Иванко Тертер

Още повече, че той самия е от областта на Кутмичевица /Косово и Македония/. Две думи няма- Константин Тих Асен усмирява гражданската война повдигната след смъртта на Йоан Асен и убийството /вероятно/ на малолетния му син Коломан. Оттам възход и стабилитет. След "сакатлъка" /осакатяването/, политическата обстановка се размества. Очевидно е за мен, че древния предразсъдък /страх/ за какъвто владетеля-такава държавата /"сакат владетел-саката държава", "здрав владетел-здрава държава"/ си оказва влияние във вътрешно-политически план. Болярството и военното професионално съсловие /Ивайло/ очевидно заиграват в един момент заедно. Разбира се, болярите след като временно изтикват Ивайло напред /за лице на "протеста"/, после го слагат на мястото. Извъртат му политическа интрига, което може да се очаква от едни наследствени политици каквито са Великите боляри. Между другото, това че Ивайло бие при проходите е точно умение, което е доказвано в миналото от І БЦ, продължава през ІІ БЦ, продължено и по време на османското владичествно. Отбранителната стратегия на Българското царство е била на засади в проходите. Географията играе важна роля в това, така е до въвеждане на авиацията вече в ХХ век. Дотогава географията играе важна роля във военното дело. Да не подценяваме средновековния български военен гений при отбранителни войни - засадите при проходите. В 1330 г. Йоан Бесарабъ прави същото срещу унгарците. Ами това е нашата тактика, като използваме двете опасни за атакуващия противник планински вериги - север Карпатите, Юг/Център- Стара планина.

Тогарм обясни много добре произхода на термина "Кумани" касаещо българите по време на различните вълни. Тъй като има български преселения още отпреди VІІ в., за тукашните българи /отпреди VІІв. - тукани - тукашни/ Аспарух се е появил със своите "кумани" /куме-"новодошли"/. - всъщност преместил границата на юг от Дунав и поселил се там местейки при туканите-българи столицата си. При всяка следваща вълна новодошлите българи са "кумани", а за тях местните българи са "тукани". Етиопия едната е в Средна Азия, Балх, втората е в Африка. Очевидно Аспарух е от средноазиатската Етиопия /Балх/.

Нещо писано съвсем скоро по темата. Не съм го писал аз. Нямам желание да обяснявам, както се разбра и досега, затова който иска да чете и да прави стиковки между всичките източници : http://www.intelros.ru/subject/karta_bud/3...rossija-ne.html Русские страны Когда-то о “русских странах” писали еще в средневековой Европе. Правда, имелись в виду, скорее всего княжества, торговые “города-республики” и т.п. Так, в послании папы Гонория III (февраль 1227 г.), адресованного "ко всем правителям Руси (Ру’ссии)" (Universis regibus Russiae), предлагается "русским царям" сохранять прочный мир с католиками Ливонии и Эстляндии. А в 1246 году папа дает право архиепископу Пруссии, Ливонии и Эстляндии поставлять епископов в “русских странах”. Что же касается языка официальных документов в Великом княжестве, то им был именно “руський язык”, на котором написана, например, “Литовская метрика”, Статут Великого княжества. Назывался этот язык также русинским, руським или в силу его официального статуса – канцелярским языком Великого княжества. (Кстати, по своему забавная история произошла после развала Российской империи. Литва в 1919 г. запросила свои древние хроники из московских архивов и библиотек, а также прочие исторические документы Великого княжества. И добилась твердого обещания получить все, что написано на литовском языке. Но таковых в российских архивах... не оказалось.) [2] Названия Малая Русь и Великая Русь – ведут свою родословную от византийских категорий Μικρά Ρωσία и Μακρά Ρωσία, которые использовались в церковно-административной практике, начиная с XIV в. По аналогии с терминами “Малая Греция” и “Великая Греция”, византийцы под “Малой Россией” понимали метрополию — центр Руси (Южную Русь, современную Украину), а под “Великой Россией” — русские земли в широком смысле, т.е. территория епархий, находящихся под властью киевского митрополита). Схожие по смыслу выражения можно обнаружить и в других языках: ср. “Срединный Китай” и “Большой Китай”. [3] Галицкие (галицко-волынские) князья в XIII-XIV вв. именовали себя называл себя “Rex Russiæ”, “Dux totius terræ Russiæ”, “Dux et Dominus Russiæ”, “Dux totius Rusiæ Minoris” ( т.е. “князь всея Малыя Руси”). [13] В период становления постсоветской государственности автор рассматривал возможность наименования Государства Украина несколько иначе, нежели это имело место, а именно: Республика Украинская Русь.

