Иванко Тертер

Сега малко по-стандартно ще вляза с уточнение. След това всеки сам ще може да си потърси статии и източници. Русия е Киев. Сегашна "Россия" е Московия. Това е до времето на Петър І, който налага официално името Русия за Московията. Съответно от там, той взема държавно-историческата си доктрина. А нещата са такива до този момент, че има Полско-литовска държава /Литовската от своя страна е онази Русия - Киев, оригинала/. "Россия" /Московията/ тогава е наследник на един улус от Златната орда. Най-важния улус, стожера на властта на великия могол сред руските княжества - Московското, станало Велико княжество по волята на Джанибегхан /по памет/ в нач. на ХІV в. и оттам започнало възхода си. В този смисъл съвременни изследователи как просто приемат нещата. Великая смута 1612 г. Западната Русия /Жеч посполита - в превод лат. res publica, "народна република", парламентарнта държава в която на равна основа е влязла Киевска Русия/ иска да присъедини Московията към тогавашния Европейски съюз. Московията от своя страна не иска и иска да остане по старому, както векове наред е било при великия могол и наследниците в Московското княжество - евразийство, Азиатски съюз. В края на краищата Московията успява да защити евро-азиатското си битие успешно и с налагането на Михаил Романов. Русия /Киевската/ обаче си остава в тогавашния европейски съюз чрез членството си вЖеч посполита. С тогава се доказва, че насила хубостт не става. Трябва време, докато се узрее за дадено действие или път никога да не се озрее. Малко допълнение към казаното горе. Петър Богдан Бакшев /История на България, 1667 г./: И най-напред ще опиша накратко онова, което сега се разбира (под името) България. Зная добре, че има цели книги за царство България, но на мен ми се струва добре да засегна първо накратко докъде се простира днес България, за да дам на четците да разберат големината на царството и малобройността на католиците, които се намират в него, бидейки цялата страна потънала в схизмата, никой не се учудва на това, че такава вреда е нанесла близостта на гърците и на цариградския патриарх – от която схизма е овладян целият Изток, особено Гърция, България, Сърбия, част от Албания, цяла Херцеговина, част от Босна и от Срем; Влашко, Молдова, Русия, Московия и частите от (Мала) Азия оставям, както и много други земи и царства. Кое е Русия? Кое е Московия? В 1667 г.? На който му е интересно, нека потърси сам. Материали - дал господ!

Преди да пристъпя към отговор: - Кога за първи път и в кой писмен паметник на български /прабългарски/ език е използвана думата :"КУЧЕ" за този домашен любимец и пръв приятел на човека? Или поне сведение за времето на първото й познато нам използване? Съответно използвани ли са и кога "собака" и "пес"? Друг е въпроса как от произхода на една дума искаш да узнаеш какви по произход са били тези, чиято държава и военна сила е разбила ромеите в 680г. и е разширила границата на държавата си до Стара планина, по силата на сключения между двете държави договор от 681г. Ако търсиш пътека за изучаване на произхода чрез думи и букви, направо ти отговарям с цитат относно буквите на които Йоан Александър е написал грамота в средата на ХІVв. - "... български или персийски"!

Радвам се, че с нещо съм помогнал. Дано да е така. Не съм много подготвен по тази тема, затова ако може малко насока: ... Как да вържа титлата "владетел на Халдея" на българския цар Константин ІІ /ако е реална, а не митична титла модерна за епохата/ с темата за арменска жилка или произход на някой от старите владетели? Похода на Добротица има ли връзка с придобиването или търсене на защита на тази титла? ... Има ли някъде сериозен спор, че ванадовите българи не са /пра/- българи? ... Искаш да кажеш, че арменец в древна Армения е произход не по етнос и кръв, а по арменогрегорианската конфесия? Нещо, като "ромеи" в Римската империя? Затова са били асимилирани за 1-2 поколения другите групи в арменската народност? Всъщност е това, което става с българската народност след приемане на християнството за официална държавна религия - в българската народност наистина след това буквално за 1-2 поколения са претопени всички малки етнически групички? Възможно ли е било да /ако е така/ арменци да са знаели по родов спомен за свой евентуален ванадов български произход и по тази линия да знаят за свои съплеменици оттатък Константинопол? ... Свързваш Вананд с доарменска и добългарския период, с пеласгите ли ги свързваш?

