Tomata

Луковият „национализъм“ е еманация на прословутото българско чуждослагачество. Още от Паисий и все така продължава.. Нацизмът, като протагонист на национализма е агресивното и изкривено проявление на историческия, а в постмодерноста, личностния реваншизъм. Да видим какво ще ни за българският национализъм един доста известен представител на един от най-изстрадалите народи, жертви на националсоциализма, г-н Яков Кедми . П.с. Присъствието на Костадинов в клипа не е търсено умишлино, а е съвпадение,- не приемам упреци и не, не съм симпатизант на „Възраждане“. Акцентът е в/у евреина Я. Кедми. https://www.youtube.com/watch?v=5N4hRLFMFcQ

По-горе само Раковски сме пропуснали,- от недоглеждане ли е, от какво ли?... няма рационално доказателство за съществуването на Бог или на Създател истинският морал е непознаваем светската етика е невъзможна няма истина никое действие не може да бъде разбрано като предпочитаемо пред друго[1] Гугъл->нихилизъм.

Отлично систематизирано от г-н Атом, поне според мен. Глобализмът като явление изглежда има за цел да отнеме власт и влияние от локалните субекти. Национализмът е мръсна дума в тяхната доктрина, а целта изглежда е отхвърляне и отмяна на традиционни за обществото маркери и критерии като род, култура, религия и т.н. Това способства за по-лесната асимилация на масата и обвързването и с нови начини за контрол и зависимости.

То това е и тактиката на глутницата,- да се отмества акцентът и да се подменя съдържанието.. Прочетох и за някакви опасения за възможна злоупотреба с форумно влияние и ресурси.. Смешки някакви, предвид несъстоятелноста на дискусиите породени от предварително условие за игнор и бан на инакомислието. И преди съм писал, излъзгването от аргументиран диалог не лигитимира по никакъв начин домораслия догматизъм, а е прост симптом за липса на собствено мнение и безкритично копиране на наложени предварително парадигми. Има си и термин,- ефектът на глупака на народен език,- или илюзията за собствената си значимост при поети по-големи дози нездравословна егоцентричност. То здрави хора вече няма, ама все пак да вметна и още един аспект касаещ национализмът по принцип,-медицинският. Ако изходим от правилото, че отклоненията от нормите може да се разглеждат като проява на заболяване и/или дегенеративни процеси като цяло, то “национализмът“ е своево рода патологично отклонение от нормите на морала и закона. Съботиране на обществените договорености, така да се каже.

Господин 2-ри след Княза търси академични отговори от психодясната градска плутокрация.. Кауза пердута.. Около нас се навъртат ласкатели Пишат се твои приятели, но са предатели Пред другите се правят на доброжелатели, А са най-обикновени душевни наематели Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти Енергийни вампири взимат от други кумири Сега изглежда смелостта е дефицит Не, не, не, не, не искам да бъда, като тях persona non grata Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta Около нас се навъртат манипулатори Възпитаните инкубатори, анонимни коментатори Зад сянката на другите са подстрекатели И са най-обикновени душевни наематели Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти Енергийни вампири взимат от други кумири Сега изглежда смелостта е дефицит Не, не, не, не, не искам да бъда, като тях persona non grata Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta I think it is the time to tell everyone Tell everyone that I understand Such a better listen no careful demand Too much weakness in this program So switch to another one Идва ред на моя монолог, Римите са с особен залог Има липса на диалог В един свят избран по каталог Програмирани на автопилот, Забравили са кой е Дон Кихот Клонинги с визия тип фоторобот, Обвивката е лъскава, душата компот Писна ми да ме правят на идиот, Разни хора с нулев подход С пълен или празен джоб, На никого няма да бъда роб Време е за културен възход, След години на празен ход На простотията трябва да се наложи бойкот И яката музика е антидот. Не, не, не, не, не искам да бъда, като тях persona non grata Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta Графа, от албума „дим да ме няма“

Господинът Глишев анонсирал своята налудничава пропаганда, Ок. Чудя се защо ние трябва да я коментираме? Мутрите на прехода носеха огромни кръстове от масивно злато на юнашки разголените си гърди, а Слави песни пя и писа.. П.с. Само не разбрах въпросният господин като какъв точно се явява? Другото е ясно и на кокошките.