Хърс Златния, благодаря. Всъщност е само една рамка, като има доста за доизясняване в нея. nik1, всъщност да не би брожението срещу Константин Тих да е именно за това, че не си е поел задълженията и оттам тръгва вътрешната гражданска война в царството? Още повече, че той е бил с неподвижен крак, осакатил се е в резултат на един инцидент при лов. А знаем, че за българите /даже и за тези от ХІІІв./ "сакат" владетел е вид прокоба за държавата /справка : кан Крум - има версия, че защото че е удушен от боили заради негов физиологичен недъг/. Това е нюанс. Но има и втора версия: Може Константин Асен да е изпълнил задълженията си, като е наредил сбор на приграничните "войници" за възпиране на зачестилите "грабителски походи на монголи" и един от "Челниците" /воеводите/ да е именно Ивайло. В тези нюанси трябва да се влиза по-дълбоко. Да се има предвид и вътрешно дворцовата политическа ситуация в Търново - търкания сред болярски групировки, ролята в тях на клонката на Асеневцив Константинопол /Мицо, Йоан Асен ІІІ/, ролята на Ногай в тях, много има да се изследва като частен случай по въпроса, за да се даде обективна хипотеза или оценка за събитията 1277-1280г. и оттам за ролята на Ивайло.

nik1, остави я тази статистика. Въведение: - След възкачването си първата работа на Чингис хан е да избие до крак конкурентното си монголско племе - татарите. - Оттогава с този "прякор" нарича всичките си врагове, вкл. бившите му врагове - "татари" стават покорените от него народи в общия случай изключително немонголски народи. Значи прави статистиката изхождайки от тази историческа реалност. Статистиката е монголите плюс всички покорени народи е равно на 1. Толкоз. Съвременни реалии са доста неуместни, особено пък за останалите с "прякора" наследници на племената от Волжка България и в този смисъл волжки българи. - Империята на Чингизидите е машина за унищожение - достоен "наследник" е Тамерлан /нач. ХVв./, за разлика от други "наследници" в по-късно време, които все пак са по-"ларж" и търпими. В този смисъл даже неповиновение и на 1 бр. монголски войник, не дай боже убийството му, да не говорим за неповиновение срещу отряд на монголите - следва разорение на цялата област и държава. Те разоряват Багдад с 200 000 конница, като срещу им в този момент е коалиция на целия арабски свят! Къде Ивайло ще си прави "пи-ар", като имаш това предвид? По същество: Най-вероятно имаме грабителски походи на монголи, които се квалифицират като "разбойнически", т.е. през главата и без позволението на Ногай - комуто българските царе след Йоан Асен ІІ /след 1243г./ плащат "данък", "данници" сме поне до Михаил Шишман нач. на ХІV в. Ивайло най-вероятно е "Челник" - воевода, водач на "войници", военно-задължено население от северо-източна България. Вероятно в Карвунската гранична област. Вероятно е да е и в Овеч. Няма голямо значение, освен това че съвпада от две страни. Разбира се, "Челникът" не го прави, но българския "войнишки институт" на І и ІІ БЦ /и запазен в Османската държава/ се характеризира с това, че в невоенно време населението отглежда животни, пасе овце, с това издържат себе си, семейството си и набавят средства за и военната си издръжка. При свикване в сбор, 1 от 4 мъже /т.нар. "ято"/ отива на сбора и става "войник", а другите 3-ма стават "ятаци" /познато нали??/ - грижат се семейството му по време на отсъствието му и му отглеждат стадата и посевите. На 4 г. се въртят тези мъже и така по наследство от баща към син и оттам към внуци се предава това военно задължение... Това са цели родове, които от VІІ до ХVІІІ в. се занимават само с това. Ето защо винаги предвзетите по въпроси за социлен произход константинополски хронисти, наричат Ивайло "овчаря", с най-"долен произход" и т.п. Тази позиция отговаря и на блистателните му военни умения, които той доказва и са му признати от съвременниците му. Това е неговата работа, да е вонен /"бойник", "разбойник" - последното и досега е запазен в румънския иначе латински език - "професионален войник". Такива са сподвижниците му - Стан, Кънчо, Момчил. Такъв ще по-късно и воеводата /деспот/ Момчил - ХІVв./ Разбиването на "грабителската монголска НЕНОГАЙСКА войска" /по-късно е приет в двора на Ногай/ е в професионалните задължения на Ивайло, според логиката. Прави го. Върти се във висшите кръгове. Използват го в интригите си великите боили в Търново. Става "Цар" /Момчил ще стане "деспот" и "севастократор". Вижда се, че от такава позиция /Челник, воевода/, а не от обора или тръстиката, при определени лични качества и стечение на обстоятелства, можеш доста добре да израстнеш в кариерата. Обстоятелството, че разбива "монголски", "византийски" войски неколкократно, в добавък и армията на Константин Тих Асен, показва че наистина се касае за един опитен военен. Другото в личността му и политическата му роля е отделен въпрос.

