Иванко Тертер

Защо в ХІІІ век историците не са знаели, че те са били винаги на Балканите и са романски народ? А напротив. Тогава историците са знаели, че те са от Централна Азия, южно от Паскатир, не са били романски народ, а "скитски" и са имали своя държавност Велика Влахия? Че татарите не могат да изговарят влахи, а казват илаци, олах и т.н. Какво става тука?? Бейкън /ХІІІв./ ли не е чел Шльоцер /ХVІІІв./ или Шльоцер /ХVІІІв./ не е чел Бейкън /ХІІІв./?

patblansh, това което си изложил е велико нещо и трябва да се помни и знае от всеки! направих във форума тема за ВДРО и така остана. Малко е работено в тази насока и явно в обществото ни малко хора знаят за това. А ВДРО е побратима на ВМРО, ВТРО и ВЗПРО Въртоп. Трябва да си ги знаем всичките.

Ами ромите са наистина роми, защото на Балканите плъзват от ROMANIA /Византия/, където са попаднали от Индия или Египет, но все пак Египет през Крит според мен- затова в Македония се наричат "гюпци", в Европа "джипси" - егюпци, еджипси. А за другото и аз смятам, че има пряка връзка и производност между народа "вулгари" и лат. дума "вулгарисмо". Както има и между народа "вандали" и латинската дума "вандалисмо". Само, че в обратен ред на производност. Както "вандалисмо" произлиза от "вандал", така и другото. Да оставим настрана. Извинявам се, да караме по темата.

Ето я Теодора Асенина - от византийската клонка на Асеневци /от цар Йоан Асен ІІІ - 1278г., който пък е потомък на Мицо Асен/. Виж по-подробно в книгата "Фамилията Асеневци" на Божилов, със сигурно я има там и описана. Асеневци /на гръцки Асани/ са една от най-влиятелните шест-седем фамилии в късния Константинопол. След 1453 г. голяма част отиват във Венеция и на остров Корфу. "През 1440 г. византийският император Йоан VIII Палеолог отстъпил на брат си деспот Димитър Палеолог черноморското владение, което обхващало градовете от Деркос до Несебър, а също и Силимврия и нейната околност. На 16 април 1441 г. управителят на Цариград Павел Асен заедно с дъщеря си Теодора Асенина, която станала съпруга на деспота, избягал в Несебър. През пролетта на 1442 г. в съюз с турския султан Мурад II несебърският деспот повел активни военни действия срещу византийския император. Двамата съюзници дори обсадили Цариград. След известни перипетии и усложнения, при който в конфликта между двамата братя се намесвали различни сили, в началото на 1444 г. деспот Димитър пристигнал в Цариград, ала бил лишен от своето черноморско владение. В замяна той получил островите Имброс, Лемнос и Самотраки, но продължавал да се титулува „деспот на Черно море". През април 1445 г. флотът на бургундския рицар Валеран дьо Ваврен се отбил за кратко време в пристанището на Несебър и бил посрещнат и снабден с провизии от управителя на града, назначен от византийския император. Несебър като владение на последния византийски император Константин XII Драгаш Палеолог се споменава и във византийските и западните извори от втората половина на XV в. Той бил поискан през късната есен на 1452 г. от пратениците на унгарския крал и Ян Хуниади. Те обещали военна помощ на намиращата се пред гибел империя при условие, че на Унгария бъде отстъпено пристанището Несебър, за да може тук да пристигат по Дунава и Черно море корабите с унгарската войска. Оттук те можели по-лесно да окажат помощ по суша и по море на византийците и на застрашената им столица. Първоначално византийците категорично отказали. През пролетта на 1453 г., виждайки приготовленията на турците, император Константин XII Драгаш заповядал да бъде съставена грамота, с която отстъпил Несебър на Ян Хуниади и унгарците. Ала вече било твърде късно. Развитието на събитията изпреварило осъществя­ването на вйзантийско-унгарския съюз върху базата на отстъпването на Несебър. Така или иначе, в историята последният номинален владетел на средновековния Несебър преди завладяването му от турците бил унгарският витяз Ян Хуниади. Даните на писмените и археологическите паметници говорят, че през XIV-XV в. Несебър запазва положението си на водещ център на архитектурата, изобразителното изкуство и книжовността в Българското Черноморие независимо от видимия възход, който настъпва в това отношение в Созопол и Варна." http://nesebar.net/index.php?option=com_co...9&Itemid=27

Което е следствие на това: Развитието на югославския комунизъм на 50 % е изпълнение на решението при Ялта. Осъществяването на 75 % български комунизъм е също решение на Ялта. Осъществяване на 25 % комунизъм от гърците е също по решението на Ялта. късмет, късмет, ама за българите от Вардарска македония не е бил голям този късмет, особено докато не ги поизбият, понабият по затвори /1944-1950/, та докато станат "македонци от югословенски произход".

