Иванко Тертер

Goro76, обърка темите. Гонете се по другите специализирани такива. И се уважавайте!

И аз се замислям. "Лош закон"..."Лош закон" е обратно на "Добър закон". "Лош закон за боилите"... В Християнството, основна доктрина е, че владетелят е с права от Бога, той е негов наместник и само нему се отчита. В българската държавностна административна структура до този момент имаме следната особеност: Кан - Съвет на боилите /6 вътрешни и 6 външни боили са членове на съвета/ - отделна тема е легендата за Артур и 12 -те /6+6 рицари на кръглата маса, съвет. Абе, скитска работа...:)/. Продължавам си мисълта. Канът е контролиран от съвета на боилите за най-важните решения за съдбините на държавата. Това за боилите би трябвало да е в реда на нещата и да са доволни, че канът не може да върши своеволия, без тяхно съгласие. За тях това статукво е доста "Добър закон", нали? Обратното на това статукво несъмнено ще е "Лош закон" за боилите! В христианската държавностна догматика владетелят е ставленик на бога и е подконтролен само нему! Никому другиго. А с приемането на християнската политическа догматика Борис І става подконтролен богу и никому другиго. Боилите са отстранени функционално. Несъмнено за тях, това е "преврат" и "незаконно" по българските вековни традиции. Това е "Лош закон". За боилите Борис І прави преврат по българския стар закон и традиция, а пък за Борис І боилите вършат преврат по новия политико-доктринален христиански закон и традиция. Това са квалификациите на всяка една от страните в ситуацията. Има логика нали? plamen_starbov,и твоята версия е добра, но все пак мисля за боилите вътрешната политика е била по-важна, а не външната. Всъщност, може да се съберат версиите. Те просто са нямали думата за външно-политическия избор на Борис, тъй като просто дотогавашната контролна система на владетеля е била разформирована. Съвета, където 12 боили, заедно с кана, са решавали съдбините. Може би и те биха избрали Византия за партньор, но са нямали думата. А пък може да са били за партньорство с Немците, но пак са нямали думата. Мисля, че първопричината трябва да е "лошия вътрешен закон" за премахване дотогавашната управленска система и замяната й с еднолична по христианската доктрина. Външно политическия избор е втора причина, може би...

да, добро проучване. Наистина малко недовършено някак си. В частност за буквите в надписа. Какво следва , ако думата е "Мариа" или "Мiханк", вместо "Мiханл"? Защо пък част от адриатическото крайбрежие да не е владяно от българската държава при Борис, Симеон, като при Самуил със сигурност се владее? Отделно, Самуил владее не само част от бреговата линия, но и отделни градове, където назначава кефалии. В Първото българско царство Варна не е владяна от българите, а от Константинопол. Нали това не означава, че Константинопол владее цялото крайбрежие на Черно море до Варна? Правете разлика между излаз на море и владеене на крайбрежие и владение на крайбрежни градове! Изпуснал си важна подробност. Кръста е дописван, като има надпис "оброчен", надгробен, на френски рицар. Това дописване е направено няколко века след надписа на гръцки касаещ Борис или Михаил. Върни се пак към студията ти за първия в света надпис на румънски език /нали уведомихте за откритието румъската академия или не е направено?/, т.на.р кръст на Мирчо. Приложи вариант на изследване подобен на дописването на кръста от с. Балша. Още повече, нали знаеш, че от всичките 6 оброчни кръста в Балчик, 5 от тях са датирани - всичките с дати от ХІХ в., единствения недатиран е този на ""Мирчо"". Надписа с "Ачаста кручето" в кръста от 1817 г. при църквичката, доста добре напомняь на "ачаста кручето" в първия в света румънски надпис. Той дали не е дописан в по-късно време - ХVІІІ-ХІХ в., на основа на старобългарски надпис? Имаше въпрос, каква българска архиепископия в Охрид преди Борис. От трудове на чуждестранни византолози знам, че това е т.нар. първа юстиниана, охридска българска архиепископия, с назначавани български архиепископи от V век насетне. Тези византолози, единия от които френски, може да не са прави, разбира се. Иначе е добре.

Rizar, то ако мойто е "русофобия", твойто пък на квадрат Нека без квалификации, че не се знае кой е истински русофил, кой е русофоб. Николай ІІ ли е русофил или Сталин е русофил или някой от двамата е русофоб... Васил Коларов русофоб ли е или Стамболов е русофоб? Книга-сборник документи: http://www.stenobooks.com/knigi/filosofska...rite/index.html - Авантюрите на руския царизъм. Тематика: Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разбиват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия" на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. Създаването на „независимо" българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море..." Абсолютен русофоб трябва да е писал тази книга, нали!? Авторът се казва - ВАСИЛ КОЛАРОВ /да, този същия!/ русофоб ли е? Явно е. Последно бих приключил: трябва ли един българин да стане българофоб, за да остане русофил /в частност сърбофил/? Стамболов е решил дилемата по свой начин, Г.М.-то и Георги Димитров по свой си начин. Няма нищо русофобско в твърдението, че Русия исторически има четири доктринални избора: "Трети Рим" /внушен за свои цели от ромеи-гърци ХVІ в./, "Славизъм" /внушен за свои цели от австрийски сърби - края ХVІІІв./, "Русь Орда" /нова мода ХХ в./, "Русь от Древна България" /отбягвана от няколко века насам поради налагане на горните доктрини/. За мен последната я има по мирен път - от Будапеща до Владивосток - историческа даденост, език, култура, общност. Това, че някой не приема дадена доктрина не го прави русофоб, може пък той да е най-големия русофил! Рицар, лошото състояние на руската армия - лошо въоръжение, боен дух, морал - се потвърждава изцяло от провала на Добруджанските й позиции. Тогава ген. Колев просто ги "разкрива" и само доброто отношение на обикновения български войник към брата си руснак, прави кръвопролитието възможно най-минимално. А, какво остава да се прави сравнение с германската военна машина в това време, която е с пъти по-боеспособна от българската армия. Нещата трябва да се казват с имената им, а да не става - "закидали шляпами".

Нали това говоря. Германците се бият на два фронта /западен и източен/, французите /изток/ и руснаците /запад/- на един. Англичаните и французите кански се мъчат да удържат наличието на руско-германски фронт, за да не могат германците да пренасочат освободени 350 хиляди войници към тях на западния фронт. Германците обратно, целят да затворят източния си руски фронт. Русия в това време е колос на глинени крака, ако не беше помощта на западните й съюзници в І и ІІ световни войни да я подкрепят в най-важната начална фаза, резултатът щеше да е различен. А западните й съюзници целят задържането на Русия в надводно състояние, тъй като тогава германците освобождават ресурс и ги премазват за месеци... Русия е нямала ресурс да се противопостави самостоятелно на Германия - слабо въоръжение на личния състав, нисък боен дух и морал на личния състав. След 1916 г. започва подземна анархия в държавата, а в 1917 г. "властта" вече се е търкаляла по улиците и е трябвало само някой да се наведе и да я вземе /думи на съвременник/. Но защо става така? Заради провеждането от Руската империя на сръбска политика на Балканите. Заради вътрешната й славянска шовинистична доктрина запусната от 18 в. в европейските политически кръгове и заета изцяло от Русия от нач. на ХІХ век. Славизма /заменил ромънизма/, от този период се явява външно-политичиска доктрина-средство за достигане и завладяване на проливите и Цариград. По този начин са заличени българските исторически корени на Руската държавност, за сметка на друга антибългарска, политическа квазиисторическа - славизъм. Оттам пък естествено се изтерясва при намек за нещо българско, а не славянско /та как се е наричал "църковнославянския" до нач. на ХІХ в., кой го е наложил този термин и кога? и т.н. и т.н... българите били чукчи и монголо-татари... дълго ще стане, ако трябва да повтаря вече известното/.

