Иванко Тертер

Давними предками башкир были ираноязычные скотоводы сарматы... Аз казвам, че тези "скити" индоевропейци сармати-скотоводи, иначе назовавани балхи /валхи/ и имащи своя държава Балхара, те са СКИТИ и като такива са нелатинско население, нелатиноговорещи и без латински обичаи. Тези българи /особени участвалите във Второ Българско Царство и Валашко воеводство/ не бива да се смесват с латиноезично население, каквито могат да са даки, траки, маки и др. цитат: "Хайде сега. Това е просто един народ от овчари и пастири." от мен - направо създаде социален народ /от социален произход, а не етнически/. Пролетарската народност боб да яде Смесват се различни неща... Нещата са изяснени, нека всеки непредубеден си чете и анализира. Няма никой от нас какво повече да добави по темата. Да се повтаряме и да я оставим намира.

Супер, значи ще има и "латиноезични власи"? Иначе следя от година-две събитието. Май става като традиционно за региона и мога само да аплодирам.

Ами опонентите ми казват, че няма извори че са латиноезични, а само източници че произхождат от Рим /Италия/. То и аз това го твърдя, защото Алцек е последния известен валх/балх заселил се там. И колкото Симеон І е латиноезичен, защото е от земи на Източния Рим, толкова и Алцек е латиноезичен защото бил в земи на Западния Рим. Напомням за петнайсти път, въпреки че ме посъветваха да го поставя като подпис /т.е. няма кой от опонентите да му обърне внимание и отговори/: Дайте източник /от текстове на хроники обаче/ в които има податки за латинска основа на валахите в периода Х-ХІІІ век – език, култура, традиции и т.п! Дайте източник /от текстове на хроники обаче/ в които има податки за влашкия език в периода Х-ХІІІ век – латински ли е, диалект на латинския ли е, български ли е, диалект на българския ли е, гръцки ли е и т.п! За Св. Влас и Дубровник е логично първото да е било някаква търговска колония на Дубровник. Има логика. Мисля, че ще е след падане под Османска власт /15-16 в./ - Дубровник тогава дръпва напред в нашия регион. Дотогава едва ли Венеция или Генуа ще оставят конкурент да им мъти "водата" в западното Черноморие.

Според румънската академична мисъл точно това означава. Според "кръстниците" /западните велики сили/ на румънската нация също така означава. Според инерционните заимстващи чужди академични концепции апогогети - да. Според голяма част от мислещата неакадемична /като мен/ и академична наука и учени - няма как да е така /същия акад. Литаврин от Руската академия на науките/. Нямам време да пиша подробно, но съм дал многобройни насоки и източници, от които се разкрива следната картина: - Велика Влахия /Балхия/ и Балхара е едно и също нещо. Касае се за държава на индоевропейски "скитски" народ от І хилядолетие пр.н.е. - езикът е индоевропейски /старобългарски/ - В V век /както пише Р.Бейкън/ хуните на Атила, като взели и съседите им българите от съседната им област Велика Влахия, потеглили на изток и подчинили много народи чак до Франция. Ето тук най-късно има заселване на валахи /балхи/ и в Италия. Алцек е последния заселен там. - Вече чак Х - ХІІ в. се появява условно казано държавица на валахи на Балканите. Това са заселени от Италия валахи /балхи/, индоевропейци от скитски произход и индоевропейски говорещи /старобългарски/ запазили своят език и устройство в доказателства на което са многобройните източници на Хониат, Бейкън, ДАмико и др. и упоменати от академик Литаврин от РАН /добре поне, че чужди академици не си затварят очите над исторически еквилибристики за българска "скитска/славянска" сметка/. Административните и военни длъжности на валахите /балхите/ са точно такива каквито са на дунавските българи /княз, челник и др./ - При възстановяване на Българското царство /1185 и насетне/ т.нар. валахи са си точно такива българи колко и другите, защото вече си живеят в държавата си и езикът им е официален, и обичаите и т.н. И всеки българин е знаел че влах /балх и бугр, българин е едно и също нещо. Разликата е в произнасянето им от чужденците в зависимост от къде идват тези българи. А между българите разлика нема. - Валашко воеводство е област /а не държавно образование, такова става в самия край на ХІV в. при Мирчо/ част Българското царство. Воеводите са български воеводи и са част от управляващата в Царство България династия. - След падането на метрополията Търново/ Видин /Царство България/ под османско владичество, влашките воеводи, държавност, език и обичаи са продължение на българската държава до Кантемира /както казва Раковски/. Бих казал и малко отпреди него, до към края на ХVІІ в., т.е. оттогава откогато се назначават гръцки /изживяващи се за романски продължители на Византия, Романия/ фанариотски воеводи, а не са издигани такива от българската династия от кумански произход Бесар "оба" /Бесар "рода"/. - Разбира се през тези векове и особено след края на ХVІ в. с изнасянето на военните действия на територията на Османската империя, Западните Велики сили /Австро-Унгария/ разклаща българския заварен характер на воеводството. Един вид довършва работата започната от Унгария още в края на ХІV в. по отношение на Българското Видинско царство и Угровлахия. В общи линии е това. Радвам, се че моята работа на безпристрастен българин въвлича и други съмишленици със собствени умствени аналитични способности и мисля, че лека - полека ситуацията за нас си на първо място ще се разясни. За комшиите да не ни пука, нека си знаят тяхното че са от Траян. Бих казал: "Вие да, но не и Мирчо Стари!" /трябва да се прави разлика.