Големия българин и сподвижник на Ванчо Михайлов Георги Младеновъ веднага го е отразил в месечното издание на МПО-Любен Димитров - http://www.makedonskatribuna.com/ Ще стане работата бай Георги - живи, здрави и само така!

Да ти припомня темата: "Полско-руските взаимоотношения". -------------------------------------------------------------------------- Точно по темата. За да се обсъжда темата, нека първо да се види в периода Х-ХVІІ, кое е Русия? Кое е Московия? Кое е Полша? И като се разграничат тези неща, за този период, нека тогава се обсъжда "агресията на Полша срещу Русия", "агресията на Русия срещу Московия" или "агресията на Полша срещу Московията". А кое е Русия и кое Московия в периода до ХVІІ в. /когато Московията приема името Русия, след походите в Русия - Запорожието и Днепър на Петър І/: Ето какво пише в 1873 г. /столица е Петербург!!!/ известния руски политолог и журналист КОНСТАНТИН ЛЕОНТЬЕВ, Панславизм и греки*, Январь, 1873, Царьград "...Конфедерация эта была бы именно настолько сильна, чтобы сокрушить с помощью Германии влияние России на дела Юго-Востока, и достаточно слаба, вследствие сепаратистских наклонностей племен, ее составивших, чтобы повиноваться Германии. Дунай стал бы тогда действительно рекой германскою. Болгария принуждена была бы волей-неволей разделить судьбы других югославян, "и" царь болгарский ушел бы далеко за Босфор; полутатарская Московия была бы отброшена к Сибири и Кавказу. Австрия на устьях Дуная, у ворот Царь-града, или, лучше сказать, в самом Царь-граде, быть может, и в Варшаве, Австрия угрожающим рассыпным строем опоясывала бы Московию от берегов Балтийских до Черного моря и Дарданелл, а за нею виднелись бы сплошные и твердые германские колонны". В 1873 г. Московия е "полутатарска" за известния руски политолог! Каква е тогава в 1612 г.? Каква е по времето на Иван Грозни? А по-преди? Сигурно представката "полу" е липсвала. Не напразно Петър І строи нова столица и се мести от Москва, за да тръгне начисто - исторически и политически. А каква е Русия тогава и кое въобще тя в този период? - да видим пак картите от епохата и да преосмислим събитията... И тогава да обсъждаме "Руската /Галиция-Полско-литовското княжество/ агресия срещу Московията" от Х-ХVІІв.

