Иванко Тертер

Благодаря. Да знаеш само какво да четеш и как да го вържеш: The name Belgae may come from the Proto-Celtic *belo which means "bright" and is allied to English word "bale" (as in "bale-fire"), the Anglo-Saxon bael, the Lithuanian baltas, meaning "white" or "shining" (from which the Baltic takes its name) and Slavic belo/bilo/bjelo/... meaning "white" (which gives town names like Beograd, Biograd, Bjelovar, etc all meaning "white city") (see Beltane). Thus the Gaulish god-names "Belenos" ("Bright one") and "Belisama" (probably the same divinity, originally from *belo-nos = our shining one) may also come from the same source. Another proposed etymology of the name Belga(e) is: *bel = proto-Indo-European word for round, inflated object (compare 'ball'), in the figurative sense: "circle, army, alliance", and -*ga, a Gaulish word for "man, warrior". Bel-gae would then mean "men of the alliance". The origin of the word would then be Gaulish. This meaning would match the description of Caesar. За "Б" и "В" в гръцкия и латински езици има темички, ако не ти е достатъчен Паисий или една съвременна екскурзийка до Солун. Визи няма, напред

Ех как не знам ... белгийски! Какво означава "белгиец" на латински, че да не си фантазирам занапред? Защото много се промени естеството на нещата, като се оказа, че всъщност имаме belgae с bolgae, в изговаряне на гръцки/ латински "волгае", а не на латински "белг" и "болг"..

Да, но за разлика от християнските хоругви, конската опашка /съвместявща и военна сигнална функция/, е ЕЗИЧЕСКИ СИМВОЛ. Затова тук си е на място участието на папата за съвет. "Светейшество, можем ли наред с християнските хоругви да носим и "опашките си" - ще бъде ли това богохулство или да мислим някакъв нов начин за комуникация в боя, тъй като Вие приемате това за ЕЗИЧЕСКИ СИМВОЛ?"

Да де, без падежа е Belgar, с падежа um става "BELGAR-UM". Келтите населяват първо Балканите, след това отиват на запад, като част от тях остават на Балканите все пак. Това, че само тук и там има гайди и геги, не е току-така. Тези siluri - силури, келтското племе, като гледам са точно в Wales /Уелс/, което си е Wlosh, Vlach и в общи линии самите валийци наричат себе си КИМРИ, КИМЕРИ. А в средновековието и по-преди с термна Vlach се означава скитски индоевропейски народ. В общи линии всичко си е на мястото и е логично. Наистина, нас наследниците на тюркското племе, асимилирано от славянското море по никакъв начин не ни засяга. Обсъжданото име има само звукова фонетична близост до името, което ние славяните сме взели от тюркското номадско племе BOLGAR.

Ирландците ще вършат тази работа, както други си изследват своето си българско в историята, докато ние дремем. Че как няма да дремем, ще вземат да ни сметнат за луди автохтонци, а не за асимилирано от голямото славянско море тюркско племе. Ще си учим историята от другите и на това най-много се радвам. Все пак не е важно как, а че се прави нещо от някого.

Географско "север - юг" или "изток - запад"? Не виждам какво толкова изостанало има при едни китайци да речем, още от пр.н.е. даже. Въобще географията не им е попречила да бъдат цивилизация в топ №... еди кой си на древността.

Във форума не съм забелязъл да има комплексари на тема "Свръхдревна всемогъща България"? Виж, за сериозно изследване на името "Болгар-Българ-Булгар" каднидати има, това е добре. Дупките и неизвестните трябва да се запълват, като се отхвърлят или приемат дадени версии. Мястото на темата е тук, сега трябва да се появи някой от хуманитарна гимназия с добър латински език и да помага.