Че какво лошо има Цариград да бъде български християнски град? Нали руската политика цели освобождаването на града от мюсюлманите и връщането му на православните? Не мислете сервилно, а самостоятелно. Фердинанд какво е виновен, че за две десетилетия направи така, че да достигне тази цел,, която руските императори за три века не са успели да доближат. Фердинанд щеше да е най-великия владетел, ако войната бе спечелана от централните сили, а сега като не е го обвиняват всички. Нормален двоен стандарт, човечеството все пак не се е променило много през хилядолетията. А войната на косъм да бе спечелена от централните сили. Ако влезлия в мрежите на германското разузнаване Распутин не бе убит от английското външно разузнаване /МИ/, с помощта на агента си княз Юсупов в 1916 г., то в същата година Русия бе пред капитулация - което умело е внушавал Распутин да се направи и на императрицата са и били необходими броени седмици за да уговори Николай. План "Б" на германското разузнаване закъснява с една фатална година. Прекарания в германски вагон и финансиран оттам Ленин извършва революцията окт. 1917 г. и първата работа е да капитулира, според както трябвало /което е могло да стане в 1916 г./. Обаче вече е късно за да се прегрупират и насочат германските войски от източния към западния фронт. Ако бе станало година по-рано, французите и англичаните щяха да бъдат окончателно довършени в 1916 и 1917 г., като Фердинанд Цариградски и Български щеше да бъде с потрет във всяка училищна стая в момента. Ама сега е най-гадния, защото ходил по свирката на българския устрем за обединение на всички български земи и не успял...

По отношение на тъста на Радич Георги Страцимир. В много добрата си студия доц. Пл.Павлов засяга известие за "Сарадж". Наистина смятам, че в единия случай се касае за Иван Страцимир /относимо за земи владяни от този Сарадж в Северин и Видин/. Другия Сарадж обаче, трябва да е Георги Страцимир. Ето стиковка на трудовете на Пл.Павлов и Дю Канж: ЦАР КОНСТАНТИН II АСЕН (1397-1422) - ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАДЕТЕЛ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ Пламен Павлов http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm "Иван Срацимир поема васални задължания към османците поне няколко години преди 1386. Най-вероятно това е станало през 1377 г. заедно с другите видни владетели в българските земи - цар Иван Шишман, деспот Иванко, крал Марко ("Крали Марко" във фолклора) и "господин" Константин Деянов. През посочената година "Сарадж" и "Кьостендил" (Константин Деянов) участват като османски васали в един поход на султан Мурад I в Мала Азия. През 1388 г. същите двама български владетели се готвят за османската офанзива срещу Сърбия, за разлика от Иван Шишман и Иванко, които се отклоняват от поетите задължения към султана. Османския летописец Мехмед Нешри съобщава, че при похода на султан Мурад І против сръбския княз Лазар (лятото на 1389 г.) недалеч от Ихтиман "...дошъл с войските си владетелят Сарадж..." Според някои извори "Сарадж" се сражава на турска страна и в битката при Ровине във Влахия (17 май 1395 г.). Ако това е вярно, през 1395 г. братята Иван Шишман и Иван Срацимир имат различно политическо поведение. Нека припомним, че именно след тази неуспешна за турците кампания Иван Шишман е заловен и екзекутиран (3 юни 1395 г.)." Дю Канж пише за Георги Страцимир: Дюканж говори за Георги Страцимир наречен още и Страцинио Балсикио, син на Страцимир /от клонката на рода Балшичи/. През 1386 г. турците нахлули в земите и извършили безобразия. Георги Страцимир извършил едни дипломатически обиколки или като политически емигрант във : оттук точен цитат - "Венеция, оттам избягъл защото приказвал остро срещу делата на тогавашното правителство, като отишъл във Франция, а оттам в Рим. После се убедил, че ще има повече полза да се оттегли в двора на Баязид, от когото би могъл да си възвърне част от земите. Така и направил. И за да му даде силна гаранция за верността в службата си приел мохамеданската религия. Той оставил три деца: Гойко и Иванич, които били починали още докато той бил жив, а Балза го наследил. Имал още и една дъщеря, омъжена за РАДИК САНКОН, син на Сенко и внук на Младен, родом от Загора, който притежавал големи владения в графство Хелмо." извод: Този, който става васал през 1386 г. би трябвало да е Георги Страцимир, защото както казва Дю Канж, земите му са покорени от турците в същата 1386 г. Освен това в турските извори са посочени Сарадж и Кюстендил - а Георги Страцимир и Константин Деян са владетели на съседни владения. Съответно Георги Страцимир следва да е васала, участвал в походите на турците - Мала Азия, Сърбия, Ровине...

продължавам ти мисълта: ... за непрофасионалисти, но за Информотдела на ГРУ - където даже след чистките остават добри професионалисти - не е толкова объркана и противоречива. Тяхно професионално задължение е било да анализират достъпната им информация и да отделят спорното /"деза", дезинформация/ от безспорното. В общи линии си свършват работата. Това, че на съветското политическо ръководство е успешно внушена германската "деза" за истина, а истината на информотдела на ГРУ за "деза", е успех на германското разузнаване и контраразузнаване. Последното се признава от съветските специалисти от ГРУ, но не и от политическото ръководство, разбира се. Било стратегия... Знайна само на един човек, оня с лулата и без съмнение гениална, както винаги.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5551 - темата е по-голяма от комунизъм, империализъм. Политика на Русия към българите и обратно. Тук.

Ето тук предлагам да се обсъжда ПОЛИТИКАТА НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ КЪМ БЪЛГАРИТЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ВЕКА и ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРИТЕ СПРЯМО РУСКАТА ИМПЕРИЯ В ТОЗИ ПЕРИОД. Цитат(RIZAR @ Wed Nov 26, 2008 1:07 pm) СОПОЛАНКОТО Иречек на 26 год. пише ,че българите са ескимоско племе . А кой назначава Иречека за министър на образованието? Министър в правителството на Казимир Ернрот. Както правилно ме коригираха, няколко години преди това, първия академически труд по "История на България", представляващ праволинеен коловоз на българската историография за следосвобожденска България. Това, че е зет на на министъра на образованието на Сърбия Шафарик, определено не е било в минус при назначаването му. Това е похлупака на сръбската политика провеждана от Русия и в следващия век просто под похлупака ври буламача /игра на думи разбира се, нали ми ти било етимология "българин" от "буламач"/ Много се измести темата. Ако иска Иван, можем да обсъждаме с него отделна тема "Политиката на Руската държава към българите и обратно в последните три века"/ Иван, к сожалению у русских нет два брата, а есть один - Сербия. Вижу, что ты дошел до изучения периода 1941-1945 г. Вот дойди до ХІХ в., ХVІІІ в., ХVІІ в. /никоновское время в Московии/ и Мавро Орбини - на западе, а тем более дойди до середних веков, не говоря уж о первом тысячилетии - когда можеш посмотреть на политическую карту Европы, тогда наверное вещи у тебя встанут на свои места. А может и не встанут, значит время еще не дошло ... Может наверное, тогда начать изучать историю Московии и Руси, а только тогда историю Сервов /Servus/ и делать выводов о "братстве"? Ну скажем по твоей логике - помогли бы лучше сербам отвоевать у австрийцев в І мировой войне Боснию, а не бросать их кроме этого на чужую для них братскую болгарскую територию южнее Пирота и Цариброда. Может тогда и мы бы помогли, как думаеш? А кстати можно еще исправить свою вековую сербскую политику, не поздно ведь! Давай делай другую тему, хватит здесь о других вещах говорить.

Иван, к сожалению у русских нет два брата, а есть один - Сербия. Вижу, что ты дошел до изучения периода 1941-1945 г. Вот дойди до ХІХ в., ХVІІІ в., ХVІІ в. /никоновское время в Московии/ и Мавро Орбини - на западе, а тем более дойди до середних веков, не говоря уж о первом тысячилетии - когда можеш посмотреть на политическую карту Европы, тогда наверное вещи у тебя встанут на свои места. А может и не встанут, значит время еще не дошло ... Может наверное, тогда начать изучать историю Московии и Руси, а только тогда историю Сервов /Servus/ и делать выводов о "братстве"? Ну скажем по твоей логике - помогли бы лучше сербам отвоевать у австрийцев в І мировой войне Боснию, а не бросать их кроме этого на чужую для них братскую болгарскую територию южнее Пирота и Цариброда. Может тогда и мы бы помогли, как думаеш? А кстати можно еще исправить свою вековую сербскую политику, не поздно ведь! Давай делай другую тему, хватит здесь о других вещах говорить.