Ясно е, че след завземането на Тракия от Рим и включването й в римската империя и право, завареното население е включено в системата на социалната категория население “склавени”/ “сервили”. В този смисъл траките са славяни. Даже те са мнозинството от славяните. Но, през вековете в този социална категория са включвани и други народи, които се заселват с позволение на императора на територията на римската империя. Също попадат и военнопленниците, които са също от различен народностен произход. Преди включването на тракийските земи в Римската империя, един тракиец военнопленник е известен “славянин” /т.е. роб/. Това е великия Спартак. Неговата война е известна като Guerra de los Esclavos /”Войната на робите” или “войната на Спартак”/ малко общодостъпни данни: Spartacus (c. 109 BC-71 BC), according to Roman historians, was a slave who became the leader (or possibly one of several leaders) in the unsuccessful slave uprising against the Roman Republic known as the Third Servile War. Spartacus (n. ? - d. 71 î.Hr.) a fost conducător al răscoalei anti-romane a sclavilor. Espartaco (Tracia, 113 a. C. - Lucania, 71 a. C.), esclavo tracio que dirigió la más grandiosa rebelión contra la Antigua república romana en suelo itálico (conocida como III Guerra Servil, Guerra de los Esclavos o Guerra de los Gladiadores) Spartacus, dt. Spartakus, († 71 v. Chr. in der Römischen Republik der Antike) war ein römischer Sklave und Gladiator Sklaverei ist der Zustand, in dem Menschen ihrer persönlichen Freiheit beraubt und als Sache, Ware und Eigentum Anderer behandelt (zu Sklaven gemacht – versklavt) werden. Das Wort „Sklave“ hat verschiedene mögliche Wurzeln Slavery (also called thralldom) is a social-economic system under which certain persons — known as slaves — are deprived of personal freedom and compelled to work. Веднъж влезли под термина “славяни” нардността на конкретния народ се губи за изследователите по писана история. Там вече могат да имат думата археолозите. Те могат да дадат отговор в конкретен регион какви народности са населявали, пък били и зависими от императора /славяни/.