Самия Sveti_Iliya каза, че неслучайно те са се гордеели, че са болгари и затова са писали така. Обаче не се аргументира защо е така?? Арменското участие в империята на Константинопол и оттам в България /под "византийско" владичество/ едва ли е за оспорване. Може би още преди това, при брака на Петър І е имало някакви връзки с арменски аристократи. През ХІ-ХІІ в. има преселвания на арменци тук и обратно на българи там. Това е ясно. Ясно е, че в Армения има и ванадови българи. Пака там са насочвани и преселваните българи от императорите в Константинопол през ХІ-ХІІв. Ето какво кратко знаем за Трапезунд по отношение българското в Мала Азия: "- Trabzon (Trapeza, Trapezos) - малоазийски град, в околностите на който е съществувала (съществува ?) българска църква. Това сведение говори за наличието на българска колония в Трапеза. Ааналогията с Великотърновската Трапезица е интересна, въпреки че думата "трапеза" в случая може да е от гръцки произход. Дали някоя от тези "византииски" църкви не е въпросната българска църква? В документа "Данишменднаме", цитиран от Венедикова, Осман Туран пише, че в първите османски съчиненя планините на юг от Трабзон се наричат Булгар или Бургар Даг. Това свидетелство доказва наличието на втора Българска планина - в североизточен Анадол." Има цяла една българска държава, която буквално е самостоятелна до средата на ХVІ век, когато пада под осмаско владичество. В редица исторически паметници се съдържат сведения за участие на "българи" на страната на този или онзи малоазийски или кипърски владетел срещу негов противник. Тези "българи" са местни, а не дунавски. /предварително давам източниците - книги за "Българите в Мала Азия" общодостъпни в интернет, така че си спестявам даването на връзки/ Имаме нещо косвено още: Българския цар /Константин ІІ Асен/ носи и титлата владетел на Халдея. Вариант първи : от т.нар. "митични титли" модерни за епохата. Вариант втори: истинско владение или претендиране за това /вероятно второто все пак/, но ако е втория вариант означава че Константин ІІ по право е наследил в качеството си на български цар тази титла от предшествениците си, поне от преките си /Йоан Страцимир, Йоан Шишман/. Ако е това, може ли да се търси връзка между този факт и морския воененн поход на деспот Добротица към Трапезунд /през 1374г.?/!? Може ли от това да се скалъпи нещо, като хронология, причинно-следствена връзка за участието на българи в малоазийската политика в средновековието и обратно на арменци в балканската политика? Съответно точките на съприкосновения между тях, бракове, бунтове, войни - изхождайки наистина, че поне до изтласкването им от варягите арменците са били личната охрана на императорите и военната, даже политическа сила в Константинопол. Обратно, след ХІ век те започват да се изтикват към периферията /дали??/, като да речем Кантакузин /евентуално/ е изключението доказващо правилото - с факта, че преди смъртта си приел арменогригорианството... Sveti_Iliya, направи някаква хронология, иначе не мога да схвана каква е целта на занятието?

Остави моите и на Литаврин изводи /с него не си противоречим въобще, казвам това, което той премълчава или не може академично да признае засега, засега/. Твоите изводи какви са? За теб това е важно. За никой друг не е, но за теб е важно. Тогава ще ти се изясни и въпроса дали Мирчо Чел Братън е възможно въобще да е имал ментор в лицето да речем на Йоан Чел Шишмън. Но дотогава има много време, ХІV век е, а терминът е много-много по стар и връзките се разкриват от поне хиляда години преди този менторски момент.

КГ125, как ще отговориш на този много сериозен факт? Всъщност кога влахите южно от Дунав сме загубили романското във "влахския си език", което северно от Дунав влахите са запазили и досега?

