Иванко Тертер

Валашские грамоты писались на славянском языке, который был значительно ближе живому болгарскому языку, нежели официальный канонизированный язык болгарской письменности. http://www.promacedonia.org/italev/sb/index.html С други думи т.нар. "влашки език", на който са писани грамотите на воеводите през ХІV-ХV век е бил значително по-близко до живия говорим български език, отколкото до официалния канонизиран език на българската писменост. Т.нар. влашки език е простонародния български език и са писани грамотите по този начин. Правено е и заради това, да ги разбира населението, простолюдието така да се каже. Църковнославянски /т.е. "канонизирания български", който е малко архаичен вече за населението след 5 века от канонизирането/ е за употреба в тесен елитарен кръг - за кореспонденция и летописи на висши аристократи, книжнината на духовенството и т.п. Самият факт, че се пишат на говоримия жив народен език, говори какво е населението там - "влахите".

КГ125 ти забрави ли че поддържаш обратната теза. Коригирай се Как можа да кажеш че във влашкия език са заменяни българските думи с латински! Значи влашкия ми ти бил български език? Дай назаден, докато е време. Защото нали било, че "влах = румънец" и "влашки език = румънски език". Ако казваш, че са заменяни български думи в този румънски /влашкия/ език, значи румънския /влашкия/ ми ти бил български език? Или българския език е латински и са заменяни латинските тези думи с нелатински... Нещо ме обърка бе човек с това твърдо влах = румънец и влашки език = румънски език...

Не, единият източник е открит само 20 век - писмото на Нешо /по случайност в момента, когато Румъния търси историческа обосновка за претенциите си върху Трансилвиня/. Другия източник е открит през 21 в., тука във форума преди месец-два. Той кръста е бил от 1922 г. пренесен в двореца в Балчик, ама румънците въобще не го видели /може би защото е на чужд за тях език и на кирилица/. Или пък нашите са го криели и така до 1940 г., когато окончателно им вземаме кръста /т.е. двореца/. Открит е тук във форума, като се тръгна спор срещу прочита на Петър Добрев на надписите по кръста. И така излезе, че ние го открихме румънското средновековно наречие и отворихме очите на Йон Леу и сие. --------- Унгарския език е много специфичен. Има унгарски документи на латински език /официалния техен средновековен език за кореспонденция и държавническа употреба/, но и този език ми е непознат. Е, поне сегашните румънци, като 90 % латинци /който от тях го владее румънския език де/ имат поне този плюс, че ще могат да четат унгарските документи на латински. Ще си знаят от извора историята.

Ама самото това, което казваш означава, че това не са влахи. Това са местно трансилванско, несъмнено "славяно-българско" население от І БЦ. Ако гледаме през румънската историография - ти казвам, че това са аромъните /т.е. даките", които са компонента в румънската нация. То е смешно, но ако гледаме през румънска призма съм склонен да го призная, само и само да не се закачат влахите /като българи и част от българската история/. И както казваш, кръста въобще може да не е писан от българи. Аз не споря, че да е имало българи в Трансилвания когато е правен този надпис /той е допълнителен, явно по времето след францисканската пропаганда в Трансилвания, надписа е от ХІV-ХV в./ Затова казвам, че не е по темата, защото той обхваща земи и население извън спора за влахите - грубо казано от Карпатите на юг. Обаче отбелязвам, че оригиналните първоналачни надписи по кръста са от ІХ-Х век и са си кристално български. Но пак не е по темата. Последното: "светоу нуме светоу тройце". И писано на кирилица. Аз го виждам, че това е 75 % български и 25 % латински /три думи срещу една дума/ текст, плюс писано на кирилица. Това "румънски език" ли е според теб? Как е станало, че в "румънския език" съотношението е точно обратното сега?

Знаеш ли кой "български "цар"" щеше да носи титлата - "цар на житани и роми" /imperator romi i gitano/, ако папата би му протегнал ръка да го признава? КГ125, направо не разбирам защо не нопминш стари обсъждани неща. А ги има и скоро отговаряхме и на въпроса за Стефан Душан, папата, власите, Велика Влахия и др. Пак повтарям : Влахите и Българите са един народ по произход. Влахите са българите "произхождащи от Рим" /за доктрината на папата/ т.е. , които през Х-ХІ век се преселват от Италия към Балканите и правят Велика Влахия. Това са грубо казано доалцекови и Алцекови българи. Българите са българите "произхождащи от грубо казано Константинополския ареал" /т.е. по самоназванието и това е доктрината по българския речник и доктрина/. Това са общо казано Аспаруховите българи. Това е един народ с един език, култура, обичаи, военно-административно устройство на общините, традиции. Но за папата е важна "картата", че българите са от Рим и да са под лоното му. Това е в неговата доктрина, че са валхи - с това се означават "неговите българи". Калоян не се трогва от това изобщо, прави си оглушки и разбира се играе с тази карта докато има интерес. А го губи на практика много бързо - след като е бил признат за цар и е призната българска църква. Макар, че титулатурата с униатско съдържание "българи и влахи" продължава формално и е заличена в края на унията с папата 1235 г. Сега, ако Гърция каже на Гоцето - "Склонни сме да приемем аншлуса на БЮРМ, ама те не са точно българи, а са славобългари". То има разлика, щото вторите не са смесвани с други, а са чиста славянска кръв. Така, че имаш добро, ако приемеш виждането ни и титлата ти бъде "Президент на българи и славобългари". Мисля, че Гоце трябва да е национален предател за да не приеме тази оферта. Щото ний си знаем, че то е едно и също и вътрешно абсолютно не ни дреме. Пък след някоя и друга година ний си знайме... Това е най-логичния отговор на всички събрани извори.

