясно на ляво. Писаното СА-КЛАБ се чете по този начин БАЛК-АС. Щура работа.

Всъщност си много близо до отговора. Малко да прочетеш за малоазийските /от еди коя си римска провинция/ народи и българите сред тях . Кавказски раса Антропологични типове в Кавказ Понтийски клон Развила се е в Мала Азия или в северозападен Кавказ през ІV - ІІІ хил. пр. Хр. в резултат на смесване на предноазиатски брахикефални и средиземноморски долихокефални племена. Описан е през 1932 г. от учения Бунак. Разделя се на колхидски, северозападен, югозападен и пятигорски, долнодунавски, византийски клъстер и типове. Югозападния тип на понтийския лон е подобен на каспийския тип на индо-иранската раса. Има много висок процент на разпространение на ІІ кръвна група, в частност редкия фенотип А2 (5 % от носителите на ІІ група). Подобен висок процент на група А2 се среща при кавказионците и лапаноидите. • Северо-западен/кубански («основен») тип : <Адъги – освен западните, черкези> - Висок ръст (> 170 см). - Телосложение е нормално, тялото е дълго - Косите са твърди, прави. Цветът им е черен. Често се срещат и светлокестеняви коси - Мезокефалия (черепен индекс – 80-81), често се срещат суббрахикефали - Цвят на очите: черни (50 %), кафеви и сиви (50 %). - Очния процеп е тесен. Разположението на очите е хоризонтално или "предноазиатско". Веждите са прави, често се съединяват. - Космената покривка е развита нормално. Мустаците и брадата не са гъсти - Лицето е тясно, дълго. Чертите са ъгловати. Скулите са забележими в профил. Челото е високо - Нос: дълъг, тесен, прав, не изпъкващ. Краищата са разположени хоризонтално, понякога е приповдигнат. Често носът и челото образуват една линия - Устните са дебели - Брадичката е висока, не изпъкваща - Тилът е изпъкнал - Високи уши с дълги обици • Юго-западен тип (разлики от северо-западния): <Западни адъги – шапсуги и бжедуги> - Ръст среден (164-165 см). - Коси по-често черни - Очите са по-често черни (светли оттенъци почти не се срещат). - Лицето е широко. • Пятигорски микс (разлики от северозападния): <Кабардинци, част от ингушите и осетинците> - Лицето е широко - Носът е понякога с гърбица. Краищата са разположени хоризонтално • Колхидски тип (разлики от северозападния):: <Абхази, абазини, мегрели, лечхумци, лази, гурийци, имеретинци, имерхевци> - Ръст: лази (166-167 см), останали (164-165 см). - Широк нос с плосък гръб (понякога вдлъбнат)Широкий нос с плоской спинкой (иногда вогнутой). - Широко лице. - Срещат се светли коси и сиви очи, предимно при абхазите и абазините - Развито окосмяване - Плосък тил Кавкасионен тип Типът се е формирал през ІІІ хил. пр. Хр. на основата на прото-предноазиатския в високопланинските условия на Кавказкия хребет. Среща се само в Кавказ. Описан е от учените Натишвили и Абдушелишвили през 1954 г. Някои учени предполагат, че кавкасионния тип се е формирал на основата на най-древното кроманьонско население на планинския Кавказ и придошлите там хурито-урарти от предноазиатски тип. По много показатели кавкасионците са близки до понтийците. Паралелни форми се явяват представителите на ултрадинарския тип (балканските бореби), живеещи в Черна гора, Албания и на Крит. Те, наистина, се отличават с по-ниски черепи и по-тъмно оцветяване. В руската антропология (Алексеев, Алексеева) кавкасионния тип се отъждествява с динарския, което по своята си същност е невярно. Отделят се централен, южен и дагестански клъстър. Висок е прозентът на носителите на ІІ кръвна група (А2) • Централен клъстър: <Карачаевци, балкарци, осетинци, ингуши, чеченци, бацбийци, аваро-андо-цезски народи, част от планинските евреи> - Висок ръст (> 170 см) - Нормално телосложение, тялото е дълго - Косите са твърди, прави, черни (рядко се срещат светло-рижи-кестеняви и руси) - Очите са кафеви и сиви - Очния процеп е тесен. Очите са разположени хоризонтално. Веждите са прави - Развито окосмяване - Лицето е широко (14,6-14,8 см) , невисоко. Чертите на лицето са ъгловати. Скулите са широки, но незабележими. Челото е ниско - Брахикефалия (черепен индекс – 84-85) - Носът е дълъг, широк (предносието е тясно, към краищата на носа постепенно се разширява). Профилът е прав и, по-рядко изпъкнал. Краищата са разположени хоризонтално или извити надолу - Устните са дебели - Брадичката е ниска, остра, изпъкваща. Челюстта е тясна - Тилът е изпъкнал. - Високи уши с дълги обици • Южен клъстър (различия от централния): <Свани, хевсури, мохевци, тушинци, пшави, мтиули, гудамакарци, рачинци, южни осетинци> - Среден ръст. - Носът е дълъг, широк Профилът е с гърбица в горната част. Краищата са разположени хоризонтално • Дагестански клъстър (различия от централния): <Лезгински, даргински, лакски народи, хиналугци, част от карабахците> - Среден и нисък