Иванко Тертер

Много точно експозе. Всъщност, исках да направя подобно в по-разщирен вариант в отделна тема, но не ми остава време последните месеци. Иначе е засягано в различните теми тук относно обсъждане на термина "влахи", но не е систематизирано в едно и това е доста точно, кратко и ясно определение от Жоро76. Рядко е използвано, защото няма много запазени български писмени извори. Ако имаше щеше да са е по-често "използвано" според нас. Външните извори, на които се основава историографията ни, посочват ромейската/ латинска терминология и затова фигурират тези термини. При боравене с българската терминология /вътрешни писмени извори/ щеше да е друга ситуацията. Не, че пак не се вижда от надписите по колони, грамоти, договори "България или Загора" и т.н., но все пак...

Лице имащо достъп и боравещо пряко с международните договори на Венеция в ХІІІ век в съответното учреждение отговарящо за връзките на Републиката със света, автоматично се квалифицира със статут на висш чиновник. Не е нужно лицето да е филолог за да квалифицира дадени букви. То спокойно може да даде квалификация, която е общоизвестна в света в този момент и е ненуждаеща се от изследвания. Така както аз, като нефилолог - лингвист, мога да го направя и твърдя, че конституциите на Румъния и Турция са писани на румънски език и на турски език с букви латински. Нещо трябва ли да доказвам? Това го твърдят лингвисти и е общоизвестно в моята епоха. А защо колегата от ХІІІ в. трябва да доказва думите си? Това го твърдят лингвисти и е общоизвестно в неговата епоха. Последното е най-важно: наистина се удивлявам накъде отиде темата за прародината. Търсене на прародина откъм езика на народа е толкова частен случай и е само един от много такива за общия извод относно прародината... И въобще какво е прародина?? По-точно е да се каже родината в периодите .... и да се правят съответни периоди и да се наслагват нещата в периодите.

Ше опитам да позная, защото е доста важно уточнение! И в момента в Корея има малка група дин-лини, светлокоси и със светли очи. Такъв е и Чингис хан - светлоок и със светла коса, при все че е с монголоиден външен вид. Той е смеска между монголци и дин-лини индоевропейско предтюркско запазено население в региона. А към ХІІ-ХІІІ век, това население е било по компактно в сравнение със сегашните реалии.

Е, именно - направена е от венециански висш чиновник!!! Е, може ли точно Венеция и висшият й чиновник от ХІV век да се игнорират! Даже с аргумента на по-силното основание трябва да се доверим на венецианския висш чиновник, отколкото ако бе написано от български висш чиновник. Така никой не може да обвинява източника в пристрастност и старание да се изтъква!

В Никопол, на 4 октомври 1352 год. цар Иван Александър (1331-1371) написва на български език Царска грамота предназначена за венецианския дожд Андреа Дандало. Грамотата завършва с личен подпис на царя и с думите: “Горенаписаните букви са от миниум (киновар) и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски” .[12] Писмото е запазено в четири късни преписа. Два от преписите на този документ са регистрирани във венецианската библиотека на музея “Корер”. В единия от регестите се чете: Номер 272, стр. 447. 4 октомври 1352 год. В Никопол. Иван Александър, по божия милост цар на Загора, на българите и гърците до ...Андреа Дандоло. ...Царят се е подписал с букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.[13] В този израз, цар Иван Александър твърди нещо твърде конкретно и точно, а именно той разделя буквите, които е употребил в подписа си на две части - гръцки и български, и заявява, че негръцката част от буквите, които той нарича български са в същото време и персийски. С това цар Иван Александър дава да се разбере, че според него съществува такава връзка между персите и ранните българи от епохата на създаване на азбуката, която позволява взаимно заместване на двата етнонима. Токова заместване може да бъде обосновано, ако ранните българи произхождат от район, близък или съседен до страната на персите и имат сходен с тях етнически произход. http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...ofisti-novo.htm Има ли грамота с такъв текст? Защо негръцките букви са обяснени за български или персийски, а не български или тюркски/ турски? От сегашна гледна точка този език би трябвало да е староперсийския /използван до ХІ век/ И на него "Аспар" е "кон", конник. Стария български език е индоевропейския, според мен мъртвия вече бактрийски http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%...%B7%D0%B8%D0%BA и затова е близък до другите индоевропейски ирански езици. И е така, защото корена на държавността и прародината непосредствено преди идването на Кавказ е там - Средна Азия, Бактрия /пр.н.е и на границата с н.е./. Затова негръцките букви в азбуката на Кирил и Методий са български или персийски. И ако се търси прародината чрез езика, както се опитва да прави ИЦА и сие, то с това те признават факта че тази прародина в периода до н.е. е Бактрия, Балх. Просто защото включително езика е такъв.