Зашо? Ти искаш да кажеш, че: "Балкх-ански полуостов е полуостров, където живеят преобладаващо народа БАЛКХИ /влахи - в гр. и лат. произношение/, а не простаците. Това е защото на латински vulgus е "простак", "първичен", общонароден" и разбира се народа е кръстен на думата, а не думата е производна от народа, заради "варварския" му мироглед /отрича робствто и няма такова в държавата и правото си/." Реалист № 1 на годината си. Умнотиите ти нямат граници.

именно...

Между другото: Балкх-ански полуостов е полуостров, не където живеят преобладаващо народа БАЛКХИ /влахи - в гр. и лат. произношение/, а простаците. Това е защото на латински vulgus е "простак", "първичен", общонароден" и разбира се народа е кръстен на думата, а не думата е производна от народа, заради "варварския" му мироглед /отрича робствто и няма такова в държавата и правото си/.

ВУЛГАРИ, вулгарна работа, простаци /вулгус/, да премахнат най-ценната вещ на римския гражданин. Някой знае ли латински? Как беше роб на латински и в римското право? Добре, че не се отнася за нас. Нашата държавност е съюз на два етноса булгари и славяни, като втория по-големия е асимилирал изцяло първия, по-необразования и простия - вулгарния. Понеже е южното крило от славяните, тези земи и държавност са Югославия. Знам си добре урока.

къде е границата на фантазиите? По-скоро в момента е между Капитан Андреево и Калотина

Много е интересно, нека помислим: Поляците и в съвремието наричат италианците ВЛОШИ /ВЛАХИ/ - италианците наричат себе си ИТАЛИАНЦИ /латинци в средновековието/ - обаче в средновековието италианците наричат българите ВЛОШИ /ВЛАХИ/ - гърците от своя страна продължават да наричат и в съвремието българите ВЛОШИ /ВУЛХ АРИ/ - уелсците и в съвремието се наричат от другите ВЛОШИ /ВАЛЕС/ - обаче самите уелсци и в съвремието се наричат себе си КИМРИ. Държите ли логическата нишка?! Извън темата - уелсците сега са наричани от другите ВЛОШИ /ВАЛИЙЦИ/, а те самите се наричат КИМРИ. Тук даже не е налице пречупване на една дума през произношението, направо са две думи-названия. Това два народа ли са? Нека един импровизиран диалог с уелсец да направя: аз: - Вие валийците сте много горди хора! отговор: - Да, ние кимрите сме доста горди хора! Някой дето "не е в час" за какво става въпрос ще се зачуди. Абе тия двамата какво говорят? За различни неща, а пък се разбират отлично за какво става дума?! Е, така "не са в час" и тези, които си мислят, че Инокентий ІІІ и Калоян са малоумници и се разбират отлично, като всеки говори по своята си доктрина за назоваване на едно и също название на народ.