Коментар към : ВОЛЖКИТЕ БЪЛГАРИ И ТАТАРИТЕ, ПРОИЗХОД И ЕТНОГЕНЕЗА За правата на етруските, галите….и волжките българи !? Феноменът „фолк-история”. д-р Живко Войников http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...i%20bulgari.htm Ж. Войников за мен е един от най-запознатите изследователи на старите българи /т.нар. прабългари/. Прабългарите, както и прагерманците, прафранцузите, праиталианците и прагърците са основатели на една от трите империи съществували в края на първото хилядолетие. В българската империя, както и в Римската и във Франкската, са населявали различни народностни групи. Разбира се, в резултат на многовековна хегемония на индоевропейската българска държавно-образуваща народност над другите групи, последните са били асимилирани по начин да се приемат за българи. Цели народи, разнородни по произхода си, са влизали в общобългарската държавническа народност и дух. Последното те са запазили през вековете независимо от премеждията, през които всеки такъв народ е преминавал. Стягащо за душата е когато в една научна студия се вплитат обсъждания на политически доктрини, но тъй като вече е направено ще дам личен коментар на тези на Ж.Войников по “пера”: 1. В 18 в. волжкобългарски етнос, отдавна не съществува, като название или самоназвание „българи/булгары” не се използва от местното население. Остава историческата памет за старата Булгарска държава, но не като държава на българите, а като „държава на исляма”! коментар: Много ми заприлича на тезата на куцовласа македонист Ал. Донски за нас тукашните българите. Тя е следната: Сегашните бугари нямат нищо общо с някогашните бугари. Тия сегашните са татари, печенеги, кумани и всякакви такива. В Х век когато падат под византийско робство бугарите са избити, а неизбитите са претопени от идващите от север татари, печенеги, кумани и много власи имало. Тия всичките не са бугари и затова сега днешните нямат нищо общо със старите бугари. Обаче историческата памет за бугарите накарала тия новите да вземат това име, ама си остават същите. Е, трябва ли един научен кадър да идва до това ниво, което поддържа македониста Сашо Донски? И това доводи ли са? 2 . Личното име „Булгари” се използва в писмените източници в качеството на историческо обозначение на региона, местността, града, откъдето произлиза дадения мусулмански учен, богослов и пр. коментар: вж. горното. Значи от Х век натам и при нас така – татарите, куманите, печенегите, власите и всякакви там, те само географски заели името и оттам тръгнало... 3 . По същата логика унгарските крале се титлуват и владетели на България, защото владеят територията на т.нар.Мало Влашко, или Северинския банат, част от ІІ-та Българска д-ва. По тази инерция в картите от 15, 16 в. тази територия продължава да се нарича България, въпреки че е част от Влашкото княжество. коментар: вж. Горното. Ами да, пак по тая логика влаха Асен /щото власите са латиноговорящи и са латинци, а не са българи и българоговорящи както аз самия твърдя – вж. спец тема в БГ наука форум/ заел български географски земи и затова оттам тръгнало че сме българи... И друго да вметна – България е отразявана в картите и северно от Дунав, защото наистина до Карпатите е стигала северната й граница в края на ХІV век /вж. спец. тема в БГ наука форум/. 4. В 19-20 в. вариант за приемането в качество на самоназваниие на етноним „българи/булгари” в татарската литература и печат практически не съществува. коментар: Това е меко казано невярно. Вместо пример /Ж.Войников знае руски, затова няма да превеждам/: Мухаммед Гали Чокрый Аль Булгари Выдающийся поэт-патриот (1826-1889) – писано по времето на Ал. Пушкин и Г.Раковски. Эй, братья, слушайте меня- Те, кто под дланию царя! Известно ведь яснее дня, Что имя сей страны - Булгар! Седьмая часть Земли: она- И есть Булгарская страна. Ей кличка "Русия" дана, Меж тем как имя ей - Булгар! В том нет ошибки, о друзья: Россия - есть Булгария Сибирь, Европа, Азия - В твоих границах, мой Булгар! Пределы же страны Булгар Обширны; это - Бога дар! Народ ее - и млад и стар Неисчислим в стране Булгар! Приверженцы ислама здесь Живут везде: что град, что весь. Муслимов и неверных смесь - Жизнь такова в стране Булгар! О булгарах пишу я стих, В Уфе, Самаре много их. Ну, а Казань среди других Светлейший град в стране Булгар! Все сознают, сомненья нет: Струит Булгар имперский свет! Казань же - зеркало примет, И тайну их хранит Булгар! Градам, селеньям несть числа, Земля булгар не помнит зла… Прекрасней розы расцвела Казань-столица, о Булгар! Наук сосредоточье - в ней! Высоких дум стремленье - в ней! Казань - под всполохом огней Колосса, что зовут Булгар! В текста не забелязвам име “татар”. Други примери всеки може да потърси сам, също и в пътеписи на руски, френски пътешественици и др. за Казан през 18-19 век. 5. Опитите за създаване на „булгарско” самосъзнание преди всичко са свързани с личностите на бащата и синът Багаудин и Гайнан (Сардар) Ваисови и основаното от тях милленаристко движение (движение на избавлението), наречено още „ваисовского движение”. коментар: Абсолютен еквивалент за опитите за създаване на “българско” самосъзнание преди всичко свързано с Паисий, Раковски и др. Та нали до самата среда на ХІХ в. българите не са смятани за “живи” на Балканите – тук са фанариоти /гърчеенето/, славянофили /сърбеенето/. Нали все някой трябва да тропне и да направи ренесанс на българщината в това море от доктрини. Може ли да се обвиняват в това Ваисови за тяхното си булгарско, както и Паисий за нашето си? 6. Друг наш вестник (Народен будител, бр.3, 1998 г.) твърди че башкирите били българи. Забравя се факта че башкирите никога не са влизали в състава на Волжка България и имат доста по-изразена монголоидност от останалите поволжки тюркски народности, съизмерима с тази на казахите. коментар: Какви са тия расови възгледи за историята? Като наистина башкирите са български народ, защото са част от огромната България, защо да не се родеят с това име? Или е патентовано само за част от народите в империята? 7. Руският представител Димитрий Рогозин, отговаря напълно в същия тон, че Русия ще подкрепи резолюцията защото също е загрижена за правата на етруските, галите, готите, древните траки, както и на всички изчезнали етноси от картата на Европа в античността и средновековието. коментар: Разбира се, че отговора е в съответен тон. Само че е малко изместено. Етнически татари има ли в ХІV век? Няма! Те са избити от Чингис хан още през ХІІІ век. Тогава защо народите да не могат да се освободят от този наложен им “прякор” и да си използват името по самоназвание? Защо Рогозин не стана и един път да каже – ама какви македонци бе, това са българи! Македонците ги създаде Коминтерна в Москва и неправилно десетилетия мълчахме и ощетявахме българите. А преди това Новакович “роди” македонизма, както Ленин “роди” татаризма за да сложи прът в колелата на държавата Идел – Урал штати. И същото както в Македония се потъпкват правата на чувстващите се за българи, така и в Татарстан се нарушават правата на чувстващите се за булгари. Добре де – нека си стоят македонската и татарски нации и чувстващите се така хора, ама да не се пречи на чувстващите се българи люде. 8. Всъщност за възродените корени на съвр.”булгаризъм” заслугата е изцяло на Йосиф Висарионович Сталин, в безумния му експеримент, да лиши татарския народ от собственото му самоназвание. коментар: Явно Ж.Войников е подведен в кореспонденция с туранци-татаристи. Сталин в 1946 г. загроби булгаризма, като наложи, че за татарите булгарите са същото, което както казва Рогозин са етруските, готите, древните траки за французи, германци, българи и др. Сталин, вместо да им върне историческото име, с това ги погреба исторически и ги постави в затиснато, с огромен татарски похлупак отгоре, положение. 9. Така че, всяко безогледно, емоционално и безкритично популяризиране и приемане на „булгаристката” теория, което се наблюдава сред част от българската общественост, предимно лаици, интересуваща се от прабългарския проблем, води до циментиране и утвърждаване на тюркската теория за произхода на прабългарите. коментар: За българи имат историческо и личностно право да се чувстват народи от Волга до Будапеща и никой не трябва да им го оспорва. Както и никой, още по-малко малка съвременна България, да го изисква, налага или да пречи и стиска скъпернически “запазената марка”. Но... произхода на първите българи няма да може никой да открие и да наложи – нито сарматските историци, нито туранците, нито славянците и т.н. Всички сме от Адам и Ева. Оттам насетне българите, като велик народ, включват разнородни маси и е весело отстрани да се гледа на спори като какви всъщност са били българите. Още повече да се търси произхода им от средата на V век като какви били. Та те дотогава вече са стабилно вековно име в писаната история, а в неписаната един господ знае... 10. Оказва се че от „милионите волжки българи”, едва 200 човека в Казан се самоопределят като „булгары”. Основните цели на съвремените булгаристи е също възраждането на исляма, като основа на „булгарската” култура, връщане на арабицата, свободен достъп и изучаване на Корана. /НП-БВП,стр.96,113-115/ А до ислямския фундамунтализъм ги дели една крачка! След което следва…”Поволжка Чечения” !!! коментар: Да, 200 са. Точно са преброени. И ако да е така, защо да се нарушават правата им да се приемат за такива? То и на 100 км югозападно от София при преброяване се откриха само има – няма хиляда българи, а пък те сигурно временно пребиваващи чужденци от България, а не местни от Вардарско. По-важно е друго. Булгаристите сигурно искат възраждане на исляма, особено след атеизма налаган през ХХ век. Така също трябва да се възражда и християнството, както успешно прави Алексий ІІ. Всеки трябва да намери бог и пътя към него. Но, булгаристите не са тези с арабския ислям и това трябва да се знае. Нищо лошо да възраждат своя вековен уравновесен и мъдър ислям. Обаче, при “татаристите-туранци”освен предното в неизвестна за изповядване форма, желаят връщане на арабицата и са на път да го сторят. Именно “татаристите – туранци” използват връзки с пантурански организации и затова автора трябва много да внимава при кореспонденция и даване на становища. С горното не налагам да държат кирилицата, но все си мисля че оставането й, както искат “булгаристите” ще покаже че Русия е тяхна страна и те са тук отдавна и искат да живеят и занапред тук в тази страна. А не да търсят политически доктрини извън. 11. По данни на татарина Александър Баяр, “булгаристските” идеи на Нурутдинов не са особено популярни в татарското общаство. Ето и цитат от негово писмо до мен:... коментар: Ж.Войников явно поддържа тесни връзки с близки нему татаристи, т.е. “татари-туранци”. Мисля, че не следва да си прави изводи от еднопосочмна информация, а следва да изслушва търпеливо и доводите на другата страна и след това да прави изводи. Ако и Нурутдинов да не е прав за тюркския произход да спори с него като българин с булгарин, с яснотата че се спори за общ държавнически и нородностен корен. А не да се отхвърля сърдито мнението и да се отива в другата крайност. 12. Ф.Нурутдинов, като всички пантюркисти, смята, че всички руски първоизточници, както трудовете руските историци са фалшифицирани, целящи да се зачертне спомена за Волжка България. коментар: Не е ли донякъде така? Едва ли е само за да се зачеркне спомена и влиянието на Волжка България. За беда руския произход е лашкан през вековете в зависимост от политическите доктрини на ръководителите. При Петър стават “прусаци”, след това “славяни”, после направо стават “съветски народ”, т.е. не с етническо минало, а със социално значение на произход. За подмяна на източници говори и Раковски, споменава го самия Каранзин. Въобще има безброй съвременни и стари изследвания по въпроса. Може да се потърси от всеки индивидуално. 13. Но освен тях са известни и турски, английски, арабски, полски, литовски, пътеписи и съобщения за населението на Поволжието. Тях няма как, руската държава да унищожи или пренапише по угоден начин. коментар: Да, съществуват и тях няма как лесно да ги променят. И оттам излизат интересни неща, точно в обратния смисъл за което автора загатва. 14. Във встъпителните думи към изданието Ф.Нурутдинов казва че сводът от древнобългарски летописи е съставен в 1680 г: коментар: по този начин автора сам без да иска си отговаря на зададените въпроси за различията на част от топонимиката в Джагфар тарихы от тази съществувала преди ХІІІ в. 15. Странно е как един 23 годишен младеж, който дори не е учил в медресе, невладеещ арабската писменост е превел средновековен татарски текст от 322 страници, съвр.формат: коментар: странно как един 23 г. младеж като Раковски и живял в такава среда е могъл да намира извори, да пише и обсъжда същите и да е толкова актуален и сега. Какъв е проблема въобще? Ами патриарх Никон /ХVІІ в./ , като не е знаел и дума на гръцки език, как е “превеждал” стари гръцки църковни книги и вече оттам са преписвани. 16. Като цяло, възниква въпросът: писани ли са големи исторически сводове при татарите в 17-18 в. ?: коментар: Ж.Войников отново вметва “при татарите” по отношение на “булгарския емир” Джагфар. Подминава се пак историческата реалност, че “татарите” са избити още в ХІІІ в. от самия Чингис хан, а по отношение “прякора татари”, последния е даван чак до началото на ХVІІІ в. са самата Московия /в доказателство на което са и многобройните запазени европейски карти от епохата/. 17. А примерът на съседна Сърбия показва, как националистическите митове за славното минало на Великото Душаново царство, могат да възпитат в следващите поколения бесен шовинизъм съществуващ и до днес!: коментар: Това не бива да се допуска. От моите наблюдения шовинизма винаги е свързан с митологизиране на историята и историческите извори. При нас не е така. Нашата Дунавска история ние си я знаем. Дайте да не митологизираме, че тази Волжката е наша. Тя е “тяхна” и нека я изучават и обсъждат. Нас ни интересува тази история, защото генезиса на държавите ни е един и същ и владетелите са имали вековни връзки та до самия ХІV-ХV век. Нека продължим тези връзки и дотам. Накрая бих завършил с един кратък и точен извод направен от Никола Виденов. Нека го обмислят привържениците на “татаризма” и “туранството”, които зачеркват с лека ръка българския общодържавнически духовен произход - поради това че векове са живяли в една велика и своя страна “Волжка България” - на народите около Волга: http://ziezi.net/1/pan.html Същото важи и за Русия в желанието да не признае , че всичко там идва от Дунавска и Волжка България( държавност, архитектура, военно дело( богатирите), религията, писмеността и най-вече , че руският език не е производен на т. нар. “черковно славянски” а е форма на старабългарския) води се политика на непризнаване на българите като народност, а напротив на татаризация. Това обаче се използва от Турция, която обучава всяка година в своите университети стотици студенти от Татарстан и други райони на Руската федерация, като прокарва методично идеите на пантюркизма ( всички народи говорещи тюкски езици са турци, българите според тази доктрина са тюрки, а всички “външни” турци трябва да се обединят в една държава от Босна до Китай). В бившите републики от азиатската част на СССР тече методична ислямизация и турцизация, строят се джамии с пари от саудитски фондации, а в Казахстан има Тюркски университет, в който се акцентира на общата история на тюркските народи. Така в гръб на Русия се оформя ислямско-турски клин чак до Китай и плодовете на тази самоубийствена за Русия политика става повече от очевидна и не вещае нищо добро . Жалко, че в желанието да унищожиш своя брат и духовен предтеча, можеш да навредиш на самия себе си, но това ще бъде иронията на съдбата. Така се оказва на практика парадоксалното положение, че панславизмът се явява в същност в услуга на пантюркизма специално в политиката му срещу България за което доказателства отпреди и сега има достатъчно