Не може да не отбележим, че Калоян набляга на термина "българи". Пропуска някога "влахи", но "българи" е винаги на първо място и не се пропуска. Папата пропуска един път "влахи", после се е коригирал и си върви по своята терминология наред с българската, според както е съюза /унията/ на двете доктрини. Даже на едно място папата обръща словореда и поставя своята на първо място /изолиран случай все пак/. Но това е в неадресиран до Калоян материал, в свой летопис, където е нормално да сложи своята терминология на първо място. То ако беше до Калоян този текст, щеше да е дипломатически гаф и скандал, както сега се казва: Из „Делата на папа Инокентий III" А той [Йоан], папският капелан, посланик на апостолическия престол, след като заминал, дал на гореспоменатия архиепископ палиум, митра и пръстен, като взел от него клетва за вярност и повиновение, което ще трябва да се оказва завинаги на върховния първосвещеник на Римската църква. След като бил приет с почит и предано от гореспоменатия Йоаниций или Калоян,господаря на власите и на българите, той по негов съвет и с негово съгласие постави в това царство двама други митрополити, именно велбъждкия и преславския, които подчини на гореспоменатия загорски като на примат.

Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1202 г. Писмо на Калоян, господар на българите и власите, изпратено до господин папа Инокентий III, преведено от български на гръцки и после от гръцки на латински. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от май 1203 г. Калоян, император на българите, до пресветия господин патриарх римски папа на християнската вяра от Изток чак до Запад. /бел. Тук Калоян направо се е “олял”, като е игнорирал папската доктрина и терминология и се е назовал само по вътрешно-българска такава за “император на българите”:)/ Писмо на папа Инокентий III до архиепископ Василий от 10 септември 1203 г. След като получихме писмото, което твое братство ни изпрати от името на благородния мъж Калоян, господаря на българите, по любимия син презвитер Константин и констабла Сергий /бел. Тук папата и той се е "олял", като тръгнал по свирката на Калоян... Обаче занапред се е коригирал и включва и своята доктринална терминология/ Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1203 г. До пресветия повелител и вселенски папа, седящ на престола на блажения Петър и господин отец на моето царство Инокентий III, папа на апостолическия престол и на Римската църква и учител на целия свят. …. Нека знае великата твоя светост, че синът твой и на Римската църква — царят на всички българи и власи, заедно с всички князе на моето царство са много добре благодарение на бога и на твоята света молитва. Калоян, император на България Из писмото на папа Инокентий III до цар Калоян от 24 февруари 1204 г. Ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях Из писмото на папа Инокентий III до архиепископ Василий от 24 февруари 1204 г. И теб те поставяме за примат в царството на българите и власите и ти предоставяме с настоящия привилегиум приматската власт над търновската църква, като постановяваме ти и твоите приемници, които те наследят в предаността към апостолическия престол, да се издигате с приматството над останалите митрополити на България и Влахия. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от ноември 1204 г. Калоян, цар на цяла България и Влахия, до боговъздигнатия и пресвети възлюблен в Христа и преуважаем отец на моето царство Инокентий трети и пресвети папа на Рим и приемник на княза апостол Петър. Златопечатник на цар Калоян с тържествена клетва за преминаване под върховенството на римската църква. В името на отца и сина и светия дух, амин. Тъй като бе угодно на господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия, издирих в писанията и книгите на Нашите предци и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така също и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, Папа Инокентий III изпраща палиум на велбъждкия архиепископ Анастасий И тъй, понеже сметнахме, че нашият досточтим брат [Василий] , търновският архиепископ, трябва да бъде поставен за примат във всички земи, в които заповядва най-скъпият в Христа наш син Калоян, сияйният цар на българите и на власите, като му предоставихме според обичая на апостолическия престол знаците на почит, които се отнасят до неговата длъжност Из писмото на папа Инокентий III до цар Калоян от 25 февруари 1204 г. И затова ние изпращаме от наша страна в България и Влахия обичния син Л [ъв], презвитер, кардинал на Светия кръст, легат на апостолическия престол, забележително начетен мъж, надарен с честност, когото между останалите наши братя обичаме с особена нежност, за да те помаже с нашия авторитет и власт, да ти даде царски скиптър и да ти наложи царска диадема. Текст на дадената от архиепископ Василий клетва Аз [Василий], архиепископ търновски, примат на цяла България и Влахия, от този час занапред ще бъда верен и покорен на блажения Петър и на светия римски апостолически престол и на моя господар папа Инокентий и на неговите католически приемници. Папа Инокентий III изпраща знаме на цар Калоян До светия цар на българи и власи За да се прославиш заедно с апостола в кръста на нашия господ Исус Христос и за да приписваш своите бъдещи победи не на себе си, но на този, пред когото се скланя всяко коляно, който научава ръката за война и движи пръстите за битка, и за да чувстваш, че сред различните случаи на войните ти си защищаван от застъпничеството на този, комуто Господ е дал ключовете на небесното царство и властта да връзва и да развързва, ние решихме да изпратим по същия човек на теб, твоя светлост, по искането на нашия досточтим брат браничевския епископ В[ласий] освен знаците на царско достойнство, които ти изпращаме по любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия престол, човек предвидлив и почтен, още и знаме, с което да си служиш срещу тези, които почитат с уста разпънатия на кръста, сърцето им обаче е далече от него. Писмо на архиепископ Василий до папа Инокентий III от ноември 1204 г. Много поклони и много поздрави от мене, Василий, смирен примат на българите и власите, към отеца на всички и мой господин и отец, превелелепния и пресветия папа Инокентий. Из „Делата на папа Инокентий III" А той [Йоан], папският капелан, посланик на апостолическия престол, след като заминал, дал на гореспоменатия архиепископ палиум, митра и пръстен, като взел от него клетва за вярност и повиновение, което ще трябва да се оказва завинаги на върховния първосвещеник на Римската църква. След като бил приет с почит и предано от гореспоменатия Йоаниций или Калоян, господаря на власите и на българите, той по негов съвет и с негово съгласие постави в това царство двама други митрополити, именно велбъждкия и преславския, които подчини на гореспоменатия загорски като на примат.