Нали и аз това казвам, колеги! Назоваването е пречупено през през езиковите особености. Писал съм и за възможната разлика в термините: Българи - населението от българската държавност или тема BALKH AREA Българи - населението извън българската държавност или тема BALKH /UN AREA/ Това е логичното разграничение. Когато се отнася за държавността се използва в латинските източници официалното й вътрешно самоназвание - Балкхария /Болг-ария/, когато е за българите извън държавността им се използва общото им име без пространственото уточнение - Балкхи /Влахи/ Goro76, ти отхвърли Геста хунгарорум и Повесть временных лет от прилагането им по темата. Останаха ли някакви източници за присъствието на "влоши-кимери-италианци или общо казано румънци" северно от Дунав в периода до ХІІ в.? В крайна сметка в чия държава са тези земи към ІХ-Х век и откоя държава са ги завоювали унгарците? Държавата е наричана от латинските източници по вътрешното и самоназвание - Bulgarum, жителите от държавата Bulgarean/ um, а сънародниците им извън аrеа-та си, са просто Balkhi, Blachus. Изследвайте името на българите от арменски, гръцки и латински стари антични източници - булхи, вулхи, влахи. Съвпада нали? Това е. В този смисъл Калоян Влаха /Vlachus/, по тази терминолмогия с увереност може да се назове от кои българи е - от тези извън тема България /Bulgarum, Охридско/, а именно от Хемус - тема Паристрион, със сигурност с "куманска" /Cumanum, пак в този смисъл blachus, новодошлите сънародници/ жилка в рода си. От тези българи /извън ареята си - тема България в случая/, които според Ана Комнина много добре знаели планинските пътеки на Хемус, тъй като били от старите жители там! Ето защо в латинските източници Калоян е vlacho-cumanum, българин от две страни - първата от старите българи по Хемус /извън тема България в ХІ-ХІІв./ и втората от новата вълна "кумани" /сънародниците нови пришълци/, а той просто се наричал българин и владетел на българите. За българите пространственото административно разграничение помежду не е съществувало. Така както в момента не съществува никакво вътрешно разграничение между нас българите в Република България и другите българи по света.

КГ125, точно това очаквах, наистина - Меноморут /"мъжът от Моравия", т.е. точно в която област или на границите й, осъществяват своята книжовна мисия Кирил и Методий и учениците им буквално десетилетия преди описването на случая/, та той не е българин, а само "гордото му сърце е българско". Иначе той е "влах" Влах /в лат. терм./ е наистина - един от "десетте влахски крале", които са воювали срещу унгарците за да запазят "кралствата" /комитатите/ си. На вътрешно-българска терминоголия ще преведа: "Българин е наистина - един от "десетте български крале", които са воювали срещу унгарците за да запазят "кралствата" /комитатите/ си. Спорът за теб е ясен /и на мен в този смисъл/, посочваните в латинските извори за "влахи" са имали горди "български сърца", но са били отделен от българите народ. По - ясно от това, едва ли може да се иска. /По точно, сериозно смятам, че както и Goro76, просто не можеш да схванеш нишката и смисъла на темата/ Може би това ще ти помогне да се ориентираш в темата. Имаме външно название /полска доктрина/ и вътрешно самоназвание /италианска доктрина/ - въпрос: - Как поляците наричат италианците? - влоши - Как италианците наричат себе си? - италианци. Два народа ли са това? Благодаря! /Или още не си разбрал за какво става въпрос?/ подобно: - Как гърците наричат българите? - вулхарос. - как българите наричат себе си? - българи. Два народа ли са това? Благодаря? /Или пак не е ясна темата?/ Да кажа друго: Глад е комит, а наследниците му са вече почти самостоятелни български владетели - предвид падането на Преслав. Синът му Айтон е бил във връзка с комитопулите /другите комити/, които също не признавали властта на Константинопол и държали своите български зези /Западна Българска империя 971-1018/. Айтон, син на Глад е управлявал във Видин. Комит Никола, баща на Самуил е също свързан с Видин. Очевидно между Айтон и Самуил има някакво родство, поне по сватовство. Тъй като Айтон е от "влахските крале", в този смисъл "румънец" и част от румънската история, а Самуил е "македонски цар", в този смисъл "македонец" и част от "македонската" история, като само "сърцата на двамата са били български", да ви кажа очаквам че румънските и македонските историци, рано или късно, ще се хванат за косите. Дали да не им пуснем наистина един "бъзик", за да гледаме отстрани сеира. Да не ги бавим. Знаейки за какво става на въпрос, зрелището ще е неописуемо и ще си заслужава. :banana:

Ето малко от историята по Gesta Hungarorum. /с големи букви ще означа превод по моята теза, т.е. по верния превод исхождайки от латинската папска терминология/. Всъщност да си прочетем и научим историята на І Българско царство в периода на завладяване на северните му комитати и съответно българско и "славянско" население. Goro76, представям ти декларация от комит Меноморт за БЪЛГАРСКИЯ МУ ПРОИЗХОД! Нали това искаше? Менуморута ... Этот «герцог» обращался к посланникам Ар-пада «с гордым сердцем болгарина» (Bulgarico corde, superbe*) Чакам 1 бр. известие - декларация от теб за румънски произход на някой от "влахските крале"! ------ Более полные сведения о политических реалиях, с которыми столкнулись венгры в Дунайском бассейне в конце IX в. и начале следующего столетия, можно почерпнуть из исключительно ценного с исторической и литературной точки зрения сочинения «Gesta Hungarorum»*, автор которого известен как Anonymus (P. dictus magister)**. Аноним получил образование в Париже и стал впоследствии нотарием одного из королей Венгрии, которого на осно * «Деяния венгров» (лат.). ** Аноним, именуемый магистром (лат.). 123 ве анализа исторического контекста можно отождествлять с Белой И. Аноним писал свое знаменитое произведение в середине XII в. Как считает Хоман Балинт, он черпал вдохновение из первоисточника, известного под названием «Деяния венгров» и составленного в конце правления Ладислава (Ласло) Святого (1077 — 1095), в котором, в свою очередь, были использованы устные предания о княжеской династии Арпадов и венгерской знати. Менуморута следует признать абсолютно безнадежными и рискованными. Его имя происходит от термина marot, на старом мадьярском языке обозначавшего мораван. Этот «герцог» обращался к посланникам Ар-пада «с гордым сердцем болгарина» (Bulgarico corde, superbe*)2. К тому же, будучи подданным константинопольского императора — и как следствие, возможно, христианином, — Менуморут, согласно туманным утверждениям Анонима, придерживался полигамной формы брака. Политически это государственное образование поначалу ориентировалось на Моравию. Но хотя его страна находилась на стыке двух мощных зон влияния — Болгарии и Великой * С булгарским гордым сердцем (лат.). 124 Моравии, Менуморут, обладавший преимуществом в виде грозной военной силы и возможности надзора над важным участком соляной торговли, к концу IX в. добился независимости от этих двух славянских государств, соперничавших на Паннонской равнине. Именно в таком ключе можно рассматривать его легитимистские обращения к почтенному, далекому и, следовательно, весьма необременительному сюзерену — константинопольскому императору. К востоку от Бихорянского воеводата, по другую сторону леса Игфон, по свидетельству Анонима, лежала terra ultrasilvana*, «которой правил Джелу, румын- БЪЛГАРИН, "БАЛХ"» (ubi Gelou, quidam Blacus, dominium tenebat). Жителями этой страны были румыны-БЪЛГАРИ, "БАЛХИ" и славяне (Blasii et Sclavi), которых нотарий короля Белы считал самыми ничтожными (viliores) людьми на всем свете. Что касается Добруджи, то найденная в долине Карасу в Мирча-Водэ (уезд Констанца) надпись, датированная 6451 годом (943), говорит о существовании некоего jupan Dimitrie («господина Димитрие»), Утверждение его власти происходило в условиях болгаро-византийских столкновений и кризиса Болгарского царства. Надпись сделана на известняковом блоке явно строительного происхождения, — возможно, это остатки крепости, где находился политический и военный центр какого-то раннего-сударственного образования с ядром в средней зоне между Дунаем и Черным морем. Тем же временным промежутком датируется другая надпись на кириллице, обнаруженная поблизости от Мирча-Водэ, в монастырском наскальном комплексе в Басарабь-Мурфатларе. В ней упоминается — если расшифровка оказалась правильной —jupan Gheorghe («господин Георге»). Новые политические образования местного характера утверждались в Нижней Добрудже в эпоху кризиса византийского владычества в последних десятилетиях XI в. Восстание придунайского населения в 1072— 1074 гг., вспыхнувшее после установления монополии на пшеницу советником императора Михаила VII Дуки — Никифо-ром — и отмены субсидий, выдававшихся на охрану границы, привело к выдвижению из среды местных жителей предводителя по имени Татуш (Tatous). Подчинившись по собственной воле императору Никифору III Вотаниту, Татуш, называвшийся еще и Халис (Chalis), вновь объявился в 1086 г. в качестве правителя Дристры, на этот раз