Винаги се радвам, ако с нещо съм помогнал за проучванията на някой друг. Всъщност никога не са се оспорвали взаимните връзки на българите и арменците, особено пък във времето на пребиваването им в една империя - Източната римска ХІ-ХІІв. Има и размяна на население - арменци тук-българи там. Няма нищо страшно тези неща да се изследват, както от арменска страна, така и от българска. Българския цар /Константин ІІ Асен/ носи и титлата владетел на Халдея. Вариант първи : от т.нар. "митични титли" модерни за епохата. Вариант втори: истинско владение или претендиране за това /вероятно второто все пак/, но ако е втория вариант означава че Константин ІІ по право е наследил в качеството си на български цар тази титла от предшествениците си, поне от преките си /Йоан Страцимир, Йоан Шишман/. Ако е това, може ли да се търси връзка между този факт и морския воененн поход на деспот Добротица към Трапезунд /през 1374г.?/!!!??? Освен това в тази област няма ли голямо поселение на ванадови българи? След това вълна на преселени българи от "византийците" през ХІ век?

Добро утро! Да беше започнал от стр. 1 - пост № 1 от темата! По-кратък щеше да е пътя до статията на академик Г. Литаврин.

Нека наистина по това да спрем дотук, защото ще залитнем към търсене на арменски родословни и държавностни корени на таркан или комит Глад /от Седмиградско/, народа и комитатството му, което към коя държава е принадлежало? Нека се продължи с произхода на комитопулите в другата тема.

Също добронамерено и с интересен очквам нещо по-конкретно. В кое например един Пламен Павлов по отношение на произхода на Комитопулите е неточен, както е бил неточен "агитатор-пропагандиста Паисий за произхода на българите"? Може ли да се представи нещо като хипотеза-теза-тема за възможната арменска жилка в рода на българската царска династия, която така или иначе се изследва и от българската историография? С интерес очаквам!

Българската империя винаги е била между другите две империи - Свещената римска империя и Източна Римска империя. От страна на СРИ след християнизирането на унгарците и попадането им в орбитата й, започва преса от север на юг. ИРИ /"Византия"/ от юг също е осъществявала преса, но тази преса става по- силна от 1204 г., когато латинците /поданици от СРИ/ започват кампания на север за унищожаване на възстановеното българско царство. Тук е ролята на Калоян - велик политик и военен стратег. Той помита в 1205 г. основната армия на латините и пленява Балдуин. В последвалите години до 1207 г. с още две-три по-малки кампании доразбива латинските сили, като е убит и втория след Балдуин по ранг Бонифаций Монфератски. С това завинаги латинския южен фронт към България е отслабен. Възстановената "Византия" е със сили само да бъде буфер към България и не толкова опасен съсед. Поне не толкова за да унищожи България, което не означава че няма сили да вземе някой и друг черноморски град или родопска област. В ХІV век обаче, поради интригите на Кантакузин Константинопол се разклаща окончателно. Османците са много по-силен, организиран и опасен противник от наследницата на "великата блудница" /доколкото е наследница реално/. От север унгарския натиск става още по-силен особено след идването на властт на Анжуюската династия. Така към средата на ХІV век България реално се бори за оцеляването си /в самия край на ХІVв. вече въобще като държава/ и се бори на два фронта. До последно българските царе буквално се чудят кой е истинския противник, кой е по-опасния. Известно е поведението на унгарците във Видин /въвличането в католицизъм на населението от страна на францисканците/ в периода 1365-1369г. По това време някъде падат южните български градове под османска власт. Пада и Адрианопол. На такъв натиск и две доктринално различни спрямо България сили - католици /напомням само инквизицията и папските ордени/ и мюсюлмани /джихада/, едва ли би издържала дълго която и да е европейска сила в периода. Доказателството е, че самата Унгария и половината СРИ са пометени от османците и то в ХVІ в., и то с широкия кръг от възможности за търсене на коалиции от страна на унгарците. И помощтта на половин Европа. Просто в кр. на ХІV и нач. на ХV век България е в едно менгеме, в един "сандвич" от две други империи Католическата /СРИ/ и Мюсюлманската /Османската държава/, които си поделят България по р. Дунав на две части - северната към Унгария и СРИ, южната към орбитата на Османската държава. В този период е това. По-нататък двете империи ги чака челен сблъсък, но до тогава ще мине още един век.