За разлика от оногури /оногурия-унгрия/, които са оногхондор-българи, населилите я в кр. на ІХ век маджари са тюркски народ. Това личи и от терминологията на Константин Багрянородни /Х в./, като той се винаги нарича северната съседка на България с термина: "Тюркия", а маджарите - "тюрките". Чувашите и унгарците не могат да са критейрий за корена на българщината, защото те са следствие, а не производно. Специално маджарите са ново население дошло в българска Панония и Трансилвания, едва в края на ІХ век, когато извинявайте ама от повече от половин хилядолетие има писмени известия за българи и държавността им. А се именуват маджарите унгарци, защото при идването им областта е известна така - областта на оногур-българите, онгрия-унгрия. И езикът им, и народността им са много по-нови от периода който засяга темата ни - произход и прародина на българите. А този период със сигурност отива пр.н.е. Въобще да не би тук да се говори за различни периоди?? Тюрколозите да "търсят" "корена" и произхода от 681 г. или малко преди това, а други, специално аз, да говорим за далеч по-сериозни неща - подразбирайки произход и прародина именно отпреди първите известия и локализирането на българите в тези източници, което ни забива автоматично в период от пр.н.е., тъй като писмени известия имаме още от ІІ-ІІІ век.?

Българите са СКИТИ и поради това езикът им е индоевропейски, генът им, а също и културата. В VІІ - ХV век държавата на българите е непосредствен съсед на Константинопол. Има ли във византийската /константинополска/ летопис в този период известие или податка за тюркско начало у тях? Изложи тук, ако съществува! п.с. в държавата на българите от н.е. до християнизирането й са влизали и други включени народности, вземащи етнонима българи. Това не означава, че такова е началото на българите. Ако означаваше, значи би се достигнало че римляните са от арменски или гръцки произход. Така де и гърци и арменци са ромеи - Лъв V, Бакуриани, което не значи че предшественика им Калигула или Нерон е такъв.

А праунгарците, пратурците и даже прасърбите, с аргумента на по-силното основание? И все пак, какви са мотивите?