вместе с двумя другими вождями — Сесла-вом (Sesthlav) и Сацей (Satzas), управлявшими Вичиной и другими поселениями в Добрудже и на северо-востоке Болгарии. Эти местные правители, по поводу этнической принадлежности которых можно лишь строить догадки, примкнули к печенегам и, по свидетельству Анны Комнины, выступали против господства Алексея I Комнина. По сведениям анонимного нотария, подчинение этих территорий произошло на основе соглашения между Арпадом и Менуморутом. Последний дал согласие на брак своей дочери с Зултой (Zulta) — сыном правителя венгров. Известия «Деяний» подтверждают факт существования в этом районе по XII в. включительно автономной территориальной единицы (Бихарянский воеводат), формальным правителем которой был наследник венгерской королевской короны. Что касается «герцогства» Глада, то походы против него, вероятно, последовали после смерти царя Симеона (927), когда власть Болгарского царства над северодунайскими территориями заметно ослабла. В свой первый большой поход в Юго-Восточную Европу венгры выступили лишь в 934 г., после первых неудач на Западе. Они решили воспользоваться кризисом Болгарского царства в годы после смерти царя Симеона. Политические образования в Банате и Трансильвании накануне 1000 г. Княжества Дьюлы и Айтоня. По соседству с владениями вышеупомянутого христианского дьюлы в течение всего X в. продолжало существовать государство в Банате, во главе которого стояли потомки Глада, возобновившие связи с южнодунайскими державами — Византийской империей и Болгарским царством. В Vita Sancti Gerardi* описывается, как Айтонь, крещенный по греческому обряду в крепости Видин, жил в urbs Morisena и имел семь жен. Ему верой и правдой служило множество воинов и знати, у него было без счета табунов диких лошадей, а также лошади в конюшнях, бесчисленные стада овец, множество угодий и дворов (allodia ei curios). Таможенники и стражи, поставленные им в портах на Муреше, облагали пошлиной соль, которую везли по этой реке , из Трансильвании до Тисы, что приносило значительные доходы. В своей крепости-резиденции Айтонь воздвиг греческий монастырь с храмом Св. Иоанна Крестителя. Владения Айтоня прости- * Житии Св. Герарда (лат.). 133 рались от реки Криш на севере до Дуная на юге и от реки Тисы до земель Трансильвании (ad partes Transilvanas). Благодаря многочисленному войску и несметным богатствам Айтонь чувствовал в себе силу противостоять попыткам венгерского короля Иштвана I (997 — 1038) завладеть его страной. Последовательно проводя политику централизации государственной власти, венгерский монарх сталкивался с целым рядом экономических трудностей. Ограниченное первоначально незначительной территорией на севере Трансильвании, владение потомков Техетема пережило период расцвета в середине X в., после смерти болгарского царя Симеона. Третий, и самый важный, из правителей этого трансильванского королевства (гедпит) — Дьюла Старший захватил после 930 г. так называемый Бэлградский воеводат, сохранявший до этого времени политические связи с Болгарским царством. Бэлград — центр государственного образования — после захвата получил венгерское название Дьюлафехервар или латинское Алба-Юлия. Гибель первого Болгарского царства. Возвращение Византии в Нижнее Подунавье. Византия никогда не отказывалась полностью от своего политического влияния в Северо-Дунайском регионе, что неоднократно подтверждалось присутствием ее флота в устье Дуная. На рубеже XI в. империя полностью вернула себе балканские владения в результате последовательных усилий, предпринятых великими императорами Македонской династии (Никифором Фокой, Иоанном Цимисхием, Василием II). Упадок Болгарского царства, последовавший за смертью Симеона I, побудил императора Никифора Фоку прекратить в 967 г. выплату дани, которой византийские правители до того времени пополняли казну болгарских царей. В IX — XI столетиях произошло максимальное расширение лингвистических румыно-славянских контактов, когда в румынский язык вошло значительное количество терминов славянского происхождения Славянская письмен- 122 ность — кириллица, появившаяся в среде книжников важного религиозного центра в Охриде, — получила широкое распространение на всем румынском пространстве. К самым ранним примерам ее использования относятся наскальные надписи в Басарабь-Мурфатларе и надпись в Мирча-Водэ (X в.). /откъс от официален учебник по румънска история, затова няма влизам в коментар за отделни заключения в текста, ползвам само източниците/

