Tomata

Стига с това бъхти де! Писал съм „бек“, точно както в „сюбиги“ учените глави са прочели началник на войската. Пс. В старобългарския речник няма такова показателно местоимение. Във връзка с това и с другите допуснати неточности в преводите на руски, си позволих да се усъмня, че „сеи“ е правилният превод. Другият вариант е „в лѣ(т) етхь бехти“ си остава както си е, а ние закриваме дебата, докато Макето не разчете „годината на бика“ от „секретния“ му език

Жлъчните съждения нямат никакво отношение към темата, но новобългарския в горните сентенции е на завидно ниво

Ти го каза Иде реч за формите на глаголите и окончанията, както и евентуално настъпилите промени. То е ясно, че не се чете мотамо и дословно. Дай някоя идея за „сеи“ ако ти хрумва нещо.

В Сирия до исляма има каменна строителна архитектура сходна със старобългарската. Използват каменни квадри.

Не е чак толкова зле Инверсия в изречението, нищо особенно. Често в страдателен залог, като в „убияни бьiшен“. Мен повече ме притеснява първата дума. В ст.б. не открих „сеи“, а само „се“. Въпросът е дали в оригинала е било писано нещо като „ се иже Борисъ“, т.е Борис, който покръсти българите... „Отче наш, Иже еси на небесе́х!“ или „се и же Борисъ“, Всички, този Борис и българите се покръстиха... Значението може доста да варира от това в преписа на руски. „сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти.“ Послената част бехти... Това доста напомня строежа на старобългарска първична глаголна форма. 1. Глаголи с -ова- 1.1. -ова- се явява след корен на първичен глагол, завършващ на съгласна, напр. решти--> рековати ......................... бости--> бода, бодна - бодвам ръвати--> ръва (диал.), ръвам, ръфам, ръвна – ръфвам рюти--> рева, ревна – реввам прѣти-->пера, pref.пера, перна – первам ............... 2. Словообразувателни двойки с изчезнали глаголи, напр. дъждь > дъждати ................ – Изчезване на част от старите итеративни и мултипликативини глаголи или преосмисляне на значението им, напр. *letnЄti, летѣти, -тиши--> лѣтати à летя – pref.летя – pref.литам, летна (диал.), литна – литва Накрая малко за тюrколюбивите... Бек--> бекх--> бехти,(малко спекулации с бъхтя), „В годините, в които управлява“. Покръстването едва ли се е случило от раз и повсеместно.

Не директно, май първо е бил македонец Будизъм от санскрит учение за пробуждането, рекше будитель.. Всъщност, не това имах предвид. Писах, защо пък китайците да не са заели животинския календар от някоя друга древна култура, както е случая с будизма?

Бяха те, „Вие ли бехти на ред?“

Това са пълни спекулации. Авторът не е известен никому до момента. Някои учени отиват по-далеч, те предполагат, че този царски списък е бил изсечен на каменна колона/плоча. Същото твърдят и в „свидас“ за крумовите закони, и въпреки противниците на този извор, факт е, че българите са си падали по каменните надписи.

Това пък как го измъдри? Повече от ясно е, че този списък е писан в съвременните предели на България. В това, че два-три века по-късно са го преписали, а може би и превели от другата страна на Дунава, няма никакво съмнение.

Е, това са вече свободни съчинения. Не става въпрос за кметовете на Куртово, все пак. България в тези години е основното църковнославянско средище. Там си пише ясно князе на Дунава. Колко князе е имало по това време според теб?

Основното което казваш го пише и във викито. Не си отделил обаче внимание на причините да се вмъкне българския владетелски род в тази летопис. Каква е причината българите паганци, „тангристи“ и митраисти да се впишат в християнска хроника? Едни от първите християнски общности в Б-я познаващи библейските текстове са византийското месно население, но те още не са станали българи на този етап. Освен това имаме и други две възможности. Хегемонът, вписва това уточнение в текста за да се легитимира и затвърди авторитета си сред месните християни или пък е настоял за това поради някакви древни родови легенди свързани с хипотетичен близкоизточен произход на хегемона. А може просто да се е изфукал, подчертавайки някакво родство с древната велика ассир. империя. R-BY104501 YTree (yfull.com) Основната, но не единствена възможна хипотеза е, че оригиналът на хрониката е преведен от гръцки, но какво пречи да става въпрос и за сирийски препис на книгата на царете? Вътре вкарват допълнителният текст с примерно съдържание бла, бла (a: mu ' lu: ta:) dilomtvirem , късният препис го разчита като „а ему лет“, но устатъка му е непознат и го преписва дословно.

Писах „китайски“ покрай Тарим и тохарския. Сега ми хрумна друго нещо. Будизмът не беше ли зает от района на Греко-бактрия?

Всичката слава ти предналежи, стига да има с какво да я защитиш. Нас не ни жали, науката иска и жертви, когато се налага..

Не е точно така. Според някой колеги ако термините не са от тюркски, то това е псевдонаука. При това никой още не обяснил какъв е този език с тези странни окончания и/или падежи. Единственото което се прави са някакви фонетични аналогии с предварително подбрани за целта езици. Позволено е дори да са два и повече различни, защото имало вече прецедент. И аз затова изкарах няколко езика от където можем да направим същия фокус-мокус. Пс. Ми както си писал по-горе, давай подред. Примерно славянски, съвпадение със самур, окончания „ом“ за числителните форми, историческа близост и т.н. Аргументирай се последователно, за да има какво да обсъдим. Ти обиколи от лат. келтски, та стигна до шумерски. Какъв е твоят исторически концепт аз така и не разбрах. За Макето знам, пише книга

Това си е лаишко избягване на липсващата аргументация. Или имаш доказателство или не. Това е положението. Всичкото друго си е просто хипотеза, дори да не искаш да го признаеш Чисто статистически, вероятноста да откриеш непознатия език се увеличава с приближаване на известния обитаем ариал на българите. Именника ти е последния проблем. Дай нещо за превода на каменните надписи, след като животнските термини са китайски..

