Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Марин Йорданов

Потребител
  • Брой отговори

    232
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Марин Йорданов

  1. Ами в случая е ясно, че са близки по значение... "Рекс" и "ректум" не са сродни, защото не са близки по значение... Същото е при "вода и "водя". И при двете коренът е "вод", но тези думи не са сродни заради различното си значение. Определяща е семантиката, а не фонетичната еднаквост... Например думите "син" /съществително/ и "син" /прилагателно/ не са сродни...
  2. Не става въпрос за гола вяра... Фасмер е забележителен лингвист... "От 1925 г. Фасмер живее в Берлин. През периода 1925 -1947 е редовен професор към Славянския институт на Берлинския университет. През 1928 г. е избран за чуждестранен член-кореспондент на Руската академия на науките. От 1937 до 1938 г. е гост-професор в Колумбийския университет в САЩ. Изнася лекции и в София, Будапеща, Букурещ и Хелзинки. След Втората световна война (1939 – 1945) Фасмер преподава в Стокхолм (1947 – 1949), а през 1949 г. се установява в Свободния университет в Западен Берлин като редовен професор, завеждащ катедрата по славистика. Удостоен е с титлата почетен доктор на Философския факултет на Университета в Бон (1961)." https://bg.wikipedia.org/wiki/Макс_Фасмер
  3. Според мен има... Чужденците са наричали славянските пламена "с/к/лави", "с/к/лавини", "с/к/лавени"... А те са се самонарекли "словени", "словене/словяне"... "В най-старите документи на старобългарски език от IX век е регистрирано самоназванието словѣне."
  4. Происхождение слова слава Сла́ва. Общеславянское слово индоевропейской природы. Восходит к той же основе, что и слыть, слово. Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Крылова Г. А. Сла́ва. Встречается во многих славянских языках, будучи связано со «слыть», «слово» и тому подобными словами. Смысловые отношения между «слава» и «слыть» похожи на отношение между «молва» и «молвить»: молва возникает, когда все «молвят»; слава — когда кто-нибудь один «прослывет». Ведь в народной речи крепко живет и понятие о «дурной славе…» Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Успенского Л. В. сла́ва «честь, похвала; слух, молва», укр. сла́ва, блр. сла́ва, др.-русск., ст.-слав. слава δόξα, αἴνεσις (Супр.), болг. сла́ва, сербохорв. сла̏ва, словен. slбva, чеш. slбva, слвц. slбva, польск., в.-луж., н.-луж. słаwа. Связано чередованием гласных со сло́во, слыть (см.) Родственно лит. šlуvė ж. «честь, хвала», вост.-лит. šlãvė ж. «честь, слава», šlovė̃ «великолепие, роскошь», šlãvinti «славить», лтш. slava, slave «молва, слава», греч. κλέος, диал. κλέος ср. р. «слава», др.-инд. c̨rбvas ср. р. «хвала, слава, почет», авест. sravah- «слово», др.-ирл. clъ «слава», иллир. собств. Ves-clevesis; см. Траутман, ВSW 307 и сл.; Мейе, йt. 208; МSL 9, 144, 146; М.-Э. 3, 920; Френкель, ААSF 51, 50; Буга, РФВ 75, 145; Хендриксен, IF 56, 26; К. Г. Майер, Don. Natal. Schrijnen 408 и сл. Заимствование лит. šlovė̃ из слав. (Лескин, Bildg. 281) неприемлемо; см. Френкель, Хендриксен. Отсюда сла́вить, сла́влю, укр. сла́вити, сла́влю, др.-русск. славити, ст.-слав. славити, славлѬ δοξάζειν (Супр.), болг. сла́вя «славлю», сербохорв. сла̏вити, сла̏ви̑м, словен. slavнti, slavнm, чеш. slaviti, слвц. slаvit᾽, польск. sławić, sławię, в.-луж. sławić, н.-луж. sławiś. Ср. др.-инд. c̨rāvбyati «заставляет слушать, возвещает», авест. sravayeiti — то же, нов.-перс. sаrāуīdаn «петь» (Мейе, МSL 9, 144; Траутман, там же; Уленбек, Aind. Wb. 320). Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Фасмера М. Сла́ва. Общеслав. Корень тот же, что в слыть, слово (см.). Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Шанского Н. М. https://lexicography.online/etymology/с/слава ПП: Думите "слава" и "слово" са били с един и същи корен, сродни думи... Следователно думите "славяни", "словяни", "словени" са имали еднакво или близко значение – хора, за които се говори, известни, славни... Езиците се развиват, някои думи се променят по форма... Както думите "булгари", "блъгари", "болгари" са равнозначни на "българи", така и "словени", "словяни" са равнозначни на "славяни"... Марин Тачков Йорданов

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.