-
Брой отговори
2523 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
2
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Иванко Тертер
-
В доста бойния форум участвах в една тема за това и там подкрепих изцяло версията /респ. или известието/ на Джагфар Тарихы. Само е Шамо, Шам бат /бат - титла/, брат на Курт бат /Кубрат/ и чичо на бат Баян /Батбаян/, т.е. и на Аспарух /Испор/. Държавата там е наречена Дулоба-Дулеба /земя на Дуло/. Съвпада и по период, по име, по властови ресурс, войскови ресурс, политико-географски към Велика България /но извън нея, отцепен от брат си Кубрат в периода/, по род и влияние за да се направи такава държавност и т.н. Това, че търговец - пък бил той и най-свирепия, хитрия, гениалния и богатия - може да се внедри в кланово-родовото йерархично наследствено пространство и да си организира държава, която да воюва успешно със съседи и да се задържи на европейската политическа карта от средата на VІІ в., извинявам се, но е легенда. "В Черно море кит - това е мит!" /но все пак на някои им се иска и няма лошо - франки и чехи - последните апропо са както и българите - СЛОВвени. Сборуват, словят на един и същи език с нас. Така, че те имат някакво отношение към древнобългарската държавност на "Дулеба-Само"/
-
Frujin, знам, че мислиш по този въпрос като мен, а именно: Ако споменаването бе "роден в България, турски поданик" щеше да е еквивалент от типа "роден в Кюрдистан, турски поданик". Обаче има отбелязване "роден в царство България, турски поданик", което е еквивалент от типа "роден в Република Косово, сръбски поданик" или "роден в република Татарстан, руски поданик", или "роден в република Бавария, германски поданик". Между другото, това назоваване е някак си в реда на нещата, предвид погледа на западноевропейците и политическата им картография от епохата. Колкото и да е неправилно търсенето на съвременен аналог и сравняването, но гледам да опростя и приземя нещата за да се разбере малко от малко хипотезата, нестандартния неизследван досега поглед върху темата.
-
А ако се разгледат и съберат в едно долуизброените епизоди, каква картина може да се сглоби? 1. В европейската картография за периода 15-18 век фигурира царство България, при все че е в рамките на османската империя. То фигурира по начина по който фигурират Валахия, Трасилвания, с рзличието че е с по-усложнен статут /а именно описвано в рамките на империята, докато Валахия и Трансилвания не винаги - защото техния васалитет се е променял през вековете/ - имам дадени по-горе връзки на три карти. В интернет, учебниците и книгите /например "История на Добруджа" 3 том/. Правя забележката и подчертавам - в картографията от този период 15-18 век, а не по-късни възстановки! 2. В титулатурата на императорите на Западната римска империя, а оттам и на германските императори фигурира титлата цар на България /но тя касае Видинското царство/. Очевидно е, че другата част - тази на Шишмановото царство - се държи от друг, т.е. най-вероятно от султана. 3. Сигизмунд Батори, Павел Джорджич, Петър Богдан Бакшев в копеспонденията си пишат за работите в "царство България", като очевидно нямат предвид тази му част, която е подвластна формално или се претендира за такова нещо от императорите на западната римска империя. /дал съм източници по-горе/. 4. Споменаването в българските летописи от този период на цар султан Мурад, те.е прави се разлика между двете титли на османския владетел. 5. Петър Богдан Бакшев /дал съм източник по-горе/ споменава, че "ако това царство се държеше от владетел честен и християнин...", т.е. в момента според Бакшев /1667 г./ това ЦАРСТВО /т.е. обект на международното право/ се държи от владетел НЕЧЕСТЕН и НЕХРИСТИЯНИН /т.е. ясно се указва, че се държи /глагол определян за незаконно притежание, но все пак притежание - съгласно принципите на правото/ от НЕХРИСТИЯНИН /ясно, че не е будист, остава да е мюсюлманин - т.е. султана/ 6. Войнуганите и техния статут. 7. Писанията на Раковски за това, че царските български институти са действали още два-три века след падането на Търнов, като българските първенци са се самоуправлявали в резултат на ПРЕКИ /т.е. без посредничеството на османската централизирана административна система/ договорки със сурлтана. 8. Договор на Владислав ІІ Чешки крал с османския султан /1508 г./ - в този договор чешкия крал признава властта на султана над Шишмановото царство /дал съм източник по-горе, "История на Добруджа" том 3/. Това съчетано с картографията от периода и от по-горе споменатите точки, дава сериозна индиция за тезата. 9. В периода до 18 век се правят сериознипо обхват въстания - 1404 /с условности, защото смятам че тогава има Видинска държавност/, 1598, 1686, 1688, 1689, 1700, което говори че е налице сериозен както човешки, така и регионален ресурс /географски обхват/, а защо не и властови ресурс на българските първенци. Следващото подобно на техните мащаби /но много по-краткотрайно/ е чак през 1876 - вече с други стратегии, тактики и при нова световна реалност, тази на националните революции /Гарибалди, Кошут/ 10. Съчетаването в компилиран вариант на всички краеведски изследвания и резултата от това. 11. Търново, София и Чипровци са били ВОЕВОДСТВА, а начело е стоял ВОЕВОДА. По същия начин е бил статута на по-късен етап във Валахаия и Молдова, където войводите са били определяни и назначавани само със съгласието на султана /на по-късен етап след 18 век, вече и със съгласието на Русия но това е друга тема/. 12. Валашките воеводи в грамотите си ясно разкриват, че са се приемали за наследници и правоприемници на българските воеводи отвъд Дунав. Съответно ролята им във въстанията, духовния и книжовен живот. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...D1%95&st=40 царство България 1422-1700??