Реших да обединя в една тема отделните ми пасажи за термина “влахи” в западноевропейската и не само терминология. Румънската съвременна нация и история са френски лак върху руски ламинат върху австрийска подложка, поставени на български под. Образуваната в 1861 г. румънската нация включва в себе си, по мое мнение засега, две съставки, които ще спомена по-долу. Румъния е образувана в резултат на обединение на две княжества – Влахия и Молдова, с население езиково латинизирано в ХVІІІ-ХІХ в., на база частично латинизиране на езика на местното трансилванско българоезично /”църковнославянски”/ население в периода на католическа францисканска и лютеранска пропаганда в периода ХІІ-ХVІ в., провеждана от унгарските крале и папството. Към ХVІ-ХVІІ век, последната прониква южно от Карпатите и особено след назначаване на фанариотски князе – работещи за идеята възстановяване на Романия /Източната римска империя, Византия/ по линията от Влахия, през България, към Константинопол – “мегали идея”. До езиковото латинизиране, съставлавящо към 1861 г. примерно една пета от езика на населението на Влахия /в този смисъл влахите/, последните са си част от общобългарското езиково, народностно, държавностно и културно пространство. Влах и българин са взаимозаменяеми термини. Влах е означение за българите в католическата политико-диалектика /Ватикана, Унгария/. В българската политико-диалектика няма разграничение по линията българи-влахи, това е едно и също – българи, от средна азия, произлезли от района Балх, блахорум в средновековната историография. Да започнемм оттам: Българите (‘булхи’ на арменски) са описани в арменския географски атлас от 5-7 век ‘Ашхарацуйц’ като уседнал занаятчийски и търговски народ, а не номадско племе, населяващ областта около големия древен град Балх съответстваща приблизително на днешен северен Афганистан и по-голямата част от Таджикистан. Историографи от античността и ранното средновековие като Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и Михаил Сирийски също посочват планината Имеон като прародина на древните българи. Kingdom of Balhara According to Bulgarian historian Georgi Bakalov, Bulhi was probably the Armenian name of the ancient Bulgars. Historiographers in late Antiquity and the Early Middle Ages such as Agathias of Myrina, Theophylact Simocatta, and Michael the Syrian also identify Mount Imeon as an early homeland of the ancient Bulgars.[citation needed] Über die Bedeutung des Volksnamens „Bulgaren“ (griech. Βούλγαροι, Балхайос) Protobulgaren zu den Nachfahren der antiken Baktrer, die die Region um Balkh besiedelten, woher auch der Name abgeleitet wird (Balkhar - Bolgar)[6] Вариации корневого звука О или У зависят от особенностей различных языков. В оригинале корневой звук гласной буквы после Б звучал вроде нечто среднего между гласной Ъ в болгарском языке, приглушенным У и О. Современные болгары называют себя българи, используя твердую гласную Ъ. Название булгары, используя твердое У, употребляли греки. Так же праболгар называли булхи армянская география карта Анания Ширакаци. Уелс (Wales) е име дошло от народността населявала го в късния римски период. Това са индоевропейците сармати /валхи/ балхи/ заселени от римляните, като военни легиони и поселения, от времето на крал Артур и насетне. На Балканите такива езикови следи са албанска Валона, Велес и т.н. В Европа такава е белгийска Валона /също от епохата на заселване на Валес, Уелс/. Отделно в уикипедия за Уелс е указано, че е от кимерийски произход името. И тука просто се намества тезата за това че най-най-най-старите българи /балхи/ са от кимерийски произход. Потвърждение на горепосоченото може да се открие в даже съвременната историография. За целта в съкратен вариант прилагам пасажи от статията на академик Г.Г.Литаврин, от Руската академия на науките. “Валахите във византийските източници Х-ХІІІ век превод на отделни важни пасажи по темата /от труда на Литаврин Г.Г./ Второто /а възможно даже първото по хронологическата последователност на събитията/ известие за валахите принадлежи на Йоан Скилица /автор от края на ХІ век/. В промежутъка между 976 и 980 г.един от четирите комитопула, възглавяващ възраждането на Първото българско царство, най-големия от братята – Давид, “загина тогава, убит между Кастория и Преспа, в така наречените Прекрасни дъбове, от някакви “влахи – пътници”. В нито един документ от тази епоха /б.пр. Х-ХІІІ век/ не се говори непосредствено за каквито и да е езикови или антропологични различия на валахите с другите народи на Балканите. Несъмнен намек за тяхна езикова специфика се съдържа само в бегла бележка на учения византиец от ХІІ век Йоан Кинама (Joannis Clnnami epitome rerum…), че съгласно някаква устна традиция дедите на валахите някога се преселили от Италия. Свидетелството на Никита Хониат за особен “валашки” език /на този език един от пленените византийци молил царя на българите Асен да го пусне заради “единоезичието им”/ не се явява безспорно. Хониат можел да е имал предвид не собствено валашки, а българския език. В редица източници от края на ХІІ-нач. на ХІІІ век се наблюдава своего рода “експанзия” в името на “валахите”: то многократно се употребява по отношение на цялото население на задбалканска България. В настояще време може да се счете за доказано и признато от мнозинството учени, че временното изчезване или редкостта на употребяването на термина “българи” по отношение на тази територия се обяснява с особеностите на политическото мислене на византийците. За времето на византийско господство в България във византийската литература възниква здрава традиция да се наричат “българи” само обитателите на катепаната “България” и архиепископия “България”, обхващащи основно западните и юго-западните райони на бившето Българско царство. Въстанието на населението на северо-източна България през 1185 г., носеща от времето на завоюването от византийците други административни наименования , обусловило разпространение от “учените” хронисти и ритори на един от характерните за дадената територия етноними на цялото население на задбалканска България. Избора на именно този етноним /валахи/ може да се обясни вероятно с това , че точно валахите са играли най-важна след българите роля във въстанието и именно с техните наказателни експедиции са се сблъскали най-напред византийците. Явно, валашкото население в района на Балканския хребет е отделяло империята от въстаналата провинция. Едва ли е случайно, че след като новата държава се закрепила и неговите владетели се обявили официално за приемници на властта на старите български царе, а страната си България, терминът “валах”, като главен за определяне на населението на тези места изчезнал от страниците на византийските хронисти, изтласкан от термина “българи”. В частност, този етноним безрезервно господства по отношение на задбалканска България вече при непосредствения продължител на историческия труд на Никита Хониат – Георги Акрополит, а също и при Георги Пахимер. През 1094 г. Анна Комнина нарича “валахите” на Хем като стари местни жители, отлично познаващи пътеките през хребета… В състава на войската на Мануил, воюващ с унгарците, валахите са споменати само един път при похода на левия бряг на р. Дунав. Д.Нестурел предполага, че причина за това са били особените условия на похода през планина /Карпати/, изискващо специфично владение на навици, и валахите били нещо като “алпийски корпус”. По-естествено ни се струва друго обяснение, защото в планините на Сърбия Мануил е ходил неведнъж и валахите там не му притрябвали. Мануил съсредоточил валашките контингенти за похода на Ватаци с цел, воините му да имат езиков контакт с местното население на левия бряг на р. Дунав, в районите малко известни на византийците и по този начин по-лесно да се справят с поставените пред тях задачи. Подобно свидетелство имало при Никита Хониат разказващ за бягството на Андроник от константинополски затвор през 1164 г. в Галицка Рус. През 1066 г. във връзка с подготовката на въстанието Никулица Делфина попитал валахите: “Къде са стадата и жените ви?” Те отговорили : “В планините на България”. Така е “при тях валахите” … /в ръкописа е “при тях българите” – като първите преводачи мислели за грешка на преписвачите и го отстранявали тази грешка. Едва Е.Станеску предложил неотдавна да не се поправя текста на това място, защото предполагал че имало възможност да има съвместни стада на българите и валахите/. От по-късните източници е известно, че всеки катун /валахско общежитие/ имал свой глава, най-често именуван “Челник”. Кекавмен тълкува тази дума като “българска” със значение на “стратиг”, “военоначалник”. Катуните били обединени под началство на “Князове”. От средата на старейшините и челниците валахи, още през Х-ХІ век започнала да се отделя валашка аристокрация. Тя постепенно прониквала в състава на господстващата класа на империята. След 90 години в този същия район /б.пр. източна Стара планина/ бил осъществен съвършено нов съюз на валашката аристакрация – те встъпили в тясно сътрудничество с вождовете на българите, въстанали през 1185 г. против византийското господство. Следи на сериозно славянско влияние при валахите, например може да се види поне по имената - на двама несъмнено посочени за такива с валашки произход, съхранени от възможно най-старо време – които се явяват славянски Веривой /Боривой/ и Славота. / Веривой Влаха, Славота Кармалак, още и Добрачин, син Братославов/. http://dacoromania.org/index.php?nma=catal...e=2&nums=68 Правя следния мой коментар на посочените в статията византийски източници за валахите от Х-ХІІІ век: 1 За първото известие за валахи от Йоан Скилица… Най-напред да подчертая, че и в статията е указано, че “влахи-пътници” е воинска категория население, а не бродяги, номади или овчари, които само ходят по къра. Това са мъже, които имат задължение да носят воинска служба по охрана на определен участък от път. Та това са “войниците” /войнуците/ - категория воинско мъжко население от самото начало на Първото българско царство, През Второто, а и продължава до края на ХVІІ век в пределите на старото Българско царство под властта на Османската империя. Цар Петър І е преселил едно войнишко село Факия от Кюстендилско в областта “Стража” /Странджа/, където те основали село съссъщото име и охранявали границата с Византия и важен участък от пътя Варна за Константинопол в посочената област. Давид в някои източници се споменава, че е бил подозиран от Самуил за връзки с византийците и му е дал смъртна присъда. Тези валахи-пътници /охранители на пътя/ може да са били потеря и да са изпълнили присъдата. 2. За езикови или антропологични различия на валахите с другите народи на Балканите… Ако валахите бяха латиноезични несъмнено биха били споменати от ромейския хронист. Те може и да са владеели латински или даже гръцки, но важното е езика им за общуване помежду, родният им език. То и Филип Тотю и Петко войвода поназнайвали турски ама… 3. За Свидетелството на Никита Хониат за особен “валашки” език… Ама на този език един от пленените византийци молил царя на българите Асен да го пусне заради “единоезичието им". На какъв език е говорил Асен, Петър, Калоян. Писмата до папата на какъв език са? На какъв език са се вричали през 1185 г. в иконата на Св. Димитър Солунски? И въобще има ли сведения наши царе да са имали роден език извън българския, т.нар. “църковнославянския”? Ами Мирчо Стари, Владислав Влайку, Александър Алдея, Раду Празнаглава на какъв език са говорили и писали, ами болярите и целия им двор? 4. За Експанзията на етнонима валахи извън катепаната България… За да разграничават българите по местоживеене, гръцките хронисти определят българите като българи, когато населяват катепанат България и като балхи /валахи/, когато са извън този катепанат. Как звучи? Като имате предвид, че първо споменаване в хрониките им за валахи /балхи/ има от 976 г.,т.е. след превземането на Преслав и вливането на българи /балхи/ в състава на империята . Но други балхи /българи/ остават в Охридско и Видин и те са българи, за да се знае че се говори за тях. Ако и да не е така, което всъщност е доста приемливо и логично, не променя нищо. Значи е друго означение , но несъмнено за мен, на българи /балхи/. Дали за Аспарухови или за Алцекови преселени от Италия и единоезични с Аспаруховите, това е друг въпрос… 5. За свидетелството на Анна Комнина 1094 г. Тя нарича “валахите” на Хем като стари местни жители, отлично познаващи пътеките през хребета…Да има валахи в тази част на Стара планина преди ХІ? Няма, защото принципно няма и валахи в изворите. А кой е живял по тези земи и знае пътеките, несъмнено затова, защото е имал крепости там и е давал дежурства по охрана? През Х век, ІХ век, VІІІ век, VІІ век, хайде да спра дотук… май българите! 6. За валахите и ролята им в похода отвъд Дунав. Мануил съсредоточил валашките контингенти за похода на Ватаци с цел, воините му да имат езиков контакт с местното население на левия бряг на р. Дунав, в районите малко известни на византийците и по този начин по-лесно да се справят с поставените пред тях задачи. Само не ми казвайте, че е имало даки, които говорили чист латински който латински лесно разбирали и валахите…Какви даки след 1000 години по тия места. Тук от 500 години са българите и то повече от тези, които са били на юг от Дунав! 7. За поправките на преводачите… Едва Е.Станеску предложил неотдавна да не се поправя текста на това място. Добре, че се появи Станеску и да не “пипат” вече оригиналните документи. Така ясно се вижда, че за хронистите балх /валах/ и българин е едно и също. 8. За това, че всеки катун /валахско общежитие/ имал свой глава, най-често именуван “Челник”. Кекавмен тълкува тази дума като “българска” със значение на “стратиг”, “военоначалник”. Катуните били обединени под началство на “Князове”…. Това много ми прилича на организацията на войнишките села и градове в Царство България и запазената му система в Османската империя. А стадата на валахите е направо в десетката. В свободното си време войниците /войнуците/ са отглеждали стада и по този начин са си набавяли издръжката. До 100 овце са били без данък, оттам нагоре е десет процента данъка… Има отделна статията на форума за статута на войнуците – извършващи охрана на пътища, проходи и друга инфраструктура. Също структурата ми прилича на тази на Чипровец в ХVІІ век, когато то е войводница и е имало свои околни войнишки села. Имало е “воевода”, оттам “Кнезове”, а оттам надолу “Челниците” /Черибашии/ – предводителите на четите. Кекавмен изрично подчертава, че термините са български, значи организацията е останала при византийците така както е била в Първото българско царство, така както след това османците са я запазили от Второто българско царство. 9. За имената на най-старите валахи… Веривой Влаха, Славота Кармалак, още и Добрачин, син Братославов. Мога да продължа: Глад, Литовой, Влайко, Радо, Мирчо, Влад, Михаил, Александър… способността да се дават уникални прякори – Владко Поразяващата Ръка, т.