Иванко Тертер

Няма твърди данни за отхвърляне на зависимостта едва след смъртта на Узбек хан /1341 г./. Узбек хан и преди смъртта си има проблеми с немалко от зависимите от него владетели, предимно от руските княжества. Така, че спокойно може да е отхвърлена зависимостта от ордата през 1330 г., веднага след битката при Велбъжд, когато е наложен компромисен цар "Йоан" Стефан. Възможно е партията на Белаур и другите велемощни български боляри да договарят гаранции за поддръжка от страна на сръбския крал /с позиции сред висшите слоеве в ордата, между другото/ при защита на независимостта при евентуалнен наказателен поход на Узбек хан. В този смисъл "Йоан" от 1330/ 1331 г. си е доста логична позиция.

Какво е станало през 1338 г.? Дай нещо, защото не съм чувал. Откъде взе информация да край на зависимостта от ордата точно през 1338г.?

Да речем, че попадаме под "татаро-монголска" зависимост /1242г./ и вече не са "самодържци", а васали на Златната орда. И така до началото на ХІV век, когато това златоординско влияние се отхвърля и се достига до Йоан Стефан, Йоан Александър, Йоан Страцимир, Йоан Шишман, след които отново попадаме под чуждо васално влияние и "Йоан" липсва при Константин ІІ Асен 1397-1422? При отвъддунавските български воеводи и принцепси след отхвърляне на унгарската зависимост в 1330 г. имаме "Йоан" Бесарабъ, на моменти после се губи /унгарско-турско влияние пак/ и изчезва окончателно след "Йоан" Мирчо, когато вече Влахия окончателно става васал на османската държава и не са самодържци?

T.Jonchev', руското всъщност не е съвсем руско. При тях е заимсвано на по-късен етап от книжнината наложена им от български и въобще балкански книжовници. Да не забравяме за българския или сръбския /според мен по средата някъде/ Марко КРАЛЕВИЧ /малък крал, син на краля/ и за сина на Иван Шишман, който е наречен ГОСПОДИНЧИЧ /малък господин, син на господин Търновски 1393-1395 г./. Също по времето на Константин ІІ Асен /1397-1422/ се споменава за един КАРАЛЮК /КРАЛИЧ/, комуто той отстъпва крепости около Ихтиман, ако не се лъжа /Константин ІІ да не е отстъпил на сина си тези крепости, на малкия кралевич??. Още повече, че този каралюк-кралич е описан като "лъвообразен" - справка герба на царство българия с лъвовете!??/. В този смисъл ВАСИЛИЧ /малкия император, сина на василевса/ си е точно словено-българска транскрипция на гръцкото василевс, както другите са такива по отношение крал и господин. Калоян не казва титла, а споменава изрично за име. Затова е ясно, че няма да е латинската титулатура каквато ти даваш. То ще е името, да кажа прякора на детето, навярно наричано от българите валисич и така станало нещо като второ име или известен прякор. Нещо, като за Симеончо - царчето. Възрастните така се обръщали към него и са го знаели така в обществото. Затова ми е любопитно да видя на латински текста, само на думичката за име "Васили..??" Ако приемем, че Василий е име, а не общоизвестен прякор-име /василич/.-то това е и вярното до доказване на противното-нека помислим за друга хипотеза. К. Гербов в своя студия добре забеляза, че "Йоан" всъщност е знак - титла на самодържец /сред владетелите на българската държавностна традиция, според мен/. Имаме "Йоан" "Асен" ІІ. Ако "Йоан" /самодържец, от бога/ е добавката, която е получил след възцаряването си в 1217 г., а "Асен ІІ" е указател за баща му-родоначалника на владетелския род, ДА НЕ БИ ВАСИЛИЙ ДА Е НЕГОВОТО ЛИЧНО ИМЕ ПО РОЖДЕНИЕ??

