Иванко Тертер

Напълно подкрепям. Независимо от това, че излиза малко от темата. И трябва да си изучаваме общото между нас на балканите /и не само/ за да няма какво да делим. В общи линии при изучаване на историческата истина българщината в никакъв случай не би пострадала, за разлика от политически доктрини наложени като сянка на "исторически истини". Румънците са толкова виновни, че са 20 млн., колкото щяхме да сме ние българите, ако Сан-Стефанския договор бе останал в сила. Но това не е история, а политика. Важното е да си знаем историята, както си я знаят арменците - при все че те са 3-4 млн. в страната си, а не 7-8 млн. като нас. Гърците, които са също 8-9 млн. си знаят своето от историята. Унгарците със своите 10 млн. също си я знаят. В кръга на шегата, ако имаше способстващо международно статукво сега македонците нямаше да са 2 млн., а 10 млн - от Охрид до Варна И щяхме да посрещаме вселенския патриарх с думите, че ние сме "гръцки остров в славянското море" Най-накрая, като глобалисти и европейци ние не трябва да забраняваме на други народи да изучават българската следа и историята и народността си. Тя е толкова дълбока назад във времето, че има хляб за всеки непредубеден историк и човек. Но не бива да го изискваме или налагаме натрапчиво.

Наваксай каквото сме обсъждали тука в последните 4-5 месеца. Особено виж темата "помага ли бългжария на румънците", "северната граница...", "Защо Йоан Шишман е Йоан, а Мирчо...", "Оброчният кръст на Мирчо..." и др. Прочети за Унгарското усвояване на Трансилвания и по конкретно за дейността на ордена на св. Франциск за латинизиране на заварено население. Оттам премини към изучаване на политиката на Австро-Унгария /като наследник на средновековната унгарска политика/ в придунавските княжества, оттам внимателно изучи Романския /Византийския/ проект на Екатерина Велика, последно прегледай френската политика по отношение на придунавските антиславянски /е равно на антируски/ княжества и конкретно в аспекта след Кримската война. Оттам прегледай обединението на Влахия и Молдова от кого се продиктува /вж. предното/ и защо едва тогава е премахната кирилицата, а не по-рано. Най-важното: Виж кога се появяват първите писмени източници за писма на "румънски език". Особено заостри сетива за налагане на румънизирането над новоприсъединените земи /Сев. Добруджа, Трансилвания/. Български източници няма! Успех.

КГ125 шокиран съм. Това са неща от началното училище. Прочети нещо по въпроса за титлата "император и цар". Цар е равно на император. Първото е равно по-ранг с много малката разлика, че е "духовен брат" на императора и не може да признава титла император /цар/ на други лица. Крал, княз и др. надолу са "духовни деца" на императора/ царя. Никой не говори за васални отношения в ранния етап. Външната граница е Рукеръ и Акерман. Влахия получава по-самостоятелен статут в резултат на вътрешна реформа в империята /айде само царството, за да ме разбереш и да не те плаши термина/. В резултат на тази реформа се децентрализира вътрешно империята /подчертавам вътрешно/ и се дава по-висок статут на принцепсите на България. Видин, Влахия и Карвуна оставяйки в орбитата и под крилото на Цар Иван Александър, получават вътрешна автономия. При Иван Шишман в крайния му период вече, може да говорим за васалитет, което е най-голямата форма на вътрешна самостоятелност на тези български държавици. И въобще Сигизмунд Люксембургски през 1404 г. /даже!/ се радва, че в лоното му се върнал и "..известния Константин, прославения император на България". А какво остава за предците му! Не знам, да вземем да направим тема за статуса на титлата ЦАР ли?

В общи линии значи е достигнато единно мнение, че държавната граница на империята България в самия край на ХІV в. са Карпатите на север и Прут или Днестър на изток!? А оттам вече е отделен въпрос, като какво са представлявали и какви са били вътрешно-феодалните връзки между четирите големи части на империята /Търнов, Видин, Влахия, Карвуна/. Без да включваме няколкото /по някои данни 7/ български феодални владения в юго-западно /Крал Марко, Константин Драгаш и др./

Нямало е никаква разлика в езиците на "българите и влахите". Доколкото има източници всички изрично посочват, че те са "единоезични". Говорим за "влахите", а не за "куцовлахите" нали? Тези дето вече им куца езика, произхода, историята и др. Да изясня как се става куцовлах на пример станал пред очите ни преди 50-60 г. Егейците в Гръцка Македония са били единоезични с българите до средата на ХХ век. Да, ама сегашните "егейци" /в това число населените колонисти гръкомани от Крим, Абхазия и Мала Азия/ не са единоезични с българите. Ето ви КУЦОЕГЕЙЦИ. По отношение на старите егейци - тези истинските за нас, на тези новите им КУЦА и езика, и произхода и историята. Ето защо в отличие от онези старите, тези новите народа ги нарича КУЦИ. А сега заменете термина "егеец" с "влахи". Влах /обозначение на българите в папската доктрина/ и българин /самоназвание във вътрешно българска доктрина/ е едно и също. Също както е едно и също джипси и циганин.