Нещо не мога да разбера намека. Искаш да кажеш, че с термина "валахико" в договора е назован езика "български"??

КГ125, мисля че горе-долу нещата са така както споменава BGVlach. И език си имат собствен - богословен "влашки" /доказан минимум от 1475г.-засега/, влашки аристократи, извън тема България в старите български земи от І БЦ населението е заменено изключително само с влахи /е до въстанието на влахите Асен и Петър, после населението е заменено с българско/, влашкия владетел само решил да не става цар, крал или деспот, ами предпочел титла воевода. Какво търсиш повече там, не ми е ясно? Особено, след като вече се изясни пословичната скромност /за да не подбиват самочуствието на околните племена/ на румънските историци от ХІХ - нач. ХХ век и досега. Скормност, защото и език си имат, признат за четвъртия официален в света /респ. Европа/, годен и приеман от папството за подписване на договори с владетели от католическия свят.

разбира се че не! С ареала на наследника на этРУСКИТЕ - Римската империя. Не е маловажен факта, че романизирани даки се шляят по Средна Азия и Танаис още от пр.н.е. и до ХІІ век.

КГ125, това, което съм подчертал е направо безумие. Как ще е бил официален българския език във влахия, молдова и трети официален в трансилвания, като те си пишат на "ВЛАШКИ" език? На Valachico! Ето върша работата на румънските историци и ти давам пак доказателството. Официално е скрепен факта на писмен "влашки езиков паметник" с дата 1475 г.- "Les inscnpsio ex valahico in latinum versa est..." от самия Сефан Велики. И даже: "Nu cred, ca ai pula" - би казал Stefan cel Mare, преди да строи дворцовите писачи в две редици.

ЗАЩОТО СА ИЗВЪН ТЕМА БЪЛГАРИЯ! ЗНАЕШ ЛИ КЪДЕ Е ТЕМА БЪЛГАРИЯ? Чети пак в първите страници за да не излезе че се явяваш на поправка или ликвидация по един и същи въпрос! Последното ти изречение е за детската градина, приятелю. Няма да се занимавам. Давам ти обаче изречението и се срамувай от това, че лъжите /ако приемаш румънската теза/ Европа за "ромънския/ влашки език"! Срамувай се, защото "влашкия-ромънски" е с първи писмен паметник от самия Стефан Велики /на влахски/ от 1475 г., а не от нач. на ХVІ век написан набързо вероятно на новорумънски диалект и във вида му от ХІХ век. Трябва най-накрая на цяла Европа да се покаже този договор с наличието на "влашки език" и румънската нация и историята й, да заемат полагащото се място. А не да ги изкарват неграмотни овчари, дето имат първи писмен паметник, във времето когато вече е била "открита" Америка и половиния свят. "Les inscnpsio ex valahico in latinum versa est...".

Затова държавата на "этРУСКИТЕ" трябва да е от Лисабон до Владивосток. А не само от Смоленск до Владивосток

А, това е много сложен проблем. Не знаеш защо ги нарича даки /"Dacian"/?? Потърси в нета информация за термините използвани през призмата на "византийските летописци". Макар, че това е световноизвестнен факт и явно щом не го знаеш просто няма смисъл да си губя времето.