Да, ясно. Тъкмо прегледах цялата кореспонденция, която е на български в интернет. Всъщност има ли го някъде латинския текст от писмото на Калоян - дали изписването на името е ВасилиЙ или ВасилиЧ? Калоян не споменава, че изпраща свой син /може да е от скромност/. Малко ме притеснява, ако изпраща свой първороден син и евентуален наследник. При болярските брожения срещу Асен и Петър, Калоян трябва да е имал едно наум, че и с него може да стане подобно нещо и наследникът трябва да е винаги под ръка. Презвитер Константин е участник в няколко дипломатически мисии до папата заедно с коместабул Сергий. Логично е, че се изпраща негов син - Витлеем според мен, предвид естествето името. То е по-приближено до духовничеството, отколкото към именната система на цивилните лица, особено пък престолонаследници. Някак си това име Витлеем е извън контекста и не се вписва в именника на българските владетели. Архиепископ Василий споменава, че едното дете е син на свещеника Константин, а другото на царя. Не споменава Калоян, може би е било очевидно за него, че няма нужда да указва изрично на Калоян. Но може да е имал предвид сина на Асен І или пък последния да е бил "осиновен", приет като духовен син от Калоян и да е споменат в този контекст. Да не забравяме, че вдовицата на Константин Тих Асен "осиновява" деспот Яков Светослав, който е бил даже по-възрастен от нея. Това цели законното му закрепване в йерархията на престолонаследниците. Има такъв аналог значи... Всъщност, ако е налице "осиновяване" на сина на Асен І, тогава Калоян по право е цар и "синът му" трябва да изчака момента на смъртта на "баща си" за да заеме престола. Ако не го направи, това е метеж и измяна. Може да се допусне вид компромис - малкия василич си трае, докато порасне и ще стане владетел на закноно основание веднага след чичо си и "осиновител-баща". Други родни деца на Калоян не биха го изместили от списъка на престолонаследниците, тъй като са последващи по ред низходящи на цар Калоян. Така и Калоян е спокоен, и василича /Йоан Асен ??/ е спокоен и си чака реда, в общи линии няма интрига сред върховете в царството и всичко е по закон и обичаите на наследяване...

Т.Йончев, рано е да се каже. До доказване на противното - на първия. Някой има ли текста на писмата, в които се споменава за двете момчета изпратени в Рим? Точната фраза каква е? Също, ако може пуснете връзка към известията на Акрополит, абат Рудолф, Клайнер.

И "македонците" са съществували до 1934г. Жоро76. Чети ми правилните термини, които използвам в текста. Не ми вмъквай дума "измисля", когато използвам термина "налага" или "официализират". Етноним българи се използвал, разбира се. Но да речем, че не е било така. Какво пречи да се върне този етноним за всяка малка група, с който тя самата се е назовавала -мишари, сувари... с общо за тях наименование булгар. Да бе кръстена в 1920 г. Казанска АСР и казанци. Не е направено обаче. Не се прави и сега. Абсолютен "македонизъм" под друго доктринално-политическо наинование, а именно "татаризъм". Македонците поне изпозват съвременнно географско име за "етноним" /при все, че съвпада с името на изгубено древно племе, народ/, при татарите не е така - ако беше трябваше да са Казанци. На тях немонголите им е вменено да използват за етноним името на избит монголски народ.

