Иванко Тертер

Да, но има едно НО: Няма как да е руска азбуката, защото в азбуката има буквата Ъ, която е мъртъв звук в руския език. По-добро доказателство, че руснаците пишат на наложена им отвън азбука - здраве му кажи. А каква е тази азбука си е казал Иван Александър /през 1352 г./: "букви отчасти гръцки, а отчасти български или персийски"!. В България се пишело не на гръцки букви, а на "отчасти гръцки, а отчасти български или персийски" - е това е българската азбука, дадена и на другите народи от Източна Европа.

Стилово към кой век смяташ /или знаеш/, че е езикът на който е написан надписа? Възможно ли е Раду войвода да я някой от Раду Михня, Раду Лъв, Раду Илия и др.? Има и Никола Маврокордат, който може да съвпадне с този никола от надписа...

Ако използваш вместо власи "армани" /аромъни/ приемам тази хронология на нещата. Понеже Велика Влахия в Тесалия е основана от българите /влахи/, но е включвала ромейско /романско/ население - е те последните бидейки "Влахи" /поради произхода си от тесалийската Велика Влахия/, може да са били с някакво ромънско наречие или диалекти. Влахи са /като едни от "гражданите" на държавата тесалийска Велика Влахия/, ама по отношение на държавнотворните влахи, на тези все пак им куца и езика, и произхода. Куцовлахи... Затова за българския народ разликата е ясна - има влахи /"наште бе"/ и куцовлахи /"наши бе, ама не дотам", куца им нашето, цинцари, с ромънско в себе си от ромейско време наложено/. Та това е.

BGVlach, преведи ми този текст, ако можеш: "ачаста круче рьдекат светоу нуме сфете троеце ше а фьнгу у некола цара ачаста домненду од оногре раду войео фькут тарь" Благодаря.

Виж тука ще ти е интересна една статия за казахстанския представител в ЮНЕСКО и по отношение връзката на Волжка България - Дунавска България, в аспекта за Казахстан чрез "Дешт и Кипчак". Оказва се, че и в Казахстан има буквата Ъ и тя се ползва. Само при нас /България/ и в Казахстан. За другите използващи кирилицата, Ъ е мъртва буква в азбуката /в т.ч. в руския език/ без звуково значение. "Кулминацията в интервюто на Сюлейменов е при похвалното му слово за звука „Ъ", където той казва дословно: „Приносът на българския език е значителен именно с българската лексика. Там е звукът „Ъ", който го няма в руския език, но го има в казахския например". http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...aded&start=

И може ли да се направи заключение, че след реформите /които тебе не са засегнали/ резултатът е нулев, т.е. езикът си е същия какъвто е бил отпреди реформите?

Да, много се кефя, като сегашните потомци на Екатерина Велика и княз Потемкина Тавчиреского - свещенный князъ римской империи и откривател на древния римски град Одесос /не Варна разбира се, а сегашна Одесса/ след два-три века се усещат, че са насадени на "пачи яйца". Ама тъй е в живота, трябва да свикват. Времето за мислене е било преди два-три века, сега е заминал влака. Каквото сам си направиш, друг никой не може да ти направи!

Напълно съм съгласен с теб. И за гърците, които имат туристически митологизиран до комизъм подход, а най-вече е срамно за кирилицата. Те доскоро руснаците не знаеха, че е българската азбука, а какво остава за западняците. Трябва да се поправи това недоразумение. И не е славянска азбука, а българска азбука. Графичните знаци направени от българи, за българи, за ползване в държавата България, внедрени и защитени след силен външен натиск и триезична догма, като на по-късен етап те са разпространени от българите сред други българи извън царство България /913 г./ и близки народи. И не само буквите, а направо и книгите /справка акад. Д. Лихачев/!