Първо да кажа, че всъщност Берлинския конгрес е наложил "т.нар. принцип на териториалната цялост" /предимно/, пред другия принцип "на етническото самоопределение и граници". Ето даже в ХХ век има държави, които продължават на претендират за едното или за другото и светът не се определил. А е било жалко за пропуснатата тогава възможност света да се определи веднъж завинаги. Обаче при избор на принципа на "етническото самоопределение и граници" за прилагане от 1879 г. насетне, има две неща: 1. Щяха да се спестят огромния брой войни, най-малко двете световни! но, това щеше да мине през - 2. Разпад на всички налични териториални империи в Европа! Е, затова тези последните не са избрали първия принцип, а са наложили и съхранявали втория - на "териториалната цялост". Останки от имперско мислене от ХІХ век са запазени и до момента. Разпада на тази система е дълъг и тежък, като българската народност в етническите й граници е платила огромна и тежка цена за това. Да се надяваме, че поне за част от етническото ни землище от ХІХ век извън сегашните ни почти "берлински граници", няма да се окаже фатално и безвъзвратно изгубено българското там.

Изключително важно уточнение: Титлата "Бан" - "Ban" (viceroy) - в Свещената римска империя е равнозначна на "ВИЦЕКРАЛ" /Вайс-рой, Вице-рекс/ или в случая с българската титулатура "ВИЦЕЦАР". Съответно упоменатите с тази титла лица са в такова подчинение от Свещената римска империя, респ. на частта й - Кралство Унгария. Докато Радич е споменат в сръбската хроника с титла "воевода" /съхранена от османците, като институт на българското царство/, то при Михаил Шишманов отново в сръбска хроника е поставена друга титла - "бан" /вицекрал/. Естествено, че щом унгарските крале през целия ХІV век и след това, се смятат и за владетели на България /тяхна претенция/, то за следващия в йерархията по отношение на България ще е налице само титлата "вицекрал" /бан/. Това уточнение на термина може би указва, че Михаил Шишманов наистина е много вероятно да е бил в контакт с новия унгарски крал Владислав ІІ /от 1490г./ и да е преминал на негова страна. Тук се вързва хронологията с военните действия на унгарците с османците и нахлуването на султана в София, екзекутирането на "бана" /вицекраля/ Михаил, "поставянето на турска войска в София" и оттук Петър Парчевич брои, че България е паднала под османска власт /онези "преди 180 г.", за които той пише в ХVІІв./. В смисъл "пада" по виждането на католическия свят, тъй като е отстранен последния български владетел, с титла "вицекрал" /бан/ на унгарския и "български" /според унгарците/ крал Владислав ІІ. Най-сетне, може би именно своя вицекрал /бан/ Михаил Шишман има предвид Владислав ІІ, споменавайки "шишмановото царство" в 1508 г. Може би именно този договор е един вид капитулацията на Владислав ІІ, който по силата на договора от 1508 г. със султана се отказва за в бъдеще от претенциите си върху: "Силистра, Тулча и другите градове на Шишмановото царство", като ги признава за султана и назначавани от него управители!?

200 г. от падане под османско владичество, идва ХVІ-ХVІІ век. Ивайло е феодал № 1 признат и неговия произход до този момент е изтикан от този факт. Съответно, ако се беше задържал на гребена на политическата вълна и ако имаше потомци, те при всички положения щяха да са минимум велики боляри и максимум владетели-царе. Управляващия в Монако род се смятам също за знатен аристократичен, независимо че родоначалника им е морски пират-разбойник. Пейчо "Чанталъ" /защото е с призната титла "ага" и носи "чанта" - благороден знак/, освен че е потомък на български болярин станал личен васал на султана и подчиняващ се само нему, а не на по-нисши чинове от османската администрация и закрепил това и за потомците си, е известен още и като "Овчаря", тъй като притежавал десетки стада и си имал овчари /това са подчинените нему "войнуци"/. Работата на рода е същата каквато са имали през І и ІІ Българско царство /преселени са в Стража-Странджа още от Петър І/ - охрана на пътя за Константинопол, а по-преди границата с Източната римска империя. Това е "войнишкия институт" на средновековната българска държавност. Има "воевода" в дадена територия и той си има "войници" /войнуци/ и въобще трябва вече този институт да се разясни за българската публика. А един от "воеводите" основоположник на "болярското" в рода е пробил до титла "деспот" и "севастократор" /Момчил/. Така освен, че е имало в рода титла воевода, е получена и деспотска и севастократорска, както по-късно ще се сдобият с титла "ага". Всъщност за самите българи, те винаго са били с българската им титла - "воеводи" /военно-административна такава/. Рода е с непрекъсната връзка от баща към син от 1367 до 1831 г. Може би единствения запазил толкова продължително време земите си и статута си под османска власт. Мястото им е тук, съответно и на Пейчо Чанталъ или Овчаря, живял в ХVІ век. ЧНГ и щастлива година!