-
Да, веднага мога да кажа едни такива български феодали. Те са от династията Бесарабъ и държат, като свое владение ... Влахия /до към ХVІ-ХVІІ в./! От тях надолу в йерархията на воеводството са и други такива български феодални владетели със свои земички и владения. Малко уточнение: Самите българи вътрешно са именували земята "Бесарабия" /земята на рода Бесарабъ/, а съседната "Богдания" /земята на Богдан/. Това е така, защото са били части от царството преди падането на центъра му - Търново/ Видин и не са чужди земи за да се дават географски или други названия. В латинската диалектика /Ватикана, Унгария/ под "Влахия" /влах-балх, булхи-българи/ се разбира "царство България", ето защо земята на Бесарабъ е наричана от тях само "Трансалпинска Влахия" или "Угро-Влахия", сиреч преведено в българската диалектика - "Подкарпатската част от България" /Подкарпатска България/ или "Унгарската част от България" /Унгарска България; Завзетата от унгарците част от царство България/.
-
Разбира се, че Влахия винаги е била зависима от някого в своето съществуване. Тази българска провинция-воеводство, феод на българската куманска династия Бесарабъ /принцепси на България, принадлежащи към управляващия в държавата род - щом са принцепси на България, смятам че е излишно да уточнявам името на държавата/. Влахия се скарвала с Търново и напуснала Търновската патриаршескка опека, като преминала към Константинополската патриаршия... Това доказвало, че не била българска провинция или част от България. Коя България?? Търновска? Ами Видинска? Уточнявам: България "с център Видин, Карвуна и Влахия" къса отношенията си с България "с център Търново". Късат връзките и подчинението си от Търновската патриашия и преминават към Константинополската патриаршия. Всъщност много добре казано от протобългарина, ама не се замисля върху думите си: "Затова пък отношенията на Влахия с Иван Страцимир са перфектни". - и то през целия половин вековен период на Йоан Страцимир във Видин, а и на синът му. Отношенията на Йоан Шишман с Дан І, са във връзка налагане на протърновски воевода и това е верния съратник на търновския цар - Йоан Мирчо. Локалните редки и кратковременни търкания между Търново-Видин-Търговище-Карвуна, са част от в ъ т р е ш н о-държавни междуособици и интриги. Но, когато се е налагало изправяне пред външен враг, частите на държавата България са били в общи линии солидарни и единни. Справка - отблъскването на унгарците от Видин 1369г., координираната съпротива на Йоан Шишман и Йоан Мирчо в периода 1391-1395 г., координираната съпротива на Константин и Фружин в периода 1404-1425 г., координираната съпротива на Фружин с влашките воеводи в периода 1425-1444 г. и т.н.;
-
Има също Богдан жупан в Никопол /1469г./, господин Теодор Балина, провъзгласения цар Шишман ІІІ, забелязваме географията на големите "въстания": от Видин до Шумен - 1408-1413 - т.нар. на Константин и Фружин, 1598 г. - т.нар. Първо търновско въстание; 1686 г.-т.нар. Второ търновско въстание. Плюс Чипровското /1688/, "Карпошовото и Страхилово" /1689/ и Мариното /1700/. Нещо обхвата много съвпада с границите на Царство България отразявано в този период ХV-ХVІІ в . в световната политическа картография. Войнуганите са българи на военна служба при султана. Същия този институт е съхранен непипнат от султана, защото той е и цар на това царство България /ХV-ХVІІв./. Не напразно Петър Богдан Бакшев в своята "История на България" пише: "Ако това царство се управляваше от един цар честен и християнин"... Очевидно е вопъл за това, че в момента на писане на труда му, това царство се управлява от един цар "нечестен и нехристиянин", т.е. мюсюлманин, т.