Пак ще ти се карат, не прибързвай да пишеш преди да си прочел достатъчно по въпроса Какво значение има дали старобългарския е симитски или не, след като не е разчетен? Ми сто пъти по-вероятно е да си прав ако пишеш, че това е неизвестен тракийски диалект, дори етруски, отколкото шумерски. Термините не са обяснени от никакъв език достатъчно приемливо, защото нещо липсва в текста или концепцията ни е изцяло погрешна.

Е,хайде по-сериозно де.. Къде си прочел, че българи и шумери някога са се срещали?! За хазарите това е факт, исторически и географски. Нещо повече, ето ти и част от именника. Има, там е заровено кучето според мен. Дори текстът може да не е пълен и това е минимума на възмозностите, н.пр. East: ܥܵܡܘܿܠܘܼܬܵܐ(a: mu ' lu: ta:) Definition: an operation / operation , work / working / a work / a job и т.н. Не разбирам какво имаш предвид, но го правиш същото, а на другиго не даваш Добре, ето още думички. Верени,- fron, врана дван,- swan, лебед и т.н.

Ако поровиш, ще откриеш нпр. кабан и др. разни славянски животинки в руския, дълбоко интервениран със хазарска според мен лексика. Сега, може и част от нея да е вторична в бг via раша или ottoman, но факта си е факт

Хайде дай макар и трошичка доказателство, че това е животински календар. Аз ще започна пръв. Сом-ор, сом,- риба, Алем, елем,- елен. и т.н. Пс. Това горе не е анг., а дойч. Аз давам примерно за вечем, и изказвам хипотезата , че c. 1500, "old experienced soldier," from French vétéran, from Latin veteranus "old, aged, that has been long in use," especially of soldiers; as a plural noun, "old soldiers," from vetus (genitive veteris) "old, aged, advanced in years; of a former time," as a plural noun, vetores, "men of old, forefathers," from PIE *wet-es-, from root *wet- (2) "year" (source also of Sanskrit vatsa- "year," Greek etos "year," Hittite witish "year," Old Church Slavonic vetuchu "old," Old Lithuanian vetušas "old, aged;" and compare wether). Latin vetus also is the ultimate source of Italian vecchio, French vieux, Spanish viejo. General sense of "one who has seen long service in any office or position" is attested from 1590s. The adjective first recorded 1610s.

Философията за хората е като „ам. селитра“ за растенията, томата Ако прекалим, всичко съхне. Трябва да изхождаме с разбиране и мярка. Иначе при хората всичко предозирано води рано или късно до фашистка диктатура. Ще ми се да зачекна думата „зависими“. Във връзка с това има една дилема. Висим значи с някого на тънко прокъсано въже над пропаст и всеки от нас има нож в свободната си ръка. На пръв поглед,- патова ситуация. Решение едно Съкооперираме, хвърляме ножовете и опитваме дружно да се покачим нагоре. Решение две -Режем въжето под нас ако сме отгоре, защото ситуацията го изисква. Решение три -Режем въжето над нас, защото ситуацията е безизходна и си спестяваме агонията от безнадежното висене. Решение четири -Молим колегата отдолу от морални подбуди сам да отреже въжето за да не се скъса.

Нещо замря дискусията Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг. "hot season of the year," Middle English somer, from Old English sumor "summer," from Proto-Germanic *sumra- (source also of Old Saxon, Old Norse, Old High German sumar, Old Frisian sumur, Middle Dutch somer, Dutch zomer, German Sommer). This is from PIE root *sm- "summer" (source also of Sanskrit sama "season, half-year," Avestan hama "in summer," Armenian amarn "summer," Old Irish sam, Old Welsh ham, Welsh haf "summer"). .......... season after summer and before winter, late 14c., autumpne (modern form from 16c.), from Old French autumpne, automne (13c.), from Latin autumnus (also auctumnus, perhaps influenced by auctus "increase"), which is of unknown origin. Perhaps it is from Etruscan, but Tucker suggests a meaning "drying-up season" and a root in *auq- (which would suggest the form in -c- was the original) and compares archaic English sere-month "August." De Vaan writes, "Although 'summer', 'winter' and 'spring' are inherited IE words in Latin, a foreign origin of autumnus is conceivable, since we cannot reconstruct a PIE word for 'autumn'."

Давам лайкче, но и г-н Sir е прав. Аварите не са спасителен пояс, а все още необорена хипотеза, за разлика от тюркския хаганат с който въпреки неистовите напъни на тюрколозите нямаме сериозни доказани паралели с българите. По тази причина е по-вероятна, не казвам сигурна.

Защото има още стотици общи думи, а за някои като например смокиня няма ИЕ корен. Виж ИЕ картата по-горе за да не разтягам локуми. Освен това няколко източника твърдят, че българите са от хазарите, а те явно са имали контакти със семитските езици като минимум.

Какво чудно има в това? След края на династията Дуло избухват борби за престола.

East: ܕܝܵܠܘܼܬܵܐ(dia: ' lu: ta:) Definition: work East: ܐܘܿܪܓܵܢܵܐ(or'ga:na) Definition: organ, instrument , vessel , means by which an action is performed , an instrument for action Бонус за вуйчото на Кубрат, наместника Органа