Иванко Тертер

1. Роджър Бейкън /ХІІІв./, като той не доказва, а си пише енциклопедичния труд според общоизвестните данни в епохата му. Примерно цитирам: "...И като взеха унгарците /хуните/ от земите при Паскатир /Башкирия/ съседите си българите /влахи/ населяващи източно от Паскатир и нахлуха чак до Франция, като много страни им плащаха данък...". Той визира V век. 2. Освен горното известие на учения от ХІІІв., налице е утвърждение и от Паисий Хилендарски /1762г./, който в своята известна "История..." споменава същото, като указва че гърците в началото бъркали хуни и българи и назовавали българите понякога и хуни, но после се коригирали. Дю Канж има същите утвърждения /учен от ХVІІв./ за участието на българите в хунския съюз и инвазията в Европа в V век. Съюзът е начело с хунска династия, затова различните народи от хунския съюз понякога са кръщавани с общото име хуни, а не със собственото им.

Колкото и да е трудно за съвременния човек да си представи, но Северински Банат и София са централни части на България в ХІІІ-ХІV век. Северински Банат - на северната част от царството, София - на южната му част. Унгария - северния противник, бие клин в северния център /Банат/ в посока юг. Османците - южния противник, бият клин в южния център /София/ в посока север.

Северински Банат цепи държавата на две - на източна и западна част и се затруднява координацията и връзките им. Унгарците забиват клин по този начин. Същото повтарят и османците по-късно. При тях клина е от юг в посока София. Така разделят Видинско и Търновско царство и затрудняват координацията между тях, а и тази със западните български княжества - Велбъжд, Прилеп и другите християнски владетели в Сърбия, Албания и Босна.

Тези лица и титлите им са си от Средновековието и са живяли в епохата на гореупоменатите. Титлите им могат да са само легални и напълнени със същото съдържание, което имат лицата носещи такива титли в региона. Например титлата воевода променя вътрешното си съдържание едва след ХVІІІ-ХІХ в., когато след реформи и вътрешна централизация на османската държава, е изведена от легално обръщение в османската държава и става символ на нелегална барба на българите, начело с все същите им водачи и последователите им.

Няма никаква вероятност изброените да са спахии-християни, защото няма никаква вероятност такива да са били следните лица със същата военно-административна титулатура от същия период: жупан Драгомир Маневъ /Влахия/, воевода Влад Цепещ /Влахия/, бан Бенедикт Химфи /Унгария/, господин Иванко Тертер /Карвуна/. Жупан, воевода, бан и господин са висши военно-административни, предимно наследствени, титли и не могат да се прилагат за спахии-християни. Последните са от нисше военно-административно звено.

Земите на царство България влизат в османската административна, данъчна, военна /с изключения/ система. По същия начин след ХІ век например, земите на Трансилвания са влязли в унгарската административна, данъчна, военна система. Според мен няма никаква вероятност да са спахии-християни следните лица, както показват и административно-военните им титли: жупан Богдан - Никопол /1470/, воевода Радик /1454/ - София, бан Михаил Шишманов /1492/ - София, господин /господар/ Тодор Балина /1598/ - "пръв благородник в Никополския санджак"...

Унгарското кралство /респ. Свещената римска империя/ чрез Сигизмунд, а след него чрез правоприемника му на престола Владислав Ягело, многократно са предлагали договор на султана по силата на който да им бъдат отстъпени Склавония, Албания, както и България до София /т.е. България с център Видин, Видинско царство/. При победа в битката при Варна от 10 ноември 1444 г., турците най-вероятно щяха да поискат мир, като отстъпят на тези искания. Хипотетично приемам, че на гребена вълната Владислав би отказал и щеше да продължи похода в посока Одрин. Приемам вариант, че турците щяха да поискат нов мир, като вече отстъпват цялата България северно от Стара планина - Видин, Търново, Карвуна. При преценка, че силите няма да са достатъчни за превземане на Одрин, кръстоносците най-вероятно биха сключили такъв мирен договор. Ян Хуниади при това щеше да се сблъска с Фружин и Влад Дракул, за това кой да управлява тези земи. Разбира се, Фружин и наследниците му имат най-голямо законно право на това, но вече реалностите са били други в средата на ХV век. Отделно и Ян Хуниади и особено Влад Дракул са си имали своите законни, макар и не толкова силни законни основания за управление на тези български земи, предвид родовия им произход. При всички случаи един договор между турците и кръстоносците от 1444/ 1445 г. би бил толкова стабилен, колкото предния договор останал в сила броени месеци. Още повече, че втория поход не е правен с подкрепата на всички балкански християнски владетели - влашкия воевода /включва се едва в последния етап от немай къде, но предупреждавал да не се предприема въобще похода преди това/, Георги Бранкович, Константинополския император, а Скендербег е бил изолиран. Несъмнено, турците щяха да се възползват да вбият клин и да направят контраофанзива след месеци или години, като се стараят да върнат позициите си.