е. очевидно султана. Всичко това и много други неща съм писал вече в другата тема, засега толкова. Етапи на изгубване на държавността: - Губим независимата си държавност 1422 - 1425г., като все пак остава незасегнат статута на Влахия, какъвто тя е имала при българските царе от ІІ БЦ. - Намалява се тежестта на зависимата ни държавност /чрез воеводствата София, Търново, свободните градове Ловеч, Свищов и своебразната столица Никопол/ около средата и края на на ХVІ в. Ето защо първенците ни правят последен опит за запазването й, като се отцепват от султана и обявяват независимост - 1598 г. Неуспехът довежда до символична зависима държавност. Също в този период се урязва и статута на Влахия и се присъединява пряко към османската държавност. - Губим запазената орязана символична държавност към края ХVІІ-ХVІІІ в. след поредицата въстания от края на ХVІІ в. и към Руско - турската война от 1700-1720 г.-частот голямата Северна война /Руско-Шведска/. При Полтава 1709 г. България вече е била пряко включена в османската административна вътрешна система. Успоредно с това във Влахия започва назначаването на албанци и гръци, но все фанариотски князе и начало на тласък за духовно отделяне на българите северно от Дунав от тези южно от Дунав. В последващите ХVІІІ-ХІХ в. върху остатъка от неизбягалото и неизбито население между Карпатите и Дунав е извършен успешен акт на възпитаване на ново етническо самосъзнание, като процесът реално в по-голямата си част е извършен и приключен в периода 1861-1919 г. Както се вижда участта на държавността на България и Влахия е на скачени съдове през целия период, настъпват едновременни засягания на статутите, като все пак този на воеводството остава винаги една степен по-горе и свободен от този на южнодунавските български земи. В по-голямата си част поради географски и военно-стратегически причини. За Римската империя, приемникът и Източната римска империя, приемникът й Осмаската империя, р. Дунав е естествена граница за пряко подчинение и удържане на земите. Северно от реката, нещата стават доста по-сложни и безсмислени - работата вършат силни гарнизони в три града -. Видин, Никопол, Силистра. Те държат в подчинение северните зависими владетели.
-
От дядо ми и баба ми съм чувал подобни констатации за двете армии. Германците с ред и дисциплина, плащали са си за всичко /апропо, това го пишат и руски военни за окупираните съветски земи от германците. Плащали са на местните по пазара за всяко пиле, хляб или дрешка/. Съветските войски, които зимата на 1944 г. идват в селото, са окъсани, распасани и със слаба дисциплина. Крадяли кокошки и овце /дали от липса на храна в обоза, дали по навик/. Едно от войничетата го хванали, по думите на баба ми било "с дръпнати очи" /таджикче ли, киргизче../. Комнадира го извел от селото лично и го застрелял в близката горичка при входа на селото. Закопали го там и даже не оставили знак за гроб. Местните отбелязали след това мястото. Все пак - гроб...
-
Виж тука нещо по темата: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%EE%E2%EE%F2%EE царство България 1422-1700 г.?? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%D0%E0%E4%E8%F7 воеводата Радич http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%A0%D0%A0%C2%B0 къде е северната граница при Иван Шишман? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%EE%E2%F1%EA%EE Второ търновско въстание
-
Щом лично управителя на Солун заповядва на сагудатите да изпълнят определно действие и те са го изпълнили покорно, няма по-голямо доказателство от това, че те са славяни. Ако не са го изпълнили, това е буна и санкцията е като за некорни метежници. Както се казва - "вертикаль власти" /в Русия/ или "обвързана компетентност" в административното право. А административното право е този клон от правото, по който работи държавната структура, в случая на Източната римска империя. По буквата на римското право от славяните е следвало без много мислене само да изпълнят, ако е имало дадено нареждане от висшестоящия орган - в случая управителя на Солун.
