Иванко Тертер

Да, и? АЛБА- латински и УЛ -българско окончание, според теб това е името? Ако не е от Алба-бяло, а е друг произхода на името? Макар, че нещо не мога да се сетя романо-римско име с АЛБА, всъщност се сещам - АЛБАНО. АЛБА-НЕЦ, "бял човек" ли е?? АЛБАНО обаче е без българското скитско окончание, а АЛБУЛ е с такова. В Италия, Испания, Франция, въобще има ли форма на име АЛБУЛ през средновековието и сега? Някой в ХІІІ-ХVІ в. носещ името КОЛОМАН/ КАЛИМАН също ли е римо-романец? Без даже да има старобългарското окончание УЛ, а напротив латинската форма МАН -човек, мъж? Много трябва да се внимава с имената...

7 век? Това ти е грешката. Стара методология. Добре обаче, че правиш уговорката - ТРАЙНО на Балканите в 7 в! А не така трайно кога според теб? Да помогна с информация в превод на руски /знаеш го/, Никифор Григора /и още десетки такива от неговата епоха историци/: Произход и прародина на българи по Никифор Григора и сие: А как это место получило название Болгарии, я расскажу. К северу за Истром есть земля, по которой протекает немалая река; туземцы называют ее Булга; от ней получили имя и сами болгары, которые по своему происхождению не кто другой, как скифы. Когда недуг {24} иконоборства тревожил православных, болгары поднялись оттуда с детьми и женами, и в бесчисленном множестве переправились чрез Истр. Прошедши затем лежащие по Истру обе Мизии и ограбив мизийцев дочиста, что вошло и в пословицу, как саранча какая, или как молния, они занимают Македонию с лежащею за ней Иллирией, довольные теми удобствами, которые нашли там. Столицей для них на будущее время и сделался этот город, которому Юстиниан присвоил честь архиепископии и дал имя, как мы сказали, первой Юстинианы. Потом по имени народа, поселившегося там, эта страна переименована была в Болгарию, а первая Юстиниана признана митрополией Болгарии.

Произход и прародина на българи по Никифор Григора и сие: А как это место получило название Болгарии, я расскажу. К северу за Истром есть земля, по которой протекает немалая река; туземцы называют ее Булга; от ней получили имя и сами болгары, которые по своему происхождению не кто другой, как скифы. Когда недуг {24} иконоборства тревожил православных, болгары поднялись оттуда с детьми и женами, и в бесчисленном множестве переправились чрез Истр. Прошедши затем лежащие по Истру обе Мизии и ограбив мизийцев дочиста, что вошло и в пословицу, как саранча какая, или как молния, они занимают Македонию с лежащею за ней Иллирией, довольные теми удобствами, которые нашли там. Столицей для них на будущее время и сделался этот город, которому Юстиниан присвоил честь архиепископии и дал имя, как мы сказали, первой Юстинианы. Потом по имени народа, поселившегося там, эта страна переименована была в Болгарию, а первая Юстиниана признана митрополией Болгарии. Позднее царь Василий Болгароктон, после многих битв с болгарами, в конец их сокрушил и поработил; а тех, которые жили выше, выселил в нижнюю Мизию к Истру; имя однакож, как какой-нибудь памятник их, осталось за архи епископией. http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/grig/02.php Григора Никифор. Римская история Какво да си блъскаме главите, а да видим какво е било известно сред историографите в средновековието. Това е Никифор Григора. Същото пише по-късно Шарл Дю Канж /ХVІІв./, а преди него се съдържа в Зографска българска история /вероятно единствената българска история останала от ІІ БЦ/. В общи линии повествованието е това, което пише Григора: "Северно от Дунав и до Волга живели племена. Назовавали са се българи /по името на реката според Григора, по името на областта Балх според мен - защото местните са наричали реката не Волга, а Итил. Станала е Волга от там, че по Итил живеят Балхи, Булги/. По произход са не други, а СКИТИ. По едно време с цялото си домочадие безчислено множество от тях преминали Дунав и ограбили Македония и близколежащата до нея Илирия, като разграбили "до голо" илирите. Настанили се там. Столица им станал град, който по времето на Юстиниан Велики е станал архиепископски център. Юстиниан му дал име ПЪРВА ЮСТИНИАНА. После по името на народа, страната получила това име - България. Първата Юстиниана била призната за метрополия на България." А първа Юстиниана е ІV-V век. Значи заселването на основната маса българи в темите Македония и Илирия е до или към ІV-Vвек. По - скоро е към момента когато са живяли там илири и македони, то няма как иначе да стане сблъсъкът с тях, ако не е тогава. Друг е въпросът как ще е запълнено с българи, а пък едновременно и със славяни? Разбира се първото за ромеите е етноним и ясно е казано, второто е нещо друго за което имам друга тема и затова е абсолютно логично използването на два различни термина. Но тези българи със столица в Охрид са си имали своя архиепископия и по никакъв начин не са "социално зависими от императора", но по-скоро кога федерати, кога зависими покорени от ромеите, кога независими и това висящо положение е с поставена точка в края на VІІ в., когато Българската държава взема надмощие над Романия и Балканите за векове напред стават нейни. Мога да изброя българските архиепископи в Охрид от V век насам, пише ги в Зографска българска история и ги пише самия Шарл Дю Канж /История на империята на Константинопол/. За съжаление в момента нямам тази възможност, но всеки може да си ги намери. В други форуми Григора, Дю Канж и автора на Зографска история, в лицето на цитиращия ги /мен/ щяха да бъдат баннати. Тук се надявам, че ще се обсъди наравно с другите извори.