Много слабо разработена тема в нашата историография. Нека запълним с колкото можем тази неразработена и пренебрегвана тема от новата ни история. ВДРО има връзки с ВМРО на Тодор Александров и другите български революционни организации в откъснатите български земи. Тодор Александров е помагал с финансиране, оръжие, съвети. Дясното /"т.нар. в периода 1945-1989 г. "фашистко"/ крило на организацията недопуска създаване на "добруджанска нация" - аналог на създаващата се в този период "македонска". Интересува ме специално и дейността на четата на Стойко Колев /поради лични причини/. Ако може давайте информация. От малкото връзки по темата давам следните: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%...%86%D0%B8%D1%8F http://blog.360.yahoo.com/blog-XYXNv1g5crX...-?cq=1&p=19 http://www.dobrudja.150m.com/psdmo.htm Химн на българското добруджанското движение и добруджанци: http://pesen.hit.bg/texts/np_o_dobrudjanski_krai.html - текст http://bgrod.org/downld/index.php?p=patriotichni - № 25 - изпълнение, № 39 - само музика /караоке/

Светослав е езичник, защото ако е приемел християнството щяла "да го осмее дружината". Той напада християнска страна, а не просто България. Не онази неговата България, бих рекъл. Нападението му граничи с метеж на претендент за престола, и то законен от негова гледна точка. Това, че напада дунавска България /"Малка България"/ не би го направило небългарин /ако се приеме, че е бил такъв/. Просто би го направило недунавски българин, но да речем "донски", от "черните българи" с външен вид от типа на тези негови наследници: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...in_Cossacks.jpg - особено долните трима в гръб.

Да, и не само той. Затова се засегнах от твои думи в другата тема, че всички сегашни моравци са сърби и никой няма право да търси българския си народностен корен и име. Беше крайно, но виждам, че било плод на недоразумение. В момента в Ниш има голяма българска организация, която има връзки с българите от Западните покрайнини. Наскоро в ТВ Варна в предаването на Костадин Костадинов /председател на ВМРО-Варна/ наред със западнопокрайненски българин и войводинска българка, участва и един млад моравски български патриот от Ниш, филолог по образование. В никакъв случай той не изглеждаше различно от българин.

Вярно е. И пак достигаме до това, че макар и да са езиково тюркизирани иранци, то те са си българи и специално от Волжка България. Към ХІ-ХІІ век куманите вече сформират свое обособено княжество Велика Кумания, което е било васално на Волжка България и в същото време играе важна роля за възстановяване на Дунавска България ІІ БЦ. В този смисъл са дошли от едната българия в другата българия и то в момент, когато между българин там и тук не се е правила такава разлика, каквато има в момента. Ако приемем вътрешното гагаузко сведение от ХІХ век ГАГА СУЗ /Устата да мълчи/ за факт, а не за легенда/ мит, давам следното обяснение за смяната на езика: В този период ХV-ХVІІ "гагаузите" са в десетки пъти по-малко демографски, отколкото сега. Даже сега те са стотина-двеста хиляди. Пет века назад са били да речем не повече от десетина хиляди. Това дава географска граница на десетина села /средно по хиляда жители на село, както е било до самия ХІХв, а какво остава за по-преди/. Личните султански земи обхващат толкова, а и повече населени места даже в един район. При избор да запазят вярата си и да не се изселват от селата си, султана остава доволен - взема данък от неверници, който е с пъти по-голям от евентуални данъци от мюсюлмани. Условието за смяната на езика, предвид близостта от столицата Одрин, а след това Константинопол и старанието за някакъв вид начална асимилация е в реда на логиката. Как се извършва самата смяна в езика в течение на вековете? Со кротце и со малко кютек. Со кротцето е със силно присъствие на османски чиновници в тази част на султанските земи. Ако се чуе българска реч - смърт на проговорилия. Ако провокативно османския чиновник запита някое българче на български и то му отговори, значи в къщи на детето му говорят български - смърт за детето. Останалите, като знаят че детето им ще бъде убито, ако каже дума на български, за семеен домашен език използват само турския /във вида в който го владеят/. Минават десетилетия, поколение-две. Българския език в тези султански земи /предбалкана/ е само спомен превърнал се в легенда. С вековете е нормално чрез възпроизводството "гагаузите" да наброяват по-голяма бройка, както е нормално за всички етнически групи и народи. В ХХ век те са предимно в Бесарабия, където техните деди българи гагаузи са дошли, след като са бягали от гоненията на турците в одринска тракия ставали в ХІХ век.