Откога ги наричат така? И защо, особено като се има предвид че "влах" не е латинска италианска дума, а е скитска "заемка" в латинския италиански език? Българите в Италия са известни и като влахи - те са участници в римските легиони. Та и затова де кимрите /валийците/ са на Албиона. В това им качество на легионери наемници на Рим. Ако влахи /балхи/ наемници легионери на Рим са правили наказателни походи в сегашните полски земи, като нищо местните клетници да ги свързват с Рим. Не внимаваш В 1200-1235 г. българските царе не приемат доктрината на Папата. А има уния, т.е. само съюз на двете доктрини. Светваш ли каква е разликата? Ето по нагледно /уики, Калоян/: На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристигнал в Търново. Той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласил Калоян за крал и му връчил корона и скиптър. Калоян изпратил писмо на Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеника му - за глава на българската църква. По този начин далновидният крал Калоян сключил уния (от лат. - съюз, обединение) и признал върховенството на католическата църква. Така и двете страни били удовлетворени, а папската благословия и коронация придали голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. При съюза всяка доктрина си остава така както е била и двете са равнопоставени, а няма поглъщане на една доктрина от друга, т.е. вливане. Ето защо няма само "българи" или само "влахи", а има съюз на термините от двете доктрини "българи и влахи". Помниш ли за описанието на градовете около делтата на Дунав от Киприян: "и бяха гради болгаром и влахам"? И те са писани като едно цяло /две в едно, по скоро обратно - едно в две транскрипции/. За разлика от всички други народности описвани в отделни точки /рязанци, киевляне, поляци и др./ п.с. Да не искаш да кажеш, че папата не употребява термина влахи в титулатурата на Калоян?? В смисъл, че не използва своята терминология /влахи/ наред с назоваването на калояновата терминологията /българи/?

К.Гербов го твърди. Кръста е от замъка Бран, до Брашов. Влах е означението за българин в терминологията на папската католическа дипломатическа и доктринална терминология. Българин е означението за българин в терминологията на българската дипломатическа и доктринална терминология. Затова за Людовик І Унгарски /70-тег. ХІV в./ Горна и Долна Мизия са Влахия. Не е видял там България. В същото време за Иван Александър /70-тег. ХІV в./ Горна и Долна Мизия са България. Не е видял там Влахия. За българската дипломатическа и доктринална терминология има осреднен вариант на двете терминологии и той е само между 1200-1235 г. Въпрос за 100 лв - С какво политическо доктринално събитие е свързана българската история в този период? Там е отговора, защо българските царе са приели този униатски /осреднен де/ вариант на двете доктрини... И има наистина нещо комично. Неко го видим: вулгарос /булгарос/ е синоним на "простак". влахос /блахос/ е синоним на "пастир". Нека направим вариации на титулатурата на Калоян - "цар на българи и влахи": Варинат 1: "цар на българи и пастири" Вариант 2: "цар на простаци и влахи" Вариант 3: "цар на простаци и пастири" /тази титулатура ми е любима от всичките, уникална е просто/ Как би изглеждал варианта, ако се гледа през призмата на двете терминологии: Вариант 4 : цар на "българите" /по вътрешна доктрина/ и на "влахите" /както е по доктрината на Папата, който ни е настойник и сме приели това, за което той ни дава титла и законност на властта/. Тъй или иначе вси сме балхи, само дето едните са указани, че са от балхите арии. Балхи /Валхи/, Болги /Волхи/, все едно. А пък валхите от Албиона /валийците, Уелс/ и досега не им пука, че им викат валийци /валес, волхи/. Те наричат себе си КИМРИ.

