Иванко Тертер

Галахад, писах друго, но явно не си видял. Радивой е може би низходящ /син, внук/ на Радич /Радик Сенкон или Сенков/ - отведения в плен /не екзекутиран/ в 1454 г. Всъщност този "РАДИ ВОЕВ." /Радивой/ "стяга" Кремиковския манастир точно в 1493 г., когато е убит Михаил Шишманов. Дали той не е заместникът му, поставен от Баязид ІІ? Сенкови са заместени от Шишмани през 1454 г., а обратно в 1493 г. Сенкови заместват Шишмани. Двойно рокадо на османския султан! А стягането на манастира да е първата му работа на новия управител Радивой? /традиция, пи ар, освен за упокой на децата му!/ Да, точно това! И в същата 1454 г. година Хуниади изземва земите на Фружин Цезар в Унгария /Максонд и др./, както и тези на Георги Бранкович. Сега ще обновя новите факти.

В 1454 г. ли унгарците стигат до Крушевац? Това е гдината на пленяване на Радич! /Забележете, че и в този и в другия случай от 1493 г. османския султан ЛИЧНО предвожда войската, която идва в София за да смени управителя. Едва ли същото се прави, ако се касае за отстраняване на управители в земи ПРЯКО подчинени на султана и нямащи съответния военен, административен и демографски ресурс за противопоставяне.../ Парчевич в 1669 г. пише, че са изминали 180 г. от падане на България под властта на султана и ако ползвам терминологията на Бакшев, от тогава страната България се управлява от един владетел "нечестен и нехристиянин" - сиреч султана. Значи от споменаването на Парчевич вадим 180 г. и става периода около 1489-1493 г., плюс-минус. Горе-долу съвпада с "поставянето на войска в София от Баязид ІІ" и "екзекутирането на бан Михаил Шишманов", който /ако е същия указан в народния епос/ " "воеводствал дорде турците взели България" и оттогава започват пряко да я управляват чрез свои управители. Прехода от християнски към мюсюлмански воеводи смятам, че е бил плавен и наложен в периода от края до първите десетилетия на ХVІ в.

щяха да ги направят, не се съмнявай

Павел КАНИЧ от ХV век /Пал Канижа/ дали има нещо общо с Феликс КАНИЦ от ХІХ в.?? Или е само съвпадение? Много е интересно, че наистина в 1492/ 1493 г. има действие на унгарците и то точно на границата с "България до София" - Северин. Съответно и действия на турците против унгарците в 1493 достигайки до Белград. А за стигнат до Белград, пътя минава през София. И ако, бан Михаил Шишман е съдействал на Пал Канижа и унгарците, то от само себе си ще е ясно, защо през 1493 г. Баязид ІІ /пътьом към Белград/ "оставял турска войска в София" и "екзекутира бан Михаил Шишманов". Ако Михаил Шишман е екзекутиран за съДЕЙСТВИЕ на противника /1493г./, то отвеждането на Радич в плен /1454г./ бих квалифицирал като за безДЕЙСТВИЕ срещу противника. За съдействие - екзекузия /Михаил Шишман към унгарците/, а за непротиводействие /Радич срещу Георги Бранкович, Юсуф или неучастие в обсадата на Константинопол/ - плен и почетно изселване от земите. Много съм близо до извода, че всъщност имаме не управител с лично име "Радивой", а управител РАДИ с титла ВОЕвода. Както преди да станат лични имена, всъщност имаме налице "лично име+титла" в едно - БОРИВОЙ, ЛИТОВОЙ, РАДИВОЙ, ВЕРИВОЙ, а МИРЧОВОЙ - не знам да е ставало с времето лично име, но е в тази редица някъде. Има и друго нещо. Ако Шишмановци са в борба с Хуниади в Унгария в периода след 1444-1454 г., то в 1490 г. Хуниади вече не са управляващ род в Унгария. От 1490 г. крал на Унгария става чешкия крал Владислав ІІ. Значи е логично, ако потомците на Шишман в периода до 1490 г. са в "студена война" с унгарските крале хуниади, то след 1490 г. да стоплят отношенията си с новата унгарска кралска династия. Освен това, както съм посочвал вдругата тема за "Царство България 1422-1700", същия този Владислав ІІ сключва договор през 1508 г. с османския султан, с който договор признава властта на султана над "Силистра, Тулча и другите градове на Шишмановото царство". Да не се има предвид управляваното от "бан" Михаил Шишманов царство и столица да е била София? И тук народния епос посочва, че "златното перчемче" /Михаил Шишман!?/ "воеводствало" дорде "турците взели България"!?