Освен това, този хрисовул е издаден непосредствено СЛЕД битката и победата срещу император Теодор Комнин /"Епирски" претендент за наследството на Романия/ при Клокотница /15 март 1230 г./ и е в реда на нещата и допълнително основание за титулатурата на Йоан Асен ІІ с "българи и гърци".

Да де, влашко си е /скитско/. С окончанието -УЛ, за което стана горе въпрос. Нали не искаш да кажеш, че Албул ти звучи романо - римски? Както и Исбул и Сурсувул например?? Тудор Доксов - и да е роб на Докс и да син на Докс все тая, "собственост" е именно еди-кой си и за това е ОВ накрая. По-съм склонен, че Тудор все пак е син на Докс. Какъв роб в Х век у нас, при това монах-писател да е роб... Все пак книжнината е била в двореца и манастирите, няма как да не е бил някакво ниво монах.

К. Гербов, на връзката която съм ти дал се вижда монета сечена от /български/ цар в Търново. Статута на Влахия е потвърден от османците такъв какъвто е бил при българсите царе. А този български цар, който е сякъл монети в Търново след 1393 г. е ... Баязид /виж снимката на монетата с надписите от сайта на Галахад/. Когато са васали на Унгария са си с половината герб на Унгария естествено, съвмняваш ли се? Направи една справка в кои години на влашките монети има герб на Унгария и в кои години няма. Случайно да съвпадат с периодите на васалитета им към Българското царство и приемника му след 1393 г. в лицето на османските султани? Да не би Йоан Асен ІІ да става "цар на българи и гърци", вместо "българи и влахи", след измяната на бароните и папата, които през 1228 г. се изметнали и поставили ерусалимския крал Дьо Броен за регент? В този смисъл монетата ти от 1230 г. пасва идеално, като доказателство за променята в политиката и оттам титулатурата на българския цар. Просто лека-полека се отблъсква от униатското съжителство с Ватикана и подготвя повата на стане флагман на православието на Балканите /добито 1235 г./? И друго защо титулатурата му става "българи и гърци", а не на "влахи и гърци"? Отговарям, че българи и блахорум са взаимозаменяеми синоними. Става въпрос и в двата случая за СКИТИ ОТ БАЛХ. И те много добре си го знаят. Блахорум в титулатурата на Калоян са най-вероятно куманите или сборно на преселени от Волжка България в дунавска Асенева България - кумани, печенеги, алани с общ етноним балхи /от волга, балха/. Ама все българи, Дошли от едната, та в другата. Папската диалектика назовава така народите от средна азия /Бейкън, Лайош Велики, Рубрук, Вилардуен/ и в частност българския и сродните му близки народи. Естествено, че Йоан Асен ще приеме "българи и гърци", защото принципно куманите, печенегите, аланите /наречени общо балхи/ само се вливат и асимилират в българската народност, а последната е от векове на Балканите и със статут на империя.