Стига да е безпомощна, всяка жертва е добре дошла на хепанинга..

Точно САЩ са лош пример за такова твърдение. В тяхната политика генерациии подред има приемственост и последователност. Те са принудени най-малкото заради многонационалният си етнически състав. Странно, но не съм чувал за американски „националисти“. С по едно знаме на всяка керимида там все още живеят само „патриоти..“ Националистът Тръмп почти спечели предишните президентските избори и е на път на тези наистина да го направи. Пс. През 1938 с. на корицата на „Тайм“ А.Хитлер е обявен за мъж на година. В Америка освен КК дори и днес има регистрирани няколко неофашистки политически сдружения. В Германия, напротив,- забранени са със закон.

Липсва ни приемственост , щом ще дискутираме „проблемът“ в политически аспект. За възрожденците, от които днес остро имаме нужда, въпросът не е стоял по този начин. Да помислим върху принципите на републиката по думите на Васил Левски.. Добър премиер ли би бил Дяконът в днешните условия? Според мен едва ли.

Дори и клише, то се изповядва дори от Тръмп и сие. Ако продължим в тази посока ще стигнем и до морала, контрапункт на алчноста и егоизма..

Аз съм един от милионите измамени от лицемерието на прехода. Същото се обещава и на християните, но чак след края на земният им път.. Тук въпросът е не какво, а кого сме склонни да защитим. При нас това са семейните ценности и традиции. Те са ни запазили като народ през вековете. И не, няма колизия в понятията. Едното е следствие на другото, според мен. Да видим какво са били склонни да защитават римляните..

Наречи го национален консенсус, ако искаш. Обща цел липсва. Национализмът по Хитлер подразбира „генетична чистота“,- „мишока отива при мишката“,- казва той примитивизирайки националните идеали. При фашизма на Мусолини имаме хетерогенно общество подвластно на „националната“ идея на принципа на римската власт. С нито едно от двете не можем да се похвалим за да имаме каквито и да било претенции. Национализмът е чуждо нам понятие.

In 1900, Vasil Kanchov gathered and compiled statistics on demographics in the area and reported that the village of Oktisi was inhabited by about 840 Bulgarian Christians and 550 Bulgarian Muslims.[2] The "La Macédoine et sa Population Chrétienne" survey by Dimitar Mishev (D. Brankov) concluded that the Christian part of the local population in 1905 was composed of 1016 Bulgarian Exarchists. There was a Bulgarian school in the beginning of 20th century[3] Oktisi - Wikipedia According to the 2002 census, the village had a total of 2,479 inhabitants.[11] Ethnic groups in the village include:[11] Turks 1,071 Macedonians 955 Albanians 346 Romani 1 Serbs 1 Bosniaks 15 Others 91

За да говорим за „национализъм“ на първо място ни е необходима нация. Дали имаме такава? Родолюбието е нещо по-различно, въпреки формулировките. За патриотарството,- ...„нека се обединим“, звучи точно както „дайте да дадем!“