Ами това е темата! Досега не е пипана въобще тази тематика. Нека да разкрием колкото можем тези "конкретни прояви - около 200 години след тях" /бел. турците/, т.е. до ХVІ-ХVІІ век. Давайте имена, може и на "ктитори", тогава ктитори преобладаващо са ставали такива боляри, търговци още няма като сериозна самостоятелна прослойка. А дали са наистина боляри или не са, ще търсим или да стоят така под въпрос, но с времето може някой да "зацепи" и да продължи изследването на този или онзи човек от списъка.

Галахад, явно си пропуснал третия пост от темата даден от мен на Sun Dec 28, 2008 11:14 am. Сигурен съм, че щеше по друг начин да подходиш, като се запознаеш с някои връзки дадени там /имам предвид за Пейчовци, Вълчановци..., само да не докараме дотам, че Свинепаса Ивайло не е бил феодал номер едно - цар, заради прозвището му/. Списък на лица след ХVІІІ-ХІХ век смятам, че е излишно да се дават. Това са вече търговци и чорбаджии, с търговски кантори по Европата и се отнасят към други вече обществени отношения в Османската империя - вече в периода й на излизане от феодализма. Лупу, Богориди и сие са служебни аристократи и за тях може отделна тема да се прави. Макар, че Кочо /баща на Валисий Лупу/ може да се сметне по темата, тъй като все пак е в обкръжението на Михаил Витязул, но пряко му бяга връзката с ІІ Българско царство и болярството му. Това ми хареса: "Най-общо казано през ХVв. има нещо, което може да наречем боляри. От ХVІв. насетне в най-добрия случай в началото има просто потомци, а от средата на веке на сетне трудно може да се отграничат потомците от самозванците, но определено вторите преобладават. Ог ХVІІв. пък насетне и да се среща някъде болярин, то в най-добрия случай това е нечие подмазване на някой чорбаджия." Ако искаш по тази линия да върви темата - дай някакви имена, ако знаеш и да се види попадат ли или не за обсъждане. Списъкът даден от мен е само на о ф и ц и а л н о установени лица от българската историография. Ако смяташ това за смехория, по - добре не му обръщай внимание.

Има и друго - конската опашка вдигната високо-горе е била и като ориентир за посоката на вятъра. При атака конницата на българите винаги е гледала да бъде по посока на вятъра, а противника да бъде изтикан в положение срещу вятъра. При вдигната високо конска опашка, всеки ездач е знаел точно в кой момент да се обърне в съответната посока и това е знак за комуникация в боя, когато всеки вик или тръба биха били не чути от войниците.

Надявам се да се допълва списъка с нови имена на боляри - жупани, воеводи, князе/ кнезове. Ако някой има писмени известия за това, да пуска имена за проверка и попълване. Там ще се отсее кой попада по темата и кой все пак не.

Много ценни неща си споменал, дано и ти самия ги проумееш С времето наслагванията и догмите ще отслабват и със сигурност даже и без чужда помощ ще налучкаш нещата. Ситуацията във Влахия и царство България може да се сравнява включително до ХVІІ век, /с малки изключения/, по нататък са включени други геополитически проекти и тези български територии са отделени една от друга в исторически план. На Теодор Балина, подобно на Михаил Витязул, също не му е дремело, че има санджакбей условно административно над себе си. И двамата едновременно се отмятат от санджакбейовете си и обявяват независимост и работят за защитата й. За съжаление политическата конюнктура не е позволила да стане това. В 1686-1689 г. също политическата конюнктура не е позволила защита на обявена независимост. За радост в 1908 г. сработва и политическия акт е защитен успешно! Ситуацията в Румелия /южно от Стара планина/, където пак българи живеят, е отделен случай.