И слава богу, че БГ НАУКА е много далече от този "МАНУ стандарт", в който "МАНУ стандарт Бойна слава" /вероятно за него говориш самия ти или греша/ може да вирее само доктрина без конкурент и опонент. Където с МАНУ методи се поддържа доктрината и светая светих "статуса кво" в българската история измислен в 1879 г. и държан до 1989 г. поне, а и досега в много отношения. Където излагам теза - задават ми въпрос - отговарям - модератора трие отговора ми - питат ме айде що не отговаряш и т.н. с обидно квалификация - отговарям пак - модератора пак трие - пак питат, що мълчиш, банвайте го тоя, да се научи да общува - и бан... Е това са доводите така ли? Гледайте си МАНУ - то /Македонска академия за науки и изкуства/ стандарта и живи - здрави. Лично съм доволен, когато някой си изтърва нервите и псува или кълне, първо всичко се връща като бумеранг и второ значи няма научни аргументи срещу защитавани от мен тези и съм на прав път. ИЦА, специално ти благодаря, че ми отвори очите за произхода на термина "Влах" /Илак, Блах/ и с поведението си срещу мен ми даде стимул още и още да търся и намирам отговорите. Много полезно беше за мен всичко това, макар и с някакъв вид изпитание на нервите ми, ама поне разбрах че са бетон както и преди са били. Възрастта, както се казва, ЕГН-то, не се е отразило Напоследък, докарах на този сайт -по скоро ме последваха те самите - ИЦА /заради темата "Терминът славяни..."/ и ПРОТОБЪЛГАРИН /за мой коментар на негова статия/. Смятам, че това бе полезно за форума и се надявам те самите да продължават, обаче коректно, своя спор. В спора се ражда истината! Коректния и с уважение към дискутиращия отсреща. Да не падаме до нивото на МАНУ стандарта, за който стана въпрос горе!

Как да се обединят и да вземат името и статута на България, като суверена им български цар си е в Търново и сече монети? Ето го : http://ald-bg.narod.ru/BG_vladeteli/Alexander_Sisman.JPG? - натискаш връзката и долу вляво под монетите е надписа. Статутът на им на васали и части от българското царство остава непроменен и при османската държава такъв, какъвто е бил при последните българи царе в Търново. И така няколко века, докато не започва налагане на войводи пряко от Портата, оглавявана от фанариоти. Защо влахите /е равно на романи/ не направиха Царя Ромънеска в Тесалия в ХІІ век, а са направили държавица с името Велика Влахия? Ако бяха сложили Romania отделна държавица ли щяха да са или просто щеше да бъде Romania със столица Константинопол? И защо в ХV-ХVІІІ век не са направили Царя Ромънеска или всяка страна да вземе името Ромънеска, а са чакали французите да ги обединят и да сложат това име? А защо след като отхвърлят "българското робство" продължило до ХІV век, не са приели пряко ромънския език включително като писмен, което е нормална практика в страните от епохата на книгопечатането, а са чакали да пропишат на ромъно-български чак след ХVІІ век? Защо бе, К.Гербов?