Аз имам предвид даже периода ХІV-ХVІ век. В края на този период вече започва общия спад на българщината от двете страни на Дунав. За съжаление на север от Дунав е загубена безвъзвратно. За радост от ХVІІІ в. в резултат на огромна духовна борба срещу фанариотите е възкресена и спасена на юг от Дунав. Поне това. Но да знаем за общото минало на българщината от двете страни на Дунав е задължително пред паметта на дедите ни.

Тези изследвания нерядко стават заложници на грешни насоки в историята. Ето например взели балтите /полско-литовско-финландския ген/ за ген на славянството. Ама е пълен абсурд и затова излиза, че на Балканите този ген е 5-10 %, близъэк до процентната грешка. Обаче като тръгнеш от насоката, че славянин не е народност, а социален статус /зависимо население без значение на народността/ тогава се изяснява работата, защо сърбите-държащи палмата на славянството имат същите гени като бугаро-татарите В този смисъл генетиката удря здрави крошета на доктрини и да намира грешки в същите. Но ако, нейни изследвания се базират на измислени и неправилни точки от които да тръгват изследванията, нерядко резултатите са противоречиви. и комични /като дадения по-горе пример/. А 1,5 млн. са били българите асимилирани към румънската нация. С това съм съгласен, изхождайки от факта, че тази нация е на 150-200 години. За този период би могло да се тълкува така. Ако говорим за влахите, и обитателите на Горна Мизия /Влахия/, те са неразделна етническа, културна, политическа, езикова и т.н. част от българския народ. А ако се тълкува, че са 1/3 от образуващите съвременната румънска нация, то смятайте че поне с толкова тази нация е старобългарска /от кръга на българската народност и държавност/. Влахите са асимилирани и изгубени за българщината доста по-рано от тези прословути 1,5 млн. българи претопени в новата румънска политическа нация.

Города помещены в «Списке» под особыми заглавиями, написан­ными киноварью. Они расположены в таком порядке: 1) болгарские и волошские, 2) польские, 3) киевские, 4) волынские, 5) литовские, 6) смоленские, 7) рязанские, 8) залесские города. В Новгородско-Софийском сборнике дополнительно показаны тверские города, кото­рые отсутствуют в более ранних списках. Этому порядку следует и наше объяснение к «Списку русских городов». 4. БОЛГАРСКИЕ И ВОЛОШСКИЕ ГОРОДА Первыми в «Списке русских городов» показаны города по Дунаю, в конце перечисления которых сказано: «А се болгарскыи и волоскии гради». К их числу по списку относятся следующие города: Видычев на Дунае о седми стенах каменных, Мдин, Тернов, Дрествин, Дичин, Килиа, Новое село, Аколякра, Карна, Каварна, Белъгород на усть Днестра над морем, Черн, Ясьскыи торг на Пруте, Романов торг на Молдове, Немечь в горах, Корочюнов камен, Сочява, Серет, Баня, Чечюнь, Коломыя, Городок на Черемоше, Хотень на Днестре. После перечисления городов стоит как бы их обобщение в словах: «А се болгарскыи и волоскии гради». В Новгородской I летописи эти слова по ошибке отнесены к польским городам и выделены киноварью, _________ 75) Мещерское Е. 76) На Дсне Е, В. 77) Бережець Е, В. 78) Юрьевець Е, В. 79) Суздаль Е, В. 80) Шюмьскыи Е, В. 81) Коломна Е, В. 82) Галиць Е, В. 83) Ржева Е, В. 84) Орешок Е. 85) В Емьце Е, В. 86) На Ваге Шенкуриа НС. 87) Орлець Е, В. 88) Торжок Е, В. 89) Молвитице Е, НС. 90) Березовець Е, В. 91) Велиа Е, Велие В. 92) Черница Е, В. -96- Карта № 1 как будто ими начинается новый абзац, а не заканчивается предыду­щий. Легко заметить, что описание болгарских и волошских городов ведется в «Списке» в определенном направлении - с юга на север. Вначале упоминаются задунайские и приморские города, далее сле­дуют города к северу от Дуная, называемые в «Списке» «волошскими». Практически же речь идет не о румынских, а о молдавских го­родах. Больших различий между названиями болгарских городов в раз­ных списках не имеется. Город Видычев назван в Ермолинской ле­тописи - «Видыцов», но это отличие могло зависеть от новгородского -97- происхождения «Списка». Чтение «Аколякра» должно быть реши­тельно предпочтено написанию «Аколятря» в Ермолинской и Воскре­сенской летописях. Наибольшее разногласие имеем в чтении «Чечюн» в Новгородской I летописи по сравнению с «Нечюн» в Ермолин­ской и Воскресенской. Из задунайских и приморских городов указаны Тырнов с обозна­чением, что в нем «лежит святая Пятница», Видычев или Видыцов, Мдин, Дрествин, Дичин, Килия, Новое село, Аколякра на море, Карна, Каварна. Из этих 10 городов без затруднений могут быть указаны на современной карте 3 города: столица последнего болгарского цар­ства Тырнов (Тернов), Дрествин или Дерестр на Дунае - поздней­шая Силистрия, Каварна на Черном море. http://www.russiancity.ru/books/b72.htm коментар Ето гледаме разделението на списъка написан от Киприян. Това е за което ви говоря, че няма никаква разлика между "българи и влахи", както за Киприян, така и за всеки читател от епохата: 1) болгарские и волошские, 2) польские, 3) киевские, 4) волынские, 5) литовские, 6) смоленские, 7) рязанские, 8) залесские города. Има разлика между волински и литовски градове, между смоленски и рязянски, между полски и украински и всеки от тях се гледа поотделно. Докато за българските и влахски градове си е в една колона. То е едно и също. Разликата е, че в католическата папска терминология нарицателното за българин e влах. Толкоз. Ама от това на последните малко им е дремело. Също и в българската терминология областта северно от Дунав е Влахия, докато за папската /в т.ч. унгарската/ терминология Влахия се нарича областта Горна и Долна Мизия /т.е. цяла България и на юг и на север от Дунав/.