е. Цепещия, Тепещия. Колегата на Гошо Умното – Раду Празнаглава и др! Средновековни документи с използване на католическата диалектика за означение на българите-влахи в апенинския древен вариант на назоваването им – влахи и още едно-две известия за северната граница на българите-влахи. Из “Торински кодекс” /към 1243 г./ В северната част в пределите на България и Кумания чак до границата на Унгария и в съседство с Дакия живеят племена… Виждаме, че торинския съставител вижда две държави, като гранични на Унгария. Това са България и Кумания. Не е видял Валахия. Защо така? Защото такава държава няма. Има област, която е в рамките на държавата България, а над нея е Кумания. Из писмо до папата на Бела, крал на Унгария /към 1250 г./ …… докато всички други народи, срещу които са опитали силата си /бел. татарите/, им станаха данъкоплатци, и особено областите , които ограничат откъм изток с моето кралство – Рутения , Кумания, бродниците, България, които в по-голямата си част бяха подчинени на моята власт… Унгарския крал Бела вижда четири държави граничещи с неговата Унгария. Това са Рутения, Кумания, бродниците и България. Тука отбелязваме новост по отношение предния източник. Появяват се две нови държавни формирования съседни на Унгария - Рутения и бродниците. До тогава /както и Бела сам твърди/ те са били част от Унгария, а са отцепени в резултат на погрома над унгарците от "татарите" /1242 г./. Бела също не вижда държава Валахия. Из “Анонимно описание на Източна Европа 1308 г.” След това трябва да говоря за България и Рутения … България е една империя сама по себе си голяма.А столицата на тази империя е Видин, един голям град. Императорите на същата тази империя се наричат Шишмани… През средата на империята минава реката Дунав… татарите завзели казаната империя и я направили поданна на себе си; сега тя робува под дланта на татарите, защото хората по ония земи изобщо не са войнствени и нямат военна опитност. До тази империя има друга земя, извънредно голяма, която се казва Рутения и която също по подобен начин лежи до Гърция откъм северната й част, както и България, но все пак над България.А тази земя има сходни с България условия и се оросява от същите реки /вероятно Прут и Серет – бел. Пл. Павлов/ Този източник указва на две съседни на унгарците държави - България и Рутения. През средата на България минава Дунав, т.е. империята България обхваща между Карпатите и Стара планина поне. Над нея е Рутения, като границата между двете е някъде по реките Прут и Днестър. И тук съставителя на този шпионски доклад предназначен за бъдещ поход на френския крал Филип ІV не е видял държава Валахия. Из Сведения на ал-Умари за “Златната орда” и България през тридесетте години на ХІV в. … когато той се завърна от тази страна /”Златната орда”/, която той обиколил при своето пътешествие и в която той, стигайки далече, се добрал до Акчакерман /Маврокастро, Акерман, дн. Белгород Днестровский/ и Булгарската страна. Тук съставителя указва на източната граница на империята България. Това е при гр. Акерман /дн. Белгород Днестровски/. Съставителя също не е видял държава Валахия. Из Грамота на унгарския крал Людовик /Лайош/ І Велики от 1366 г. След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия , започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват. Унгарския крал указва, че Горна и Долна Мизия /между Карпатите и Стара планина/ днес /!/ наричаме Влахия. Подчертавам, че той не е видял държава Влахия, а казва че областите Горна и Долна Мизия днес /!/ унгарците наричат Влахия. Защо той не е видял държавата България и нейния цар Иван Александър? Та нали самия Иван Александър се титулува за цар на българите и империята България? Нека да погледнем на годината на издаване на грамотата - 1366 г. Кой е тогава цар на България според унгарския крал Лайош Велики? Според него считано от 1365 г. цар на българите и империята България е ... Лайош Велики /rex Bulgaria, Видин 1365-1369 г./. Ето защо не вижда в Горна и Долна Мизия империята България начело с цар Иван Александър. Той нарича незавзетата от него част на империята с името на област /подчертавам "на област"/ Влахия. Това в латинската папска диалектика и дипломация е нарицателното за българите, които са произлезли от Италия и оттам са преминали на Балканите /ІХ-ХІІ в./ - балхи, валхос. Тази част от българите са връзката, която може по историческо някакво право да притегли и всички българи в орбитата на Папството или поне униатството, която брънка за свои цели са използвали царете ни в периода на униа с папата 1200-1235 г. Макар и да се отхвърля унията при Иван Асен ІІ, католическата /в това число и унгарската/ дипломация използва стария си термин за наименование на българите. Само, че нашите царе включая Калоян и всички останали са си правили оглушки, знаейки че са си българи без значение на католическите дипломатически термини за тях /в т.ч. Вилардуен назовава така българите, Папата нарича Калоян така, виждаме че Лайош в 1366 г. продължава използването на този папски термин/. Из Писмо на унгарския крал Людовик до бившия “бан на България” магистър Бенедикт Химфи от 6 юли 1374 г. … Трябва да знаете, че от Трансалпинската земя , прогонени от Лайкон войвода /Владислав Влайку/, при нас пристигнаха някакви волахи, а именно Стойкан, син на Драгмер, сина на Война от Лайота; Данчул, роден брат на някогашния комит Неег; Войк, син на Радул и Селибор; особени приближени на Лайкон войвода… Или ако Лайкон войвода ни обижда, по какъв начин да се подготвим по отношение на тази страна /Трансалпинската/, или какво трябва да дадем на тях /волахите/, понеже до нас пристигат слухове от страна на Лайкон войвода и турците, за които се казва, че са съюзници. Добавя се това, че Лайкон войвода се установил в Никопол. Тук виждаме отново надлежно доказателство за използването на папския дипломатически термин за българите. Лайош северно от Дунав не вижда Влахия, а вижда Трансалпинска земя. Защо не е видял там Влахия? Ами защото за него Влахия това е - Горна и Долна Мизия /вж. горния изт/ - което е равнозначно на България в терминологията на нашите български царе. Тези волохи-боляри /значи дошли от областта Влахия която е между Карпатите и Стара планина, т.е. България и българи в еквивалента на терминология на българските царе/ са били изпъдени от Лайкон войвода /Владислав Влайко/. И научаваме любопитна подробност - Владислав Влайко се бил установил през лятото на 1374 г. в Никопол - любимата резиденция на Иван Александър, а към 1374 г. вече на сина му цар Иван Шишман. Ама да не мисли някой, че Владислав Влайко превзел Никопол? Ама да не помисли някой, че той стъпил в града без позволение на царя на българите /дето му е лична резиденция/ и тропал по масата докато Иван Шишман го гледал в очите? Нека по-сериозно да гледаме. Естествено, че мястото на принцепса на България и воевода в българското царство Владислав Влайко е в резиденцията на царя. Там е царския двор през лятото. Най-вероятно там са си правили пикниците българските късносредновековни царе и свитата им от висши боляри. Никопол е абсолютен център между четирите части на империя България - Търнов, Видин, Влахия /в бълг. терминология сев. от Дунав/ и Карвуна. Освен това минава и р. Дунав по която може да се стигне до Карвуна и Видин с кораб /за бързина при необходимост/, а от Никопол до Търнов и Търговище с коне е "ръка подай", има-няма половин ден или ден път. Това е стратегическото място за срещи на българските първенци и управители на частите на империята. Сведението, че Владислав Влайко се сдобрил с турците /а унгарците ги интересува Влайко, зощото им е пръв съсед/ към 1374 г., ясно указва на политиката на сближение на Иван Шишман с турците и оттам вече на Владислав Влайко, който във външнополитически план е подчинен на политиката на царя си Иван Шишман. Из Пътеписа на Петер Шпарнау /към 1385 г./ От Филипопуло /Пловдив/ отидохме в империята България и пристигнахме в един град, наречен Тирнаго /Търново/ - това е най-укрепеният град, който видях в тази страна. От Тирнаго пристигнахме в един град, наречен Цвиста /Свищов/, оттук преминахме Дунав, след което навлязохме в страната Валахия… Съставителя ясно указва, че има една държава и тя е империя България. И има една страна наречена Влахия, т.е. нищо повече от област или феодално формирование, което е част държава и несъмнено това е България. Тук отбелязвам, че явно Шпарнау използва българския терминологичен еквивалент /така му е било обяснено от местни/ и назовава Влахия областта северно от Дунав, а не както унгаския крал Лайош, който използвайки католическия дипломатичен термин назовава Влахия всичко което е между Карпатите и Стара планина. Отбелязвам, че пътеписа е от 1385 г., т.е. една година преди убийството по заповед на Иван Шишман на воеводата Дан І /1386 г./ и поставянето на негово място на верния си съратник /съ+ратник, много интересна дума сега забелязвам/ Мирчо. източник: "Документи за политическата история на средновековна България ХІІ-ХІV век" Иван Лазаров, Иван Тютюнджиев, Пламен Павлов, изд. къща Аста, Велико Търново, 1993 г. Из Описание на митрополит Киприян за Акерман /дн. Белгород Днестровский/ в списък на българските градове датиран за 1388-1394 г. Упоминание Белгорода среди болгарских и валашских городов в списке, датированном 1388—1394 г.г., составленном главой русской церкви митрополитом Киприяном: «На усть Днестра над морем Белгород, Черн. Яскыи торг на Пруте реце. Романов торг на Молдове. Немечь в горах. Корочюнов камен. Сочява, Серет, Байя. Чечунь. Коломыя. Городок на Черемоше. На Днестре Хотень. А се болгарскыи и волоскыи гради»; Тук Киприян си казва направо, че в различните извори назоваващи български и влашки, то по принцип си е едно и също нещо. Кой по добре да знае това от един Киприян Цамблак? И друго интересно. Киприян използва българската терминология на назоваване на областта Влахия и то в смисъл, че тя е северно от Дунав. Как се разбира ли? Много просто. Изброяването на градовете е в периода 1388-1394 г. Какво имаме - до един период навярно 1393 г. /когато Иван Шишман е цар, а не още господин Търновски/ градовете са били на българското царство. Когато погива българското /Търнов/ царство, градовете преминават под опеката на Мирчо, вече освободен от васалитета към Иван Шишман и станал "самодържец" /според грамота на Мирчо/. Самодържец явно на остатъците /най-вероятно северните около Акерман и Днестър/ на апанажното владение на деспот Иванко Тертер Карвунско деспотство. Цар Иван Страцимир няма политико-географската възможност да владее тези земи, тъй като е отсечен от турците южно от Дунав. А от северно българските висши аристократи и управители, най-близък до остатъците на Карвунско деспотство е Мирчо. Затова те са и описани като градове, владяни след българите от воеводата на областта Влахия. Города помещены в «Списке» под особыми заглавиями, написанными киноварью. Они расположены в таком порядке: 1) болгарские и волошские, 2) польские, 3) киевские, 4) волынские, 5) литовские, 6) смоленские, 7) рязанские, 8) залесские города. В Новгородско-Софийском сборнике дополнительно показаны тверские города, которые отсутствуют в более ранних списках. Этому порядку следует и наше объяснение к «Списку русских городов». 4. БОЛГАРСКИЕ И ВОЛОШСКИЕ ГОРОДА Первыми в «Списке русских городов» показаны города по Дунаю, в конце перечисления которых сказано: «А се болгарскыи и волоскии гради». К их числу по списку относятся следующие города: Видычев на Дунае о седми стенах каменных, Мдин, Тернов, Дрествин, Дичин, Килиа, Новое село, Аколякра, Карна, Каварна, Белъгород на усть Днестра над морем, Черн, Ясьскыи торг на Пруте, Романов торг на Молдове, Немечь в горах, Корочюнов камен, Сочява, Серет, Баня, Чечюнь, Коломыя, Городок на Черемоше, Хотень на Днестре. После перечисления городов стоит как бы их обобщение в словах: «А се болгарскыи и волоскии гради». В Новгородской I летописи эти слова по ошибке отнесены к польским городам и выделены киноварью, _________ 75) Мещерское Е. 76) На Дсне Е, В. 77) Бережець Е, В. 78) Юрьевець Е, В. 79) Суздаль Е, В. 80) Шюмьскыи Е, В. 81) Коломна Е, В. 82) Галиць Е, В. 83) Ржева Е, В. 84) Орешок Е. 85) В Емьце Е, В. 86) На Ваге Шенкуриа НС. 87) Орлець Е, В. 88) Торжок Е, В. 89) Молвитице Е, НС. 90) Березовець Е, В. 91) Велиа Е, Велие В. 92) Черница Е, В. -96- Карта № 1 как будто ими начинается новый абзац, а не заканчивается предыдущий. Легко заметить, что описание болгарских и волошских городов ведется в «Списке» в определенном направлении - с юга на север. Вначале упоминаются задунайские и приморские города, далее следуют города к северу от Дуная, называемые в «Списке» «волошскими». Практически же речь идет не о румынских, а о молдавских городах. Больших различий между названиями болгарских городов в разных списках не имеется. Город Видычев назван в Ермолинской летописи - «Видыцов», но это отличие могло зависеть от новгородского -97- происхождения «Списка». Чтение «Аколякра» должно быть решительно предпочтено написанию «Аколятря» в Ермолинской и Воскресенской летописях. Наибольшее разногласие имеем в чтении «Чечюн» в Новгородской I летописи по сравнению с «Нечюн» в Ермолинской и Воскресенской. Из задунайских и приморских городов указаны Тырнов с обозначением, что в нем «лежит святая Пятница», Видычев или Видыцов, Мдин, Дрествин, Дичин, Килия, Новое село, Аколякра на море, Карна, Каварна. Из этих 10 городов без затруднений могут быть указаны на современной карте 3 города: столица последнего болгарского царства Тырнов (Тернов), Дрествин или Дерестр на Дунае - позднейшая Силистрия, Каварна на Черном море. http://www.russiancity.ru/books/b72.htm коментар Ето гледаме разделението на списъка написан от Киприян. Това е за което ви говоря, че няма никаква разлика между "българи и влахи", както за Киприян, така и за всеки читател от епохата: 1) болгарские и волошские, 2) польские, 3) киевские, 4) волынские, 5) литовские, 6) смоленские, 7) рязанские, 8) залесские города. Има разлика между волински и литовски градове, между смоленски и рязянски, между полски и украински и всеки от тях се гледа поотделно. Докато за българските и влахски градове си е в една колона. То е едно и също. Разликата е, че в католическата папска терминология нарицателното за българин e влах. Толкоз. Ама от това на последните малко им е дремело. Също и в българската терминология областта северно от Дунав е Влахия, докато за папската /в т.ч. унгарската/ терминология Влахия се нарича областта Горна и Долна Мизия /т.е. цяла България и на юг и на север от Дунав/. ... Именуването на кимерите с термина “влош” /валах/ оставям за по-дълбок размисъл във връзка с темата. Прилагайки тази западноевропейска католическа терминология се намества историческата картина в значителна степен. Стават безсмислени споровете за произход на Асеневци, защото той е общобългарски, пък бил той местен дунавски или кумански, защото влахо-кумански означава българо-кумански. При все, че от местните българи, куманите често са означавани и като “влахи”, тези от последната вълна български преселения на Балканите - дошли от Влахия /Балхия/ в Х-ХІІІ в. От онази Велика Влахия /Балхия/, откъдето в ІV-V век е тръгнала голяма преселенска вълна към сърцето на Европа, според енциклопедичния труд на средновековния ерудит Роджър Бейкън /ХІІІв./. Имайки предвид едната съставка от румънската нация /средновековната българска - валахи/, съм склонен да приема наличието на древнороманска втора съставка - "аромуни". Аромуни или наречени от българите /влахите/ - "куцовлахи". Може би защото на тях, за разлика от първите /влахите, българи/, им куца езика и произхода откъм влахите /българите/, а са нещо заварено романизирано през годините на римско владичество..?