Друго сме ние римляните, все пак легиони, четки върху шлемовете. Цивилизацияяя Признавам леко професионална завист са думите ми спрямо "бага-тур"...

И горното е така, защото: Из Сведения на ал-Умари за “Златната орда” и България през тридесетте години на ХІV в. "… когато той се завърна от тази страна /”Златната орда”/, която той обиколил при своето пътешествие и в която той, стигайки далече, се добрал до Акчакерман /Маврокастро, Акерман, дн. Белгород Днестровский/ и Булгарската страна." Тук съставителя указва на източната граница на империята България. Това е при гр. Акерман /дн. Белгород Днестровски/. Съставителя също не е видял държава Валахия, не е видял държава Молдова - това са унгарски латински термини. Не са български. Не са златоордински. Не са арабски. Източно от Акерман е Златната орда, затова Тохтамыш дава там ярлыка на Витовт за князуване. Западно от Акерман е царство България на Йоан Александър, а после на Йоан Шишман и на Фружин Цезар - "господин на Загора".

Иван, искам само това да четете в Русия. Не четете български източници. Не четете сръбски източници. Четете своите стари източници. Там е истината, а не политическата целесъобразност. /Иван, хочу чтоб только вы в России читали. Не читайте болгарских источников. Не читайте сербских источников. Читайте только свои старые источники о народах в Македонии на пороге ХХ века./. Делайте выводы, может все еще можно исправить и как сказал Сиротинин- "Победа, без сомнения, будет за ними", и в этом смысле за нами с Вас/: http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Se...otinin/text.htm СИРОТИНИН А. ЧЕРЕЗ МАКЕДОНИЮ И БОЛГАРИЮ Из путевых заметок Текст воспроизведен по изданию: Через Македонию и Болгарию // Исторический сборник. № 12, 1906 Последняя научная попытка решить македонский вопрос принадлежит белградскому профессору I. Цвиjичу. В своей книге “Проматраньа о етнографиjи македонских словена” (Београд, 1906) он защищает мнение, высказанное еще раньше А. В. Амфитеатровым, что македонцы представляют собою зыбкую массу, еще не окристаллизовавшуюся в определенное этнографическое образование. Язык [1043] и быть их дают возможность разных заключений об их народности, а того, что в наше время главным образом определяет народность, — народного самосознания, у них нет. Правда, они зовут себя сами “болгарами”, но, по мнению Цвиjича, это слово значит не “болгарин”, а “славянин вообще” в противоположность турку или греку, или же “простой необразованный человек”. Русскую, сербскую и болгарскую речь македонец одинаково называет “бугарской”, т. е. славянской. С другой стороны подобно тому, как дурная пшеница слывет в народе под именем “бугарки”, о тех, кто живет просто и бедно, говорят, что они — “асли бугари”, настоящие бугаре. В старину под владычеством болгарских царей имя бугарин имело в Македонии, по мнению Цвиjича, не этнографическое, а политическое значение: стоило только сербскому царю Стефану Душану покорить Македонию, как недавние бугары превратились в сербов, потому что — не досказывает Цвиjич своей тайной мысли — они были скорее сербы, чем болгары. Исчезновение сербского имени после покорения Сербии турками автор объясняет психологически: имя серба стало опасным и компрометирующим в глазах турок, и македонцы опять стали называться бугарами. Эти психологические соображения в связи с современной болгарской пропагандой в Македонии наводят Цвиjича на мысль, что мы — накануне обратного процесса, и что теперешние македонские “бугаре” в виду того, что имя “болгарин” стало теперь в свою очередь компрометирующим в глазах турок, станут себя снова называть сербами. Недалекое будущее проверит эти догадки. Мы же лично думаем, что, если даже современные македонские “бугаре” и не болгары, а только tabula rasa, на которой с одинаковым правом может написать свое имя и болгарин и серб, то это имя напишет не кто иной, как болгарин. Прочное владение берется трудом и скрепляется кровью. В доказательство несомнительности своих прав на Македонию болгары справедливо ссылаются на библейское предание о Соломоновом суде. Можно и должно осудить последнее македонское восстание, но, как бы то ни было, это была отчаянная попытка сбросить со своей шеи турецкое ярмо. И кто же тогда оказался истинной матерью македонских славян, кто более пролил за них крови, болгары или сербы? Двух ответов быть не может. И в мирной культурной работе болгары берут перевес над сербами. Каждую свою народную школу сербы должны с бою брать у фанатической греческой патриархии, для которой каждый православный — патриархист-грек. Болгары с возникновением у них своей народной церкви покрыли Македонию целою сетью болгарских школ, из которых выходят сознательные борцы за македонскую болгарскую [1044] народность. Сербы — изнеженные мечтатели, болгары — энергичные и деятельные практики. Победа, без сомнения, будет за ними. Вот еще один - http://knleontiev.narod.ru/texts/panslavizm_i_greki.htm КОНСТАНТИН ЛЕОНТЬЕВ Панславизм и греки* Январь, 1873, Царьград Вот это, друзья-эллины, действительно "великая идея", вот это настоящий Восточный вопрос, за который, пожалуй, и стоит страдать и жертвовать жизнью и всем достоянием! А ваш частный вопрос — босфоро-балканский, ваш этот малый вопрос, он кончится только тем, что племя ваше устанет в борьбе с упорными и ловкими болгарами, постигнет лучше свои законные пределы и поймет очень скоро, повторяю, что самый верный, самый твердый друг этого законного эллинизма пребудет все-таки столь оклеветанная и всепрощающая Россия. И еще кое-кто из современников наших - М.Леонтьев, у кого иногда то что в голове льется в слова, до того как подумает /а может и подумал/ целесообразно ли признавать, или нет: http://skuns-info.com/stats/338/ - 2008 г. В конце концов, можно вспомнить, что никакой Македонии на самом деле не существует, а есть часть Болгарии. Миша вот знает историю, преподавали ему в ЖурФАК-е, но ту подлинную, а не казионную. Читал своих русских источников и документов обо всем этом. Нужно только свое читать и тогда правда пребудет. А в силе правда, Иван. Ведь так!? Поздрав!