К. Гербов, много добра и стегната концепция. Напълно съм съгласен, само с исключение на един пункт. Макар, че е за другата тема "V i B в летописите..." ще повторя моята теза: Когато се чукне в гуугъл думата "вулгаризиране" какво излиза за приближено търсене-грешка? Ето отговора: Може би имахте предвид: българизиране. /!/. Спорния момент в темата е кога възниква в латинския език думата "вулгос" - прост, първичен. Тезата ми е, че е заемка в латинския език от народността "булгари" и е възникнала поради това, че българите са символ на изостаналост, първичност - ами те отричат робството /склавуса/, този толкова напредничав институт в правото и обществената организация. Ето затова всеки който от гледна точка на римляните е бил като "вулгарис" /булгарите/. И такава заемка римляните са поставили и на друга народност вандалите - "вандалисмо, вандал", като определение за безкрупулен и отмъстителен човек. Значи смятам, че думата вулгарис е "открита" и приложена в римския език някъде от V век насетне, по време на Атиловата хегемония, когато се вулгаризира /булгаризира в мое виждане/ и римското право, т.е. отпада "модерния" за епохата институт на робството в Западната римска империя в резултат на приложени в римското право на "чужди за римляните обичайноправни норми и концепции" . Единствения начин да отхвърлим това виждане е да видим, има ли в запазени латински източници отпреди ІV-V век думата "вулгарис" /като смисъл на прост, обикновен, първичен - само да не е с библията, тъй като май тя е "адаптирана" на латински към VІІІ-ІХ век доколкото съм чел тук-там/. Другото: Не е ли както го разчитам аз: "Тервел Български" и затова тук да е използвана българската форма с "В"-то в началото. В този смисъл това е първо и един вид второ име на владетеля, което няма как да се променя. Иначе за тях би излязло името "Тервел Простака". Това не върви. А другото да е Vulgarum, защото е римската/ гръцка форма на изписване на народа и така изписана се чете от тях "Булгарум", а не "Вулгарум" както е при първото изписване. Последно: Хуните и Българите са съседни народи посочвани от най-стари до по-нови летописци и историци. Оттам идва смесването, защото те се движат в "пакет". А самия факт, че противниците /римляните/ са виждали Атиловата държава като българска /вулгарос, вулгарисмо/, миксля че показва няколко варианта: 1. Хуни и българи е едно и също; 2/ или българите са били по-доминиращия демографски и политически народ в "пакета"; 3/ или българите са оперирали в района на централна и южна Европа /Италия, Гърция/ и в този смисъл именно те най-често са влизали в непосредствен контакт с местните си противници; 4/ може да е нещо друго в този смисъл... Дай ако има нещо, пиши в специалната тема за да не задръстваме тука. Иначе много добре си го изложил всичко и съм склонен да приема насоката ти на мислене. Само вметнах моите "отклонения" за да съм коректен за моето становище.