Мостис - Мостич - чъргубиля. Същия с направената монголска възстановка на черепа, за да е в "крак" с материала в учебника писан под диктовката на Шафарик и последователи. Така де - славяните /~сърбите/ едри руси, синеоки скандинаво-балтийци и при тях само се разтворили има-няма 10-20 хил. събрани на едно островче татаро-монголи /~българи де/... Но тази неисторическа политическа доктрина или активно мероприятие всеки го знае и няма да се спирам по-подробно Куманите са "сребърните българи" и е много спорно в ранния период тюрки ли са или според индоевропейци с нищо не отличаващите се от другите такива. Ногай - рус и синеок, Бей Барс и другите мамелюци /от кумански произход/ в Египет - светлокоси и светлооки. А те са съвременници на Тертеровци и Шишмановци. Добре - езикът бил тюркски. Ама кога е станал тюркски... И езикът ли определя. Тертеровци и Шишмановци нямат езикова бариера в българското царство. Нямат куманите такава и във Волжка България, където /Р.Бейкън и др./ езикът на държавата и върхушката оглавявана от индоевропейците българи е старобългарският /същият който и в дунавска българия/. Същият език е в руските княжества. Другият, неофициалният език във Волжка България е този на заварените и включени в българската държава местни тюркски племена - тюркски. Ето защо куманите са добре приемани и в Унгария. А за маджарите самия К.Багрянородни казва: "на север от България е Тюркия" и си ги нарича така през цялото време. Ето защо, и в България /старобългарски/ и в Тюркия /тюркски с примески на фино-угорски елементи/ те са си така да се каже единоезични и си се вливат като у дома си и се асимилират съответно в индоевропейска България и тюрко-угърска Унгария. Въобще смятам, че старите кумани са си българите - "сребърните българи". На по-късен етап в княжеството им Велика Кумания са влизали тюркски племена - е това са ВЛАХОТЮРКИТЕ, тъй като проучените от мен сериозни източници от до ХІІІ в. говорят че ВЛАХИТЕ /БАЛХИТЕ/ сме ние индоевропейците. Влахотюрките е уговорката, че са от Влахия /Центр. Азия/, но са от включените племена тюрки, а не чисти Балх /Валхи/.

И ако трябва през моя мироглед /в резултат на сравнявания на източниците и знанията на съвременници летописци/, ще кажа следното: В кр. на VІІ век се формира окончателно нашата народност в съвременната ни географска ширина, в резултат на сливане на местните българи /тук не по-късно от ІV-V век, със своя архиепископия в Охрид, "Долна земя" - Н.Григора и др./ с придошлите и разширили южната граница на западната незавладяна от хазарите част на Велика България аспарухови българи /"Горна земя", кр.на VІІ век-Теофан и др./. Всички, извън тези две български клонки, малцинствени етнически групи са доасимилирани официално след решенията на събора в 894 г. Това е основата на нашата -балканска общобългарска народност в географските граници Седмиградско/ Карпати - Охрид - Одрин..

Аз съм също на мнението /с твоите уговорки/, че този който е времево приближен е по-обективен и конкретен. Но Никифор и Теофан повествуват за частен въпрос - войната от 680 -681 г., предпоставки и ход, като засягат частния случай за историята на българите от Велика България 632 г. до войната 681г. При Никифор Григора е засегнат общия проблем на тези българи - произход, прародина и той повествува доста по-отдалеч, отпреди 632 г. Велика България. В общи линии Никифор, Теофан и Григора не могат да си противоречат, а могат само да се допълват, тъй като целта и повествуванието на трудовете им са с различно естество. Първите обхващат частния случай-Кубратовите българи, втория обхваща общия случай - предките на Кубратовите българи и не само кубратовите...

Къде Теофан и Никифор си противоречат с Никифор Григора и останалите споменати от мен? Специално където съм чел, Теофан и Никифор не засягат произхода и прародината на българите отпреди Велика България. Те не отиват по-далеч от темата която описват, а именно войната на Аспарух и Константин Копроним и дават само малка прелюдия за историята на българите, но само от периода на държавата им Велика България-т.е. от 632 г. нататък. Отделно Никифор сам потвърждава това, което казва и св.Паисий - т.нар. хуни и българите. Показва, че българите не са хуни, а са т.нар. По голямо разграничение от тюрки и индоевропейци - здраве му кажи... Паисий пише, че гърците бъркали хуните и българите и минало някое време докато разберат грешката си и да ги разграничат вече народностно, при все че са имали обща държавност в древността. Също пише Паисий и за това, че гърците не могат да изговарят "Б" и казват "В"-оттам Блах-Влах, Блахерн-Влахерн, Булгар/ос/-Вулгар/ос/, Бизанс-Визанс...