Хиперболизирано, може би защото го смяташ за единствен изолиран източник? Обърни внимание на други такива, вкл. не само писмени. Няма да ти изглежда такъв, а напротив, ще го видиш доста нормален източник, не казващ нищо изключително, а напротив нормално за времето. Именно, въпросите трябва да се разглеждат заедно с аналогичните процеси в близките и далечни страни. Има един жупан Богдан /1469г./ в Никопол и жупан Драгомир Маневъ /1476г./ в Търговище. Каква е разликата между двамата? Единия е нещастник и оре нивата под турски ярем, а другия дето е 20 км. северно от него не е нещастник и не оре нивата ли?? Влахия в ХVІ век е част от санджак и воеводите имат санджакбей над себе си, като посредник със султана. Включително в първите години на Михай Витяз, той има над себе си санджакбей. Михай Витяз, като имал санджакбей над себе си, не е болярин и от стар български средновековен род ли? Всяка аналогия с близки и далечни земи дава яснота, че до ХVІІ век османците не бутат заварената от ІІ Българско царство административна система и част от родовете с правата им.

Ако са били в рамките пряко на османската администрация - мюлк, трябва да се види има ли в архивите такива. Все ми се струва обаче, в този период до ХVІ век северно от Стара планина - Никопол, Видин и Влахия, едва ли ще има такива мюлкове. Просто, защото може би, не са били в рамката на османската администрация в тесния и общия смисъл на думата, който е относим за земите южно от Стара планина. Давам пример за градски имот - от столицата на Никополския санджак - Никопол, собственост на "Богдан жупан" /1469г./: [Но когато наближиха град Никопол и щяха вече да влязат в него, срещна ги на две поприща вън от града, заедно с други боляри, някой си велможа Богдан жупан. Той беше много христолюбив и с голяма вяра в светеца. Всички влязоха заедно с него в града, отидоха в палатите му и внесоха в неговия молитвен дом ковчега на светеца. Там имаше много запалени свещи, дим от благоуханен тамян и други аромати. След това, като извършиха божествената служба на светите тайнства на Христа бога, те влязоха в църквата на името на светеца и пак се върнаха в дома, гдето бяха удостоени с голямо внимание и ги чакаше готова трапеза, изпълнена с всичко в изобилие. Тук се събра почти целият град с жените и децата и малки, и големи, радващи се и пеещи божествени песни. А дивният велможа, заедно с гологлавите си слуги, се разпореждаше и не пожела никак да седне на стола си дори до четвъртия час на нощта. И едва когато веселието се привърши, всеки от тях отиде у дома си... След това гореспоменатият велможа, като обсипа с почит и дарове носителите на ковчега на преподобния и ги снабди обилно с необходимите за път неща, а те поставиха на съответната носилка светеца, заедно с останалите боляри ги изпроводи чак до реката Осъм. В Средец Владислав Граматик описва "богаташи", "ктитор Георги" и жена му "от тамошните богаташки" и най-вече пак "велможите": "А една жена от тамошните богаташки, ктиторица, направи на светеца ковчег от негниещо дърво на цена сто пенези. И след като положиха светеца в новия ковчег, ктитор Георги, мъжът на жената, даде шест златици, та купи скъп покров, за да покрие ковчега на светеца...А велможите, заедно със свещениците и иноците, отидоха До местността, наричана Лещница. И като ги нагостиха там и се простиха с тях по обичая, върнаха се." Владислав Граматик определя "Богдан жупан" и болярите му, като "велможи". Синоним, взаимозаменяеми термини "болярин-велможа". В София ктитора и богаташката му жена също са наречени "велможи", както и други такива са описани. Съответно и там е бил посрещнат, приет и дарен от боляри и болярското съсловие. Определено на "българските велможи" от ХV век не им е било до "тимари" за да имат за хляб, дето се вика, че и за богоугодни дарения. Освен това, Втората "Света гора" - манастирите около София - е възродена именно през втората полоина на ХV век, някъде по това време, в което описва Владислав Граматик.

Не мога да включа в темата Богориди и даже Василий Лупу /това не изключва техен стар произход, но нямам никаква информация към момента/. Те са по-скоро аристократи по служба и от по-нова епоха. Все пак смятам, че центъра на темата трябва да е до ХVІІ в. Написах продължено до ХІХ в. в заглавието, защото в много краища в самостоятелни български земи остават до ХІХ в. потомци на боляри от късното средновековие. Примера го дадох - Вълчан войвода /Вълко Бимбелов, до 1831 г./, последния управител на самоуправлявалата се от 1367 до 1831 г. Факия. Там всичко се е предавало по наследство от баща къв син векове наред и без изключения. Неговите потомци, между които и Стефан Караджа не ги слагам в сметката, тъй като след 1831 г. рода и привилегиите им са разбити /след Руско-турската война 1829г. и буната на Вълчан войвода срещу турците/.