Ок, ето и при мен инерционното поведение излиза от време на време. Това, което казваш не го зная. Може и да си прав, може и да не си прав. Не мога да кометирам. Само ще коментирам, че "тюрки" и "турци" са две различни неща и не е редно да ги смесваш. Самия Константин Багрянородни в "Управление на империята" /Х век/ поне 50 пъти говори за "турките". И ги локализира като живущи на север от България в Панония, т.е. през цялото време така той назовава унгарците. А тези нашите комшиите /"турците"/ в Х век не е коректно да ги търсим. Та тях самите български летописци в епохата на ХІV - ХV век ги наричат много често и перси... Разбира се те преобладаващо са селджуки тюрки, ама това е доста по-късно от Х век.

1. Сещам се поне два пъти: със "славяните" /"братята" от Източната римска империя, влели се в периода VІІ-ІХ век/ и с "валахите" /"братята" репатрианти от Италия, влели се Х-ХІІІ век/. 2. Да 3. Това го пише и Паисий Хилендарски, че : "По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари. Назовавали много народи с това име. По-късно във времето на цар Теодосий разбрали и ги наричали болгари и воргари, защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б" и казват воргари, а не болгари." 4. вж горе, Паисий. А също и това, че титулатурите в ранното средновековие не носят смисъл на владетел на държава с еди какво си име, а за владетел на еди какъв си народ. Последното ясно показва какви са се считали владетелите ни. А названието на държава идва след това - то е "нова мода". Пак е важно е да се даде и обратния пример. Колко владетели на други народи съвременници на нашите владетели са оставяли следи като какви са се чувствали. Ако има налице много други владетели, тогава може да се пренесе въпроса към нашите. 5. Има я. С изключение на Сибир Русия + Украйна + България, Хърватска и Сърбия + Вишеградската четворка е равно на Атиловата държава. А както казват средновековните европейски историци и нашите възрожденски, хуните на Атила като взели за съюзници съседите си българите, преминали през много земи и ги завладели, като стигнали до централна Европа и всички им плащали данък. Като знаем, че българите са индоевропейците в дуета, а хуните са тюрките, ясно става че числеността или образоваността на българите е била по-голяма и затова те са наложили индоевропейския език в държавата. И оттам глаголицата, кирилицата, книгите и образователната система... Плюс завладяването на Сибир от Русия и там образователната система и така.