1. Писмото е написано на 20 % латински и 80 % български. 20-те% латински го приравняват с албанския, а не с румънския език който е 90 % латински. Също така писмото е оригинал. И няма да се повтарям повече. Линейния кръст е от Трансилвания и въобще не е по темата за Влахия /Трансаплийската земя/. Касае дотолкова, че показва българския характер на Трансилвания в ІХ-Х век откогато са българските надписи по него. Ако има латински надписи /които крихме от 1920-1940 г. от румънските историци в двореца ни в Балчик/, то те са пак от Трансилвания, тъй като кръста е пренесен оттам през 1922 г. в Балчик и няма нищо общо нито с Карвунската земя, нито с Трансалпийската земя /Влахия/. 2. Вж.темата "Помага ли...", какво ще кажеш за антиисторика от Руската академия на науките и доайен във византологията акад. Г. Литаврин, който разкрива "същността" на влахите и тя е българска в общи линии. Ако и да не е, но в никакъв случай не е латинска езиково. 3. Не. Че Латинска Америка цялата е с наложен латински /испански, португалски/ език. Тия сега дето още са си наследници на ацтеките, маите, т.е. местното население, все едно да тръгне и да се обижда че е налагано. Ами то затова са съответните папски ордени и доктрини. В Трансилвания латинизирането на заварено местно население /Латинска Трансилвания-Латинска Америка/ е станало век-два преди Великите географски открития. Схемата е изпробвана на практика. А след това в 17-19 век в резултат на уникално стечение на политическите обстоятелства, езиковото латинизиране е наложено в Молдова и Влахия. Уникален политически, културен и религиозен хибрид е румънската нация, разбира се. Това не може да не се признае. Сега като се замислих... Австро-Унгария в края на 19 век нямаше ли аспирации към Македония, като коридор за владение над важния град Солун? И като изхождам от "романската им доктрина" като способ за владение над Влахия и Молдова през 17-18 в., "македонската доктрина" като способ за владение над Солун /в края на 19 в./ е в реда на нещата. Кой спря нашите войски при Ниш през 1885 г.? Ултиматума, че ако продължим напред ще срещнем... австрийски щикове. И се владее долния Дунав и устието му чрез "Даките" /1000 г. крили се в планините/, а Солун чрез "Македонците" /2000 г. крили се пак там сигурно/. И "македонската нация" в момента е уникален хибрид на омраза към българи и по-малко разбира се към сърби. "Румънската нация" е била уникален хибрид на омраза към руснаците /като символ на славянството/ и над по-малко разбира се сега, но не и в миналото, към българи. И кого обслужват перфектно тези доктрини и дадености. Несъмнено Австро-Унгария. Ха, добре е заложено разбира се, но за съжаление хабсбургите не са предвидили най-важното. По - скоро са го подценили. Това, че самата им империя не е вечна и се разпадна. Несъмнено, ако се беше разминала І световна война или ако Австро-Унгария бе сред победителите, може би имаше отличен шанс да владее Солун, както е планирано от тях.

Хърс е прав, просто аз мислех, че това е известно и затова съм изтървал да го спомена. Естествено, че унгарците много добре знаят за истинския проиход на "румънската нация". Това е политическа доктрина "руманизъм", която е наложена в крайната си фаза като проект насочен срещу политическата доктрина "славянство". Те и румънците го знаят, може би с исключение само на "елита им", за който така много се говори тук. Те и във Вардарска Македония много добре знаят какъв им е произхода, с исключение само на "елита им". Стоян Новакович да не тръгва на гола поляна да прави нова "македонска нация"? Ами то само 50-100 г. преди това в нач. на ХІХ век започва крайния етап от формирането на друга политическа доктринална нация - румънската. Сърбите откъде са заели проекта? Проверено е, че налагането е възможно. Не е отчетено само, че за "македонската" влакът е изтърван. Тогава вече има изграден българско съзнание и идея в самите българи, има държава България и много важно Албания и е пикът на възрожнеския подем /за разлика от периода до средата на ХІХ век/ със съответната решимост, идеи и възможност за реализация от страна на българите. Без тези неща сега щяхме с вас да обсъждаме корените си от времената на създателя на държавата ни Филип и славния му син Александър Македонски. И щяхме да бъдем страшни комшии: от Дунав нагоре Романия /римляни/, от Дунав надолу Македония /македонци/. Интересна картина би била тогава 2008 г. Еееех, а сме само едни никакви болгарии, пък и си знаем че сме от това коляно и държавност. А колко хубаво щеше да бъде да не го знаем и да спорим с комшиите как Филип нашия превзел Пулпудева. Те за Гай Юлий Цезар, ний за Филип, те за Гай Месий Квинт Траян Деций, ний за Александър... Кога ще ги догоним комшиите... Май никога. Много напред са...