ръст. - Черни коси (светли почти не се срещат) - Мезокефалия (черепен индекс – 78-79) - Характерни чернш очи. - Окосмяването е слабо развито Каспийски тип Формирал се е на основата на памиро-ферганския (ниски брахикефали), индо-иранския и балкано-кавказкия клон (предноазиатския тип ) на европеидната раса. Описан е от Бунак през 1947 г. Най-малко корелируем тип. Към постоянните величини се отнасят ръст, цвят на очите, цвят на косите, строеж на черепа. Гърба на носа е по-често права, но при метисация с арменоиди (асирийци, арменци, евреи) се появява изпъкнала форма. За народите от к аспийския тип най-характерна се явява третата кръвна група. Разделят се западен (виж по-долу) и източен (туркмени) клъстър. <Азербайджанце, кумики, персе, иракски арабе (на изток в страната), кувейтски араби, перси, тати-мюсулмани и други западно-ирански народи (освен – кюрди, лури и бахтиари), ингилойци> - Нисък и среденръст (< 164–166 см). - Телосложението е с дебели кости - Косите са черни и тъмнокестеняви (93 %) - Мезокефалия и суббрахикефалия (черепен индекс – 77–80). - Очите по правило са черни (80 %). Наблюдават се матово зелени, предноазиатски тип - Очната цепка е нормална, очите са разположени хоризонтално, в 30 % от случаите разрезът е "монголоиден". Разстоянието между очите е голямо. - Веждите са дъгообразни - Лицето е кръгло, по-средно и тясно, високо. Скулите не се издават напред - Брадичката е ниска, неиздаваща се напред. Долната челюст е широка - Голямо разстояние между носа и горната устна. - Носът е къс, широк, изпъкващ, Гърбът е прав. Краищата са разположени хоризонтално или приповдигнато - Устните са дебели - Тилът е изпъкнал. - Окосмяването е развито нормално - Ушите са с дълги обици Предноазиатски тип Първоначалните носители на този тип били древните нострати, живеещи от Палестина до Междуречието и хребета Загрос в Иран (древни семити) и алародии (сино-кавказци). Типът влиза в основата на типовете от индо-иранския клон (смесени с ведоиди от австралоидната раса в Иран и Индия), включвайки семито-арабски (смесване на арменоиди с дравиди и средиземноморци в Арабия). Описан е за първи път през 1911 г от фон Лушан. По много показатели предноазиатците се сближават с кавкасионите и динарците (на Балканите), но се различават с малък ръст,формата на носа и плоския тил. Други названия на този тип: арменоиден, алародийски, сирийско-загроски, семитически, понто-загроски, хетски, асироиден, таврически. Деникер наричал този тип асироиден и смятал, че за него е характерен прав, тесен нос. Честотата на срещане на прав гръб на носа няма географска връзка, това е свързано с честотата на метисация на арменците и евреите с други народи (предимно, ако представителите на другия народ изповядват юдаизъм или григорианство, тъй като често религиозната принадлежност към моноетнически религии се отъждествява с етническа). Срещат се албиноси, обикновено в централния клъстър - предноазиатски черти плюс светли коси и очи. Някои от алтернативните названия на предноазиатския тип се използват за обозначаване на родствени типове, например за асироидния тип, разпространен сред кюрдите и асирийците, различаващ се с брахикефалия и прав тесен нос. Със семитически се обозначават семито-арабския тип. За народите от предноазиатския тип е характерна втора кръвна група • Централно-предноазиатски клъстър: <Арменци, турци (център и изток на страната), турци-месхетинци, евреи от Израел, сирийско-палестински араби (Палестина, Сирия, Ливан, Йордания), някои западно-ирански народи (лури, бахтиари, талиши, кюрди-мюсулмани), джавахи, месхи> - Нисък ръст - Телосложението е с дебел кокал - Косите са черни, твърди, чупливи - Очната цепка е широка, разположението на очите е "предноазиатско" - външният ъгъл на очите е по-надолу от вътрешния - Цветът на очите: по-често е черен, но се срещат и екзотични разцветки (тъмносини, матовозелени, черни с тюркоаз). - Брахикефалия (индекс – 86-88) - Лицето е овално, широко (до 143 мм), невисоко. Веждите са дъгообразни. Скулите не изпъкват - Брадичката е малка, неизпъкваща. Челюстта е широка - Носът е дълъг, изпъкващ, широк. Профилът е отчетлив, гръб - в средната трета на гърба. Краищата са извити надолу. Видима е носовата преградка - Устните са дебели. Горната се издава над долната - Силно развито окосмяване (преминаване на косата върху челото, сраснали вежди, окосмяване на гърба). - Плосък тил - отличаващ елемент на предноазиатския тип - Ушите са малки, често без обици • Иберийско-кавказски клъстър (разлики от централния): <Кахетинци, картлийци, ферейданци> - Среден ръст - Прав, дълъг, широк нос - Широко лице. - Светло-кестеняви и черни коси - Кафеви и сиви очи - Хоризонтално разположение на очите http://bgrod.org/antropologia/index.php?id=14