Никифор Григора явно няма предвид събора осъжащ иконоборството, защото това е 8 век, а в 8 век българите и държавата им не само са отдавна на Балканите , но имат своя вековна история там. Явно не говори за този период Григора. Най-вероятно има предвид други проблемни за православните времена, за които са свиквани отделни събори. Смятам, че има предвид някои от тези събори: 1. 325 — I Никейский: принятие Символа веры, осуждение арианства, определение времени празднования Пасхи. 2. 381 — I Константинопольский: повторное осуждение арианства; формулирование православного учения о Святой Троице. 3. 431 — Эфесский (осуждение несторианства). След тях вече има Охридска българска архиепископия, с назначавани охридски български архиепископи. Сведенията на Григора се подкрепят от Бейкън, Дю Канж, Зографска българска история, Паисий Хилендарски и др. и др. разнородни изследователи и източници. Общото е, че компактни маси българи и то множество има на Балканите в ІV-V век, в частност Охридско. Не напразно векове след това за Източна римска империя тази област носи името България, за разлика от Паристрион - северно от Стара планина, известна повече като Загора /означение "отвъд планината"/ или Влахия-Балхия /означение за "скито-българи"/. В този смисъл не е никак случайно почти едновременното масово навлизане в Източната римска империя на Аспарух - северно от Стара планина и Кубер в Охридска България. Същият номер е извъртян и при възстановяване на ІІ Българско царство, където действащите лица са Асен /Паристнион.Загора-Влахия/ и Добромир Хриз /Охридска България/. Използваната от мен термнология е от гледна точка на външната диалектика, за вътрешната българска диалектика в този и следващи периоди, всичко между Охрид-Одрид-Карпатите е с един термин България /Горна земя българска, Долна земя българска/.

Българи /влахи/ от Велика Влахия нахлуват заедно с хуните начело с Атила. Това е безспорно за историци от ХІІІ в. - Бейкън, Рубрук... По-точно споменават, че хуните повлекли със себе си съседните си влахи от Велика Влахия /т.е. балхите, българите/ и нахлули в Европа, даже до Франция и им плащали данък всички народи даже до Египет. Това е ІV-V век. Никой не е казъл, че това е първата или последната вълна. Смятам, че това е просто поредната от вълните, които продължават и след Аспарух - кумани-половци, печенеги-баджанаки, които доста добре и скоростно са асимилирани в местната българска народност и държава. Явно всякакви предпоставки за такава мълниеносна асимилация са били налице. Участието на българи и хуни в един съюз и държавност не противоречи на факта, че са различни народности. Няма причинно-следствена връзка. Ако и да има, тя е като връзката между българи и шведи, тъй де в един ЕС сме. Бесарабските и Вардарски българи не са в ЕС, значи ли, че са различни от нас? Обща държавност не води автоматично до извод за обща народност и произход.

Сетих се и за първия ни "хайдутин" Радич. Пише в сръбска хроника за "блъгарского воеводу Радича у Софию 1454 г." и веднага титлата му воевода от ХV век, се пренася в класическия хайдушки период ХІХ век. Ами по тази логика на Балканите в ХV век гъмжи от хайдушко движение и борби - начело с воеводите Ян Хуниади, Влад Цепещ, Александър Алдея, Радич... И сега в уикипедия стои хайдушкия тезис, добре че близо до статията в гугъл стои моята версия, че Радич е женен за племенница на последните ни царе. Убеден съм в това, има доста доказателства за тази теза.

Всъщност е много плосък този превод. Sclavus - е категория социално-зависимо население, предпочитам този термин. В този смисъл К.Багрянородни е циник е използва краткия термин на този най-нисък по римското право социален статус -"роб", но аз предпочитам да не съм такъв. Когато се говори за българи и славяни, виждам нещата като българи и някои от зависимите от империята племена, покорени племена. Всъщност никой етнос не е бил застрахован от попадане в тази социална категория зависимо население /вкл. ромеите не са били застраховани, ако попадат в плен/. Ако се споменаваше "българи и плебеи" щях да виждам нещата не като два народа - български и плебейски, а българи и социална категория от римското общество наречена плебеи. Смятам, че по тази тема толкоз. Нека не се измества. Багрянородни, чрез Ивнако по -добре да не се забелязват, нали така ИЦА? Макар, че е във връзка с изкривяването на историята, според мен, смятам по този въпрос да приключим в тази тема. Има други изкривявания, много по-важни /нали/ и те да се обсъдят занапред.