Някой има ли точния надпис в който да е указано името "РАДИВОЙ"? Ако може да го даде. Доколкото разбирам, на самата фреска няма имена, освен тези на двете деца: “Затова актът на дарението на Радивой, ктитора та Кремиковската църква, е всъщност продължение и преосмисляне на традицията в новите условия.... В ктиторската композиция не са посочени имената на изобразените лица, а само имената на починалите деца.”7 7 Паскалева, К. Църквата “Св.Георги” в Кремиковския манастир, С., “Български художник”, 1980, с. 44. Да не би името му да е "Ради/Воево"? РАДИ ВОЕВОДА /Условно Ради ІІ Воевода, ако "Радик" е Ради І Воевода/! Подобно именуване, внаждане в името на първоналачните букви от титлата, се наблюдава при българските влашки воеводи. Например "Мирче/Воево":

Това възражение е отдавна известно. Все пак от него не може да се прави извод, че Фружин княз и синовете му, не са потомци на Фружин Цезар /респ. син и внуци/. Самото име Фружин също не е много традиционно за българските царе, обаче синът на Йоан Шишман е бил известен с него. Също и Коломан не е било традиционно, но Йоан Асен ІІ кръщава така синът си. В този ред на мисли, Стоян, Стойко и Станислав не правят някакво изключение, защото преди тях имената Коломан и Фружин са пробили традиционните имена. Всъщност! Всъщност кои са традиционните имена? Това е интересен въпрос. Според мен "традиционни" имена се получават при встъпване на престола и приемане на съответно традиционно владетелско име. Да пробваме с един наш владетел: Всъщност кое е името на Йоан Асен ІІ? "Йоан" - име, равностойно титла, получава се от владетели на българската държавност при въздигането им в "самодържество". "Йоан" означава "от бога". "Асен" - името на баща му, в този смисъл е фамилно име, като само се показва че той е "Втория Асен", Асен ІІ. Е, как всъщност е рожденното име на Йоан Асен ІІ? Въщност не е ли споменат примерно той с рожденното си име /поради това, че не е бил самодържец към този момент/ в писмото на Калоян до Инокентий ІІІ. В това писмо се казва, че изпраща Василий и Витлеем да учат в Рим. В друго писмо българския примас пише до Инокентий ІІІ, че всъщност единият от двамата ученици е син на царя. Може би има предвид стария цар Асен І? Всъщност ДА НЕ БИ ВАСИЛИЙ ДА Е ЛИЧНОТО ИМЕ ПО РОЖДЕНИЕ на известния с традиционните си владетелски имена ЙОАН АСЕН ІІ? Това е само пример. Не е подкрепен с доказателства горния пример, затова ми се иска да не го задълбаваме в тази тема. Има друга такава на форума. То е само насока за размисъл и бъдещо изследване. Имената на Фружин, Стоян, Стойко и Станислав са си традиционни имена в българската аристокрация. При евентуално тяхно "възцаряване и самодържество", може би нямаше да познаем или узнаем имената им. Примерно би се получило нещо от рода: "Йоан Шишман ІІІ или ІV" - като първото е "от бога", второто е името на родоначалника с поредния номер на ползващия го низходящ наследник ...