Убеден съм, че нашите възрожденци и още повече средновековните ни деди, са знаели много по-добре историята ни и тази на Европа, отколкото ние учещите историята по исторически трудове и штампи поставяни след ХVІІІ век. Ето защо трябва поне едно око да хвърляме към малкото запазени български и други стари източници за историята, при все че може да се разминава с някои съвременни схващания. Това не означава, че старите са грешни, може да означава обратното. А може да означава, че се допълват. Добра новина е, че протобългарин е отворен към предизвикателствата и склонен да мисли върху тях, а не е закостенял в представите си. Последното е спирачка и би се достигнало до комични ситуации, като тези с участието на някои много "бойни" историци, които стоят на амразурата и отбраняват подстъпи, при все че всички атакуващи са ги подминали и идея си нямат да задържат настъплението си, заради някаква ненужна амбразура и барикада останала в миналото и нямаща никаква тактическа стойност.

Това е вярно за "славяните". В момента това е условна общност на лингвистична основа, в миналото е било социална категория. И двете не обвързват общ народностен произход, а езиков /респ. социален/ такъв. В генетиката явно се използва наложения щамп за народност на "славяните" и те са я взели оттам откъдето официално ситуират прародината им на тези скандинавци фино-балти. Ето защо "славяните" са предимно в Исландия, Швеция, Финландия, Полша, Прибалтика, Коми, Мордва, Карелия... И почти липсват в рамките на ЮгоСЛАВИЯ. Хърс, просто наложенвия халотип в генетиката означен за "славяните" го подразбрай за фино-балтите и всичко си идва на мястото. Генетиката следва да се приема, като важно доказателство за проверка на наложени или новоиздигани "исторически теории".

Преди седмица специално се разходих до двореца в Балчик за оброчния кръст. Всъщност оброчните кръстове са 6 броя! Надписите са на български език с български имена на лица. Има "внадки" на латински, което отговаря на лексиката на латинизиращия се след ХVІІ век отвъддунавски български език. Всички кръстове, вкл. с "ачаста круче" и "нуме" са датирани! Годините са 1817, 1830, има и един на починали руски войници с руския кръст най-отдолу на кръста и е датиран от 1828/ 1829 г. - явно е от руско-турската война 1828г., когато за една година Балчик е бил под руска администрация. Единствения недатиран кръст е т.нар. "оброчен кръст на Мирчо", за който има тема тук, че ми ти бил древнорумънски писмен артефакт от ХІV в. /при все, че самите румъни не са се светнали за този факт, явно 20 г. румънска окупация в Балчик не стигнала за да разчетат този "румънски средновековен артефакт"/. Текста е на латинизиращия се отвъддунавски български език, но още преди съставянето на румънския език - в смисъл преди 70-те латинизиращи езика реформи извършени след образуване на румънската нация /1861 г./. Ако кръста е късен, подобен на другите 5 кръста, датирането му е от периода 1817-1830 г., плюс-минус десетилетие. Ако кръста е наистина средновековен, то тогава разчитането на П. Добрев е резонно. Имам снимков материал на всички надписи на кръстове с означени години на съставяне на надписите. Не намерих време да ги пусна в отделна тема на сайта, както смятах, но при първа възможност ще се постарая.

Тогарм, представи насоки за събиране на доказателства, доста вече събрани доказателства и може спокойно да се приеме /поне/ за обсъждане. Лично аз смятам и повече, че е по-аргументирана тази теория и реалност отколкото наличната наложена в момента. И по тази хронология историята на българите е почти без "бели петна".