Родословието на Наполеон Бонапарт и българската следа в него Francisco, Behr (1870) gives the following lengthy ancestry for the Bonapartes: Thedice, "zu Pistoja," died before Sept 923; father of (inter alia): Conrad [sic], occurs in docts 922-44, wife Ermengarde occ. Sept 923; father of: Cadalo, perh. the unnamed son mentioned w/his parents in Sept 923; occ Sept 953-986. 3 wives given: Bertha, d. before Sept 953; Rothilde, dau. of a Count Ildebrando, married in 953; Gemma, dau. of Landolfo of Benevento, occ. w/Cadalo June 986, d. bef. Nov. 1001. By one of these women (I'd think one of the first two, though) father of: Lothar, occ. 994-24 July 1027. Wife Adelasia, dau. of a Count william, occ. 996-24 July 1027. Father of: William, known as "Bulgaro", "von Fucchio und Settimo," occ. 7 Feb. 1034-1072, d. bef 1 Oct. 1075. Wife Gasdia. Father of: Hugh, occ. 1073, d. between 10 and 20 May 1096. Wife Cilia, dau. of Count Cinotto of Teuzzone, occ. 18 Feb. 1086, d. 25 Apr. 1096. Father of: Bulgarino "von Settimo," occ. 1097-98. No wife given. Father of: Hugh, occ. 20 May 1096-1112. Wives: Adelasia, dau. of Count Guido and sister of Guido Malaperte Gherardesca; Cecilia, occ. 1106, and occ. as a widow 20 Feb. 1113. Uncertain which wife was mother of any of his four sons. Father of: Guido, occ. 1115-53. Wife Galizia di Ruggerotto. Father of: Hugh, occ. 1198. No wife given. Father of: Gianfaldo, occ. 25 May 1235 with wife Imelda, dau. of Ugolino di Nerli. Father of: William, called "Bonaparte," lived at Sarzana; occ. 15 May 1235-4 Aug. 1264, d. before 1280. No wife given. Father of: Giovanni Bonaparte, occ. 1293-1305, syndic of Sarzana 1296, d. ca 1312. Wives: Vita, daughter of Pasqualino di Parente of Sarzanello, occ. 1293; Giovanna dau. of Filippo Sacchetti, occ. 1305. Unsure which wife was mother of his son: Jacopuccio, occ. 1324-28, d. bef. 1366. No wife given. Father of: Niccolosio, imperial notary at Sarzana, occ. 1366-67. No wife given. Son: Giovanni, occ. 1381-1404, syndic at Sarzana 1404. Married 1397 Isabella, dau. of Federigo Calandrini. Father of: Cesare, occ. 1441-65. Wife: Apollonia, dau. of Niccolo Malaspina, marq. of Verrucola. Father of: Giovanni, occ. 1486-96. No wife given. Father of: Francesco, moved to Corsica where he occ. 1512-29. Wife: Caterina dau of Guido Castellotto, occ. 1512. Father of: Gabriel, lived at Ajaccio, living 1567. No wife given. Father of: Girolamo, procurator of the Genoese republic at Ajaccio, living 1594. No wife given. Father of: Francesco, Genoese captain at Ajaccio, living 1695. [My MS addition here says: died 1633, probably from Sirjean's Encyclopedie des maisons souveraines.] Father of: Sebastiano, born 1603; Behr says he was living 1648, but my MS addition says he d. 1643. MS addition says he m. 1623 Angelia Felizia Trolio-Lubero. Father of: Carlo, b. 1637, [MS] d. 1692. Married 1657 Virginia Oddone. Father of: Giuseffe, b. 1663, [MS] d. 1703. Married Maria Bozzi, d. 1704. Father of: Sebastiano, b. 1683, [MS] d. 1769. Married Maria Anna Tusoli (d. 1760). Father of: Giuseffe, b. 1713, [MS] 1763 (Behr says 1760). Married 1741 Maria Saveria Paravisini, dau. of Giuseffe P. and NF Canari. Carlo Buonaparte, b. 23 March 1746, d. 24 Feb. 1785. Married early 1767 Maria Letizia Ramolino, d. 1836. Parents of Napoleon I. Голям брой български "учени" с насмешка са коментирали твърденията на Раковски, че Наполеон има българска кръв във вените си. Скрити зад "научните" си доводи, те изваждаха на показ най-вече "наивното" според тях тълкуване на името, което прави Великана на българското Възраждане - "На поле е он". Какво ще кажете сега, джуджета !? http://ziezi.net/amico/napoleon.html ---------- Още Георги Сава Раковски твърди, че император Наполеон Бонапарт е с български произход Според Раковски от родословието на Наполеон е видно, че прадядо му 23 поколения назад се е казвал Вилхелм Българина (1034-1075), а прадядо му 21 поколения назад е носел името Булгарино фон Сетимо. Много историци съвременници на Раковски и в по-късен период с насмешка са коментирали твърденията за българската кръв във вените на императора. Според тях Раковски твърде наивно е тълкувал имената на предшествениците на Наполеон. Миналият октомври в. "Труд" се опита да докаже българската връзка чрез интервюто с принц Шарл Жером Виктор Наполеон, прапрапраплеменник и най-прекият наследник на френския император. Мисля, че има българин в семейството на Люсиен, трети брат на Наполеон, призна в интервюто принц Шарл Наполеон. Самият Шарл е потомък на най-малкия брат на Наполеон Първи и от миналата година живее на Острова на красотата, както е известен остров Корсика. http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=762599

1. А какъв език са говорили славяните? /това е уловка, много да се внимава с отговора/ 2. Защо пък всички славяни да са говорили език по-различен от този на "нетюрките", а индоевропейци българи?

Бидейки политик от европейска величина и при това живял и в Русия /Одесос, където сам е усетил силата на имперската цензура/ Раковски едва ли е бил изолиран от вътрешно - политическите течения в Руската империя. По негово време са набрали сила политическите движения на редица народи включени в империята - поляците /Скобелев им потушава въстанието/, кавказките народи /въстанието на имам Шамил/ и разбира се политическите невъоръжени течения на волжките българите начело с Багатудин Ваисов. А за последното всеки смятам може да си направи извод, взаимовръзка и оттам хипотеза... /Багаутдин Хамзин-Ваисов аль-Булгари (1804-1893 гг.), возглавивший в 1861 году революционное национально-освободительное движение булгарского народа «Божий полк (или «Божьи воины»)» и превративший его в мощную булгарскую политическую партию «Фиркаи Наджия» («Партия Избавления»), которая боролась за избавление булгарского народа от колониального ига царской и буржуазной России и социальной несправедливости./ Рицар, Раковски в друга статия пише, че Влахия до Кантемира /1711 г./ е била българска държава и само интригите на Петър І я отблъснали от това лоно /тука той явно има предвид "ромънизацията" на Молдова, а оттам на Влахия. Не го е казал в пряк текст и да го извика, защкото може би му се е включил политическия инстинкт, че влакът за образуване на народността е заминал и го бутат при това вече и други велики сили /но със знаменател срещу риснаците вече/. Също и, че както и да го въртиш Букурещ е центъра на българското революционно движение. Че къде другаде, в Белград, Атина или Истанбул... Но несъмнено, ако би имал специална разработка за "ромънския въпрос", Раковски нямаше само ясен намек да прави, а направо да си го каже, че Влахия е била българска държава, както и поне половината от "новите ромъни" са бивши стари българи.

Може би, защото Раковски е чел български исторически книги и е имал български учители за историята. Отделно е имал контакти с много дейци на освободителните движения на съседни страни, с които също неофициално е обменял информация. Не че искам нещо да укоря, но след 1878 г. такива като Раковски нямаме или не са допускани до водещи позиции в историята като наука. Затова основите й в България поставят слависти - сръбския министър и историк от чешки произход Шафарик /чрез зетя си Иречек/, Шкорпил и др. Раковски в такава среда би бил обявен за умоповреден. А пък сега ние го мислим за гений.- Не е исторически гений, а просто хората след него са били деградирали научно. Това е резултат на вмешателство на политика и политически доктрини в науката история /славизъм, ромънизъм и т.н./. Докато Раковски не се е влияел от такива течения.