Получава се интересно нещо. Имаме двама бащи - цар Калоян и архиепископ Василий. Има две момчета - синове: Василий и Витлеем. Кой чий син е? Варианти : І. Калоян-Витлеем Калоян-Василий ІІ. Василий-Витлеем Василий-...Василий. Определено смятам, че едва ли архиепископ Василий ще има син кръстен с негово, пък било то и духавно име. Всъщност в онази епоха едва ли има някакво разделение между духовно и цивилно име. По-скоро то това е и цивилното име на архиепископа, освен духовно. Оттук смятам, че най-логичен е варианта синовете да са както следва: Василий - син на цар Калоян и Витлеем - син на архиепископ Василий. Допълнителен довод е, че Витлеем е по-скоро име от църковната традиционна именна система. Докато Василий е от цивилната държавническа именна система. Плюс в превод ознавачава и "император, василевс". Да не би да се има предвид Василич, а не Василий? Ако е Василич спокойно може да се преведе като "малкия василевс, сина на василевса". Подобно на крал-кралевич, господин-господинчич... Витлеем подхожда за цивилно, а оттам и бъдещо духовно име за бъдещ глава на църква, в случая Българската автокефална църква. Това допълнително накланя везните към връзката баща - син Василий-Витлеем. Всъщност, ако в писмения паметник е посочено, че са синове на "царя" и "примаса" /т.е. не се назовава изрично Калоян/, то като нищо Блазиус Клайнер да е прав казвайки, че Йоан Асен ІІ е бил в Рим и след това се върнал, победил враговете си за трона и станал цар. Ако вместо Василий в известие се чете Василич, това означава че се споменава "сина на василевса"- василич. Асен І е провъзгласен от българите за цар /това че във външен план титлата на българския владетел е призната през 1203 г. не променя нещата за самите българи/. След смъртта на Асен І "василич" по право е наследникът му и първороден син Йоан Асен ІІ. Петър и Калоян са били по-скоро съцаре. Петър на цар Асен І /от 1186г./, а Калоян на цар Петър ІV /от 1196г./. В същото време статута на ненавършилия пълнолетие "василич" Йоан Асен ІІ си е оставал такъв. Съцарете са били владетели или аналог на регенти до навършване на пълнолетие на "василича". Интересното е, че Йоан Асен ІІ прави подобна маневра с латинците в Константинопол, като замалко да бъде признат за съцар и регент на малолетния латински константинополски император /1228г./. Бл. Клайнер борави с доста достоверна информация от архивата на Ватикана. Самия той изнася на пръв поглед абсурдни известия, но с малко повече стиковане на източници и мисъл, може да се "преведе" точния контекст на думите му. Без друго за историята се губи повече от десетилетие от живота на Йоан Асен ІІ, до идването му обратно в Търново през 1217 г. Нищо чудно първите години от емигранството му да са свързани именно с обучението му в качеството на "василич" в Рим. Оттам през Унгария в Галич, където в резултат на несъмнено съхранени родови връзки с местни фактори събира своя голяма войска, с помощта на която си връща законния престол в Търново. Благодаря на Енка и Фружин за съмненията, които ме накараха да ангажирам повече мислене по тази тема.

Жоро76, помисли малко и ще видиш че нещата са точно на 180 градуса. Татарската нация възниква в момента в който възниква и македонската нация. Мозъчния тръст е един и същ - КПСС и Коминтерна. С тяхни решения се официализират тези нации. Едната в 1920 г. - татарската, другата 1934 г. македонската. Една и съща е и личността налагаща двете - Сталин. В първия случай е завеждаш работите по националностите в Съветска Русия, във втория първи генсек. Не успя обаче с налагането на добруджанската, тракийска и шопска нации. Но ги пусна едновременно с татарската и македонската. Така както е нямало македонци до ХХ век, така също е нямало и татари до ХХ век. Македонците отсъстват от политическата и етническа сцена от първата половина на първото хилядолетие насам, а татарите отсъстват от ХІІ век насам. Първите /македонците/ са асимилирани и потънали в гръкоманската народност, вторите /татарите/ са избити от Чингис хан до крак и до последния младенец. Никой не може да ползва етническите имена и корени на македони и татари. Обратно - "македони" и "татари" могат да ползват предмакедонското и предтатарското си българско народностно име и история. Ако желаят и никой не може да им забранява. "Татарите" са българи във волжкия смисъл на думата, имат си своя история, религия, обичаи. "Македоните" са българи в дунавския смисъл на думата, имат своя дунавска история, религия, обичаи. Естествено, че никой географски различен българин не е българин в дунавския смисъл на думата, все от който много тука са свикнали да гледат. Не София е слънцето около което трябва и може да се въртят историческите българи по света. Слънцето за дунавските българи в момента е София, слънцето на донските и черни българи е Киев, дай боже скоро и Москва /след отърсване от наложените им външни доктрини "Римска" и "Славянска/ Сръбска"/, волжките българи си имат свое слънце около което гравитират и това е Казан. Даже и най-крайните татаристи извеждат потеклото си и вземат цялата история на Казан и Велики Булгар, ведно с религията, културата и цивилизацията им. Бих казал, че татаризма е по-жилав и мъдър от македонизма, защото макар и изграден в противовес на булгаризма, но взима всичко булгарско за свое без да го приписва за татарско. При "македонистите" е по-плоско. Те бидейки антибългарско творение, вземат всичко българско, но го приписват за "македонско". Това ги прави много незащитени "имунно", като "народ" и може да им изиграе доста лоша шега в скоро време. Настина е голям исторически майтап, че прави словени българи използват етнонима на гърчеещите се "антични македонци", а немонголоиди с многовековна държавност, религия и култура използват етнонима на избити до крак полуграмотни монголоиди-номади "татари". Но на човек каквото му направят и им повярва, друг не може да му го направи.