Кой нормален ще учи за славяно-ромейска държава? Което според мен се явява равностоен термин на славяно-българска държава... За първото няма да говоря, защото е обширен въпрос, не би трябвало да се обсъжда тук, а и съм направил отделна тема http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3843. Нямам какво повече да добавям, освен ако нещо ново не се открие и да обсъждаме там.

Проблемът е, че самите ромеи го мислят това и го пишат /Константин Багрянородни-Х век/-черно на бяло си го пише безграмотника /нали?/. И проблемът е, че това което той пише съществува отпреди н.е. и се преподава и в момента на студенти по право. Така, че по отношение на личното ми становище по въпроси, моля да отчитате допълнителната ми юридическа квалификация и прощавате пропуските ми на неисторик, което си признавам.

и аз това не го разбирам, то няма и кой да го разбере особено от ромеите. И средновековните ни царе не биха го разбрали, иначе моментално биха взели титлата "българи и славяни", Нали последното идвало от "слава", което би било топ №1 в титулатурата.

Славяно-българска държава със столица Плиска е равностоен термин на Славяно-ромейска държава със столица Константинопол. Е равно в по-ново време на термини от типа: Пролетариатско-руска държава със столица Москва или работническо-селко-българска НРБ със столица София. Е равно на банкеро-еврейска държава Израел или шейхове-арабски ОАЕ. С други думи, като вица: "Имало две патки, които плували. Едната завила на дясно, а другата розова." Това е моето лично мнение и собствено гледам да използвам равностойни термини припроучване на източниците. Старая се да използвам терминологията на пишещия по времето когато е писано. Това обяснява защо в терминологиите на ромеите има "славянски племена" /мн.ч./, а не "славянски народ" /ед.ч./. Просто в терминологията "племена" може да попадне всеки, вкл много различни помужду им племена, при народ не е така.

Грамота на цар Иван Шишман дадена на Рилския манастир на 21 септември 1378 г. ...благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини, сиреч нови и стари... ...Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място... ...Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис в годината 6887 [ = 1378], индикт 2, месец септември, ден 21. + Иван Шишман, в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци + Петър Теодосов - 21.09.1378 г. Между другото, деспот Константин Деянов така ли се е подписвал и е наричан?

А ако беше от АЛБА трябваше по твоята логика да е АЛБАУЛ, а не АЛБУЛ. Ако търсим скитската основа на името, то много ми напомня на АЛПБИЙ, АЛБ+УЛ. А това се разшифрова по следния начин: Според “Сказание за дъщерята на хана” – прабългарски епос от 882 година, алп Барин е бог на войната;алп – бог;алп-бий – богиня /б.а./ АЛБ/П/ е бог на тюркски /кумани, печенеги и др. волго-скити/. АЛБУЛ излиза нещо от типа БОГИ, БОЖО, БОЖКО. Макар, че тази линия ми изглежда също толкова неизяснена, колкото латинската АЛБА връзка. Но пък по-реалната за епохата предвид характера на държавиците и населението на отвъддунавските български земи.

Първото антифеодално въстание в света - Ивайло /1277-1280/ - когато предводителя става феодал № 1! Първото антифашистко въстание в света - септемврийското 1923 г. - когато още няма фашизъм в света!

Обратно, не е никакъв албанец, както не е никакъв романец-латинец. Нашите двама царе Коломан І и Коломан ІІ също не са романци и латинци, а са българи, макар и с латински имена. Това е така, защото майка им /респ. баба ли беше на втория/ е унгарка и толкоз.