стр. 118 са имената: грамотата от 4 юли 1476 г. жупан Драгомиръ Маневъ, жупан Козанъ Сахановъ. жупан Нягоя Борчевъ

по-точно имената са: жупан Драгич Винтилескулъ, Думитру с титла Пехарник и жупан Барбулъ Кралевски. Какво "романско" има в тези имена? Напротив, смятам, че са си типично валашки с окончанията УЛ и У. В този смисъл такива са Ивайло /Иваул/, Радул, Избул, Видул, Нягул, Сурсувул, род Вокил. Оттам по Думитру /старобългарско или болго-куманско произнасяне на Димитър/- умалителното е с съответно: Миту-Митю, а другите са Иву-Иво, Раду-Радо, Нягу-Няго и т.н. виж тук за да не ставам подробен: http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...ki/Sufix-ul.htm До скоро, суфиксът – ал (-ул, -ъл, -ил) е бил мощно средство за образуване на лични имена в именната система на българите [7]. Например: Драго – Драгил - Драгул, Дойчо – Дойчул - Дойчил, Дико – Дикул, Диво (Дивен - чуден) – Дивил, Добри – Добрил, Дедо – Дедул, Даро – Дарул –Дарил, Данго (от Дранго) – Дангул – Дангол – Дангил, Дандо -Дандал, Дадо – Дадул –Дадил, Врано – Вранил, Вико – Викул, Видо – Видел – Видол, Варо – Варул – Варчул, Вардо – Вардол – Вардул, Бързо – Бързил, Бърню – Бърнел, Бушо – Бушил, Бродо – Бродил, Брено – Бренул, Братоя – Братоил – Братул - Братула, Бою – Бойкил – Бойкул, Курто – Куртел, Кутро (от кутри -малък) – Кутрил – Кутрал, Кършо – Кършул, Миндо – Миндул, Мичо – Мичул, Момчо – Момчил – Момчул, Неко – Некул – Некол, Няго – Нягул – Нягол, Перо – Перел – Перул, Янчо – Янчул, Видо – Видул, Цанко – Цанкул, Чичул и т.н. То, че І БЦ си е валашко /в латинска транслитерация в голяма част от източниците/ е валашко, ама не означава, че е романско. Българско си е /в българска трансилетарация/ и по точно от "скитски" волжки /болгски, балх/ държавнически и в голямата си преобладаваща част, етнически произход, п.с. КГ125, ако целта ти е да отделиш някое и друго небългарско "ромънско" име в грамотите на воеводите в Бесарабъ, по-добре си "купи някоя и друга свещ". Ако някои други имена ти правят впечатление ги изложи тук, ще направим разбор и анализ. Между другото Думитру може и да е падежна форма на името Димитър в контекста на словореда. За това ми дава насока, че титлата му е поставена отзад, а не пред името. Давам пример със старобългарската форма на езика /съвременния руски език/ : "Он сказал ИванУ"; "Он пошел к ИванУ"; "Присягнул ПетрУ" и т.н. И внародните ни песни е запазено: Мама Стояну думаше: - Я остави са, Стоене, от този пусти хайдутлук, та ори черни угари, та посей жълта пшеница, та че я, сино, пожени, напълни, сино Стоене, http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/2/39.htm

За теб "влахите" не са "романски" /румънски/, а "скитски" народ, така ли? Ако е така, значи не съм те разбрал досега. Къде е изчезнал терминът "блахум" в титулатурата на Българските царе? Защо от "българи и власи", съществувал в периода на уния 1200-1235 г., след скъсването на унията става титулатурата "българи и гърци", а латинските и папски историци продължават да наричат българите "блахум", като от своя страна самите тези по папска диалектика "блахум" са се наричали българи? Защо бе, К.Гербов?