Албанските земи имат малшанса да са буфер в сблъсъка на останалите две велики сили в европейския изток - Свещената римска империя/ Унгария и Османската държава. При този сблъсък буферите в ХV век са просто премазани. Буферите са изброени изчерпателно в искането на Сигизмунд до султана направено през 1432 г., за което свидетелства Бертрандон де ла Брокиер: Влахия, България до София /Видинско царство/, Склавония-Сърбия и Албания. Фружин, в качеството на пратеник на унграския крал и император на СРИ, участва в дипломатически совалки до албанските владетели за договаряне на коалиции и общи действия. Това не е случайно. Албанските владетели са свързани династично с българския царски род, не на последно място е и ползването на общ език - старобългарския. Черна гора е относително независима, тъй като реално владее само столицата си Цетине и няколко гори около нея. Няма геополитически интерес за османците. Последните са предпочитали да получават от нея ежегодния данък, отколкото да ги завземат и да се чудят какво да изкарат от една планинска област, дето ни земеделие има, ни руди, ни нищо особено в икономически план. Не на последно място е съхранена и защото не оказва съпротива и скланя глава сама, не е и военен дразнител. Смятам за начало да се спра дотук.

Дай твои източници. Само добавям важен момент, който съм представил вече в другата тема за царство България 1422-1700. Този източник доста добре съпвпада с твоето локализиране - от Елена до Видинско. В общи линии, най-рано падналата и приближена към морето земя на деспот Иванко Тертер, в южната й част /северната се поема от Мирчо Стари, в качеството му на български воевода и принцепс/ се усвоява от османците поради изброените причини и горе-долу спират дотам: Също както дава и картата на сегашната земеделска собственост. От дадените от мен връзки по-горе, се обръща внимание на един важен момент - при връщането на зем. земи в нач. на 90 те г. на ХХ век се появява интересна картина на емлячните регистри на земеделските земи. За разлика от всички други с турски имена - означения на местностите, в частта на България заключена между гр. Елена и гр. Видин на север от Стара планина, местностите на земеделските масиви носят български имена, т.е. тук турската инвазия е много слаба, да не кажа че не е проникнала и оставила някакви белези.