Колкото и да е странно, но именно ГЛОБАЛИЗМА, може да се окаже този катализатор, който да помогне да си очистим историята от бурените, както правилно е споменал Тогарм. Нямаме какво да пренаписваме, а да четем историята такава каквато е била световно известна в ХV век, после да четем както е да речем в ХХ век и да кажем - чакайте, има проблем! Тук, тук, тук...Какво е станало в периода на ХVІ-ХХ век, че има такива очебийни разминавания в историографията?? Това политическа нотка ли е? Не. Европейското глобално общество има ПРАВО да знае точната си история, в този смисъл и участието на БЪЛГАРИТЕ в нея. Ние, като много загрижени за общоевропейската история, като глобалисти, просто трябва да покажем неточностите - тук, тук, тук и да помагаме с каквото можем за избистряне на общоевропейската история.

Не, аз отлично разбирам и съм на същото мнение. Наред с участието и пледирането в международен мащаб, аз мисля, че е редно поне на самите нас си да обясним такива дребни неща, като термините "славяни" и "влахи" - те са фундаментални за нашата история и секат от корен политически чужди доктрини - славизъм и ромънизъм, измислени от Хабсбургската империя и отпосле заети от други Велики и Мали сили за налагане на свое политическо и държавностно влияние в Източна Европа. И самите българи да си научим историята, като след това е лесно в дебати с чуждите полит-историци.

Именно, че въпросът за "прародините" трябва да се разглежда като динамично изменящо се понятие. По изброения път Синцзян-Средноазиатското междуречие-Кавказ, има ли една област наричана Влахия /Балхия/ и държава на тези влахи/балхи/ именувана Велика Влахия /Велика Балхия/? Петър Добрев го оставяме настрана. Ако не си чел от историци от ХХ век за такова нещо, може да потърсиш от средновековни автори. Веднага давам един - Роджър Бейкън /има го в руски интернет портали/. Какъв е тоя източно-романски народ /"влахи", нали така?/, който живее в Средна Азия?? Тия през средните векове ептен не са знаели какво става при тях, особено пък историците им. Добре, че в ХVІІІ век и насетне се раждат плеяди историографи, които слагат ред в нещата...

ето ги всичките кръстове с надписи. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry39958

Докъде има смисъл да спориш с македонец за Самуиловата западна част на Първото Българско Царство и произхода му? Смятам дотам, че той е български цар и българин от стар български род, няма как да е иначе в тези векове. Знаейки горното си отговори на въпроса докъде има смисъл да спориш с румънец за история? Аз бих обсъждал само от 1861 г. насам, т.е. една руско-турска война 1877-78, една междусъюзническа, І и ІІ световни войни. Окупация на Добруджа от Румъния /1920-1940/. После е Чаушеску и великите исторически открития на "румъните" продължават с нова сила. Там какво да се обсъжда? Толкоз. Проблема е в нас, че отделяме прекалено голямо внимание на такива безумия и простотии.

Тези късни наслагвания от кой век са? ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХVІІІ в.? От кое време има наслагвания? Как са засечени? Съответно оттам може да се види с терминология от кой век и от коя доктрина /папска, руска и т.н./ са означени тези българи срещу които воювал Арпад. А е воювал срещу българите, нали?

Влахи /Блахи/ - Балхари - Блахи /"Кумани"/ е едно и също, като разликата е, че са три различни вълни в Европа. Различават се по време на идване и включване в политическата история на Европа. Също и по време на приемане на християнската религия. Последните /"куманите"/ идват "езичници", но това не пречи да си едно с останалите две описани вълни сънародници. Доказва и това, че приемат религията и те. А и без нея и с нея после, винаги са едно цяло. В източниците указващи на "Българи и Влахи", от късния период след ХІІ в. /особено титулатурата на царете ни/, се има предвид "Българи и "Кумани"". Ама зад тази фасада, на тях им е било все тая - имат един корен, един бит, език, врагове. Повесть временных лет /този спорния източник/, но какво има предвид: В год 6406 (898). Шли угры мимо Киева горою, которая прозывается теперь Угорской, пришли к Днепру и стали вежами: ходили они так же, как теперь половцы. И, придя с востока, устремились через великие горы, которые прозвались Угорскими горами, и стали воевать с жившими там волохами и славянами. Сидели ведь тут прежде славяне, а затем Славянскую землю захватили волохи. А после угры прогнали волохов, унаследовали ту землю и поселились со славянами, покорив их себе; и с тех пор прозвалась земля Угорской. 898 г. унгарците отвоювали земята /Трансилвания/ от волохите. Чакай малко, не отвоюваха ли земята на българите начело с царя им Симеон І? Защо са тука волохи, а пък царя ни се кипри с титлата цар на българите"? Или не е тъй? Оттам отиваме на"геста хунгарорум" и там унгарците пишат, отвоювали земята от влахите и техните "десет крале". Ето ги комитатите /"кралства"/, начело с комити /"крале"/. Или да позная. То това е съвпадение, то Симеон І воювал с унгарците и загубил Трансилвания, но не означава че е онази част от Трансилвания, която загубили "власите", които също воювали с унгарците и сигурно са имали "десет такива като Симеон крале". В общи линии унгарците воювали на два фронта в Трансилвания и победили българи и власи, което не е едно и също, а два народа, както се вижда от различните източници. Просто ПВЛ засяга войната на власите, но не засяга войната на българите. Нея откъде ли са я измислили последните, сигурно от гръцки източници и така се разбира за двойния фронт на унгарците. След като понятието румънец е късно, откъде разбра, че са се наричали власи, но не и българи? Нали по-горе сам писа, че няма нито един източник за самоназоваване по този начин. Как се появява понятието румънец и защо въобще тогава се е наложило смяна само на етнонима от влах на румънец, като всичко си е останало по старому и след промяната? Защо не е останало влас?