При направени от мен справки, се оказа че Радик е много използвано име в пределите на Стара Волжка България. При куманите. В сегашните Татарстан, Башкирия, Астрахан и т.н., продължава използването именно на тази форма на името - РАДИК /включително и единият от синовете на президента на Татарстан носи това име. В официалната биография на Радик Шаймиев пише, че роден 1964 г., "год Дракона". В този смисъл по стар обичай би бил известен като - Радик Дракон или Радик Дракул . Това е друга тема, разбира се./. Друга форма на името РАДИК е и РАДИЙ /Ради-вой - определено между Радик и Радивой можем да търсим родова връзка, ако не и пряка низходаща/ Определено имаме работа със стар българо - кумански род, от Загора, преселен в Босна в първата половина на ХІV век и "получил големи имения в графство Хелмо". В резултат на династични бракове с родственици на българските царе от края на ХІV век, логично този род се връща в родните земи и получава също така "големи имения". Може би най-голямото останало българско такова в средата на ХV век - Софийско воеводство /или "България с център София"/.

Весели празници stoedin и на всички други!

сигурно ще бъда признат за гениален, ако пак повторя, че значенията в политиката и географията са различни! Смешно е да се подхожда винаги с капаци и еднообразно. Търси разграничението, човек. Намирай го.

В същината си темата наистина е приключена. Тъй като няма да получиш отговорите на въпроса, смятам да не губим време с "чатене" извън сърцевината на проблема, т.е. вече бившия проблем.

Има го. Само, че обещах да не "осветлявам" - /за определено време, докато се смели от обществото, може би за десетилетие-две или повече/ - основния източник от историята на Рим и Римската империя. А това е ... правото й. Правото е историята на една държава и държавност. А в римско си или в графата "римски гражданин" /ромей, титулна народност/ или си в графата "други" /нетитулната народност/. Ако си в първата графа, титулна социална-народност - държавата и правото работят за теб и общността ти, ако си във втората графа, нетитулната народност - ти работиш за римския гражданин /титулната соц.-народност/, а държавата и правото й са инструмента за поддържане на това статукво и прилагат санкция за неспазването му - например : разпъване на кръст при участие бунт. Спирам дотук. Стоедин, най-ценният ицточник за историята на една държава е правото й. Нали така? Запознаеш ли се с него, в какъвто и да е аспект, все пак оттам се изясняват много други неща. Дотук съм. Успехи!

шоп, ако искаш да изследваш мавровлахите - черни българи - кара булгар - черные коблуки - бродници - бурджани - баджанаки - баджанаци, в различните извори, можеш да го правиш търсейки източници с тези имена на частта от българския народ.

Превод на термина "маровлахи": mavrovlahi - "черни българи". По този начин може да се изследва съдбата и разселенията през вековете след VІІ в. на част от Бат Баяновите българи.

Първото го имам предвид. За последното благодарности, но наистина не само се старая, но мисля че не се и увличам.

Страхотни научни аргументи. Замислям се да си върна мислите и думите назад Не е лошо да си губиш приятно времето.

Да, трите езика са от една езикова група. Тази езикова група е наречена от ромеите /Константинопол и Ватикана/- "славянска" /на нетитулната социална народност в империята, робите/. И тъй се работи с тази латинска терминология векове наред. Как са наричали този език самите първи СЛОВЕНИ /обратно на "богу немите" - НЕМЦИ, Хърс ;)/? БЪЛГАРСКИ - индоевропейското койне, официалния език в Стара Велика България /Магна България/, останал за ползване в наследниците й Дунавска България и Волжка България, които говорели и ползвали този език едновременно и към ХІІІв. Преди патентоването на езика под името "български, valachico" в ІХ век, не ми е известно името на този общ за хървати, българи и техни производни език. В латинска терминология е "славянски", ок, защото мнозинството от жителите на Романия са го говирили /нетитулната романска социална-народност "славяни"! Да, но голяма част от това мнозинство има съНАРОДНИЦИ, които си имат собствена държава и закон, пряко граничещи на север от Романия - Велика България. Определено те не говорят "славянски" /език на робите/, защото не са "роби" на ромеите, а равностоен партньор, включително по договори, в международно.правен аспект. Тъй, че те си говорят на БОЛГАРСКИ, станал СЛОВЕН ЗА БОГА след средата на ІХ век.