Под римским господством Дакия сначала процветала и приобрела особенное значение золотыми приисками в горах Трансильвании. Свободные даки удержались только в восточных частях страны. С половины III столетия Дакия стала наводняться германцами. Аврелиан, в 270, оставил провинцию на произвол судьбы и перевёл римских колонистов через Дунай в средние части провинции Мёзии; с этих пор эта область называлась Dacia ripensis («Прибрежная Дакия») и Dacia mediterranea («Дакия Внутренняя»). В последнее время ведутся оживлённые споры о происхождении теперешних румын, которых раньше почти все считали потомками оставшихся в стране романизованных даков. /"в последно време /!/ се водят оживени спорове за произхода на сегашните /!/ румъни, които по-рано /!/ са били считани /!/ за потомци на останали колонисти в страната на романизираните даки."/ Явно на доста свят вече му е станало прекалено смешно и затова вървят сериозни дискусии за преглед на по-раншните тези. Лично мнение ми е, че след като си "поиграят на войници" дебатьорите, волю или неволю ще войдат до ХV-ХVІІІ в., като основен период за романизация на населението в Трансилвания и Молдова, и от ХVІІІ-ХІХ век във Влахия, т.е. на влахите. А вече след 1861 г. планомерно се започва държавна политика за унифициране - изравняване на езика на латинска, италианска, френска и т.п. основа, за което са безспирните езикови реформи от основаването на румънската държава и нация. Не знам дали скоро ще има приключване, но научих, че към момента още не е приключил този процес. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F

.. която Римска империя е имала власт и граници северно от Дунав цееели... 50 /петдесетина/ г. Другият смех е, че ромънското /римското/ население в ХІІІ - ХV век е северно от Дунав, а в същото време господарите им са в Константинопол на Босфора. Не знам какво означава всичко това, но ми звучи по "мъкедонски"!

Това за бугаро-татарите на Кубрат и Аспарух ли се отнася??

...

Тъй ще да е. Нали Романяската е от преди новата ера и паметниците й са в Рим! Това последното е обяснение защо между ІV и ХІV в. е дупка в румънската историография и музейно дело. /понеже в българския език е най-малко от 1000-1500 г., както е известно. АУЛ, Боил, Иваил, Радул, Станкул - и др. римски имена и т.н, систематизирано и в статиите. Че дюлгерите на аспарух и кубрат го прихванали от романяските - автохонците в Югоизточна Европа/

Ето, говорим за едно и също нещо. Значи Испания и България са неотносими една към друга. И първата от своя страна е относима към понятието "нация", докато втората е относима към термина "народ" /литературен синоним на нация, преливащи се термини/.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%...%BB%D0%B1%D0%B0 Алба e област (регион) Трансилвания. Латинска дума, произход от Унгарското кралство и папския му сюзерен и пропагандата му в новите унгарски земи /Трансилвания и Банат/. Балул: Балта = Локва/Блато. При Балей почва устието на Тимок и има доста блата. Блата, Балта, че и адмирал Балтоглу /българин на османска служба в средата на ХV век/ има и в оригиналния български, без да е на латинска основа. По-скоро ми се вижда такъв произход - Балул – на ДАРГИНСКИЙ ЯЗЫК балул(и)-ра – означава «познат, известен» /СеверенКавказ/ - това село може да е на преселенци от оттам /кумани, узи, печенеги, че и ногайци, без никакви следи за латиноезичност на последните/ http://www.philology.ru/linguistics4/abdullayev-67.htm Филордин: Тук турците са сгрешили определено /А може и да не са сглешили, а да означава нещо засега неизвестно за нас/. Става дума за Флорентин. Флоаре = цвете.Ако е Флорентин – това е като Флоренция. Латинска дума, произход от Унгарското кралство и папския му сюзерен и пропагандата му в новите унгарски земи /Трансилвания и Банат/. Остатък от тази средновековна епоха. При преселването в новите си местообиталища /в българските земи/, населението от тези области дават старите имена на новите си селища. Нормална практика. Тиануц, Молалая, Чунгуруш: Не мога да ти дам превод, но имената звучат просто "влашки". Душанка Божоничи Лукачи[36] анализира два турски регистъра от 1454-1455 и един от 1560 относно Видинския санджак, в които са споменати имената на укрепленияата, градовете, селата, манастирите, брой на стопанствата, население. Власите са описани/възрпиемани като ”християни номади”. Авторката акцентира върху статуса на вътрешна автономия при власите, правото им да имат собствени водачи ”mentinandu-se” (???) и през средата на XVI век. И в двата регистъра са видни селища, чиито имена са леко променени, някои звучащи много ”ромънски”. Така преставени са: Гъмзова, Калиник, Врах, Негованофче с 16 къщи, Борилофче, Чунгуруш (сега с българско население), Алботен(руини на манстир(и)), Тихановче с 6 къщи, Косово, Филордин, Ракитниче, Сланотране, Суходол (можеби изчезнало село, м/у Балеи и Брегова), Свети Петар(старото име на село Молалая, станало по-късно Дружба) с 9 къщи, Тополофче(Мезра Тополофче, с допълнението/спец. пуст), Кутова с 4 къщи, Кошава, Брегова, Далеина, Перилофче, Балул(Балеи), Ясен, Гомотарче, Бориловечи, Видин, Влаховичи (Ифлакйфра, Подгоре), Грамада, Калугхер, Новосело, Раброва, Арчиар Ако подчертаното е аргумента за произхода, просто е несериозно. Все пак към аудиторията тука трябва повече уважение. Няма как да мине такъв "довод". На мен някои ми звучат на съвсем други езици. Чунгуруш направо на турски ми звучи, като турска форма на българско име на селище, например... BGVlach, виж тук за суфикса УЛ, ИЛ /във "влашкия" език например са: Дракул, Витязул и т.п./ http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...ki/Sufix-ul.htm http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...te/albaniya.htm