mihai, той е взел статистиката на РУМ МИЛЕТ, знаеш ли колко РУМАН ЕЯЛЕТИ е имало там... Всички неверници са РУМАНИ, няма гърци, няма българи, няма други.

Дублирано. Отвъдунавските български земи са доста "ветровито" място, затова само по движението на гербовете, по монетосеченето и др. външни белези, може доста добре да се разкрива историята на тези винаги зависими от някого български земи. Ето още едно познато име от Дунавска България го намираме при Волжките Българи: “Канасюбиги Омуртаг: Кандидатът Турдачис беше мой хранен човек. Той умря вътре.” "Тохтамыш: Бог нас пожаловав, предал нам враждующих Угланов и Беков, из коих главные Бекбулат, Ходжа Медин, Бекгич и Турдучак Берди Давуд". Тези имена, гербовете на родовете им, всичко това циркулира още от Кубратова България и е запазено и занапред, та докъм самия ХІV век. Няма мистерии и митологии.

Ето откъде идва волската глава в Молдова. Определено е свързана с този , който раздава ярлъци за владеене на земи. Молдова е част между България и Киемско-литовското княжество. Княз Витовт получава именно земи в тази част на Златната орда - на остатъка й след разпада от 1354 г., управляван от Тохтамыш - булгарския цар. Той дава този ярлык за владеене на Витовт: Тохтамышево слово Ягайлу. Мы послали послов, из коих главные Котлубуга и Асан, дать знать о восшествии на великое место, и ты также послал к нам присланника. Третего года нисколько Угланов, из коих важнейшие Бекбулат и Ходжа Медин, и Беки, из коих главные Бекгич и Турдучак Берди Давуд, отправив вперед человека, по-имени Идикгия, послали (без моего ведома) к Темирю. По тому требованию он выступил. Когда он, веруя в лукавое сердце и такой же язык их, пришёл тайно вперед мы, узнавъ, собрались; во время битвы прежде те дурные люди ушли с места, отчего и парод ушел с места. Вот что было причиной бывшему до тех пор тому делу. Бог нас пожаловав, предал нам враждующих Угланов и Беков, из коих главные Бекбулат, Ходжа Медин, Бекгич и Турдучак Берди Давуд. Тепер мы послали послов, из коих главные Асан и Тулу Оджа, дать знать об этом случившемся. А далее С подданных Нам волостей собрав выходы, вручи идущим послам для доставления в казну. Еще по прежнему правилу (мои) негоцианты и твои купцы пусть ходят одни к другим: признавая это хорошим для Великого Улуса, мы утвердили грамоту с золотым знаком. Велено написать курячьяго года гиджры семьсот девяносто пятого ново-лунного месяца Реджеба восьмого дня, когда Орда была на Дону. А ето печата на Тохтамыш, с който е подписан ярлыка: Ето го и името Асан /Асен/- /"Мы послали послов, из коих главные Котлубуга и Асан"/, сред най-приближените на този волжки българин или куманин Тохтамыш. Оттам са и Асеневци /Асани, Асаниди/ - от отвъддунавските български родове /поне от едната страна, местен от Хем от другата/. Оттам може и техния герб да е бил такъв. Може и да не е, но определено герба на Молдова от ср. ХІV в. е свързан с лимчния герб-печат на Тохтамыш, а не с някакви митични римски, дакски и др. мистерии и митология. Много митология между Видин, Карпатите и Днестър. То история ли е или "властелина на пръстените"?? http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Zo...e.phtml?id=3057