Thus, the existence of Rumanians along the Danube during the period of the Hungarian Conquest was not mentioned by late-Russian chronicles. Togarm, тази статия преди време ми беше минала през очите. През годините съм прочел доста неща по темата, вече повечето даже и не помня къде точно съм прочел. Едва последната година-две взех да систематизирам в отделна папка. Сещам се, че бях чел относно това, че руските хроники "мълчат" за унгарски завоевания на "румъноезични земи". В руските хроники стававъпрос за "волохи" /влахи/, като същия етноним дават и на онези, които са в Биляр и Казан, като последните нито са християни-православни /като тези в Трансилвания/, нито пък латиноезични /като тези които са сега в Трансилвания/. Очевидно се касае за назоваване "волохи" на "българите" -волохи, валахи /в сегашния руски език/, влахи, р. Волга... Има област Влахия /във външно латинско наименование/, която съвпада с държавата /империя/ България /по вътрешно българско наименование/. Е, това е темата и заглавието! Ето ги двете значения на едно и също нещо. Изберете си по коя терминолагия да се работи и за мен няма проблем. Ако искате с латинска терминология, готов съм да обсъждаме историята на Влахия /от Кубрат до Михаил Витязул и Теодор Балина/, ако искате с българска терминология, пак съм готов /от Кубрат до Михаил Витязул и Теодор Балина/. Именно, че географските наименования са нещо много богато в средновековието и сега, трябва да се търси "ключа" и логическата връзка-последователност, по която да се работи и изучава, като същата не следва да е явно или очебийно разминаваща се с източниците. Сегашната система неотдаваща значение на "влах=българин" в старите предимно латинските източници, е очевадно разминаваща се с логиката на събитията в историята. Отчитането на горното обратно, слага ред в системата между отделните източници. Е, може ли да си пасат овцете по баирите на Тесалия латиноезичните овчари и в същото време да участват в събранието на Трансилвания и да имат решаващ глас за това, как да се спасява християнството от "варварите" идващи от изток? Може ли да бъдат в катуни да са най-долната социална група в българското общество /според Ана Комнина/ и в същото време да имат "десет крале" на другия край в Трансилвания, които отбраняват старите си владения от унгарците? Може ли да доят кравите и едновременно с това да имат кореспонденция с Инокентий ІІІ и да се бият с кръстоносците на Бодуен, като го побеждават, а преди това му дават ултиматуми от столицата им Търново? Може ли първото латино-българо-румънско езично писмо /не датирано в самия текст/ да е намерено през ХХ от Н.Йорга и да го датира самия той от 1521 г., а да имат васален договор на "влахски език" от Стефан Велики от 1485 г.? Йорга може да е всякакъв, но не е луд да претендира, че всъщност под "влахския език" посочен в договора от Казимир Полски се има предвид официалния за Богданско воеводство - български език /църковнославянския/. Иначе куцовласи, цинцари, даки, може и да има. Изучавайте. Ама с влахите трябва веднъж завинаги да се сложи ред - през призмата на всеки от източниците /западни-католически, вътрешни-български, руски, гръцки/.