Ако ще е тъй, тъй да е: КГ125, много бързо забравяш кратките отговори на твоя въпрос. А беше скоро: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...st=0#entry30164 1. Защо търсиш за образователна система през 15 век, а не през 19-20 век например? Румънската нация е сформирана след 1859 г. в компактната си маса. Та нали техен известен политик - държавник /излезе ми името му от ума/ е дал формулата: "Не нациите създават държави, а държавите създават нациите". Това е формула от края на ХVІІІ-ХІХ век, тази на "националните държави". Каква мисъл за национални държави и нации търсиш в 15 век? 2.1.Как ще са били най-свободни валахите през ХVІІ-нач. ХІХ век? Прочети малко за историята на придунавските княжества и поголовното оскотяване на населението в резултат на фанариотското управление. Там даже е налагано крепостничество, което даже в османската империя не е съществувало в такава степен. 2.2. Уточни в кой период да се включат в борба за своя църква? За ХVІІ век ли? ХVІІІ век ли? Или за 1870 г. говориш, когато вече е налице "румънска нация" наследник на Траян, Децибал, Мирчо Стари, защото е създаден и френския след "кримски" /войната 1953-1856/ проект "Румъния" /1859 г./. Румъния - обединила загубените от Русия провинции Валахия и Молдова под общо име. 2.3. А защо мислиш, че фанариотите са налагали латински? Той налаган още от времето на францисканската пропаганда в Трансилвания, а вече оттам към Валахия и то не по-рано от ХV-ХVІ век. Пак францисканците правят такава кампания във Видинско /1365-1369/, когато според летописци са обърнати във вяра една трета от населението на Видинско /200 хил. човека/. А след вярата се сещате, че започва и с езика, защото той е този на който се практикува вярата /католицизъм, латински/. За късмет францисканската кампания секва с връщане на Видин от Иван Александър и даже в летописите пише, че неизбягалите францискански монаси са избити от самото население. Веднага изпреварвам въпроса - ама валахите не са католици. Не са били католици във Валахия, а в Трансилвания е доминантно католишко населението след пропагандата на франисканците. До Валахия не стига защото: първо - пада Унгария под османско /1526 г./ и тази пропаганда отслабва и даже изчезва на моменти. Започва едва след дупка от 200 години, когато вече "Австро-Унгария" слага ръка над Трансилвания. Обаче за Валахия и Молдова няма как да стане, защото съществеменно те са преминали под протектората на Руската империя /след 1711 г./, която е православна и тези "придунайские княжества" са неин протекторат с назначавани от Високата порта фанариотски управници. Разбира се, на базата на полу-латинизацията от францисканците граф Петомкин и Екатерина Велика с любезното съдействие на фанариоти - съветници "откриват" романски народи и градове при устието на р. Дунав и се мятат да възстановяват Романия /Византия/. Гърците въобще не са имали предвид да правят Гърция в сегашните й граници. Те са искали да правят Романия /Византия/ и плана е това да върви от север на юг към Константинопол. Такива са били реалностите и възможностите... След това Франция дърпа чергата от Русия /1859 г./ и надгражда "постигнатото" слагайки точка в противовес на Русия и руските интереси. С нейните камъни по нейната глава. Русия е отрязана от "латинска" буферна зона, латиноговорящ православен народ, носещ мартеници на 1 март, изпълняващ дунавско право хоро на латински /чуто от мен с ушите ми преди дни по румънската телевизия РТВ/ и с бивши владетели, с които биха се разбирали само с преводач. Русия се дозакопава сама, като артисва на Румъния Северна Добруджа, с което сама си откъсва сухопътната връзка с близките й България и Сърбия и оттам към проливите. Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи... А за какъв "влашки език" питаш? Този от ХІ век, който е единоезичен с българския славянски език или за този от ХІХ век, който е единоезичен с латинския папски език? Уточни това и ще се опитам да ти отговоря. За "писмото на Нешо" от 1915 г. и за "оброчния кръст" за който румънците нищо не са знаели, защото не са владяли двореца в Балчик от 1920-1940 г., мисля се изяснихме. Той е в съответните теми. Нещо друго, ако има питай.