с. Бесарбово, в същия Никополски санджак е тимар на "Великия воевода" на Влахия отстъпен от султана, с много ниски доходи между другото /в сравнение с другите имоти и лични земи на отвъддунавските войводи/. Това го прави не болярин от висшата аристокрация, а прост спахия ли? Тези "жупани" и "синове на жупани" си имат свои лични земи, извън отстъпваните им тимари. Тимарите са им бонус от султана за да финансират участията си в армията му. Нищо повече.

Хърс, аз не достигам до ХІХ век. Преди и ти да прескочиш в ХІХ в., пряко от ХІV в., спокойно се поддай на изследване на реалностите и резвитието на нещата през ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ векове. Не става с лъвски скок от Иван Шишман към Филип Тотю. В смисъл става и ставаШЕ, но не мисля, че това е правилен научен подход. Било е правилен политически, но по този начин се неглижират дедите ни и късната ни средновековна история, общество и държавност, които са били ПРЕХОДА КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕТО! Нашето собствено, българско Възраждане..

1587 г. – Раймонд Любенау, пътепис : “В тази страна България изобщо няма благородници, както и в цялата турска земя… Мнозина от родовете на старите владетели … се женят за овчарски дъщери.” /тази "страна България", а и указва че съществуват "мнозина от родовете на старите владетели"/ Значи към края на ХVІ в. безспорно имаме запазени "МНОЗИНА ОТ РОДОВЕТЕ НА СТАРИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ...", което не пречи да е налице и поне за един век напред. Средновековната българска държавност има два вида боляри - ВЕЛИКИ и МАЛИ боляри. При наличието на запазени български административни и йерархични институти в първите три века на османското владичество, смятам че спокойно може да се направи едно разграничение по линията "Велики и Мали боляри" на тези от ХV-ХVІІ век: "ВЕЛИКИ" - наследници на родовете от старите владетели, запазили немалка част от миналото положение, ресурс и влияние: Тодор Балина /1596/, Богдан жупан /1469/, Радич /1454/, Радивой /1493/, Ростислав Стратемирович /1686/, Шишман ІІІ, /1598/ - общо казано наследници или сродници на Шишмани и Страцимири. "МАЛИ" - наследници на родове на дребни боляри, запазили немалка част от стария родов статут, положение и ресурс /т.е. на практика "феодали, рицари, кабалерос, шевалие и т.н.": Бимбелови, Згуревци, Палжековци, Узунниколовци, Парчевичи, Пеячевичи, Пепичи и т.н. - Факийски, Кратовски и Чипровски самостоятелни управители. В Чипровци е несъмнен стария знатен произход на родовете, като още по времето на Йоан Страцимир негов съветник и дипломат е Николай І Парчевич - участник в битката при Черномен /1371 г./ и пратеник в двора на унгарския крал.

http://nauka.bg/forum/lofiversion/index.php?t3946.html - Шишмановото царство 1393-1689 г. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;mode=linear - БИНБЕЛОВИЯ РОД, праотците на Стефан Караджата http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4108 - Воеводата Радич, истината за "първия хайдутин" http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4066 - Вълчан войвода, реален исторически живот и дейност в тези теми са посочвани. обобщено : източници указвани в учебници по история, исторически книги, биографични книги, краеведски изследвания, като в общи линии горепосочените лица са възприети и пресъздадени в историографията ни. Тук даже не засягам повечето български боляри отвъд Дунава - Велики воеводи, Велики логотети, жупани, столници и т.н. Те са друга, макар и обвързана, тема!