И при нас Константинопол е бил българска столица, защото е бил най-големия български град до 1877 г. Най-много българи там са живяли. Така е и при арменците, а може при тях да е още така. Да не би турците да са ни писали историята, че българите са тюрки и че сме първата тюркска държава в Европа? Взели от нашите учебници което им трябва и го тълкуват според както могат. После турците виновни. А, че между термините тюрки и турци има разлика е отделен въпрос. И смятам, че термина българин още от древността е над термини като тюрки, най-малко защото произхода от едно коляно е прекалено тесен за народ имал времена и държавност от незапомнени времена. Името е обединявало народности с различен произход, при все че духа, културата и господстващата народност е била индоевропейската. Всъщност, важното е нашите научни кадри да не се правят на ощипани и да предложат обмяна на опит на колегите от Букурещ. Да пуснат ние да търсим в техните архиви документи важни за българската средновековна история, и те тука за тяхната да търсят /ако има нещо въобще за тях средновековна/. Нашите ще чупят пръсти сега, ще мънкат правилно ли, време ли му е и т.н. Това ясно, пък и не е златна маска да обереш лаврите, а са грамоти и стенописи по църкви. В общи линии няма ли държавностна политика в това начинание, никой няма да свърши от тях тази работа.

КГ125, ти за разлика от Гербов сигурно ще напипаш нещата около 200-250 пост Те и румънците вече някои правят разлика между влахи и "румънци". Тези, които извеждат власи = румънец докарват до това че българите са румънци, а кирилицата е румънска азбука. Не се намесвай в тази линия на проучвания, за да не залитнеш към фази които усмя. . В общи линии произхода на народността на съвременните комшии го разкрихме. Предлагам вече, като улегнали европейци и глобалисти, да изкарат и останалата част от българските-влахски грамоти издавани в продължение на 4 века след падане на столицата им Търново. Включително до 1861/ 1865 г., когато преминават на латиница /60 г. преди турците/. Така и те, и ние ще си научим историята. И Европа /която по принцип чрез "Великите сили" и без това си я знае/.

Сегашните /а не историческите/ граници са две природни: Дунав и Черно море. На юг Южното било на Родопа планина до Беломорския бряг на някое тясно място. На запад е политическа граница и е при всички положения с Албания и Сърбия, а къде точно времето ще покаже. Ако е по етнически честен принцип от Медведжа до Охрид на изток е България, на запад Албания. От Медведжа до Брегово на запад е Сърбия, а на изток България. Ако не се следва етническата съвременна даденост, а са само политически границите може да граничим с Албания при Струмица, т.е. където си ни е сега границата. Пак ще видим. При всички случаи граници са Сърбия и Албания на запад.

"вулгарно-римско" - "vulgaros romanian" ли се изписва на латински?