От изброените, подчертаваш тези с румънски именен произход: Алботен, Балул, Тиануц, Филордин, Молалая, Чунгуруш - какво означават на румънски тези имена? Превеждат ли се? Ако можеш дай превода.

[quote name='stoedin' date='Mon Sep 15, 2008 11:37 pm' post='34562 Имено в Македония има брожение срещу налагането на източните говори и ето- имаме македонски книжовен език.

Само да уточниш кои села от изброените са с румънски имена: Гъмзова, Калиник, Врах, Негованофче, Борилофче, Чунгуруш, Алботен, Тихановче, Косово, Филордин, Ракитниче, Сланотране, Суходол, Свети Петар, Тополофче, Кутова, Кошава, Брегова, Далеина, Перилофче, Балул /Подгоре/, Ясен, Гомотарче, Бориловечи, Видин, Влаховичи, Грамада, Калугхер, Новосело, Раброва, Арчиар?

От извора. От областта за която говоря. Разликата е огромна. Кастилците казват, че когато си в Каталуня, това е друг език и държава. И то много по-добре организирана, по техни думи. Разликата е като България и Чехия - като езикова, културна, историческа и по манталитет..

Ей за това говоря, че арманите /аромъните/ може да са траки, даки и т.н., а власите са българи от време оно. Пък било и именно те, а не арманите дошли от Рим. Алцековите или доалцекови българи, дошли от Италия в 9-12 в. и влели се успешно в държавата на своите сънародници - дунавските аспаруховите българи. И алцековия българин - влаха и аспаруховия българин - болгара, пък и волжкия на котраг, помежду си са се смятали за едно и също - просто за болгари. Дошлите от Италия, католическата папска доктрина нарича валхи /балхи/ - латинското обозначение за българите. И влах не е ромън. Ромън е влах плюс армани плюс молдовци. И до 19 в. на тези три съставки трябва да се гледа индивидуално. п.с. за тефтера и връзката благодаря, утре ще вникна по-подробно. Това само на пръв поглед нахвърлено - много румънски звучат : "някои звучащи много ”ромънски”. Така преставени са: Гъмзова, Калиник, Врах /Връх/, Негованофче с 16 къщи, Борилофче, Чунгуруш (сега с българско население), Алботен(руини на манстир(и)), Тихановче с 6 къщи, Косово, Филордин, Ракитниче, Сланотране, Суходол (можеби изчезнало село, м/у Балеи и Брегова - как се превежда от "влашки" на български език "Сухи дол"??), Свети Петар(старото име на село Молалая, станало по-късно Дружба) с 9 къщи, Тополофче(Мезра Тополофче, с допълнението/спец. пуст), Кутова с 4 къщи, Кошава, Брегова, Далеина, Перилофче, Балул(Балеи), Ясен, Гомотарче, Бориловечи, Видин, Влаховичи (Ифлакйфра, Подгоре), Грамада, Калугхер, Новосело, Раброва, Арчиар." По скоро звучат по "влашки" /т.е. български към 15-18 в./, а не по ромънски. От всичките най-ромънско е АРЧАР /Арчиар/. Но май си има историческа предпоставка за това Утре по-сериозно ще проуча нещата.