Официално установени български боляри в периода след ХV век и техен условен времеви период: Никопол Тодор Балина /1596/, Никопол – болярин, “първи благородник на Никополския санджак” Богдан /1469/, Никопол - жупан, велможа София Радивой /1493/ София, Кремиковци - болярин Тодор /поч. 1492/ , София, Кремиковци – негов син Драгана /поч. 1492/ София, Кремиковци – негова дъщеря Радослав Мавър /1476/ София, Драгалевци – болярин или първенец Вида /негова съпруга/ /1476/ София, Драгалевци Никола Граматик – техен син /1476/ София, Драгалевци Стахия - техен син /1476/ София, Драгалевци Радич /1454/ София – “български воевода в София” “ктитор” Георги /1469/, София – велможа Търново Ростислав Стратемирович /1686/, Търново – “търновски княз” Шишман ІІІ, /1598/ Търново – “провъзгласен за цар” Чипровци Петър Марков /1611/ - кнез Петър Югович /1617/, Чипровци - „кнез на Чипровец, Железна, Копиловец и околовине” Перо /1618/ Чипровци - кнез Иван Ненчин /1620/ - кнез Франко Лукин /1633/ - кнез Матей Марканич /1637/ - кнез Франческо Марканич /1640 -1658/ - кнез Никола Кнежевич Пеячевич /1680/ - кнез Лука Андреин /1688/ - кнез родове : Соймировичи, Марканови (Марканичи), Пеячеви, Маринови, Кнежеви, Черкичи, Станиславови, Маринови, Парчевичи Кратово Димитър Пепик, /1536/, Кратово – Кратовски княз Княз Димитър /1515/ Кратово- Сара, негова съпруга /1515/ Кратово – Георги “Софийски” /1515/, Кратово- княз Андрея Княз Никола Бойчик (1584-1624) – “последният кратовски княз” Венелин /1620/ - брат на Бойчик. Михаил /1652/ – син на Бойчик, Кратовски митрополит Златан /1657/ - син на Бойчик, владелец на с. Блатец и околностите. Коста /1624/ - син на Бойчик, владелец на с. Блатец и околностите. Факия Вълко Добруджански /втора половина ХІVв.-1410 г./ - воевода Пейчо и Нико /втора половина ХІV в./ - воеводи Пейчо Овчаря /края ХV- след 1522 г, ”Чанталъ Пейчо”/ - въздигнат в ага от султан Селим І /1512-1520 г./ Стоян Чанталъ /първа пол.ХVІІ в.-1683 г./ - участва с войската си при обсадата на Виена /1683 г./ Дели Пейчо /ХVІІ в./ Нико /ХVІІ в./ Стоян Ников /средата ХVІІ-вер.преди 1729 г./ и Вълко Ников /средата ХVІІ-1729 г./ - аги, синове на Нико. Турците се оплаквали от тях чак в Едирне и Цариград, но “пак турците падали виновати”. Маринчо Палабуюк /края ХVІІ-1732/ Маринчо Страшния /края ХVІІ-1762 г./ - участва в битката при Полтава / 1709 г./ След поражението ескортира шведския крал Карл ХІІ от Бендер до Димотика. В знак на благодарност Карл ХІІ дарил Маринчо Страшния с “лента през рамо със син шар” /такава лента в Зап.Европа са носили като отличителен знак херцозите/. Нико Кроткия /края ХVІІ-1775 г./ Пейчо Шейтана /края на ХVІІ-1781 г./ Стоян Моллата /нач. ХVІІІ в.- 1761 г./ Мира /нач.ХVІІІ в.- 1759 г./ Дефна / средата на ХVІІІв.-първа пол ХІХ в./ Вълко Шейтанпейчев Бимбелов - “Вълчан войвода” /средата ХІХ в.с. Факия – 1831 г. / Други войнишки болярски родове във Странджанско - Узунниколовци, Згуревци, Джебриловци и Палжековци.

Така. Но, пък Фружин е "стоплил" тогава с турците и успява да върне за рода си "България до София", васална на султана? Ще се наместят нещата, сложих обновената хронология, може да я обмислим и попълваме с нови факти! Ще стане работата.