Capitolinus, Historia Augusta, Marcus Aurelius, 22:1–7, says "all the nations banded together against us—the Marcomanni, Varistae, Hermunduri and Quadi, the Suebians, Sarmatians, Lacringes and Buri, these and certain others together with the Victuali, namely, Osi, Bessi, Cobotes, Roxolani, Bastarnae, Alani, Peucini, and finally, the Costoboci." „The Victohali[A] were a people of Late Antiquity who lived north of the Lower Danube. In Greek their name is Biktoa or Biktoloi. They were possibly a Germanic people, and it has been suggested that they were one of the tribes of the Vandals.[1] They crossed the Danube with the Marcomanni and Quadi during the reign of Marcus Aurelius (161–180). According to the chapters attributed to "Julius Capitolinus" in the unreliable Historia Augusta:“ 3. „[63] J. Németh. Die Volksnamen „quman“ und „qun“. – KcsA, III, 1941–1943, 95–109; А. Н. Кононов. К этимологии…, S. 160 ff. Руското название на куманите половци е сравнявано в народната етимология с поле, а от миналия век насам – с прилагателното половый, палевый (бледожълт, блед), респ. с плавый (бледожълт, светъл, рус – срв. чеш. Plawci). Интересно е обаче да се съпоставят формите *kum-a, *kub-a от „Kuman” с названието Kup-i [Bulgar] и с хидронима Кубан (Куфис). Любопитна е също и общата основа *bål, *pål... в руските форми полов-ец и булав-а, както и в названието Valui (срв. днес с. Волуяк!), отнасящо се също до куманите, без да означава „блед, рус” и т. н. (A. L. Schlözer. Kitische Sammlungen zur Geschichte der Deutschen in Siebenbürgen. Göttingen, 1795–1797, S. 482 ff.). Това дава основание за изказването на известно съмнение в общоприетата етимология на името, още повече, че куманският народ е включвал в състава си и някои [пра]български по произход етнически елементи. Ако в названието половец бъде отстранена наставката -ец (срв. унгар-ец от ungar, герман-ец от german…), остава изходната форма polow, polou ~ Valui, която може да се разчлени на корен *pål ~ *bål ~ *vål и на суфикс -°w, представляващ разновидност на множествения показател -°k, -°g (срв. А. Н. Кононов. Грамматика..., § 205). С други думи, руското название на куманите ще произлиза по-скоро от една съпоставима с българския етноним вариантна форма *bal-°k ~ *bal-k, а не от обозначенията за „поле” или вид светъл цвят.“ BG_Ethnonym (bas.bg) 8. И тъй като сега беше почти вечер и заминаващата светлина ни предупреди да избягваме по-нататъшно забавяне, нашите войници вдигнаха знамената си и се нахвърлиха върху тях с огнена атака. И те, в тесен ред, насочиха цялата си сила срещу могилата, на която (както вече беше казано) стоеше самият император [Pg 153], вперили очи в него и издавайки яростни викове срещу него. 9. Нашата армия беше възмутена от такава безумна дързост и оформяйки се в триъгълник, на който военната простота е дала името на "главата на глигана", с яростна атака те разпръснаха варварите, които сега натискаха енергично върху императора; отдясно нашата пехота уби тяхната пехота, а отляво нашата кавалерия се втурна сред техните ескадрони от леки конници. 10. Преторианската кохорта, внимателно пазейки императора, не пощади нито гърдите на онези, които атакуваха, нито гърбовете на тези, които избягаха, а варварите, отстъпили в упоритостта си до смърт сами, показаха с ужасните си викове, че не скърбят толкова много при собствената си смърт като при триумфа на нашата армия. И освен мъртвите, мнозина лежаха с отрязани крака и така лишени от ресурса за бягство, други бяха загубили ръцете си; някои, които не бяха ранени, бяха смазани от тежестта на онези, които се стовариха върху тях, и понасяха мъченията си в дълбоко мълчание. 