а те самите са си казвали "българи сме, ама устите ни "ГАГА СУЗ"" /превод от турски - "устата мълчи". Не знаят езика си вече/. Не знам какво повече да се търси в тази тема. Освен това да се види, от кои българи ще са, което не е толкова важно.

“От планината Чемерник до Одрин цялата тази страна е България. Това е една хубава и добре обработена страна…Те говорят на един славянски език, който за нас бе по-неразбираем от сръбския. Че страната България в християнско време /преди робството, б.р./ е имала големи свободи, богатства и всякакво изобилие, може да се види и разбере по това, че мъже, жени и деца, всички носят дрехи и ризи, извезани с копринени конци, макар и груби. /Из Пътеписа на хърватина Бенедикт Курипешич, 1531 г./ По въпроса: Първо - страната България /в 1531 г./ си съществува и за Курипешич, както по-късно си съществува и за Петър Богдан Бакшев /1660 г./. Разликата е, че за тях, като папски латински лица и боравейки с тази доктрина, България се управлява /както казва Бакшев/ от владетел "нечестен и нехристиянин" /султана/. Това е друга тема... Второ - "Те /бел.-българите/ говорят на един славянски език, който за нас бе по-неразбираем от сръбски." /Курипешич, 1531 г./. Някой ще зададе ехидно въпроса: "Защо ли хърватина Бенедикт Курипешич нарича един абсолютно неразбираем за него език славянски, след като той очевидно трябва да се причисли към иранските езици?" 1. Курипешич не пише, че езикът е абсолютно неразбираем, а обратното - пише, че е абсолютно разбираем за него и свитата му, но все пак по-малко разбираем от сръбския. 2. Това показва, че българите са говорели т.нар. "славянски" език, който е разбираем за Курипешич, не са говорили тюркски или турски, който да е абсолютно неразбираем за автора. 3. Естествено, че сръбския ще е по-разбираем за хърватина, защото сърбия е гранична с хърватия и то принципно говорят близки диалекти на един език. И смятам, че този език е хърватския /част от индоевропейското койне/ говорен още по Висла, който за попадналите след идването си южно от Дунав в ИРИ в соц. категория сервус хървати /VІІв./е получил названието "сърбохърватски" - езика на робите хървати. В този смисъл ето какви са по произход сърбите, тъй като самите им етнически граници са на хърватските племена и народ /Черна Сервия/. Това няма сда се хареса на Милошевичи и сие, ама наука - какво да се прави. Селяви... 4. Курипешич нарича индоевропейския /ирански/ език славянски, защото е автор използващ римска-латинска терминология, той е францисканец-монах. В този смисъл си пише - езика на робите /не на титулната народност-ромеите/... 5. И доказателството, че няма славянски език го дава самия Курипешич. Бидейки хърватин - католик, той нарича славянски езиците на сърби и българи, но ... не и своя единоезичен на тях хърватския. Не е луд, знае смисъла на термина. А този смисъл се изменя в резултат на геополитически проекти - един "славизъм", "романизъм", "елинизъм" от ХVІІ век насетне, благодарение на които за "Великите Българи" /наричани така за другите! -гърци, латинци/ остана едно забутано кътче от историята - това самоеди, чукчи или по нечие благоволение все пак монголи и татари. Нещо изцяло противоречащо на източниците на историята, на историята позната до ХV-ХVІІ век и здравия разум.