Много добре. Привърженик съм на третата империя - на СКИТИТЕ. Не бива да се изключва какво е дал скитския свят на "ромънския", затова приветствам такива културни прояви и обмен. Сега, ако Ердоган тръгне да прави филиали и чествания на санджаците на Османската империя, ще стане още по-интересно.

Само да добавя, че тези "ас-сахалиб" в Северен Кавказ са, да речем, "черните българи" /ас-сакал, Аскал - без "Дир", българите от втория разряд според описанията на арабите/ попаднали под властта на хазарите. Докато някои от тях обаче след време се изтеглят на северо-изток /Котраг/ и създават силна държава. И затова владетелите на тази България са наричани "ас-сахалиб", тъй като са такива по право, по кръв и по историческа правоприемственост. /Ранние авторы, упоминающие ас-сакалиба в связи бегством принца Джамасбе брата Хосрова I (531-579 гг.) и походом Марвана в 737 г., которых (ас-сакалиба) не следует отождествлять со славянами.../ И става така, че Волжка и Дунавска Българии воюват от две страни с Хазарския каганат, покорил земите на старата Велика България /Магна България/ - а за този термин скоро смятам да отворя една темичка.

Ник1, малко обещани "вариант-отговорчета" на "ас-сахалиба": О болгарах: Ибн Русте. Они [болгары] трёх разрядов. Один разряд из них называется б.р.сула, другой разряд - ас-к.л. и третий - булгары.52-29 Гардизи. И существуют эти три разряда, первый называется б.р.сула, другой разряд - ас.к.л. и третий - булгары.52-29 Вот эти булгары второго разряда - ас-с.к., упоминающиеся у нескольких авторов и как часть булгар и как ближайшие соседи мадьяр и были теми северокавказскими ас-сакалибами, которых взял в плен Марван и к которым посылали послов санарийцы. Я не знаю арабского языка, и возможно моё отождествление булгар - ас-с.к. с ас-сакалибами, вызовет закономерные сомнения, однако приведём ещё один весомый аргумент. Ибн Фадлан, не кабинетный географ, а секретарь посольства лично посетивший Булгар, применяет с первой и до последней страницы текста термин ас-сакалиба именно к болгарам и их царю малик [правитель] ас-сакалиба. И если он пишет что в Булгаре правит правитель ас-сакалиба, значит либо основное население, либо доминирующая группа в этой стране – это ас-сакалибы. У нас нет никаких сомнений в том, что славяне никогда не составляли ни основного этнического массива в Волжской Булгарии, ни правящего элемента её. Следовательно ас-сакалибы Ибн Фадлана – это булгары. Соответственно с этим и остальные ранние упоминания ас-сакалибов следует отнести к тем же булгарам. В описании Ибн-Фадланом ас-сакалиба достаточно ясно присутствуют как элементы кочевий (юрты), так и элементы осёдлости (дома, погреба). Можно было бы в осёдлых лесных подданных царя ас-сакалибов попытаться увидеть славян, давших своё имя кочевым пришельцам с юга. Но как уже указывали, нет славянской археологии, и есть множество других осёдлых и неславянских народов, населявших приволжские леса и лесостепи, что бы без каких либо-других надёжных источников принять такую версию. К тому же если ас-сакалиба-славяне – самоназвание, уже принятое болгарами в начале IX в. то нужна ещё одна теория, объясняющая, почему в течение следующих 200 лет они вновь изменили самоидентификацию и не только вернулись сами к древнему имени болгары, но и передали его подданым ас-сакалибам-славянам. Точно также никаких данных об этническом различии тех, кого Ибн-Фадлан именует ас-сакалиба, т.