Към Балчо Нейков ли е въпроса? Ако не беше починал преди 100 години сигурно щеше да отговори. Аз само ще опитам да напипам в тъмното : Петко войвода е знаел перфектно български и турски. Ако трябваше да става "гага сус" /да не говори родния си/, значи остава да ползва само единия от двата езика и той е турския? Или нещо греша? Не смятам да задълбавам темата с допълнителни дреболии. Цитирал съм източник, претенциите към него. Само допълвам себе си по повод предния пост: По-интересно ми е защо турците не са искали да наложат вярата сред тези българи, както са правили към други? Известно е, че султаните са добивали личните си доходи в свои султански земи. Те са имали изгода да вземат колкото се може повече доходи от данъци. Обаче голям данък от мюсюлманин не може да вземе. Обратно, християните са били облагани с пъти по-големи данъци. Ето защо е била практиката султаните в земите си да запазват християнското население, което с пъти повече им запълва личната каса с данъци. В някои предбалкански, приближени до столицата земи, е логично обаче да изисква някаква форма на асимилиране на тези българи и това като начало е забрана на ползване на родния език за сметка на ползване на официалния език - турския. От Стара планина на север ситуацията е била по-различна, там демографски турците така и не успяват да усвоят територията включително до Освобождението 1878 г.

Най-важно е да се отговори откъде е дошъл в средна азия при Блахорум-Влахите-Балхите латинския език, ромънския? Езика, езика... . Влашкия /е равно на румънския/ език?! Нали Влах = Румънец, значи "влашкия език" е румънския. Това нещо явно не мога да го обясня

и аз ще си позволя да пастна от другата тема за Аланските изогласи, защото ми е много важно. Има някакво разминаване... Добре, а как да се обясни ситуацията с термина Балхи-Блахи/ Влахи/ Blachorum. Средноазитски индоевропейски "скитски" народ, а пък говорят - зацапан с "църковнославянски" наложени им заемки - латински език /ромънски/. Може ли в сърцето на скитското средноазиатско пространство да има такъв латински оазис? Освен това, с Влах /Валш се означават кимрите. Е как ще са кимри, като езика им латински /ромънски/ и са романски народ? Най-важно е да се отговори откъде е дошъл в средна азия латинския език, ромънския? Езика, езика... Това нещо явно не мога да го обясня bigwink.gif

Грешиш. Карвуна е крепостта при нос Калиакра и тя се води по-скоро към днешна Каварна. Балчик е със старо име Дионисопол. Всъщност няма голямо значение, защото Карвуна си е била индивидуална в средновековието и не е коректно да се локализира със съвременен съседен град. Ако се прави то е наистина Каварна, то и името показва - Карву-на - Кавар-на - името на съвременния град е производно. Само да добавя за гагаузите: Балчо Нейков - живял сред гагаузите в Сев. Добруджа в средата на ХІХ в. и сам от такъв род пише в книгата за рода на Стефан Караджа, че те самите давали произхода на името си по следния начин: Българи сме. Турците на някои вземали вярата, но оставали езика. На нашите деди векове назад дали ултиматум - или приемате мюсюлманство и оставате с езика си или оставате християни, ама "ГАГА СУЗ" /превод от турски - "устата да мълчи"/, т.е. вземате турския език и стария да не говорите. Вярата решили да запазят дедите ни, та затова сега сме ГАГА СУЗ - мълчат ни устите на родния език, нямаме го вече, само родов спомен е... И тези "гагаузи", които са в Сев. Добруджа и са описани от Балчо Нейков са бежанци идвали на вълни след всяка една от руско-турските войни от родните си места в източния предбалкан, Сливенско, Ямболско, Факия, Одринско. Ей това го казват самите българи, наречени по-късно гагаузи, в средата на ХІХ в. Те самите са прадеди на настоящите на които вече 100-150 г. се опитват да им пишат собствена някаква народностна "история" руски политико-доктринални учени /въвели за първи път в съчинненията си името на гагауз, като народ, а не като група от народ /българския/ - по късно продължено с "шопи", "добруджанци", "македонци", "тракийци" и т.п. "нации и народи" - и в по-ново време пантюркистки политико-доктринални учени.

Добре, а как да се обясни ситуацията с термина Балхи-Блахи/ Влахи/ Blachorum. Средноазитски индоевропейски "скитски" народ, а пък говорят зацапан с "църковнославянски" наложени им заемки, но латински език /ромънски/. Може ли в сърцето на скитското средноазиатско пространство да има такъв латински оазис? Освен това, с Влах /Валш се означават кимрите. Е как ще са кимри, като езика им латински /ромънски/ и са романски народ? Това нещо явно не мога да го обясня

Още нещо за дисциплината на българската армия от този период: Връщането на Южна Добруджа, /Стефан Танев, Септември, 1940 г., Откъсът е от книгата "Стефан Танев. Дневник"/ . “…От собствениците на вилите в Балчик е останал само художникът Константинеску със съпругата си. Тя е сестра на румънския посланик в Берлин. Разправя ми: -Срамувам се от собствената си нация. Каква разлика между вас и нас. Влезнаха тук толкова много български войски. Вилите са празни. Не се намери нито един войник не да вземе нещо, а да откъсне поне едно цвете. Ние никога не бихме могли да се похвалиме с подобно държание. Никога не очаквах, че българите са такива. -Да го напиша ли всичко това, госпожо? -Напишете го. -Няма да го направя. Напиша ли го, имате ли представа как ще ви посрешнат, когато се върнете в Букурещ? -Да си призная ако не са моите близки там, след това, което видях тук, предпочитам да остана да живея в Балчик, стига да ни се позволи ог българските власти."