-
Малко по-различно, но близко по темата. Снимките са от България /1941 г./. На тези снимки германците са съюзници на СССР и България. Имат подобни снимки още през 1939 г. със съюзниците си от СССР, включително с колегите си военни по съвместни паради след поделянето на Полша. В една продължителна и световна война, не може да се каже - този бе жесток, другия не бе жесток. Такива работи съм чел в спомени на съветски генерали... Разбира се, има такива и в спомени на германски... Може би най-човечни /а не жестоки/ се оказаха американците. Те цивилизовано пуснаха две атомни бомби и с един акт "културно" убиха стотици хиляди, без излишни за тях мъки, повечето от тях цивилни... А калко още странични ефекти имаше това действие...
-
Подобно. Определено трябва да се разпечата и спокойно да се чете. Интересно е и несъмнено обаче ще трябва да се прецени от всички страни.
-
Идеална работа. Особено интересни са от времето на втората световна война. Ценен източник за историята. Имало и от края на ХІХ век , но не ги намерих. Ще търся отново.
-
По тази логика излиза, че освен наследници на "славяните", сме наследници и на "раята" ама кой защо не сме се наричали така никога. Всеки е народ е наследник на този народ, чието име носи по вътрешно и външно название. Вливанията на други групи вземащи етнонима е само АСИМИЛАЦИЯ и те стават неотменима част от този народ.
-
Това имам предвид наистина. Не е използван латински термин, а гръцкия му използван на балканите еквивалент Василевс (гръцки Βασιλεύς). Оттам българизирано за първородните им наследници - василич, царевич, кралевич, господинчич. Колкото и да сънуват някои латино-дако-влахи, в България до нач на ХХІ век е бил непознат и неприлаган латинския език или негови производни за вътрешна консумация. В липсващите титли се прилагат предимно константинополски еквиваленти в гръцки езиков вариант. Не смесвай различните вариации на една и съща титулатура - император /латински/, василевс /гръцки/, цар /български, руски/. Текстовете на писмата, както казва самия Калоян, се превеждат както следва: от български на гръцки език-оттам на латински и обратно при входяща кореспонденция писана до Калоян. Самият Калоян се жалва, че имало проблем в превода, но нямало как, защото в Търново няма преводачи със свободен латински и затова се превежда през гръцки /нищо чудно от знаещи латински гърци/ При вариант на преводите имаме хипотетично: Калоян пише Царевич или пък Василич /нали титулатурата ни по документи е "василевс на ..."- превежда се на гръцки българизирания вариант Василич или се оставя Василич ако е писано така от Калоян - оттам в превода на латински преводача решава да остави това гръцко българизирано произвище, защото да преведе на латински Императорич не става. Първо папата ще се чуди какво е това, второ и българите ще се чудят какво е това, защото те не го използват. Използват обръщението "Василич", което преводача е решил да не пипа имайки предвид, че не е дума, а собствено "име-обръщение" неподлежащо на превод и давано само като общоизвестна даденост.
-
Византия е плащала и данък на Аспарух, Тервел и др наши канове. Това не прави константинополските императори васали и зависими от българите. Спокойно може да се смята този към 1341 г. данък, за данък "уважение", а не за данък "покорство и зависимост". Ако приемем хипотезата за период 1242-1330 г. на плащане данък "покорство" от зависими владетели /българските царе/ към сюзерен /Златната орда/, от 1330 до 1341 г. приемам плащането на данък като данък "уважение" от независим владетел /Йоан Александър/ към друг такъв /Узбек хан/. Това ми е мисълта.
-
Трябва ли да изкарвам някакво доказателство за това, че населението на вардарска българия се е смятало българско /а не македонско/ след османското нашествие? Не виждам смисъл, за да не продължава този безсмислен спор още 10 години. Има и в тази тема такива дадени източници, има и на общодостъпни източници в интернет. На сила хубост не става, който иска търси, умува, умозаключава. Защитава българското име и история или небългарското име и изземване на историята.
-
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5288 - нека за това да продължим в отделна тема. Настина е интересно и донякъде свързано с тази тук тема. По съществото на темата тук - може ли да даде някой латинския вариант на писмото на Калоян с изписването на Василий /Василич/? И не е ли възможно Василий да е бъдещия цар Йоан Асен ІІ? След казаното дотук, като вариации по въпроса.