Наличен материал за размисъл. Хронология: 1385-86 г. София се управлява от бан Янука. Някои (напр. Й. Андреев) го идентифицират с княз Иван Асен, брат на Иван Шишман. Във фолклора се говори за 1) цар Ясен; и 2) Шишманович Яне. Бан Янука е пленен от турците, приема исляма и отново се връща в София, отмята се от исляма, убит е от турците, а след това София е овладяна от тях, но очевидно запазва някаква автономия. 1413 г. След битката при Чамурлий, Радич като съюзник на Мехмед получава за свое владение Воеводството София. 1428 г. сключено и тригодишно примирие между Османската държава и Унгария 1431 г. изтича тригодишното примирие между Османската държава и Унгария. 1431 г. Висконти – посланик на миланския дук от името на император Сигизмунд преговарял с българите, щато те да се върне цяла България до София под властта му и да убият всички турци в земите си, щото той не искал да се заеме с това лично. /Бертрандон де ла Брокиер/. Според мен ето с кого е преговарял Висконти – с воеводата, българския първенец, който е имал ресурса да се освободи от всички турци в земите си. Явно тогава е отказал предложението на Сигизмунд отправено чрез Висконти. Обаче Юсюф от Кюстендил и Георги Бранкович може да приемат предложението на Сигизмунд и заработват по тази схема. 1431 г. “деспот Георгий изгони всички турци от Сърбия и стигна до София” /Георги Бранкович/. Стигнал е “до София”, значи Радик си е още в София, но се “ослушва” и не “гони турците от София”. Юсуф потурнака “гони всички турци от Кюстендил” 1431-1432 г. Поход на Турахан паша срещу Георги Бранкович и Юсуф, като Георги Бранкович е изтласкан от земите си и държаните от него части на воеводство София и се укрива в Унгария. Потурнака Юсуф вероятно е убит и земите му се поемат от синовете му. Радич запазва статута си на български воевода в София, като даже си връща отнетите от Бранкович части на земите си. 1443-44 г. Кръстоносни походи на Владислав Варненчик. В България към тях се присъединява отряд (вероятно на Радич), който дотогава воювал на турска страна. 1444 г. Княз Фружин продава имението си Файдаш за да участва в похода. Като проекто-крал на България обаче се е виждал и Янош Хунияди. Очевидно между Фружин и Хунияди се появява напрежение. 1444 г. След поражението при Варна Янош Хунияди обвинява "българските князе" (очевидно Фружин и синовете му) в предателство. Възможно е действително тогава Фружин да "стопля" с турците. В Унгария е подета кампания срещу българския престолонаследник. 1454 г. Отнети са владенията на княз Фружин в Унгария (Максонд и др.). 1454 г. Георги Бранкович също е в немилост в Унгария, като са му отнети имотите там. след 1444-1454 г. до 1490 г. "студена война" между рода Хуниад и Шишман за управление над балкански земи и специално на кралство/ царство България. 1454 г. унгарски поход, разбиват турците при Крушевац, превземат Ниш и стигат до Пирот. 1454 г. Заради стари грехове султанът откарва в плен воеводата Радич в София. 1454 г. Между Свърлиг и Шекиркьой се заселват българите княз Фружин, Стойко - негов син, Стоян - негов син и Станислав - негов син. след 1454 г. Очевидно тук идва "Стоян хайдутин, комуто се родило момче със «златно перчемче», което после станало войвода «в голяма града София»". Дали това не е Стоян, синът на Фружин? Дали момчето със златно перчемче не е неговият син бан Михаил Шишманов? След 1454 г. Георги Бранкович “стопля” с турците и са му върнати старите му земи, западно от софийско воеводство – в Косово. 1479 г. унгарците превземат Видин. 1489-1493г. падане на България под властта на султана, според Петър Парчевич. 1490г. - край на управление на династията Хуниад в Унгария. 1490г. крал на Унгария става чешкия крал Владислав ІІ. октомври 1490г. турците нахлули в Босна, но били отблъснати от бана на Яйце. пролетта на 1491г. Пал Канижа прогонил турска армия достигнала до Надварад. След това турските нападения зачестили. 1492г. Пал Канижа разгромил турците при Северин (доста близо до България). февруари-март 1493г. турците нахлули в Трансилвания, а лятото обсадили Белград който бил спасен от Пал Канижа. 1493 г. Бан Михаил Шишманов е убит от султан Баязид II в София. 1493 г Радивой “стяга” Кремиковския манастир. Дали не е първата работа на новия управител? 1508г. договор между унгарския и чешки крал Владислав ІІ и османците, с който договор той признава властта на султана над "Силистра, Тулча и другите градове на Шишмановото царство".