КГ125, ето ти да прочетеш че българите са румънци и кирилицата е създадена от румънци. Интересно четене. /надявам се последователи на изследователя проф. Леу да се множат, за да става все по интересен дебата освен по линия македонци-българи, а и по линия румънци-българи. А негови фенове ми се струва, че съм срещал по исторически форуми, особено в един с много бойна слава в изучаването на историята./ "Българите са румънци ... кирилицата е създадена от румънци" Йон Леу, проф. научен сътрудник в-к "Македония", брой 28, 15 юли 1998 г. http://ggbit.info/forum/index.php?showtopic=23356

Все пак дискусията дава плодове. Доживях да чуя от КГ125, че между историята на днешна Румъния и историята на "земите на днешна Румъния" има разлика. И тази разлика е, че днешна Румъния и народа й е е с история от 1861 г. Периода на реализиране на проекта на днешна Румъния и народа й е осъществяван от 17 до 19 век. Предходния период от 7 до 17 век е период на българския държавностен и народен характер на земите на днешна Румъния. Така както в периода е бил български държавнически и народностен характера на Карвуна, София, Видин, Търново. Влахия е последната българска държавица, народност и дух, който е покорен не с меч и огън, а с бавна асимилация и еволюция в резултат на налагане на външна доктрина в трибутарното княжество. Особено са засилени тези процеси и стават необратими едва от нач. на ХVІІІ в., когато се намесва и Руската империя наедно с Австрия и Османската империя за влияние над придунавските княжества. След което Русия по новому заема Хабсбургкския проект за латинизиране и започва чрез фанариотите-князе Романския проект /за възстановяване на Романия - Византийската империя/.

Роджър Бейкън /към 1250 - в годината на писмото на крал Бела до папата /!/ - "Нататък, зад Итил /река Волга/, куманското княжество граничи на север най-вече с Велика България, откъдето произхождат българите живущи между Константинопол, Унгария и Склавония. Та нали, тази разположената в Европа - е Малката България, и там говорят на езика на българите, живущи във Велика България, която се намира в Азия..." http://eo.wikipedia.org/wiki/Kip%C4%89akoj - а това са границите към 1200 г. /в средата на ХІІІ век са загубени централните и източни райони от "татарите" и Горна Мизия /Влахия/ отстъпена на Шишмановци от "татарите". Поне това се подкрепя и от останалите източници отнасящи границата на Българско царство до Прут и Серет. http://vlib.iue.it/carrie/texts/carrie_boo...soy-2/cam2.html - Codex Cumanicus /англ/ По този начин мисля, че въпроса за държавата, за великото Куманско княжество е изяснен. Само ще допълня, ако се интересуваш още за държавността на куманите, да набереш в интернет "Дешт и кипчак". Повече информация има за него украинската, казахската, руската историография, отколкото българската за самото Българско царство в този период и особено за териториите му отвъд Дунав. По въпроса за бродниците. Тяхната държавност е в рамките на Рутения и Кумания. Ето защо те са дадени като народ, а не като държавност в източника на крал Бела. Забеляза ли? А при тях най-вероятно се е укривал и Иван Асен ІІ 1208-1217 г. /според Пл. Павлов/. Мога да си позволя широко тълкуване, защото засичам източниците с насрещна информация, която извличам от различни извори - последния от тях е от български /за контролно засичане/. Другите източници са ми от гореизброените, също англрийски, немски, румънски и др. версии за едно и също историческо събитие. Между другото книгата с цитираните източници съм я купил от книжарницата на историческия факултет във ВТУ в годината на издаването й 1993 г. Вижда се, че още от тогава се утаявала и събирала информацията за такава тема в главата ми. С времето както се казва е ферментирала до някакво качество годно за консумация. Няма лошо, да има дискусия. Източници-дал господ, само да имаме време да четем и да не се плашим, ако установим нещо, което не се вмества в днешните ни подбити представи.

Трябва да се знае. Бил е такъв период от 1000 години. То и от Римския Константинопол не е останало нищо, при все че бил № 1 1000 г. Важното е да знае и тази информация от историята да си стои в съответното рафтче на българския духовен "генофонд".