В Швейцария кантоните са автономни и самостоятелни във вътрешен план. Никакво сравнение не може да става с областите на централизираната държава България. Швейцарска нация има, защото тя попада във всички критерии - най-важния, че отделните народи /италианци, французи, баварци/ са запазили своя език, държавност /кантоните/ вътре в нацията и общата им държава. В Испания не само баските са различни и със свой език. Каталунците са също така. Андалусците в много отношения също - те са по-скоро християнизирани араби, с доста културни и езикови особености. В Италия е подобно положението. Не напразно има рязка линия в страната по север-юг, в която буквално страната се цепи на две самостоятелни области /откъм манталитет, произход, култура, езиков диалект и др./. Образно е от Рим на юг е едно, от Рим на север коренно различно. Баварците имат свой немски език, който за един саксонец е неразбираем. В Германия е запазена и държавността на отделните народи на германската нация. Австрийците са част от германската нация с отделна държавност, поради наличието на силна империя на Хабсбургите. След падането й в 1919 г. не са включени в Германия, за да не се засилва мощта й. Австрия остава един вид неутрална страна-така е решено от победителите.

Балканджии, нашенци, добруджанци, шопи, тракийци, македонци, егейци, моравци и т.н. са най-много /с натяжки/ етнически групи в българския народ. Руснаци, турци, гагаузи и др. са асимилирани /ако се смятат част от българския народ/ или са част от друга народност или нация, ако не са асимилирани, но само пребивават в държавата и сред българите. От гледна точка на Марксизма и др. модерни за 19 в. философии, нация е прехода на народа от една социална форма в друга - от феодализъм в капитализъм. Това се изтъква, като най-важен критерий. Това е доста виртуално схващане според мен. По обективните категории за критерия на нация са описани по-горе и социално-икономическото условие е само едно от всичките кумулативно /взети заедно/ други условия - 1. социално - икономическа 2. културно-политическа 3. духовна общност на хора 4. сложени в резултат на образуване на държава 5. фаза от развитие на етноса по степените /род-племе-народност-народ-нация/ 6. в която дадения конкретен етнос придобива суверенитет 7. и създава собствена пълноценна държавност Изхождайки от тези обективни дадености смятам, че в българската нация само са асимилирани отделни групи и народи, но няма равностоен съюз по който всеки от народите /българския и хипотетичния съединен с него народ/ да са запазвали съответния си суверенитет /език, култура, държавност/. С много натяжки това се отнася само до края на ІХ в., когато след събора в 893 г. е взето решението за съединяване в едно на двата народа "славяни" и българи. Но това е по академичното схващане за този акт. Според мен, е ясно, че "славяните" са просто асимилирани и приемат името на народа, който ги асимилира и в която държава се намират. В неговата държавност и те не запазват нито своя държавност в рамките на българската, нито култура, нито език. А това е и 9 век и за него не трябва да се прилагат измислени в 19 в. термини и доктрини. Българския народ не притежава предпоставките за преминаване в новия виртуален стадий измислен в 19 в., за да се унифицират по някакъм начин народите в европейските империи. Нацията е продукт на европейската мисъл с такава цел. При нас никога не е съществувала такава цел, то е нямало какво да обединяваме, защото от 19 в. насам /а и преди това/ не сме държали земи с различно от нас население, поради което да се търси искуствен мост към него, за да се удържат границите на страната. Смятам, че за българите - в отличие от британската нация, френската, румънската, германската, россиянската и т.н. - термините "народ" и "нация" са не повече от припокриващи се синоними. Най-много "нация" може да се приложи по марксистко философското схващане, че сме преминали в капитализма и затова сме станали нация. Но е прекалено тясно това схващане за такава проблематика. Трябва да се гледат 7-те критерия в тяхната цялост, а не само 1-я. Ако се гледа само прехода към капитализъм, тогава с прехода в другата форма - комунизъм 1917 г. руската нация е престанала да съществува, а централноевропейските считано от 1945 г. Не е самостоятелен критерий, очевидно е.