А тъй като - както е заключил С. Берншейн - българският писмен език във Влахия е по-доближен до говоримия от населението, не е случайно че в писмени източници именно от Бесарабъ /Влахия/ първом са закрепени тези именни български форми. Южно от Дунав в писмения език още не са допускани такива вулгаризми /докъде стигнахме, да отбелязваме че наистина северно от Дунав се е говорил вулгарен простонароден ... български език:)/, та затова там вероятно такива говорими ежедневни жаргонни форми се появяват едва към ХVІ-ХVІІ в., когато лека-полека писането излиза от под шапката на манастирите и съответно писмените догми малко или много са заобикаляни или не са владяни от пишещия... цитат на ицточника: "Именно поэтому славянские грамоты Валахии XIV—XV вв. впервые отражают многие особенности живых говоров. Эги грамоты подтверждают, что в народных говорах в XIV—XV вв. был аналитический тип склонения, получили широкое развитие конструкции с союзом да, шел активный процесс утраты инфинитива, представлены были двойные формы приглагольного дополнения и многие другие черты, характеризующие современный болгарский язык." А откога има такива форми, а те са стари според мен. Да направим експеримент: Намерен е пръстенът на Калоян. Какво пише на него? КАЛОЯНОВ пръстен. Значи нещо, което принадлежи на някой /Калоян/ е с окончание зад името на собственика ОВ, ОВА /Калоянов/. Калоян има движима вещ, предмет-пръстен. Той е имал и син, Витлеем. Ако е бил непознат някому, то несъмнено този някой ще запита "Витлеем ли? Чий си или чий е?". Отговора: "Витлеем Калоянов", Калоянов Витлеем /и досега по селата най-вече, а и в градовете са запазили такава форма/... Ама е жаргон простонародна форма. Как да го пишеш в официалния език? Навлиза с отпадането на писмените догми /южно от Дунав най-късно става/ и най-вече се закрепва след започване на гражданските регистрации в най-ново време.

КГ125, браво че виждаш между редовете и анализираш. Не е случайно и не е грешка. Грешката е в заглавието ти, което е препис от порусченото от Венелин име на воеводата Дан, а не Данович. Всъщност Данович показва - малък Данчо, както господин - господинчик /господинчич/ Венелин просто е цитирал точния текст на грамота, като такива има издавани и от самия жупан Драгомир Маневъ /края на ХV в./: http://www.promacedonia.org/lm/lm_6e.htm#g105 - ето я. Нали не забравяш, че при пренасяне на мощите на св. Иван Рилски през 1469 г., Владислав Граматик описва в произведението си, че в Никопол процесията е била посрещната от жупан Богдан /"Богдан жупан"/ и ги настанил в двореца си и три дена яли и пили и се веселили. Така, че жупан Богдан /1469 г./ и жупан Драгомир, син Мановъ /1476 г./ са просто колеги, освен единоезични, единоверци и сънародници. И богь ви веселит.

http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm - мадарския надпис си е на гръцки език с латинска писменост. Не съм старогръцки филолог, може и да греша. Интересно ми е дали има "старобългарски" по природата си надпис, който да е с латински или гръцки букви, но да не е написан на гръцки или латински език, а на някой трети - условно казано "старобългарски"?? Дайте някоя връзка ако има... заб.: Изходната ми позиция в спора е, че до доказаване на противното, смятам езика на който пиша сега за официален език в българската държава и до 894, и до 681, и до 632 г. Отделно в държавата на българите се използвали и езици на влизащи в нея племена - тюркски, персийски... но преобладаващия е този, който е потвърден на Събора от 894 г. И този преобладаващ в държавата език е /ако не български/, то е индоевропейско койне /куни - изкуствен език за общуване/ на скитските индоевропейски народи включвани и били в обща държавност от І до VІІ в. от н.е. Нататък този език еволюира в различни степени поради историческите процеси, но и досега е запазен в рамките на тази обща държавност - Балтика - Егейско море - Алпите - Волга /вкл. в резултат на колонизиране разширен до Камчатка/.