-------- Аа, в темата за музика . То верно е музика за душата такава тема. ------------ Имайки предвид, че терминът славяни за ромейските право, а оттам и летописи, означава "социална категория зависимо население", не изключвам възможността хуни да са ставали такива. Има обаче и още нещо. Чел съм на много места, че е имало европейски хуни /индоевропейци/ и азиатски хуни /тюрки и монголоиди/. Едните са наричани хуни, другите хони, аке не бъркам. По тая ос е разцепена и хунската държава. "Хуните" /Хони, които са си индоевропейци/ остават в своята държавност в Европа, азиатските хуни образуват свой каганат. Между другото и Паийсий Хилендарски говори, че гърците често бъркали българи и хуните. И сам казва, че те много късно разбрали своята грешка, та оттогаз само започнали коректно да правят разлика и да отразяват едните от другите в летописите. Паисий явно указва, че индоевропейците /българите за него/ и азиатските хуни са две отделни неща /пък били и в една обща велика държавност начело с Атила и преди него/. Имайки предвид обидата "вулгарин/българин" в Италия, която е древна заемка-жаргон в съвременния италиански, ясно се разкрива, че в Европа /Италия, Рим/ Атиловата държава се възприемала с българите. Те са тези европейски "хуни". Жертвата най-добре е знаела кой е бил врагът й нали? Безценна податка е тази стара обидна заемка в италианския, която е великолепен комплимент за мен. На първо място, защото жертвата винаги е сърдита на душманина си /явно по-силен в този V век от нея/ и на второ, защото "българизираното право в римската западна империя" изтръгва сърцето на римското класическо право - института на склавянството /сервуса, робството/. При "/б/вулгарен"-ите такъв толкова съвремнен и справедлив институт е нямало, неравенството между човеците е било забранено. Какъв по-добър комплимент за българския дух и държавност от съвременна гледна точка.

Като всеки друг път /коридор/, той е с две предназначения: за търговския /цивилна цел/ и за война /военна цел/. Особено в ерата на конете и каруците, водния път е с пъти по бърз и предизвиква изненада у нападания. Неслучайно ромеите са държали до последно Херсон /Крим/. Той е предния пост преди столицата. И да задържа доколкото може врага, и в това време да предупреди столицата чрез вестоносци. Само до спомена, че в голяма част от средновековието Волжка България е държала изхода на участъка от Европа към Константинопол /имам предвид водната артерия Волга/ и в същото време Дунавска България държи другата артерия от Западна Европа към Константинопол /а именно Дунав/. Както се вижда и "хляба и ножа" са били в българите. А отделно и сме първата държава тогава събираща мито от преминаващи търговци. Затова владеенето на изходите на Дунав и Волга /като търговски коридори/ винаги са били приоритет на българските държави.

Ако един моравец дойде в агенцията за българите в чужбина и каже: "Чувствам се българин, такива са били и дядовците ми. Приемете ме като такъв.". Ние какво да кажем? "Ела, заповядай брате!" или "Махай се оттука, ти си сърбин!" Какво да кажем?