Ако поемем, като първоначална "сламка" /до намиране на писмени доказателства/ известието от народния епос, ще трябва да коригирам отново. "В друга песен (Безсонов, № 17) се говори за Стоян хайдутин, комуто се родило момче със «златно перчемче», което после станало вой- вода «в голяма града София» и войводствувало, додето турците взели България. Ако се съди по това място, едва ли и споменатият по- горе Радич ще е бил хайдушки войвода, по-скоро е бил местен упра- вител." 1. Имаме в народния епос "Стоян хайдутин" /в епоса "хайдутин е синоним на войвода"/ 2. Този "Стоян войвода/хайдутин" обаче е времево относим към периода на "падане на българите под турско". Това е ХV век. 3. В този времеви период обаче "войвода" още не е станал синоним на "хайдутин", а е военно-административна длъжност. 4. Родило му се на Стоян момче със "златно перчемче", което после станало вой- вода «в голяма града София» и войводствувало, додето турците взели България. 5. Да не би бан Михаил Шишманов да е синът със "златното перчемче" на Стоян!? 6. В "Българската анонимна летопис" пише, че през 1493 г. султан Баязид ІІ екзекутирал "бан Михаил Шишманов" и поставил турска войска в София. Това поставяне на турска войска в София е в потвърждение на информацията от народния епос, че "златното перчемче" воеводствало /не царувало, не управлявало, а именно воеводствало!!!/ "дордето турците взели България"! ... 7. Епоса посочва, че воеводствало до падане под турско. Кой ще е тоя хайдутин, който ще хайдутува до падане под турско, а не след падането под турско? Явно е, че песента, съхранена към класическия хайдушки период от ХVІІІ-ХІХ в., визира личности и обстоятелства от периода на "падане под турско", когато воевода е длъжност на висши аристократи и управители. А е посочено, че става въпрос за такива от воеводство София. По този начин, хронологията се намества така: .... - 1385/1386 - "цар Ясен" /Йоан Асен/ ...?... 1399-1403 Георги Страцимир 1403-1421 Балша ІІI Балшич 1421-1454 Радик Сенкон - /убеден съм/ 1454-....... Фружин княз - младши - син на Фружин цар и внук на Йоан Шишман ..... - ....... Стоян - син на Фружин княз и правнук на Йоан Шишман .......-1493 Михаил Шишманов - "златното перчемче", син на Стоян, което воеводствало "дордето турците взели България".