Някакви писмени данни за езиците на тези племена ли си открил? Дай източници тука да резчетем що за език е техния общ такъв? Нали е абсурдно да се наричат "роби" народи до Северно море, които никога не са се наричали така, а са наричани от римляните само техни съНАРОДНИЦИ попадали в категорията на "славяните" в Римската империя. В този смисъл КГ125, премини на ЕТНИЧЕСКА НАРОДНОСТНА ТЕРМИНОЛОГИЯ, а не на РИМСКА СОЦИАЛНО-НАРОДНОСТНА /ІІ категории - ромеи и славяни/. Езикът на влезлите роби /славяни/ в 624 г. около Солун следва да е бил "индоевропейския скитски" /старобългарски, в частност езика на хърватите - представители на една и съща клонка от държавност и народност на Магна България. Езика следва да е този, тъй като те идват в Солунско от Бела Хърватия около Висла и оттам отиват в Черна Хърватия - областта Сервия /областта на робите/ в най-северо-западния край на Източната римска империя. Очевидно, че техния език ще е коренно различен от езика на славяните от арабска народност, попадали в плен при войните на империята срещу арабите. Глаголицата също е използвана от хърватите и даже там са запазени най-много глаголически паметници. Ако не бяха попаднали в орбитата на латинския свят и папството, а подобно на нас се бяха преборили за своя църква и богослужебен език и ако първи бяха патентовали името - езикът щеше да е старохърватския. Но, какво да се прави. В историята завинаги остава старобългарски, като име на този индоевропейски език, защото българите първи са го направили "словен" и "бого словен" за своите книги. Те, а не поляци, хървати и др. производни народи от скитския свят.

Наистина "славяни" няма нищо общо с етносите. То има, но е под същината на социалния елемент, който захлюпва етническото название на етноса или народа. Спартак: Есклавос тракио - славянин тракиец - социалния произход захлюпва народностния - роб - тракиец. Това е принципа в ромейските източници и тези с тяхна терминология. Доколкото съм сигурен в това, в "За буквите" пише за СЛОВОТО и специално за първия СЛОВЕНСКИ, словещ на собствения си език български народ. Странно е когато в българско произведение се говори за "словото" /думата/, това да се равнява по едно римо-гръцко произведение говорещо за "славуса" /робите/. Многократно тук съм пледирал да се гледа съответния източник от какъв характер е и каква терминология използва! Стига стъкмистики. Нито Константин Багрянородни говори за "словените" /думите/, нито Черноризец Храбър говори за "славяните" /робите/. Като се уеднаквяват тяхните различни термина и думи, би се достигнало до такова абсурдно разчитане. Щом е римо-латино-гръцки източника - в него е "социалната категория зависимо население". Багрянородни направо си го пише, като за невярващи: "означава на езика на ромеите - роб". Черноризеца пък си го е казал своето взаглавието : "За БУКВИТЕ" - пише си за СЛОВОТО, пак направо си го е казал, като за невярващи! Езикът на поляците и българите е "българския" /старобългарски, "църковнославянския"/, "valachiko" - признатия от Ватикана. Това е своего рода "индоевропейското скитско койне" /за да не бъда обвинен за прекален бугарски "шовинист"/. Ами, каво да направим, като първи сме си го защитили и сме патентовали името за този език в ІХ век и името остава в историята като БЪЛГАРСКИ. Първата държава сме направили това от "скитските". То е и логично, защото другите са все по-късно български отломки от Магна България. Ако поляците го бяха защитили и патентовали в ІХ век или по-рано, щеше да се казва старополски език, ако го бяха сторили хървати - старохърватски - ама Магна Полша и Магна Хърватия е нямало. Така или иначе те някога са населявали Магна България. Какъв е въпроса въобще? Има Магна България и по-рано, но почваме от 632 г., в ІХ век сме вече с държавна християнска религия, трюбва собствена азбука и признаване на собствения говорим в държавата език за официален. Прави се азбуката. Добиваме външно признание за езика на богослужението и книжнината. Патента е наш, така е признато. Другите къде са? Поляци, хървати, руси, "църковнославянски езични македонци", "църковнославянски езични даки", "славяноезични елини" и т.н. Няма ги в ІХ век! Ами нормално е езикът да е БЪЛГАРСКИ, като тях ги е нямало, накои даже и в проект. Ако не бяхме ние - нямаше и да го има въобще и щяхме да СЛОВИМ на латински, гръцки или иврит.