КАК СЕ СТАВА НАЦИЯ Кой е казал, че "македонската" е изключение? Нации ли са западноевропейците? Допреди 2-3 века те са били враждуващи племена и народности. От разнородните племена по тези земи, през 18-19 в. възникват изкуствени "национални държави". И днес навсякъде различни западноевропейски народности водят освободителни борби и имат свои революционни движения срещу централните правителства. Тук нашите медии съобщават само за две организации - на баските и ИРА. Но живели там казват, че западните вестници непрекъснато пишат за атентати и на много други организации. Следните държави са изкуствено създадени, а "народите" им всъщност не са народности в нашия смисъл на думата: - Испания, Франция, Италия, Великобритания, Германия, Белгия и др. Има голяма разлика между нашето понятие за народ и западноевропейското. Думата "нация" е безсмислена при нас и съвпада с "народ", по простата причина, че ние сме нация от хиляди години. Не така стоят нещата при западноевропейците. При тях под "нация" се разбира нещо, "възникнало" през последните един-два века от пъстрата мозайка народности, които днес общо и изкуствено се наричат "италианци", "французи", "испанци" и пр. Там не се касае за отделни исторически и географски области в една страна, а за отделни страни и народи в една (изкуствена) държава и "нация". Ако някой си мисли, че нашата история е хаос - тяхната пък съвсем. Франция Френският език е изкуствено въведен от Наполеон (който пък е корсиканец). Първоначално "Ил дьо франс" се наричал островът на р. Сена и околностите му (гр. Париж) И до днес Франция се състои от различни народи - бретонци, провансалци, бургундци, баски и др. Живели там казват, че има "сепаратирски" революционни организации, които се борят за отделяне от Париж. Вземаме един произволен пример: Бургундия - център Дижон Знаме Герб Очевидно не става дума просто за футболни знаци, а за нещо друго. Бургундия в миналото е заемала значително по-голяма територия. от Уикипедия Бургундите са един от германските народи. През 411 те пресичат Рейн и създават кралство с център във Вормс. През 534 франките побеждават Годомар, последният крал на бургундите и включват земите му в своята държава. През 9 век има три области, наречени Бургундия: кралството Горна Бургундия около Женевското езеро, кралството Долна Бургундия в Прованс и херцогство Бургундия в днешна Източна Франция. Двете кралства са обединени през 937 и включени в Свещената Римска империя през 1032. ...Не след дълго херцогството се превръща в основен съперник на френския трон, като херцозите успяват да създадат, най-вече чрез династични бракове, империя, простираща се от Швейцария до Северно море. Бургундската държава се състои от множество владения от двете страни на границата между Френското кралство и Германската империя, като икономическото му ядро е Нидерландия, най-вече Фландрия и Брабант. Дворът на херцозите в Дижон засенчва френския, както в икономическо, така и в културно отношение. През 1477 последният херцог Шарл Дръзки е убит, а наследството му е поделено между Франция и Максимилиан... Ето какво казва Гугъл: В учителката по демокрация Франция ... няма Съвет на националните малцинства, защото Франция е ЕДНОНАЦИОНАЛНА държава! Различните етноси като...Бретонци, Баски, Провансалци, Беарнци, Лангедокци...и други влезли при основаването на Франция етноси, си изучават в ЧАСТНИ училища майчините езици, имат дори новини (преведени на френски) в някои частни кабелни телевизии и локални радиа ... Да не говорим, че броя на мюсюлманите там е доста по-висок от този на мюсюлманите в България. Още: В Европа са изключително чувствителни при преиграване със смисъла на някои думи и понятия! Там не се говори за НАЦИОНАЛНИ малцинства, а за ...етнически малцинства в НАЦИЯТА. Ето откъде нашите научени глави механично пренасят странното понятие "модерна нация" че и "модерен национализъм" на българска почва, където те ... изобщо нямат почва. Явно "модерна нация" има там, където ... няма нация. А ние сме им виновни, че при нас такава "модерна нация" няма как да има. Очевидно най-точното понятие за западноевропейските нации е "държавна нация". Република Франция Досие Езици: френски, още фламандски, елзаски, бретонски, баски, каталунски, провансалски и корсикански. Испания Отделни народи са каталунците, кастилците, баските и др. Италия Съвсем изкуствена държава. Напълно отделни народи живеят в северната и южната част, имат различни езици и изобщо не могат да се разберат помежду си ако не ползват официалния книжовен език. В Сицилия пък нямат общо с жителите на континенталния Юг. Северната лига са местни националисти, които искат да се