А кой назначава Иречека за министър на образованието? Министър в правителството на Казимир Ернрот. Тогава написва и първия академически труд по "История на България". Това, че е зет на на министъра на образованието на Сърбия Шафарик, определено е не е било в минус при назначаването му. Това е похлупака на сръбската политика провеждана от Русия и в следващия век просто под похлупака ври буламача /игра на думи разбира се, нали ми ти било етимология "българин" от "буламач" / Много се измести темата. Ако иска Иван, можем да обсъждаме с него отделна тема "Политиката на Руската държава към българите и обратно в последните три века"/

Моя дядо е участвал в битките на добруджанския фронт срещу руските войски, в качеството си на доброволец в българската армия /бил е на 17 г. възраст!!! И това го е имало, непълнолетни младежи са лъгали пред комисиите, че са пълнолетни само и само да отидат да се сражават за родината!/ Той е разправял, че нашите са стреляли НАД ГЛАВИТЕ на нападащите руски войски само и само те да се обърнат в бягство и да не се воюва на поражение. В общия случай така е ставало и нашите са ударжали фронтовата линия. Българина не е искал да убива брата си руснак, но е правил всичко да защитава родина и роден край /а за това време цяла Добруджа е български етнически и исторически край/. Дядо ми е разправял, че много съжалявали обикновения руски войник. Били окъсани, някои без униформи, мнозинството без стрелково оръжие, а само със сабля в ръка. Така били хвърляни срещу нашите защитни позиции. Затова българския войник е правил всичко възможно да спаси живота на обикновения руски войник и се е правило с изстрели над главите им. Дано и руснаците вече го разберат това нещо, като спрат да налагат многовековната си сръбска политика на Балканите.

Да, така е. Затова се чудя защо им се вменява на "славяните" такова самоназоваване, като те всъщност никога, не са се самоназовавали така. Един Спартак всякогаш се е наричал тракиец, пък било и назоваван от ромеите - славянин, есклавос тракио. Така както никой християнин не се е самоназовавал РАЯ във време на османското иго. Всеки от социалната категория "РАЯ" се е самоназовавал българин, арменец, грък.. Нямам какво да добавя. Писано е всичко. Когато се използва римски/гръцки/латински източници за темата славяни, винаги да се има предвид, че това е "социална категория зависимо население", а не етническа категория. На други източници, извън гореспоменатите, кой както иска да се позовава. СЪРБИН Е РОБ, социална категория население. Сервус, Скиависмо, Склавус. И е писано включително от императора - черно на бяло. Даже и да не го беше написал, всеки що горе кадърен правист от първи курс, го знае. Всички други етимологии да се правят извън позоваване на римски/гръцки/латински източници.

Иван, на 06.09.2004 г. президента на Русия, а не премиер-министър, В.В.Путин официално отговаря на публичен въпрос и изнася следната информация: 6 сентября 2004 В.В. Путин во время встречи с участниками форума «Россия на рубеже веков: надежды и реалии». сказал что "Не многие знают, что примерно одна треть защитников Брестской крепости состояла из чеченцев". Иван, твоите "официални" данни се вижда, че противоречат с очевидно "НЕОФИЦИАЛНИТЕ", с които разполага руския президент В.В.Путин. Как ще коментираш? п.с. много добре разбирам контекста на цитирания форум и не го крия, като съм дал източника. Инттересува ме фразата, тя е официална, а не мненията на читатели. Коя информация е историческа истина - тази "официалната" в твоя източник или тази "неофициалната", която разкрива президента на страната? Не е ли "неофициалната" официална, а "официалната" просто официозна и е налице знак от най-високо място, че си е изпълнила своето предназначение и й се готви подмяна? по-горе имах предвид Щауфенберг за връх на пирамидата, а не Шеленберг /независимо че и той донякъде е приложим по темата/.

В.В.Путин раздухва "чеченски миф от Бресткой крепости"? Повече от половината гарнизон са от севернокавказки националности, една трета от гарнизона са чеченци. "Чечня сейчас стремительно возвращается в дружную семью народов единой россии. 6 сентября 2004 В.В. Путин во время встречи с участниками форума «Россия на рубеже веков: надежды и реалии». сказал что "Не многие знают, что примерно одна треть защитников Брестской крепости состояла из чеченцев" И с этого момента естественно понеслось. Число чеченских защитников Брестской крепости стало быстро увеличиватся. Сначала было найдено Ошаевым 20 защитников, затем чеченская общественность подошла к делу шире и общая цифра, до которой планируется дойти озвучивается как 400(вроде столько было призвано в 39-40г), правда до трети мне кажется все равно еще далеко.. Но поиск уже пошел по алфавиту, и теперь найдено 20 человек только на букву "А" http://www.chechen.org/content.php?catID=7&content=252 Наиболее горячие джигиты на этом уже не останавливаются и на титульных листах их сайтов уже встречаются и подобные надписи: Основную часть защитников Брестской крепости состовляли дагестанцы, чеченцы, ингуши.(орфография подлинника) http://dagens.narod.ru/gerold/kavaler.htm А одному из трех реально установленных чеченцев -Узуеву присвоено заслуженное звание героя России (непонятно только почему не всем трем) http://www.newizv.ru/news/2005-07-01/27341/ В заключение остается только добавить, что в запускающемся сейчас блокбастере про брестскую крепость предусмотренны и светлые образы чеченцев-конных разведчиков. http://gzt.ru/society/2008/03/26/223001.html Если кому нибудь известны ФАКТЫ по количеству чеченцев, находившихся в тот момент в крепости и их участии в ее обороне интересно будет их тут увидеть и сравнить с данными вышеприведенных и аналогичных источников". http://community.livejournal.com/warhistory/1267460.html Иван, твоите "официални" данни се вижда, че противоречат с очевидно "НЕОФИЦИАЛНИТЕ", с които разполага руския президент В.В.Путин. Как ще коментираш?