През 1393 г. след дълга обсада от огромната османска армия пада великолепната столица на средновековна България Търновград. Водейки тежки битки, цар Иван Шишман успява да се укрепи в дунавския град Никопол и отчаяно се опитва да събере разбитите си войски. Негов най-близък съюзник е влашкият велик войвода Мирчо Стари, чиято столица Куртя де Арджеш се намира наблизо. През 1386 г. българският цар е разбил войската на неговия предшественик Дан I, убил го е и е помогнал на Мирчо да заеме влашкия престол. Оттогава двамата имат общ път и стават най-последователните сред балканските владетели, противници на османското нашествие. Кулминацията на драмата е през пролетта на 1395 г. Султан Баязид събира голяма армия и се насочва към сърцето на все още независимото влашко воеводство. Мирчо Стари се обръща за помощ към всички християнски владетели от района. Открити наскоро в ръкопис от Румънската академия на науките писма-заповеди на Иван Шишман показват, че той изпраща разпореждания до своите оцелели военачалници Баул и Алдимир да дойдат при Никопол с отрядите си. Заедно с тях той се прехвърля през Дунав и участва в решителното сражение на Мирчо Стари с турците в местността Ровине на река Арджеш. Битката става на 17 май и завършва без решителен успех за никоя от страните. Влашкият войвода е принуден да отстъпи в Унгария, а Иван Шишман е пленен и екзекутиран на 3 юни под стените на Никопол. Проф. дин Николай Овчаров

Опа, това е доста интересна и важна подробност... Как идеално се връзва с откритието на Древния ромънски "Римски" град Одесос от граф Потемкин. Ама вий да не си помислихте, че става въпрос за Варна? Глупости. Той и досега си носи името бе хора: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%...%81%D1%81%D1%8B Полный официальный титул Г.А. Потемкина Господин Генерал-фельдмаршал, Главнокомандующий армиею Екатеринославскою и Украинскою, всею лехкою конницею регулярною и нерегулярною, флотом черноморским и многими другими сухопутными и морскими военными силами, сенатор, Государственной Военной Коллегии президент, Екатеринославский, Таврический и Харьковский Генерал-Губернатор, Ея Императорского Величества генерал-адъютант, войск генерал-инспектор, действительный Камергер, лейб-гвардии Преображенского полку подполковник, корпуса Кавалергардов, Екатеринославского кирасирского, Смоленского драгунского и Екатеринославского гренадерского полков шеф, мастерской оружейной палаты главный начальник, и орденов Российских Святого апостола Андрея Первозванного, Святого Александра Невского и военного святого великомученика и победоносца Георгия, и святого Равноапостольного Князя Владимира первых степеней, иностранных королевских прусского черного орла, дацкого слона, швецкого серафимов, польских белого орла, Святого Станислава и великокняжеского Голстинского Святыя Анны кавалер, Граф Григорей Александрович Потемкин Таврический Священныя Римския империи князь. (Самый длинный титул в России XVIII в. после императорского. Приводится по документам – Российский государственный исторический архив, г. Санкт-Петербург. Cохранена орфография XVIII в.).

ОК. Значи въобще нямаме допирни точки и затова оттук насетне въобще няма да се съобразявам с твоята версия на историята, като отхвърляща очевидни световно известни от източниците факти. Ще предоставя реалната възможна ситуация свързана с индоевропейците "скити" носещи името "влахи, балхи". И ще е обвързана с всички източници, без отхвърляне на никой от тях. Ще стане скоро. По повод Дан: "Шушман, Господаря на Славяните убил Дан Воевода42 и Господаря Румунски". 1. Шушман през 1371-1395 г.. не е бил господар на Славяните /тук явно имаме използване на "технически" късен термин от автора или се касае за късен препис на произведението. И този "термин" е бил напълно непознат за Шишман/ 2. Дан не е господаря Румунски /защото през 1386 Господаря Румунски е Йоан Палеолог, а Румуния има политически от 1859 г., а политико-доктринално планувано не по-рано от ХVІ в. Тук също се касае или за "технически" късен термин в оригинала или за по - късен превод на авторовото произведение/.

Не забелязваш ли че отдавна съм преминал на задаване на въпроси, които по съдържанието им предвиждат два отговора ДА или НЕ?: Значи отговорите са ти, че 1. Има Велика Влахия в Централна Азия към V век. 2. Приемаш, че между V и ХІІ век е възможно преселване от тази Азиатска Влахия в Европа. 3. И оценяваш етнически, културно, лингвистично териториите в Централна Азия - като такива принадлежащи към нероманска/ нелатинска, общо казано, "скитска" народност, език и култура. /В потвърждение на това е, че етнонима "влах" е "скитска" заемка в латинския език, цаб. "скитския вожд Влахерн"/. Не знам, с ченгел ли да вадя отговорите. И без друго задавам въпросите уклончиво и без утвърждения /пример е т.2/. Ако е така, ще продължим от тази база да видим какви са отличителни характерни черти за балканските влахи описани в източниците. /ако си забелязъл аз не казвам, че балканските влахи са азиатските влахи в този момент. Приемаме условно, че има влахи1 /балканските/ и влахи2 /азиатските/