е. булгар, и аскал нет, во всяком случае иных, отличных от болгар кочевников, он называет – это печенеги и разные турки. Тогда можно предположить следующий механизм. Впервые познакомившись с болгарами во время похода Марвана в 737 г., арабы восприняли самоназвание одного из болгарских племён – ас-с.к., которое затем по созвучию и общему туманному представлению о местожительстве смешалось с именем славян – ас-сакалиба. С этим именем Ибн-Фадлан и прибыл в Болгар, где узнал и записал данные об одном из болгарских племён – аскал, не придав значения созвучию. Если продолжить уже использованную аналогию, то посол Ивана Грозного в отчёте поездке в Германию может ни разу не упомянуть самоназвания – дойч, а использовать только русское наименование – немцы. 1) Ранние авторы, упоминающие ас-сакалиба в связи бегством принца Джамасбе брата Хосрова I (531-579 гг.) и походом Марвана в 737 г., которых (ас-сакалиба) не следует отождествлять со славянами, хотя в других случаях ас-сакалиба (от греческого "склавины"` - бел. ето тук съзвучие, но съвсем друг термин – “роб” – римско право, Багрянородни) это славяне. – бел. Да, это социална категория “славяне” http://www.uniros.ru/book/egorov/Egorov_02.php още едно: Утвердившееся мнение исследователей, о том, что "саклабы" арабских авторов - суть славяне, не отвечает требованиям исторической науки на внешнем этапе ее развития и приводит к путанице в интерпретации источников. То, что для арабов (да и не только для них) этнонимы "саклаб" и "булгар" были тождественны, пдтверждаются многими данными мусульманских источников. Ибн Рустэ сообщает, что у саклабов имеются разные музыкальные инструменты: "у них разновидность удов, танбуров и свирелей (va lä hum durub min al-idan/ /va-t-tanabir/ /va-l-mazamir) " (53). В отличие от Ибн Рустэ, автор "Худуд ал-Алема" отмечает: "Они владеют струкнными инструментыми, неизвестными в исламских странах, на которых они играют" (54). Что касается свирели, то нужно отметить, что этот инструмент под тем или иным наименованием был широко распространен у многих народов. Интересно сообщение Ибн Рустэ о струнных инструментах саклабов. Необходимо учесть факт, что уже к моменту составления работы Ибн Рустэ, ислам был распространен среди большей части булгар (55). "Лютня", тот перевод, который предлагает слову - "уд" Б.Н.Заходер (56), арабского происхождения. И "уд" был предком лютни. Считать, что "ал-уд", т.е. "лютня" была распространена в начале X века среди славянских народов, не представляется возможным, так как лишь в XIV в. это инструмент под названием "лютня" был распространен в странах Запада, а позднее и Восточной Европе, включая Польшу и Украину. В России же этот инструмент был распространен с начала XVIII в. (57). Танбур (мн. ч. "танабир". - А.А.), и сейчас распространенный у многих народов Средней Азии, в переводе Б.Н.Заходера стал "гуслями" (58). Неправомерна и параллель, проводимая между "танбуром" и "тамбуром", ибо в источнике говорится о струнном инструменте, в то время как последний ("тамбур". - А.А.) был ударным инструментом у французов. То, что арабские историки и географы под саклабами подразумевали булгар, позволяет иначе подойти к интерпретации сообщения Ибн Хордадбеха, упомянувшим о торговой миссии купцов ар-рус. Он первым среди мусульманских писателей, указав на этническую принадлежность русов, писал, что последние - "род саклабов" (62). http://www.karabakh-doc.azerall.info/ru/tu...giya/trk002.htm Други нямам време да търся, яд ме е че имах запазено, но ми изчезна при една преинсталация.