Каква стана работата значи. Академично щеше да вържеш даките с тюрките. За малко да отиде римското у даките. . Добре, че си наложи самоцензура, това е добре. Значи не слизаш чак до нивото на сръбските колонисти в Скопие, които в същия текст виждат македонски наименования. В Дакия в посочения ХІ век има два народа - унгарци /маджари/ и българи /валахи/, които са в армията на "вожда Соломон". Last Roman, посочената от теб публицистиката е известна. Известна ми е подобна и за древните македонци, за малко и за траки и добруджанци /долни мизи, горните са от дунав до карпатите/ да бе станала такава. Понеже сме в темата за термина "влахи", поправям грешките в текста. Ако бе писан по историческите реалии, а не като публицистика в резултат на грешка или слух, би се получило така: Such meaning is still kept in Polish: Włochy/Włoch = Italy/Italian; Wołoszczyzna/Wołoch = Walachia/Bulgarian. In Hungarian the term Olah, meaning Walachian, is slightly modified into Olasz to indicate Italian. и т.н., вече знаеш какво се има предвид.

Значи си съгласен, че в горепосочената фраза на Казимир Полски под термина "valachico" е вложено съдържание "български" за езика на Стефан Велики. Благодаря. Помисли върху думите си.

Притеснява ли те нещо цитата, че не може да го споделиш тук? Аз също правя разлика и много добре се вижда от началото на темата до края - разликата е социална, времева и териториална и към всеки момент тези три съставки на термините трябва да се имат предвид.

Ана Комнина я проходихме някъде между 3 и 7 страница, ако не ме лъже паметта. Има я и на първа страница, първи пост, но въпреки това кажи какво интересно намираш при нея за "даките". Дай цитата! Без да подозирам подготвения ми "капан", ще се подготвя с нещо интересно. Пускай смело Ана Комнина! Изключително се надявам това да е източника свързващ "влахи" и "даки", който източник Тогарм така нетърпеливо чака.

Той е "скитофил" Той определено не нарича всички скити, а нарича само така скитите. И е упоменал кои точно има предвид, съответно след това други народи заемат земите им и по ромейската летописна практика "името". Наистина защо Григора подробно се спира на това, как съответните стари антични историци са наричали този единен голям народ, разделен след това. Че дава и нескитското именуване от тези античните историци... нали е скитофил, как е допуснал?

Въобще нямам намерение да впечатлявам някого. Научи малко руския език обаче, за да си разясниш същността на изречението, което цитираш. Има друго в текста, за което можеш да се хванеш ако го откриеш - но предварително отговарям: "така са наречените новите "скифы" /влахи, блахорум/, защото са заели земята на старите "скифы" описвани от Григора, като "българи". Това е практика при източно ромейските летописци. Ако отговора те насочи, ще намериш текста, ако не- със здраве. Важното е, че светът трябва да разбере, че ВЛАХИТЕ първо шляпат в Средна Азия, след това по другите места. И това е било безспорна даденост за цивилизования свят до ХІV-ХV век - съответно е било единственото известно за САМИТЕ БЪЛГАРИ И ЦАРЕТЕ НИ! Вече всеки сам да си преценява кой може да шляпа в Средна азия - индоевропейския скитски народ или някакъм латиноезичен романски?!! Интересува ме какво знаят за произхода си самите българи от това време и останалия свят. Гого 76 и Ласт Роман, нямат никакво отношение в случая, поради това не смятам да "адвокатсвам" на старата световна историография и историците до ХVІІ-ХVІІІ в. Отговори на оня въпрос, ако не си забравил. Защо излъга за това, че българския, а не "влахския" език е бил официален за Стефан Велики и воеводството му "Молдова" в 1475 г.?