11. Нито пък сред всичките им страдания никой от тях не помоли за милост, нито хвърли меча си, нито измоли бърза смърт, но придържайки се решително към ръцете си, ранени, тъй като бяха, те смятаха, че е по-малкото зло покорени от силата на друг, отколкото от собствената си съвест, и понякога ги чуваха да мърморят, че случилото се е дело на съдбата, а не на техните заслуги. И така, цялата тази битка приключи за половин час, в която паднаха толкова много варвари, че нищо освен факта на нашата победа не доказваше, че изобщо е имало битка. 12. Онези с оръжие едва бяха победени, когато роднините на мъртвите, от всяка възраст и пол, бяха изведени напред в тълпи, след като бяха изтеглени от техните скромни жилища. И тъй като цялата им предишна гордост вече беше изчезнала, те се спуснаха до най-ниските дълбини на раболепно подчинение и след много кратко време не се видяха нищо освен могили с мъртви и банди пленници. 13. И така, топлината на борбата и вълнението от победата, стимулиращи нашите мъже, те се надигнаха, за да унищожат всички, които са избягали от битката, или които лежат скрити в жилищата си. И когато, жадни за кръвта на варварите, [Pg 154] нашите войници стигнаха до мястото, те разкъсаха на парчета леките покрити със слама колиби; нито дори най-здравите къщи или най-здравите греди не биха могли да спасят някого от смърт. 14. Най-накрая, когато всичко беше подпалено и когато никой вече не можеше да бъде скрит, тъй като всяка защита за живота им беше унищожена, те или загинаха упорито в пламъците, или иначе, ако избегнаха огъня и излязоха , те избягаха от това унищожение само за да паднат под меча на враговете си. 15. Някои обаче успяха да избягат от оръжията на врага и от разпространяващите се пламъци и се отдадоха на потока, доверявайки се на уменията си в плуването, за да им позволят да достигнат по-нататъшния бряг; но много от тях бяха удавени, а други бяха приковани от нашите копия, така че криволичещият поток на огромната река беше обезцветен от кръв и по този начин, чрез действието на двата елемента, негодуванието и храбростта на завоевателите унищожиха сарматите . 16. След тези събития беше решено да не се остави на варварите нито надежда, нито комфорт в живота; и след като изгориха къщите им и изгониха семействата им, беше дадена заповед да се съберат лодки, за да се издирят онези, които, намирайки се на отсрещния бряг на реката, са избягали от атаката на нашите хора. 17. И незабавно, за да няма време бързината на нашите воини да се охлади, някои леко въоръжени войски бяха качени в лодки и водени по тайни пътеки, за да заемат отстъпленията на сарматите. Първоначално варварите бяха измамени, като видяха само лодките на собствената си страна и екипажите, с които бяха познати. 18. Но когато оръжията блестяха в далечината и те разбраха, че това, от което се страхуваха, е върху тях, те потърсиха убежище в привикналите си блата. И нашите войници, които ги преследваха с голяма враждебност, убиха много от тях и спечелиха победа на място, където не се предполагаше, че някой войник може да намери опора, още по-малко да предприеме смело действие. 19. След като Anicenses[87] бяха поразени и почти унищожени, ние продължихме веднага да атакуваме Picenses, които се наричат така от регионите, които те [Pg 155] обитават, които граничат един с друг; и тези племена се смятаха за по-сигурни от бедствията на своите съюзници, за които бяха чували от чести слухове. Да ги смаже (защото това беше трудна задача за онези, които не познаваха страната, да следват мъже, разпръснати в много посоки, каквито бяха) помощта на Taifali[88] и на свободно родените сармати беше търсен. [87]The Anicenses and Picenses were Dacian tribes. [88]The Taifali were a tribe of the Western Goths.