Интересна статистика: "Румынский язык за 150 лет пережил более 70 реформ и продолжает эволюционировать". Всеки може да раздели 150 на 70, за да се увери, че "еволюцията" въобще е безспирна от 1861 г. И то тя е дала този латински облик, по - голям и от италианците даже. А сега като това става пред очите ни /като съвременници/, да се сетим тези 20 % латински към 1861г. в речника на "румънския език" дали не са могли да се наложат първоначално от ордена на францисканците при усвояване на Трансилвания през ХІІІ в. И оттам вече под грижата на Австро-Унгария от 18 в. насетне този латинизъм/ румънизъм /в микро езиков и политически тогава мащаб, само сред попадналите в това влияние хора - ето това са тези "даки" стояли 1000 г. по върховете на Карпатите и слезли през 17-18 в./ е раздухан с помощта на фанариотите и Руската империя /доктрината за възстановяване на Романия, т.е. Византия/ и към средата на 19 век вече като френски антируски проект политически е ситуиран международния субект "Румъния". http://www.newchrono.ru/frame1/Publ/Rumynija.htm - това е допълнителна информация за аlexander. Ще си изясни още по-ясно начина по който се е развивал “руманизма” по отношение “Этим балканским славянам с турецкой внешностью и греческой верой, ищущим очень странный путь к латыни — через французский. КГ125, много бързо забравяш кратките отговори на твоя въпрос. А беше скоро: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...st=0#entry30164 1. Защо търсиш за образователна система през 15 век, а не през 19-20 век например? Румънската нация е сформирана след 1859 г. в компактната си маса. Та нали техен известен политик - държавник /излезе ми името му от ума/ е дал формулата: "Не нациите създават държави, а държавите създават нациите". Това е формула от края на ХVІІІ-ХІХ век, тази на "националните държави". Каква мисъл за национални държави и нации търсиш в 15 век? 2.1.Как ще са били най-свободни валахите през ХVІІ-нач. ХІХ век? Прочети малко за историята на придунавските княжества и поголовното оскотяване на населението в резултат на фанариотското управление. Там даже е налагано крепостничество, което даже в османската империя не е съществувало в такава степен. 2.2. Уточни в кой период да се включат в борба за своя църква? За ХVІІ век ли? ХVІІІ век ли? Или за 1870 г. говориш, когато вече е налице "румънска нация" наследник на Траян, Децибал, Мирчо Стари, защото е създаден и френския след "кримски" /войната 1953-1856/ проект "Румъния" /1859 г./. Румъния - обединила загубените от Русия провинции Валахия и Молдова под общо име. 2.3. А защо мислиш, че фанариотите са налагали латински? Той налаган още от времето на францисканската пропаганда в Трансилвания, а вече оттам към Валахия и то не по-рано от ХV-ХVІ век. Пак францисканците правят такава кампания във Видинско /1365-1369/, когато според летописци са обърнати във вяра една трета от населението на Видинско /200 хил. човека/. А след вярата се сещате, че започва и с езика, защото той е този на който се практикува вярата /католицизъм, латински/. За късмет францисканската кампания секва с връщане на Видин от Иван Александър и даже в летописите пише, че неизбягалите францискански монаси са избити от самото население. Веднага изпреварвам въпроса - ама валахите не са католици. Не са били католици във Валахия, а в Трансилвания е доминантно католишко населението след пропагандата на франисканците. До Валахия не стига защото: първо - пада Унгария под османско /1526 г./ и тази пропаганда отслабва и даже изчезва на моменти. Започва едва след дупка от 200 години, когато вече "Австро-Унгария" слага ръка над Трансилвания. Обаче за Валахия и Молдова няма как да стане, защото съществеменно те са преминали под протектората на Руската империя /след 1711 г./, която е православна и тези "придунайские княжества" са неин протекторат с назначавани от Високата порта фанариотски управници. Разбира се, на базата на полу-латинизацията от францисканците граф Петомкин и Екатерина Велика с любезното съдействие на фанариоти - съветници "откриват" романски народи и градове при устието на р. Дунав и се мятат да възстановяват Романия /Византия/. Гърците въобще не са имали предвид да правят Гърция в сегашните й граници. Те са искали да правят Романия /Византия/ и плана е това да върви от север на юг към Константинопол. Такива са били реалностите и възможностите... След това Франция дърпа чергата от Русия /1859 г./ и надгражда "постигнатото" слагайки точка в противовес на Русия и руските интереси. С нейните камъни по нейната глава. Русия е отрязана от "латинска" буферна зона, латиноговорящ православен народ, носещ мартеници на 1 март, изпълняващ дунавско право хоро на латински /чуто от мен с ушите ми преди дни по румънската телевизия РТВ/ и с бивши владетели, с които биха се разбирали само с преводач. Русия се дозакопава сама, като артисва на Румъния Северна Добруджа, с което сама си откъсва сухопътната връзка с близките й България и Сърбия и оттам към проливите. Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи...

Малко извън темата, ама то си мирише на "активно мероприятие". Не само не го дадоха архива, ама сега не знаеш горял ли е самия архив, какво е изгоряло и т.н. Трябва да се види кой е намазал от ситуацията и то е ясно, че е столетницата. Сега има оправдание ако не искат да дадат някой документ - ми изгорял е. Както след 1944 г. горяха архиви на села, градове, МВР и др. за да не излизат някои работи оттам. А и на емлячни регистри. Я да опита някой в някои райони да си възстанови зем. земя. Документи няма. Ако и ти не си си запазил старите вкъщи, изгорял си...

Откриха замъка на първите Асеневци news.bg Размер на шрифта: a a a Забележително археологическо откритие бе направено на хълма Трапезица във Велико Търново, съобщи Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, цитиран от БНР. Археологът ст.н.с. Константин Тотев разкопа замъка на първите Асеневци - Асен, Теодор и Калоян. Той е изграден в северната част на хълма Трапезица върху отвесен скален език, контролиращ Арбаншкия проход. Стените на замъка, заемащ няколко декара площ, са необичайно дебели и големи - те са широки 4,5 метра, при обичайна за Средновековието широчина 2,2 метра. Досега никой не се е наемал да извърши разкопки на това място, поради опасността работещите да се сринат в пропастта. За разкопките Константин Тотев е използвал алпинисти. Замъкът е сравнително добре запазен. На места височините на крепостните стени са на височина осем метра и се наблюдават от далеч. Феодалният комплекс на братята Асен и Петър потвърждава мнението, че те са били военно задължени аристократи - трапезити, които срещу пазенето на прохода на пътя Русе - Търново - Хаинбоаз - Константинопол са се ползвали с известна самостоятелност. Във вътрешността на резиденцията археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазин и една не малка по размери църква. Въпреки че феодалният замък е много добре запазен, необходимо е да се вземат спешни мерки за консервацията и реставрацията му, тъй като камъните са споени с бял хоросан, който вече е изветрял и някои от тях се ронят, разказа Божидар Димитров. http://news.ibox.bg/news/id_1490881456

Част е скрита и наверно още търси откривателя си. Част е изнесена - Сърбия, Влашко, Богданско. Останалата част по манастирите особено е унищожена от фанариоти. Друга част от неуки монаси за подпалки.