http://rodinec.blogspot.com/ http://pomaks.blogspot.com/2008/10/blog-post_6691.html http://pomaks.blogspot.com/2008/10/blog-post_31.html Също както и при гагаузите, македонците, "шопската" нация в западните покрайнини, ако някой се чувства българин да бъде, такъв е, който не - да върви по пътя /като остави историята си на нас бългрите преди да хлопне вратата зад гърба си/. Шма и незагубени за корена си българи-помаци и трябва да ги смятаме за своя част, а не д аги отблъскваме. Докато искат - с нас са, от нас са - с история, език, обичаи, като не искат - по пътя...

За еврофондове забелязваш ли, че сайта даже е с адрес .eu Да вземат и българите католици, православни, баптисти, мормони, будисти да искат признаването им за отделен етнос? Тъй де, бая пара за усвояване е...

http://gothabg.blog.com/2375329/ - Тертероба Гика-та е съвпадение просто.

Съгласен съм с Тогарм и Йончев. Протобългарина е по тази тема праволинеен /с капаци/, тъй като възпроизвежда информация получена от татаристи /клон на пантуранството/ от обкръжението на доскорошен съветник на сегашния президент Шаймиев. Всъщност тя е достъпна в техни официални сайтове и по форуми. Колкото и да е фризирана /а мисля, че е нищожен процента/ историята на емир Джагфар е писана по времето на Паисий - тогава е живял и самия Джагфар. По негово време може да е фризирано малко, може и при по-късния превод. В друг форум дадоха "съкрушителен" аргумент за това че Джагфар тарихы е фалшификат. Аргумента бе: "Фалшификат е, защото не противоречи на никой от известните писмени източници". Съкрушиха ме, настина. Ако е от КГБ създаден, тогава КГБ е направо антидържавна организация съставена от доктринални камикадзета. Това е така, защото с този труд се нанася смъртоносен удар право в сърцето на двете властващи в руската държавност доктрини - славизъм и византизъм /"Трети Рим"/. И по думите излиза, че КГБ налага пробългаризъм за сметка на пансърбизъм, панбългаризъм за сметка панвизантизъм и т.н. Браво, ама защо им трябваше да чакат разпада на СССР за да го направят? Ал.Баяр не е ли казвал? Тогарм, тъй като /както и аз/ допускаш историческа достоверност в основата на Джагфар тарихы, ще те помоля да направиш някои изводи по въпроса за старите известия за РОДИНИТЕ на българите през призмата на Джагфар тарихы и др. волго-български източници. Доколко има съвпадение с една Зографска българска история и др. стари дунавско-български източници /пък били те съмнителни или фалшификати:)/?