-
К. Гербов в своя студия добре забеляза, че "Йоан" всъщност е знак - титла на самодържец /сред владетелите на българската държавностна традиция, според мен/. Имаме "Йоан" "Асен" ІІ. Ако "Йоан" /самодържец, от бога/ е добавката, която е получил след възцаряването си в 1217 г., а "Асен ІІ" е указател за баща му-родоначалника на владетелския род, ДА НЕ БИ ВАСИЛИЙ ДА Е НЕГОВОТО ЛИЧНО ИМЕ ПО РОЖДЕНИЕ?? Наистина е интересен въпроса на resavsky - Ако Йоан/Иван е титла защо никой от синовете на Иван Асен ІІ не носи това име? Според мен, отговорът е, че попадаме под "татаро-монголска" зависимост през 1242г. и българските владетели вече не са "самодържци", а васали на Златната орда. И така до началото на ХІV век, когато това златоординско влияние се отхвърля и се достига до Йоан Стефан, Йоан Александър, Йоан Страцимир, Йоан Шишман, след които отново попадаме под чуждо васално влияние и "Йоан" липсва при Константин ІІ Асен 1397-1422? При отвъддунавските български воеводи и принцепси след отхвърляне на унгарската зависимост в 1330 г. имаме "Йоан" Бесарабъ, на моменти после се губи /унгарско-турско влияние пак/ и изчезва окончателно след "Йоан" Мирчо, когато вече Влахия окончателно става васал на османската държава и не са самодържци? resavsky е на мнение, че до 1341/ 1342 г., когато умира Узбек хан-велик владетел на Златната орда, сме си чинни васали. След смъртта на Узбек хан Златната орда изпада във вътрешни борби и постепено губи статута си на регионална суперсила.Кога България отхвърля васалния си статут спрямо Златната орда - не знам, но със сигурност - след смъртта на Узбек. Обаче аз смятам, че няма твърди данни за отхвърляне на зависимостта едва след смъртта на Узбек хан /1341 г./. Узбек хан и преди смъртта си има проблеми с немалко от зависимите от него владетели, предимно от руските княжества. Така, че спокойно може да е отхвърлена зависимостта от ордата през 1330 г., веднага след битката при Велбъжд, когато е наложен компромисен цар "Йоан" Стефан. Възможно е партията на Белаур и другите велемощни български боляри да договарят гаранции за поддръжка от страна на сръбския крал /с позиции сред висшите слоеве в ордата, между другото/ при защита на независимостта при евентуалнен наказателен поход на Узбек хан. В този смисъл "Йоан" от 1330/ 1331 г. си е доста логична позиция. resavski посочва интересен източник за тезата си: За похода на турците от 1341 г. при който е превзет град Килия в Дунавската делта. Разказа на Никифор Григора е категоричен. Васалът Иван Александър се оплаква на своя сюзерен Узбек. И след реакцията на Узбек, турците поне десетина години не си и помисят да нападнат България. resavski, можеш ли да дадеш връзка към този източник? Много е интересно сведението за поход на турците през 1341 г. в Килия в делтата на Дунав. Отделно е интересно, че Килия е пряко владение на Йоан Александър, щом той се жалва на Узбек хан. Интересна тема, нека я изследваме по-подробно. Датиране (външна периодизация) на началто и края на зависимостта на царство България от Златната орда. Моето мнение засега е начало през 1242 г. и край 1330 г. Ето как би изглеждала линията на времето: ---/Р.Хр. ---- ... -----------------/1242--------------------------/1330-------- ... ---------/2008------->
-
Тресе ме българщината, защото няма да съглася с противоречащите на логиката и научните извори твърдения, че ние балканските българи сме били тюркизирани към ХІІІ в.. А това следва пряко от твоите думи, че до ХІІІ в. волжките българи са били тюркизирани. Да не си затваряме очите за единоезичието ни, описано в труда на съвременника Р. Бейкън и не само. Държавния официален език в Голяма България в Азия е старобългарския /наречения с анонимния "научен" термин от ХІХ в. "църковнославянски"/. Неофициалния втори език в държавата им е тюркския - на завареното местно тюркско население. Голяма част от българите след ХІІІ-ХІV в. се вливат в единоезичната /старобългарски език/ руска елита и държавност. Там попадат и старобългарските книги от Малка България, която се намира в Европа около Константинопол. Връзката волжки-дунавски българи я има вкл. до края на ХІІІ в. най-малко и това е единоезичен народ, с един бит, тип култура, ген, държавностни връзки и само с различен пророк. След това, тази връзка съществува едно чрез Московия /от ХVІІ в. - Русия/- език, култура, общност, второ чрез "лудите българисти", които показват наистина типичен български инат в отстояване на корена си. Наистина и те са като нас /както ни определили албанците/ - българите са троскот, където не го сееш, там никне и няма отърване.