К.Гербов, положително е че правиш опит за анализиране, но трябва преди това да вникнеш в същността на термините. В този период "молдовци" още няма, а термина "власи" пак ретро-стил наложен в последните век-два и отхвърлян все повече в последните десетилетия. "Ио", ако беше непредубеден, щеше да ти бие на очи, че е знак за самодържавност за феодали от българската държавност - получават го добилите за себе си и рода си "самодержавство" в частите си от българското царство владяни от тях... Шишмани в Бъдин, Тертероба в Карвуна, Бесараби в земите си Бесарабъ /Влахия/, има го в Богданско, Страцимировци в Ловеч /по-преди в старото си родово владение в Крън/. Няма как молдовци, власи, карвунци, бъдинци или други да се престрашават да "чопват" от Св. 40 мъченици символи, тъй като то тя си е техен пантеон, т.е. тяхна, като поданици на българското царство и българи. Блахус - волжки българин или просто българин, в това число и куманите са такива, като народ от общата Българска държава на Волга - наречената от Бейкън и общоизвестна в познатия тогавашен свят в ХІІІ век за "Голяма България" /Велика България/, в отличие от известната им "Малка България", която била при Константинопол и достигала до Унгария. А познай коя е страната известна сред историографите на ХІІІ век с термина "Малка България"? Иначе можеш да продължаваш изследванията си и с ретрото за влах е равно на румънец... и в този смисъл известната в ХІІІ век "Малка България" излиза че е е "Голяма Румъния" начело с : да живее румънския цар Калоян. По-точно "Малка България" би излязло, че е "Romania", която извинявайте ама, ако дойде някой константинополски император или историк от ХІІІ в. и види къде се наняся на политическата карта от епохата, ще му се разхлопа сърцето...

Той е приет на Цариградската конференция /1876 г./. Неприлагането от султана на този проект, води до руско-турската война /1877-78 г./. Русия един вид се явява съдия-изпълнител на решението на Цариградската конференция от 1876 г. срещу неизпълнилия задължението си за прилагане на този вариант длъжник Турция. Разбира се, преди войната се сключват ред тайни съглашения между Великите сили, които вече видоизменят Цариградския проект в съществуващите граници /с изключения/, но вече не по вертикала се дели страната, а по хоризонтала /Берлинския трактат 1879 г. /

Отделни са, но сродявани помежду си. Основателите им са Тертер, Шишман, Страцимир и Бесар. Общото между тях е освен тясното сродявани помежду им, но и това че по сватовство всички са изддънки на царския род Асеневци. Това последното е основанието за наследство на българския трон. Ловешките деспоти Страцимировци са сродени с Бесараба чрез Йоан Александър женен за Теодора Бесараб. Оттам Йоан Страцимир и Константин ІІ Страцимир Асен са издънки на това сродяване.

Ако изборът е правен по родова степен в българската аристокрация, можем да да систематизираме "тежестта" и статута на всеки от родовете в списъка за наследяване на престола в следния ред: І. Асени ІІ. Тертероба ІІІ. Шишмани ІV. Страцимировци V. Бесараба

Настина как не съм направил този паралел досега?!! Продължавам си мисълта: Тертертероба, Шишмани, Бесараба При династична държавна криза в 1280 г. висшето болярство избира за цар Георги Тертер, от Тертероба. При династична държавна криза в 1323 г. висшето болярство избира за цар Михаил Шишман, от Шишмани При династична държавна криза в 1331 г. се избира и налага за цар Йоан Александър, от Страцимировци/ Шишмани Нямаше да е чудно, ако на по-късен етап някой от Бесараби бе наложен за цар, при подобна династична криза в края на ХІV-ХV век. Още повече, че са сродени с горните три рода в частност, а оттам се явяват клонка на Асеневци. Да не кажа, че в този ред на мисли, подозирам несъгласуваност между Шишман ІІІ и Михаил Витязул Бесараб при обявяване на независимостта през 1598 г. и може би в някаква степен повлияла на хода на събитията.