Много бегли са ти фактите.: Естествено, че в Руско-турската война се сраважават полски части - сред освободителите на гр. Пловдив са. За другото си се задоволил да копираш всеизвестни формалности по първоначалното включване на остатъците от Полша към Руската империя. Без да продължиш натам времево /което съм ти показъл и към 1877-78 г.в горния абзац/, без да си наясно с политиката на руската империя по вторично преваряване на вече присъединени земи и народи. И оттам въобще не правиш разлика на използвания от мен термин - "забрана за използване на полски, финландски, украински, грузински и др. езици ЗА ПЕЧАТАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ И ДР. ПРОИЗВЕДЕНИЯ". Много са ми интересни такива - не може да схване за какво става на въпрос, а тръгнал да спори и да ме "оборва"!?? Ето за начало развитието на "вторично преваряване" на присъединени народи, нататък се заинтирисувай сам: С 1860 в Литве[8] при личном участии генера-губернатора Михаила Муравьева насаждается русское письмо (!обратите внимание, именно с этого года в Румынии, наоборот, от кириллицы отказалис!). В 1864, после январского восстания, Михаил Муравьев, генерал-губернатор Литвы, ввел запрет на использование латинского алфавита. Однако это вызвало серьезное сопротивление, в итоге чего «литовица» была отвергнута очень быстро. В 1864 Михаил Муравьёв, генерал-губернатор Литвы, ввёл запрет на использование латинского алфавита и печатные тексты на литовском языке. Литовские книги продолжали печататься за границей, в Восточной Пруссии и в Соединённых Штатах Америки. Ввозимые в страну, несмотря на суровые судебные приговоры, книги помогали росту национального чувства, что в 1904 привело к отмене запрета. А сега: На каква база си направил сравнение между политиката на несъществуващата България към населението на геогр. област Македония в средата на ХІХ век и политиката на съществуващата Руската империя към населението на полските и украински земи? А ето какво казва за себе си Гогол : "Скажу вам одно слово насчет того, какая у меня душа, хохлацкая или русская, потому что это, как я вижу из письма вашего, служило одно время предметом ваших рассуждений и споров с другими. На это вам скажу, что сам не знаю, какая у меня душа, хохлацкая или русская. Знаю только то, что никак бы не дал преимущества ни малороссиянину перед русским, ни русскому пред малороссиянином. Обе природы слишком щедро одарены Богом, и как нарочно каждая из них порознь заключает в себе то, чего нет в другой, - явный знак, что они должны пополнить одна другую. Для этого самые истории их прошедшего быта даны им непохожие одна на другую, дабы порознь воспитались различные силы их характера, чтобы потом, слившись воедино, составить собою нечто совершеннейшее в человечестве". /Дано не ти е смешно, че самия той за разлика от теб, не може да се определи. Иначе и ти подобно на московските му фенове го определихте бързо за чист руснак. Същото каквото правят украинците - чист хохол-украинец. Това е проблема на Гогол, че той знае че е руснак, ама евроруснак - хохол, а не евроазиатски-"руснак" от фински произход. А тези първите евроруснаци са преки наследници на Киевска Русь и на черните българи - черные коблуки и казаците, затова "московците им викат" - хохлы - заради хохола, стърчащия перчем на обръснатата глава. Несънен отпечатък на скитските народи./