А сега да не приемаме плоско изворите, а да дам тълкуването им в техния обем: Из “Торински кодекс” /към 1243 г./ В северната част в пределите на България и Кумания чак до границата на Унгария и в съседство с Дакия живеят племена… Виждаме, че торинския съставител вижда две държави, като гранични на Унгария. Това са България и Кумания. Не е видял Валахия. Защо така? Защото такава държава няма. Има област, която е в рамките на държавата България, а над нея е Кумания. Из писмо до папата на Бела, крал на Унгария /към 1250 г./ …… докато всички други народи, срещу които са опитали силата си /бел. татарите/, им станаха данъкоплатци, и особено областите , които ограничат откъм изток с моето кралство – Рутения , Кумания, бродниците, България, които в по-голямата си част бяха подчинени на моята власт… Унгарския крал Бела вижда четири държави граничещи с неговата Унгария. Това са Рутения, Кумания, бродниците и България. Тука отбелязваме новост по отношение предния източник. Появяват се две нови държавни формирования съседни на Унгария - Рутения и бродниците. До тогава /както и Бела сам твърди/ те са били част от Унгария, а са отцепени в резултат на погрома над унгарците от "татарите" /1242 г./. Бела също не вижда държава Валахия. Из “Анонимно описание на Източна Европа 1308 г.” След това трябва да говоря за България и Рутения … България е една империя сама по себе си голяма.А столицата на тази империя е Видин, един голям град. Императорите на същата тази империя се наричат Шишмани… През средата на империята минава реката Дунав… татарите завзели казаната империя и я направили поданна на себе си; сега тя робува под дланта на татарите, защото хората по ония земи изобщо не са войнствени и нямат военна опитност. До тази империя има друга земя, извънредно голяма, която се казва Рутения и която също по подобен начин лежи до Гърция откъм северната й част, както и България, но все пак над България.А тази земя има сходни с България условия и се оросява от същите реки /вероятно Прут и Серет – бел. Пл. Павлов/ Този източник указва на две съседни на унгарците държави - България и Рутения. През средата на България минава Дунав, т.е. империята България обхваща между Карпатите и Стара планина поне. Над нея е Рутения, като границата между двете е някъде по реките Прут и Днестър. И тук съставителя на този шпионски доклад предназначен за бъдещ поход на френския крал Филип ІV не е видял държава Валахия. Из Сведения на ал-Умари за “Златната орда” и България през тридесетте години на ХІV в. … когато той се завърна от тази страна /”Златната орда”/, която той обиколил при своето пътешествие и в която той, стигайки далече, се добрал до Акчакерман /Маврокастро, Акерман, дн. Белгород Днестровский/ и Булгарската страна. Тук съставителя указва на източната граница на империята България. Това е при гр. Акерман /дн. Белгород Днестровски/. Съставителя също не е видял държава Валахия. Из Грамота на унгарския крал Людовик /Лайош/ І Велики от 1366 г. След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия , започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват. Унгарския крал указва, че Горна и Долна Мизия /между Карпатите и Стара планина/ днес /!/ наричаме Влахия. Подчертавам, че той не е видял държава Влахия, а казва че областите Горна и Долна Мизия днес /!/ унгарците наричат Влахия. Защо той не е видял държавата България и нейния цар Иван Александър? Та нали самия Иван Александър се титулува за цар на българите и империята България? Нека да погледнем на годината на издаване на грамотата - 1366 г. Кой е тогава цар на България според унгарския крал Лайош Велики? Според него считано от 1365 г. цар на българите и империята България е ... Лайош Велики /rex Bulgaria, Видин 1365-1369 г./. Ето защо не вижда в Горна и Долна Мизия империята България начело с цар Иван Александър. Той нарича незавзетата от него част на империята с името на област /подчертавам "на област"/ Влахия. Това в латинската папска диалектика и дипломация е нарицателното за българите, които са произлезли от Италия и оттам са преминали на Балканите /ІХ-ХІІ в./ - балхи, валхос. Тази част от българите са връзката, която може по историческо някакво право да притегли и всички българи в орбитата на Папството или поне униатството, която брънка за свои цели са използвали царете ни в периода на униа с папата 1200-1235 г. Макар и да се отхвърля унията при Иван Асен ІІ, католическата /в това число и унгарската/ дипломация използва стария си термин за наименование на българите. Само, че нашите царе включая Калоян и всички останали са си правили оглушки, знаейки че са си българи без значение на католическите дипломатически термини за тях /в т.ч. Вилардуен назовава така българите, Папата нарича Калоян така, виждаме че Лайош в 1366 г. продължава използването на този папски термин/. Из Писмо на унгарския крал Людовик до бившия “бан на България” магистър Бенедикт Химфи от 6 юли 1374 г. … Трябва да знаете, че от Трансалпинската земя , прогонени от Лайкон войвода /Владислав Влайку/, при нас пристигнаха някакви волахи, а именно Стойкан, син на Драгмер, сина на Война от Лайота; Данчул, роден брат на някогашния комит Неег; Войк, син на Радул и Селибор; особени приближени на Лайкон войвода… Или ако Лайкон войвода ни обижда, по какъв начин да се подготвим по отношение на тази страна /Трансалпинската/, или какво трябва да дадем на тях /волахите/, понеже до нас пристигат слухове от страна на Лайкон войвода и турците, за които се казва, че са съюзници. Добавя се това, че Лайкон войвода се установил в Никопол. Тук виждаме отново надлежно доказателство за използването на папския дипломатически термин за българите. Лайош северно от Дунав не вижда Влахия, а вижда Трансалпинска земя. Защо не е видял там Влахия? Ами защото за него Влахия това е - Горна и Долна Мизия /вж. горния изт/ - което е равнозначно на България в терминологията на нашите български царе. Тези волохи-боляри /значи дошли от областта Влахия която е между Карпатите и Стара планина, т.е. България и българи в еквивалента на терминология на българските царе/ са били изпъдени от Лайкон войвода /Владислав Влайко/. И научаваме любопитна подробност - Владислав Влайко се бил установил през лятото на 1374 г. в Никопол - любимата резиденция на Иван Александър, а към 1374 г. вече на сина му цар Иван Шишман. Ама да не мисли някой, че Владислав Влайко превзел Никопол? Ама да не помисли някой, че той стъпил в града без позволение на царя на българите /дето му е лична резиденция/ и тропал по масата докато Иван Шишман го гледал в очите? Нека по-сериозно да гледаме. Естествено, че мястото на принцепса на България и воевода в българското царство Владислав Влайко е в резиденцията на царя. Там е царския двор през лятото. Най-вероятно там са си правили пикниците българските късносредновековни царе и свитата им от висши боляри. Никопол е абсолютен център между четирите части на империя България - Търнов, Видин, Влахия /в бълг. терминология сев. от Дунав/ и Карвуна. Освен това минава и р. Дунав по която може да се стигне до Карвуна и Видин с кораб /за бързина при необходимост/, а от Никопол до Търнов и Търговище с коне е "ръка подай", има-няма половин ден или ден път. Това е стратегическото място за срещи на българските първенци и управители на частите на империята. Сведението, че Владислав Влайко се сдобрил с турците /а унгарците ги интересува Влайко, зощото им е пръв съсед/ към 1374 г., ясно указва на политиката на сближение на Иван Шишман с турците и оттам вече на Владислав Влайко, който във външнополитически план е подчинен на политиката на царя си Иван Шишман. Из Пътеписа на Петер Шпарнау /към 1385 г./ От Филипопуло /Пловдив/ отидохме в империята България и пристигнахме в един град, наречен Тирнаго /Търново/ - това е най-укрепеният град, който видях в тази страна. От Тирнаго пристигнахме в един град, наречен Цвиста /Свищов/, оттук преминахме Дунав, след което навлязохме в страната Валахия… Съставителя ясно указва, че има една държава и тя е империя България. И има една страна наречена Влахия, т.е. нищо повече от област или феодално формирование, което е част държава и несъмнено това е България. Тук отбелязвам, че явно Шпарнау използва българския терминологичен еквивалент /така му е било обяснено от местни/ и назовава Влахия областта северно от Дунав, а не както унгаския крал Лайош, който използвайки католическия дипломатичен термин назовава Влахия всичко което е между Карпатите и Стара планина. Отбелязвам, че пътеписа е от 1385 г., т.е. една година преди убийството по заповед на Иван Шишман на воеводата Дан І /1386 г./ и поставянето на негово място на верния си съратник /съ+ратник, много интересна дума сега забелязвам/ Мирчо. източник: "Документи за политическата история на средновековна България ХІІ-ХІV век" Иван Лазаров, Иван Тютюнджиев, Пламен Павлов, изд. къща Аста, Велико Търново, 1993 г. Из Описание на митрополит Киприян за Акерман /дн. Белгород Днестровский/ в списък на българските градове датиран за 1388-1394 г. Упоминание Белгорода среди болгарских и валашских городов в списке, датированном 1388—1394 г.г., составленном главой русской церкви митрополитом Киприяном: «На усть Днестра над морем Белгород, Черн. Яскыи торг на Пруте реце. Романов торг на Молдове. Немечь в горах. Корочюнов камен. Сочява, Серет, Байя. Чечунь. Коломыя. Городок на Черемоше. На Днестре Хотень. А се болгарскыи и волоскыи гради»; Тук Киприян си казва направо, че в различните извори назоваващи български и влашки, то по принцип си е едно и също нещо. Кой по добре да знае това от един Киприян Цамблак? И друго интересно. Киприян използва българската терминология на назоваване на областта Влахия и то в смисъл, че тя е северно от Дунав. Как се разбира ли? Много просто. Изброяването на градовете е в периода 1388-1394 г. Какво имаме - до един период навярно 1393 г. /когато Иван Шишман е цар, а не още господин Търновски/ градовете са били на българското царство. Когато погива българското /Търнов/ царство, градовете преминават под опеката на Мирчо, вече освободен от васалитета към Иван Шишман и станал "самодържец" /според грамота на Мирчо/. Самодържец явно на остатъците /най-вероятно северните около Акерман и Днестър/ на апанажното владение на деспот Иванко Тертер Карвунско деспотство. Цар Иван Страцимир няма политико-географската възможност да владее тези земи, тъй като е отсечен от турците южно от Дунав. А от северно българските висши аристократи и управители, най-близък до остатъците на Карвунско деспотство е Мирчо. Затова те са и описани като градове, владяни след българите от воеводата на областта Влахия. Наистина много интересна картина се подрежда, като се вгледат в техния обем достатъчното количество известни извори отговарящи на въпроса за северната граница на Българската империя.