То си е война. Във военно положение да се вдига бунт и да се чака неприлагане на сила за потушаването му е илюзия. А потушаването на бунта е задължение на армията. Ако не се изпълни това е военно престъпление по служба. Така, че българските военни просто си изпълняват воинския дълг. Между другото имам следния случай от практиката си /стана прецедент в съдебната практика отпреди две-три години/ - реабилитация по съдебен ред на осъден от Народния съд. Той не е пряк извършител на това, за което е осъден на доживотен затвор от Народния съд /убийство на един партизанин, на чието име е кръстен голям жилищен комплекс/. Истинския убиец по думите на "довереника ми" /клиента/ е било "едно момче от разградските села" /на редовна наборна служба/. Действало си по устав войничето. Партизанина тръгнал да излиза от обкръжението преоблечен като "горски". Войничето го видяло че е с пушка и по устав му извикало отдалеч да спре и извикало кой е. Отговорил му другия - горски съм. Войничето казало, добре обаче стой на място и пушката да свалиш на земята. Оня побягнал и момчето стреляло във въздуха, а после на поражение. Уцелило го в коремната област и партизанина починал. За това след години войничето е осъдено на разтрел от народния съд и е била изпълнена присъдата. Казвам ви, че ако то не беше действало по устав както е направило, щеше да е осъдено още в 1943 г. за военно престъпление по служба за неизпълнение на войнския си дълг и военния устав. А къде в ситуацията е моя подзащитен по реабилитацията? Той е бил от офицерския състав при извършване на обкръжението за залавяне на групата от 3-4 партизани. Обвинен е и е осъден, че е убил с 60 куршума от картечница партизанина, при все че брата на последния е присъствал на разпознаването и аутопсията през 1943 г. и през 1946 г. пред Народния съд е потвърдил, че на трупа имало само дупка от 1 куршум в коремната област... Както и да е, практиката е била такава през 1946 г., допускала е възможност за едно деяние да бъдат осъждани различни лица, като на всяко от тях поотделно и без връзка се вменява обвинение и вина. А то, като погледнеш даже си е военно време и има военен устав. Не е извършено срещу цивилно лице и се действа по устав. Времената са били вълчи... Неприятна ситуация, дано не се повтаря, особено българин срещу българина да се бори.

Ъ има в Казахстан /там където е локализацията на старите българи, южно от Башкирия, Паскатир, т.нар. Балхия - Влахия/. Казахстанците не са "славяни". Няма по-голямо доказателство за българо /а не "славяно"/ езичието на Русия, Сърбия, Чехия, Полша и др. т.нар. "славянски страни". Под думите българоезичие имам предвид старобългарския, който приемам като едно условно индоевропейско "койне" използвано между близките, но все пак не толкова, народи в държавите на българите най-малко от н.е. насам. В Русия не може да се използва Ъ-то, сегашните руснаци са отломка от старите българи - в южната част, където могат да боравят с Ъ-то и фински народности в северната част /т.нар "славянска внешност, всъщност скандинавска/ за които езикът е външно наложен чрез книги, църква, училища от ХV-ХVІ век нататък. Особено си личи това от селския речник. Националните цървули сред селячеството се казват - лапти. Това е скандинавска финландска дума, какъвто е и състава на населението всъщност. Сега пак гледам темата и направо приключвам. Мислех, че е тема за езика, а то за прародина. Офтоп както се казва...

Използва "баджанаците" - печенегите. После в 972 г. отново се използват печенегите, които убиват киевския княз Светослав - извършвал походи срещу Преслав в периода 968-972 г. и имащ реално участие в унищожаване на източната част на Българското цалство.

Глава «Сотбис Россия»: наилучший способ вложения денег — произведения искусства... наилучший Въобще наистина темата доста далеко отива и става все по-дребнава. Прародина чрез езика няма да се открие. Всъщност родина в период "Х".