Тук също са те изпреварили. Има я сцента в "Най-големите битки на българите през средновековието", точно момента в който стрелата е забита в окото на Юг дьо Колини. Обаче примерно не е правено май, за : български отряд прави засада на Бонефаций Монфератски /крал на Солун и втори човек в Латинската империя/ в теснините на западна Родопа и съответно го ликвидира.

Задавам си въпроса не за Търновско и Видинско царство, а за северна и южна България по средата на които течал Дунав. Всъщност в Московия русите са били доста по-малко в ХVІІв., отколкото в Русия /Галиция, Литовско княжество, единица от Жеч Посполита/. В Московия са били преобладаващо фински племена, тюркски и /пра/български - последните след превземането на Казанското царство, когато вече московските князе започват да се титулуват "царе" на българия /покорената, Волжката/. А в този период всичките те включените в Московия и самата Московия вкупом са именувани с общия термин "Татари". Това е в 1667г. /май го има и на картата /. Украйна започва да се налага /отначало малорусь/ вече когато Москва издърпва чергата от Киев и взема историята на Киевска Русь единствено за себе си, като отдава на "украинците" "честта" да бъдат покрайнина и името окрайна - един вид периферията на Русь. То тогава е било центъра - и въобще по-скоро, ако е влизала в Киевска Русь, то Москва си е било Окрайна! Това, че в ХVІІІ в. е изместен центъра към "Татария" не прави Киев окраина... Още повече, че продължава да функционира, като самостоятелна единица в Жеч Посполита и европейската политика. Григорий Цамблак къде е бил православен митрополит? Киевско-литовски митрополит, на Киевско-литовското княжество. На бащата на Владислав ІІІ Ягело Варненчик. Рутените в армията му кои са? Московци или "украинци"? Не са московци естествено, а са си рутени, тези старите наследници на дядовците си от Киевска Русь. Внуците им какви са пак в 1612г.? Същите са. Кой е героя на Москва в 1612 г. Иван Минин - българин, "татарин", заедно с Пожарски удържа фронта срещу полските и руски /киевски/ войски и спасява Московията. Но като се почне и тъй два-три века набиване на канчето, украинците макар и загубили патента за носене на историческото си име, поне гледат да запазят европейския характер на историята, какъвто за Русь е несъмнен.

Калоян обсажда Солун /1207г./ - стенобойни машини, палатки, щаба на армията, като фон стените на града. Може и аналогично, евентуално, Калоян превзема Варна /1201г./. Сложихме вече паметника във Варна. Това е новината от последните десетина дни. Беше като новогодишен подарък. http://bulphoto.com/events/15391/

Много хубави карти съм дал, да. Сега по тях виж - кое е Русия? кое е Московия? до и в ХVІІ в.? И тогава ще достигнеш до отговора кои са украинците и кои са московците.

май не избързах.