Из “Торински кодекс” /към 1243 г./ В северната част в пределите на България и Кумания чак до границата на Унгария и в съседство с Дакия живеят племена… Из писмо до папата на Бела, крал на Унгария към 1250 г./ …… докато всички други народи, срещу които са опитали силата си /бел. татарите/, им станаха данъкоплатци, и особено областите , които ограничат откъм изток с моето кралство – Рутения , Кумания, бродниците, България, които в по-голямата си част бяха подчинени на моята власт… Из “Анонимно описание на Източна Европа 1308 г.” След това трябва да говоря за България и Рутения … България е една империя сама по себе си голяма.А столицата на тази империя е Видин, един голям град. Императорите на същата тази империя се наричат Шишмани… През средата на империята минава реката Дунав… татарите завзели казаната империя и я направили поданна на себе си; сега тя робува под дланта на татарите, защото хората по ония земи изобщо не са войнствени и нямат военна опитност. До тази империя има друга земя, извънредно голяма, която се казва Рутения и която също по подобен начин лежи до Гърция откъм северната й част, както и България, но все пак над България.А тази земя има сходни с България условия и се оросява от същите реки /вероятно Прут и Серет – бел. Пл. Павлов/ Из Сведения на ал-Умари за “Златната орда” и България през тридесетте години на ХІV в. … когато той се завърна от тази страна /”Златната орда”/, която той обиколил при своето пътешествие и в която той, стигайки далече, се добрал до Акчакерман /Маврокастро, Акерман, дн. Белгород Днестровский/ и Булгарската страна. Из Грамота на унгарския крал Людовик /Лайош/ І Велики от 1366 г. След като онова най-жестоко племе на турците премина от Азия през Хелеспонта в Тракия, Панония, Горна и Долна Мизия, която днес наричаме Влахия , започнали да опустошават и завладяват, на своята власт и религия да подчиняват. Из Писмо на унгарския крал Людовик до бившия “бан на България” магистър Бенедикт Химфи от 6 юли 1374 г. … Трябва да знаете, че от Трансалпинската земя , прогонени от Лайкон войвода /Владислав Влайку/, при нас пристигнаха някакви волахи, а именно Стойкан, син на Драгмер, сина на Война от Лайота; Данчул, роден брат на някогашния комит Неег; Войк, син на Радул и Селибор; особени приближени на Лайкон войвода… Или ако Лайкон войвода ни обижда, по какъв начин да се подготвим по отношение на тази страна /Трансалпинската/, или какво трябва да дадем на тях /волахите/, понеже до нас пристигат слухове от страна на Лайкон войвода и турците, за които се казва, че са съюзници. Добавя се това, че Лайкон войвода се установил в Никопол. Из Пътеписа на Петер Шпарнау /към 1385 г./ От Филипопуло /Пловдив/ отидохме в империята България и пристигнахме в един град, наречен Тирнаго /Търново/ - това е най-укрепеният град, който видях в тази страна. От Тирнаго пристигнахме в един град, наречен Цвиста /Свищов/, оттук преминахме Дунав, след което навлязохме в страната Валахия… Из Описание на митрополит Киприян за Акерман /дн. Белгород Днестровский/ в списък на българските градове датиран за 1388-1394 г. Упоминание Белгорода среди болгарских и валашских городов в списке, датированном 1388—1394 г.г., составленном главой русской церкви митрополитом Киприяном: «На усть Днестра над морем Белгород, Черн. Яскыи торг на Пруте реце. Романов торг на Молдове. Немечь в горах. Корочюнов камен. Сочява, Серет, Байя. Чечунь. Коломыя. Городок на Черемоше. На Днестре Хотень. А се болгарскыи и волоскыи гради»; източник: "Документи за политическата история на средновековна България ХІІ-ХІV век" Иван Лазаров, Иван Тютюнджиев, Пламен Павлов, изд. къща Аста, Велико Търново, 1993 г.