отделят от Юга. Великобритания В Шотландия също има национално-освободително революционно движение, което се бори срещу ... "английско робство". Уелс - оказва се, че и уелсците са отделна народност със свой език. Германия Създадена от Бисмарк. До него по тези земи винаги е имало различни държави и държавици. Баварците са българи - или поне в техните хроники така пише. Португалия Португалия, винаги кипяща в себе си от смесицата на много народи... http://bgsviat.narod.ru/Diva_evropa.htm без да съм съгласен с всичко казано, все пак за начало е добре... ПОНЯТИЯТА ЗА НАЦИЯ Пол Гард В централната и източната част на Европейския континент, към която принадлежат Балканите, нацията е нещо основно, но то не се разбира така както се разбира в западната част на континента или по-точно във Франция. Във Франция нацията е свързана с принадлежността към една и съща държава: от историческа гледна точка държавата предшества нацията. Така че националността, тоест принадлежността към дадена нация, и поданството, тоест принадлежността към дадена държава, се покриват. Френската нация обхваща всички поданици на френската държава. Но това, което изглежда очевидно за французите, не е очевидно в други държави, където нацията е била изградена, преди да се създаде държава. В Германия примерно, когато Фихте се обръща към немската нация в 1808 г., немската държава още не съществува. Немската държава възниква в 1870 г. въз основа на една вече съставена нация, която е решила да се сдобие с държава. Същия този път извървяват националните държави от Централна Европа, надживели империите, владеещи централна и източна Европа до края на XIX-и век (Австро-унгарската империя и Османската империя на Балканите). Ето защо словенците винаги са се самоопределяли като словенци, дори когато са влизали в състава на Австро-унгарската империя или отчасти на Италия, или пък най-сетне на Югославия. В Югославската федерация от периода 1945-1991 гражданите, които са се самоопределяли като югославяни по време на периодичните преброявания, никога не са били повече от 5% от населението. Всички останали са се записвали в списъците като сърби, хървати, словенци, мюсюлмани и т.н. и са се считали за такива. Това важи за цяла Централна и Източна Европа, включително и за бившия СССР. Националната идентичност в тези страни е чисто индивидуална особеност, тя няма нищо общо с поданството. Албанците от Косово или Македония се признават само за албанци, също така турците в България се наричат турци, въпреки опитите от страна на правителството на Тодор Живков да ги побългари. Разликата между тези две схващания за нацията е един от основните източници на недоразумения помежду наблюдатели от различните краища на Европа. Ето защо е много важно добре да се уточни каква действителност отразява във всеки конкретен случай това понятие, както и други сходни понятия като народ, националност, етнос, държава и много други. Нацията според формулировката на Бенедикт Андерсън е една "измислена съвкупност"1, тъй като нейното съществуване се крепи върху силното чувство, че членовете й принадлежат към една и съща нация. Тя обаче не е "въображаема2 съвкупност", тъй като историята й е белязана от различни, добри и лоши последици - включително и от войни. Хората на Балканите са склонни да вярват, че нацията се обяснява с обективни критерии (език, вероизповедание, история и т.н.), които всъщност не са сигурни. В Западна Европа напротив някои направо отхвърлят идеята за съществуване на нацията и по този начин се лишават от едно съществено звено от съвременната история. С други думи, нацията съществува, но тя съществува като силно субективно съзнание на хората, а не вследствие на някакви обективни показатели, каквито те считат за необходимо да посочат3. Субективно в случая се противопоставя на обективно, а не на общо. Противоположното на общо е индивидуално. Тоест националната идентичност е общо явление, тъй като тя е усещане за връзка между голям брой индивиди. Тоест тя придобива смисъл само при положение че съществува у много хора едновременно. Това е едно общо субективно понятие, бихме могли да го наречем още междусубектно [intersubjectif]. Съществува едно единствено законно определение за народите: грък е този, който се чувства грък, албанец, който се чувства албанец, и т.н. Това не пречи усещането за принадлежност да се крепи въху множество езикови, религиозни или териториални особености. http://liternet.bg/publish18/p_gard/ezici.htm

Може ли да обсъждате това в нарочно направената тема. Там всеки да си дава мнението.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4500 - да не забиваме тук с излишни въпроси.