Много добре! Браво. Добра презастраховка. Превод на други езици има ли в нета? Тогарм и протобългарина в един от дебатите дотам доближиха позиции, че последния възкликна: "Но тогава легендата за Болг и Брем излиза истина!?" Трябва да е свързано и с ирландската легенда. Изяснете малко ситуацията.

Какво му е на становището? Виж втория пост в тази тема! Ако не беше стеснена границата от Х-ХІІ век в темата, направо ви давам 100 % прилричаща на Византия империя - това е ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ!...Но: Всичко е 180 % обърнато. От Християнска империя и налагане на догматиката й, Константинопол /Стамбул/ става Мюсюлманска империя и налага догматиката й. В Християнската империя има две социални народности - ромеи /титулна/ и славяни /нетутилна/, в Мюсюлманската империя са пак същите социални народности, но огледално обърнати - мюсюлмани /титулна/ и рая /нетитулна/! Времевото ограничение на темата, не ми дава свобода да дам това становище!

Но да се върнем отново на термина “сервус, славус” възпроизвеждано по нататък от мен за удобство «славяни», Като цитирам откъси от учебника «Римско частно право» на проф. Михаил Андреев /предмет от програмата на юристите първокурсници във всички български ВУЗ и в целия свят/ : Стр. 154 – «При потушаване на въстанието на Спартак между Рим и Капуа били разпънати на кръст около 6000 роби» /славяни/. В академичните исторически среди изследващи славянството като народност или етнос, изучаван ли е този факт на геноцид над славянското племе? Отговорът е не, защото ако се изучава този факт, ще се достигне до абсурда, че Спартак по народност е славянин. А доказателството, че той е славянин е в уикипедия, но там термина славянин е корректно изпозлван през призмата на римското право /славус-роб/. Така, че Спартак е тракиец славянин /роб по народност тракиец/ : http://la.wikipedia.org/wiki/Spartacus - сервус от Тракия, belli servilis dux fuit. Gladiator ortus in Thracia, латински http://es.wikipedia.org/wiki/Espartaco - esclavo tracio, на испански, а битката му е Guerra de los Esclavos – битката на робовете, а не хората от народност славяни. Стр. 155 – “Servus… nullum caput habet” или “Робът … няма никаква правоспособност”. Това са писани норми от римското частно право и същите обхващат един правен социален институт, а не народност сърб или славянин. Стр. 157 “Пекулият /peculium/ бил такъв имот на робовладелеца /пари, недвижими имоти, роби/, който робовладелецът предоставял на някого от своите роби, за да го стопанисва и управлява. В този смисъл е много ценен и трудът на император Константин Багрянородни “За управление на империята”, в който той описва как е дал земя на свои “роби” около Солун. Цитат от оригинален превод на произведението: /на руски език, за което се извинявам, но в българския интернет липсвапревод на този текст/ “32. О сербах[1] и о стране, где они живут ныне Да будет ведомо, что сербы происходят от некрещеных сербов, называемых также '^белыми"[2] и живущих по ту сторону Туркии[3] в местности, именуемой ими Воики[4]. С ними граничит Франгия, а также Великая Хорватия, некрещеная, называемая также "Белой"[5]. Там-то и живут с самого начала эти сербы. Но когда двое братьев получили от отца власть над Сербией, один из них, взяв половину народа, попросил убежища у Ираклия, василевса ромеев. Приняв его, сам василевс Ираклий предоставил ему в феме Фессалоники[6] как место для поселения Сервии, которая с той поры и получила это прозвание[7]. Сербами же на языке ромеев обозначаются "рабы", почему и "сервилами" в просторечии называется обувь рабов, а "цервулианами" - носящие дешевую, нищенскую обувь. Это прозвище сербы получили потому, что стали рабами василевса ромеев[8]. Через некоторое время этим сербам вздумалось вернуться в свои места, и василевс отослал их. Но когда они переправились через реку Дунай, то, охваченные раскаянием, возвестили василевсу Ираклию через стратига, управлявшего тогда Белеградом, чтобы он дал им другую землю для поселения[9]. Поскольку нынешняя Сербия, Пагания, так называемая страна захлумов, Тервуния и страна каналитов[10] были под властью василевса ромеев, а страны эти оказались безлюдными из-за аваров (они ведь изгнали оттуда римлян, живущих в теперешней Далмации и Диррахии), то василевс и поселил означенных сербов в этих странах[11].” Стр. 159 – според мен този цитат отговаря на въпроса защо в ромейските летописи изведнъж става демографски бум на славяните. Ясно, че в периода VІ-VІІ век Източната Римска империя води множество войни особено с народите идващи от север /в това число особено с българите и аварите/ - “Римското право познавало два основни начина за попадане в робство – военнопленничество и раждането от майка-робиня. В о е н н о п л е н н и к ъ т по силата на самото пленяване ставал роб. Но римският законодател допускал известни смекчения при прилагането на това право. Римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество, придобивал наново всичките си права, като се смятало че никога не е попадал в робство.” "!!!Римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество, придобивал наново всичките си права, като се смятало че никога не е попадал в робство /sclavus, servus, славянство!!!" ... В този смисъл е абсурдно от гледна точка на римското право, да се говори за славянски етнос или народност, за външни отличителни черти, бит и други. Робът /славянинът/ си е оставал със своите нородностни външни черти и белези, със своя език, култура и бит. Робът /славянинът/ е бил даже и ромея – военнопленник, а какво остава за военнопленниците попадащи робство /славянство/ на Константинопол-Рим – българи, авари, тюрки, етиопци, араби, негри. Какво общо има между тях като етноси? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3843 - източник