"Сигурно Богдан Хмелницки не се е чувствал наследник на донските и кримски /черни/ българи, а се е чувствал римлянин с произход от "Третий Рим, а четвертому не бывать" - Москва, в сърцето на етническата територията на римското финско племе "мокси, мокша". Именно затова, Ватикана праща римлянина Петър Парчевич за дипломатически задачи и посредничество при Хмелницки, защото бидейки двамата единоезични, могат спокойно да общуват на римския /романския/ им латински език. Освен това имат общи римски корени и манталитет, което да улеснява посредническата роля на Петър Парчевич." В подкрепа към горното: Петър Богдан Бакшев /История на България, 1667 г./: И най-напред ще опиша накратко онова, което сега се разбира (под името) България. Зная добре, че има цели книги за царство България, но на мен ми се струва добре да засегна първо накратко докъде се простира днес България, за да дам на четците да разберат големината на царството и малобройността на католиците, които се намират в него, бидейки цялата страна потънала в схизмата, никой не се учудва на това, че такава вреда е нанесла близостта на гърците и на цариградския патриарх – от която схизма е овладян целият Изток, особено Гърция, България, Сърбия, част от Албания, цяла Херцеговина, част от Босна и от Срем; Влашко, Молдова, Русия, Московия и частите от (Мала) Азия оставям, както и много други земи и царства. Кое е Русия? Кое е Московия? В 1667 г.? На който му е интересно, нека потърси сам. Материали - дал господ! Нямам стимул точно по тази тема да се обеснявам. Който иска да търси и мисли, който не - да кара по-старому...

Хърс, има един проблем. т.нар. "Македонци" не са били под властта на империя България, а самите българи са били под ярема на Османската империя. Това е голямата разлика с Руската империя. В последната наистинае имало натиск срещу нерускоязичните култури - вкл. в големи етапи на забрана за използване на полски, финландски, украински, грузински и др. езици за печатане на литературни и др. произведения. Това голямо ... НО в сравнението на "руснаците" /украинците/ и "македонците" /куцовласите/ променя кардинално нещата при теб.

Де да знаеш обаче, ако имаше съхранени регистри отпреди ХV в. щяхме да сме сигурно за едното или за другото. След ХV в. имаме османски регистри запазени, но там се изписват по османски "тертип", тъй като ОВ, ЕВ за тях идва малко сюреалистично. Но, аз по-горе дадох източник - Рилската грамота на Йоан Шишман от 1378 г., в която фигурира Петър Теодосов: Грамота на цар Иван Шишман дадена на Рилския манастир на 21 септември 1378 г. ...благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини, сиреч нови и стари... ...Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място... ...Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис в годината 6887 [ = 1378], индикт 2, месец септември, ден 21. + Иван Шишман, в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци + Петър Теодосов - 21.09.1378 г.

точно

Определено ОВ и ЕВ ги има поне от ІІ БЦ /Тудор Доксов може да измести и за І БЦ/, но общия случай е бил според констатацията на Смордо. В общи линии обаче тя фигурира във външни източници, описания от османски регистри и западноевропейски търговски тефтери /едни Брашовски регистри да речем, на саксонските търговци/. В българските източници /определено грамотите на воеводите на Влахия /Бесарабъ/ и Молдова /Богдания/ са такива/, се посочват първи имена, а за второ насочващо име в общия случай с ОВ, ЕВ. Не мога да се сетя сред грамотите посочване на еди кой си.. син на еди кой си... Българите са си знаели, че щом е ЕВ, ОВ, то той е син на баща си с име преди окончанието - СтоянОВ /ия сина, унука/ и т.н.

Благодаря. Обаче защо тези три различни /официално/ по произхода си народи имат едно и също окончание, пък било то четене по три различни начина? Все отнякъде трябва да идва, да ги свързва? За нашите стари имена от І БЦ нахвърлям например: Борис /ч,к/, Кормес /ч,к/, Мостис /ч,к/, Радик /с,ч/, Телец /с,к/. Прави впечатление, че при нас са основно първи имена. Всъщност, може и да е случайно съвпадение. Може да ги има и на други места в Европа. Например Асдис /исландката/, Магнус /скандинавско/... В латинския език също го има - Аурелиус, Сириус. Ама пък все отнякъде трябва да тръгва традицията...