Хайде малко в оригинал от старите книги! Приятно четене и въвеждане на долното в тази тема! Никифор Григора: “А как это место получило название Болгарии, я расскажу. К северу за Истром есть земля, по которой протекает немалая река; туземцы называют ее Булга; от ней получили имя и сами болгары, которые по своему происхождению не кто другой, как скифы. Когда недуг {24} иконоборства тревожил православных, болгары поднялись оттуда с детьми и женами, и в бесчисленном множестве переправились чрез Истр. Прошедши затем лежащие по Истру обе Мизии и ограбив мизийцев дочиста, что вошло и в пословицу, как саранча какая, или как молния, они занимают Македонию с лежащею за ней Иллирией, довольные теми удобствами, которые нашли там. Столицей для них на будущее время и сделался этот город, которому Юстиниан присвоил честь архиепископии и дал имя, как мы сказали, первой Юстинианы. Потом по имени народа, поселившегося там, эта страна переименована была в Болгарию, а первая Юстиниана признана митрополией Болгарии. Позднее царь Василий Болгароктон, после многих битв с болгарами, в конец их сокрушил и поработил; а тех, которые жили выше, выселил в нижнюю Мизию к Истру; имя однакож, как какой-нибудь памятник их, осталось за архи епископией. Но обратим нашу речь к тому, от чего она было отклонилась. Феодор Ангел, сделавшись, как сказано, царем, продолжал опустошать все огнем и мечом, простираясь далее и далее и оставляя за собою одни границы за другими, пока не очутился у самых ворот византийских; потому что не встречал решительно нигде сопротивления. Да иначе не могло и быть; потому что македон ские и фракийские города были разорены в конец, вынесши в короткое время множест- {25} во страшных вторжений то латинян, то болгар, то скифов. Чего не делали христианам скифы,— этот кровожадный народ,— обижая их бесчеловечно? А латиняне не только не были умереннее скифов, но еще далеко превзошли их в жестокости. И не раз, не два, не три этим несчастным пришлось испытать ужасы грабительства от того и другого народа, но много раз. Теперешний же поход Ангела истребил и то немногое, что могло еще оставаться. Взорам наблюдателя не могло там представиться ничего, кроме разрытых домов, разрушенных стен, лимносских бед 2 , троянских рыданий и раздолья всевозможных бедствий. … 4. Здесь, мне кажется, не неуместно рассказать о скифах, делавших в те времена {28} набеги на Азию и Европу. После нам придется еще часто обращаться к повествованию о них. Поэтому нам следует, по возможности, вкоротке представить то, что касается до них, и, чтобы яснее было то, о чем придется говорить после, сделать предварительные замечания; иначе, передавая другим то, что мы сами знаем, а они не знают, и воображая, что им это известно, мы можем поставить их в такое положение, что они будут делать ошибочные догадки, перебегая от одного известия к другому, подобно гончим собакам, которые, преследуя зайцев, постоянно должны обнюхивать то тот, то другой след. Скифы — народ чрезвычайно многолюдный, распространенный к северу больше всех других народов, если не до самого северного полюса, зато вплоть до самых северных обитателей, как передают нам древние историки и сколько мы сами знаем, при своей многолетней опытности. Их Гомер назвал галактофагами, безоружными и правдивейшими из людей. У них нет поварских затей, они не знают столового убранства. Разведение овощей и хлебопашество им и во сне не грезились. Пищею для них служат растения, сами собой прозябающие на земле, равно как кровь и мясо вьючных и других животных. Если случится им поймать какого зверя или птицу, и это идет у них в пищу. Одежда у них безыскусственная — кожи животных. Серебро, золото, жемчуг и камень лихнит для {29} них то же, что сор. Нет у них ни праздничных игр, ни зрелищ, разжигающих страсть честолюбия, ни совещаний о снаряжении кораблей, о выборе начальника флота, о поземельной собственности, но полный мир и совершенно безмятежная жизнь. Как горячка, развившись в теле человека, имеет поддержку себе в соках тела и до тех пор свирепствует, пока продолжается приток их; когда же продолжительное неядение и лекарства, принимаемые внутрь, истощат тело и уничтожат все соки, то горячка немедленно прекращается и болезнь перестает: так и у этих людей, при отсутствии того, из-за чего возникают споры и распри и предпринимаются злые замыслы и кровавые дела, не оказывается нужды ни в судилищах, ни в советах, ни в ссылках на законы, ни в увлекательности речи, ни в изворотливости языка, ни в