Europae orientalis eimperium Constantinopolitanum, Albania, Serbia, Bulgaria, Ruthenia, Ungaria, Polonia, Bohemiae - да, това са имена на държавите според официалното им наименования! Точно затова липсва Влахия, защото такава държава няма. За западноевропейските източници има една област, подчертавам област/!/ Влахия, която е част от държавата /империя/ България и е с граници между Карпатите и Стара планина /поне/ - по вътрешно наименование на българите това е България. А споменатите влахи в Тесалия, Македония и Панония с увереност може да се каже, че са наречени така, защото не са в пределите на империя България и спрямо тях не действа вътрешното название етноним - българи. Българи са в империя България и са споменати по вътрешно-държавната терминология и име, както и държавата им България, а "влахите" са извън обсега на империя България и спрямо тях е применена латинската терминология. Това е ако са изписани "vlachi". Ако са изписани "blachi" - това са "куманите" от Blachorum /Средна Азия, южно от Паскатир/. До ХІІ в. /въстанието на Асеневци/ под България е западно от Искър. Това си е Западната Българска империя на Самуил. Тя е с последното такова име и съответно населението. Източната част на българската империя попада по-рано под ромейска власт и затова там са "влахи" в източниците на ХІ-ХІІ в. повечето хора /в пример за назоваване - Влахерн - скитския /!/ вожд от древното време, назоваване на скитите-в т.ч. българите така е стар латински термин/. Българите преобладават в западната част според изворите, съвпадаща с тема България и старите граници при Самуил. По този начин се вижда разграничението на българи в България /вътрешно наименование/ и извън държавата си /външно-латинско наименование/. Картата е добра - явно указва на разделянето за което говорих. Само, че е от ХV в, въпреки това показва Видин - Константин ІІ Асен, Загора - Фружин, Влахия е "Транслалписка Влахия" или "Угро-Влахия", което в превод от унгарската папска терминология е "Задпланинска България" или "Унгарска България" /завоюваната, завоювана е нали, васална/, начело с българските воеводи и принцепси /ако си пропуснал за това, наваксвай тук по форума/. Много съжалрявам, че не е останала българска карта от епохата. Нещата щяха да са вече безспрони. Съсредоточи се в темата и само в границите й. Покажи ми 1 бр. документ за самоопределяне на влахите като ромеи или ромънци! Аз ти представям - цялата кореспонденция на Калоян с папата. Той там се самоопределя по вътрешна българската терминология, като българин.

Аз виждам, че на теб ти бяга връзката. Спокойно. На някой друг може да не му убягва. А сега да се прочете пак: Из Грамота на унгарския крал Людовик /Лайош/ І Велики от 1366 г. След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия , започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват. Влахия се отнася към Мизия /Горна и Долна е само допълнение/ - това е латинската папска терминология. В българската такава е - България. И се получава диалога /шарж към кореспонденцията на папата Инокентий и Калоян/: - Калояне, как е времето във Влахия? - Ами в България времето е ОК! - Ти влаха си много добре нали? - Като всеки българин, не се оплаквам! - Много хубав е влахския език, получих присмото ти и останах доволен. - Да, българския език е много богат и с него отлично вможе да се СЛАВИ бога. Затова сме словени и то от най-обичните на бога. Или папата с някой овчар и пастир е кореспондирал? Наистина смех. И умуват вече как става така - първо българите, после демографски бум идват на тяхно место влахите, след трийсет години влахите изчезват и с нов демографски бум идват пак българите и тъй до днес. Голямо умуване трябва да става... Терминът "Влахи" е "Българи" през призмата на западноевропейската диалектика!

Ще опресня паметта тогава: Ето какво пише в грамотата на цар Иван Александър (1331 -1371), която дал на Венецианската република: “…..Клетва и договор на господин Александър – цар на Загора или България с Веницианската сеньория от 1346 г………” Да пускам ли още от стотиците вътрешни източници за назоваване на т.нар. Долна Мизия от българите - БЪЛГАРИЯ? И не само вътрешно - български, но много чуждестранни ИЗВЪН западноевропейските - руски, гръцки и др.? Чудя ти се - знаеш как западноевропейците наричат т.нар. Долна Мизия - Влахия, а не знаеш как самите българи са я наричали, вкл. царете ни - България! На какво се дължи това? Едва ли е само от стремеж за историческа грамотност?