Всъщност под втори, имах предвид "втори сред равни". Видин се издига при Шишман в края на ХІІІ и нач. на ХІV, като де факто е изравнен със столицата Търново. Всъщност това са нещо, като две Българии. Не напразно в шпионския доклад до френския крал Филип Добри /ананимен пътепис от 1308 г./ е указано, че от типа : "има една империя България, като главен град е Видин начело с императори Шишмани и река Дунав минава по средата на империята". На границата между ХІІІ и ХІV век е налице някакъв паритет и равновесие между Видин и Търново, резултат на династични претенции, което напрежение е туширано с избора на Михаил ІІІ Шишман за цар. По този начин видинския владетел става цар, но в Търново, а не във Видин. Това е майсторския избор на великите боляри. Умен ход. За съжаление, раздвоението е подновено с промяната на престолонаследието на Йоан Александър, като с мотива че не е багрянороден е елиминиран Йоан Страцимир за сметка на Йоан Шишман. Тогава стария антагонизъм между двете столици Търново и Видин се подклажда отново.

Прочетете пак темата и увода й. Не я придърпвайте пак към плоското черно и бяло. Бугари-фашисти и немци-нацисти, срба вкупом ми ти били - антифашисти и руските - антифашисти. Това са толкова плоски терминологии, че не знам остана ли образован човек, който да им ходи по матрицата. За съветския съюз в ранния период, войната е един вид гражданска такава. Не случайно Сталин след войната изселва из империята сума ти народи - чеченци, "татари", украинци, кримски и не само българи и т.н. За какво ги е превъртял от едно място на друго? Очевидно, защото са заели страната на агресора за официална Москва, но за тях съюзника -германците. И по терминологията немци-фашисти, прави ли и чеченците-фашисти, украинците-фашисти, латвийците-фашисти? Сега да кажа, че в прословутата Брестска крепост, повече от половината личен състав на съветската армия, който геройски с месеци е защитавал крепостта, е съставен от ЧЕЧЕНЦИ! Ето ви класически пример за гражданска война - един народ, взема страната на двете страни в конфликта. Разбира се, на този факт се обръща внимание съвсем отскоро, а досега се премълчаваше. Тази тема е за разграничението в отношението към войната между военното съсловие и армията на германците от една страна и паравоенните фашистки формирования от друга страна. Да споменавам ли, че доказателство за наличието на такова разграничение са и опитите за атентат срещу Хитлер от страна германското военно съсловие. Шеленберг е само върха на пирамидата.

Радвам се, че княз Стратемирович се появи отново, след дългата пауза, във форума и участва в тази тема. Ще отида още по-назад. В нач. на ХІІІ в. има сведения, че Александър - брата на Йоан Асен ІІ - резидира в София /Средец/. В средата на ХІІІ в. в София /Средец/ резидират севастократор Калоян /този от Боянската църква/ и съпругата му севастократорица Десислава. Резидентите в София са от най-близкото роднинско обкръжение на царя и носят втората в йерархията титла след царската - севастократор. Очевидно е, че в този период София е нещо, като еквивалент на Преслав по времето на Асен и Петър. Асен резидира в Търново, брат му Петър е в Преслав. При Йоан Асен ІІ и след него очевидно, че София заема мястото на Преслав, като резиденция на брата на царя и низходащите му. Най-вероятно и статута на София не е като на другите области, а е по-висок и обособен йерархично. Вече към ХІV в. Видин заема второ място, след Търново, но едва ли София е изгубила особения си статут. По вероятното е Видин да е надскочил нейния, който е останал съхранен. В края на ХІV в. е вярно, че имаме в София цар Ясен, бан Янука - очевидно вътрешно самостоятелен владетел в кръга на българското царство. Да не кажем, че е син на цар Йоан Александър. Нататък са споменатите: 1399-1403 Георги Страцимир 1403-1421 Балша ІІI Балшич 1421-1454 Радик Сенкон 1454-....... Фружин Шишман - младши .......-1493 Михаил Шишманов ?? По съм склонен да приема, че ситуацията е такава: .... - 1385/1386 - "цар Ясен" /Йоан Асен/ ...?... 1399-1403 Георги Страцимир 1403-1421 Балша ІІI Балшич 1421-1454 Радик Сенкон /убеден съм/ 1454-....... Фружин княз - младши - син на Фружин цар и внук на Йоан Шишман ..... - ....... Стоян-"златното перчемче"-син на Фружин княз и правнук на Йоан Шишман .......-1493 Михаил Шишманов ?? - вероятно син или друг низходящ на Стоян Между бан Михаил Шишманов и Шишман ІІІ са има-няма две или три поколения, така че очевидно може да имаме логична наследствена връзка между Йоан Шишман и Шишман ІІІ, ако се изучи и разработи по-добре материята. Да не изпускаме от ума си свидетелството на Любенау, който с очите си е видял и е описал /1587г., ако не се лъжа/, че в България "мнозина от родовете на старите владетели се женят за овчарски дъщери".

Писал съм го на първа страница. Ето го отново: Етапи на изгубване на държавността: - Губим независимата си държавност 1422 - 1425г., като все пак остава незасегнат статута на Влахия, какъвто тя е имала при българските царе от ІІ БЦ. - Намалява се тежестта на зависимата ни държавност /чрез воеводствата София, Търново, свободните градове Ловеч, Свищов и своебразната столица Никопол/ около средата и края на на ХVІ в. Ето защо първенците ни правят последен опит за запазването й, като се отцепват от султана и обявяват независимост - 1598 г. Неуспехът довежда до символична зависима държавност. Също в този период се урязва и статута на Влахия и се присъединява пряко към османската държавност. - Губим запазената орязана символична държавност към края ХVІІ-нач.ХVІІІ в., става след поредицата въстания от края на ХVІІ в. и към Руско - турската война от 1700-1720 г.- част от голямата Северна война /Руско-Шведска/. Във времето около битката при Полтава /1709 г./ "Царство България", като международен субект с владетел, цар-съответния султан, вече е било пряко включено в османската административна вътрешна система. Успоредно с това във Влахия започва назначаването на албанци и гърци, но все фанариотски князе и начало на тласък за духовно отделяне на българите северно от Дунав от тези южно от Дунав. В последващите ХVІІІ-ХІХ в. върху остатъка от неизбягалото и неизбито население между Карпатите и Дунав е извършен успешен акт на възпитаване на ново етническо самосъзнание, като процесът реално в по-голямата си част е извършен и приключен в периода 1861-1919 г. Както се вижда участта на държавността на България и Влахия е на скачени съдове през целия период, настъпват едновременни засягания на статутите, като все пак този на воеводството остава винаги една степен по-горе и свободен от този на южнодунавските български земи. В по-голямата си част поради географски и военно-стратегически причини. За Римската империя, приемникът и Източната римска империя, приемникът й Осмаската империя, р. Дунав е естествена граница за пряко подчинение и удържане на земите. Северно от реката, нещата стават доста по-сложни и безсмислени - работата вършат силни гарнизони в три града -. Видин, Никопол, Силистра. Те държат в подчинение северните зависими владетели.

Времеви граници, период? Или функционални, вътрешно-административни?