Влахия: Бесабаръ - владетели-управители на Влахия /ХІІІ-ХVІІв./ http://www.ghyka.org/Histoire/Basarab.pdf Карвуна: Тертер - владетели-управители на Карвуна /ХІІІ-ХІVв./ Балик 1322-1354, Теодор 1322-1354, Добротица 1354-1380, Иванко Тертер 1380-1388 Какви доводи да представя, по какъв въпрос? Ако е за това, че Влахия и Карвуна са родови наследствени феодални владения на Бесарабъ и Тертер, не виждам смисъл да доказвам този общоизвестне факт.

Симеон е символ на войната между България и Константинопол и затова след сключване на мира и сватбата с Ирина, името на първия син е Борис, а не Симеон. Борис е символа на мира с Константинопол, а Симеон на войната и противостоянието. За ромеите Симеон предизвиква негативни усещания, затова дипломатично е заобиколено споменаването му. След падане на І БЦ, името Симеон принципно не е било възтребвано за именуване. Да кажа честно, даже във ІІ БЦ Симеон не е бил между отбелязваните велики български владетели. За такива примерно Калоян в писмата си споменава Борис, Петър и Самуил. Петър І и Борис ІІІ въобще не са били меки характери. По-скоро са били уравновесени личности, които са налагали своето без трясък и резки движения. Но са налагали.

сръбската ОМО Илинден. Трябва да се оправдават и усвояват паричните потоци от посолството.

Ловеч се издига в ранг на самостоятелно роводо владение на Страцимировци още преди изкачването на Йоан Александър на престола. Всъщност именно този висок статут на деспотите на Ловеч, довежда до възкачването на ловешкия деспот Йоан Александър за цар. Те са били на високо място в йерархията на царство България. Преди това родовите владения /към 1300 г./ на Страцимировци са земите в Средногорието със столица на владението им - Крън. Може би затова земите в тази карта указваща на Ловеч, носи името Средногорие. Не смятам, че в науката е спорен факта, че Карвуна е владение на Тертеровци, а Влахия на Бесараби. Ако се оборва този факт, следва поне да се укажат владетели на тези области извън родовете Тертер и Бесарабъ. Ще е трудно /невъзможно/ да се направи обаче.

Латинците, гърците нямат звука Б, а произнасят В! http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...p;mode=threaded В централна Испания и Гърция продължават да говорят В вместо Б. Може да се отвори всеки учебник, а по скоро някоя видео програма в интернет и слуша гръцкия или испанския централен диалект. Буквата ная лат. B при тях се произнася не като Б, а като В. В някои случаи обратно- V се произнася като Б.

Въобще не се бях замислял. Идеален въпрос, наистина. Веднага ми дойде на ум следното: Роман І Лакапин има първи син Христофор Лакапин. Последния е съимператор на баща си. Христофор Лакапин има дъщеря, която е омъжена за цар Петър І. След сватбата и сключването на мирния договор ок.928-930 г., тя получава името Ирина /мир/. Петър І и Ирина имат двама синове: Борис ІІ /кръстен на дядото на Петър І/ и Роман І /кръстен на дядото на Ирина/. ЛОГИЧНО НАЛИ! КГ125, благодаря настина. Настина дребен факт, но много на място попада в контекста на наистина мирните и равнопоставени отношения между България и Константинопол в периода 930-968 г! Кръщаването на децата с тези имена е наистина дипломатически ЗНАК от висша международна класа.