Добре. Нека не обясняваме неизвестни за нас неща с допусната грешка в този случай. На първо място не Рубрук твърди, че илак и блак е едно и също название на един народ, а той констатира че татарите не могат да изговарят б-то и затова когато те искат да назовават "блаки" го произнасят като "илаки". За изворите на Кекавмен, Йоан Кинам, Инокейнтий ІІІ, Пий ІІ и др. ще проследим по нататък. За момента важния въпрос е - Има Велика Влахия /до V век/, без да коментираме дали има връзка между населението й /влахи/ и това на населението на Велика Влахия от ХІІ век също така /влахи/. Нека да изброим от източниците какви описания охарактеризиращи балканските влахи: 1. Скотоводи са 2. Има податки - хайде да приемем че има споменато за това, макар да е спорно - за "влашки език". 3. Живеят на групи, общини и са мобилни - придвижват се по високите части със стадата си. 4. Няма никакви извори за това да са антропологично различни от другите балкански народи. 5. друго какво характерно е описано за тях, бита им, административното им устройство вътре в групата и т.н.? Относно податките на разсъждения и логически обсъждания на изворите усещам позитив. Това е добра новина /това за обсъждането за Кубер, със славяните и т.н., но е рано още за това.../ Не, че не възприемам за достоверни източниците от по-късно време след ХVІ век, но все пак по се доверявам на източници приближени към изучавания период /а именно в случая Х-ХІІІ в./. Особено едно на ум имам при разглеждане на източници от Мокса насам /нали той споменава за "ромъняски цар" Дан, което е исторически абсурд Дан да е цар още повече ромъняски /защото тогава имаме за такъв Йоан Палеолог, imperator Imperii Romani Orientalis в Константинопол/. Ясно е, че от този период насам започва вкарването на нови "технически за улеснение термини" от типа Византия вместо Римска империя ориенталис, "Царя Ромънеска" - което и досега се приема в световната историография като "технически румънски термин", а не като научен и т.н. и също не ми отговори на тези два въпроса: 1. Доверяваш ли се на известието на Бейкън, че влахите заселени в земите на Асен някога -явно между V и ХІІ в.- са се преселили от Централна Азия /Велика Влахия/? 2. Как оценяваш етнически, културно, лингвистично териториите в Централна Азия - като такива принадлежащи към романо/ латинската народност, език и култура или нероманска/ нелатинска общо казано "скитска" народност, език и култура? /тука само отбелязвам "скитския" вожд Влахерн, в чиято памет е кръстена местността в Константинопол.

Ясен, си. Отиваме по-нататък: Казваш, че приемаш да е имало Велика Влахия в Централна Азия във времето към Атила /V век/. Как ще коментираш тогава думите на Р. Бейкън, че: И близ земли Паскатир находятся балхи из Великой Балхии, откуда пришли балхи в землю Ассана между Константинополем и Болгарией и Малой Венгрией. Ведь народ этот тартары называют ныне илак, что значит то же, что и блак. Но тартары не умеют произносить звук "б". Той обяснява, че тези балхи /от областта вблиз Паскатир/ са същите тези балхи, които са дошли в земята на Асен. И локализира местоположението между Константинополем и Болгарией и Малой Венгрией - това не е ли Тесалия и Велика Влахия от ХІІІ век. Отделно ясно е обяснено, че илак и блак е различно произнасяне на един и същи народ, но татарите въобще нямат звука "б" затова се пропуска в произношението им. 1. Доверяваш ли се на известието на Бейкън, че влахите заселени в земите на Асен някога -явно между V и ХІІ в.- са се преселили от Централна Азия /Велика Влахия/? 2. Как оценяваш етнически, културно, лингвистично териториите в Централна Азия - като такива принадлежащи към романо/ латинската народност, език и култура или нероманска/ нелатинска общо казано "скитска" народност, език и култура? /тука само отбелязвам "скитския" вожд Влахерн, в чиято памет е кръстена местността в Константинопол/.

Поздравления, че се отбелязва този голям българин. В кръга на шегата само ще вметна, че някои сигурно ще изтълкуват името му не като етнически произход /Вулгарис, Булгарис/, а като еквивалент на степента му на възпитание и образованост /Вулгар, Булгар/. Ама какво да се правят ... /в темата за "V i B в латинските/ гръцките извори..." такива неща се даваха като тълкуване и оттам Павлос Мелас - "бясното куче" извършвал етнически чистки на българи и с личен девиз "Вулгарос нами мини, Българин да не остане", по "тяхното" тълкуване излиза че е народен будител борещ се с простотията и необразоваността, а не борещ се с българщината/

За пореден път ще съкратя и ще вървим на дребно, иначе става размиване: Доверяваш ли на известието на Р.Бейкън, че през V век в района близо до Паскатир /Централна Азия/ има Велика Влахия?

При мен проблем за славянски няма, защото и такъв език няма. Това е условно наименование, за техническа употреба, зад което няма етническа принадлежност. Ако Ватикана отвори архива за речта на Кирил Философ против триезичната догма, тогава ще разберем що ще тоя индоевропейски език, по късно наречен църковнославянски език /а по - просто български/. Но да оставим това на страна и се движим по темата: Добре. А приемаш ли, че както има Влахия ІХ век на Балканите, така е имало Влахия в V век в района близо до Паскатир /южно от Башкирия/?

Но поне се приема, че Бейкън локализира Велика Влахия във времето на Атила в района на Паскатир /на юг от Башкирия/?

Опа, задръж малко. След като теб те устройва тезата на П.Добрев за нуждите на настоящия спор, тогава повтарям, за да е по-ясно: Можем ли тогава, за нуждите на настоящия спор, да приемем за верни констатациите на П.Добрев, че българите са от района на Балхара /Бактрия/, където пък от друга страна Бейкън ситуира Велика Балхия /Валахия/ опреди V век?

"вж. Златарски, Гюзелев, Г. Владимиров. Дори може Г. Бакалов, Б. Димитров и П. Добрев". Тях ли да чета за да узная какъв е бил езика на Волжките Българи или все пак руски автори и по-конкретно на историци от земите включени във Волжка България - чувашки, "татарски", башкирски? Какво ще ми препоръчаш? Наскоро П. Чолов, уважавания професор написа книга за "Волжка България" и даже участва в "Час по България" и той след 50 г. професионална дейност "светна", че Волжка България не е Казански окръг, а е от Каспието до Северния ледовид океан. И той преоткри нови източници за старите българи, а именно арабските източници с конкретни описания. Познай откъде дърпа сведения той? От Златарски ли? А освен арабските са налице и европейски източници /същия Бейкън да речем/. Казваш за Добрев : "той твърди, че прабългарите са източни иранци, произхождащи от Бактрия, което за нуждите на настоящия спор напълно ме устройва". Можем ли тогава, за нуждите на настоящия спор, да приемем за верни констатациите на Бейкън, че българите са от района на Балхара /Бактрия/, където той ситуира и Балхите отпреди V век?