титулатура - императорите на България и на Свещената римска империя. феодално устройство и икономическа система - Свещената римска империя. След 1200 г. и България, но след този период вече е трансформирана старата византийска държавна система /основана на класическото римско право/, благодарение на което Константинопол плавно минава от робовладелческия държавен строй към класическия феодализъм. Потвърждение на това са и центробежните тежнения на византийски феодали, които се стремят към свои лични наследствени владения. накратко така.

Имаш източника - учебник по "Римско частно право", проф. Михаил Андреев http://www.bgold-books.com/viewbook?book_i...amp;group_id=99 Дали има други изброени народи?? Самият факт, че ромеите смятат за роби и самите ромеи, когато последните попадат в плен /на арабите в общия случай/, не е ли достатъчен? Това е общ принцип и прилагането му не засяга конкретен етнос. Изключението е, че римски гражданин /ромей/ попаднал в плен, ако избяга и се върне успешно у дома, то нему се връща римското гражданство /значи автоматично му се отнема, когато стане "склавянин" с попадането в плен/ и може да бъде наследяван. Ако остане в плен и не се върне, тъй като е с отнето римско гражданско, той даже не може да се наследява от роднините си! Това е привилигированото изключение от общия принцип облагодетелстващ римските граждани /ромеите/. Единствено и само това. Единоезичието на Голяма и Малка България, за сетен път указва, че Борис І не взема някакъв друг език, а обратно - НАЛАГА своя официален - БЪЛГАРСКИЯ - за всичките му поданици. И без друго това е най-говорения език в държавата му и за този негов език е съставена азбуката и е признат за четвъртия официален език в цивилизования свят в ІХ век. Признат от папата и останал известен за Ватикана и латинската терминология като езика "valachico" - българския, старобългарския език, заменен от руски научни кръгове с геополитическия термин "църковнославянски" /в ХІХ в./.