Според мен не е толкова спорно. Освен това Иванко Бесараб І не би могъл да е основоположник на династия Бесараб: 1. Най вече поради ... името. Формата на името - Бесараб, показва фамилно, родово име, а не лично. Това е така, защото "аба/оба" е дума на куманите означаваща "род". Колегите им сред българските средновековни аристократи от влахо-куманско /блахум-волжки скити/ коляно са ТЕРТЕРОБА. В този смисъл основателите на тези родове са винаги тези, които са носили името като лично, а оттам наследниците им носят личното им ме за фамилно-родово - БЕСАР - основател на БЕСАРАБА, ТЕРТЕР - основател на ТЕРТЕРОБА, напоследък АСЕН - основател на АСЕНИ, АСЕНЕВЦИ. 2. Иванко Бесараб І е с посочен баща Тихомир /Токомериус/, който не е никак случаен и е известен в епохата. Силен владетел в Олтения /Малка Влахия/, в или близко до владенията на Шишмановци. Няма как Иванко да е основател на род, който и без това е доста силен и почитан в региона. 3. Иванко Бесараб І може да е първия сред Бесарабите, който издейства за себе си и рода си статут на относителна автономия във вътрешен план от Търново и по този начин ги е доближил до статута на Шишмани в Бъдин. Михаил ІІІ Шишман, в резултат на стечение на обстоятелствата в 1323 г., става цар след решение на висшето болярство. Нищо чудно, ако на по-късен етап някой от Бесараби бе станал цар, при подобна династична криза в края на ХІV-ХV век. Да не кажа, че в този ред на мисли, подозирам несъгласуваност между Шишман ІІІ и Михаил Витязул Бесараб при обявяване на независимостта през 1598 г. и може би в някаква степен повлияла на хода на събитията.

Нали това е целта ни. Да издирваме нишките в историческите процеси. Да мислим. Правейки това обаче, да изследваме внимателно взаимоотношенията - в случая Ватикана-България - в логичната им хронология през вековете... Те, както и другите международни връзки, не са изолирани на дадени етапи, а следват своя ход, на възходи и падения, без значителни прекъсвания.

Галахад, разбрах намека. Да помислим: Имаме в Св. 40 мъченици гробно място от ХІІІ в. с надпис и пръстен на Бесар. Имаме в Белград /К.де Арджеш/ гробно място от ХІV в. с надпис за Иванко Бесараб І /син на Тихомир Бесараб/. Вариант І /за мен по-реалистичната хипотеза/: Прадядото Бесар е покребан в ХІІІ в. в Св. 40 мъченици до царя си и несъмнено роднина Калоян. Чест показваща мястото и ролята на Бесар в българското общество и държава. Неслучайно наследниците му Тихомир Бесараб, Иванко Бесараб и т.н. Бесараби продължават да имат този висок статут на принадлежащи към управляващия в държавата род, управители, а в последствие крупни самостоятелни феодали, достигнали до самодержество /като Йоан Страцимир, Добротица/ в частите си от българската държава. Вариант ІІ /за мен по-малко вероятната хипотеза/: Гробът в Св. 40 мъченици е на същия този Иванко Бесараб І, а не на прадядо му. Нормално място за виден феодал и член на управляващата в държавата династия. При падането на Търново или малко преди него останките на Иванко Бесараб І се пренасят в Белград /Арджещ/. По този начин са пренасяни и други тленни останки - на св.Петка, св. Иван Рилски... Гробницата в Арджеш при този вариант се явява копие на гробницата от св. 40 мъченици с пренесени мощи. Нещо такова се явяват гробниците-копия на Владислав Ягело и Ян Хуниади във Варна, без там обаче да са пренасяни тленните им останки.