-
Какво означава тюркизирани? Генетично ли?? Бил си българин и след едно поколение изведнъж генетично си се тюркизирал? Мисля, че имаш предвид езиково тюркизирани. Тогава как ще коментираш това: Даже великий английский историк и мыслитель Роджер Бэкон в своем Великом Сочинении, 0ри¬ Ма¬пит, написанном во второй половине XIII века, писал: "Далее, за Этилией, куманское княжество граничит на севере прежде всего с Великой Булгарией, откуда происходят булгары, живущие между Константинополем, Венгрией и Склавонией. Ведь та, что расположена в Европе, - Малая Булгария, и там говорят на языке булгар, живущих в Великой Булгарии, которая находится в Азии..." Роджър Бейкън /ср. ХІІІ век/ - "Нататък, зад Итил /река Волга/, куманското княжество граничи на север най-вече с Велика България, откъдето произхождат българите живущи между Константинопол, Унгария и Склавония. Та нали, тази разположената в Европа - е Малката България, и там говорят на езика на българите, живущи във Велика България, която се намира в Азия..." от сайта на Казанския държавен университет /т.е. от люлката на татарстанската наука/. http://www.kcn.ru/tat_ru/kazan/capital.html Щом ние /Малката България/ и те /Голямата България/ говорим на един и същи език в средата на ХІІІ в., кой какъв език говори? И ние ли заедно с тях сме се тюркизирали окончателно в ХІ-ХІІ в. и явно изчезнали окончателно в ХІІІв. /макар това известие абсолютно да праща тезата ти за изчезването на волжките българи в тъч/?
-
... и не само, а включително и кумани, руси, алани и т.н. и т.н., като през вековете те са върнали етническото си име за сметка на този прякор-даван на покорените бивши чингисханови врагове. Не е допуснато само за българите, за да не се разваля славянската /сръбска/ доминация за сметка на българското - чудско-тюркско на Балканите. Нали помните разговора на англичаните с руската делегация по повод началото на руско-турската война от 1877г.? Руската позиция била : "Отиваме да освободим братския български народ". Англичаните казали /нали са опората на султана по това време/ : "Защо не освободите първо вашите българи по Волга, а идвате да освобождавате тези?". Руската делегация контрирала: "При нас българи няма, имаме татари дето ни колили 250 г.". Та ето защо е татаризма, той е просто свързан със славизма/ сърбизма. Скачени съдове са, за сметка на българското в двата случая. Абе бугарите са татари - самоеди, чудско племе, дето изчезнало в славянско и татарско море. Затова едните с граници Казански полуокръг, другите между Варна и Търново и Стара планина и Дунав. За друго нямат никакви основания. Да ни е честито. При тези условия - и на этом спасибо, могло быть и хуже, например само острова на Дунав гдето се били сърбали 10-те хиляди номади на Аспарух.
-
Стига с ИЦА, мица и др. подобни. По техните закачки ли да правя евкилибристика с историята или да се съобразявам с научната логика и източници. Смятам, че такива трябва да ги караме да се съобразяват с логиката и източниците, а не да им ходим по поставената матрица. А това, че волжките българи са татари, е точно капана заложен от пансърбистите в Руската академия на науките от нач. на ХІХ век. Бугари-татари ви е познато нали? Е това е кулминацията в целия проект. Без малко и сами тук да си бяхме повярвали /в периода 1950-1990/, а какво остава за вардарските ни събратя-нещастници. Трябва да се каже високо, татари няма. Това е политически проект, такъв какъвто са ромънизъм, славизъм/ сърбизъм, малкото им събратче македонизъм. Има българи, другите българи, волжки. И в тази средновековна държавност са включвани местни заварени племена - и тюркски включително. И те имат право да се гордеят с българското си име, историческа реалност е и е добре това. Никой народ от старата българска държавност не го е било срам, че е бил част от нея и е ползват етнонима. Докато при други паднали средновековни държавности не е така. Потънали са в небитието и народите включвани в тях се дистанцират и не искат и да чуят за този си период в историята - Османска империя, Романия /ама оригинала, а не палитическото менте/ - никой арменец не се е наричал след краха й ромей, ни грък, ни иверин, да не говорим за българите живели в частите на империята. Чингис хан е извършвал страхотни етнически чистки сред тези, които не са му се подчинявали доброволно. И първите жертви на етническа чистка са ТАТАРИТЕ - безследно изчезнал етнос от монголската народност. С това въпросът за етимологията на казаските народи следва да приключи.