хитросплетении доводов. Вместо этого ими управляет природная правдивость и безукоризненная самозаконность. Потому-то Гомер и назвал их правдивейшими из людей. Название их древние мудрецы передают различно. Гомер называет их киммерийцами,— Геродот, описавший персидские войны, общим именем скифов, херонеец Плутарх кимврами и тевтонами — не утвердительно впрочем, а как бы сомневаясь и недоверяя сам себе. Сами они собственное название произносят каждый на своем языке. Те же, которые называют их греческими именами, называют их каждый по -{30} своему, смотря по тому, какие места занимают те или другие из них, разливаясь по нашим странам, подобно потоку. Как есть у Бога страшные знаменья для людей: на небе молнии, громы и проливные дожди,— на земле землетрясения и провалы,— в воздухе тифоны и вихри; так блюдутся у Него и на севере эти страшилища, чтобы посылать их, на кого нужно, вместо бичей другого рода. Некоторые из них много раз, вырываясь оттуда, опустошали многие страны и на многих народов налагали иго рабства. Их движение походило на то, как если бы часть великого моря хлынула с крутизны; разумеется, она потопила бы и разметала все, что ни встретила бы на пути. Выходя оттуда нагими и нищими, они потом изменяют образ жизни и усвоивают нравы жителей тех мест, в которых поселяются. Как реки, несущиеся с высоких гор и впадающие в море, не вдруг и не у самого морского берега перестают быть годными для питья и делаются солеными, но далеко в море текут отдельной струей, и потом уже расплываются, уступая силе вод, более обильных; так и скифы, пока обитали поблизости прежней Скифии, из которой они вначале вышли, удерживали прежнее свое название, как оно есть: сами назывались скифами, а земля, прокармливавшая их, Скифиею. Это — те, которые занимали землю у истоков Танаиса и по его берегам. Потом, вышедши оттуда, они хлынули в Европу и раз-{31}местились по западным берегам великой Меотиды. Спустя много веков после того другие, ринувшись из первой Скифии, как бы из великого источника, разделились на две части: одна, устремившись на азиатских савроматов, простерлась до самого Каспийского моря,— принадлежавшие к ней, забыв родовое название, стали называться савроматами, массагетами, меланхленами и амазонами; они усвоили себе все те имена, которые имели те или другие из порабощенных ими племен, а с именами и нравы, врезавшиеся в них глубокими, неизгладимыми чертами. Другие же, уклонившись в Европу и пронесшись по всей приморской земле, принадлежавшей сарматам и германцам, стали по ним называться и сами. Впоследствии, бросившись в Кельтию и заняв ее, стали называться кельтами и галатами. Я прохожу молчанием тех, которые гораздо позднее перешли Альпы и рассыпались по Италии многочисленными мириадами; разумею кимвров и тевтонов, которые вместе с женами и детьми почти все были истреблены римскими войсками, при консулах и военачальниках Кае Марие и Луктацие Катуле. Да чего — больше, когда они нередко пробирались до самой Ливии, нападали и на западных иверов и простирались за геркулесовы столбы?— На кого ни нападут они, всех по большей части одолевают, делаясь владыками чужих стран. А отечество их самих, Скифию, едва ли кто когда порабощал. Причина {32} этому — та, что они издревле проводят жизнь простую и воздержанную; хлеба не едят, вина не пьют; а потому земли не пашут, винограда никогда не возделывают, за другими произведениями земли не ухаживают, чем пропитываются обитатели внутренней части вселенной. То, что привычным скифам приятно и вовсе непротивно, для неприятелей их невыносимо; потому что последние держат при себе гораздо больше вьючного скота, чем воинских снарядов, и, когда располагаются лагерем, нуждаются в большом и разнообразном рынке, чтобы иметь в достаточном количестве необходимое как для себя самих, так и для вьючных животных. Скифы же, постоянно проводя образ жизни простой и незатейливый, легко делают военные переходы и, подобно воздушным птицам, проносятся по земле нередко в один день столько, сколько можно было бы — для других в три дня; прежде чем успеет разнестись молва, они занимают уже одну страну за другой, потому что ничем лишним себя не затрудняют. Между тем имеют при себе все, что обеспечивает легкость победы; разумеем — их несчетное множество, их легкость и быстроту в движениях и, что еще важнее, беспощадную строгость к самим себе и их нападения на неприятелей в битвах, напоминающие характер диких зверей. http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/grig/02.php