Защо пък царски статут за Симеон І /а и за Борис І/ да не е бил признат първом от Ватикана и Рим, а чак сетне при Петър І да е признат и от Константинопол? Борис І заиграва с Рим и папите още около 864-870 г. А за Симеон І да видим какво е споменато от Бл. Клайнер /както и друг път съм отбелязвал/ http://www.promacedonia.org/bk2/bk_hrono.htm - Бл.Клайнер, несъмнено с достъп до архиви на Ватикана, като папски служител и историк. Споменава: Симеон І ... наистина католик... голям враг на гърците ... подчинил себе си и царство България на римската църква. А ако в същото време преценим, че великата схизма между Рим и Константинопол е от 1054 г., става доста интересно и се намества една стабилна хипотеза за произхода на царския титул още от Борис и Симеон. А да получиш царско достойнство от Рим си е доста висок статут за самите римляни и Ватикана. По доктрината им, ти и страната ти ставате римски граждани с всички привилегии от това, каквито са виждали в Рим. Произхода ти е пряко от Рим и властта ти. И колко добре се наместват думите на Инокентий към Калоян - "Твоят род с произход от Рим"! Че как няма да е от Рим произхода на Калоян /според папата в ХІІ в./, като този произход е налице и е признат за предшествениците му от ІХ век - Борис І, Симеон І...

"БГ Наука - Форум _ Средновековна история _ Защо Шишман е Йоан, а Мирчо Велики не е? Posted by: Иванко Тертер Wed Jul 09, 2008 11:22 pm Нали в другата тема /"къде е северната граница при Иван Шишман..."/ съм указал, че е исторически справедливо гроба на Бесар да е на метри от гроба на Калоян. Това са български аристократи, като рода на Бесарабите /Бесаровите/ са издънка са отвъддунавска клонка на Асеневци. Затова те са "принцепси на България" /принадлежащи към управляващия род в Царството, но не царя романеска, а цара българско/." ------ К.Гербов, такива малки детайли са доста съществени към останалите събрани извори и трябва да се отчитат. Учудвам се, че този факт сега го фиксираш, като доста пъти си участвал във форуми с указание и на този български факт в историята на отвъддунавските владения. Може би затова "намирам" толкова нелатински и български факти в северната половина на царство България, защото даже такива факти не пропускам лесно между ушите и очите си...

Просто не си слагам главата в пясъка, когато очевидни неща при това били несъмнени за историците векове наред се касаят за нещо с общо име във вариации - балхи, булхи, които са скити, а не романски народи до самия 19 в. /а реално и след него, то лингвата да речем можеш, ама природните закони, потеклото можеш ли да промениш?/. И какво сега за БАЛК от Богдания, защо да си слагам главата в пясъка и да отричат че това име е подозрително близко до БАЛ/И/К. Не са едно и също лице, но характера на името им показва че несъмнено са с един произход или родство поради : времевия диапазон - среда на ХІV в., териториален - Устието на Дунав - Богдания - Карвуна, име - Балк, Балик, корена им различен ли ще е? С увереност влахо-куманско, т.е. от централна азия, от пределите на Волжка България и Велико княжество Кумания. Възможно да са от тюрко-български заварени от Котграг и местни племена, но при всички случаи от кръга на българска държавност и там /откъде са дошли/ и тук /където са дошли/ и са станали също такъв фактор в другата българска държава-дунавската, където са приемани както и трябва, като у дома си. Да се следи вектора на походите на унгарските крале - 1330 г. поражение при Велбъжд и в същата 1330 г. унгарците навлизат да използват очаквано от тях отслабване на България и да окупират Валахското българско воеводство - на балхо-куманските принцепси на България Бесарабите. Провал. Превземане на Видин 1365 г. и успоредно с това 1365 г. обявяване на независимост на Богданско воеводство от Унгария. Второто е голям дипломатически провал и удар. А дали първото не е реакция от унгарците на второто, ако приемем че признаването на независимост на Богдан І от Унгария неминуемо е станало с подкрепа на Тертеровци от Карвуна и цар Йоан Александър.