Не е фалшификат разбира се. И не е било само за жени. Това е частен, макар и показателен, случай. Макар официално през 1861 г. император Алексндър наречен Освободител, защото освободил крепостните /робите, склавините/, а чак после българите 1878 г., да заличава института на крепостничество, но същия в някакъв вид продължава до самата революция и сгромолясването на Руската империя. http://publicistika.blogspot.com/search/la...%BD%D0%BE%D0%B2 - виж Захарито Стоянов какво пише по темата. Где е най-голямото робство - втората от статиите на връзката. "Не само са се продавали селяните в Русия, но са ги давали още и във взятка, изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и пр. и пр. Робството в Русия, говори Шап, разрушило всичките естествени права; тук човекът се е продавал като стока, деца са се отръгвали от обятията на майките, за да се продават в публичните домове за по няколко си рубли (Рус. Старина, XI, стр. 785). Цената на тия нещастници, истински наши освободители, които са умирали по Дунава и по Балкана, е била разна. В началото на царствуванието на Екатерина, която освободи Полша, един селянин е чинел 70 - 120 рубли. Но без земя цената на тоя двукрак добитък е била много ниска. Една помещица (чифликчийка) продала 195 души свое стадо, мъже, жени и деца с пеленачета, по 6 рубли едното парче. Майсторите, хубавите момичета, актрисите стрували много по-скъпо. Потемкин, например (който освободи татарите) купил от някого си Разумовски музиканти робове по 800 рубли всеки. Много пъти, когато пияният и развратният чокоин е угоявал всичко от тия нещастници, продавал и цялото село, с бабичките и кучетата. Сърбинът Сава Текели, който пътувал из Русия, видял в Тула на пазар 40 момичета, които с камшик пазел техния господар. Той попитал какви са тия хора? "- Продават се", бил отговорът. Савата се почудил. "- Купи ни, купи ни, господине", викали момичетата, а той се чуди, че те били всички весели. Урзопинският панаир (Русия) бил център, гдето се продавали момичета за Турция и за другаде. Търговците били арменци. Други пък давали с кирия момичета по бардаците, за които вземали по 100 рубли в месец." ЗАБЕЛЕЖИ БРОЯ НА РОБИТЕ НА СВЕТЛЕЙШИЙ КНЯЗЪ РОМЪНСКИЙ ПОТЕМКИН - 25 000 крепостни в Молдова. Във Влахия, която е руски протекторат в това време в зенита си ЧОКОИТЕ и фанариотските назначавани князе. В тези земи точно върви проекта РЕ-РОМАНИЯ /възстановяване на Романия-Византия, в целия й блясък разбира се барабар с централния институт - в руски превод крепостничество/. П.с. спомни си мои думи към теб по друга тема: "В Придунайските княжества робството и оскотяването е било в ХVІІ-ХVІІІв. с пъти по-голямо от колкото в османската система по това време. Чак такова оскотяване не е имало, вярвай. Не можем да си представим. Това е въведена във Влахия и Молдова отвън система, чужда дотогава /фанариото византийско - ординска/. "Само тя, Екатерина, е обърнала в роби 6 678 000 души. За заслуга само, че й помогнали някои от придворните да стане царица, тя подарила следующето число селяни-робове: на Потемкин - 25 000; на Завадовски - също 25 000; на Зорача - 13 000; на Корсакова - 4 875; на Лонски - 25 000; на Зубова - 13 000; Само в един ден, на 18 август 1795 година, тя е раздала 10 000 души подарък." "Някой си Мамонов, който венчавал своите робини, като държал в едната си ръка камшика, а в другата - невястата за косата, направили му бележка. Той пише на московския генерал-губернатор: "- Крепостните (робите) хора, които се намират в моя дом, аз никога няма да престана да ги наказвам телесно. Това право, да бием с тояги нашите крепостни, е свързано с политическото съществувание на нашето отечество". По само себе си се разбира, че тия хора, които са били по-долни и от кучетата, които са били венчавани с камшик, на които жените и дъщерите са били вземани на таин, понякога се бунтували, не против държавата, а против чокоите." Всъщност прочети я цялата. Ще си наместиш нещата и сам.