Българският „национализъм“ е като “дървения камък“,- чиста проба оксиморон. Овчедушника чуждопоклонник обикновенно се дразни от здравия български традиционализъм. Ето какво значи да си родолюбец, без да мразиш, но и без отричаш вечните човешки ценности..

Ми, тези племена там още не са били подвастни на Рим. Сигурно заради това..

Да, затулена, точно като като Кучурхан. Тупик, по руски.. Пс. На римската карта, Карпатите са означени като Алпи, м/у другото. Възможно от тук да идва тази „неточност“, както и с Истър/Дунав.

coffin (n.) early 14c., "chest or box for valuables," from Old French cofin "sarcophagus," earlier "basket, coffer" (12c., Modern French coffin), from Latin cophinus "basket, hamper" (source of Italian cofano, Spanish cuebano "basket"), from Greek kophinos "a basket," which is of uncertain origin. Значи имаме три претендента,- Дон, защото се излива в Азовско море, като в „кофа“, р. Кубан, защото името прилича и река Kuchurhan (river) - Wikipedia завършваща с огромен лиман и гр.Белград на брега му.. Всъщност, българи може да е имало и на трите реки. Освен това СССР потопяват древно, както твърдят- хазарско, селище мисля в яз. Каховка беше. Т.е. не изследвано. Нищо не пречи да е населявано първо от българи и после от хазари. Там на брега му е и градът със звучното „украинско“ име Никопол.

Да продължим с река Купа, приток на р. Сава. На картата на границата на римските провинции Панония и Далмация при Диоклетиан, които реката почти разделя, откриваме два интересни града,- Сервитиум и Урбате... Наред с гр. Багарка, мисля, днешно Белово обл. Пз., откриваме и две интересни населелени места с името Никопол. Едното е в пиринския край,- Неврокоп, а вторият е до днешно В. Търново. Има и други, в Анатолия, Гърция и на Дунава, по-късно, но интересен ми се струва гр. Никопол на брега на р. Днепър...

Коя по-точно? Старото име на Кубан е Ύπανις, превода от гр. е “след всичко“.. на латински: Hypanis, Vardanes), kufiri,- граница на албански . kočnice, koči, спирачки, спирам, сръбски. и любимия ми асс. East: ܟܘܼܦܵܫܵܐ(ku: ' pa: sha:): a hem , a border.

Наблюдаваме настъпването на дигиталния фашизъм. Да ни е честито! За това е цялата тази истерия....

Понеже проблемът е интердисциплинарен да добавим и още малко от анатолския език за повече яснота. East: ܐܲܬ݂ܪܵܐ(' a thra:) : a country , a tract of land , one' s native land , a region , a district , a place , a location , a East: ܫܵܘܦܵܐ(' sho: pa:) : 1) see also ܐܲܝܟܲܢܵܝܘܼܬܵܐ <> : the place , the stead of an absent person or thing , a location , th

Относно река Куфис..мисля , че е грешка в прочита, П<>Ф. Моята хипотеза е река The Kupa (Croatian pronunciation: [kûpa]) or Kolpa (Slovene pronunciation: [ˈkóːlpa] or [ˈkóːwpa]; from Latin: Colapis in Roman times; Hungarian: Kulpa) river, a right tributary of the Sava, forms a natural border between north-west Croatia and southeast Slovenia. It is 297 kilometres (185 miles) long,[2] with its border part having a length of 118 km (73 mi)[1] and the rest located in Croatia.[4] Name[edit] The name Colapis, recorded in antiquity, is presumed to come from the Proto-Indo-European roots *quel- 'turn, meander' and *ap- 'water', meaning 'meandering water'. An alternative interpretation is *(s)kel-/*skul- 'shiny, bright', meaning 'clear river'.[5] Съмнението ми е, че поне едно от племената,- купи/?скупи-булгар, се завръща с ?Ку-бер, водачът на купи-булгарите? през Панония по родните си места, след като са „гостували“ на сармати, хуни и авари. Имаше май едно писмо, където хазарският хаган се жалва, че аварите/българите са освободили робите им. Ако техните разкази за родните им места са попаднали в хрониките и са се омешали с новата им битност, то това сигурно е било грешно интерпретирано от тогавашните историци. Ето и една интересна карта на римските провинции. Близо до Сердика е отбелязан град Багарака, както и гр. Скупи на север. Roman provinces of Macedonia Stock Photo - Alamy

А това е мерлуза, но за съжаление не живее в черно море..