Макар, че става оффтоп, но кратко ще отговоря. Откъде се извежда, че Птолемей под ставани има предвид славяни?? Даже близко звучение няма. Къде е славя, къде е ставам /обратно на сядам/? Ако се извежда от "старославянски" през аланското "стыд" /stыd/, то се получава не СЛАВЯ, а СРАМ или ПОЗОР. Това значение на стыд се използва в старословенския руски език и досега - "мне стыдно за вас!" /срамувам се за вас!/, "чего стыдишся?" /какво се срамуваш?/ и т.н. Явно в старословенския руски език значението е огледално коренно противоположно на даденото аланско-осетинско такова. п.с. има отделна тема за "терминът славяни" - препоръчвам тези обстоятелства да ги изследваме там. Интересно е настина... Не искам да слизам толкова ниско, но АКО е от стыд /срам/, то може да е индиция за това, че са именно представители от най-ниското ниво социална категория население и затова така ги наричат пренебрежително. Те самите са имали друго отношение към себе си и народността си.

6 май /веднага след или наравно с него и 2 юни, също и 1 ноември/ - без българската армия и нейния патрон Свети Георги, никоя от другите дати нямаше да ги има. Това е корена и в добри и в лоши времена. Да разбирам, че само за 1 вариант може да се гласува, нали? Ако може и други, допълвам упоменатите 2 дати в градацията си.

Смятам, че излишно се отива в крайности. Има лоши хора, има и добри. Да се щампова отделен народ, етническа или верска група с категоричено определение е грешно. В последните десетилетия на Османската държава етническото съжителство ври под пълна пара. Ако не беше така, империята щеше да си съществува още дълго. Именно вътрешно държавните етнически конфликти довеждат до краха й. Отвратен съм от групата-ренегати помаци, които врезултат на релгиозна обработка и "подкокоросване" от централните османски власти са станали оръдие в борбата срещу сънародниците си, но друговерци - българите християни във времето на Априлсокото въстание. Обаче съм възхитен от родолюбието на друга група помаци, които и преди и след това милеят за родината и народностния си корен. Такива има и сега, особено тези в пределите на Беломорска Тракия, в гръцките предели на южните склонове на Родопа планина.

В общи линии към 1300 г. ситуацията е такава, според мен : Царство България обхваща в себе си териториално и държавностно феодалните владения на няколко български аристократични рода, утвърдили се към този момент - 1. столица Търново /"България" в тази карта/ - земя под пряко подчинение на царя Смилец І, Смилец ІІ, "Чака" и началните години на Теодор Светослав 2. Карвуна - родово владение на Тертероба /рода Тертер/ 3. Влахия - родово владение на Бесароба /рода Бесарабъ/ 4. Ловеч /"Средногорие" в тази карта/ - владение на Страцимировци /рода Страцимир, бивши владетели на Крън, а след това в Ловеч/ 5. Видин и Северинки Банат - владение Шишмановци /рода Шишман/ 6. На по-късен етап Теодор Светослав присъединява към сбора на тези български феодални владения с общо название на държавност - империя България и тук споменатата в картата "Молдова" и границата на изток е Днестър. Това е към 1300 г., според мен.

Смятам, че не е било правилно да бъде забраняван в някои периоди от развитието ни. По-добре да бяха го оборили научно и в дискусия, а не със забрани. Той изкара някои нови оригинални източници за българите. Тълкуването е отделен въпрос. Ами да бяха дали свое тълкуване, а да не игнорират тези източници. Ганчо Цанов има своите грешки, но те са плод на времето. Една от тях е разглеждането на славяните като народност, а не според реалиите на античността и ранното средновековие - социална категория. Другата слабост е, че изследванията му са "контра" на просръбския почин в историята ни /подчинена на политическата историческа доктрина панславизъм/. По този начин сам се е забил в тесни рамки на тълкуване и цели на тълкуването. Въпросът за генезиса и прародината е много по-обширен от обхвата на Ганчо Цанов и други историци налагащи различните хипотези. Всъщност отговорът обаче си е в преписите на старите книги от ІІ БЦ, достъп до които са имали нашите ранни /ХVІІв. Петър Богдан Бакшев/ и късни възрожденци /ХVІІІ-нач. ХІХв. Паисий, Спиридон, поп Йовчо, Раковски/.

http://www.segabg.com/online/IMG/2304/0063-large.jpg - останки от крепостта