Мисля, че се стоедин се увери, щото във форумите "история" малоумници или крайни великобългарски шовинисти няма. В общи линии всеки нещо е чел оттук-отттам и си дава източниците. Така, че вече спокойно може да пише не каквото не мисли, а каквото мисли. И да не се влияе от темперамента и стила на изказване на този или онзи, а да си "знае своето"... И ако след едно преспиване афекта му е преминал, това е добре. И така напред по същество.

Маджарите до Арпад не ги брой за държавност. А Стефан Арпад /Король Иштван I Святой (Иштван Великий) (венг. Szent István király, в латинизированном варианте Стефан I) (около 970/975 — 15 августа 1038)

То Рим и Картаген рухна, и Константинопол, та Преслав ли... кръговрат... За силата на държавата обаче говори друго - Западната половина рухва след 50 г. Това не е малко и говори за силни връзки в аристокрацията и държавността. Като столицата е в менгеме, местим си я...Кой да знае това по-добре от нас българите? ресавски, четем си мислите. Нататък продължавай ти Подкрепям.

Да не мислиш, че темата е за Борил? Или аз нещо бъркам? Между другото огромна част от отвъддунавските земи са изгубени още при Симеон І, не напразно е обвиняван от някои, че зарязъл северната граница и опазването в опитите си да разширява владенията си на юг, та чак в Константинопол.