По добър пиар и "легенда" от това, че издирван от Иван Александър и е "невъзвращенец" в родината няма. Иначе как ще се намести по високите етажи в конкурентните балкански дворове. Гледай логиката на действия и резултатите от дейността Момчил - особено в гражданската война между партиите в Константинопол. А резултатите от дейността му са по-позитивни за този към когото е неофициално на служба /Иван Александър/, отколокото за тези към които официално е на служба /Йоан Кантакузин, Андроник Палеолог, Ана Савойска и Алексий Апокавк, Стефан Душан/.

РОДОПСКИЯТ ЮНАК МОМЧИЛ И ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР Пламен Павлов И така, може ли да има някаква връзка между действията на търновския цар и родопския господар? Макар преки данни да отсъстват, то според мен такава връзка е не само вероятна и логична, но и почти сигурна. С късна дата, т.е. в разказа за гибелта на Момчил през лятото на следващата 1345 г., Кантакузин съобщава, че на съпругата на Момчил било позволено да се завърне "...в Мизия", т.е. в България! Самата тя (за съжаление не знаем нито името й, нито нещо по-конкретно за нея...) била от България, имала "своите богатства" (зестра?) и т.н., към нея императорът проявил едно все пак "по-специално" внимание като към чужда високопоставена поданица. Естествено, възниква възражението - защо Кантакузин не съобщава директно за съюз между Иван Александър и Момчил? Как е възможно най-прекият извор за събитията да премълчава нещо толкова важно? Моите предположения навярно ще събудят недоверие у някои специалисти, но по принцип това е напълно възможно! … "Мизия" у Кантакузин, както стана дума, съответства на държавата България със столица Търново, а не просто на българските земи в етнически план. Макар Родопите по собственото му признание да са населени с българи, то те за него не са "Мизия", а неразделна част от Византия. С други думи, съпругата на Момчил била не просто българка (от Родопите, Беломорска Тракия, Македония и т.н.), а най-вероятно от българската столица Търново. Явно в някакъв момент, който няма как да е бил преди 1344 г., родопският господар се е оженил за една българска "знатна дама"! Самият факт, че няма данни Момчил да е имал деца, показва, че между брака и смъртта му (юли 1345 г.) са изтекли броени месеци - т.е. въпросната женитба е била през самата 1345 г. Както стана дума, Кантакузин великодушно разрешил на Момчиловата съпруга да се завърне в България с всичките си богатства, което косвено загатва, че става въпрос за форма на династичен брак. Вероятно Момчиловата съпруга била "мома" от някоя знатна търновска болярска фамилия, както обикновено в сходни случаи, царска родственица. Важен ли е повдигнатият тук въпрос? Безспорно - да, и то не само в конкретните му политически и междуличностни измерения. Привличайки Момчил на своя страна, Иван Александър отново, макар и в по-особена форма, разпрострял българските предели до... Бялото море! С други думи, наистина мимолетно, но през пролетта-лятото на 1345 г. българското царство се простирало "...от море до море...", както било в отдавна отминалата епоха на великия Иван Асен II. Този акт е особено интересен, тъй като партньор на българския цар сега ставал един бивш български "разбойник", с произнесена няколко години по-рано присъда от същия този цар Иван Александър! Очевидно и двамата български владетели, този на официалната и все пак голяма държава, и онзи, на малката, "местната България" в Родопите и Беломорието, проявили зрелост, държавническа отговорност и взаимна толерантност. За съжаление, на това интересно българско обединение (или поне опит за съединяване на силите) не му било съдено да просъществува в размирните условия на балканския XIV в. http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/bunt...rodopskiiat.htm едва ли на този етап може да се добави нещо...

Само, че изпускаш много важен момент. И той е свързан с това, защо Момчил о ф и ц и а л н о не е бил никога на българска служба. 1. Вижда се, че той е бил във всички дворове на конкуренти на Иван Александър и българското царство. 2. В тези дворове той е имал немаловажна роля. Вмъквал се е в много близки позиции до владетелите и двора. 3. В качеството на такъв е бил назначаван за управител на земи с преобладаващо българско етническо население включени в съответните държави на Душан /в Пирот/ и Йоан Кантакузин /в Меропа и Мора/. 4. Официално не е бил в никакви контакти с българския цар и затова българския владетел не е могло да бъде обвиняван, че Момчил разпалва с нова сила гражданската война в Константинопол. 5. Иван Александър в резултат на тази гражданска война без да си мръдне пръста си връща Пловдив и още няколко стратегически крепости в северна Родопа /1341-1345/. А Южната част на Родопа държи Момчил /1341-1345/. 6. Непосредствено преди смърта си Момчил се е оженил за ... търновка /несъмнено представителка на висшата българска аристокрация/. Това е засвидетелствано от Йоан Кантакузин, като казва че е позволил тя с цялото си имущество да се прибере обратно в Търново. Каква по-точна хронология на дейността му може да се представи, за да се разкрие, че Момичл е един особено ценен "агент за влияние" на българския царски двор. По този начин Иван Александър в средата на ХІV в., без грам война с комшиите, държи България на три морета - Черно море лично, Егейско чрез Момчил - деспот на Меропа, и Адриатическо чрез брат си деспот Йоан Комнин Асен - деспот на Валона. Момчил е по-сложна фигура отколкото могат да си представят част от съвременниците му. Неслучйно животът му е изпълнен с толкова кръговрати в личен и служебен план. Не само, че името на града си е на мястото, но мисля че трябва още да се изучава и анализира живота и дейността му. И не само крайния му период в Източните Родопи, но и в двора на Стефан Душан, евентуално в качеството му на управител на Пирот - както смятам аз. Пл. Павлов има отлична глава за дейността на Момчил в книгата си за авантюристите в българската история. Несъмнено това е добро начало дадено от капацитет гледащ на изворите от историята аналитично. Вярвам, че той ще продължи изследвания върху Момчил конкретно. А ще се намерят и негови последователи.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%E0%E2%FF%ED%E8 прочети началото на тази тема и ще си отговориш на въпроса. Радвам се, ако тона се въведе в норма. От мен каквото трябва винаги се стремя. Съжалявам, ако в моето поведение си видял нещо за теб неприятно. И въобще карайте по темата, че стана чат за запознанства тука. Не е това целта на форума мисля?