Ти ще кажеш! Питай КГ125 да ти обясни нещата

Тъй ли? Това 1979 г. или 1601 г. е издание?

nik1, подобно на Рицар ще попитам. Арабския халифат въвежда в исляма и дава книги на един народ. Праща на този народ делегация. Ибн Фадлан е в делегацията. Владетелят на народа /обръщението към него/ е "ас сахалиб". Те са въвели в исляма славяните ли? Или са искали да въведат българите от Волга, дали им книги, религия, пратеници, но пък летописеца на делегацията дето постоянно е в контакт със самите български волжки първенци, е объркал българите навсякъде в описанието си на страната им, като ги нарекъм на името на ... техния съседен народ? Е, голям халифат, големи мисионери и хроникоьор. Да се чуди човек как половиния свят са го владяли!..

Черноризец Храбър знае ли го това? Прабългарски език липсва в изворите до преди век-два! Може ли някой източник за този непознат за СРЕДНОВЕКОВНИЯ книжовник език? Ник1, пресъздаваш отхвърлени за научната руска историография тези. Чети нещо разкрито и станало безспорно в последните десетина-двадесет години. Ако имам време ще ти пусна някои неща. Естествено, че сахалиб не е роб, както не е и славяни /някакъв народ/, колкото и да се е искало на някого и е изземал историческите дадености за термнина сахалиб към народа славяни. В арабските източници сахалиб не за народност славяни. В римските източници /Рим и Константинопол/ славянин е социален термин, а не етничмески. Във Византия сигурно не е така, както казва КГ125.

Сахалиб не означава славянин. Арабите титулуват владетелите на Волжка България "ас сахалиб". Те славяни ли са? А така - тюрко-българите славяни ли са /значи по официалното виждане за източниците на историята ?

Нещо като РАЕХ в Арабския халифат? Възприето от Османската държава, като "Рая"? Нетитулен народ, социално-зависим. Социален термин. И в 1601 г. Орбини казва, "те до 1601 г. всички говорят, че това е социална категория народ, ама ще освобождаваме "южните склавени" - бивши нетитулни на Източна Романия, актуални нетитулни за Султана, за да станат бъдещи нетитулни /извън австро/ герм. и унгарци/ в Свещената римска империя. Стяга една една история - до днес са наричани склавяни /роби/, ама това не е правилно и вече ще им казваме славни и хайде един фейлетон с най-малко странички за България /с най-далечната перспектива за присъединяване към Хабсбургите в ХVІІв./ и като се почнало... До такива висоти се издигнаха този митичен "социална категория народ", че цели доктрини се нароиха отвсякъде. Държави. Знамена. Химнове. И изведнъж изникват за общественоползване "арестуваните" дотогава оригинални текстове, от които след хилядолетие пустия му Багрянародни си казва: Какви склави? Дето им викаме и сърби ли? Ами това е по ромейски "роб" и навсякъде в нашите анали трябва да имате това предвид... Друг неразумний юроде ще каже - ама езика? Славянски е? Ами славянски е, да. Такъв е след 1820г., който термин замества в "научните фейлетони" хилядолетния дотогавашен термин за езика - българи! "Valachico" /Балхико/ за папството, "словенский болгарския язык" за българите и целия по-сетне назован от политисторици от ХІХ в. "славянски свят". Славянско море е имало не само на Балканите, но и в другите области на Римската империя. И това е от нейното създаване, та докъм ХІ-ХІІв., от когато тя плавно навлиза към феодални отношения.

Някакви изводи тогава да направите? Защо в "латино-гръцките/ римски" източници има "славянско море" в Източната римска империя? Какво представлява този "народ", който е залял империята, но не владее нито един град?

Верно, че преведено от Еклогата на Византия, която е Византия, а не Romania. Не е Римска империя и няма римско пряво при нея, а е Византия и следователно има византийско право. Това последното, византийското сме превели и частично "б/вулгаризирали", а не римското право. Съвсем се оплесках...

Доста добър анализ. Приемам го изцяло. Обичам, когато се изследват събитията между редовете и в тяхната логическа връзка и хронология. Трябва да се отчита всичко това при изследванията!

"Славянско море" е имало до VІІ в. и то пресъхва с всяко едно преместване на границата на България на юг. Понеже е дълго мнението ми, давам връзка където съм го изразил: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%E0%ED%F2%E5%F1 заб.: След приемане на християнството /865г./ за официална държавна религия, Борис І - Михаил издава "Закон судни людям", където в един много премерен вариант приема част от правото на източната римска империя /римско право/. Това е този "римски закон" /може би оня "Лош закон" срещу когото въстават Великите боили/, чрез който частично в България се възприема римското право. Частично! http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bu...t.phtml?id=2223 Тук римския термин "склави" е преведен навсякъде в текстовете - член ІV, V, VІІа, ХVІІІ, ХХV, ХХІХ, ХХХ, .