Не търпя такова поведение. Ако си чел мои статии и теми тук, щеше да разбереш с какво образование съм. Наваксвай и умната с отношението към другите. Никой не ти е длъжен с нещо.

Сложно е. Зарежи. Учи само българска история. Европейската история, като материя, не е за всеки явно.

Което е едно и също /три в едно/, особено за разглеждания период - ХІ-ХІV век. Към това пледирам, но не вдявате както се вика. Не мислите с категориите на периода и това е. Верно, че ацтеките са испанци, щом сега говорят испански. Продължавайте битката с мелниците колеги. Не разбирам само какъв е този комплекс, да обиждате на "националист". Включая и Раковски. Ако критерия "ви" , че националист е човек който не си затваря очите пред "историческата реалност", благодаря за комплимента. А който иска да запълни празнините си от липса на българска историческа литература по въпросите, нека търси в огромното количество чуждестранна. И да мисли. Е това е пътя, за те обидят на "националист". Четеш чужда литература, значи си националист! /нещо като пишеш в "македонска трибуна"- орган на МПО, значи си комунист! Е.Коен/ п.с. Защо е този комплекс, първосигнално да мислите че доктрините "руманизъм" и "славизъм" са насочени към България? В крайния си период "Славизма" е насочен срещу Австро-Унгария. "Румънизма" е насочен срещу Русия. Тези две две доктрини в продължение на ХVІІІ-ХІХ век се противопоставят една на друга геополитически. Каква роля има тук България, която даже я няма на картата? Ролята е само, че в крайна плаща сметката. Нищо повече. И то е косвено, а не пряко насочено. Аман от комплекси, мислете глобално и в стила на епохата.

Питай стоедин /може да е питал преподавателите си във ВУЗ-а/. Българска историческа литература по въпроса се пише от хабилитирани лица. Според мен, за да не обидем комшиите /румуните, както и сърбите, македонците, гърците за техните си части от общобългарската история/. Ти какви източници търсиш? Аз говоря за научна съвременна историческа литература. Ако търсиш стара - виж Раковски /"Влахо-Богданските князе са българи до Кантемира и само интригите на Петър І отблъснали тях и държавите им това русло."../. Ама едва ли възрожденците ни са имали въобще за първа цел изучаване на отвъддунавската ни история, а и едва ли са имали сегашните ни възможности да боравим с огромния брой източници /включая разсекретени доктрини на Австрия, Унгария, Русия, Франция.../ п.с. за пореден път моля, да не ми се слагат думи в устата, които не съм изличал: Не казвам, че румънците са българи, а казвам че влахите са българи. А това, че влахи и румънци било едно и също казвате вие. И оттам тръгва с оплитането, че румуните Кирил и Методий направили румунската азбука. А после румуна Калоян изпратил сина си Витлеем да изучи недостигащите му 20 % от латинския в Рим /имайки предвид че румунския е 80 % латински и 20 % български/. И тъй продължавайте напред. От молдовани съм чувал, че млодовците са румънци, а влахите са късно латинизирани. В момента сумирам едни други мои /и на Фружин/ твърдения, така че ми идва много. А и съм ангажиран лично по друг много приятен въпрос. В общи линии твърденията и доказателствата са сумирани по темите.

Всеки да си търси източниците. Казах, че българска литература по въпроса няма. От това по-голяма помощ няма. Значи остава да търси чеждустранна литература по въпроса, която е достатъчна. И да си навържи нещата. Нямам време да се занимавам с отминати от мен неща в историята, които съм представил детайлно. А и Рицар доста работи даде. Щом и там не са намерени отговори, съжалявам. Никога няма да намери, то е въпрос на настрой. Явно индивида е на къси вълни, и дългите просто не ги лови. При мен специално локатора е настроен като октопод, ловя най-различни течения и вълни. И изучавам историята от ново време към миналото. Като се разгледа така "романския въпрос", блокираш на ХVІІІ в., откогато историците са и открили латиноезичния народ в Трансилвания "румуните". И така се изясняват за мен /и такива като мен/ страшно много дупки в родната ми средновековна българска история. Особено свързани с термина "влах" и "Влахия". В общи линии си изясних, че няма как средновековните ми прадеди да са говорели на румунски - пък са наричани от всички влахи. Който продължава да си блъска главата /а аз отминах вече темата, като изяснена за мен/ над обозначение на средновековната ни история от западни хронисти и дипломати, като влахска, пожелавам спорна работа в решаване на ребуса по своя си /труден или лесен, или невъзможен/ начин..